Решение № 63 от 11.04.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Сливница, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20221890200667 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

„........, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. ......................, представлявано от С.Т.Г., чрез адв. В. от АК - П., обжалва наказателно постановление № 112/ 29.06.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ – София инж. И.М.П., с което на жалбоподателя, за нарушение на разпоредбата на чл.34н, ал.1, т.2, пр.3 ЗЧАВ вр. чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници и на основание чл.53 ЗАНН и чл.34н, ал.1, т.2, пр.3 ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В жалбата е изложено, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се непълно изясняване на фактическата обстановка, без да са посочени всички признаци от обективна и субективна страна на твърдяното деяние. На първо място жалбоподателят посочва, че в АУАН и НП неправилно е квалифицирано деянието, като е подведено под състава на санкционната норма на чл.34н, ал.1, т.2, пр.3 ЗАЧВ и не е посочена разпоредбата от Наредба № 6, към която тази норма препраща. По този начин е нарушено правото на жалбоподателя да научи какво административно нарушение му е вменено. На следващо място жалбоподателят изтъква, че чл.31,ал.1, т.2 от Наредба № 6 не въвежда задължение за субекта, а единствено урежда периодичността на извършване на СПИ в зависимост от това дали даден обект е в експлоатация. Заявява, че възприетата от АНО дата на нарушението - 01.01.2021 г. е официален празник и доколкото обектите не функционират, това поставя в невъзможност жалбоподателя да изпълни задължението за извършване на СПИ. Твърди, че при съставяне 1 на АУАН и издаване на НП са допуснати и нарушения на материалния закон, тъй като АНО не е взел предвид, че единият от обектите – инсталация за хидратизация на негасена вар, е извън експлоатация и не функционира от 1998 г., а инсталациите за микронизация на варовик и на вар са системи от затворен тип, които работят на реверсивен принципи и нямат изпускащи устройства. Посочва, че поради пълната си амортизация варовите пещи са в процес на поетапно закриване, като предстои въвеждане в експлоатация на нова пещ, за което е иницииран инвестиционен проект. Освен това счита, че производствения процес на „........“ ЕООД е извън категориите промишлени дейности в обхвата на Наредба № 6, експлоатирания обект е с мощност под 0,5 MW, поради което за дружеството не е налице задължение да провежда СПИ. На последно място поддържа, че случаят е маловажен и следва да намери приложение нормата на чл.28 ЗАНН. В допълнителна молба са изложени съображения, че на 01.01.2024 г. е изтекъл 3-годишен давностен срок за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, считано от възприетата от АНО дата на извършване на нарушението – 01.01.2021 г. При тези съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление се иска обжалваното НП да бъде отменено. Жалбоподателят претендира разноски.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата.

Счита, че в административнонаказателното производство на са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението, изразяващо се в неизпълнение на задължението за извършване на СПИ на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, е безспорно установено. Установен е и нарушителя – дружеството жалбоподател, което експлоатира проверявания обект. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити.

Наказанието е наложено в минималния предвиден в закона размер. При тези съображения моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (наказателно постановление № 112/ 29.06.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ инж.

И.М.П., АУАН № 27 от 17.02.2022 г., писмени възражения, писма, разиска, решение № СО30-ПР/2019 г. от Директора на РИОСВ, известие за доставяне, протокол № 3/05.01.2022 г., КП № ПД-Вл.В-08 от 03.12.2021 г., заповед № РД-15/07.02.2022 г. на Директора на РИОСВ, заповед № РД-8/10.01.2011 г. на Министъра на околната среда и водите, и показанията на свидетелите Б. Д. М. и Г. И. Ш. - Атанасова), намира следното:

На 03.12.2021 г. била извършена комплексна проверка от страна на служители на РИОСВ - София на площадка за производство на негасена и хидратна вар, намираща се в гр.

С.,С. област, ул.“............., стопанисвана от „......... По време на проверката било установено, че за нуждите на дейността си дружеството експлоатира 4 броя изпускащи устройства съответно към една шахтова пещ, една инсталация за микронизация на варовик, една инсталация за микронизация на вар и една инсталация за хидратизация на негасена вар.

При изисканите и представени от дружеството документи било установено, че на 01.01.2021 г., включително до датата на извършване на проверката в рамките на две 2 последователни календарни години, съответно 2019 г. и 2020 г., съгласно изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6/1999 г. за реда и начина па измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, не бил правен емисионен контрол - собствени периодични измервания (СПИ) на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от съоръженията, разположени на производствената площадка. От извършената на 05.01.2022 г. справка в деловодната система на РИОСВ - София също е установено, че в Инспекцията не са постъпвали доклади от такива измервания за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г.

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № ПД-Вл.В08 от 03.12.2021 г., който е връчен на управителя на дружеството-жалбоподател.

Управителят на дружеството - жалбоподател бил поканен за съставяне на АУАН на 17.02.2022 г.

