Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри

Чл. 1

С наредбата се определят съдържанието, условията и редът за създаване, поддържане и съхраняване на кадастралната карта и кадастралните регистри. С наредбата се определят и класификаторът за начина на трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване и предназначение на недвижимите имоти.

Чл. 2

(1) Кадастърът съдържа данни за:

1. точките от геодезическата основа;

2. границите и очертанията на недвижимите имоти – обекти на кадастъра, и на зоните на ограничения;

3. подробните точки, определящи граници и очертания;

4. недвижимите имоти;

5. зоните на ограничения;

6. административно-териториалните и териториалните единици и териториите с еднакво трайно предназначение;

7. документите, удостоверяващи вещни права;

8. собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти.

(2) С данните от кадастъра се създават кадастралната карта, кадастралните регистри и се извършват услуги съгласно наредбата по чл. 58, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

(3) Кадастралната карта и кадастралните регистри служат и за:

1. създаване и водене на имотния регистър;

2. изработване на устройствени планове и инвестиционни проекти;

3. създаване на специализирани карти, регистри и информационни системи по реда на глава четвърта от ЗКИР;

4. други случаи, предвидени в закон или друг нормативен акт.

(4) След одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия, за издаване на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот или се учредява ипотека, се изисква скица от кадастралната карта или схема на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). В случаите на чл. 52, ал. 1 ЗКИР АГКК издава скица-проект или схема-проект.

Чл. 3

(1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се изработват по райони за цялата територия на Република България, определена от държавните й граници. Обхватът на всеки район се определя със заповедта за откриване на производство за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри.

(2) Процесът по създаване на кадастъра се отразява в информационно-административна карта и регистър.

Чл. 4

(1) Данните от кадастъра се създават, съхраняват и поддържат в цифров вид. Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават и поддържат в цифров вид.

(2) Кадастралната карта и специализираните карти се изработват в приетата и дефинирана за територията на цялата страна геодезическа система с използването на Ламбертова конична конформна проекция с два стандартни паралела, а системата от правоъгълни равнинни координати (х, у), въведена чрез нея, се означава като „Кадастрална координатна система 2005“ с параметри съгласно приложение № 11.

(3) Координатите на точките от геодезическата основа се съхраняват с точност до милиметър, а на подробните точки – с точност до сантиметър.

(4) Площите на поземлените имоти, на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура и на зоните на ограничения се изчисляват чрез координатите на определящите ги подробни точки с точност до квадратен метър.

(5) Площите на самостоятелните обекти се извличат от акта за собственост, а при липса на данни за площта в акта – от инвестиционния проект и придружаващата го документация. При липса на данни от акта за собственост или от инвестиционния проект и придружаващата го документация площта се изчислява от правоспособно лице по кадастър, след измерване на място, при спазване условията на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ, бр. 3 от 2004 г.).

Чл. 5

(1) Кадастралната карта съдържа:

1. държавните граници;

2. границите и наименованията на областите;

3. границите и наименованията на общините;

4. границите и наименованията на населените места и на районите на градове по чл. 10 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ);

5. границите и номерата на кадастралните райони;

6. границите и номерата на поземлените имоти;

7. границите и/или очертанията и номерата на сградите и на съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти;

8. очертанията на самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура;

9. очертанията и номерата на зоните на ограничения;

10. териториите с еднакво трайно предназначение и териториите по чл. 13, ал. 4;

11. подробните точки, определящи границите и очертанията;

12. точките от геодезическата основа и техните номера;

13. наименованията на местности, улици, площади, булеварди, квартали, жилищни комплекси; природни и исторически забележителности; водни течения и водни площи; пристанища, пътища, железопътни линии и гари; музеи, училища и други обществени сгради, както и номерата от административните адреси на поземлените имоти.

(2)

(3) Точките от геодезическа основа имат характеристики съгласно чл. 26, ал. 1.

(4)

(5) Границите и очертанията имат характеристики за:

1. начин на означаване и/или материализиране;

2. йерархично ниво съгласно чл. 6, ал. 2;

3. ниво спрямо земната повърхност;

4. статут (актуална от одобрена кадастрална карта, неодобрена, спорна, историческа, проектна).

(6) Точките, границите, очертанията и затворените контури имат характеристики за дата на възникване и дата на заличаване.

(7) Поземленият имот е непрекъсната област.

(8) Данните по ал. 3 – 7 се представят чрез формата по чл. 12, т. 5 ЗКИР.

Чл. 6

(1) Границите по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 5 и 10 са и граници на поземлени имоти.

(2) Границите по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 7 имат йерархични кадастрални нива в низходящ ред. Когато граници от различни йерархични нива съвпадат, в кадастралната карта се изобразява границата от най-високо ниво.

(3) За създаване на регистъра на границите на административно-териториалните и териториалните единици границите по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 4 получават идентификационен код, който се състои от 3 полета с разделител „точка“ („.“). Идентификационният код съдържа ЕКАТТЕ на двете съседни територии, съответстващи на вида граници и номера на участъка от границата.

