Закон за чистотата на атмосферния въздух

Чл. 1

Целта на закона е да се защити здравето на хората и на тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия, както и да предотврати на-стъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности.

Чл. 2

Със закона се уреждат:

1. определянето на показатели и норми за качеството на атмосферния въздух;

2. ограничаването на емисиите;

3. правата и задълженията на държавните и общинските органи, на юридическите и физическите лица по контрола, управлението и поддържането на качеството на атмосферния въздух.

4. изискванията за качеството на течните горива, в това число контролът за спазване на изискванията за качеството на течните горива при пускането им на пазара, и тяхното разпространение, транспортиране и използване.

5. ограниченията в емисиите на серен диоксид при използването на течни горива, ограниченията за допустимо сярно съдържание на петролните деривати и начинът на тяхното изгаряне от плавателни средства, които се намират в пристанищата на република България, в българския участък на р. Дунав, вътрешните морски води, териториалното море и в изключителната икономическа зона.

6. изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, наричани по-нататък „твърди горива“, в т. ч. контролът за спазване на изискванията за качеството на твърдите горива при тяхното пускане или предоставяне на пазара, и разпространението им.

Чл. 3

(1) Изискванията на закона се отнасят за:

1. проектираните, изгражданите и намиращите се в експлоатация обекти и съоръжения с производствено и непроизводствено предназначение;

2. транспортните средства и други индивидуални източници на замърсяване;

3. строителните и други открити площадки;

4. строителните, разрушителните, добивните, транспортните, комуналните, селскостопанските и други дейности.

5. резервоарите за съхраняване и използване на течни горива, петролните бази, терминалите, бензиностанциите, авто- и жп цистерните, корабните горивни танкове, с изключение на резервоарите на моторните превозни средства.

6. обекти, в които се извършват дейности с твърди горива, свързани с тяхното производство или пускане и предоставяне на пазара и/или тяхното разпространение.

(2) Изискванията на закона не се отнасят за:

1. процеси и дейности, използващи радиоактивни материали;

2. емисии на вредни физически фактори;

3.

4. подвижната техника на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи и Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.

Чл. 4

(1) Основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, са нивата на:

1. суспендирани частици;

2. фини прахови частици;

3. серен диоксид;

4. азотен двуокис;

5. въглероден оксид;

6. озон;

7. олово (аерозол).

8. бензен;

9. полициклични ароматни въглеводороди;

10. тежки метали – кадмий, никел и живак;

11. арсен.

(2) За отделни райони, в зависимост от характера на източниците на емисии и характерния здравен риск, министърът на околната среда и водите по собствена инициатива, както и по предложение на министъра на здравеопазването или на общинските органи може да определя допълнителни показатели извън тези по ал. 2.

(3) Нормите за вредни вещества в атмосферния въздух и измерените концентрации за отделните показатели се определят като маса, съдържаща се в един кубически метър въздух при нормални условия за определено време.

Чл. 5

Нормите за отлагания на вредни вещества от въздуха се определят като маса на един квадратен метър открита повърхност за определено време.

Чл. 6

(1) Министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването съвместно издават наредби, с които утвърждават норми за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и норми за отлагания на вредни вещества.

(2) Отчитайки времето, което е необходимо за изпълнение на мерките за подобряване качеството на атмосферния въздух и фактическите нива на замърсителите, при утвърждаване на нормите по ал. 2 министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването могат да определят допустими отклонения от тези норми.

(3) Допустимите отклонения по ал. 2 от нормите по ал. 2 намаляват постепенно, за да достигнат нивата на съответните норми в края на определен период, специфичен за отделните вредни вещества (замърсители), съгласно установените срокове за прилагане на тези норми.

(4) Нормите и допустимите отклонения се разработват и се изменят съгласно изискванията на чл. 1 въз основа на здравно-екологичните проучвания и/или препоръките на специализираните международни организации.

(5) Министърът на здравеопазването или общинските органи могат да предлагат за утвърждаване по-строги норми от утвърдените по ал. 2 в определени селища, общини или райони в зависимост от ниво и характера на замърсяване на атмосферния въздух над тях.

Чл. 7

(1) В случаите, когато това е необходимо с оглед предотвратяване на здравни рискове за населението, при метеорологични условия и други фактори, водещи до временно, но значително влошаване качеството на въздуха, министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването издават наредби, с които утвърждават алармени прагове за нивата на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух за съответните показатели по чл. 4, ал. 2 и 2.

(2) Алармените прагове по ал. 2 се разработват и изменят въз основа на здравно-екологични проучвания и/или препоръките на специализираните международни организации.

Чл. 8

(1) Министерският съвет по предложение на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, министъра на енергетиката, министъра на околната среда и водите и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор приема наредба, определяща техническите и качествените изисквания към течните горива, нормите за съдържание на олово, сяра и други вредни вещества (замърсители) в тях, наричани по-нататък “изисквания за качеството на течните горива”, както и условията, реда и начина за контрол на течните горива.

(2) Забранява се пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 2.

(3) Забранява се пускането на пазара, разпространението и използването на течни горива под наименования, различни от тези, определени в § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби.

(4) Крайните разпространители са длъжни да зареждат моторните превозни средства с течни горива съгласно предназначението им, посочено в наредбата по ал. 2, и обявените от тях търговски марки.

(5) Течните горива при пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване се придружават от декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, наричана по-нататък “декларация за съответствие”.

Чл. 8а

(1) Министерският съвет по предложение на министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, инвестициите и индустрията и на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор приема наредба, определяща изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, както и условията, реда и начина за контрол на качеството на твърдите горива.

(2) Забранява се пускането на пазара на твърди горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1.

(3) Забранява се предоставянето и/или разпространението на твърди горива, които не отговарят на изискванията за качество, опаковане и етикетиране, определени в наредбата по ал. 1.

(4) Видът на опаковката и етикета се определя в наредбата по ал. 1.

(5) Твърдите горива при тяхното пускане и/или предоставяне на пазара, и/или разпространение се придружават от декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, наричана по-нататък „декларация за съответствие“.

(6) Забранява се разпространението на твърди горива от лица и/или в обекти, които не са вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1.

Чл. 8б

(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор създава и поддържа публичен регистър на лицата, които разпространяват твърди горива, и обектите, в които се разпространяват твърди горива.

(2) Дейностите по разпространение на твърди горива се извършват от лицата и в обектите, които са вписани в регистъра по ал. 1.

(3) В регистъра по ал. 1 се вписват лица, които:

1. са регистрирани по Търговския закон;

2. не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;

3. са заплатили държавна такса в размер, определен в Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 10 от 2000 г., бр. 94 и 115 от 2002 г., бр. 17 и 19 от 2003 г.; попр., бр. 27 и 33 от 2003 г.; изм., бр. 49 от 2003 г., бр. 32 и 104 от 2004 г., бр. 15 и 40 от 2006 г., бр. 19 от 2007 г., бр. 33 от 2008 г. и бр. 103 от 2012 г.).

(4) За вписване в регистъра по ал. 1 заинтересованите лица подават заявление по образец, утвърден от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, придружено от списък на обектите, в които ще се извършва разпространение на твърди горива, с посочване на тяхното местонахождение.

(5) В 14-дневен срок от постъпването на заявлението председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него длъжностно лице вписва заявителя в регистъра и го уведомява за номера, под който е вписан, освен в случаите на установени нередовности.

(6) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя за допуснати нередовности и определя срок до 14 дни за отстраняването им, когато заявителят не е заплатил таксата по ал. 3, т. 3 или не е приложил списък с обектите, в които ще се извършва разпространение на твърди горива.

(7) Когато се установи, че заявителят не отговаря на изискванията на ал. 3, т. 1 или 2 или нередовностите не са отстранени в срок, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него длъжностно лице мотивирано отказва вписване в регистъра по ал. 1. Отказът за вписване подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) В 7-дневен срок от настъпването на промяна на посочените в списъка по ал. 4 данни регистрираното лице е длъжно да уведоми за това председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него длъжностно лице отразява заявените промени в регистъра по ал. 1.

(9) Регистрацията е безсрочна.

(10) Регистърът по ал. 1 се създава и поддържа в съответствие със Закона за електронното управление.

Чл. 9

(1) Министърът на околната среда и водите съвместно със съответните заинтересувани министри издава наредби, с които утвърждава норми за емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии.

(2) Нормите за емисии се разработват с оглед на осигуряване качеството на атмосферния въздух, отговарящо на нормите за вредни вещества (замърсители) по чл. 6.

(3) Нормите за емисии са задължителни за всички обекти и дейности освен в случаите по чл. 3, ал. 2, и 10а.

(4) Нормите за емисии се разработват въз основа на:

1. заключения за най-добри налични техники (НДНТ), приети с решение на Европейската комисия по смисъла на т. 42в от допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда;

2. съвременното равнище на техниката и технологиите, постиженията на науката и резултатите от практическото използване на тези постижения.

(5) В зависимост от условията на територията на дадена община могат да бъдат определени по-строги норми за допустими емисии за обекти и дейности в определени общини, райони или селищни образувания от тези, утвърдени с наредбите по ал. 2 и чл. 9а – 9в.

(6) Нормите по ал. 5 се определят въз основа на мотивирано предложение на кмета на общината до министъра на околната среда и водите, одобрено с решение на общинския съвет.

(7) Нормите по ал. 5 се утвърждават със заповед на министрите, издали съответните наредби по ал. 2 и чл. 9а – 9в, освен в случаи на инсталации, които имат издадено комплексно разрешително, за които нормите се определят по реда на глава седма раздел ІІ от Закона за опазване на околната среда.

Чл. 9а

(1) Нови и действащи инсталации от обхвата на категориите дейности по приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации (обн.Директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) утвърждава плана за управление на разтворителите съгласно наредбата по изречение първо или издава мотивиран писмен отказ за утвърждаване на плана за управление на разтворителите в срок до 31 май на текущата година, ДВ, бр. 96 от 2003 г.; изм., бр. 20 от 2007 г., бр. 67 от 2009 г. и бр. 40 от 2010 г.) се експлоатират при спазване на нормите за допустими емисии и свързаните с тях изисквания, определени в наредбата.

(2) Употребата в инсталациите по ал. 2 на летливи органични съединения, посочени в чл. 10б, ал. 2, т. 1 и чл. 10в, ал. 2, т. 1 от наредбата по ал. 2, когато липсва техен икономически и технически достъпен заместител, се извършва въз основа на:

1. комплексно разрешително, когато такова се изисква по Закона за опазване на околната среда, или

2. разрешение, издадено от министъра на околната среда и водите при условията и по реда на ал. 3 - 10.

(3) Разрешаването на употребата на съединенията по ал. 2 се извършва, при условие че:

1. е доказана липсата на риск за човешкото здраве и за околната среда;

2. са спазени изискванията на наредбата по ал. 2, и

3. се прилагат най-добрите налични техники (НДНТ).

(4) За издаване на разрешение по ал. 2, т. 2 операторите подават до министъра на околната среда и водите заявление в съответствие с формата и съдържанието, определени в наредбата по ал. 2.

(5) Към заявлението по ал. 4 се прилагат:

1. утвърден план за управление на разтворителите от предходната година;

2. оценка на инсталацията за използвана НДНТ;

3. актуални протоколи от анализи на работната среда;

4. становище от съответната РИОСВ след извършена проверка за доказване съответствието на документите по т. 1, 2 и 3 което се изисква по служебен път, освен когато заявителят не e заявил друго;

5. документ за платена такса когато плащането не е извършено по електронен път.

(6) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок от получаване на заявлението по ал. 4 уведомява писмено оператора в случаите на допуснати неточности и непълноти в него и определя срок до един месец за отстраняването им.

(7) Министърът на околната среда и водите издава разрешението по ал. 2, т. 2 в срок един месец от получаване на заявлението по ал. 4 или на коригираното заявление в случаите на ал. 6.

(8) Срокът на действие на издаденото разрешение се определя за всеки конкретен случай в зависимост от появата на икономически и технически достъпен заместител.

(9) Министърът на околната среда и водите отказва издаването на разрешение с мотивирано решение в едномесечен срок от установяването на несъответствие на представените със заявлението по ал. 5 документи с изискванията на наредбата по ал. 2 и/или на други нормативни актове, както и когато неточностите и непълнотите по ал. 6 не са отстранени в срок.

(10) Редът и начинът за издаване на разрешението се определят с наредбата по ал. 2.

(11) Когато операторът докаже пред компетентния орган, че съответните допустими норми за неорганизирани емисии (ННЕ), съгласно приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от наредбата по ал. 1, са технически и икономически неосъществими за отделна инсталация, компетентният орган може да го освободи от задължението за спазване на тези норми, като определи нови ННЕ.

(12) Освобождаването по ал. 11 от задължението за спазване на ННЕ се извършва с решение на директора на съответната РИОСВ по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, за инсталациите, които не попадат в обхвата на приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, или с издаденото комплексно разрешително по реда на глава седма от Закона за опазване на околната среда.

(13) Операторите могат да бъдат освобождавани от спазване на ННЕ по чл. 4, т. 1 от наредбата по ал. 1 по реда на ал. 11 и 12, единствено при условие че това няма да доведе до значителен риск за човешкото здраве или околната среда.

(14) Операторите, които желаят да бъдат освободени по реда на ал. 11, са длъжни да:

1. докажат, че при експлоатацията на съответните инсталации се прилага определена НДНТ или комбинация от НДНТ за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при извършване на дадените категории дейности съгласно приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от наредбата по ал. 1;

2. имат утвърден план за управление на разтворителите от предходната година;

3. представят актуални протоколи от анализи на работната среда;

4. представят актуални протоколи от изпитване, придружени от протоколи за извършени измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, когато е приложимо за инсталацията;

5. отговарят на законодателството по опазване на околната среда и човешкото здраве.

(15) Министърът на околната среда и водите предварително съгласува всички решения по ал. 12.

Чл. 9б

Съоръженията и инсталациите за зареждане, товарене, разтоварване и съхранение на бензини в терминалите, бензиностанциите и подвижните цистерни за превоз на бензини, както и системите, съответстващи на Етап II на улавяне на бензиновите пари (УБП) при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанциите се проектират (конструират), оборудват и експлоатират при спазване на нормите за допустими емисии на летливи органични съединения (ЛОС), изпускани в атмосферния въздух, и техническите изисквания, определени в Наредба № 16 от 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини (ДВ, бр. 75 от 1999 г.).

Чл. 9в

(1) Нормите за допустими емисии на вредни вещества – замърсители (серен диоксид, азотни оксиди и прах), изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (ГГИ), се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) Министърът на околната среда и водите съвместно с министъра на икономиката, инвестициите и индустрията и министъра на енергетиката разработва и внася за приемане от Министерския съвет Преходен национален план (ПНП) за поетапно привеждане на ГГИ в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 2.

