Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2125 от 07.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 4452/2023
Вид
Решение № 2125
Подписан
07.05.2024
В сила
04.11.2024
Състав
ЦВЕТЕЛИНА ЗАХАРИЕВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 17, ал. 2 · Закон за чистотата на атмосферния въздух
  • чл. 17б, ал. 2 · Закон за чистотата на атмосферния въздух
  • чл. 34и, ал. 13 · Закон за чистотата на атмосферния въздух
  • чл. 43, ал. 3 · Закон за чистотата на атмосферния въздух
  • чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2125 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110204452 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „М. 2000 М“ ЕООД с ЕИК ********** против наказателно постановление (НП) № 14 от 24.01.2023 г., издадено от инж. И.М.П., в качеството на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ - София), с което за нарушение на чл. 17б, ал. 2, вр. чл. 34и, ал. 13 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), на основание чл. 34и, ал. 13 от ЗЧАВ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.

Недоволно от НП е останало дружеството-жалбоподател, което обжалва същото, като твърди, че НП е издадено при допускане на сериозно нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че дружеството не е извършило претендираното нарушение, дори счита, че изобщо липсва нарушение на закона. В жалбата се прави анализ на използваното в закона понятие „монтаж“. Навеждат се съждения, че административнонаказващия орган недопустимо смесва понятията „механичен монтаж“ и „монтаж по смисъла на Регламент (ЕС) №517/2014г.“, което е довело до направените грешни изводи и издаването на незаконосъобразния наказателен акт, предмет на настоящото производство. Жалбоподателят констатира, че никъде в българското законодателство, включително в ЗЧАВ, не се изяснява в какъв смисъл е употребено понятието „монтаж“ когато става дума за уреди, съдържащи флуоросъдържащи парникови газове. Отбелязва се, че съдържанието и смисълът му следва да се извежда от дефиницията, която му 1 се дава именно в Регламента - чл. 2, т. 20, чието приложение се въвежда със ЗЧАВ. Жалбоподателят сочи, че монтажът на оборудване като стационарни термопомпи от вида, който е монтиран в сградата на лицето-жалбоподател до РИОСВ - г-жа Пашалиева-Риажи, се състои от едно тяло, с херметически затворен съд с вредния за околната среда газ и за техническия му монтаж не е необходимо притежаването на документ за правоспособност, съгласно изискванията на чл. 10, параграф 6 от Регламент (ЕС) 517/2014, тъй като лицата, извършващи монтажа нямат досег с него. В тази връзка жалбоподателят счита, че дружеството-жалбоподател няма задължението да притежава документ за правоспособност съгласно изискванията на чл. 10, параграфи 5 и 7 от Регламента и на Наредбата по чл. 17, ал. 2. В жалбата се добавя, че въпреки липсата на задължение по посочените текстове, дружеството след приключване на монтажа на процесния обект, е изпратило квалифициран инженер, който притежава описания сертификат за работа с такива газове, който посетил обекта и извършил проверка на монтажа, в резултата на което има изготвен протокол за възложена работа. В резултат на горепосоченото в жалбата се установява, че АУАН е издаден на основание деяние, което не представлява нарушение. Допълва се, че същия е връчен в разрез със процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН. Навеждат се доводи за липса на свидетели при съставянето на АУАН както и за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, което е от вида на съществените процесуални нарушения. Жалбоподателя констатира, че Наказателното постановление в по-голяма си част дублира съдържанието на АУАН, което води до присъствието на същите пороци и в него, но са установени и допълнителни такива. Жалбоподателят счита, че предвид пороците на АУАН е следвало да бъде приложен чл. 52, ал.4 от ЗАНН и да се проведе допълнително разследване за установяване на фактите по АУАН. В заключение в жалбата се релевира, че следва да се прави разграничение между видовете монтаж на уреди, съдържащи фреон и че в случаите, когато става дума за технически монтаж на еднотелни уреди, при които няма досег до херметически затворения съд с опасния газ не е необходимо техническото лице да притежава сертификат за боравене с оборудване, съдържащо флуоросъдържащи парникови газове, защото реално такова не се осъществява. Отправя се искане към съдебния състав за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроси, решаващи спора по същество, а също така и да бъде допуснат един свидетел при условията на довеждане, с който да бъдат установени обстоятелства, посочени в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, представлява се от управителя М.П. лично и от адв. Д. К. с пълномощно по делото, които поддържат жалбата и становището, изразено с нея, представят доказателства за направени разходи и претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Б., който моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като 2 законосъобразно и правилно, при спазване на материалния и процесуален закон. По същество изразява становище, че съдът не следва да гради изводи единствено върху заключението на експертизата, тъй като липсва категоричност в нея. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 02.09.2022 г. във връзка с постъпила жалба, била извършена проверка от експерти на РИОСВ – София, сред които и свид. Х. С. К.-Т. на длъжност „главен експерт“ в РИОСВ - София. Проверка била извършена в офиса на „М. 2000 М“ ЕООД в гр. София на базата на поискани от проверяващите и представени им документи. Установено било, че е извършен монтаж на термопомпена инсталация в частен имот от служители на дружеството, без дружеството да притежава документ за правоспособност (сертификат), който се издавал от Българска браншова камара по машиностроене на основание чл. 17б, ал. 2 от ЗЧАВ. Наличието на такъв сертификат било установено чрез проверка в регистър на Камарата, в който проверяваното дружество не фигурирало. Според свидетеля К.-Т.

