Решение № 201 от 08.02.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Пловдив, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330204834 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22/28.07.2023г. на Директор на РИОСВ-Пловдив, с което на „АТИК“ ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лв. за нарушение на чл. 34и, ал. 24, вр. чл. 17, ал. 2 и ал. 5, т. 1 от ЗЧАВ вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 39а, ал. 2 от Наредба № 1/17.02.2017г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове вр. § 19, ал. 2, т. 1 от ЗР от НИД на Наредба № 1/2017г.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната 1 съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 04.08.2023г., а жалбата е подадена по електронен път на 18.08.2023г.), от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери от фактическа страна следното:

На 27.06.2023г. свид. П.-Б., *** в отдел „Контролна дейност“ в РИОСВПловдив извършила проверка в обект „Складова база за хранителни продукти“ с местонахождение ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, стопанисван от жалбоподателя „АТИК“ ООД. При проверката свид. П.-Б. установила, че в обекта се използвали хладилни системи, работещи с фреон. От представените досиета се установило, че количеството фреон във всяка една система е над 5 тона CO2 еквивалент. На територията на обекта имало 13 броя хладилни системи.

От тях работещи с фреон R404A в количества от 7,800 кг. до 30,000 кг. имало 3 броя по 7,800 кг., 2 броя по 13,000 кг., 3 броя по 15,000 кг. и 2 броя по 30,000 кг, а работещи с фреон R449A имало 2 броя – 1 с 15,000 кг. и 1 с 13,000 кг. Свидетелката установила и че не бил представен и годишен отчет за предходната 2022 година, който да е изготвен по образеца в приложение № 9 към чл. 35, ал. 1 от Наредба № 1/17.02.2017 г. За така установеното при проверката бил съставен констативен протокол № 00012729/27.06.2023г.

Впоследствие, на 17.07.2023г. свид. П.-Б. съставила акт за установяване на административно нарушение № 36 против дружеството жалбоподател. В предоставения 7-дневен срок дружеството подало писмени възражения, които били счетени за неоснователни и въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен начин от показанията на свид. П.-Б., както и от писмените доказателства, представени по делото. Следва да се отбележи едно известно несъответствие 2 в показанията на св. П. Б. (и описаното в АУАН и НП), и описаното в писмените документи, а именно – наличието на хладилни системи, работещи с фреон R410A. В тази връзка съдът дава вяра на писмените доказателства, доколкото от една страна, от представените досиета на хладилните системи липсват такива, работещи с тази смес, а от друга, в самия констативен протокол, съставен именно от свидетелката П.-Б., същата не е вписала хладилни системи с фреон R410A. Нещо повече, съдържанието на фреон в описаните хладилни системи в КП № 00012729/27.06.2023г. напълно съответства на представените досиета, като в нито едно от доказателствата няма информация тези системи да са работели с фреон R410A.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Компетентността на актосъставителя се установява от Заповед № РД – 213/10.08.2020г., приета на основание чл. 43, ал. 1 и ал. 4 от ЗЧАВ – т. 2.

Компетентността на административнонаказващия орган произтича от чл. 43, ал. 5 от ЗЧАВ.

При извършената служебна проверка съдът не установи да са били допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Описаното в НП нарушение отговаря на посоченото в АУАН. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 17.07.2023г., за нарушение, извършено на 01.04.2023г. и установено на 27.06.2023г., а НП - на 28.07.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. След издаване на АУАН е бил предоставен 7-дневен срок за депозиране на писмени възражения, каквито са били представени и които са били преценени като неоснователни в НП.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че в процесния обект, е било налично и използвано хладилно оборудване.

Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/17.02.2017 г. годишният отчет по приложение № 9 се изготвя от операторите на хладилно и климатично оборудване, съдържащи 5 тона СО2 еквивалент, 3 3 килограма или повече флуорсъдържащи парникови газове; информацията се изготвя за по-малката стойност в килограми от 5 тона СО2 еквивалент или 3 килограма на съдържащите се в оборудването флуорсъдържащи парникови газове.

На първо място, неоснователно се явява възражението, че дружествотожалбоподател е нямало качеството „оператор“ по смисъла на нормативната уредба. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 1/17.02.2017 г. "Оператор" е физическо или юридическо лице по смисъла на чл. 2, т. 8 от Регламент (ЕС) № 517/2014, включително лицето – собственик на инсталацията, попадаща в обхвата на Регламент (ЕС) № 517/2014. Съгласно член 2, т. 8 от Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета, „оператор" означава физическо или юридическо лице, упражняващо фактическа власт над техническото функциониране на продуктите и оборудването, попадащи в обхвата на настоящия регламент. В същата норма е посочено, че при определени обстоятелства държава членка може да посочи собственика като отговорен за изпълнението на задълженията на оператора. Доколкото хладилните системи са се намирали в склад, стопанисван от жалбоподателя, то именно той е и лицето, което упражнява фактическа власт над техническото функциониране на продуктите и оборудването, поради което и същият се явява именно оператор на тези системи. Идеята на втората част от разпоредбата на член 2, § 8 от Регламента в определени случаи собствениците да носят отговорността касае случаите, когато фактическата власт се упражнява от лице, което не е собственик на самите системи – когато то ги управлява, без да е станало техен собственик, например ако хладилните системи са били наети от него въз основа на облигационен договор за наем. В тези случаи, в Регламента е предоставена възможност на държавата-членка да определи отговорното лице – дали това да е собственикът или лицето, стопанисващо и използващо системите, но настоящата хипотеза не се явява такава, доколкото безспорно се установява, че именно жалбоподателят е държал системите в стопанисвания от него склад, с което и е налице качеството му на „оператор“.

