Определение № 24 от 23.07.2026, Военен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. София, 23.07.2026 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ, ПОЛК. МАДЛЕН ДИМИТРОВА, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: полк. МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от полк. МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА Частно наказателно дело № 20266100200081 по описа за 2026 година .........

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Днес, на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година, в гр. София, Съдебна палата, Партер, кабинет № 61, Софийският военен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА п р и секретар Михаела Михайлова, разгледа Частно наказателно дело № 20266100200081 по описа на СВС за 2026 г., образувано по жалба от адв. Л. Т. – защитник на ***** А. П. Г., срещу постановление на прокурор от ВОП – София от 03.07.2026 г. по ДП № 87 – РП/2025 г. по описа на ВОП – София по чл. 111, ал. 2 НПК.

1

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по чл. 111, ал. 3 от НПК.

Преди да се произнесе по жалбата по същество, съдът провери нейната допустимост и установи следното:

Досъдебното производство е образувано при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК за извършено престъпление във военно формирование *****, за това че в периода месец септември 2025 г. до 22.10.2025 г. военно длъжностно лице е присвоило чужди вещи, собственост на формированието – около 7500 л. газьол и около 1560 л. дизелово гориво, на обща стойност около 20000 лв., поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК.

С протокол за претърсване и изземване от 22.10.2025 г. от дворно място, находящо се в *****, собственост и обитавано от ***** А. П. Г., от военно формирование *****, и от намиращите се в него постройка – гаражи срещу жилищна сграда и джип „Чероки“ с рег. № ***** с прикачено към него ремарке с рег. № ***** (собственост на Ц. Г.) са иззети 67 туби с дизелово гориво, изчислено на 1400 л. (л. 77-79, т. 1, оригинал, и л. 64 – 66, т. 1 от д. п. – заверен препис).

В хода на досъдебното производство не е повдигнато обвинение и не е привлечено лице в качеството на обвиняем.

***** А. П. Г. е разпитан като свидетел по делото (л. 48 – 50, т. 1 от д. п. и л. 121, т. 3 от д. п.).

С молба от адв. Л. Т. от САК, подадена на 01.07.2026 г. пред органа на досъдебното производство е поискано връщане на веществените доказателства – около 1400 л. дизелово гориво, разпределено в 67 туби, на свидетеля П. (л. 114, т. 4 от д. п.).

Наблюдаващият прокурор се е произнесъл с постановление от 03.07.2026 г., като е отказал връщането на веществените доказателства, като е мотивирал отказа си с това, че липса яснота кое е правоимащото лице, на което следва да бъде върнато дизеловото гориво (л. 119, т. 4 от д. п.).

Постановлението е връчено на защитника на свидетеля на 09.07.2026 г. (л. 134, т. 4 от д. п.).

Срещу постановлението на прокурора от ВОП – София от 03.07.2026 г. по ДП № 87 – РП/2025 г. по описа на ВОП – София, с което на основание чл.

2

111, ал. 2 НПК се отказва връщането на веществените доказателства, на 21.07.2026 г. е подадена жалба от адв. Л. Т. от САК – надлежно упълномощен (л. 51, т. 1 от д. п.).

Поради изложеното съдът намира жалбата за процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

При преценка на жалбата по същество, съдът установи, че същата е неоснователна, по следните съображения:

Основен процесуален принцип, прогласен в чл. 111, ал. 1 от НПК, е, че веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Изключение от този принцип е, когато прокурорът прецени, че с връщането на веществените доказателства на правоимащите, от които са отнети, преди приключване на досъдебното производство, няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. При тази си преценка прокурорът дължи изследване и съблюдаване с двете кумулативни предпоставки – не само дали връщането на веществените доказателства няма да затрудни разкриването на обективната истина, но и дали тези вещи не са предмет на административно нарушение.

В постановлението си от 03.07.2026 г., прокурорът е обосновал отказа си за връщане на веществените доказателства с обстоятелството, че в хода на наказателното производство не е изяснено категорично правоимащото лице – дали това е ***** А. Г. или свидетеля Ц. Г.. Видно от разпитите както на свидетеля ***** А. Г. (л. 121, т. 3 от д. п.), от чието владение са отнети претендираните веществени доказателства, така и от разпита на свидетеля Ц.

И. Г. (л. 120, т. 4 от д. п.), извършени след произнасянето на прокурора от 03.07.2026 г., по отношение на тях не съществува спор за това, чии са тубите с дизелово гориво, поради което не е налице съмнение на кое лице следва да бъдат върнати преди приключване на наказателното производство, ако са налице законовите предпоставки за това.

Същевременно прокурорът не е изследвал обстоятелството, дали претендираните веществени доказателства не са предмет на административно нарушение.

Процесните веществени доказателства – 67 туби дизелово гориво (около 1400 л.) са вещи със специален режим на съхранение, произтичащ от разпоредбите на Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и 3 нормативните актове по неговото прилагане, които предписват задължения на юридическите и физически лица във връзка с резервоарите за съхраняване и използване на течни горива, с изключение на резервоарите на моторните превозни средства (чл. 18, вр. чл. 3, ал. 1, т. 5, вр. чл. 2, т. 3 от ЗЧАВ); Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и пр. При преценка дали претендираните 1400 л. дизелово гориво, съхранявани в 67 туби, не са предмет на административно нарушение, разследващите органи и прокурорът следва да съпоставят обективно установените факти и обстоятелства досежно течните горива, и дали те не се явяват опасни за съхранение вещества по см. т.

29 от ДР на ЗООС, вр. Приложение № 3 към чл. 103, ал. 1 от ЗООС. Към настоящия етап на разследването и с оглед наличните по делото доказателства, събрани по реда на НПК, са налични данни, че течните горива са съхранявани от ***** Г. в дворно място, находящо се в *****, и в намиращите се в него постройка – гаражи срещу жилищна сграда и джип „Чероки“ с рег. № ***** с прикачено към него ремарке с рег. № ***** (собственост на Ц. Г.). В материалите от досъдебното производство не се съдържат данни свидетелят да е уведомил надлежните органи за местосъхранението на значителното количество течни горива. С оглед това и след пълноценно разследване, преди да се произнесе по връщането на веществените доказателства, прокурорът, след като е установил, че връщането на същите няма да затрудни разкриването на обективната истина, следва да изясни дали от фактическа страна дали не са налице данни за извършено административно нарушение.

Водим от горните съображения, съдът счита, че отказът на прокурора за връщане на веществените доказателства следва да бъде потвърден, макар и не по съображенията, изложени в обстоятелствената част на постановлението от 03.07.2026 г., а жалбата от адв. Л. Т. – защитник на ***** А. П. Г. – оставена без уважение.

Поради изложеното и на основание чл. 111, ал. 3 НПК съдът, ОПРЕДЕЛИ:

НЕ УВАЖАВА жалбата от адв. Л. Т. – защитник на ***** А. П. Г., срещу постановление на прокурор от ВОП – София от 03.07.2026 г. по ДП № 87 – РП/2025 г. по описа на ВОП – София и ПОТВЪРЖДАВА отказа на прокурора 4 за връщане на веществени доказателства по постановление от 03.07.2026 г. по ДП № 87 – РП/2025 г. по описа на ВОП – София.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

Преписи от определението да се връчат на адв. Л. Т. от САК, на ***** А.

П. Г. и на ВОП-София – за сведение.

Досъдебното производство да се върне незабавно на ВОП-София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съдия при Военен съд – София: _______________________ 5