(3) Редът и начинът за изготвяне на плана по ал. 2 се определят с наредбата по ал. 2.

(4) Планът по ал. 2 се одобрява с решение на Министерския съвет и се представя на Европейската комисия за одобрение.

(5) Европейската комисия извършва оценка на ПНП и ако не направи възражения по него в срок до една година от получаването му, ПНП се смята за приет.

(6) В случай че Европейската комисия направи възражения по ПНП, се изготвя нов вариант, в който се отчитат направените от Европейската комисия възражения.

(7) В случай че Европейската комисия не възрази в срок 6 месеца от получаване на новия вариант, ПНП се смята за приет.

(8) Последващи изменения на ПНП се извършват съгласно Решение за изпълнение 2012/115/ЕС на Комисията от 10 февруари 2012 г. за определяне на правила относно преходните национални планове, посочени в Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (ОВ, L 52/12 от 24 февруари 2012 г.). Министърът на околната среда и водите информира Европейската комисия за всички изменения на ПНП.

(9) Министерството на околната среда и водите ежегодно изпраща информация до Европейската комисия за емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах, както и на количеството подавана енергия за всяка от включените в ПНП инсталации.

Чл. 9е

Задълженията на Република България за намаляване на националните емисии на определени атмосферни замърсители, мониторингът на отрицателните въздействия на замърсяването на въздуха върху екосистемите, както и изискванията за изготвянето, приемането и прилагането на националната програма за контрол на замърсяването на въздуха, се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 10

(отменен)

(1) Временни норми за емисии на действащи обекти, при които видът на суровините и равнището на техниката не дават възможност за достигане на утвърдените норми, както и сроковете за привеждането им в съответствие с тях, се утвърждават от:

1. министъра на околната среда;

2. Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда, съгласувано със заинтересуваните ведомства, за обекти, свързани с националния горивно-енергиен баланс на страната.

(2) Сроковете по ал. 1, с изключение на сроковете, определени в програмите по чл. 10а, не могат да бъдат по-кратки от една година и се определят въз основа на техническите и технологичните проучвания и на преговори между заинтересуваните страни, в които могат да участват и представители на екологичните обществени организации и движения.

(3) Временните норми по ал. 1 се отменят от органа, който ги е утвърдил, при настъпване на събития, опасни за човешкото здраве, установени от компетентните органи.

(4) Общинските органи в зависимост от условията на тяхната територия могат да предлагат за утвърждаване от министъра на околната среда и водите съвместно със заинтересуваните министри по-строги от утвърдените норми за допустими емисии на отделни обекти и дейности в определени селища, общини или райони.

Чл. 10а

(1) Министърът на околната среда и водите съвместно със съответните заинтересувани министри разработва и внася за приемане от Министерския съвет програми за постепенно намаляване на общите годишни емисии на дадени вредни вещества (замърсители): серен диоксид, азотни оксиди и др., изпускани в атмосферния въздух от определени действащи обекти и дейности, като големи горивни инсталации и други.

(2) Програмите по ал. 2 се приемат с решение на Министерския съвет.

(3) Програмите по ал. 2 определят специфични за отделните обекти и дейности мерки и срокове за тяхното осъществяване.

(4) Изпълнението на програмите се отчита пред Министерския съвет за период не по-малък от една календарна година.

(5) С програмите по ал. 2 могат да бъдат определяни норми за допустими емисии на определени вредни вещества (замърсители), които са специфични за съответните действащи обекти или дейности.

Чл. 11

(1) Производствените и вентилационните газови потоци – носители на емисии, се изпускат в атмосферния въздух организирано.

(2) Височината на изпускащите устройства се определя така, че в резултат на разсейването концентрациите на замърсяващи вещества в приземния слой да не превишават пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух.

(3) Министърът на околната среда съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването утвърждава методика за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой, която е задължителна при проектиране и изграждане на нови обекти и при реконструкция и разширение на действащи обекти и дейности.

(4) Министърът на околната среда утвърждава Наредба за предотвратяване и ограничаване неорганизираното изпускане на емисии в атмосферния въздух.

(5) Забранява се производството на дървени въглища по открит способ.

(6) Изпускането на емисии в атмосферния въздух при производство на дървени въглища по друг способ трябва да става организирано, при спазване на нормите за допустими емисии на вредни вещества съгласно Наредба № 1 за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр. 64 от 2005 г.).

Чл. 11а

(1) Министерският съвет приема наредба за ограничаване емисиите на ЛОС при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти с цел предотвратяване и намаляване замърсяването на атмосферния въздух.

(2) С наредбата по ал. 2 се определят:

1. категоризацията на боите, лаковете и авторепаратурните продукти, попадащи в нейния обхват;

2. нормите за допустимо съдържание на ЛОС в продуктите по т. 1;

3. редът за издаване на разрешения за употреба в съответни количества на продукти със съдържание на ЛОС, по-високо от установените норми по т. 2;

4. правилата за етикетиране на продуктите по т. 1.

(3) Пускането на пазара на продукти, несъответстващи на нормите за допустимо съдържание на ЛОС, определени с наредбата по ал. 2, се допуска само ако те се използват:

1. в инсталации, които отговарят на изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации;

2. в ограничени количества - за целите на възстановяването и поддръжката на обекти, определени като културни ценности съгласно Закона за културното наследство, за които министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице са издали разрешение.

(4) За издаване на разрешение по ал. 3, т. 2 лицата подават заявлeние по образец, посочен в наредбата по ал. 2, до министъра на околната среда и водите или до оправомощено от него длъжностно лице.

(5) При констатиране на грешки или непълноти в представеното заявление по ал. 4 и в документите, удостоверяващи статута на обекта по Закона за културното наследство, заявителят се уведомява в 14-дневен срок от получаването им. Заявителят е длъжен да ги отстрани в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

(6) Разрешението е със срок до 6 месеца от датата на издаване и е валидно само за посочените в него категории и количества продукти и за възстановяване и поддръжка на обекта, за който е издадено.

(7) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешението в 30-дневен срок от датата на подаване на заявлението или от получаването на необходимата информация, по образец, посочен в наредбата по ал. 2, или прави мотивиран отказ, който може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Редът за издаване на разрешението се определя с наредбата по ал. 2.

(9) Националната агенция за приходите предоставя при писмено поискване на Министерството на околната среда и водите информация за количествата на продуктите по посочени конкретни кодове от актуалната за съответната година Комбинирана номенклатура на Европейския съюз и за лицата, извършващи дейност с тях.

(10) Агенция “Митници” предоставя при писмено поискване на Министерството на околната среда и водите информация за износителите и вносителите на продуктите, определени с наредбата по ал. 2, включваща най-малко индивидуализираните данни за:

1. количествата по кодовете на Комбинираната номенклатура на Европейския съюз;

2. държавите на получаване и държавите на произход;

3. единен идентификационен код (ЕИК) или БУЛСТАТ.

Чл. 12

Нормирането на вредни вещества в отработилите газове от двигатели с вътрешно горене се извършва по показателите: димност и съдържание на въглероден окис, азотни окиси и въглеводороди.

Чл. 13

(1) Нормите за емисии на вредни вещества в отработилите газове от моторните превозни средства се утвърждават от министъра на транспорта съвместно с министъра на околната среда и министъра на здравеопазването.

(2) Нормите се разработват въз основа на равнището и състоянието на техниката и икономическите възможности за тяхното постигане с оглед на осигуряване качество на атмосферния въздух.

Чл. 14

(1) Министърът на околната среда и министърът на здравеопазването утвърждават инструкция за местоположението на пунктовете за установяване влиянието на моторните превозни средства върху качеството на атмосферния въздух.

(2) Министърът на здравеопазването, министърът на земеделието и храните и хранителната промишленост и министърът на транспорта издават наредба за ограничаване на стопанските дейности и за ползването на растителната продукция от ивиците край пътищата в зависимост от замърсяването на атмосферния въздух от моторните превозни средства.

Чл. 15

(отменен)

(1) При положително решение по оценка на въздействието върху околната среда, когато такава процедура се изисква от Закона за опазване на околната среда, компетентният орган по чл. 19 издава разрешително за специфичните условия за експлоатация на обектите и съоръженията, потенциални източници на емисии, за срок от 1 до 5 години.

(2) Органите, издали разрешителното по ал. 1, могат да го изменят или отменят, ако условията и обстоятелствата, при които то е било издадено, са се променили. Отказът, изменението или отменянето на разрешителното може да бъде обжалвано по реда на Закона за административното производство.

(3) При промяна на собствеността новият собственик – юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното.

(4) Условията и редът за издаване на разрешително по ал. 1 се определят с наредба на министъра на околната среда.

Чл. 16

(1) Преди разрешаване ползването на строежите инвеститорът на съответните обекти предоставя на представителите на общинските органи и на Министерството на околната среда в приемателната комисия:

1. протоколи за изпитването на отделните апарати, възли и участъци на пречиствателните съоръжения;

2. протоколи за технологично изпитване при регламентирано натоварване на пречиствателните съоръжения (инсталации);

3. протоколи за измерените емисии;

4. инструкции за експлоатация и контрол на пречиствателните съоръжения;

5. списък на отговорните лица за опазване на околната среда на обекта и за експлоатацията и контрола на отделните пречиствателни съоръжения.

(2) Въз основа на предоставената информация и на допълнителни проучвания (проверки, измервания, преглед на проекти и др.) представителите на общинските органи и на Министерството на околната среда дават съгласие или мотивиран отказ за разрешаване ползването на съответните строежи.

Чл. 17

(1) С наредба на министъра на околната среда и водите се установяват мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой (ОВ, L 286/1 от 31 октомври 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1005/2009“.

(2) С наредба на министъра на околната среда и водите и на министъра на вътрешните работи се установяват мерките по прилагане на Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ, L 150/195 от 20 май 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 517/2014“, по отношение на:

1. стационарното хладилно и климатично оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове;

2. термопомпи, съдържащи флуорсъдържащи парникови газове;

3. електрическа комутационна апаратура, съдържаща флуорсъдържащи парникови газове;

4. двигатели с цикъл на Ренкин с органичен работен агент, съдържащи флуорсъдържащи парникови газове;

5. оборудване, съдържащо разтворители на основата на флуорсъдържащи парникови газове;

6. стационарно противопожарно оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове;

7. хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета – във връзка с прилагането на изискванията по извършването на дейностите по монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт, извеждане от експлоатация, проверка за течове и възстановяване на флуорсъдържащите парникови газове;

8. климатично оборудване на моторни превозни средства – във връзка с прилагането на изискванията по извършването на дейностите по възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове;

9. европейски и/или международни стандарти, посредством прилагането на които се въвеждат изисквания за работа с оборудване, съдържащо охладители, представляващи алтернатива на флуорсъдържащите парникови газове.

(3) Проверката за съответствието с изискванията на чл. 4, параграфи 1 и 3 и чл. 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 517/2014, както и на операторите на моторните превозни средства по отношение на възстановяването на флуорсъдържащи парникови газове от климатичното им оборудване, за установяване на съответствие с чл. 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 517/2014, се извършва при периодичен преглед за проверка на техническата изправност по реда на наредбата по чл. 147, ал. 2 от Закона за движението по пътищата на моторните превозни средства и техните ремаркета, когато са оборудвани с хладилни устройства, чрез извършване на проверка на документите, изготвени и поддържани по реда на чл. 6 от Регламент (ЕС) № 517/2014.

(4) Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица, директорите на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица контролират спазването на изискванията на наредбата по ал. 2.

(5) Контролът по спазването на изискванията на наредбата по ал. 2 се извършва от:

1. министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица, директорите на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица с изключение на изискванията по т. 2;

2. директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица по отношение на изискванията към лицата, извършващи дейности по монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт, извеждане от експлоатация и проверка за течове на стационарното противопожарно оборудване, както и по възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове от това оборудване, по чл. 3, параграф 4 и чл. 6, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 517/2014.

(6) Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица, директорите на РИОСВ и/или директорът на Агенция „Митници“ или оправомощени от тях длъжностни лица упражняват контрол съобразно своята компетентност в случаите по:

1. член 5, чл. 6, чл. 7, параграф 2, чл. 8, параграф 3, чл. 9, чл. 10, параграф 3, чл. 11, параграф 5, чл. 15, 16, 17 и чл. 24, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1005/2009;

2. член 7, параграф 2, чл. 11, параграф 1, чл. 12, параграфи 1 – 13, чл. 14, параграфи 1 – 3, чл. 15, параграф 1, ал. 2 и чл. 17, параграф 1, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 517/2014.

(7) Министърът на околната среда и водите, директорите на РИОСВ и оправомощени от тях длъжностни лица при упражняване на контрола по ал. 4, ал. 5, т. 1 и ал. 6, както и при упражняване на контрола по Регламент (ЕО)№ 1005/2009 и Регламент (ЕС) № 517/2014 имат право:

1. на свободен достъп до проверяваните предприятия;

2. да изискват информация и документи, да правят анализи на място и/или да вземат проби за лабораторни анализи с цел установяване на съответствието на веществата, оборудването и продуктите по Регламент (ЕО) № 1005/2009 и/или Регламент (ЕС) № 517/2014;

3. да изискват информация за количествата произведени, внесени, изнесени и пуснати на пазара вещества, които нарушават озоновия слой, или флуорсъдържащи парникови газове, както и за произведени, внесени, изнесени и пуснати на пазара количества продукти и оборудване, съдържащи или зависещи от вещества, които нарушават озоновия слой, или флуорсъдържащи парникови газове;

4. да дават предписания за ограничаване, забрана за пускане на пазара, разпространение, употреба, изтегляне от пазара, изземване на продукта и/или унищожаване на вещества, оборудване и/или продукти и ограничаване на емисии при констатирани несъответствия с изискванията на Регламент (ЕО) № 1005/2009 и/или Регламент (ЕС) № 517/2014;

5. да привличат експерти в съответната област, когато проверката е с фактическа сложност и/или изисква специални знания.

6. да изискват от доставчиците на услуги на информационното общество да съдействат за отстраняване или когато това е невъзможно, за ограничаване на рисковете, свързани с продукт, който се предлага или е бил предлаган за продажба онлайн чрез техните услуги;

7. да получават съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, общините и кметствата при или по повод изпълнение на служебните си задължения по този закон.

(8) Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ или оправомощени от него длъжностни лица при упражняването на контрола по ал. 5, т. 2 имат право:

1. на свободен достъп до проверяваните обекти;

2. да изискват информация и документи с цел установяване на съответствието на веществата и/или оборудването с изискванията на Регламент (ЕС) № 517/2014.