Съставен е и АУАН № 27/17.02.2022 г., съставен от Б. Д. М., младши експерт в отдел “Контрол на компонентите и факторите в околната среда“ при РИОСВ - София.

Актът е връчен на законния представител на дружеството-жалбоподател на 17.02.2022 г. и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН са депозирани писмени възражения.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление НП № 112/ 29.06.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ - София , с което на дружеството за нарушение на чл. 34н, ал. 1, т. 2, предл. 3 вр. чл. 31, ал. 1 т. 2 от Наредба № 6/1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (ДВ бр. 31/1999 г., с изм. и доп.) и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 34н, ал. 1, т. 2, предл. 3 ЗЧАВ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество -неоснователна.

АУАН е съставен от компетентен орган съобразно заповед № РД-15/07.02.2022 г. на Директора на РИОСВ.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен органи, видно от приложената по делото заповед № РД-8/10.01.2011 г. на Министъра на околната среда и водите.

Описани са всички минимално необходими реквизити и данни в съответствие с чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, от които да се изведе твърдяното нарушение, като посоченото съдържание е достатъчно, за да се подведе под хипотезата на правната норма на чл. 34н, ал.

1, т. 2 предл. 3 ЗЧАВ вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6/26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници. В НП е посочена датата на извършената проверка и начинът на констатиране на нарушенията.

Същите са описани ясно, точно и подробно, а именно, че на 01.01.2021 г., 3 включително до датата на извършване на проверката – 03.12.2021 г., на производствената площадка на „........“ ЕООД, намираща се на ул.“............., в гр. С.,С. област, в рамките на две последователни календарни години, съответно 2019 г. и 2020 г., съгласно изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6/1999 г. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, дружеството-жалбоподател не е правило собствени периодични измервания (СПИ) на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижните източници, разположени на производствената площадка.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 1 за норми за допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в афмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии /обн. ДВ бр. 64 от 05.08.2005 г./ - горивни източници с мощност от 0, 5 до 500 МW подлежат на СПИ, а в Наредба № 6 са определени реда и начинът за извършване на измерванията. В случая, разпоредбите чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 е приложима, доколкото именно с нея се урежда срока за извършване на СПИ, като в настоящия случай е установено, че изобщо във визирания период не е осъществяван емисионен контрол чрез извършване на СПИ.

Собствениците или ползвателите на обекти с неподвижни източници на емисии, извършват собствени периодични измервания на концентрациите на вредни вещества в отпадъчни газове: за обекти в експлоатация - не по-малко от един път в рамките на две последователни календарни години;

В срок до 2 месеца след датата на вземането на проби/извадки при извършване на съответните собствени периодични измервания, резултатите се представят с доклад, едновременно на хартиен и на електронен носител, в РИОСВ, съгласно изискванията на чл.

39 от Наредба № 6 за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (ДВ, бр. 31/06.04.1999 г., изм. и доп., бр. 61 от 28.07.2017 г.).

Установява се, че произтичащото от нормата на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 от 26.03.1999 г. задължение е следвало да бъде изпълнено от страна на юридическото лице в периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. В случая датата на нарушението е 01.01.2021 г., както са счели контролните органи, тъй като изпълнителното деяние на визираното в АУАН и в НП нарушение е осъществено с бездействието на дружеството-жалбоподател, изразяващо се в това, че до тази дата не е предприело действия по извършването на собствени периодични измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижните източници, разположени на експлоатираната от него производствената площадка. Последното не е изпълнило задължението си, произтичащо от посочената норма на подзаконовия нормативен акт и към датата на извършване на проверката 03.12.2021 г. Следователно, в случая се касае за нарушение, при което през цялото времетраене до датата на извършване на дължимото действие, т.е. до датата на извършване на дължимото замерване, лицето осъществява състава на визираното нарушение, което е основание да се ангажира административно-наказателната отговорност 4 на извършителя.

Задълбоченият прочит на приобщените писмени и гласни доказателства налага извод, че въззивникът е собственик на неподвижен източник, съгласно легалното определение, дадено в т. 7 на § 1 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, което осъществява дейности с източници на емисии в атмосферния въздух в производствена площадка, намираща се в гр. Сливница, ул.

„............. и като такова лице е било длъжно да съобразява разпоредбите на Закона за чистотата на атмосферния въздух и на Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници - в частност на изискването, закрепено в чл. 31, ал. 1, т. 2 от цитирания нормативен акт. В качеството си на собственик на от изпускащи устройства към една шахтова пещ, една инсталация за микронизация на варовик, една инсталация за микронизация на вар и една инсталация за хидратизация на негасена вар, юридическото лице е било длъжно да извършва собствени периодични измервания на концентрациите на вредни вещества в отпадъчни газове не по-малко от един път в рамките на две последователни календарни години. Видно от данните по делото, такова замерване не е било предприето за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. Неизпълнението на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 от 26.03.1999 г., поместен в нейната Глава пета, поражда необходимостта от привличане на дееца към отговорност по реда на чл. 34н, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ , по който ред е било санкционирано юридическото лице.