Решение № 2306 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2306 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20261110200789 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*****“ ЕООД срещу наказателно постановление/НП/ № 29-2500075/16.12.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Трдудова мобилност” при ИА“ГИТ“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 81а, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ за нарушение на чл. 74е, ал. 2, т. 1 ЗНЗ.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Поддържа се, че мястото на нарушението е посочено прекалено общо. Изтъква се, че дружеството е в процес на преговори с НАП за разсрочване на задълженията си. Наведен е довод за нарушение на чл. 42, т. 3 ЗАНН, тъй като мястото на нарушението е формално и общо посочено. Оспорва се компетентността на административнонаказващия орган. Поддържа се, че НП преповтаря дословно АУАН. В НП липсвали правни изводи и мотиви за налагане на административнонаказателна отговорност. Моли се за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., която моли НП да бъде отменено по съображенията в жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна се представлява от юрк. В., който моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че са установени всички съставомерни елементи на нарушението. Поддържа, че мястото на нарушението е правилно определено, тъй като то е функционално обвързано със седалище и адрес на управление на дружеството, което е в гр. София. Намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Извършена е проверка в периода от 21.10.2025г. до 20.11.2025г. на дружество „*****“ ЕООД с ЕИК **********, което е регистрирано като предприятие, което осигурява временна работа въз основа на удостоверение № 380/03.11.2021г., валидно до 03.11.2026г. От дружеството с призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК на 21.10.2025г. са изискани документи във връзка с дейността по осигуряване на временна работа, в т.ч. документи, доказващи липсата на задължения към общината и държавата. С писмо с изх. № 25102502/24.10.25г. е изискана информация от НАП дали дружеството има парични задължения към държавата или към общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване. В отговор с вх. № 25151457/04.11.2025г. е получена информация, че дружеството има задължения, като е приложена справка. От „*****“ ЕООД е представено удостоверение от НАП с изх. № 220202500256386/05.11.25г., видно от което дружеството има задължения.

Съгласно представените справки от НАП дружеството има задължения за данък върху добавената стойност от сделки в страната за периода от 01.07.2023г. до 31.07.2023г., срокът за плащане на които е 14.08.2023г. Считано от 15.08.2023г. задължението е станало изискуемо. Парични задължения, свързани с плащането на данъци, както и на вноски за социално осигуряване, са установени за периода от м.юли 2023г. до м. септември 2023г.

За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка № ПР2541841/20.11.25г. При така установените факти св. И. Х. Ю., 2 главен инспектор в дирекция „Трудова мобилност“ при ИА“ГИТ“, съставила на „*****“ ЕООД АУАН № 29-2500075/20.11.2025г. АУАН е връчен на упълномощено от дружеството лице.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя при същото словесно описание и правна квалификация на нарушението е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Със заповед № З-0862/17.10.2022г. изпълнителният директор на ИА „ГИТ” е възложил на директора на дирекция „Трудова мобилност” да издава наказателни постановления по актове, съставени от служители на дирекция „Трудова мобилност”.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства – АУАН № 29-2500075/20.11.25г., протокол за извършена проверка № ПР2541841/20.11.25г., идентификационна карта, призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, удостоверение № 380/03.11.2021г., удостоверение от НАП, писмо от НАП, справка за общи задължения, издадена от НАП, заповед № З0862/17.10.22г. на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. И. Х. Ю..

Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост, като не се налага обстоен доказателствен анализ.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи видно от чл. 85, ал. 4, вр. ал. 1 ЗНЗ и приобщената по делото заповед № З-0862/17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”. С оглед на това е неоснователен доводът за некомпетентност на 3 административнонаказващия орган.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган. При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от състава на нарушението. Словесното описание на нарушението съответства на правната квалифицикация. Не се споделят възраженията за нарушение на чл.

42, т. 3 ЗАНН. И в АУАН, и в НП правилно като място на нарушението е посочено, че същото е извършено в гр. София. Процесното нарушение се изразява в противоправно бездействие – неплащане на дължимите парични задължения към държавата и общината, като нарушението е извършено там, където следва да се извърши дължимото действие, а именно в гр. София.

Правилно е отразена и датата на нарушението – 15.08.2023г., която е началният момент на изискуемостта на паричното задължение, която е настъпила на 15.08.2023г. видно от удостоверението за наличие на задължения. Правото на защита на нарушителя е гарантирано и съдът следва да се произнесе по същество.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Според чл. 74е, ал. 2, т. 1 ЗНЗЗ за регистрация на дейността по ал. 1 могат да кандидатстват местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, осъществяващи търговска дейност в Република България, които отговарят на условието да нямат парични задължения към държавата или към общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване.

В процесния случай видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства „*****“ ЕООД е регистрирано като предприятие, което осигурява временна работа съгласно удостоверение № 380/03.11.21г. с валидност до 03.11.2026г. Същевременно от справката на НАП се доказва, че дружеството има задължения за данък върху добавената стойност със срок за плащане 14.08.2023г. за периода от 01.07.2023г. до 31.07.2023г. Задължението е станало изискуемо на 15.08.2023г.

4

С оглед горното съдът приема, че санкционираното дружество е осъществило от обективна страна състава на вмененото му нарушение и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице, не стои въпросът за вината, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

Предвиденото административно наказание за нарушение на чл. 74е, ал.

2, т. 1 ЗНЗ съгласно чл. 81а, ал. 2 ЗНЗ е имуществена санкция за юридически лица в размер от 1000 до 2500 лева. На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минималния законоустановен размер.

С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата следва да се остави без уважение и наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът счете, че жалбоподателят „*****“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ИА“ГИТ“ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 66.47 евро/равняващи се на 130 лева/.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 29-2500075/16.12.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Трдудова мобилност” при ИА“ГИТ“, с което на „*****“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 81а, ал. 2 ЗНЗ за нарушение на чл. 74е, ал. 2, т. 1 ЗНЗ.

ОСЪЖДА „*****“ ЕООД да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ 66.47 евро, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението, 5 че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6