Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1361 от 19.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1850/2026
Вид
Решение № 1361
Подписан
19.04.2026
В сила
08.05.2026
Състав
ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.41а, ал.1 · Закон за чистотата на атмосферния въздух
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1361 гр. София, 19.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110201850 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***, с ЕИК *** срещу наказателно постановление № СО-ЗЧАВ-Ю-25-18-122 от 07.12.2025 г., издадено от зам. кмет на Столична община, направление „Зелена система, екология и земеползване“, с което за нарушение и на основание чл.41а, ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева (255,65 евро).

С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че неправилно била ангажирана отговорността на ***, тъй като събарянето на сградата се извършвало от ***. Освен това не било посочено нивото на запрашеността, колко продължително е било запрашването и дали е било възможно по-добро оросяване, тъй като на мястото имало една водоноска, която оросявала. Сочи се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и прекомерност на наложената имуществена санкция. Претендират се разноски.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на 1 дружеството-жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че деянието било категорично доказано и нямало допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Не претендира разноски.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна:

На 11.07.2025 г. между дружеството-жалбоподател *** с ЕИК *** и дружеството *** с ЕИК 131208089 бил сключен договор, по силата на който *** трябвало да извърши изкопни работи и събаряне на стара къща с извозване на строителни отпадъци и земни маси от обект многофамилна жилищна сграда в имот с идентификатор КККР 68134, 43339, 521 УПИ XVIII – 521, кв. 82, местност ж.к. „Овча купел“.

На 28.07.2025 г. изпълнителят по договора *** се заел с изпълнението на поетото договорно задължение, като с верижен багер започнал събарянето на намиращата се в имота стара къща. На мястото имало една водоноска, която да оросява и по този начин да предотврати запрашаването на въздуха и околното пространство. Въпреки това се вдигнало сериозно количество прах при събарянето на сградата, поради което живущи в близост подали сигнал до Столична община за замърсяването на въздуха. Предвид това и на база получения сигнал, около 11:00 часа на 28.07.2025 г., служители на Столичен инспекторат - свидетелите И. Я. – главен инспектор в Столичен инспекторат към Столична община и Д. П. – старши инспектор в Столичен инспекторат към Столична община, извършили проверка на мястото на събарянето на сградата в гр. София, район „Овча купел“, ул. „Загребска“ № 27 в имот с идентификатор КККР 68134, 43339, 521 УПИ XVIII – 521, кв. 82. При 2 проверката било констатирано, че при събарянето на сградата с верижния багер се получавало силно запрашаване на околното пространство, въпреки че на мястото имало водоноска, която оросявала, но тя била недостатъчна. Бил съставен констативен протокол № КП-25-0030780 от 28.07.2025 г., като бил изготвен и снимков материал.

На информационната табела на оградата било посочено, че изпълнител на обекта било дружеството-жалбоподател ***, а на мястото бил и техническият ръководител на обекта, който бил и един от управителите на ***. В негово присъствие бил съставен АУАН № 25-18-122 от 28.07.2025 г. за извършено нарушение по чл.41а, ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, след което препис от него бил връчен на управителя на ***, който го подписал без възражения.

На 30.07.2025 г. *** заплатило на *** сумата от 45 300 лева с ДДС за събарянето на сградата и извозването на отпадъците, за което били съставени фактура № ***. и платежно нареждане кредитен превод от 30.07.2025 г., издадено от ОББ, които документи, заедно с договора между двете дружества бяха представени в съдебното заседание пред съда.

АНО приел изложените в акта фактически констатации за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № СО-ЗЧАВ-Ю-25-18-122 от 07.12.2025 г., с което за нарушение и на основание чл.41а, ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева (255,65 евро).

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите И. Я. и Д. П., както и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по делото, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Свидетелите Я. и П. лично са участвали в проверката и извършения оглед на мястото, като пряко и непосредствено са възприели силното запрашаване от събарянето на сградата. Споделят, че имало една водоноска, но тя не оросявала достатъчно. Показанията на разпитаните свидетели са логични, последователни, непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират изцяло с приложения по делото писмен и снимков 3 доказателствен материал относно силното запрашаване при събарянето на сградата, поради което съдът ги кредитира напълно. Съставеният констативен протокол от извършената проверка изцяло подкрепя казаното от свидетелите Я. и П.. Приложените по делото снимки, включително представените в съдебното заседание цветни такива, също потвърждават думите на свидетелите за силното запрашаване.

