Решение № 2726 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2726 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Д. Ковачев

Мариана Георгиева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100511612 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “ВИВ – Изоматик“ ООД срещу решение от 29.03.2023г., постановено по гр. д. № 73409/2019г. по описа на СРС, 148 състав, в частта, с която“ВИВ – Изоматик“ ООД е осъдено да заплати на “Менпауър България“ ООД, на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 28, ал.

7, т. 1 ЗНЗ, сумата от 4198, 64 лв., представляваща възнаграждение с ДДС по договор за посреднически услуги съобразно оферта

№

1000004469/17.01.2019г. за кандидат за длъжност “инженер продажби“, ведно със законната лихва от 16.12.2019 г., както и на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 158, 62 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.08.2019 г. до 15.12.2019 г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Поддържа се, че между страните не съществуват договорни правоотношения и ищцовото дружество е започнало да изпраща на своя воля кандидати за позицията “Инженер продажби“, макар търсенето на такъв служител да не му е било изрично възлагано. При условията на евентуалност счита, че 1 въззиваемото дружество – ищец не е изпълнило професионално поетите задължения, тъй като изпратеният кандидат не е бил подходящ за работата, с оглед на притежаваните от него качества, поради което и трудовото му правоотношение съществувало само за срок от 5 дни. Поради това се твърди, че независимо от представения кандидат при ответника, не е налице назначен служител на позиция “Инженер продажби“, респ. не е налице основание за заплащане на възнаграждение на ищеца. Сочи се, че поради това процесната фактура № ********** от 19.07.2017г. е оспорена веднага след получаването й по имейл, но това обстоятелство не е съобразено от СРС. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е обсъдил избирателно само показанията на част от изслушаните свидетели, както и че необосновано е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същата е изготвена без да бъде извършена проверка в счетоводството на ответника.

Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

Въззиваемият – ищец “Менпауър България“ ООД в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, по подробно изложени съображения. Поддържа, че наличието на облигационно правоотношение между страните е установено от събраните по делото доказателства, като се установява и надлежно изпълнение на поетите от страна на ищцовото дружество задължения по подбор на персонал за ответника. В тази връзка сочи, че предмет на договорното правоотношение между страните е провеждането на успешна селекция на кандидатите и представянето им на вниманието на бъдещия работодател, без изрично да е необходимо помежду им да бъде сключен трудов договор. Поддържа, че след представянето на кандидата и одобрението му от страна на работодателя, развитието на възникналите помежду им отношения не засягат посредника.

Сочи, че оспорването на фактурата не позволява да бъде направен извод за липсата на основание за заплащане на претендираната съгласно нея парична сума, а изразява единствено позицията на ръководството на ответника към наличието на съществуващо за него задължение. Твърди, че именно от свидетелските показания по делото се установява, че предложеният от ищеца кандидат – А.Т., е бил назначен на трудов договор при ответника и е изпълнявал трудовите си задължения, което потвърждава изпълнение на задължението на ищеца за подбор на кандидат за ответника. Сочи, че с оглед 2 на съществуващите между страните договорни отношения, за него не е съществувало задължение да представи на вниманието на ответника алтернативен кандидат за позицията под формата на гаранционна услуга, поради което и възраженията на ответника за неточно изпълнение на поетите задължения са изцяло неоснователни. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените иск по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 28, ал. 7, т. 1 ЗНЗ за разликата над уважения размер от 4198, 64 лв. до пълния предявен размер от 4320, 00 лв. и иск по чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 158, 62 лв. до пълния предявен размер от 164, 41 лв., не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 28, ал.

7, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта за заплащане на сумата от 4320 лв., представляваща възнаграждение по фактура № 14241/19.07.2019г., издадена на основание договорно правоотношение, по силата на което ищецът е поел задължение да извърши посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидат за длъжност “Инженер продажби“ срещу предвидено за въззиваемия – ответник “ВИВ – Изоматик“ ООД задължение да заплати възнаграждение в размер на 1.4 от приетото от кандидата месечно брутно възнаграждение за позицията, но не по-малко от 2900 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 164, 41 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.08.2019г. до 15.12.2019 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил, че между страните съществува договорно правоотношение, тъй като отправената до него оферта не била приета и самото приемане на офертата изисквало заплащане на аванс, какъвто не бил заплатен. Оспорено е възлагането на ищеца на търсенето на 3 кандидат за позицията “Инженер продажби“, като е признато, че е бил назначен предложен му от ищеца кандидат на длъжността, но същият бил освободен след пет дни заради лошото му отношение към обучението и неетично поведение. С оглед изложеното, при условията на евентуалност е наведено и възражение за непрофесионално изпълнение на описаните в офертата задължения.