(9) Директорът на Агенция „Митници“ и оправомощени от него длъжностни лица при упражняването на контрола по ал. 6 имат право:

1. при съмнение за нарушения на забраните и/или на ограниченията, посочени в Регламент (ЕО) № 1005/2009 или Регламент (ЕС) № 517/2014, да задържат веществата, продуктите и/или оборудването до получаване на становище от министъра на околната среда и водите, от директорите на РИОСВ или от оправомощените от тях длъжностни лица;

2. след получаване на становището по т. 1:

(10) Директорите на РИОСВ, директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи, директорът на Агенция „Митници“ писмено информират министъра на околната среда и водите за всяко установено нарушение на Регламент (ЕС) № 517/2014 или на Регламент (ЕО) № 1005/2009, или на наредбите по ал. 2 или 2, както и за предприетите мерки, в срок, не по-дълъг от 30 дни от датата на установяване на нарушението.

(11) Контролните органи по ал. 4, 5 и 6 са длъжни да не разгласяват информация, която представлява производствена или търговска тайна, станала им известна при или по повод упражняване на контрола.

(12) Контролът по прилагане на Регламент (ЕО) № 1005/2009 се осъществява от:

1. министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице – по използването на хлорфлуорвъглеводороди, бромохлорвъглеводороди и ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди;

2. министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице – по използването на метилбромид за карантина и обработка на пратки преди износ и/или за критични нужди;

3. министъра на отбраната или министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от тях длъжностни лица – по използването на халони за критични нужди.

(13) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган по прилагане на Регламент (ЕО) № 1005/2009 и Регламент (ЕС) № 517/2014.

(14) Министърът на околната среда и водите е компетентният орган по докладване на Европейската комисия по Регламент (ЕО) № 1005/2009 и Регламент (ЕС) № 517/2014.

(15) Надзорът на пазара на продуктите от обхвата на Регламент (ЕС) 2024/590 на Европейския парламент и на Съвета от 7 февруари 2024 г. относно веществата, които нарушават озоновия слой, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1005/2009 (ОВ, L 2024/590 от 20 февруари 2024 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2024/590“, и Регламент (ЕС) 2024/573 на Европейския парламент и на Съвета от 7 февруари 2024 г. за флуорсъдържащите парникови газове, за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 517/2014 (ОВ, L 2024/573 от 20 февруари 2024 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2024/573“, се осъществява от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ или от оправомощени от тях длъжностни лица в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ, L 169/1 от 25 юни 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1020“.

(16) Директорите на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица изпълняват своите надзорни функции по ал. 15 като част от контрола по ал. 7 и в съответствие с правомощията по чл. 14 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

(17) При несъответствие, констатирано по време на осъществяване на надзора на пазара на продуктите от обхвата на Регламент (ЕС) 2024/590 и Регламент (ЕС) 2024/573, директорите на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица имат право да изискат от икономическия оператор възстановяване на общия размер на разходите за проведените лабораторни анализи и изпитвания, за транспорт и съхранение при изземване на продуктите, за предприети коригиращи действия за привеждане в съответствие и/или за унищожаване на продуктите.

Чл. 17а

(1) Лицата, които извършват дейности, свързани със:

1. извличане на ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди от хладилни или климатични инсталации, или термопомпи, с цел регенериране и последващ износ за употреби, различни от унищожаване, са длъжни да притежават документ за правоспособност, издаден при условията на наредбата по чл. 17, ал. 2;

2. проверки за течове, сервиз и поддръжка на хладилни или климатични инсталации, или термопомпи, съдържащи вещества, които нарушават озоновия слой, са длъжни:

3. извличане на вещества, които нарушават озоновия слой, с цел унищожаване, предават веществата на лица, притежаващи разрешение по чл. 67 от Закона за управление на отпадъците или комплексно разрешително в съответствие с чл. 117 от Закона за опазване на околната среда за третиране на съответния вид отпадък.

(2) Документ за правоспособност на лица, които извършват дейности, свързани с проверки за течове, извличане на вещества, които нарушават озоновия слой, с цел рециклиране и повторното им използване за сервиз и поддръжка на хладилни или климатични инсталации и топлинни помпи се издава от Българската браншова камара - машиностроене, при условията на наредбата по чл. 17, ал. 2.

(3) Органът по ал. 2 създава и поддържа информационна база данни за лицата по ал. 2, получили документи за правоспособност.

(4) Информационната база данни по ал. 3 е достъпна на интернет страницата на органа по ал. 3.

Чл. 17б

(1) Физическите лица са длъжни да притежават документ за правоспособност, издаден при условията на чл. 10, параграфи 3 – 5 и 7 на Регламент (ЕС) № 517/2014 и на наредбата по чл. 17, ал. 2 за извършване на дейности, свързани със:

1. проверки за течове на стационарно хладилно, климатично и противопожарно оборудване, стационарни термопомпи, хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, съдържащи 5 тона СО2 еквивалент или повече флуорсъдържащи парникови газове, или 10 тона СО2 еквивалент или повече, когато са херметически затворени и етикетирани като такива;

2. възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове от охлаждащи вериги на стационарно хладилно, климатично и противопожарно оборудване, стационарни термопомпи, хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, стационарно оборудване, съдържащо разтворители на основата на тези газове, както и стационарна електрическа комутационна апаратура;

3. монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на стационарно хладилно, климатично и противопожарно оборудване, стационарни термопомпи, хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, електрическа комутационна апаратура, съдържаща флуорсъдържащи парникови газове.

(2) Юридическите лица, които извършват дейности, свързани с монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на стационарно хладилно, климатично и противопожарно оборудване, както и стационарни термопомпи, съдържащи флуорсъдържащи парникови газове, са длъжни да притежават документ за правоспособност съгласно изискванията на чл. 10, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 517/2014, издаден при условията на чл. 10, параграфи 5 и 7 от регламента и на наредбата по чл. 17, ал. 2.

(3) Документите за правоспособност по ал. 1 и 2 се издават от:

1. Българската браншова камара по машиностроене – за дейности, свързани с проверки за течове, възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове, монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на стационарно хладилно и климатично оборудване, стационарни термопомпи, хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, съдържащи 5 тона СО2 еквивалент или повече флуорсъдържащи парникови газове, или 10 тона СО2 еквивалент или повече, когато са херметически затворени и етикетирани като такива, както и извличане на флуорсъдържащи парникови газове от климатични инсталации на някои моторни превозни средства;

2. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи – за дейности, свързани с проверки за течове, възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове, монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на стационарно противопожарно оборудване, съдържащо 5 тона СО2 еквивалент или повече флуорсъдържащи парникови газове, или 10 тона СО2 еквивалент или повече, когато е херметически затворено и етикетирано като такова;

3. Българската браншова камара на енергетиците – за дейности, свързани с възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове, монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на стационарна електрическа комутационна апаратура, съдържаща флуорсъдържащи парникови газове;

4. Българската стопанска камара – за дейности, свързани с извличане на разтворители на базата на флуорсъдържащи парникови газове от стационарно оборудване.

(4) Дейността на органите по издаване на документи за правоспособност по ал. 3 се осъществява съгласно:

1. член 10, параграфи 1 – 9 от Регламент (ЕС) № 517/2014;

2. член 10 от Регламент (ЕО) № 303/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условията за взаимно признаване на сертифицирането на компании и персонал по отношение на стационарни хладилни и климатични системи, както и за топлинни помпи, съдържащи някои флуорирани парникови газове (ОВ, L 92/3 от 3 април 2008 г.) и на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 307/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания за програми за обучение и на условия за взаимно признаване на атестати за обучение на служители по отношение на климатичните инсталации на някои моторни превозни средства, съдържащи някои флуорирани парникови газове (ОВ, L 92/25 от 3 април 2008 г.), когато документите за правоспособност се издават от органа по ал. 3, т. 1;

3. член 10 от Регламент (ЕО) № 304/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условията за взаимно признаване на сертифицирането на търговски дружества и служители по отношение на стационарните противопожарни системи и пожарогасители, съдържащи някои флуорирани парникови газове (ОВ, L 92/12 от 3 април 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент(ЕО) № 304/2008“, когато документите за правоспособност се издават от органа по ал. 3, т. 2;

4. член 5 от Регламент (ЕО) № 305/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условия за взаимно признаване на сертифицирането на служители по отношение на извличането на флуорирани парникови газове от комутационна апаратура за високо напрежение (ОВ, L 92/17 от 9 април 2008 г.), когато документите за правоспособност се издават от органа по ал. 3, т. 3;

5. член 4 от Регламент (ЕО) № 306/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и условия за взаимно признаване на сертифицирането на служители, извършващи извличане от съоръжения на някои разтворители на базата на флуорирани парникови газове (ОВ, L 92/21 от 3 април 2008 г.), когато документите за правоспособност се издават от органа по ал. 3, т. 4.

(5) Органите по ал. 3 създават и поддържат информационна база данни за физическите и юридическите лица по ал. 1 и 2, получили документи за правоспособност.

(6) Органите по ал. 3, т. 1, 3 и 4 и Академията на Министерството на вътрешните работи, в качеството си на оценяващ орган по чл. 11 на Регламент (ЕО) № 304/2008, създават и поддържат актуална информация относно приложими технологии, които да заменят или да намаляват употребата на флуорсъдържащи парникови газове, и безопасната работа с тях.

(7) Информацията по ал. 5 и 6 е достъпна на интернет страниците на съответните сертифициращи и оценяващи органи.

Чл. 17в

(отменен)

(1) На физическите лица, които извършват дейности, свързани с проверки за течове на стационарни хладилни и климатични системи, и топлинни помпи, съдържащи 3 кг или повече флуорирани парникови газове, или 6 кг или повече, когато са херметически затворени и етикетирани като такива, извличане на тези газове, монтаж, сервиз или поддръжка на стационарни хладилни и климатични системи и топлинни помпи, може да се издават временни документи за правоспособност до 4 юли 2009 г., когато притежават документ за квалификация, издаден при условията на чл. 4г от Наредбата за осъществяване на контрол и управление на веществата, които нарушават озоновия слой (обн., ДВ, бр. 3 от 2000 г.; изм., бр. 4 от 2001 г., бр. 96 от 2002 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 3 от 2009 г.).

(2) На юридическите лица, които извършват дейности, свързани с монтаж, сервиз или поддръжка на стационарни хладилни и климатични системи и топлинни помпи, съдържащи флуорирани парникови газове, може да се издават временни документи за правоспособност до 4 юли 2009 г., когато наемат лица, притежаващи временни документи за правоспособност по ал. 1 и необходимия инструментариум съгласно изискванията на наредбата по чл. 17, ал. 2 за извършване на дейностите, за които им се издава документът за правоспособност.

(3) На лица с професионален опит, придобит преди датата, определена в чл. 5, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 842/2006, може да се издават временни документи за правоспособност за извършване на дейности, свързани с проверки за течове на стационарни противопожарни системи и пожарогасители, съдържащи 3 кг или повече флуорирани парникови газове, извличане на такива газове, монтаж, сервиз или поддръжка на стационарни противопожарни системи и пожарогасители, съдържащи флуорирани парникови газове, без преминаване на обучение или полагане на изпит съгласно разпоредбите на наредбата по чл. 17, ал. 2, когато докажат наличието на такъв опит с предоставяне на трудова или служебна книжка или друг документ, удостоверяващ това.

(4) На юридическите лица, които извършват дейности, свързани с монтаж, сервиз или поддръжка на стационарни противопожарни системи и пожарогасители, съдържащи флуорирани парникови газове, може да се издават временни документи за правоспособност до 4 юли 2009 г., когато наемат лица, притежаващи временни документи за правоспособност по ал. 3 и необходимия инструментариум съгласно изискванията на наредбата по чл.17, ал. 2 за извършване на дейностите, за които им се издава документът за правоспособност.

1. при първоначално вписване на оператор:

2. при извършване на изброените по ал. 3 дейности:

(5) Временните документи за правоспособност по ал. 1 и 2 се издават от Българската браншова камара по машиностроене.

(6) Временните документи за правоспособност по ал. 3 и 4 се издават от Научно-приложния институт за пожарна безопасност и спасяване към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи.

1. на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице достъп до данните, вписани по ал. 3, включително възможност за тяхното изменение, допълване и/или заличаване, и информация за потребителя, който е вписал информацията по ал. 4 и/или е направил изменения, допълнения и/или заличаване по ал. 5;

2. на лицата, притежаващи документ за правоспособност по чл. 17б, ал. 1 за хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, достъп до информационната система, включително, при необходимост, обучение за работа със системата, по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

(7) Временните документи за правоспособност по ал. 1 и 2 са със срок на действие до 4 юли 2011 г. и не подлежат на взаимно признаване по чл. 13 от Регламент (ЕО) № 303/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета на минимални изисквания и на условията за взаимно признаване на сертифицирането на компании и персонал по отношение на стационарни хладилни и климатични системи, както и за топлинни помпи, съдържащи някои флуорирани парникови газове.

(8) Временните документи за правоспособност по ал. 3 и 4 са със срок на действие до 4 юли 2010 г. и не подлежат на взаимно признаване по чл. 13 от Регламент (ЕО) № 304/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета на минимални изисквания и на условията за взаимно признаване на сертифицирането на търговски дружества и служители по отношение на стационарните противопожарни системи и пожарогасители, съдържащи някои флуорирани парникови газове.

(1) Директорът на Агенция „Митници“ и министърът на околната среда и водите със споразумение определят реда и начина, по който Агенция „Митници“ предоставя на Министерството на околната среда и водите необходимата информация във връзка с вноса и/или износа на веществата, продуктите и оборудването, които са предмет на ограничения, съгласно Регламент (ЕО) № 1005/2009 и Регламент (ЕС) № 517/2014.

(2) Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи предоставя на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице не по-късно от 1 април на текущата година информация за операторите на стационарно противопожарно оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове от 5 тона СО2 еквивалент или повече, намиращи се на територията на Република България, в съответствие с установен с наредбата по чл. 17, ал. 2 формат.

(3) Данните за извършените проверки за течове, монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт и/или възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове от оборудването на хладилните камиони и ремаркета, регистрирани на територията на Република България, се въвеждат в информационната система по чл. 147, ал. 8 от Закона за движението по пътищата.

(4) Данните по ал. 3 се попълват от лицата, притежаващи документ за правоспособност по чл. 17б, ал. 1 за хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, до 15 февруари на текущата година със следната информация за предходната календарна година:

(5) Изменение, допълване и/или заличаване на вписаната информация в информационната система по ал. 4, т. 1 се прави от лицата, притежаващи документ за правоспособност по чл. 17б, ал. 1 за хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, в срока по ал. 4 или по предложение на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице в резултат от констатирани при проверките по чл. 17, ал. 7, т. 2 несъответствия.

(6) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице предоставя:

Чл. 17в

Чл. 17г

(1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агeнция по околна среда или оправомощено от него длъжностно лице създава и поддържа информационна система за събиране и обработване на данни за флуорсъдържащите парникови газове.

(2) Съдържанието и изискванията към информационната система се определят с наредбата по чл. 17, ал. 2.

