Решение № 265 от 11.10.2024, Районен съд - Девня

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Девня, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20233120200376 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „ЕкоСейф“ ООД, ЕИК 204712082, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Красно село“, ***, вх.

С, ет. 6, представлявано от Станислава Евтимова Евтимова срещу Наказателно постановление Na 3049-50/11.09.2023 г., издадено от Директора на РИОСВ – Варна, с което на въззивника за нарушение по чл. 35 ал. 1 от Закона за чистота на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева.

Въззивникът оспорва издаденото срещу него наказателно постановление, като счита същото за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие със събраните по случая доказателства. На конкретно изложени в жалбата основания претендира неговата цялостна отмяна. Същите се обобщават в следното: липса на доказателства за неорганизирано изпускане на емисии на вредни вещества, доколкото такива не са констатирани и описани в Констативен протокол № 013462/25.06.2023 г. по време на проверката; липса на доказателства за замърсяване на атмосферния въздух, доколкото не е посочено с какви емисии на вредни вещества е замърсен атмосферния въздух, измерени ли са тези емисии, в какви концентрации, превишават ли се нормите за качество на атмосферния въздух; липа на установено бездействие, което да 1 е довело до неограничаване на това временно неорганизирано изпускане на емисии, напротив – предприемане на всички необходими и адекватни мерки, в резултат на които запалването е потушено за кратко време и не е допуснато разпространение на неорганизирани емисии.

В с.з. въззивникът се представлява от надлежно упълномощен проц. представител – адвокат Р. К. от ВАК, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В представени писмени бележки доразвива доводите си за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като към изложените в жалбата алтернативно добавя и искане за преценка от страна на съда на маловажност на случая съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна – Директора на РИОСВ – Варна, чрез проц. представител – ю.к. оспорва жалбата, счита, че нарушението е безспорно доказано и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.

РП – Варна, редовно уведомени за делото не изпращат представител за участие в него.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.06.2023 г. в гр. Девня, обл. Варна, в местност „Отсреща“, в ПИ с идентификатор ***, в който е позиционирана „Инсталация за термична преработка на отпадъци“, стопанисвана от „Екосейф“ ООД е възникнал пожар на приблизително 10 м. от дясната страна на производственото хале, на открито на приблизителна площ от 150 - 200 кв. м. в близост до хладилен фургон и оградата на имота, граничеща с пътя, който води до Пристанище Варна-Запад. На место пристигнали два екипа на ПБЗН, които заедно със служители на въззивното дружество потушили пожара. В момента на проверката инсталацията, която е разположена в производственото хале не е била в работен режим. Пристигналия на място служител на РИОСВ – Варна – свид. С. И. П. установила, че на засегнатото място от пожара има налични остатъци от изгорели пластмасови контейнери за съхранение на медицински отпадъци, спринцовки, игли, ръкавици, системи и др. на место тя съставила констативен протокол КП № 013462/25.06.2023 г. и издала задължителни предписания на дружеството – въззивник, които били изпълнени в определения срок. На следващия ден – 26.06.2023 г. в сайта на РИОСВ – Варна било публикувано съобщение до обществеността, че няма превишения на замърсяващи вещества в атмосферния въздух над Девня след пожара на площадката за третиране на отпадъци. Въпреки това, на 13.07.2023 г. свид. П. съставила АУАН на въззивното дружество за нарушение по чл. 35 2 ал. 1 от ЗЧАВ в присъствието на управителя на дружеството – С. Е. Е.. В акта било описано, че вследствие на възникналия пожар е допуснато неорганизирано изпускане на вредни вещества, поради което неорганизирано е замърсен атмосферния въздух, с което е нарушен параграф §1 т. 1 т. 2 и т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗЧАВ. В законоустановения срок срещу така съставения АУАН постъпили писмени възражения, които АНО приел за неоснователни и издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, с което наложил на въззивника предвидената в закона имуществена санкция в минимален размер.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства, приложени към административно - наказателната преписка и тези ангажирани от въззивника в хода на съдебното производство. Същите преценени в тяхната съвкупност не налагат различни фактически положения.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Както е изложил и в мотивите си на определението за даване ход на делото съдът приема жалбата за подадена в срок, доколкото по делото липсват категорични и безспорни доказателства, че лицето, комуто е връчено обжалваното наказателно постановление е било изрично натоварено да поема книжата на дружеството, както изисква разпоредбата на чл. 180 ал. 5 от НПК за да е редовно връчването. Жалбата изхожда от санкционираното лице, поради което същата е допустима.

Относно компетентният орган:

Акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно чл.

43 ал. 1 и ал. 3 от ЗЧАВ – надлежно определени, респ. оправомощени от министъра на околната среда и водите, видно от приложените към АНП Заповеди.