(4) За държавната граница идентификационният код съдържа кода на съответната държава.

Чл. 7

(1) Разграфката, номенклатурата и изискванията за оформянето на съдържанието на кадастралната карта са съгласно приложение № 1.

(2) Кадастралната карта в графичен вид се създава по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК.

Чл. 8

(1) Държавната сухоземна граница и държавната речна граница се изобразяват в кадастралната карта в съответствие с установеното им местоположение с международни договори.

(2) Геодезическите координати на точките от държавната граница се получават от Главна дирекция „Гранична полиция“.

(3)

(4) Държавната морска граница и границата на вътрешните водни пътища се нанасят в кадастралната карта по данни от Главна дирекция „Гранична полиция“ съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ).

Чл. 9

(1) Границите и наименованията на областите и общините се изобразяват в кадастралната карта така, както са определени по реда на ЗАТУРБ.

(2) Границите и наименованията на населените места се изобразяват в кадастралната карта така, както са определени по реда на чл. 18 ЗАТУРБ. Границите и наименованията на районите на градовете по чл. 10 ЗАТУРБ се изобразяват в кадастралната карта така, както са определени по реда на Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове (ЗТДСОГГ).

Чл. 10

При създаването на кадастралната карта землищните граници се изобразяват в кадастралната карта така, както са отразени в плановете и картите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Чл. 11

(1) Землищните граници – при създаване на нови населени места, при промяна на съществуващи землищни граници или когато те не са определени – се установяват от комисия, назначена от областния управител, в състав: председател – представител на областната администрация, и членове – по един представител на съответните общински администрации, на кметствата и на службата по геодезия, картография и кадастър. Когато землищната граница съвпада с областната граница, заповедта за назначаване на комисията се подписва от съответните областни управители.

(2) В случаите по ал. 1 точките от землищните граници могат да бъдат означени върху терена с трайни знаци по преценка и за сметка на общинската администрация. Изпълнителният директор на АГКК одобрява образци на знаците за означаване на землищните граници.

(3) При определянето на землищна граница се спазват следните изисквания:

1. землищната граница да минава при възможност по реки, дерета или по едната страна на пътища, железопътни линии, по структурни линии на терена, други трайно съществуващи обекти на терена, както и да има минимален брой чупки;

2. землищната граница да минава по граници на поземлени имоти.

(4) За установената землищна граница се съставя документация, която съдържа подписаните от комисията по ал. 1 протокол, регистър на координатите на точките от землищната граница и карта в подходящ мащаб с нанесена землищна граница. Документацията се съхранява в досиетата по ал. 5.

(5) Службите по геодезия, картография и кадастър съхраняват в досиета материалите и данните, създадени при установяване на землищните граници по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България (ЗЕКНРБ) и при прилагане на ЗСПЗЗ, както и съдебните решения във връзка с тях.

(6) За територии с одобрена кадастрална карта промяна на землищни граници се извършва след получаване на документацията по ал. 4 без издаване на заповед за изменение на кадастралната карта.

Чл. 12

(1) Територията на населените места и районите по чл. 10 ЗАТУРБ се разделят на кадастрални райони.

(2) Границите на кадастралния район съвпадат с границите на поземлените имоти. Кадастралният район се ограничава от граница на селищната територия на населеното място, землищна граница на извънселищната територия на населеното място, граници на райони на градове по чл. 10 ЗАТУРБ и граници на поземлени имоти – пътища, железопътни линии, улици, реки и други трайно съществуващи линейни обекти.

(3) Кадастралният район може да обхваща и територии с различно трайно предназначение.

(4) При създаване на кадастралната карта с данни от карти на възстановената собственост границите на масивите се приемат за граници на кадастрални райони. Територията, попадаща в масив с номер 0 (нула), се присъединява към съседни кадастрални райони.

(5) Границите и обхватът на кадастралните райони се съгласуват със службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имотите.

Чл. 13

(1) Териториите с еднакво трайно предназначение, границите на които се изобразяват в кадастралната карта, са:

1. урбанизирани територии (селищната територия на населеното място и селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания) – определени с устройствен план съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон съгласно отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), или са такива по начин на трайно (фактическо) ползване, доколкото то не противоречи на закон – в територии без устройствени планове;

2. територии на транспорта – определени съгласно Закона за пътищата (ЗП), Закона за железопътния транспорт (ЗЖПТ), Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) и ЗМПВВППРБ;

3. земеделски територии – определени с планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ;

4. горски територии – определени с планове и карти, одобрени по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) и ЗСПЗЗ и Закона за горите (ЗГ);

5. територии, заети от води и водни обекти – определени съгласно Закона за водите (ЗВ) и ЗМПВВППРБ;

6. защитени територии – определени съгласно Закона за защитените територии (ЗЗТ) и Закона за културното наследство (ЗКН);

7. нарушени територии – определени съгласно ЗУТ.