Чл. 18

Юридическите и физическите лица, осъществяващи дейности с източници на емисии в атмосферния въздух, са длъжни:

1. да провеждат емисионен контрол, включително собствени измервания – непрекъснати (автоматични) и/или периодични, да извършват редовни проверки и да изготвят и изпълняват програма за техническа поддръжка на пречиствателните съоръжения с оглед на осигуряване спазването на емисионните норми, по определени с подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон, и/или с комплексното разрешително по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда;

2. да уведомяват своевременно общинските органи и районните инспекции по околната среда за предстоящи промени в суровините и в технологичните процеси, които ще доведат до изменения в условията и изискванията за осигуряване качеството на атмосферния въздух, както и при извършване на ремонтни работи на пречиствателните съоръжения;

3. в едномесечен срок да уведомяват общинските органи и районните инспекции по околната среда за промените в предмета на дейност, в наименованието, на собственика на обекта и на лицата, отговарящи за опазване на околната среда;

4. незабавно да уведомяват общинските органи и районните инспекции по околната среда за настъпили производствени аварии и други инциденти, които могат да доведат до увеличаване на емисиите или да предизвикат влошаване качеството на атмосферния въздух, както и да предприемат мерки съгласно нормативната уредба, регламентираща действията при промишлени аварии и бедствия;

5. да осигуряват неограничен достъп на контролните органи до обектите и съоръженията и до всички документи и данни, свързани с емисии в атмосферния въздух, както и да им оказват съдействие при изпълнението на техните функции.

Чл. 18а

(1) Лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да осигурят и да гарантират съответствието им с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(2) Лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да съставят за всяка партида декларация за съответствие с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2, която придружава течните горива при пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването им.

(3) Съответствието на течните горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8 ал. 2, се декларира след изпитване на представителна проба от всяка партида в лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”, или в чуждестранни лаборатории, акредитирани от орган по акредитация, който е страна по споразумения за взаимно признаване в организация, на която е член Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”.

(4) Изискванията за съдържанието на декларацията за съответствие се регламентират в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(5) Лицата по ал. 2 носят отговорност за верността на съдържанието на декларацията за съответствие.

(6) Лицата по ал. 2 са длъжни да съхраняват декларацията за съответствие на всяка партида течно гориво не по-малко от 5 години от датата на издаването й.

(7) Лицата по ал. 2 са длъжни при поискване да представят на контролните органи по чл. 30б оригинали или заверени от тях копия на декларациите за съответствие, а при внос от трета държава или при въвеждане от друга държава - членка на Европейския съюз, и документи, удостоверяващи осъществената търговска операция за проверяваните партиди течни горива.

(8) Местните снабдители на корабно гориво са длъжни при доставката на горивото да представят разписка за предаденото гориво съгласно Анекс VI на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г., изменена с протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с протокол от 1997 г., придружена от запечатана проба, подписана от корабния агент или от капитана на кораба.

(9) Лицата, които освобождават за потребление течни горива по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, в случай че извършват смесване на биогорива с горива от нефтен произход, са длъжни да съставят за всяка партида декларация за съответствие с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, която придружава течните горива при пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването им. В случай че не се извършва смесване при освобождаване за потребление, лицата предоставят вече съставената декларация за освободената партида.

Чл. 18в

(1) Лица, които пускат твърди горива на пазара, са длъжни да оценят или да организират оценяването и да удостоверят съответствието им с изискванията за качество.

(2) Редът и начинът за оценяване и удостоверяване на съответствието на твърдите горива с изискванията за качество се определят с наредбата по чл. 8а, ал. 1.

(3) Лица, които пускат твърди горива на пазара, са длъжни да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида.

(4) Изискванията за съдържанието на декларацията за съответствие се определят с наредбата по чл. 8а, ал. 1.

(5) Съответствието на твърдите горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8а, ал. 1, се декларира след изпитване на представителна проба от всяка партида въз основа на протокола от изпитване.

(6) Изпитването по ал. 5 се извършва в лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, или в чуждестранни лаборатории, акредитирани от орган по акредитация, който е страна по споразумения за взаимно признаване в организация, на която е член Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“.

Чл. 18г

Регистрираните лица по чл. 8б, ал. 3 са длъжни да разпространяват твърди горива придружени с декларация за съответствие и с копие от протокола от изпитване за всяка партида.

Чл. 18д

(1) Операторите на ГГИ на твърдо гориво и/или биомаса и операторите на СГИ на твърдо гориво и/или твърда биомаса, с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 20 MW, използват система за видеонаблюдение и контрол на всички точки на подаване на горива към котелния цех, на местата на непосредственото подаване на гориво в котлите към всяка инсталация, както и общото място за съхранение на горивото.

(2) Системата за видеонаблюдение и контрол по ал. 1 трябва да осигурява:

1. проследяване в реално време на вида на подаваното гориво чрез стационарно монтиране на видеокамери на всички точки на подаване на горива към котелния цех на всяка инсталация, както и на общото място за съхранение на горивото;

2. визуален контрол в реално време, като видеокамерите се разполагат по начин, позволяващ безпрепятствено и ясно заснемане вида на използваното гориво;

3. непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития;

4. съхранение на записите по т. 3 за срок не по-малък от 6 месеца.

(3) Операторите по ал. 1 осигуряват за своя сметка отдалечен достъп на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира инсталацията, и на органите на местно самоуправление до видеоизображенията в реално време и възможност за отдалечен преглед на съхраняваната в системата информация. Операторите са длъжни да ограничат и предотвратят всяко манипулиране или друго неправомерно въздействие върху системата и нейните компоненти.

(4) При поискване операторите предоставят копия от записите на видеоизображенията по ал. 2, т. 3 на контролните органи, включително на органите на местно самоуправление.

(5) При извършване на проверкa операторите предоставят на контролните органи, включително на органите на местно самоуправление, цялата съхранявана информация от системата за видеонаблюдение и контрол.

(6) Снимки и видеозаписи от системата за видеонаблюдение и контрол могат да се ползват като доказателствено средство или самостоятелно веществено доказателство за установяване и доказване на нарушения на законодателството по опазване на околната среда.

Чл. 19

(1) Министерството на околната среда провежда държавната политика по опазване чистотата на атмосферния въздух за осигуряване на устойчиво развитие.

(2) Компетентни органи, отговорни за осигуряване чистотата на въздуха на територията на съответната община, са:

1. кметовете на общини и общинските съвети чрез извършване на действията по чл. 27, 28а, 29 и 30;

2. директорите на РИОСВ чрез извършване на действията по чл. 24, т. 1 и чл. 28, ал. 1;

3. органите на Министерството на вътрешните работи чрез извършване на действията по чл. 24, т. 2 и чл. 29;

4. органите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез извършване на действията по чл. 24, т. 2.

(3) Общинските органи и районните инспекции по околната среда осъществяват контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на тяхната територия.

(4) Кметовете на общини и общинските съвети са отговорни за управлението на елементите на общинската инфраструктура и общинските дейности с цел осигуряване чистотата на въздуха.

(5) Кметовете на общини могат да възложат изпълнението на дейностите по ал. 3 на оправомощени от тях длъжностни лица.

(6) При осъществяването на контрол по ал. 3, включително относно спазване на мерките, забраните и ограниченията, приети и/или наложени съгласно чл. 28а, кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица могат да използват автоматизирани технически средства или системи и/или други технически средства за контрол, и имат право на достъп до данни от съответните регистри, водени от Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Чл. 20

(1) Качеството на атмосферния въздух се следи чрез Националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда на Министерството на околната среда.

(2) Общинските органи съгласувано с министъра на околната среда могат да изграждат местни системи за наблюдение и контрол на качеството на атмосферния въздух в райони на тяхната територия.

(3) В случаите, когато даден обект е основен източник, замърсяващ атмосферния въздух, Министерството на околната среда може да задължи осъществяващия дейност да изгради система за наблюдение на източника на емисии и на качеството на въздуха в района на обекта.

(4) Националната и местните системи за наблюдение и контрол си взаимодействат въз основа на договори.

(5) Станциите отнационалната система и от местните системи за наблюдение и контрол върху състоянието на околната среда, както и станциите за трансграничен пренос на замърсяващи вещества и фоново качество на въздуха са публична държавна или общинска собственост.

Чл. 21

(1) Националната и местните системи осигуряват контрол и оценка на показателите за качеството на атмосферния въздух по чл. 4.

(2) Министърът на околната среда и водите съгласувано с министъра на здравеопазването издава наредба за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, с която се осигурява единство в създаването и функционирането на системите по чл. 20, както и в методите за измерване и обработка на първичната информация.

(3) Условията и редът за разработване на програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6 и на оперативния план за действие се определят с Наредбата за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.

Чл. 22

(1) Контролът и наблюдението за трансграничния пренос на замърсяващи вещества, за фоновото качество на атмосферния въздух, както и за влиянието на замърсяването на атмосферния въздух върху екосистемите и глобалните процеси в атмосферата се осъществяват от Министерството на околната среда и от Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на околната среда и водите.

(2) Оценката на здравния и екологичния риск, свързана с качеството на атмосферния въздух, се осъществява от Министерството на здравеопазването и от Министерството на околната среда.

(3) Мониторингът на отрицателното въздействие на замърсяването на атмосферния въздух върху екосистемите се осъществява чрез мрежа за мониторинг, представителна за наличните в нея типове екосистеми на територията на страната, по показатели в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 9e.

Чл. 23

(1) Информацията от националната система и от местните системи за наблюдение върху качеството на атмосферния въздух е държавна собственост и се съхранява в Министерството на околната среда и в неговите органи.

(2) Информацията от националната система и от местните системи за наблюдение върху качеството на атмосферния въздух се публикува в официалните бюлетини и е достъпна без заплащане за всички.

(3) Всяка допълнителна информация от наблюдения, измервания, обработка на данни и други се заплаща от заинтересуваното лице по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(4) При документирани сигнали от лица за нарушаване на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух контролните органи извършват проверка и оценка на качеството на атмосферния въздух чрез:

1. изчисляване (моделиране) на разсейването на емисиите и очакваните концентрации на вредни вещества в приземния слой;

2. данни от измервания от наличните стационарни пунктове и станции за мониторинг при отчитане на техния обхват и представителност.

(5) В случаите, когато изчисленията и данните по ал. 4 не позволяват извършването на достоверна оценка на качеството на атмосферния въздух, се извършват измервания с мобилни автоматични станции или друга апаратура.

(6) В случаите, когато при извършване на оценка на качеството на атмосферния въздух по ал. 4 се установи спазване на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух и лицето оспори резултатите, се извършват допълнителни измервания с мобилни автоматични станции или друга апаратура. При потвърждаване на резултатите от оценката разходите са за сметка на лицето.

(7) Разходите по ал. 6 се определят и заплащат от лицето съгласно тарифата по ал. 3.

Чл. 24

Непосредственият контрол върху състоянието и експлоатацията на обектите с източници на емисии в атмосферния въздух върху работата на пречиствателните съоръжения и върху емисиите от отделните източници се извършва от:

1. министъра на околната среда, районните инспекции по околната среда и общинските органи в съответствие с чл. 20;

2. органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на транспорта – за моторните превозни средства.

Чл. 25

(1) Емисиите от даден обект се установяват чрез:

1. измерване по регламентирани методи;

2. изчисление по балансов метод.

(2) Регламентирани методи и средства за измерване на емисии са установените със стандартизационни документи, а при липса на такива измерването се извършва по методики, утвърдени от министъра на околната среда.

(3) Контролните органи измерват емисиите от даден стационарен източник най-малко веднъж на две години, а на моторните превозни средства – най-малко веднъж на година.

(4) Ръководителите на обекти с неподвижни източници осигуряват измерване на емисиите в съответствие с определените от министъра на околната среда и водите ред и начин за измерване на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, и с предписанията на контролните органи.

(5)

(5) Измерените стойности на емисиите от стационарните източници се нанасят в дневник. Дневникът, както и диаграмите от автоматичното регистриране на емисиите се съхраняват 8 години и при поискване се предоставят на контролните органи.

(6) Министърът на околната среда и водите съгласувано със заинтересуваните министри издава заповед за утвърждаване на методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух.

Чл. 26

Въз основа на констатирани нарушения при проверка на източниците на замърсяване контролните органи дават предписания, които са задължителни за изпълнение.

Чл. 27

(1) В случаите, когато в даден район общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и на нормите за отлагания, кметовете на общини разработват и изпълняват програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6. Програмите се приемат от общинските съвети.

(2) Кметовете на общини ежегодно до 31 март внасят в общинските съвети отчет за изпълнението на програмите по ал. 1 за предходната календарна година. Екземпляр от отчета се представя в съответната РИОСВ.

(3) Отчетът по ал. 2 се публикува на интернет страницата на общината след одобрение от общинския съвет.

(4) Програмите по ал. 1 включват и: целите, мерките, етапите и сроковете за тяхното постигане; организациите и институциите, отговорни за тяхното изпълнение, средствата за обезпечаване на програмата, системата за отчет и контрол за изпълнението и системата за оценка на резултатите.

(5) В случаите, когато нивата на един или няколко замърсителя превишават установените норми, за които крайният срок за постигане е изтекъл, програмите по ал. 1 включват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.

(6) Изпълнението на мерките от програмите по ал. 1 следва да доведе до ежегодно намаление на броя на превишенията на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите в случаите, когато те са над определените норми за качество на атмосферния въздух, регистрирани в пунктовете за мониторинг – част от Националната система за мониторинг на околната среда на територията на общината.

(7) Намалението по ал. 6 се оценява за предходната календарна година на база средната стойност на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите за последните три календарни години. Оценката се извършва от РИОСВ за всеки отделен пункт за мониторинг в срок до 30 април на текущата година.

(8) Изискването по ал. 6 се счита за изпълнено, когато ежегодното намаление е регистрирано във всеки отделен пункт за мониторинг на територията на общината.

(9) В случаите, когато изискването по ал. 6 не е изпълнено и не е постигнато намаление на броя на превишения на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите, директорът на РИОСВ налага глоба, с изключение на случаите, когато неизпълнението е поради дейност на трето лице.

(10) Програмите по ал. 1 може да се коригират в случаите, когато са се променили условията, при които са съставени.

(11) Програмите по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът разглежда жалбата, произнася се с решение и обявява решението в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Производството по жалбата приключва в 6-месечен срок от подаването й.

Чл. 27а

(1) Министърът на околната среда и водите разработва и внася за приемане от Министерския съвет Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух.

(2) Програмата по ал. 1 се приема с решение на Министерския съвет.

(3) Програмата по ал. 1 включва най-малко целите, мерките и сроковете за тяхното постигане, необходимите финансови средства и отговорните институции.

(4) Изпълнението на програмата се отчита ежегодно пред Министерския съвет.

