Решение № 188 от 18.11.2025, Районен съд - Мадан
- Съд
- Районен съд - Мадан
- Дело
- Гражданско дело 248/2025
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 18.11.2025
- Състав
- Димитър Иванов Стратиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.47 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 47, ал. 1 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 41, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. гр.Мадан, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100248 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 92, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД от **** , гр. С. против С. Ф. С., да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 8 209, 04 лв.
(осем хиляди двеста и девет лева и 04 ст.) – представляващи неустойка, възникнала на основание т.6.1.2. от тристранен Договор № ********/******* г. за **** срещу С. Ф. С.; 773, 28 лв. (седемстотин седемдесет и три лева и 28 ст.) – представляващи мораторна лихва за периода от 16.07.2024 г. (датата, в която длъжникът е изпаднал в забава) до 25.03.2025 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение); законна лихва, предвидена в т.6.1.2. от договора върху сумата от главницата 8 209, 14 лв., за периода от дата на образуване на заповедното производство - 26.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е суми е издадена срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/* г. на Районен съд - М.
В исковата молба се твърди, че на ******* (Агенцията, ** е изпълнителна агенция, създадена към министъра на труда и социалната политика за изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, за извършване на посреднически услуги по заетостта, вкл. 1 насърчаване на предприемачество на безработните лица и други. В чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ е уредено насърчаването на предприемачество на безработни лица за започване на самостоятелна стопанска дейност чрез предоставяне за сметка на фонд "Безработица" еднократни парични суми след одобряване на бизнеспроект от поделението на Агенцията по заетостта. Лицето, което желае да ползва тази услуга подава заявление до поделение на Агенция по заетостта, с което заявява, че желае да получи еднократна парична сума вместо парично обезщетение за безработица при условията и по реда на Кодекса за социално 1 осигуряване. След одобрението на лицето се сключва тристранен договор между *****, чрез съответното териториално поделение - Дирекция „******" (*****, Националния осигурителен институт (НОИ) чрез съответното териториално поделение на НОИ и регистрираното като безработно лице в ***.
Твърди се, че С. Ф. С. се регистрира като безработно лице, търсещо работа в ***** М., териториално поделение на ***** на **** г., под peг. № *******, като на ***** г. подава заявление, с peг. № ******в *** М., с което заявява, че желае да получи цялото си обезщетение за безработица по чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ и прилага бизнеспроект за създаване на „Пекарна за хляб и тестени изделия“.
Ищецът сочи, че в съответствие с чл. 41, ал. 1 от ППЗНЗ, на ***** г., бизнеспроектът е разгледан от комисия, която дава мотивирано предложение за одобряването му и с Решение № *от ******** г. на директора на *** М. бизнеспроектът на С. С. „Пекарна за хляб и тестени изделия“ е одобрен. След одобряването, е сключен тристранен договор №**** от *****г., на основание чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ, между ********чрез *** М. (Възложител), НОИ чрез ТП на НОИ гр. С. и С. Ф. С..
Ищецът твърди, че съгласно т.2.1. от договора на лицето е отпусната еднократна парична сума, в размер на 8 209, 04 лв. (осем хиляди двеста и девет лева и 04 ст.), като съгласно т.4 (т.4.1 и т.4.2.) от договора С. Ф. се задължава да започне да осъществява стопанската дейност, съгласно одобрения от Дирекция „****“ бизнеспроект „Пекарна за хляб и тестени изделия" като Еднолично дружество с ограничена отговорност, в срок до ** г., за което да представи заверени копия на документи за извършена регистрация и разрешения за започване на стопанската дейност.
В молбата се сочи също, че в съответствие с т.3.1. от договора, възложителят осъществява контрол по изпълнението му, вкл. по верността на декларираните по т.4.3.1. данни., поради което и с цел да се установи дали С.
С. изпълнява задълженията си по договора в съответствие с одобрения бизнес проект, *** М. извършва три проверки на място на обекта, който е заявен от лицето.