(2) Класификаторът за начина на трайно предназначение на териториите и съответните кодове е определен в приложение № 2.

(3) Границите на териториите с еднакво трайно предназначение се нанасят в кадастралната карта така, както са определени с плановете и картите по ал. 1.

(4) Територии с трайно предназначение урбанизирани, земеделски и горски могат да бъдат едновременно и територии с трайно предназначение – защитени територии. В тези случаи за поземления имот се въвеждат два вида трайно предназначение на територията.

Чл. 14

(1) Границите на поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват след анализиране на данните от:

1. геодезически измервания на означените на място граници в съответствие с правото на собственост;

2. одобрена кадастрална карта;

3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, и на § 40 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.);

4. регулационни планове, одобрени по реда на ЗУТ или на отменените ЗТСУ и Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) – за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани;

5. геодезически измервания на съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени по реда на т. 1;

6. карти, планове и друга документация, предоставени от ведомства и общини по реда на чл. 30;

7. документите по чл. 41, ал. 2 и 3 ЗКИР.

(2) Границите на поземлените имоти в зависимост от състоянието им върху терена се определят като:

1. трайно материализирани – изобразяват се съгласно формата по чл. 12, т. 5 ЗКИР;

2. нетрайно материализирани – изобразяват се съгласно формата по чл. 12, т. 5 ЗКИР;

3. нематериализирани – изобразяват се съгласно формата по чл. 12, т. 5 ЗКИР.

(3) Изпълнителният директор на АГКК одобрява образци на знаците за означаване на границите на поземлените имоти.

(4) Класификаторът за начина на трайно ползване на поземлените имоти и съответните кодове са определени в приложение № 3.

Чл. 15

Координатите на подробните точки, определящи границите на поземлените имоти, на сградите и на съоръженията на техническата инфраструктура, както и означените точки от землищните граници се определят чрез геодезически измервания или се извличат от цифровите или графичните планове или карти по чл. 14, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 6.

Чл. 16

(1) Границите и/или очертанията на сгради и на съоръжения на техническата инфраструктура се установяват след анализиране на данните от:

1. геодезически измервания на съществуващите на място надземни сгради и съоръжения на техническата инфраструктура;

2. планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 и 3 ЗКИР.

(2) Очертанията на подземни сгради и съоръжения на техническата инфраструктура се установяват след анализиране на данните от:

1. геодезически измервания на видимите надземни части и подземни части преди засипването им;

2. екзекутивни чертежи или проекти за изграждането на сградите и съоръженията;

3. планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 и 3 ЗКИР.

(3) Класификаторът за предназначението на сградите, съоръженията на техническата инфраструктура и на самостоятелните обекти в тях е определен в приложение № 4.

Чл. 17

(1) Самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура, по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗКИР, се отразява в кадастралната карта в производството по създаването и поддържането й в цифров вид при спазване изискванията на ал. 6 – 8.

(2) Самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура се изобразява чрез неговото очертание в хоризонталния разрез на сградата или на съоръжението на техническата инфраструктура на съответния етаж. Когато самостоятелният обект е разположен на няколко етажа, се изобразяват очертанията му на всеки етаж. Ниво в самостоятелен обект, което не съвпада с етаж от сградата, няма графично изображение. Броят на нивата на самостоятелния обект се надписват.

(3) Очертание на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура се определя приоритетно от:

1. одобрен инвестиционен проект;

2. граници, описани в документ за собственост и измервания на място.

(4) В производството по поддържане на кадастралната карта, при невъзможност за определяне очертанието на самостоятелен обект по реда на ал. 3, определянето се извършва въз основа на измерване от правоспособно лице по кадастър по искане на собственика на самостоятелния обект и собствениците на съседните самостоятелни обекти.

(5) Очертанието на самостоятелен обект се привързва към координатите на две идентични точки от границата на сградата или на съоръжението на техническата инфраструктура, в които е разположен.

(6) Номерацията на самостоятелните обекти – жилища в сградата, се извършва по входове и започва от най-ниския жилищен етаж, като по възможност се запазват административните им номера. Самостоятелните обекти, които не са жилища, получават номер след последния номер за жилище. Самостоятелните обекти в съоръженията на техническата инфраструктура се номерират с единна номерация за цялото съоръжение, като се започва от северозападния край на първия подземен етаж или на първия надземен етаж със самостоятелни обекти.

(7) Номерата на самостоятелните обекти започват от 1 и са уникални за цялата сграда или съоръжение на техническата инфраструктура. Нови самостоятелни обекти получават номера след последния използван номер в сградата или съоръжението на техническата инфраструктура.

(8) Когато един самостоятелен обект се състои от две или повече части на един или различни етажи, частите се номерират с един и същ номер. Всички части имат самостоятелни площи. Площта на самостоятелния обект е сумата от площите на всички негови части.