(актосътавител) АУАН бил съставен на 20.10.2022 г., установеното нарушение било на основание констатациите направени в констативен протокол, съставен за установените от проверката обстоятелства. К.-Т. в съдебно заседание заявява, че на място в частния имот проверка не е извършвана. Заявява също, че инсталацията била монтирана през 2020 г., а проверката, която извършили била през 2022 г. Експертът на РИОСВ заявява, че не притежава техническо образование, а също така не е правена проверка на място в частния имот и не знае дали при монтажа е имало работа с флоросъдържащи газове. Свидетелят подчертава, че проверката е извършена по документи, които са и предоставени от жалбоподателя, набляга на факта, че няма съответното образование, за да прецени дали при монтажа на тази термопомпена система са извършвани действия, които водят до нарушаване на херметичното затваряне и работа с опасни за атмосферата газове. За пореден път К.-- Т. подчертава, че не е присъствала на монтажа, спазвала е стриктно текста на закона и работила само по представените документи, като не знае дали е имало досег до фреоновата част на инсталацията.

Уточнява, относно записаните в акта свидетели, че единият е присъствал на извършената в офиса проверка, а другият е свидетел по съставянето на акта. В допълнение свидетелят съобщава, че актът е съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като същия е уведомил АНО, че няма да може да присъства на датата и часа, обявени за съставяне на акта, поради което в взето решение актът да бъде връчен чрез Общината.

Безспорно се установя, че с писмо изх. № 9581/10.10.2022 г. на МРРБ, РИОСВ – София, е изпратена покана до „М. 2000 М“ ЕООД да се яви на 20.10.2022г. в офиса на РИОСВ София за съставяне на АУАН, която покана е получена от дружеството на 12.10.2022 г.

АУАН бил предявен на нарушителя чрез СО - Район Сердика на 3

21.11.2022 г. (лично на управителя на дружеството М.П.). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не подал писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН инж. И.М.П., в качеството на Директор на РИОСВ София, издал обжалваното наказателно постановление № 14 от 24.01.2023 г., с което за нарушение на чл. 17б, ал. 2, вр. чл. 34и, ал. 13 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), на основание чл. 34и, ал. 13 от ЗЧАВ на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля К.-- Т. - актосъставител, заключението на изготвената СТЕ, прието от съда след изслушване на вещото лице, както и писмените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Доказателствената съвкупност е изчерпана, доколкото никоя от страните няма искания за събиране на други доказателства, и съдът служебно не установи такива, които биха спомогнали за разкриване на обективната истина.

Въз основа на горепосочения доказателствен материал не се установиха по несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на доказване - чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Съдът кредитира показанията на свид. К.-Т., доколкото същата е присъствала на извършената проверка и споделя лични наблюдения и заключения. Доколкото обаче същата няма необходимото образование, за да констатира извършено от нарушение от вида на това, предмет на делото, както и с оглед явното непознаване на материята, установено в показанията , то нейните показания имат значение единствено относно процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Свид. К.-Т. е приела, че нарушението е осъществено само на база писмени доказателства – договор между физическото лице, подало сигнала до РИОСВ – София, като възложител, и дружеството-жалбоподател, като изпълнител, за термопомпа „Геоток“, както и протокол за въвеждане в експлоатация на термопомпена сиситма, от които е видно, че термопомпено оборудване е монтирано на адрес в с. Волуяк на 12.11.2020 г. от дружествотожалбоподател. Актосъставителят не е изследвала въобще какъв вид е термопомпата, съдържа ли някакви флуоросъдържащи газове, ако да – какви, какво количество, както и всички други характеристики на оборудването.

От показанията на допуснатия по искане на дружеството-жалбоподател свид. Г. Ц. – управител на “ГЕОТОК“ ЕООД – производител на термопомпеното оборудване, за което се твърди, че е монтирано от юридическо лице, което не притежава документ за правоспособност по чл. 17, ал. 2 от ЗЧАВ, се установява, че действително термопомпа, произведена от неговата фирма, е била монтирана на посочения в АУАН и НП адрес на посочената дата. Свид. Ц. дава подробности за характеристиките на термопомпата, като твърди, че тя работи с фреон - 1,5 кг, който е херметически затворен в корпус и монтажът на термопомпата представлява 4 поставянето и на земята в сградата и свързването й с ток и вода. Сочи, че при монтажа на конкретната термопомпа, която е от едно тяло, не се налага работа с фреон, тъй като той е херметически затворен и никой няма достъп до него.

От заключението на вещото лице К., изготвила допусната СТЕ, която е посетила адреса на монтаж на място, се установява, че на посочения адрес е монтирана термопомпа „Геоток – 13 вода-вода“, а не посочената в цитирания в АУАН и НП договор – „Геоток – 12 вода-вода“. Същевременно, в протокола за въвеждане в експлоатация е посочена термопомпа „Геоток – 13 вода-вода“, както и в издадената гаранционна карта. Потвърждава, че монтираната термопомпа е от едно тяло, както и че фреонът в нея е в херметически затворен хладилен контур, който няма директен достъп до другите системи, и до който монтажникът няма достъп по време на свързване на останалите елементи от инсталацията. Изрично е посочено, че при монтажа на термопомпата не се изисква свързване с друго тяло, съдържащо флуоросъдържащи газове, и не са необходими монтажни операции и дейности, носещи рискове от изтичане на такива газове в атмосферата.

Вещото лице изрично е посочило, че монтажът на процесната термопомпа не може да се приеме за монтаж по смисъла на чл. 2, т. 20 от Регламент (ЕС) № 517/2014 г.