Чл. 28

(1) Министърът на околната среда в рамките на своята компетентност, районните инспекции по околната среда и общинските органи в рамките на своята компетентност съгласно чл. 20 могат да ограничават или да спират производствени и други дейности в случаите, когато:

1. видът и степента на замърсяването на атмосферния въздух от източника увеличават значително риска за човешкото здраве и за околната среда;

2. не се изпълняват предписанията по чл. 26;

3. не се спазват мерките от програмата по чл. 27.

(2) Ограниченията и спирането по ал. 2 се извършват със заповед на съответния орган и са в сила до отстраняването на причините, довели до издаване на заповедта.

(3) При явно нарушаване чистотата на атмосферния въздух от моторните превозни средства контролните органи на Министерството на вътрешните работи или на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в зависимост от собственика на моторното превозно средство предприемат съответните действия по чл. 171, т. 2, буква „а“ във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата срещу конкретните нарушители.

Чл. 28а

(1) В случаите, когато видът и степента на замърсяване на атмосферния въздух увеличават значително риска за човешкото здраве и/или за околната среда или при непостигане на нормите по чл. 6, ал. 1, общинските съвети могат да приемат следните мерки:

1. да създават и въвеждат зони с ниски емисии на вредни вещества на територията на цялата община или на част от нея;

2. да ограничават употребата на определени видове горива или уреди за отопление;

3. да ограничават движението на моторни превозни средства или на определени категории моторни превозни средства и/или на определени екологични групи моторни превозни средства на територията на съответната община и/или в създадени и въведени зони с ниски емисии на вредни вещества.

(2) Зоните с ниски емисии на вредни вещества могат да се въвеждат чрез налагане на мерки, забрани такси и ограничения, включително на мерките по ал. 1, т. 2 и 3.

(3) Мерките по ал. 1 могат да бъдат включени в програмите по чл. 27, ал. 1, в оперативните планове по чл. 30 и/или в наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

(4) С наредбата по ал. 3 общинските съвети определят условията и реда за прилагане на мерките по ал. 1, както и за:

1. създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества, обхват, граници, времева рамка и условия за въвеждане;

2. навлизане и движение на моторни превозни средства в зоните с ниски емисии на вредни вещества;

3. ограничаване употребата на определени видове горива или уреди за отопление, включително в границите на създадени и въведени зони с ниски емисии на вредни вещества;

4. осъществяване на контрол относно спазване на приети и/или наложени мерки, забрани и ограничения, включително чрез използване на автоматизирани технически средства или системи, и за налагане на глоби и имуществени санкции при установяване на нарушения.

(5) Мерките по ал. 1, т. 3 не се прилагат за моторни превозни средства със специален режим на движение и за моторни превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници.

Чл. 29

Общинските органи съгласувано с органите на Министерството на вътрешните работи организират и регулират движението на автомобилния транспорт в населените места с оглед осигуряване качество на атмосферния въздух, отговарящо на установените норми за вредни вещества (замърсители) по чл. 6.

Чл. 30

(1) За ограничаване на уврежданията върху здравето на населението, когато съществува риск от превишаване на установените норми или алармени прагове, при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори общинските органи съгласувано със съответната регионална инспекция по околната среда и водите разработват оперативен план за действие, определящ мерките, които трябва да бъдат предприети с цел намаляване на посочения риск и ограничаване продължителността на подобни явления.

(2) Оперативният план за действие се разработва въз основа на проучвания в района и на утвърдените алармени прагове по чл. 7 и се обсъжда със заинтересуваните лица и с екологичните организации и движения.

(3) Оперативният план за действие се привежда в изпълнение при необходимост по нареждане на кмета на общината.

Чл. 30а

(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрола върху изискванията за качество на течните горива при тяхното пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване както и контрола върху изискванията за качество, пакетиране и етикетиране на твърдите горива при тяхното пускане и/или предоставяне на пазара и/или разпространение, като:

1. изгражда, развива и поддържа система за наблюдение, контрол и информация за качеството на течните и твърдите горива;

2. извършва проверки за установяване качеството на течните и твърдите горива, като взема проби, изпитва в лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, или в чуждестранни лаборатории, акредитирани от орган по акредитация, който е страна по споразумения за взаимно признаване в организация, на която е член Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, и прилага принудителни мерки;

3. издава наказателни постановления;

4. предоставя ежегодно на министъра на околната среда и водите информация за качеството на течните и твърдите горива за предходната година;

5. изнася пред средствата за масово осведомяване информация за вида и количеството на течното или твърдото гориво, търговската му марка, резултатите от проверките, предприетите мерки и влезлите в сила санкции, наложени на лицата по чл. 18а, ал. 2 и чл. 18б, ал. 2 - 3 както и на лицата, които пускат и/или предоставят на пазара, и/или разпространяват твърди горива.

(2) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрола върху изискванията за качество, пакетиране и етикетиране на твърдите горива в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 6.

(3) Агенция “Митници” предоставя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор информация по тримесечия за постъпилите при режим на внос количества течни и твърди горива по видове, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2, и информация за вносителите им.

(4) Националният статистически институт предоставя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор годишна информация за видовете и количествата течни и твърди горива, пуснати на пазара.

(4)

(5) Контролът на борда на корабите за качеството на горивата, които се използват в корабните горивоподаващи системи, се осъществява от Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

Чл. 30а1

Надзорът на пазара за продуктите от обхвата на наредбата по чл. 8, ал. 1 се осъществява в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1020.

Чл. 30в

(1) Контролните органи вземат проба от течното или твърдото гориво за изпитване в присъствието на собственика или ръководителя на контролирания обект, или на служител на контролирания обект, като:

1. в зависимост от предназначението пробата се разделя на арбитражна и контролна;

2. една част от контролната проба се предава за изпитване;

3. в случаите на оспорване на резултатите от изпитването на проби от твърди горива заинтересованата страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването на протоколите от изпитването и констативните протоколи да поиска арбитражната проба да бъде изпитана за нейна сметка в трета акредитирана лаборатория, като резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни;

4. в случаите на оспорване на резултатите от изпитването на проби от течни горива се прилага процедурата за разрешаване на спор съгласно наредбата по чл. 8, ал. 1, като в 7-дневен срок от получаване на протокол/протоколи от изпитване и констативен/констативни протоколи заинтересованата страна заявява оспорване на резултатите; разходите при оспорване на резултатите са за сметка на заинтересованата страна;

5. срокът за приключване на спора по т. 4 е два месеца след заявяване на оспорването;

6. резултатите от изпитванията на пробите по т. 2, 3 и 4 служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора.

(2) Длъжностните лица на Изпълнителна агенция “Морска администрация” вземат проби от корабното гориво за изпитване в присъствието на капитана на кораба и/или корабния агент при спазване на изискванията по ал. 2, като изпитванията се извършват в акредитирани лаборатории.

(3) Условията и редът за унищожаване или безвъзмездно предоставяне на арбитражни проби, които не са изпитани в срока по ал. 1, т. 3, се определят в наредбата по чл. 8а, ал. 1.

Чл. 30г

(1) При установяване на нарушения контролните органи имат право да прилагат следните принудителни административни мерки:

1. временно да спират пускането на пазара, разпространението, транспортирането или използването на течни горива както и пускането или предоставянето на пазара, и/или разпространението на твърди горива, когато:

2. да забраняват пускането, разпространението, транспортирането или използването на течни горива както и пускането или предоставянето на пазара или разпространението на твърди горива, когато в резултат на изпитването в стационарна лаборатория и съставен констативен протокол е установено несъответствие поне на едно от изискванията за качество, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2, независимо от оспорването по чл. 30в, ал. 2, т. 3;

3. да разпореждат изтеглянето на течни и твърди горива от пазара, когато:

(2) Когато контролните органи по чл. 30б констатират, че разпространяваното течно гориво на бензиностанция отговаря на изискванията на Закона за чистотата на атмосферния въздух, но не отговаря на изискванията на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници, същото не се изтегля от пазара, в случай че крайният разпространител предприеме действия за привеждането му в съответствие, като смеси наличните количества горива на бензиностанцията с партида гориво, позволяващо привеждането му в съответствие с изискванията на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници.

(3) Привеждането на горивото по ал. 2 в съответствие с изискванията на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници се доказва с проба от смесеното гориво, взета от контролните органи по чл. 30б и изпитана в акредитирана лаборатория по показатели, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, като разходите за изпитване са за сметка на крайния разпространител. В протокола от изпитването на акредитираната лаборатория трябва да се съдържа цялата необходима информация за идентифициране на взетата проба.

(4) Контролните органи по чл. 30б въз основа на протокола от изпитването по ал. 3 извършват експертиза за съответствие с изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за чистотата на атмосферния въздух и при установено несъответствие течното гориво се изтегля от пазара.

(5) Когато контролните органи по чл. 30б не констатират съдържание на биогориво в разпространяваното течно гориво на бензиностанция, същото се изтегля от пазара.

(6) Принудителните административни мерки по ал. 2 се прилагат от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица по чл. 30б със задължителни предписания и чрез поставяне на удостоверителни знаци на контролните органи. Видът на знаците се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

(7) Редът за прилагане на принудителни административни мерки се определя с наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно с наредбата по чл. 8а, ал. 1.

(8) В случаите по ал. 6, т. 1 мерките се отменят от органа по ал. 6, когато след изпитване в подвижна или стационарна лаборатория се установи съответствие на проверяваното гориво с изискванията за качество, определени с наредбата по чл. 8, ал. 6 съответно с наредбата по чл. 8а, ал. 1.

(9) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10)

(10) Щетите, загубите и пропуснатите ползи от приложените принудителни административни мерки са за сметка на собствениците на проверяваното течно гориво, освен в случаите на отменянето им по съдебен ред.

(11) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 Държавната агенция за метрологичен и технически надзор предоставя информация на Европейската комисия и на останалите държави членки чрез информационната и комуникационната система по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

Чл. 30д

Контролните органи са длъжни да:

1. не разгласяват информацията, която представлява служебна или търговска тайна, станала им известна при и по повод осъществяването на контролната дейност, както и да не я използват извън предназначението й;

2. се легитимират със служебна карта при извършването на контролната дейност.

Чл. 30е

(1) Разходите за вземане и изпитване на проби от течни или твърди горива без декларация за съответствие са за сметка на лицата по чл. 18а, ал. 2 и чл. 18б, ал. 2, 2 и 3, независимо от получените резултати от изпитването.

(2) Разходите за вземане и изпитване на проби от течни или твърди горива, когато те не съответстват на поне едно от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2, са за сметка на лицата които пускат, транспортират, разпространяват, в т.ч. крайните разпространители, или използват течни горива, съответно пускат или предоставят на пазара или разпространяват твърди горива.

(3) Разходите по ал. 2 и 2 се определят въз основа на фактически направените разходи съгласно Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 10 от 2000 г., бр. 94 и 115 от 2002 г., бр. 17 и 19 от 2003 г.; попр., бр. 27 и 33 от 2003 г.; изм., бр. 49 от 2003 г., бр. 32 и 104 от 2004 г. и бр. 15 и 40 от 2006 г.).

(4) Когато течните или твърдите горива съответстват на изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2, разходите за вземане и изпитване на проби са за сметка на бюджета на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор с изключение на разходите за вземане и изпитване на проби от корабни горива, които са за сметка на бюджета на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Чл. 30ж

Изпитването на течните или твърдите горива в случаите по чл. 30б, ал. 2, т. 6 не може да се извършва в лаборатории, извършили изпитването по чл. 18а, ал. 3 или чл. 18в, ал. 6.

Чл. 30з

(1) Директорите на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица осъществяват:

1. контрол за спазване изискванията на наредбите по чл. 9а, ал. 1, чл. 9б и чл. 11а, ал. 1, включително спрямо лицата, които пускат на пазара продукти, определени с наредбата по чл. 11а, ал. 1;

2. надзор на пазара за продуктите от обхвата на наредбата по чл. 11а, ал. 1 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1020.

(2) При упражняването на контрола за спазване изискванията на наредбите по чл. 9а, ал. 1, чл. 9б и чл. 11а, ал. 1 и на надзорните функции по Регламент (ЕС) 2019/1020 по отношение на продуктите от обхвата на наредбата по чл. 11а, ал. 1 длъжностните лица по ал. 1 имат:

1. право на свободен достъп до проверяваните обекти;

2. право да изискват информация и документи;

3. правомощия по чл. 14, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/1020 по отношение на продуктите от обхвата на наредбата по чл. 11а, ал. 1;

4. право да налагат глоби и имуществени санкции на лицата/икономическите оператори, които не спазват изискванията на наредбите по чл. 9а, ал. 1, чл. 9б и чл. 11а, ал. 1 и изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1020 по отношение на продуктите от обхвата на наредбата по чл. 11а, ал. 1.

(3) При констатирано по време на осъществяването на надзора на пазара несъответствие на продуктите от обхвата на наредбата по чл. 11а, ал. 1 длъжностните лица по ал. 1 изискват от съответния икономически оператор възстановяване на общия размер на разходите за техните дейности съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

(4) Длъжностните лица по ал. 1 са длъжни да не разгласяват информация, която представлява производствена или търговска тайна, станала им известна при или по повод упражняване на контрола.

Чл. 30и

(1) Местните снабдители на корабно гориво осигуряват наличието на корабни горива в пристанищата на страната в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 8, ал. 1 и уведомяват за това изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Капитанът на кораба или корабният агент уведомяват длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, когато не могат да закупят корабно гориво, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 8, ал. 1.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ уведомява Европейската комисия за наличието на корабни горива в пристанищата на страната в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 8, ал. 1, както и когато даден кораб представи доказателства за липсата на корабно гориво, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 8, ал. 1.

(4) Редът и начинът за уведомленията по ал. 1 и 2 се определят със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, която се обнародва в „Държавен вестник

Чл. 30к

(1) Контролът върху ефективността на системите, съответстващи на Етап II на УБП, се упражнява чрез проверки от председателя на Българския институт по метрология или от оправомощени от него юридически лица.

(2) Лицата, които кандидатстват за оправомощаване за извършване на проверки, подават в Българския институт по метрология заявление по образец, утвърден от председателя на Българския институт по метрология. Към заявлението се прилагат документите, определени в наредбата по чл. 9б.

(3) Лицата по ал. 2 трябва да:

1. са регистрирани по Търговския закон или да са създадени по силата на нормативен акт;

2. имат изградена и внедрена система за управление на качество в съответствие с БДС EN ISO/IEC 17 020, която да съдържа дейността по проверките и начина за изпълнение на задълженията, които произтичат от този закон;

3. не участват, включително наетият от тях персонал, в проектирането, производството, доставката, вноса, дистрибуцията, монтирането, използването и ремонтирането на системите, съответстващи на Етап II на УБП;

4. не участват в капитала, управлението или контрола на търговски дружества, които извършват дейностите по т. 3;

5. нямат в капитала или в органите на управление и контрол участие на лица, които са имали и/или имат участие в капитала или в органите на управление и контрол на лица, чието оправомощаване е отнето, в срок една година преди подаване на заявлението по ал. 2;

6. разполагат с еталони, средства за измерване и спомагателно оборудване, които да позволяват прилагането на методите, определени в методиката по ал. 14, т. 1, които са с осигурена проследимост;

7. разполагат с персонал, който притежава знания и практически умения за прилагане на методите за проверка съгласно методиката по ал. 14, т. 1 и е нает по трудово правоотношение.