Чл. 18

(1) Точността на нанесените в кадастралната карта поземлени имоти, сгради и съоръжения на техническата инфраструктура се определя чрез изчисляване на стойностите на:

1. грешката в абсолютното положение на подробна точка (ΔS);

2. грешката в разстоянието между две подробни точки (∂S).

(2) Под „грешка в абсолютното положение на подробна точка“ се разбира величината:, където: xo, yo са координатите на точката в кадастралната карта; x, y – координатите на идентичната точка при контролно определяне чрез геодезическо измерване и изчисление в координатната система на кадастралната карта.

(3) Под „грешка в разстоянието между две подробни точки“ се разбира величината: ∂S = S – So, където: So е разстоянието между две произволно избрани подробни точки в един или съседни обекти (поземлени имоти, сгради или съоръжения на техническата инфраструктура) от плана или картата; S – разстоянието при контролно измерване на място между идентичните подробни точки.

(4) Допустимите стойности на ΔS и ∂S за урбанизирани територии са:

1. за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти, сгради от основното застрояване и на съоръжения на техническата инфраструктура ΔS <= 30 сm и ∂S <= 20 cm;

2. за точки от нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и постройки на допълващото застрояване ΔS <= 60 сm и ∂S <= 40 cm.

(5) Допустимите стойности на ΔS и ∂S за неурбанизирани територии са:

1. за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти, на масивни сгради и на съоръжения на техническата инфраструктура ΔS <= 60 сm и ∂S <= 40 cm;

2. за точки от нетрайно материализирани граници на поземлени имоти ΔS <= 120 сm и ∂S <= 80 cm;

3. за точки от нематериализирани граници ΔS <= 180 сm и ∂S <= 120 cm.

(6)

(7)

(8)

Чл. 19

Допустимата разлика при повторно (контролно) определяне на площта на поземлен имот е: , където: ∂S е грешката по чл. 18, m; Р – площта на имота в m2.

Чл. 20

(1) Агенцията по геодезия, картография и кадастър не носи отговорност за отклоненията при нанасяне на границите на поземлените имоти в кадастралната карта, по-малки от допустимите стойности на грешките по чл. 18.

(2) Разликата в площта на имота, записана в кадастралния регистър на недвижимите имоти и в документа за собственост, не се счита за грешка и не е основание за изменение на кадастралната карта, ако грешките в абсолютното положение на подробните точки от границите на имота и грешките в контролните дължини отговарят на изискванията по чл. 18, ал. 4 или 5.

(3) Споровете за местоположението на границите на поземлените имоти се решават по съдебен ред.

(4) Точността на кадастралната карта се подобрява по реда на глава седма.

Чл. 21

Геодезическата основа на кадастралната карта включва:

1. точките от държавната геодезическа мрежа (ДГМ);

2. точките от геодезическите мрежи с местно предназначение (ГММП);

3. точките от работната геодезическа основа (РГО);

4. станциите от инфраструктурните мрежи, определени чрез Глобална навигационна спътникова система (ГНСС), получили удостоверение за оценка на съответствие по реда на Инструкцията за определяне на геодезически точки с използване на ГНСС.

Чл. 22

Проектирането, стабилизирането и определянето на координатите на точките по чл. 21, т. 1, 2 и 4 не са предмет на тази наредба. При създаването на РГО те се приемат за дадени (изходни).

Чл. 23

(1) Работната геодезическа основа се създава като планова и височинна мрежа, включена в точки от ДГМ, ГММП и/или станциите на инфраструктурните ГНСС мрежи.

(2) За създаването на РГО за урбанизираните територии се изработва проект, който се съгласува със службата по геодезия, картография и кадастър. В проекта се посочват и начините за определяне на точките от РГО, както и номерирането им. Извън урбанизирани територии РГО се създава само за частите от територията, за които ще се извършват геодезически измервания.

(3) Плътността на точките от РГО е най-малко 0,60 точки на хектар за урбанизирани територии и най-малко 0,02 точки на хектар за неурбанизирани територии.

(4) Точките от РГО се номерират по землища или райони по чл. 10 ЗАТУРБ. Номера с индекси не се допускат. Номерата на точките от РГО за територии с карта на възстановената собственост, стабилизирани с трайни знаци, по възможност се запазват.

(5) Точките от РГО се разполагат равномерно разпределени върху територията и на разстояние една от друга до 300 м в урбанизирани територии и на разстояние една от друга до 500 м в неурбанизирани територии. За връзки с точки от ДГМ и ГММП разстоянието е до 1000 м. От всяка една точка се осигурява видимост към най-малко две съседни точки.

(6) Допустимата дължина от начална до крайна точка на полигонов ход в мрежата на РГО е 2500 м за урбанизирани територии и 4000 м за неурбанизирани територии.

