Акт № 2613 от 03.11.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 2613

Перник, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора БИСЕР ЙОРДАНОВ МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ канд № 20267160600720 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор със седалище и адрес: [населено място], общ. Столична, [улица] чрез процесуалния представител Р. Ш. против Решение № 180 от 09.06.2026 година, постановено по АНД № 251 по описа за 2026 година на Районен съд – Дупница.

С оспореното решение е изменено Наказателно постановление (НП) № КГ-2580 от 13.05.2025 година, издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор [населено място], с което на „***“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: област Благоевград, община Благоевград, [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6, представлявано от С. С. А., в качеството му на разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и § 1, т. 19 от ДР на НИКТГУРНТК, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 43а, ал. 3 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, като е намален размера на санкцията на 19 000 лева /9 714,55 евро/.

Жалбата се разглежда от Административен съд – Перник, като касационна инстанция по силата на Определение № 9344 от 30.09.2026 година, постановено по адм. дело № 9687 по описа за 2026 година на Върховен административен съд, постановено в производство по чл.133, ал.6 от АПК.

Касационният жалбоподател оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при неправилно прилагане на критериите за индивидуализиране на наказанието. По същество излага доводи в посока на това, че е неправилен извода на районния съд, за това че размерът на санкцията трябва да бъде намален на 19 000 лева. В тази посока твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от ЗЧАВ и е подценил значението на засегнатия обществен интерес и на целите на ЗЧАВ. Счита, че не са изложени достатъчно съображения, защо размерът на имуществена санкция от 19 000 лева съответства в по – голяма степен на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, в частност твърди, че в решението липсват мотиви за диференциране на тежестта. С тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който оспореното решение на Районен съд Дупница да бъде отменено, респективно да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е връчена на ответника – „***“ ЕООД с [ЕИК], който в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е депозирал отговор.

В проведеното на 28.10.2026 година съдебно заседание, касационният жалбоподател редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Р. Ш., която поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Моли съда да отмени решението на районния съд, като не правилно и незаконосъобразно, като постанови друго с което да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 28.10.2026 година съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „***“ ЕООД, редовно призован не изпраща процесуален представител.

В проведеното на 28.10.2026 година съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага да се отмени решението на районния съд, като неправилно и незаконосъобразно.

Административен съд – Перник, в настоящият касационен състав, след като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Решението е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Аргументите за това се изразяват в следното:

С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № А-144 от 07.02.2025 година, издаден от главен инспектор в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“, Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Южна България“, в присъствието на свидетели е ангажирана административнонаказателната отговорност на „***“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. ***, ап. *** за това, че на 09.12.2024 година при осъществена проверка в обект: Бензиностанция № 1, находяща се в [населено място], ГП Е79, област Кюстендил, община Кюстендил, управляван от „***“ ЕООД е установено, че се разпространява течно гориво – гориво за дизелови двигатели с Декларация за съответствие № 620 от 20.11.2024 година, издадена от „***“ ЕООД за партида № 620, в количество 2500 тона, за количество 10535L по нареждане за експедиция № 1422418 от 05.12.2024 година, от което общо разтоварено на обекта 6000 L по Документална доставка№ 0021387 от 06.12.2024 година. Тези констатации са направени след изпитване на контролна проба в стационарна акредитирана лаборатория на ЛИ ГСМП- ГД ККТГ, ДАМТН, в следствие на което е съставен Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0617 от 11.12.2024 година, в който е прието, че: течно гориво „Гориво за дизелови двигател“ не съответства на изискванията на чл. 6, т. 2 от Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията и реда и начина на техния контрол, тъй като: 1. по отношения на съдържанието на сяра – полученият резултат от изпитването е 29,4 mg/kg, при норма максимум 10,0 mg/kg, налице е отклонение с 19,4 mg/kgнад максимално допустимата стойност; 2. по отношения на „пламната температура“ е установено, че полученият резултат от изпитването е под 40°С при норма над 55°; 3. по отношение на дестилационните характеристики е посочено, че при получения резултат от изпитването е налице 364,4°С, при норма максимум 360,0°С, налице е отклонение с 4,4°С над максимално допустимата стойност. Така описаното деяние актосъставителят го е квалифицирал като административно нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. АУАН е връчен на представител на дружеството на 07.02.2025 година.

