Решение № 143 от 16.06.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Габрово, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20254200500183 по описа за 2025 година

С решение № 555 от 29.11.2024 г., постановено по гр. д. № 91/24 г., Габровският районен съд е отхвърлил предявените от П. Ю. П., гр. Габрово, против „*****" ЕООД, ЕИК *****, гр. Варна, искове с правна квалификация, съответно: чл. 74. ал. 1 КТ за обявяване за недействителен трудов договор № 1036 от 30.11.2022 г., евентуално за клаузата на чл. 7.2 вр. чл. 7.1 от трудовия договор; чл. 128 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 545, 45 лева неизплатено трудово възнаграждение за периода от 25.11.2022 г. до 30.11.2022г. и сумата 58, 75 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023 г. до 15.11.2023 г., сумата 127, 64 лева неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 25.11.2022 г. до 31.12.2022 г., сумата 12, 69 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023 г. до 15.11.2023 г.; чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 857, 38 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 25.11.2022 г. до 31.12.2022 г., сумата 92, 35 лева мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023 г. до 15.11.2023 г.; чл. 262 вр. чл. 150 вр. чл. 143 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 9 526, 64 лева заплащане за положен извънреден труд за периода от 25.11.2022 г. до 31.12.2022 г. и сумата 945,72 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023 г. до 15.11.2023 г.; чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 672 лева обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка, сумата 20,24 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 26.05.2023 1 г. до 15.11.2023 г. С решението в тежест на ищеца са възложени разноските по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П.

Ю. П., чрез адв. Р. М., в която се твърди, че същото е неправилно, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите на съда са необосновани и незаконосъобразни, като неправилно са ценени събраните доказателства по делото. Неправилно съдът приема, по исковата претенция с пр. квалификация чл. 74, ал. 1 от КТ, че не е доказано сключването не процесния договор в противоречие със закона. Неправилно съдът приема, че трудов договор със срок на изпитване е самостоятелен вид договор, тъй като код за регистриране на за такъв вид договор по чл. 70, ал. 1 от КТ в НАП не е предвиден.

Неправилно съдът приема, че процесния договор е сключен правилно и законосъобразно, тъй като в т. 7 от същия е разписано, че може да се прекрати по реда на КТ, без да е налице пояснения и разписани права и задължения на страните по различните основания. В разпоредбата на чл. 127, ал. 6 от КТ е уредено задължение за работодателя да предостави на работника или служителя информация за условията и реда, за прекратяване на трудовия договор по реда на КТ, като такива доказателства не са представени по делото. Чл. 7.1 от договора противоречи на закона, тъй като предвижда, че същият се сключва със срок на предизвестие при прекратяване три месеца, но не повече от срока на договора, т.е. налице е разминаване между законоустановеното по отношение прекратяването на безсрочен договор и този вписан в процесния. Неправилно съдът приема за достатъчно потвърждаването в хода на производството от страна на Р.Д. на сключения трудов договор. Навеждат се твърдения, че съдът неправилно е отхвърлил и исковете с пр. квалификация по чл. 128 от КТ, тъй като не било доказано, че ищецът полагал труд в периода от 25.11.2022 г. до 30.11.2022 г., поради липсата на сключен трудов договор в писмена форма, което се опровергава от събраните доказателства по делото. Изпълнение на задължението по трудово правоотношение започва с постъпване на работника на работа, а не от момента на подписване на договора. Действително не е установено от Инспекцията по труда нарушение на работодателя на чл. 405а, тъй като такава проверка обективно не била извършена в периода, в който твърди ищеца, че е започнал да полага труд (25.11.2022 г.- 30.11.2022 г.), но това не доказвало, че между страните не било възникнало трудово правоотношение в този период.

По отношение на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ решението също е неправилно, тъй като неправилно съдът приел, че ищецът не е полагал труд за ответника и в периода от 25.11.2022 г.- 30.11.2022 г., който следва да се зачете и за трудов стаж. Твърди се, че са неправилни правните изводи на съда за отхвърляне на предявения иск по чл. 262 вр. чл. 150 и чл. 143 от КТ, тъй като в договора между страните е уговорено пълно работно време от 8 часа и при липса на друга уговорка следвало да се приеме, че е уговорено петдневна работна седмица с продължителност на работния ден от 8 часа. Съдът неправилно приема, че това било сумарно изчислено работно време, като неправилно се позовава на представените от ответника графици за м. ноември и декември 2

2022 г., както и Правилника за вътрешен трудов ред. Единствено достоверно можело да бъде прието начина на отчитането на работното време за работниците и служителите в НАП, което се различавало от твърдяното, от ответника, като от регистрите било ясно, че работното време на ищеца с посочения код отговаря на подневно отчитане на работното време.

Неправилно съдът отхвърлил и предявения иск по чл. 226, ал. 2 от КТ, тъй като още с пристигане в хотела работника предал трудовата си книжка, въпреки че не му предоставили писмен документ за това. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноските по делото за двете инстанции.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна „*****“ ООД, чрез адв.

М. Й., в който жалбата се оспорва по подробно изложени доводи. Моли се, да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и да им се присъдят разноските по делото.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме за процесуално допустима.

