Решение № 616 от 23.03.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 616

Добрич, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20257100700821 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Община Шабла, представлявана от кмета, подадена чрез адв. Б. И., против Решение № Е-РД-16-783 от 11.12.2025 г. на Заместник-министъра на енергетиката и ръководител на Програмния оператор (РПО) на Програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“ (ПВЕЕЕЕС), финансирана чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 - 2021 г. (ФМ на ЕИП) по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BGENERGY-2.002-0040-C01 от 29.04.2022 г. (ДПБФП), с бенефициер О. Ш. за определяне на два броя финансови корекции (25 % от допустимите разходи по договор № Д-161 от 18.10.2022 г. с „Рото инженеринг“ ЕООД на стойност 1 000 000 лв. без ДДС и 25 % от допустимите разходи по договор № Д-160 от 18.10.2022 г. с „Рото инженеринг“ ЕООД на стойност 375 000 лв. без ДДС).

Решението на РПО се обжалва като незаконосъобразно, издадено при противоречие с материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила. Оспорват се съдържащите се в него констатации.

По отношение соченото от органа нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с договор № Д-161 от 18.10.2022 г. с „Рото инженеринг“ ЕООД на стойност 1 000 000 лв. без ДДС - да разполага с необходимия брой технически лица и/или организации, включени или не в структурата на кандидата или участника, включително такива, които отговарят за контрола на качеството, а при обществени поръчки за строителство - лицата, които ще изпълняват строителството и да разполага с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, в случай че изискването не се използва като показател за оценка на офертите:

Оспорва се твърдението в административния акт, че възложителят е поставил ограничително и дискриминационно изискване по национално предпочитание – минимум четири технически лица, притежаващи документ за правоспособност съгласно чл. 17 „б“ от Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ)

Възразява се срещу твърдението в ИАА, че начинът по който е формулирано изискването за наличието на правоспособност съгласно българското законодателство (ЗЧАВ), възпрепятства необосновано участието на чуждестранни участници, предвид твърдението, че бенефициерът не е предвидил изрична възможност за доказване на съответствие с еквивалентна, придобита в чужбина професионална [жк], квалифицирано като нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗОП и като последица нарушаване принципите на свободна конкуренция и равнопоставеност по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗОП, окачествено като разубеждаващо въздействие и възпрепятстване от участие на тези лица, които въпреки, че разполагат с [жк], не изпълняват формално поставените изисквания.

Жалбоподателят инвокира превратно тълкуване на фактите и обстоятелствата, неправилно прилагане на материалноправните норми, като отрича описаната в уведомителното писмо и в ИАА фактическа обстановка, доколкото в тях се съдържа неправилно позоваване на чл. 17 „б“ от ЗЧАВ, като навежда, че в тръжната документация тази норма не се цитира – правилната е чл. 17 „а“ от ЗЧАВ. Въз основа на тази констатация релевира неспазване на нормата на чл. 35 от АПК.

О. Ш. заявява, че в случая няма извършено нарушение, тъй като РПО неправилно е приложил материалния закон (действителната норма на чл. 17 „а“ от ЗЧАВ), както и оспорва наличието на законова норма, която да сочи, че при определянето на критерий за подбор от вида на процесния (по професионална компетентност на персонала) възложителите на обществени поръчки са длъжни, a priori и на общо основание, да посочват, че ще приемат някаква форма на аналогичност или еквивалентност. Сама по себе си липсата на изрични пояснения, в поставените от възложителя изисквания към участниците, не следва да се тълкува стеснително, доколкото непосочването, че професионална квалификация може да бъде придобита и извън страната, не означава, че е ограничена възможността за участие на потенциалните заинтересовани чуждестранни участници, както неправилно приема РПО. Предвид обстоятелството, че в случая се касае за нормативно регулирана дейност (със специалния ЗЧАВ и подзаконовите актове по прилагането му), същата намира директно приложение, при липса на уредба в ЗОП. Особеният ред за признаване такова право, придобито в чужбина, се прилага и без изрично бенефициерът да фиксира към техническите лица изискване да имат правоспособност, придобита съгласно чл. 17 „а“ от ЗЧАВ или еквивалентна правоспособност, придобита в чужбина, съобразно законодателството на съответната държава.

В конкретния случай с оглед на предмета на поръчката, един от елементите ѝ предвижда въвеждане на термопомпена система за охлаждане/отопление за обектите по двете обособени позиции – сградата на Общинска администрация Шабла и сградата на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ [населено място]. В тази връзка се подчертава изискването на чл. 17 „а“, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧАВ лицата, извършващи съответните дейности с вещества, използвани в термопомпи, които нарушават озоновия слой или представляват ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди, да притежават документ за правоспособност, издаден при условията на наредбата по чл. 17, ал. 2 от ЗЧАВ – Наредба № 1 от 17.02.2017 г.за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове.

Съгласно чл. 10 от Наредба №1 от 17.02.2017 г., документ за правоспособност, издаден в друга държава членка на Европейския съюз, се признава съгласно разпоредбите на чл. 10 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2067 (отм.) след представяне на легализиран превод на български език в Българската браншова камара – машиностроене (ББКМ). В този смисъл българският законодател е предвидил нарочна процедура за признаване, за да осуети автоматично признаване на придобитата в чужбина правоспособност.