(4) В 6-месечен срок от датата на подаване на заявлението председателят на Българския институт по метрология издава заповед за оправомощаване за извършване на проверки или мотивиран отказ.

(5) Заявленията по ал. 2 се разглеждат по реда, определен в наредбата по чл. 9б.

(6) При констатиране на несъответствия с изискванията на ал. 3 председателят на Българския институт по метрология писмено уведомява заявителя и определя срок за тяхното отстраняване, който не може да е по-кратък от 10 дни и по-дълъг от три месеца.

(7) Председателят на Българския институт по метрология издава заповед за оправомощаване за извършване на проверки със срок 4 години, която съдържа:

1. наименованието и адреса/седалището на оправомощеното лице;

2. вида на проверката, за която е оправомощено лицето;

3. начална и крайна дата на оправомощаването;

4. метода за извършване на проверката и описание на оборудването;

5. списък на служителите, които ще извършват проверките, и зачислените им индивидуални номера на знаците за проверка.

(8) Заповедта за оправомощаване за извършване на проверки или за отказ се връчва на заявителя в срок до три дни от издаването й срещу документ за платена държавна такса, когато плащането не е извършено по електронен път.

(9) Оправомощените лица за извършване на проверки са длъжни в срок до 14 дни от настъпването на всяка промяна в обстоятелствата, свързани с условията за оправомощаване или с данните, вписани в заповедта за оправомощаване за извършване на проверки, да уведомяват писмено Българския институт по метрология.

(10) В срока по ал. 9 оправомощеното лице за извършване на проверки подава заявление за изменение на заповедта за оправомощаване за извършване на проверки при промяна на:

1. наименованието и адреса/седалището си;

2. обстоятелствата по ал. 7, т. 4;

3. списъка на служителите, които извършват проверките.

(11) Председателят на Българския институт по метрология в срок до един месец от постъпване на заявлението по ал. 10 издава заповед за изменение на заповедта за оправомощаване за извършване на проверки.

(12) Председателят на Българския институт по метрология мотивирано отказва оправомощаване за извършване на проверки, когато:

1. заявителят не отговаря на изисквания по ал. 3;

2. не са отстранени констатираните несъответствия в срока по ал. 6.

(13) Българският институт по метрология извършва планов или извънпланов надзор на оправомощените лица за извършване на проверки по ред и начин, определени в процедури на Българския институт по метрология, публикувани на интернет страницата му. Плановият надзор се извършва най-малко веднъж на всеки 12 месеца за периода на оправомощаването за извършване на проверки.

(14) Оправомощените лица за извършване на проверки са длъжни да:

1. извършват проверки на заявените системи, съответстващи на Етап II на УБП, за които са оправомощени, съгласно методиката на Българския институт по метрология, публикувана на интернет страницата му, и условията и обхвата в заповедта за оправомощаване;

2. дават достоверни заключения от проверката;

3. поставят знаци за удостоверяване на резултатите от извършените проверки;

4. не поставят знаците по т. 3 върху системите, съответстващи на Етап II на УБП, без да е извършена проверка;

5. поддържат функционираща системата за управление на качеството по ал. 3, т. 2;

6. изпълняват предписанията, дадени им от Българския институт по метрология по време на надзора по ал. 13;

7. уведомят незабавно Българския институт по метрология при загуба или кражба на зачислените знаци за проверки, като предоставят данни за проверените и маркирани системи, съответстващи на Етап II на УБП с тези знаци;

8. представят два пъти годишно отчет пред Българския институт по метрология относно извършените проверки и знаците за проверки, включително знаците с нарушена цялост;

9. заплатят стойността на заявените знаци за проверка.

(15) При загуба или кражба на зачислените знаци за проверка същите се обявяват за невалидни от председателя на Българския институт по метрология и информацията за това се публикува на интернет страницата на Българския институт по метрология в 5-дневен срок от получаването на уведомяването по ал. 14, т. 7.

(16) Председателят на Българския институт по метрология със заповед прекратява оправомощаването за извършване на проверки, когато оправомощеното лице:

1. не изпълни задължение по ал. 14, т. 1 или 4;

2. престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 3;

3. не е подало уведомление за възобновяване на дейността в срока по ал. 23.

(17) Заповедта за прекратяване на оправомощаването се издава в 14-дневен срок от установяване на обстоятелство по ал. 16.

(18) Лице, на което е прекратено оправомощаването на основание ал. 16, т. 1 и 3, може да подаде ново заявление по ал. 2 не по-рано от една година от датата на влизане в сила на заповедта за прекратяване на оправомощаването за извършване на проверки.

(19) В 14-дневен срок от постъпване на искане на оправомощеното лице за извършване на проверки председателят на Българския институт по метрология издава заповед за прекратяване на оправомощаването по ал. 7.

(20) Оправомощеното лице за извършване на проверки може да подава до председателя на Българския институт по метрология искане за временно спиране на дейността, като посочва периода и причините за спирането й.

(21) Председателят на Българския институт по метрология в 14-дневен срок от постъпването на искането по ал. 20 издава заповед за временно спиране на оправомощаването на лицето за извършване на проверки, като посочва периода на спиране и срока, в който оправомощеното лице трябва да върне предоставените му знаци за проверка в Българския институт по метрология.

(22) Когато оправомощеното лице за извършване на проверки не върне предоставените му знаци за проверка съгласно заповедта по ал. 21, те се обявяват за невалидни и информацията за това се публикува на интернет страницата на Българския институт по метрология в срок до 5 дни от изтичането на срока за връщане.

(23) В срок до 30 дни преди изтичането на периода на спиране по ал. 21 оправомощеното лице за извършване на проверки може да подаде искане за възобновяване на оправомощаването до председателя на Българския институт по метрология.

(24) Когато искането е подадено в срока по ал. 23, председателят на Българския институт по метрология издава заповед за възобновяване на оправомощаването преди датата на изтичането на временното спиране.

(25) Българският институт по метрология публикува на електронната си страница списък на лицата, оправомощени да извършват проверка на ефективността на УБП при експлоатация на системите, съответстващи на Етап II на УБП, и списък на лицата, на които е прекратено или временно спряно оправомощаването за извършване на проверки.

(26) Таксите за извършване на проверките по ал. 1, както и таксите за оправомощаване на лицата се определят с тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология по Закона за измерванията и по Закона за държавните такси.

(27) Българският институт по метрология предоставя на съответната РИОСВ информация за резултатите от проверките по ал. 1 в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 9б.

(28) Лицата, които експлоатират бензиностанции, са длъжни да информират Българския институт по метрология при неизправност на системите, съответстващи на Етап ІІ на УБП, съгласно изискванията на наредбата по чл. 9б.

(29) Актовете на председателя на Българския институт по метрология, издадени съгласно ал. 7, 12, 15, 16, 21 и 24, могат да бъдат оспорвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред компетентния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им.

Чл. 30л

(1) За инсталациите, извършващи дейности по приложение № 1 от Наредба № 7 от 21 октомври 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации, независимо от консумацията на разтворител, с изключение на инсталациите с издадено комплексно разрешително по реда на глава седма от Закона за опазване на околната среда, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда създава, а директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, на чиято територия са разположени инсталациите, поддържа публичен регистър, достъпен чрез интернет.

(2) Регистърът по ал. 2 съдържа:

1. регистрационен код, който се състои от 8 символа: първите три са единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), специфични за областта, на чиято територия се намира съответната РИОСВ, а останалите 5 символа са цифри, които представляват поредният номер на инсталацията;

2. наименование/име на оператора;

3. адрес на инсталацията;

4. номер и дата на удостоверението за регистрация;

5. дата на прекратяване на регистрацията;

6. номер и дата на заповедта за заличаване;

7. промени в обстоятелствата.

(3) За вписване в регистъра по ал. 2 и издаване на удостоверение за регистрация операторът подава заявление до директора на съответната РИОСВ.

(4) В заявлението по ал. 3 се посочва ЕИК/БУЛСТАТ на оператора и към него се прилагат:

1.

2. технологична схема на инсталацията, описание на дейността, местоположение на площадката, на която е разположена инсталацията;

3. документ за платена такса за регистрация или за вписване на промяна в обстоятелствата когато плащането не е извършено по електронен път.

(5) Удостоверението и заявлението по ал. 3 се издават по образци, утвърдени от министъра на околната среда и водите.

(6)

(7) Директорът на съответната РИОСВ уведомява писмено заявителя в случаите на допуснати неточности и/или непълноти в заявлението по ал. 3 и приложените към него документи и определя срок 14 дни за отстраняването им.

(8) В срок 14 дни от подаване на заявлението или от отстраняване на неточностите и/или непълнотите директорът на съответната РИОСВ вписва инсталацията в регистъра и издава удостоверение за регистрация.

(9) Регистрацията е безсрочна.

(10) Директорът на съответната РИОСВ отказва мотивирано вписването в регистъра и издаването на удостоверение за регистрация при неспазване изискванията на ал. 4.

(11) Отказът по ал. 10 подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му.

(12) Вписване на промяна в обстоятелствата се извършва от директора на съответната РИОСВ, въз основа на заявление от оператора, към което се прилагат документи, удостоверяващи промяната.

(13) Операторите подават заявление по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите за вписване на промяна в обстоятелствата в едномесечен срок от настъпването им.

(14) Заявлението по ал. 13 се разглежда по реда на ал. 7 и 8.

(15) Директорът на съответната РИОСВ вписва в регистъра промяната в обстоятелствата и издава удостоверение по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите със съответната промяна.

(16) Директорът на съответната РИОСВ отказва мотивирано вписване на промяна в обстоятелствата при неспазване изискванията на ал. 4.

(17) Отказът по ал. 16 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му.

(18) Регистрацията по ал. 8 се заличава, а издаденото удостоверение се обезсилва в случаите на прекратяване дейността на инсталацията.

(19) В случая по ал. 18 директорът на съответната РИОСВ издава заповед за заличаване на инсталацията от регистъра и обезсилва издаденото удостоверение за регистрация.

Чл. 30м

Всички документи или информация по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му могат да бъдат предоставяни на хартиен носител и в електронен формат (на магнитен, оптичен или друг вид носител) или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление.

Чл. 31

(отменен)

(1) Крайните потребители на котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра заплащат такси в размер 22 лв. на тон по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

(2) Таксите по ал. 2 се заплащат за количествата котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра, определени за всяко едно потребление от съответния данъчен склад на територията на Република България.

(3) Крайните потребители на котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра внасят таксите по ал. 2 в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда преди освобождаването им за потребление от съответния данъчен склад.

(4) В платежния документ за заплащане на таксата се вписват:

1. видът и основанието за нейното заплащане;

2. количествата котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра.

Чл. 31а

(отменен)

(1) Лице, което изнася съответни количества котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра с вече платена такса по чл. 31, има право на нейното възстановяване в 20-дневен срок от подаването на документите, удостоверяващи износа пред Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).

(2) Лицето по ал. 2 удостоверява извършения износ със следните документи:

1. фактура за закупени съответни количества котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра по цени с включена такса, в която таксата е посочена отделно;

2. експортна фактура;

3. митническа декларация за износ или друг документ, доказващ извършения износ съгласно митническото законодателство на Република България;

4. копие от платежно нареждане за плащане на таксата по сметката на ПУДООС;

5. заявление по образец съгласно приложението.

(3) Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда след установяването на основателността на искането възстановява сумата по сметка на лицето по ал. 2.

Чл. 32

(отменен)

(1) Набраните такси по чл. 31 се разходват за екологични проекти и за намаляване на замърсяването от автомобилния транспорт и от енергетиката.

(2) Тридесет на сто от таксите по ал. 2, набрани в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, се разходват целево за финансиране на екологични проекти в планинските райони.

(3) Тридесет на сто от таксите по ал. 2 се предоставят на физически и юридически лица за финансиране на проекти за екологосъобразни производства и устойчиво развитие на планинските райони.

Чл. 32а

(отменен)

Лицензираните складодържатели освобождават за потребление съответното количество котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра само след представяне от крайния потребител на първичен счетоводен документ за заплатена такса по чл. 31.

Чл. 33

(отменен)

(1) Лице, което осъществява дейност без разрешително по чл. 15, ал. 1, се наказва с глоба от 10 000 до 500 000 лв.

(2) Лице, което осъществява дейност в нарушение на изискванията на издаденото му разрешително, се наказва с глоба от 10 000 до 250 000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 2 глобата е от 20 000 до 500 000 лв.

Чл. 33а

(отменен)

Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице прилага принудителни административни мерки съгласно наредбите по чл. 9а, ал. 2, чл. 9б, чл. 11а, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 и 2 в случаите на:

1. аварии, предизвикани от действия или бездействия на оператори на обекти и територии;

2. възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората;

3. предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения.

Чл. 33б

(отменен)

(1) Принудителните административни мерки са:

1. временно спиране или ограничаване дейността на операторите на инсталации;

2. ограничаване на достъпа до инсталации на операторите, включително чрез пломбиране или запечатване;

3. даване на задължителни писмени указания за преустановяване извършването на определени действия или за задължително предприемане на такива действия в определен срок;

4. разпореждане за извършване на:

5. ограничаване, забрана за пускане на пазара, разпространение, използване или за изтегляне от пазара на вещества, продукти, съоръжения и инсталации от обхвата на регламентите и наредбите по чл. 9а, ал. 2, чл. 9б, чл. 11а, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 и 2.

6. разпореждане за унищожаване на вещества и продукти, които не са в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 17, ал. 2 и 2 за установяване на мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 1005/2009 и Регламент (ЕО) № 842/2006.

(2) Маркировката на пломбата и начинът на пломбиране и запечатване по ал. 2, т. 2 се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите.

Чл. 33в

(отменен)

(1) Принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед на компетентния орган по чл. 33а.

(2) Със заповедта за прилагане на принудителните мерки се определя подходящ срок за изпълнението й. Принудителните административни мерки се прилагат до отстраняване на причините, довели до тяхното прилагане.

(3) Заповедта по ал. 2 се съобщава на заинтересованото лице по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Заповедта по ал. 2 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Обжалването на заповедта по ал. 2 не спира действието й.

Чл. 33г

(отменен)

Всички разходи, свързани с изпълнението на принудителните административни мерки по чл. 33б, са за сметка на лицето, спрямо което са приложени.