Твърди се , че първата проверка е извършена на ***** г. в ** ч., в присъствието на предприемача, при която проверяващите констатират, че „няма обособено производствено помещение и не осъществява дейност в момента на проверката“, както и че лицето „не представя разходооправдателни документи за ремонт, материали, оборудване“, а коментарът на С. С. е бил следният: „Не успях да се побера в срока на изпълнение".
Втората проверка е извършена на *****в ***ч. , като в момента на проверката проверяващите не откриват лицето поради това, че посоченият обект е заключен, поради което на лицето е изпратен протокола и е запознат с него.
Третата проверка е извършена на ***** г. в ***** ч., като констатациите на проверяващите са следните: „На обекта не се осъществява дейност спрямо одобрения бизнес проект. Помещението не е оборудвано за заложената дейност на проекта. Предстои ремонт на помещението.“ 2
Коментарът на предприемача е, че времето за ремонт не му е стигнало и за започване на дейност.
В молбата се сочи, че от констатациите на проверките и коментарите на лицето, *** М. приема, че по безспорен начин се установява, че С. С. не е започнал реално да осъществява самостоятелна стопанска дейност в срок до 22.03.2024 г., нито месеци след това. Твърди се, че на проверките не са представени документи, които да доказват започване на осъществяване на стопанска дейност на посочения обект, като това обстоятелство се потвърждава изцяло и от обясненията на лицето по време на извършените проверки.
Твърди се също, че до момента от лицето не е подадено възражение нито за прекратяването на договора, нито за дължимата неустойка по него, като сочи, че е налице пълно неизпълнение на задължението по т.4.1. от договора., поради което и на основание т.6.1.2 от договора, С. С. дължи неустойка в размер на 8 209, 04 лв., ведно със законната лихва върху нея, за което му е изпратена покана за доброволно изпълнение. На основание т. 14, договорът е прекратен с едностранно писмено предизвестие, отправено от *** М. до С. С. поради виновното му неизпълнение на задължението, като писменото предизвестие и поканата за доброволно възстановяване са връчени на лицето на 08.07.2024 г. Поради наличието на неизпълнение на задължението по т.4.1 от договора по чл. 47, ал.1 от ЗНЗ, ответникът дължи претендираните на основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, неустойка и законна лихва във връзка с т.6.1.2 от тристранния договор. Предвид това, че не са възстановени доброволно претендираните суми, е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу С. С., като във връзка с това заявление, Районен съд - гр. М. е издал Заповед за изпълнение № **/****г., по ч.гр.д. № ***/****** г., срещу която длъжникът е подал възражение.
Ищецът счита, че по безспорен начин се доказва, че са налице предпоставките за уважаването на иска, а именно: 1. Между страните има възникнало валидно възникнало облигационно отношение въз основа на сключен тристранен договор № ******* от ***** г., на основание чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ, с правата и задълженията посочени в него; 2. Има уговорена неустоечна клауза в т.6.1.2. от договора: „При неизпълнение до 1 месец от срока по т.4.1. дължи неустойка в размер на сумата по т.2.1., ведно със законна лихва върху нея и договорът се прекратява по т.14.“ Размерът на неустойката е определен, а именно като сумата по т.2.1. от договора, която е 8 209, 04 лв.; 3.
С. С. не е изпълнил задължението си по т.4.1. от договора, а именно да започне да осъществява самостоятелна стопанска дейност съгласно одобрения от ***** бизнеспроект „Пекарна за хляб и тестени изделия“ като Еднолично дружество с ограничена отговорност, до 1 месец (22.04.2024 г.) от определения в т.4.1. срок 22.03.2024 г. Нещо повече, той до момента на прекратяване на договора не е представил документи, доказващи започването на самостоятелната стопанска дейност. Твърденията изцяло се доказват от приложените доказателства към исковата молба (протоколите от извършени проверки); 4. ******, действаща чрез *** М. и НОИ чрез ТП на НОИ С. са изпълнили поетите задължения по договора и са изправна страна по него; 5.
Дължимата неустойка не е възстановена от лицето доброволно до момента.