Наред с това, противно на изводите в ИАА, само позоваване на разпоредбата на чл. 17 „а“ от ЗЧАВ при формулирането на критерия за подбор, не означава, че бенефициерът е поставил изискване съответната квалификация да е задължително придобита в България и съответно – изискуемият сертификат за нейното удостоверяване да е издаден задължително от българския компетентен орган. Причината е, че нормите на чл. 17 „а“ ал. 1 и ал. 2 от ЗЧАВ препращат към Наредба № 1 от 17.02.2017 г., която на свой ред определя реда за признаване на правоспособността, придобита в друга държава членка на Европейския съюз. Жалбоподателят счита, че с посочването на този национален нормативен акт чрез препращане не представлява дискриминационно изискване по национално предпочитание, особено при положение, че признаването на съответната правоспособност е основано на разпоредбите на законодателен акт на Европейския съюз (чл. 17а, ал. 1 и 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 10 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г., във връзка с чл. 10 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2067 (отм.).

Бенефициерът настоява, че разглежданото изискване относно техническите и професионални способности на участниците не е проявление на неговата воля или оперативната самостоятелност и не е резултат от това, че същият се е възползвал от възможността по чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП. В случая притежаването на правоспособност за извършването на специфичните съответни дейности е задължително, произтича от закона и с поставянето на изискването от страна на бенефициера, се цели гарантиране на законосъобразното провеждане на избора на изпълнител. Заявява, че реално всяко изискване може да се разглежда като ограничително, но незаконосъобразността му се корени в неговата необоснованост, извън критериите по чл. 59, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗОП. Акцентира, че в РОП не сочи кое от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗОП е нарушено в случая и дори изобщо не се позовава на тази разпоредба. Като резултат жалбоподателят намира, че без да е налице нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, не може да има и нарушение, свързано с някой от поставените от възложителя критерии за подбор и по-специално – нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП.

В жалбата се сочи оплакване, че квалификацията на твърдяното нарушение като нередност по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности също е неправилна, след като се отнася за налагане на финансова корекция (ФК) за случаи, в които използваните критерии за подбор, са дискриминационни на базата на необосновани национални изисквания. Аргументира се, че в конкретния случай поставянето на критерия за подбор е напълно обосновано, тъй като изискването за наличието на правоспособност е определено със закон.

Изтъква се, че в процесния ИАА отсъстват мотиви относно причинно-следствената връзка между начина на формулиране на критерия за подбор и наличието на разубеждаващо въздействие и възпрепятстване от участие, както и по отношение на ограничаване на конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необоснован ограничават участието в процедурите.

В жалбата се настоява, че посочената нередност неправилно е квалифицирана като такава по т. 10 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередност. Заявява се, че т. 10 съдържа две отделни хипотези, разграничени като б. „а“ и б. „б“, като издателят на ИАА не е избрал нито една от тях, което рефлектира неблагоприятно и върху правото му на защита. Подчертава се, че волята на органа не може да се извежда допълнително, да се предполагана какво основание по какви съображения е стигнал до издаването на АА с определено съдържание.

По отношение соченото от органа нарушение на чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП във връзка с договор № Д-160 от 18.10.2022 г. с „РОТО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД на стойност 375 000 лв. без ДДС - когато това е приложимо, възложителите имат право да изискват от кандидатите или участниците да са вписани в търговския регистър и/или в съответен професионален регистър, а за чуждестранни лица - в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени:

Жалбоподателят оспорва, че като е поставил изискване към участниците да разполагат с валиден документ за правоспособност съгласно чл. 17 „б“, ал. 2 от ЗЧАВ, бенефициерът е заложил дискриминационно условие, рефериращо единствено към конкретна национална правна норма, т.е. не е указал, че чуждестранните икономически оператори, които биха били заинтересовани от обявената обществена поръчка, могат да участват при представяне на еквивалентен на изисквания документ за правоспособност, съответно биха изпълнили въпросното изискване.

Бенефициерът твърди, че не е осъществено нарушение, а изводите на РПО в обратната насока почиват върху неправилно приложение на материалния закон и превратно интерпретиране на установените в производството факти. Посочва, че поставените от възложителя изисквания не следва да се тълкуват стеснително, като същевременно релевира допуснат пропуск за посочване изрично приложимост на придобитата извън страната еквивалентна правоспособност.

Възразява, че сочената за нарушена норма на чл. 60, ал. 1 от ЗОП няма касателство и е неприложима към конкректния случай, защото възложителят не е поставял изискване за вписване в професионален регистър по отношение правоспособността по чл. 17 б. „б“, ал. 2 от ЗЧАВ, тъй като не се предвижда по националното законодателство създаване на такъв регистър.

Счита, че предвидените с чл. 17 б. „б“, ал. 5 и ал. 7 от ЗЧАВ бази данни не представляват „регистри“ в смисъла, вложен с чл. 60, ал. 1 от ЗОП, т.к. тези данни не придобиват констативно или конститутивно значение по отношение вписаната в тях информация, нито имат обвързваща доказателстевна сила.