В съдебно заседание обаче бяха представени писмени доказателства – договор от 11.07.2025 г.; фактура № ***. и платежно нареждане кредитен превод от 30.07.2025 г., издадено от ОББ, от които документи се установява категорично, че събарянето на сградата е било извършено от дружеството ***, а не от наказаното лице ***. В случая не може да се приеме, че след като договорът от 11.07.2025 г. се представя едва пред съда, то същият е бил съставен впоследствие само и единствено с цел избягване на административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение, тъй като той не е единственото представено писмено доказателство, в който случай би имало такива съмнения. Заедно с него се представят фактура от 30.07.2025 г. и платежно нареждане кредитен превод, издадено от ОББ от същата дата, видно от които *** действително е заплатило на *** сумата от 45 300 лева с ДДС за събарянето на сградата и извозването на отпадъците, тоест тези два документа категорично подкрепят действителността на договора, а видно е, че той касае събарянето на сграда в имот със същия идентификатор, посочен и в констативния протокол на проверяващите имот с идентификатор КККР 68134, 43339, 521 УПИ XVIII – 521, кв. 82. Предвид това става ясно, че неправилно е бил определен субектът на нарушението, тъй като то е било извършено от дружеството ***, което е събаряло сградата и е отговорно за силното запрашаване на околното пространство.

Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-горе фактическа обстановка.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна страна:

Действително от обективна страна е имало нарушаване на чистотата на 4 атмосферния въздух чрез извършване на дейност по разрушаване на сграда, която е довела до силно запрашаване на околното пространство, но в случая неправилно е бил определен субектът на нарушението. Било е наказано дружеството ***, но пред съда бяха представени категорични доказателства, че събарянето на сградата е било извършено от дружеството ***.

Представените договор, фактура от 30.07.2025 г. и платежно нареждане кредитен превод, издадено от ОББ от същата дата доказват, че *** е събаряло сградата в имот със същия идентификатор, посочен и в констативния протокол на проверяващите - имот с идентификатор КККР 68134, 43339, 521 УПИ XVIII – 521, кв. 82. Предвид това става ясно, че неправилно е бил определен субектът на нарушението, тъй като то е било извършено от дружеството ***, което е събаряло сградата и е отговорно за силното запрашаване на околното пространство. Както беше посочено по-горе при анализа на доказателствата, то не може да се приеме, че след като договорът от 11.07.2025 г. се представя едва пред съда, същият е бил съставен впоследствие само и единствено с цел избягване на административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение, тъй като той не е единственото представено писмено доказателство, в който случай би имало такива съмнения. Заедно с него се представят фактура от 30.07.2025 г. и платежно нареждане кредитен превод, издадено от ОББ от същата дата, видно от които *** действително е заплатило на *** сумата от 45 300 лева с ДДС за събарянето на сградата и извозването на отпадъците, тоест тези два документа категорично подкрепят действителността на договора, а видно е, че той касае събарянето на сграда в имот със същия идентификатор, посочен и в констативния протокол на проверяващите - имот с идентификатор КККР 68134, 43339, 521 УПИ XVIII – 521, кв. 82. Следователно дружеството-жалбоподател неправилно е било прието за лице отговорно за извършеното нарушение и това е основание за отмяна на атакуваното НП. Времето, мястото, начинът на извършване на деянието и самоличността на нарушителя са основни елементи на всяко едно наказателно и административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва да бъде доказан по категоричен и несъмнен начин, за да бъде ангажирана отговорността на юридическото лице ***. След като не се доказва един от основните елементи от обективната страна на деянието, а именно самоличността на нарушителя, то това е основание за отмяна на издаденото НП поради недоказаност на нарушението от обективна страна.

5

С оглед изложеното до тук, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените доказателства става ясно, че дружеството-жалбоподател е заплатило в брой на адвокат П. Н. от САК уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 500 лева (255,65 евро) в деня на подписване на договора – 09.01.2026 г. Няма възражение за прекомерност от другата страна. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро (500 лева), съобразно представения договор за правна защита и доказателствата за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.