Чл. 34

(отменен)

(1) Лице, което пуска на пазара течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 50 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 50 000 до 500 000 лв.

(2) Лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.

(3) Размерът на наложените глоби и имуществени санкции нараства пропорционално спрямо минималния им размер в зависимост от броя на установените несъответствия с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(4) При повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция по ал. 2 и 2 се налага в двоен размер.

Чл. 34а

(отменен)

(1) Лице, което разпространява от бензиностанции течни горива, които не отговарят на вида гориво, посочено в декларацията за съответствие, или на предназначението, определено в наредбата по чл. 8, ал. 2, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба 5000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 40 000 лв.

(2) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 8, ал. 3, се наказва с глоба 10 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 40 000 лв.

(3) При повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция по ал. 2 и 2 се налага в двоен размер.

Чл. 34в

(отменен)

(1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 18а, ал. 7, чл. 18б, ал. 2, т. 3, ал. 2, ал. 3, т. 2 и ал. 4, се наказва с глоба 500 лв., съответно с имуществена санкция в размер 1000 лв.

(2) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 2 се налага в двоен размер.

Чл. 34г

(отменен)

(1) Лице, което възпрепятства контролните органи на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да изпълняват правомощията си по, чл. 30б и 30в или не изпълнява задължителните предписания по чл. 30г, ал. 2, се наказва с глоба 5000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 30 000 лв.

(2) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 2 се налага в двоен размер.

Чл. 34д

(отменен)

(1) Лице, което пуска на пазара или употребява продукти, несъответстващи на изискванията на наредбата по чл. 11а, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(2) Лице, което наруши правилата за етикетиране, определени с наредбата по чл. 11а, ал. 2, се наказва с глоба 5000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 15 000 лв.

(3) Лице, което не изпълнява задължителните предписания на контролните органи по чл. 30з, ал. 2, се наказва с глоба 5000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 15 000 лв.

(4) Лице, което не представи в срок информация за продуктите съгласно изискванията на наредбата по чл. 11а, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 34е

(отменен)

Лице, което не изпълнява изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации, или за емисионни норми, определени в комплексно разрешително на основание на същата наредба, се наказва:

1. при неспазване на нормите за допустими емисии на ЛОС - по реда, определен в чл. 69 от Закона за опазване на околната среда;

2. при неспазване нормите за неорганизирани емисии, нормите за общи емисии или целевите норми за общи емисии в зависимост от категориите дейности - с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.;

3. при неуведомяване на контролния орган за превишаване на съответните долни прагови стойности за консумация на разтворители - с имуществена санкция в размер 15 000 лв.;

4. за непредставяне на годишен план за управление на разтворителите от операторите на инсталации без издадени комплексни разрешителни в срока по чл. 20, ал. 3 от наредбата, друга допълнително изискана информация и/или неизпълнение на мерките за постигане на съответствие съгласно чл. 20, ал. 2 и 2 и чл. 22 от наредбата - с имуществена санкция в размер 15 000 лв.;

5. за непредставяне в срок на информацията по чл. 30з, ал. 2, т. 2 - с глоба 1000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 2000 лв.

6. за неспазване изискванията на чл. 28а, 28б и 28в от наредбата – с глоба от 1000 до 5000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 2000 до 15 000 лв.

Чл. 34ж

(отменен)

(1) Лице, което не изпълнява изискванията на Наредба № 16 от 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини, в т.ч. не спазва техническите изисквания и нормите за допустими емисии на ЛОС, изпускани в атмосферния въздух, в зависимост от производителността на съответните инсталации за съхранение на бензини в терминалите и бензиностанциите, се наказва за допуснатите нарушения:

1. по глава втора - с глоба от 5000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 15 000 до 50 000 лв.;

2. по глави трета, четвърта и пета - с глоба от 2000 до 10 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

(2) Лице, което възпрепятства контролните органи по чл. 30к, ал. 2 да изпълняват правомощията си по чл. 30к, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 2000 до 30 000 лв.

Чл. 34з

(отменен)

Лице, което възпрепятства контролните органи при изпълнение на правомощията им по чл. 30з, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер 20 000 лв.

Чл. 34и

(отменен)

(1) Лице, което произвежда, внася, изнася, пуска на пазара или използва вещества, които нарушават озоновия слой, и/или флуорирани парникови газове, както и продукти и съоръжения, които съдържат или зависят от тези вещества, в нарушение на чл. 4 - 6, чл. 15, чл. 17, чл. 20, § 1 и/или чл. 24, § 1 от Регламент (ЕО) № 1005/2009 и/или на чл. 8 и/или чл. 9, § 1 от Регламент (ЕО) № 842/2006, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 8000 до 15 000 лв.

(2) Лице, което наруши правилата за етикетиране, определени в чл. 2, 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 1494/2007 на Комисията от 17 декември 2007 г. за установяване в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета на формата на етикетите и на допълнителните изисквания за етикетиране на продукти и оборудване, съдържащи някои флуорирани парникови газове (ОВ, L 332/25 от 18 декември 2007 г.) и на чл. 32 от наредбата по чл. 17, ал. 2, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 8000 до 15 000 лв.

(3) Лице, което пуска на пазара регенерирани ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди в контейнери, които не са етикетирани в съответствие с изискванията на чл. 11, § 3 от Регламент (ЕО) № 1005/2009, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 8000 до 15 000 лв.

(4) Лице, което експлоатира хладилни, климатични или термопомпени инсталации, съдържащи регенерирани и/или рециклирани ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди, които не са етикетирани в съответствие с изискванията на чл. 11, § 6 от Регламент (ЕО) № 1005/2009, се наказва с глоба 1000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 3000 лв.

(5) Лице, което извлича, рециклира, регенерира или обезврежда вещества, които нарушават озоновия слой, или флуорирани парникови газове в противоречие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1005/2009 и/или Регламент (ЕО) № 842/2006 и на наредбите по чл. 17, ал. 2 и 2, се наказва с глоба от 3000 до 7000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(6) Лице, което не поддържа/води и/или не представи досие на инсталациите, съдържащи 3 kg и повече вещества, които нарушават озоновия слой, съгласно разпоредбите на наредбата по чл. 17, ал. 2, се наказва с глоба 1000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 2000 лв.

(7) Лице, което не поддържа/води и/или не представи досие на стационарните хладилни и климатични инсталации, топлинни помпи, съдържащи 3 kg или повече флуорирани парникови газове, или 6 kg или повече, когато са херметически затворени и етикетирани като такива, както и на стационарните системи за противопожарна защита, съдържащи 3 kg или повече флуорирани парникови газове, съгласно разпоредбите на наредбата по чл. 17, ал. 2, се наказва с глоба 1000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 2000 лв.

(8) Лице, което извършва проверки за течове на хладилни и климатични инсталации, топлинни помпи, съдържащи 3 kg или повече вещества, които нарушават озоновия слой, без документ за правоспособност, се наказва с глоба 1000 лв. или с имуществена санкция в размер 2000 лв.

(9) Лице, което извършва сервиз и поддръжка на хладилни, климатични или термопомпени инсталации или системи за противопожарна защита и пожарогасители, съдържащи вещества, които нарушават озоновия слой, без документ за правоспособност, се наказва с глоба 1000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 2000 лв.

(10) Лице, което допуска изпускането на вещества, които нарушават озоновия слой, или флуорирани парникови газове в атмосферния въздух в противоречие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1005/2009 и/или Регламент (ЕО) № 842/2006 и на наредбите по чл. 17, ал. 2 и 2, се наказва с глоба от 3000 до 7000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.

(11) Лице, което извършва дейностите, предвидени в чл. 17б, ал. 2 и/или 2, без документ за правоспособност, се наказва с глоба 1000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 2000 лв.

(12) Оператор на съоръжение, попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 1005/2009 и/или на Регламент (ЕО) № 842/2006, който не осигурява периодичните проверки за течове съгласно чл. 17 от Регламент (ЕО) № 1005/2009 и/или чл. 3 от Регламент (ЕО) № 842/2006, се наказва с глоба 2000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 4000 лв.

(13) Лице, което експлоатира съоръжение, попадащо в обхвата на чл. 23, § 2 от Регламент (ЕО) № 1005/2009, и допуска проверките за течове и/или извличането на вещества, които нарушават озоновия слой, да се извършват от лица, които не притежават документ за правоспособност, се наказва с глоба 2000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 4000 лв.

(14) Оператор на съоръжение, попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 842/2006, който допуска проверките за течове, монтажа, сервиза или поддръжката на съоръженията, както и извличането на флуорирани парникови газове от оборудване, което ги съдържа, да се извършват от лица, които не притежават документ за правоспособност, се наказва с глоба 2000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 4000 лв.

(15) Лице, което не представи в срок информация за веществата, които нарушават озоновия слой, и/или за флуорираните парникови газове, както и за продуктите и съоръженията, които съдържат или зависят от тези вещества, съгласно изискванията на наредбите по чл. 17, ал. 2 и/или 2, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(16) Лице, което доставя регенерирани ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди и/или флуорирани парникови газове на физически и/или юридически лица без документ за правоспособност, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 8000 до 15 000 лв.

(17) Лице, което използва регенерирани и/или рециклирани ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди за поддръжка или сервизно обслужване на съоръженията, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1005/2009, и не води документация за източника на регенерираните и/или рециклирани ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 8000 до 15 000 лв.

Чл. 34к

(отменен)

Лице, което възпрепятства органа по чл. 17, ал. 3 при изпълнение на правомощията му по чл. 17, ал. 4, се наказва с глоба от 5000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 10 000 лв.

Чл. 34л

(отменен)

При повторно извършено нарушение глобите, съответно имуществените санкции по чл. 34д , чл. 34е, чл. 34ж, чл. 34з, чл. 34и и чл. 34к се налагат в двоен размер.

Чл. 34м

(отменен)

Оператор на инсталация, която не е регистрирана по реда на чл. 30л, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 34н

(1) Лице, което не изпълнява изискванията на Наредба № 6 от 26 март 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (обн., ДВ, бр. 31 от 1999 г.; изм., бр. 52 от 2000 г., бр. 93 от 2003 г., бр. 34 от 2011 г. и бр. 102 от 2012 г.), се наказва за допуснатите нарушения по:

1. глава втора – с глоба от 500 до 10 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лв.;

2. глави трета, четвърта, пета, шеста и седма – с глоба от 1000 до 15 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

(2) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 1 се налага в двоен размер.

Чл. 34п

Лице, което не изпълнява изискванията на наредбата по чл. 9е, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лв., освен ако не е предвидено друго, по-тежко наказание.

Чл. 35

(отменен)

(1) Лице, което не извърши предвидените уведомления в съответствие с чл. 18, т. 2 и 3, се наказва с глоба от 2000 до 25 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 2 глобата е от 4000 до 50 000 лв.

(3) При неизпълнение на изискването за уведомление по чл. 18, т. 4 глобата е от 10 000 до 200 000 лв.

Чл. 36

(отменен)

Лице, което не осигури предвидените в чл. 18, т. 5 достъп и съдействие на контролните органи, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв.

Чл. 37

(отменен)

(1) Лице, което повреди съоръжения на станциите от националната система и от местните системи за наблюдение и контрол върху състоянието на околната среда или за трансграничен пренос на замърсяващи вещества и фоново качество на въздуха, ако деянието не представлява престъпление, се наказва с глоба от 50 000 до 500 000 лв.

(2) Лице, което унищожи или подправи данни и информация от системите за наблюдение и контрол върху околната среда, ако деянието не представлява престъпление, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв.

Чл. 38

(отменен)

(1) Длъжностно лице, което не осигури свободен достъп до информацията по чл. 23, ал. 2, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 2 глобата е от 4000 до 20 000 лв.

Чл. 38а

Оператор, който наруши разпоредбите на чл. 18д, се наказва с имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 50 000 до 150 000 лв.

Чл. 39

(отменен)

(1) Ръководител на стационарен източник, който не организира измерване на емисиите и не изпълни предписанията на контролните органи, както и нареждане на кмет на община, дадено при условията на чл. 30, ал. 3, се наказва с глоба от 20 000 до 100 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 2 глобата е от 40 000 до 200 000 лв.

(3) Ръководител на обект, основен източник на замърсяване на атмосферния въздух, който не изпълни задълженията си по чл. 20, ал. 3 за изграждане на система за наблюдение на източника на емисии и на качеството на въздуха в района на обекта, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 50 000 до 500 000 лв.

Чл. 40

(отменен)

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностните лица, определени от ръководителите на контролните органи в Министерството на околната среда, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Министерството на транспорта.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.

(3) Установяването на нарушенията и издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 41а

(1) Лице, което явно нарушава чистотата на атмосферния въздух чрез извършване на строителни или ремонтни дейности, дейности по разрушаване на сгради и транспортиране на насипни товари или строителни отпадъци и земни маси, се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(2) Лице, което нарушава мерките, забраните и ограниченията, приети и/или наложени съгласно чл. 28а, се наказва с глоба в размер от 50 до 500 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 глобите или санкциите се налагат в двоен размер.

Чл. 41б

(1) Актовете за установяване на нарушения по чл. 41а се съставят от длъжностни лица, оправомощени от кметовете на общините.

(2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Събраните глоби и санкции по чл. 41а постъпват по бюджета на съответната община.

Чл. 42

(отменен)

За неплащане на таксите по чл. 31 лицата се наказват с глоба от 100 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 600 до 1200 лв., ако за същото нарушение не е предвидено по-тежко наказание.

Чл. 42а

(1) Кмет на община, който не разработи програмите по чл. 27, ал. 1 в срока, определен в наредбите по чл. 6, ал. 1, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.

(2) Кмет на община, който не внесе отчет за изпълнение на програмите по чл. 27, ал. 2 в определения срок, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(3) Кмет на община или длъжностно лице, които не изпълнят задълженията си по организиране на изпълнението на мерките в програмите по чл. 27, ал. 1 или в оперативния план по чл. 30, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(4) Кмет на община, за която оценката по чл. 27, ал. 7 е показала, че няма намаление на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и/или на средногодишните нива на замърсителите и това се дължи на действие или бездействие от негова страна, в рамките на компетенциите му, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв.

(5) При повторно нарушение глобите по ал. 1 – 4 се налагат в двоен размер.

Чл. 43а

(отменен)

(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 34, 34а, 346, 34в и 34г се съставят от длъжностни лица по чл. 306.

(2) Когато нарушителят не се яви за съставяне на акта за административно нарушение от контролните органи, актът се изпраща незабавно за връчване от общината или кметството по адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец. Те са длъжни да уведомят нарушителя със съобщение срещу разписка за депозирания акт и в 14-дневен срок от датата на получаването му да го връчат. При неявяване на нарушителя актът се подписва от оправомощено длъжностно лице от общината или кметството и не се връчва. След връщането на акта в двумесечен срок се издава наказателно постановление, което влиза в сила от датата на издаването.