(7) Точките от РГО се разполагат на места, в които рискът да бъдат унищожени е най-малък, извършването на измервания е най-безопасно и се стабилизират с трайни знаци по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК. В мрежата на РГО се включват и ясновидими, трайно стабилизирани, недостъпни обекти.

(8) Точките от съществуващи РГО се използват, когато по начин на разположение и стабилизиране отговарят на изискванията на ал. 5 и 7.

(9) Точките от РГО в урбанизираната територия се реперират. Броят на реперираните точки чрез координиране в планово и височинно положение е не по-малко от 50 на сто от общия брой на точките. Точките за репераж се стабилизират с трайни знаци по образец.

(10) Данните от реперирането на всички точки от РГО се подреждат в реперни карнети – в цифров вид съгласно образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК.

(11) Координатите на точките, определени от измервания с тотални станции, се получават след изравнение по метода на най-малките квадрати, като:

1. средната квадратна грешка за измерена посока не превишава 4 mgon;

2. средните квадратни грешки по положение и височина на точките не превишават 5 см;

3. относителната грешка на дължините след изравнението не превишава 1:6000;

4. отношението на броя на измерените величини към броя на неизвестните величини е по-голямо от 2.

(12) Измерванията с ГНСС апаратура се извършват в съответствие с раздел II, глава четвърта от Инструкция № РД-02-20-25 от 20 септември 2011 г. за определяне на геодезически точки с помощта на глобални навигационни спътникови системи (ДВ, бр. 79 от 2011 г.).

(13) Когато се използва комбинация от двата метода, точките се определят чрез съвместно изравнение по метода на най-малките квадрати или разделно, като точките, определени от ГНСС измервания, се приемат за дадени.

(14) За урбанизирани територии с площ, по-малка от 15 хектара, при липса на точки от ГММП, определени в ККС 2005, привързването на РГО се извършва от станциите на инфраструктурните ГНСС мрежи.

(15) Материалите и данните за РГО трябва да отговарят на изискванията на наредбата по чл. 50 ЗКИР.

Чл. 24

(1) Кадастралните регистри са:

1. регистър на недвижимите имоти – обект на кадастъра;

2. регистър на точките от геодезическата основа;

3. регистър на границите на административно-териториалните и териториалните единици;

4. регистър на идентификаторите и техните промени.

(2) За зоните на ограничения в кадастъра и за обектите на информационно-административната карта се създават и поддържат регистри.

Чл. 25

(1) Кадастралният регистър на недвижимите имоти съдържа:

1. данни за поземлен имот: идентификатор; номер от предходен план; площ, изчислена от геодезическите координати на определящите границата подробни точки; трайно предназначение в съответствие с чл. 13; начин на трайно ползване; адрес; номер на зона на ограничение и площ на имота, засегнат от зоната; идентификатор на господстващ имот; номер на партидата на имота в имотния регистър;

2. данни за сграда или съоръжение на техническата инфраструктура: идентификатор; номер от предходен план; застроена площ, изчислена от геодезическите координати на определящите границата подробни точки; брой етажи; брой на самостоятелните обекти; предназначение; адрес; номер на партидата на имота в имотния регистър;

3. данни за самостоятелните обекти в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура: идентификатор; етаж; брой нива в обекта; площ съгласно чл. 4, ал. 5; прилежащи части; идеални части от общите части на сградата; адрес; предназначение; номер на партидата на имота в имотния регистър;

4. данни за собствениците и носителите на други вещни права;

5. данни за актовете, от които лицата по т. 4 черпят правата си, както и данни за правата;

6. източниците на данни по т. 4 и 5, определени във формата по чл. 12, т. 5 ЗКИР.

(2) Данните за собствениците и носителите на други вещни права включват:

1. името, ЕГН или друг идентификационен номер, постоянен адрес – за собственик – физическо лице, а за едноличен търговец – и наименованието, седалището и кода по БУЛСТАТ/ЕИК;

2. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ/ЕИК или друг идентификационен номер – за собственик – юридическо лице;

3. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ/ЕИК или друг идентификационен номер на държавното юридическо лице, на което е предоставено управлението – за недвижимите имоти – държавна собственост;

4. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ/ЕИК или друг идентификационен номер на организациите или юридическите лица на общинска бюджетна издръжка, на които е предоставено по реда на чл. 12, ал. 1 от Закона за общинската собственост стопанисване и управление на недвижимите имоти – общинска собственост;

5. наименованието и кода на общината по ЕКАТТЕ – за недвижимите имоти – общинска собственост;

6. данни за съда, за вида на регистъра и номера на тома и партидата – за местните юридически лица, които са регистрирани в съдебен регистър, и за чуждестранни юридически лица, регистрирали клон в Република България;

7. кода по БУЛСТАТ/ЕИК или друг идентификационен номер – за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация.