Относно процесуалната административен акт: законосъобразност на обжалвания

Служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав не констатира допуснато в хода на административно – наказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита 3 на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, правилно е била определена и посочена нарушената правна норма, която е и санкционна такава. Възражения за допуснати в хода на административно – наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила не се правят и от въззивника.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

Въззивникът е санкциониран за нарушение по чл. 35 ал. 1 от ЗЧАВ, който гласи следното: „Неорганизираното изпускане на емисии в атмосферния въздух, когато е възможно ограничаването му, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева.“ Легалната дефиниция на "емисия" е дадена в § 1 т. 8 от ДР на ЗЧАВ. Това е изпускането на вредни вещества /замърсители/ в атмосферния въздух. Емисията се определя като маса на дадено вредно вещество /замърсител/ за един кубически метър изпускан газ или като дебит на изпусканото вещество /емисионен дебит/ при нормални условия. Съгласно т. 2 на § 1 от ДР на ЗЧАВ, вредно вещество /замърсител/ е всяко вещество, въведено пряко или косвено от човека в атмосферния въздух, за което обаче е поставено условие - да е в такава концентрация, че да е в състояние да окаже вредно въздействие върху здравето на населението и/или околната среда. "Неорганизирано изпускане" /§ 1 т. 10 от ДР на ЗЧАВ/ е това, при което в атмосферния въздух веществата се отделят разсредоточено от дадена площадка – товарно - разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи материали, неизправна технологична апаратура и др., а "организирано изпускане" /§ 1 т. 9 от ДР на ЗЧАВ/ е това, при което веществата се отвеждат в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство комин, канал и др. В настоящия случай, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява при проверката да е отчетено изпускане на вредни вещества /замърсители/ в атмосферния въздух по смисъла на ЗЧАВ и подзаконовите актове по приложението му.

Нарушението по чл. 35 ал. 1 от ЗЧАВ е резултатно и за да е осъществено е необходимо да е отчетено по съответния ред наличие на замърсяващи вещества в приземния слой атмосферен въздух, което превишава пределно допустимите концентрации на вредни вещества /замърсители/ и което да е в пряка причинно - следствена връзка с производствената дейност.

В конкретния казус това не е установено. Свид. И. заяви в показанията си пред съда, че след пожара на подходящо място са позиционирали мобилна станция за проверка качеството на въздуха, но доказателства в тази насока по делото 4 не са ангажирани. Напротив – от страна на защитата се представя публикация в сайта на РИОСВ в точно обратния смисъл – че в резултата на пожара не са отчетени замърсявания на въздуха. Това доказателство не се опровергава от страна на АНО и доколкото изхожда от неговия сайт се приема от съда за достоверно. По делото не са събрани доказателства по време на проверката длъжностните лица от РИОСВ да са отчели по съответния ред емисии на конкретни вредни вещества, със съответна концентрация, изпуснати неорганизирано от откритата площадка на въззивното дружество. Тъй като по делото няма представени доказателства за реално настъпил резултат "изпускане" на емисии на вредни вещества, съдът намира, че съставът на нарушението по чл. 35 ал. 1 от ЗЧАВ не е осъществен. Освен това не се доказва по делото и, че е било възможно ограничаването на неорганизираното изпускане на емисии в атмосферния въздух /в случай, че такова е било налице/. Предвид случайността на събитието и неустановената причина за пожара, възникнал на открито, много вероятно е било това изпускане да не е било възможно да бъде ограничено. По тези съображения съдът намира, че въззивникът е санкциониран за нарушение, което не е извършил, респ. което не е доказано от страна на административно – наказващия орган. Затова и въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена.

Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно следва да бъде отменено изцяло.

Предвид извода на съда за цялостна отмяна на обжалвания акт поради неправилно приложение на материалния закон, възражението за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН не следва да се обсъжда от съда.

Предвид изхода на делото претенцията на въззивника за присъждане на сторените от него разноски за адвокат е основателна. Същият е представил доказателства за договорено и заплатено в брой адвокат възнаграждение в размер на 400 лева, което предвид липсата на възражение за прекомерност от ответната страна следва да се присъди в пълен размер.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N a 3049-50/11.09.2023 г., издадено от Директора на РИОСВ – Варна, с което на „ЕкоСейф“ ООД, ЕИК 204712082 за нарушение по чл. 35 ал. 1 от Закона за чистота на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева.

5

ОСЪЖДА РИОСВ - Варна ДА ЗАПЛАТИ на „ЕкоСейф“ ООД, ЕИК 204712082, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Красно село“, ***, вх. С, ет. 6, представлявано от Станислава Евтимова Евтимова сумата от 400 / четиристотин лева, 00 ст./, представляваща заплатено възнаглаждение на един адвокат, на основание чл.