По делото е представена оферта № 1000004469/17.01.2019 г. от “Менпауър България“, изпратена до “ВИВ – Изоматик“ ООД на 18.01.2019г. относно предоставяне на услуги по търсене, подбор и представяне на кандидати за работа на две позиции при клиента, както следва: “Инженер продажби“ и “Складов служител“. Съгласно офертата, цената на услугата за позицията “Инженер продажби“ е 1.4 от месечната брутна заплата, но не помалко от 2900 лв. и включва следните дейности: извършване на предварителна селекция, провеждане на интервюта и тестове, оценка на професионалния опит и качества на кандидатите, според длъжностната характеристика и критериите, предоставени от клиента; представяне профил на кандидат/и/, отразяващ кариерното му развитие, както и експертна оценка на компетенциите и уменията от консултант на Менпауър България; допълнително консултиране относно представените кандидатури; гаранционен период от 4 месеца за инженер продажби и 2 месеца за складов служител, който важи еднократно и в случай, че избраният кандидат в значителна степен не съответства на специфичните изисквания за позицията, описани в предоставената длъжностна характеристика, което следва да се докаже в писмена форма до 7 дни след напускане на служителя. Предвидено е, че в този случай и при условие, че са извършени договорените плащания в срок, “Менпауър България“ безплатно ще предложи алтернативен кандидат, която гаранция е приложима единствено в случай, че “Менпауър България“, съвместно с Клиента, проведе изходящо интервю и кандидатът не посочи като причина за напускане лоша управленска практика от страна на Клиента, в това число липса на въвеждащо обучение, ясни отговорности за позицията, директен мениджмънт или други обстоятелства, възпрепятстващи нормалното изпълнение на служебните му задължения. Посочено е, че гаранцията не е приложима и при закриване или промяна на позицията от страна на Клиента.

Предвидено е, че “Менпауър България“ ще представи списък от селектирани кандидати на Клиента в срок от 10 работни дни от подписването на 4 търговската оферта, който списък е валиден 10 работни дни след представянето му на клиента.

В офертата е предвидено, че клиентът следва да заплати авансово 30% от уговорената сума за всяка позиция, предмет на офертата, но не по-малко от 800 лв. в 5-дневен срок, след подписването й, което авансово плащане не е предмет на възстановяване и се приспада от окончателното плащане на определената такса за всяка позиция. Уговорено е също, че “Менпауър България“ ще издаде фактура за окончателно плащане след селектиране на всеки кандидат, като крайният срок на плащане е не по-късно от 14 календарни дни от датата на издаване на фактурата, като всички банкови разходи във връзка с плащането като такси, комисионни и др. са за сметка на Клиента. Посочено е, че “Менпауър България“ изпраща на Клиента електронни фактури до посочената в клиентската карта електронна поща.

Представената оферта е подписана от представител на ищеца и от представител на ответника на 06.02.2019г.

По делото са представени автобиографии на лицата И.И., З.Х., С.Т. и А.Т., които се установява, че са били изпратени до ответното дружество.

По делото е представена фактура № **********/19.07.2019г., с издател “ВИВ – Изоматик“ ООД и получател “Менпауър България“ на стойност 4320 лв. с ДДС, с посочено основание за издаването й - назначение на А.Т. – оферта № 1000004469/17.01.2019г. Процесната фактура е изпратена до ответника по имейл на 29.10.2019 г., като в последствие до него е изпратено и известие за дължимата сума.

Съгласно представена онлайн кореспонденция между ищцовото и ответното дружество /л. 75 – 81 от делото пред СРС/, помежду им е водена комуникация относно уговарянето на условията на споразумението между страните, назначаването на служителя А.Т. и последващото му освобождаване от длъжност, както и относно издаването на процесната фактура. Със съобщение от 22.07.2019г. ответното дружество е уведомило ищеца, че с кандидата А.Т. Т. „не са се получили нещата“, поради поведение, противоречащо на фирмените ценности и политика. Управителят на ответника е заявил, че ще се радва да прегледа други предложения относно кандидати за длъжността. Със съобщение от същата дата служител на ответното дружество е поискал процесната фактура да бъде анулирана, тъй като сключеният трудов 5 договор с представения кандидат е бил прекратен.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че лицето А.Т. е бил назначен при ответника на длъжността “Инженер продажби“ по силата на трудов договор от 10.07.2019г., като трудовото му правоотношение е било прекратено на 22.07.2019 г.

Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, сумата по процесната фактура в размер на 4320 лв. е формирана, както следва:

БТВ за позицията от 2471, 43 лв. умножено по 1.4, равно на 3600 лв., сумата е с данъчната основа по фактурата и ДДС – 720 лв., като лицето А.Т. е било назначено с БТВ, възлизащо на 2499, 19 лв. Процесната фактура е осчетоводена в месеца на издаването й и е отнесена по съответните кореспондиращи счетоводни сметки на ищеца и е отразена в дневника за продажби за м. юли 2019г., като по счетоводната сметка с партида “ВИВ Изоматик“ ООД се води неплатен остатък от 4320 лв. Съгласно констатациите на вещото лице, процесната фактура не е осчетоводена и не е отразена в дневника за покупките на ответника, като не е ползвал и данъчен кредит.

Съгласно заключението на ССчЕ, по отношение на данъчната фактура счетоводството на ищеца е водено редовно и съгласно изискванията на закона, а по отношение на процесната фактура при ответника не са спазени изискванията на закона за своевременност при осчетоводяване на първичните счетоводни документи. Посочено е, че законната лихва върху сумата от 4320 лв. за периода от 02.08.2019 г. до 16.12.2019 г. възлиза на сумата от 160, 80 лв.