(3) Данните за актовете и за правата по ал. 1, т. 5 съдържат:

1. вида на акта – нотариален или друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване, включително договор за аренда, концесия или наем за срок, по-дълъг от една година;

2. данни за регистъра, номера и датата на издаване или номера, том, дело и датата на вписване в книгите по вписванията, съответно в имотния регистър;

3. вида на правото – право на собственост, право на строеж, право на пристрояване, право на надстрояване, право на ползване, включително концесия;

4. срока, ако правото е срочно;

5. вида на собствеността: частна – на физически или юридически лица, на общините или на държавата, публична общинска, публична държавна или изключителна държавна собственост;

6. идеалните части (дяловете) – при съсобственост.

(4) Данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти се представят (визуализират) съгласно приложение № 7.

(5) Данните по ал. 2 и 3 за имоти изключителна държавна собственост, публична държавна собственост и публична общинска собственост, за които не се издават актове за собственост, се определят в съответствие с нормативния акт, по силата на който възникват.

(6) Данните за собствениците и носителите на ограничени вещни права в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват въз основа на акта, от който черпят правата си, или въз основа на източници, които съдържат данни за акт, от който лицето черпи правата си.

Чл. 26

(1) Регистърът на геодезическата основа включва:

1. вид и номер на точката;

2. координати x, y и h, точност по положение и височина и координатни системи;

3. начин на стабилизиране;

4. стар номер на точката;

5. координати Х, Y, Z, точност и координатната система за точки, определени чрез ГНСС;

6. физическо състояние на знака (запазен, унищожен).

(2) Регистърът на геодезическата основа се създава и поддържа в цифров вид.

Чл. 27

(1) Регистърът на границите на административно-териториалните и териториалните единици се създава въз основа на данни от информационно-административната карта и съдържа:

1. идентификационен код на граница;

2. наименования на държавата, областта, общината и населеното място/района по чл. 10 ЗАТУРБ от едната страна на границата;

3. наименования на областта, общината, населеното място/района по чл. 10 ЗАТУРБ от другата страна на границата;

4. вид на границата съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 – 4;

5. данни за документа, с който е определен съответният участък от границата;

6. състояние на границата – актуална, отменена, спорна.

(2) Регистърът на границите на административно-териториалните и териториалните единици се създава и поддържа в цифров вид от АГКК.

Чл. 28

(1) Регистърът на идентификаторите на недвижимите имоти и техните промени включва:

1. идентификатор на недвижимия имот;

2. датата на откриване;

3. датата на закриване;

4. предишен идентификатор/и – идентификатори на недвижимите имоти, от които произхожда, когато имотът е получен в резултат на делба, разделяне и съединяване;

5. идентификатори на недвижимите имоти, които са възникнали в резултат на делба, разделяне, съединяване и промяна на граница на имоти;

6. поле (колона) за забележка.

(2) Регистърът на идентификаторите на недвижимите имоти и техните промени се създава и поддържа в цифров вид.

(3) Службата по геодезия, картография и кадастър води регистъра по ал. 1 и отразява промените в него.

Чл. 29

(1) Агенцията по геодезия, картография и кадастър създава и поддържа в цифров вид информационно-административна карта и регистър към нея, която се публикува на официалната интернет страница на АГКК.

(2) Информационно-административната карта съдържа:

1. подробните точки от границите по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 4;

2. държавната граница;

3. границите и териториите на административно-териториалните и териториалните единици, включително и на районите по чл. 10 ЗАТУРБ;

4. границите на кадастралните райони;

5. границите и териториите с открито производство по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри;

6. граници и очертания на обектите на кадастъра, за които са приети кадастралната карта и кадастралните регистри;

7. граници и очертания на обектите на кадастъра след отразяване на основателните възражения и приемането им;

8. граници и очертания на обектите на кадастъра от одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, за които кадастрална карта и кадастрални регистри не са влезли в сила;

9. границите и териториите, за които са създадени кадастрална карта и кадастрални регистри.

(3) Регистърът към информационно-административната карта съдържа:

1. за подробните точки – характеристики в съответствие с чл. 5, ал. 5;

2. за държавната граница, границите на области, общини, населени места, на районите на градовете по чл. 10 ЗАТУРБ и границите на териториите с открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри – характеристики в съответствие с чл. 5, ал. 6;

3. за административно-териториалните и териториалните единици, включително и райони по чл. 10 ЗАТУРБ – ЕКАТТЕ на територията и наименование;

4. идентификационен код на кадастралната карта;

5. наименование на територията, за която се изработват кадастрална карта и кадастрални регистри;

6. номер, дата и издател на заповедта за откриване на производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри;

7. номер, дата и издател на заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри;

8. данни за правоспособното лице, на което се възлага изработване на кадастрална карта и кадастрални регистри;

9. график за извършване на дейността, включително срока за означаване на граници;

10. етап на изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри (открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри; приета кадастрална карта и кадастрални регистри от комисията по чл. 45 ЗКИР; разгледани възражения от комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР; обнародвана заповед за одобряване; влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри);

11. протокол с решенията на комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР;

12. метод на създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри (геодезически измервания, одобрени графични планове и карти, одобрени цифрови планове и карти).