(3) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощено от него длъжностно лице, като в тях задължително се посочва, че наложената глоба или имуществена санкция, както и разходите за вземане и изпитване на пробите от течни горива постъпват по бюджетната сметка на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и служат като покана за доброволно изпълнение след влизането им в сила.

(4) Когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се смята за влязло в сила два месеца след издаването му.

(5) Постъпленията по ал. 3 се разходват за:

1. изграждане, развитие и поддържане на система за наблюдение, контрол и информация за качеството на течните горива;

2. изграждане, поддържане и развитие на материалната база, свързана с дейността по контрола на качеството на течните горива;

3.

4. вземане и изпитване на проби от течни горива, включително за въвеждане на нови методи за изпитване, при осъществяване контрола на качеството на течните горива.

(6)

Чл. 43в

(1) Лице, което използва или допуска да бъде използвано в корабните горивоподаващи системи корабно гориво, което не съответства на изискванията на наредбата по чл. 8, ал. 1, се наказва с глоба от 5000 до 15 000 лв.

(2) Съставянето и връчването на актовете за установяване на нарушенията, подаването на възражения срещу тях, съставянето и връчването на наказателните постановления и обезпечаването на събирането на наложените глоби се извършват при условията и по реда на чл. 122 – 124 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Чл. 44

(отменен)

Събраните глоби и имуществени санкции по чл. 42, ал. 2 се внасят в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Чл. 186

(отменен)

Юридическите и физическите лица, осъществяващи дейности, включващи разпространение и/или използване на течни горива, са длъжни:

1. да извършват редовни проверки на съоръженията за съхраняване, товарене/разтоварване и зареждане на горивата, както и да изготвят и изпълняват програма за техническата им поддръжка с оглед на осигуряване спазването на установените изисквания за качеството на горивата;

2. в едномесечен срок да уведомят контролните органи за промените в предмета на дейност, наименованието на собственика на обекта и/или лицата, отговарящи за опазването на околната среда;

3. незабавно да уведомят контролните органи за настъпили производствени аварии и други инциденти, които могат да доведат до влошаване на качеството на горивата, както и да предприемат мерки съгласно нормативната уредба, регламентираща действията при промишлени аварии и бедствия;

4. да осигуряват неограничен достъп на контролните органи до обектите и съоръженията за съхраняване, товарене/разтоварване и зареждане на горива, както и до всички документи и данни, свързани с тяхното качество, включително паспортите на фискалните устройства, колонките за зареждане и др.;

5. да оказват съдействие на контролните органи при изпълнението на техните функции.

Чл. 306

(отменен)

Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология оправомощава длъжностни лица от своята администрация, които:

1. осъществяват наблюдение и контрол върху течните горива, за които има установени изисквания за качество;

2. предприемат действия за установяване на съответствието на течните горива с изискванията за качество;

3. предприемат действия и/или издават задължителни предписания за ограничаване или забрана за пускане на пазара, разпространение, използване или за изтегляне на течни горива от пазара в случаите, когато е констатирано несъответствие с изискванията за качество;

4. предприемат действия срещу лицата, издали декларации за съответствие на течни горива, които не съответстват на изискванията за качество;

5. предприемат действия за информиране на лицата, които биха могли да бъдат изложени на риск или да им се причинят имуществени щети при установяване на несъответствия с изискванията за качество.

Чл. 346

(отменен)

Лице, което пуска на пазара, разпространява и/или използва горива в нарушение на разпоредбите на чл. 18а, ал. 4, 6 и 7, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

§ 1

По смисъла на закона:

1. „Замърсяване на атмосферния въздух“ е всяко постъпване на вредни вещества (замърсители) в него.

2. „Вредно вещество (замърсител)“ е всяко вещество, въведено пряко или косвено от човека в атмосферния въздух, което е в състояние да окаже вредно въздействие върху здравето на населението и/или околната среда.

3. „Качество на атмосферния въздух“ е състояние на въздуха на открито в тропосферата, с изключение на въздуха на работните места, определено от състава и съотношението на естествените ѝ съставки и добавените вещества от естествен или антропогенен произход.

4. „Вредни физични фактори“ са енергиите, внесени в атмосферния въздух, като: топлина, шум, вибрации, електромагнитни полета, лъчения и др. Те се регламентират с други нормативни актове.

5. „Въздух при нормални условия“ е приведеният към налягане 1013 хектопаскала и температура нула или двадесет градуса по Целзий в зависимост от нормативно установените изисквания след корекция за съдържание на влага.

6. „Алармен прах“ е всяко ниво, чието превишаване е свързано с риск за здравето на населението, включително при кратковременна експозиция, и при превишаването на което се предприемат незабавни мерки.

7. „Приземен слой“ е атмосферният въздух на височина до 100 м от повърхността на земята.

8. „Емисия“ е изпускането на вредни вещества в атмосферния въздух. Точката или повърхността, откъдето се осъществява изпускането, се нарича източник. Емисията се определя като маса на дадено вредно вещество за един кубически метър изпускан газ или като дебит на изпусканото вещество (емисионен дебит) при нормални условия.

9. „Организирано изпускане“ е това, при което веществата се отвеждат в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство – комин, канал и др.

10. „Неорганизирано изпускане“ е това, при което в атмосферния въздух веществата се отделят разсредоточено от дадена площадка – товарно-разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи материали, неизправна технологична апаратура и др.

11. „Отлагания“ са натоварванията на вредни вещества от атмосферния въздух върху открита повърхност.

12.

13. „Повторно“ е административното нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

14. „Обща годишна емисия“ е общата маса на емисиите на дадено вредно вещество (замърсител), изпускани в атмосферния въздух от определени обекти или дейности в рамките на една календарна година.

15. „Емисионен дебит“ е масата или друга физична величина на замърсителя, изпускан в атмосферния въздух за единица време.

16. „Ръководител на обект или дейност с неподвижен източник“ е всяко лице, което отговаря за изграждането, стопанисването или управлението на съответния обект или дейност с възможни неподвижни източници на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух.

17. “Пускане на пазара” е предоставянето на всеки отделен продукт, предназначен за крайна употреба, безплатно или срещу заплащане за първи път на българския пазар, на пазара на Европейския съюз или на пазара на държава - членка на Европейската асоциация за свободна търговия - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване.

18. “Лицата, които пускат течни или твърди горива на пазара” са:

19. “Документирани сигнали” са писмени сигнали, свързани с качеството на течните горива, от граждани и юридически лица, в които са посочени данните, идентифициращи лицата, подаващи сигнала.

20. „Краен разпространител на течни горива“ е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства.

21. „Течни горива“ са течни горими продукти, получени от нефт или от биологичен произход, или техни смеси: автомобилни бензини, горива за дизелови двигатели, биогорива, горива за извънпътна техника и трактори, корабни горива, които се използват като източник на енергия за двигатели с вътрешно горене, както и газьоли за промишлени и комунални цели, течни горива от биомаса, котелни и тежки горива, предназначени за други устройства с енергийна конверсия, подходящи за тази цел.

22. “Използване на течни горива” е изгаряне на течни горива, с изключение на отпадъчните, в инсталации за енергийна конверсия.

23. “Разпространение на течни горива” е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 2, т. 5.

24. “Действащи съоръжения за производство на дървени въглища” са съоръженията, за които е издадено разрешение за извършване на дейността производство на дървени въглища преди 31 декември 2006 г. по реда на Закона за устройство на територията.

25. “Маркировка” е поставянето на информация върху всяка дозираща помпа или съд, използван при разпространението на течни горива, съгласно изискванията на националните приложения на БДС EN 228 и БДС EN 590.

26. “Местен снабдител на корабно гориво” е юридическо лице, което предоставя морско-техническата услуга - снабдяване с корабно гориво (бункероване), във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България.

27. „Система, съответстваща на Етап II на улавяне на бензиновите пари“ е оборудване, предназначено за улавяне на бензиновите пари от резервоара за гориво на моторно превозно средство по време на зареждането в бензиностанция и което прехвърля тези бензинови пари в резервоар на бензиностанцията или ги връща към бензиноколонката за нова продажба.

28. „Горивна инсталация“ е всяко техническо съоръжение, в което се окисляват горивни продукти с цел да се използва така получената топлина.

29. „Голяма горивна инсталация (ГГИ)“ е горивна инсталация, чиято обща номинална входяща топлинна мощност е равна или по-голяма от 50 MW, независимо от използвания/те вид/ове гориво/а.

30. „Промяна в обстоятелствата“ e промяна на суровини, технологични процеси, на оператора на инсталацията, на адреса на инсталацията.

31. „Унищожаване“ на вещества, оборудване и/или продукти, към които има заложени изисквания, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1005/2009 или Регламент (ЕС) № 517/2014, е обезвреждане по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

32. „Оператор на моторно превозно средство“ е понятие по смисъла на чл. 2, точка 8 от Регламент (ЕС) № 517/2014.

33. „Зона с ниски емисии на вредни вещества“ е част от територията на общината, в която са въведени ограничения за определени дейности с цел намаляване замърсяването на атмосферния въздух.

34. „Досие“ е документацията, която се изготвя, поддържа и води за:

43. „Твърди горива, използвани за битово отопление“ са въглища и брикети от въглища, предназначени за изгаряне в горивни инсталации с топлинна мощност, по-малка от 0,5 MW.

44. „Разпространение на твърди горива“ е движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от внос или въвеждане, до разпространителя включително.

45. „Разпространител на твърди горива“ е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива за битово отопление.

46. „Екосистема“ е екосистема по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие.

47. „Партида от твърди горива“ е количество от твърди горива за битово отопление, еднородни по вид, наименование и качествени показатели, произведени при едни и същи условия и технология, придружено с един документ за изпитване.

48. „Предоставяне на пазара“ е всяко доставяне на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност срещу заплащане или безплатно.

49. „Надзор на пазара“ са извършените дейности и предприетите мерки от определените в този закон органи по смисъла на чл. 3, т. 3 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

50. „Икономически оператор“ е всяко физическо или юридическо лице, обвързано със задължения във връзка с производството на продукти, предоставянето им на пазара или пускането им в действие по смисъла на чл. 3, т. 13 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

51. „Доставчик на услуга на информационното общество“ е всяко физическо или юридическо лице, доставчик на услуга по смисъла на чл. 3, т. 14 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

52. „Изземване“ е всяка мярка, целяща да постигне връщане на продукт по смисъла на чл. 3, т. 22 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

Таксите по глава шеста не се включват в данъчната основа, върху която се начислява дължимият акциз за автомобилните бензини и дизеловото гориво, но се включват в данъчната основа при облагането с данък върху добавената стойност.

При доставка на течни горива от производител, облагаема по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, размерът на дължимите от получателя такси по глава шеста от този закон се включва в данъчната основа, върху която се начислява данък върху добавената стойност.

§ 1а

(1) Таксите по глава шеста не се включват в данъчната основа, върху която се начислява дължимият акциз за автомобилните бензини и дизеловото гориво, но се включват в данъчната основа при облагането с данък върху добавената стойност.

(2) При доставка на течни горива от производител, облагаема по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, размерът на дължимите от получателя такси по глава шеста от този закон се включва в данъчната основа, върху която се начислява данък върху добавената стойност.

§ 1б

Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 21 април 2004 година относно намаляването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат на използването на органични разтворители в някои лакове и бои и в продукти за пребоядисване на превозните средства и за изменение на Директива 1999/13/ЕО и на Директива 2012/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива (ОВ, L 327/1 от 27 ноември 2012 г.).

§ 1в

Този закон въвежда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011.

§ 2

(отменен)

В Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване (обн., ДВ, бр. 84 от 1963 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1968 г., бр. 29 от 1969 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 1 от 1978 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 86 от 1991 г. и бр. 100 от 1992 г.) се правят следните изменения:

1. В наименованието на закона и в чл. 1 и 21 думата „въздуха“ се заличава.

2. Глава II „Опазване на въздуха от замърсяване“ се отменя.

3. Членове 2 и 3 се изменят така: „2. Под „Замърсяване на водите и почвите“ се разбира такова влошаване на техния състав, качества и свойства, което ги прави негодни или опасни за хората, животните и растенията. 3. Министерствата, ведомствата и общинските органи провеждат мероприятия за опазване на водите и почвата от замърсяване. Министърът на околната среда упражнява контрол за опазване на водите и почвата от замърсяване. Министърът на здравеопазването упражнява санитарен контрол за състоянието на водите и почвите. Той издава, съгласувано с министъра на околната среда, задължителни за всички ведомства, организации и лица санитарни норми и правила. При осъществяването на контрола по предходните алинеи Министерството на околната среда и Министерството на здравеопазването привличат технически компетентни органи и лица от други ведомства. Министърът на земеделието и хранителната промишленост със съдействието на Селско-стопанската академия издава задължителни за всички ведомства, организации и лица норми и правила във връзка с опазването на животните и земеделските култури и упражнява надзор по прилагането им.“

4. В чл. 23 ал. 1 се изменя така: „23. За всички заварени промишлени предприятия, животновъдни стопанства и други подобни, както и за канализационни мрежи на населените места или на отделни обекти, замърсяващи водите и почвата с твърди и течни замърсители, се изграждат задължително пречиствателни съоръжения със средства, предвиждани в държавния и общинските бюджети, както и в перспективните и годишните планове на предприятията и другите организации.“

5. Навсякъде думите „Комитетът по опазване на околната среда“ и „Комитета по опазване на околната среда“ се заменят с „Министерството на околната среда“, а думите „председателят“, както и „председателя на Комитета по опазване на околната среда“ се заменят съответно с „министърът на околната среда“ или „министъра на околната среда“.

§ 3

(отменен)

В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 53 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 22 от 1976 г., бр. 54 от 1978 г.; попр., бр. 58 от 1978 г.; изм. и доп., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 55 и 73 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 32 от 1991 г., бр. 21 и 34 от 1994 г.) се създава чл. 47а: „Чл. 47а. Наказва се с глоба от 2000 до 4000 лв. водач на моторно превозно средство, което не отговаря на изискванията за опазване чистотата на атмосферния въздух.“

§ 4

Изпълнението на закона се възлага на министъра на околната среда.

§ 4а

Министерският съвет в едногодишен срок от влизането в сила на закона приема наредби по чл. 8 за норми за съдържание в горивата на олово, сяра и други вредни вещества (замърсители) на атмосферния въздух, като до приемането им издадените досега наредби на основание чл. 8 са в сила.

§ 4б

Министерският съвет приема наредби за набирането, разходването и управлението на средствата по Националния фонд за опазване на околната среда.

§ 5

(1) Министърът на околната среда издава наредби, инструкции и правила по прилагането на закона.

(2) Българският институт по метрология изготвя методиката по чл. 30к, ал. 2 в срок до 31 декември 2011 г.

§ 6

Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“.