3
Ищецът сочи, че поради това, че длъжникът не е заплатил доброволно дължимата на основание т.6.1.2. от договора неустойка, във връзка с уговореното в тази точка и на основание чл. 86 от ЗЗД, дължи мораторна лихва за периода от 16.07.2024 г. (датата, в която е изпаднал в забава) до 25.03.2025 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) в размер на 773, 28 лв., както и законна лихва върху главницата 8209, 04 лв. от датата на образуване на заповедното производство - 26.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Сочи също, че с оглед на основателността на главната претенция, основателен и доказан е и акцесорния иск, на основание чл. 86 от ЗЗД. Налице е безспорен правен интерес от предявяване на исковата претенция за дължимата неустойка и законна лихва срещу ответника С. Ф. С.. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Ответникът не отрича, че е сключил договор за еднократно изплащане на обезщетението за безработица с цел започване на самостоятелна стопанска дейност. Твърди, че в договора има два определени срока като не ясно, кой е крайния срок за изпълнението му. В Раздел IV. Общи условия т. 9. е посочено, че настоящия договор се сключва за срок до 06.08.2024 г., а ищецът прекратил договора на 05.07.2024 г., т.е. преди изтичането на крайния срок.
Твърди също, че през периода на договора възникнали обективно извънредни обстоятелства, независещи от неговата воля и усилия.
Сочи, че на *******г. сключил тристранен договор с **** и НОИ с предмет еднократно изплащане на полагаемото му се обезщетение за безработица с цел започване на самостоятелна стопанска дейност по одобрен бизнес проект. След сключването на договора започнал активна подготовка за реализация па проекта - „Пекарна за хляб и тестени изделия“, като наел подходящо помещение, но в резултат на административни пречки и непредвидени технически обстоятелства, включително необходимост от ремонтни дейности, съгласувания със съответните служби и доставки на оборудване, не успял да стартира дейността в рамките на първоначалния срок.
Счита, че не може да се приеме, че не е започнал реализация на проекта, още по-малко да се приеме, че не е положил дължимата грижа, като сочи, че процесът по подготовка за откриване на производствен обект, включително преработка на помещение, снабдяване с техника, регистрация на дейността и получаване на съответните разрешителни, е обективно възпрепятстван и зависи от външни институции.
Ответникът твърди, че договорът не съдържа клауза, изключваща възможността за удължаване на сроковете или за предоставяне на допълнителен разумен срок за реализация на дейността, като сочи, че дори. т.
4.3.1. и т. 6.1.2. от договора предполагат възможност за обективна преценка от страна на възложителя, която тук е направена формално и без задълбочена индивидуална оценка.
Сочи, че искът е за заплащане на неустойка от неизпълнение на договор.
Разпоредбата на чл.92 ЗЗД предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението и служи за обезщетение на вредите без да е нужно да се 4 доказват. Във всички случаи неустойката е дължима ако има вреда, но ответникът счита, че в случая няма причинени вреди. Разпоредбата на чл.47 ЗНЗ, че на лице или лица, които са безработни с право на парично обезщетение и желаят самостоятелно или заедно да започнат стопанска дейност за производство на стоки и/или услуги, се предоставят за сметка на фонд „Безработица“ еднократни парични суми след одобряване на бизнес проект от поделението на ****** и заявление от лицето до поделението па *******, с която заявява, че желае да подучи еднократна парична сума вместо парично обезщетение за безработица при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване. Твърди, че е получил дължимото му обезщетение за безработица не по месечно, а наведнъж и тази сума му е дължима от осигурителния орган. Твърди също, че тези пари не са му предоставени като дарение или помощ, а са му дължими макар и не наведнъж. Законът предвижда такава възможност за еднократно плащане на обезщетението, но в същото време в закона не е предвидена санкция при невъзможност да стартираш бизнес. Предвидените в Раздел III. на Договора санкции не са законово обосновани, като счита, че те противоречат на закона и са нищожни, тъй като противоречат на неговия смисъл и цел да насърчават заетост.