(4) Агенцията по геодезия, картография и кадастър въвежда данните по ал. 2 и 3 по реда на възникването им и ги поддържа в актуално състояние при промяна или възникване на нови данни.

(5) Идентификационният код на кадастралната карта в информационно-административната карта съвпада с номера на заповедта за откриване на производството за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Чл. 30

(1) Общинската администрация по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 – 4 ПЗРЗКИР предава на АГКК:

1. оригиналите и/или копията на действащите кадастрални планове и техните изменения и регистри (разписни списъци) на урбанизираните територии – в графичен и/или цифров вид;

2. копия от одобрените планове на новообразуваните имоти и регистрите към тях, включително заповеди, с които се предоставя или възстановява правото на собственост върху земите по § 4 ПЗРЗСПЗЗ – в цифров и графичен вид;

3. копия от действащите подробни устройствени планове и измененията към тях, както и преписките за приложената регулация по ЗУТ – в цифров и графичен вид;

4. копия от подробни градоустройствени планове и преписки по прилагането им по отменения ЗТСУ, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ;

5. копия на регистри с координатите на РГО и осовата мрежа;

6.

7.

8. данни за недвижимите имоти и за техните собственици от регистрите на органите по приходи към общинската администрация;

9. налични данни за адресите на недвижимите имоти на територията на общината.

(2) Министерството на земеделието и храните (МЗХ) по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ПЗРЗКИР предава на АГКК:

1. актуална карта и регистър на възстановената по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ собственост – в цифров и графичен вид;

2.

3.

4. копия от плановете на новообразуваните имоти по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ за териториите, застроени със сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 ПЗРЗСПЗЗ, разположени извън границите на урбанизираните територии, и от придружаващите ги документи от разпоредителни сделки.

(3) Националната компания „Железопътна инфраструктура“ и Агенция „Пътна инфраструктура“ по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ПЗРЗКИР предават на АГКК:

1. копия от карти и планове в графичен и/или цифров вид и актове за стопанисваните от тях поземлени имоти, сгради и съоръжения, в които има самостоятелни обекти за териториите на железопътните линии, съответно за териториите, заети от републиканската пътна мрежа; данните се придружават от документи за приключени отчуждителни процедури;

2.

3. данни от геодезически измервания, извършени след завършване на строеж – обект на кадастъра, определящи границите му.

(4) Министерствата и ведомствата, които стопанисват недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността на страната, предават на АГКК по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ПЗРЗКИР планове, карти и регистри във вид и формат, налични при тях, за границите на съответните поземлени имоти.

(5) Министерствата, ведомствата, областните и общинските администрации по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 – 4 ПЗРЗКИР освен материалите и данните по ал. 1 – 4 предават на АГКК и:

1. копия от актове, планове, карти и регистри във вид и формат, налични при тях, за поземлените имоти, сградите, съоръженията на техническата инфраструктура и самостоятелните обекти в тях – държавна собственост;

2. копия от актове, планове, карти и регистри във вид и формат, налични при тях, за поземлените имоти, сградите, съоръженията на техническата инфраструктура и самостоятелните обекти в тях – общинска собственост;

3. копия от планове, карти и регистри във вид и формат, налични при тях, и актовете за стопанисваните от тях поземлени имоти, сгради, съоръженията на техническата инфраструктура и самостоятелни обекти в тях;

4. копия от одобрените инвестиционни проекти – част архитектурна за строителство, проект – преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради, стопанисвани от тях;

5. копия от одобрените инвестиционни проекти на съоръжения на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти;

6. копия от планове и карти за територии, предоставени на концесии, както и актовете за това;

7. координатен регистър на границите на защитените територии, резерватите и недвижимите културни ценности, които представляват обект на кадастъра, в цифров вид, в координатната система съгласно чл. 4, ал. 2;

8. координатен регистър на границите на нарушените територии, в цифров вид, в координатната система съгласно чл. 4, ал. 2.

(6) Ведомствата и юридическите лица предоставят на АГКК плановете и регистрите за стопанисваните от тях обекти.

(7) Плановете, картите и регистрите по ал. 1 – 6 се предават в цифров вид в CAD формат, ZEM формат или друг формат, върху магнитен, оптически или друг технически носител и устройство за еднократен запис.

(8) Материалите по ал. 1 – 6 се предават по населени места или райони по чл. 10 ЗАТУРБ с приемно-предавателен протокол, изготвен от комисия, в която се включват представители на органа, който предава материалите и на АГКК. Органът, който предава материалите, удостоверява в протокола верността на данните.

(9) Службата по вписванията съгласно чл. 71, ал. 3 ЗКИР предава на службата по геодезия, картография и кадастър партиди на недвижимите имоти в цифров вид, а при липса на партиди – наличните данни в книгите по вписвания в цифров или в писмен вид съгласно чл. 37, ал. 4 ЗКИР.