Дружеството възразява, че друго дружество – „Атаро Клима“ ООД, е било оператор на тези системи. Видно от Договор № 112/01.06.2013г. е обаче, че „Атаро Клима“ ООД не е упражнявало фактическата власт върху тези системи, а единствено е приело да извършва извънгаранционно поддържане, 4 изразяващо се в ежемесечни профилактични прегледи на хладилните агрегати. Аргумент, че предприятието, което извърша поддръжката е различно от предприятието, което е оператор на системите, се съдържа и в чл.

2, § 30, б. „Г“ и б. „Д“ от Регламента, където двете са отграничени.

Качеството на „Атаро Клима“ ООД по отношение на процесните системи е на „ползвател“ по смисъла на §1, т. 8 от ДР на Наредба № 1 от 17.02.2017 г. , доколкото видно от договора и от представените досиета, „Атаро Клима“ е използвало флуорсъдържащи парникови газове при монтажа, сервиза и поддръжката на намиращите се в обекта на „Атик“ ООД хладилни системи, извършвало е проверка за течове и е добавяло флуорсъдържащи парникови газове, включително е заменяло на някои от системите фреона от R404A на R449A. Именно поради това и като задължено лице по смисъла на чл. 33 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г. , „Атаро Клима“ ООД е подало отчет по Приложение № 7 пред РИОСВ – Пловдив за допълнения фреон R449A в размер на 28,000 кг. в обекта на „Атик“ ООД (л.

67 от съдебното производство), който съответства напълно на съдържащите се количества в хладилните системи – 15 кг., зареден на 31.03.2022г. (видно от досието на системата на л. 85 и сл. от съдебното производство) + 13 кг., зареден на 31.08.2022г. (видно от досието на системата на л. 104 и сл. от съдебното производство). „Атаро Клима“ ООД обаче не е имало задължение да подава отчета по Приложение № 9 – това задължение е имал операторът на оборудването, т.е. лицето, което е упражнявало фактическата власт върху оборудването, а именно – дружеството жалбоподател.

В смисъл, че именно стопанисващото обекта дружество се явява оператор по смисъла на закона на такъв тип системи, е и практика на касационната инстанция – така и Решение № 1289 от 23.06.2021 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 1103/2021 г. , Решение № 1289 от 23.06.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1103/2021 г. и др.

На следващо място, доказа се от обективна страна, че процесното оборудване е работило с хладилни агенти R404А и R449A, които представляват флуорсъдържащи парникови газове по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1/17.02.2017 г. Хладилният агент R404A е включен в неизчерпателния списък по приложение № 12 към Наредбата, а хладилният а г е н т R449A, макар да не е включен в този неизчерпателен списък, 5 представлява заместител на хладилния агент R404A (както и на други смеси като например R507), като точно с такъв е бил заместен съдържащият се R404A в процесните две хладилни системи, в които е бил долят през 2022г. ф р е о н R449A. Същият фреон R 4 4 9 A е посочен като флуорсъдържащ парников газ и в отчета на „Атаро Клима“ ООД.

Доказа се и другата кумулативна предпоставка за възникване на задължението за подаване на годишния отчет по приложение № 9 към Наредбата, а именно количеството на флуорсъдържащия парников газ R449А е надвишавало 3 килограма в двете обсъдени съоръжения – съответно 15 и 13 килограма (съгласно досиетата от л. 85 и л. 104 от съдебното производство).

Както вече се посочи, от фактическа страна не се установи да е имало хладилни системи, работещи с фреон R410A, но за съставомерността на деянието е достатъчно наличието на системи с фреон R449A, надвишаващ 3 килограма. В случая, в останалите инсталации в обекта, количеството фреон R404A също е надхвърляло 3 килограма във всяка една от тях, но доколкото същото не е предмет на административното обвинение (не е включено в АУАН и НП като факт, подлежащ на проверка), то може да служи единствено за преценка за обществената опасност на деянието.

При тези факти, за жалбоподателя, в качеството му на оператор по § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 1/17.02.2017 г. е възникнало задължението да изготви и подаде годишен отчет по приложение № 9 към чл. 35, ал. 1 от Наредбата. Изпълнението на задължението е скрепено със срок, който съгласно чл. 39а, ал. 2 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г. е до 31 март на текущата година, като отчетът се отнася за периода от 1 януари до 31 декември на предходната година. По правилата на чл. 39а, ал. 2 от Наредбата, отчетът за календарната 2022 година е трябвало да бъде предоставен в срок до 31.03.2023 г. Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие, а именно непредоставянето на годишен отчет по приложение № 9 към чл. 35, ал. 1 от Наредба № 1/17.02.2017 г. за календарната 2022 г., поради което и обоснован е изводът на АНО, че датата на извършване на нарушението е 01.04.2023 г., която представлява първият ден след изтичането на срока за изпълнение на задължението. На основание § 19, ал. 2, т. 1 от ЗР от НИД на Наредба № 1/2017г., подаването на отчета е следвало да се осъществи в съответната регионална инспекция, на чиято територия се намират флуорсъдържащите парникови газове - в случая РИОСВ-Пловдив, 6 доколкото ноторно известно е, че информационната система за събиране и обработване на данни за флуорсъдържащите парникови газове към онзи момент не е функционирала - същата е пусната в експлоатация от 01.01.2024г.