Пред РС- Габрово ищецът П. Ю. П., гр. Габрово, е предявил кумулативно обективно съединени искове против „*****" ЕООД, както следва: чл. 74. ал. 1 КТ за обявяване за недействителен трудов договор № 1036 от 30.11.2022 г., евентуално за клаузата на чл. 7.2 вр. чл. 7.1 от трудовия договор; чл. 128 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 545, 45 лева неизплатено трудово възнаграждение за периода от 25.11.2022 г. до 30.11.2022г. и сумата 58, 75 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023 г. до 15.11.2023 г., сумата 127, 64 лева неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 25.11.2022 г. до 31.12.2022 г., сумата 12, 69 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023 г. до 15.11.2023 г.; чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 857, 38 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 25.11.2022 г. до 31.12.2022 г., сумата 92, 35 лева мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023 г. до 15.11.2023 г.; чл. 262 вр. чл. 150 вр. чл. 143 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 9 526, 64 лева заплащане за положен извънреден труд за периода от 25.11.2022 г. до 31.12.2022 г. и сумата 945,72 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023 г. до 15.11.2023 г.; чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 672 лева обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка, сумата 20,24 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 26.05.2023 г. до 15.11.2023 г.

Твърдял е, че трудовия договор с ответника, който е прекратен по негово искане, е нищожен тъй като е сключен с неизвестно лице от страна на работодателя и това не е бил управителя на дружеството. Алтернативно е поискано да се обяви за недействителна клаузата на чл. 7.2 от договора, тъй като работодателят не предоставил на работника предварително разяснение на правата му в случай на прекратяване на договора. Освен това клаузата в договора, регламентираща правото му за прекратяване с 3 месечно предизвестие, бил неясна и в противоречие с основанието му на сключване, а 3 именно като безсрочен. В уточняваща молба (с вх. 3493 от 30.04.2024 г.) навежда доводи, че той смятал при сключването на договора, че същият бил срочен - за 2-3 месеца, до края на зимния сезона, а не безсрочен, както било записано в него. Твърдял е, че поискал прекратяване на договора, тъй като полагал извънреден труд, който не му бил заплатен и претенидра заплащането му с исковата молба. Твърдял е, че работил от 25.11.2022 г. до 30.11.2022 г. без трудов договор, което се установявало от компютърна разпечатка и същият за това време не е получил трудово възнаграждение, което претендира с исковата молба, като претендира и това време да бъде признато за професионален стаж, който да му бъде заплатен. Твърди, че полагал извънреден труд, който претендира да бъде заплатен с исковата молба. Претендира връщане на трудовата му книжка, която незаконосъобразно била задържана от работодателя, както и обезщетение за това.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който са изложени подробни доводи, с които се оспорват кумулативно предявените искове, както по основание, така и по размер. Излага се, че трудовият договор, сключен с ищеца на 30.11.2022 г., както и заповедта за прекратяване от 31.12.2022 г., са подписани от служители на дружеството, които са били упълномощени да сключват и прекратяват трудовите договори с работници на дружеството.

Възразява се, че на недействителността на договора би могъл да се позове единствено и само работодателя, освен това се прави изявление, че управителя на дружеството потвърждава действията на служителя подписал договора от негово име. Другите документи, които ищецът иска да бъдат обявени за недействителни не касаят трудовия договор и по смисъла на чл. 74 КТ не могат да бъдат обявени за недействителни. Трудовият договор не е недействителен, тъй като в т. 7 от договора са посочени основанията за прекратяването му, като посоченият срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор и за двете страни е еднакъв, а именно 3 месеца.

Твърдението на ищеца, че в трудовия договор нямало достатъчно ясни разяснения и липсвала прозрачност в трудовите отношения е неоснователно.

Не отговаряло на истината и твърдението на ищеца, че за да вземел решение да прекрати трудовия си договор, ищецът се позовал на нормата на чл. 327, ал.

1. т. З КТ, тъй като без негово съгласие бил променен характера на трудовия договор. В тази връзка оспорва да е извършвана каквато и да било промяна в характера на работата на ищеца, а полагането на извънреден труд не влизало в понятието промяна характера на работа по смисъла на КТ. Твърди, че ищецът е полагал труд при 8 часа работен ден. Не било налице и нарушение на чл. 12 НСОРЗ, тъй като ищецът не бил представил трудова книжка, поради което и работодателят не бил начислявал допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

На следващо място ответникът оспорва ищеца да е работил в хотел "******", гр. Банско за периода от 25.11.2022 г. до 30.11.2022 г. без трудов договор, съответно да му се дължат за посочения период трудово възнаграждение, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и извънреден труд. Излага, че ищеца не е работил извън определеното му работно време, а е бил на работа по график, при сумирано 4 изчисляване на работно време, поради което не му дължи допълнително възнаграждение, нито пък възнаграждение за положен извънреден труд.

Оспорва на ищеца да се дължи и допълнително обезщетение за неползван платен годишен отпуск извън платения му за 2 дни. Оспорва да е задържал трудовата книжка на ищеца, тъй като последният изобщо не е предавал трудова книжка на работодателя.