В срока по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН от дружеството е постъпило Възражение с вх. № 84-02-4-/1/ от 20.02.2025 година.

Въз основа на обективираното в съставения АУАН председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е издал наказателно постановление (НП) № КГ-2580 от 13.05.2025 година, с което на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43а, ал. 3 от ЗЧАВ е наложена на „***“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. ***, ап. ***, представлявано от С. С. А., в качеството му на краен разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и § 1,т. 19 от ДР на НИКТГУРНТК имуществена санкция в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. Наказателното постановление е връчено на наказаното лице на 17.07.2025 година.

Наказателното постановление първоначално е било обжалвано пред Районен съд Дупница, който с Решение № 279 от 04.11.2025 година, постановено по АНД № 676 по описа за 2025 година го е отменил. Така постановения съдебен акт е бил обжалван, като с Решение № 482 от 02.03.2026 година, постановено по КАНД № 623 по описа за 2025 година на Административен съд Кюстендил го е отменен и е върнал делото за ново разглеждане. С последващо Решение № 180 от 09.06.2026 година, постановено по АНД № 251 по описа за 2026 година на Районен съд Дупница наказателното постановление е изменено като наложената с него имуществена санкция е намалена от 30 000 лева на 19 000 лева. Предмет на оспорване е именно последното съдебно решение. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни за това административни органи. Приел е също така, че по безспорен начин от събраните по делото доказателства било установено, че дружеството е реализирало състава на вмененото му административно нарушение по чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, но е счел, че административнонаказващият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от ЗЧАВ. В тази връзка е изложил мотиви, че показателите за качество на дизелово гориво, посочени в Приложение № 2 към чл. 6, ал. 2 от НИКТГУРНК са 20 броя и съобразно изискването на чл. 34, ал. 7 от ЗЧАВ за пропорционално нарастване на размера спрямо определения минимум от 10 000 лева до максимум 100 000 лева е в размер на 4 500 лева за всяко второ и следващо несъответствие, като е счел в този случай, че наложената имуществена санкция следва да бъде изменена от 30 000 лева на 19 000 лева.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в касационната жалба касационни основания, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон следи служебно.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящият касационен състав възприема установената от Районен съд Дупница фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Единственият касационен довод е за неправилно намаляване от съда на определения с обжалваното наказателно постановление размер на наложената имуществена санкция, като настоящият касационен състав намира този довод за неоснователен. Районният съд е изложил правилни мотиви за своето решение в тази насока, като същите се споделят и от настоящата инстанция.

На първо място настоящият съдебен състав намира за безспорно доказано вмененото на „Джулия Ойл“ ЕООД административно нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Приложение № 1 към НИКТГУРНТК. В случая е правилен извода на първоинстанционния съд за това, че извършвайки деянието, изразяващо се в разпространение на течно гориво – „гориво за дизелови двигатели“ с променени качества на показателите „съдържание на сяра“, „пламна температура“ и „дестилационни характеристики“, което не съответства на изискването за качество, определено със съответния стандарт, дружеството е нарушило именно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, за което законосъобразно му е наложена съответна санкция, на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, намалена от районния съд на 19 000 лева /9 714,55 евро/.

В тази връзка, настоящият касационен състав следва да посочи, че действително разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от ЗЧАВ предвижда, че размерът на наложените глоби и имуществени санкции нараства пропорционално спрямо минималния им размер в зависимост от боря на установените несъответствия с изискванията за качество, определени в наредбите по чл. 8, ал. 1 или чл. 8а, ал. 1, както е и вярно, че в процесния случай са установени три несъответствия с изискванията за качество, предвидени в Приложение № 2 към чл.6, т.2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, на разпространяваното от „***“ ЕООД течно гориво – гориво за дизелов двигател. Това обаче не означава, че за всяко конкретно несъответствие следва да бъде определян минималния размер на предвидената в чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ имуществена санкция. Пропорционалното нарастване спрямо минималния размер на санкцията означава за повече на брой констатирани несъответствия да се налага по – висок размер санкция, което е постигнато с определената от страна на Районен съд Дупница имуществена санкция в размер на 19 000 лева /9 714,55 евро/.