(10) Министерствата, ведомствата, областните и общинските администрации предават на АГКК преписи от актовете, с които се изменят права върху недвижимите имоти, настъпили в периода от първоначалното предоставяне на материали и данни по § 6, ал. 2 и 4 ПЗРЗКИР до обнародване на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР или по § 33, ал. 2 ПЗРЗИДЗКИР (ДВ, бр. 57 от 2016 г.).

(11) Министерството на регионалното развитие и благоустройството предоставя безвъзмезден достъп до Национална база данни „Население“ на АГКК.

(12) Агенцията по вписванията предоставя на АГКК достъп до данните от Търговския регистър.

(13) Националният статистически институт предоставя на АГКК достъп до данните от ЕКАТТЕ и единния държавен регистър на стопанските субекти в Република България (БУЛСТАТ).

Чл. 31

(1) Производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри се открива със заповед на изпълнителния директор на АГКК по чл. 35, ал. 1 ЗКИР.

(2) Производството по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри за отделен имот или за група имоти в територии, за които няма одобрен кадастрален план или планове и карти, одобрени по ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ, се открива със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имотите или със заповед на изпълнителния директор на АГКК в случаите по чл. 35б, ал. 1, т. 2 ЗКИР.

(3) За създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри на територии, заети от линейни обекти (пътища, железопътни линии, канали и др.), се прилага редът за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 35в ЗКИР.

Чл. 32

(1) Заповедта по чл. 35, ал. 1, съответно по чл. 35б, ал. 1 ЗКИР съдържа:

1. наименование и граници на района, съответно на имотите, за които ще се изработват кадастралната карта и кадастралните регистри;

2. име на правоспособното лице, на което се възлага изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри;

3. график за извършване на дейността;

4. срок за означаване на границите на поземлените имоти.

(2) Заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР се обнародва в „Държавен вестник“ и в 5-дневен срок се разгласява чрез два централни всекидневника и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградата на службата по геодезия, картография и кадастър, общината, кметството и на електронната страница на АГКК.

(3) Заповедта по чл. 35б, ал. 1 ЗКИР се съобщава на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

(4) Когато при откриване на производството по чл. 35а ЗКИР се установи чрез справка от Национална база данни „Население“, че постоянният и настоящият адрес (местожителството) на собствениците или носителите на други вещни права на съседните недвижими имоти са неизвестни, заповедта по чл. 35б, ал. 1 ЗКИР се обявява по реда на АПК.

Чл. 33

(1) Правоспособното лице, определено със заповедта съгласно чл. 35, ал. 1 ЗКИР, организира кампанията за разясняване на целите, задачите и значението на кадастъра, на правата и задълженията на участниците в него непосредствено след обнародването на заповедта в „Държавен вестник“.

(2) В сградата на службата по геодезия, картография и кадастър, общината, кметството и на други подходящи места с публичен достъп се представя графикът на измерванията. Обявява се мястото и срокът за представяне на документите по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР. Крайният срок е не по-късно от 7 дни преди изтичане на срока за предаване на изработените кадастрална карта и кадастрални регистри.

(3) Собствениците, съответно носителите на други вещни права, са длъжни да представят актовете, удостоверяващи правата им върху имотите в урбанизираните територии, и да осигурят свободен достъп до имота за извършване на работите по кадастъра. Собствениците са длъжни да означат с трайни знаци за своя сметка границите на поземлените си имоти.

(4) Границите на поземлените имоти на техническата инфраструктура не се означават.

(5)

(6) Правоспособното лице издава на собствениците, съответно на носителите на други вещни права, удостоверителни документи за изпълнени задължения по представяне на документите по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР.

(7) Разходите за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри са за сметка на собствениците на недвижими имоти само ако липсващите или неточно отразени данни за имотите не съществуват в източниците по чл. 41 ЗКИР и без изпълнение на задълженията им по чл. 36 и чл. 38, ал. 1 – 3 ЗКИР не биха могли да се включат в кадастъра.

Чл. 34

(1) Собственикът или носителят на други вещни права е длъжен да опазва геодезическите знаци, поставени в имота му.

(2) Когато поради строителни или монтажни работи възникне необходимост от унищожаване на геодезически знак, лицето е длъжно да уведоми службата по геодезия, картография и кадастър в 7-дневен срок преди започване на строителните работи.

(3) Дейностите по възстановяване на унищожен или повреден геодезически знак са за сметка на лицето, което е унищожило знака, или на лицето, в имота на което е допуснато унищожаване на знака.

(4) Възстановяването на унищожен геодезически знак и неговото приемане се извършва по реда на създаването му.

Чл. 35

За създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри правоспособното лице по чл. 35, ал. 2 ЗКИР, съответно по чл. 35б, ал. 2 ЗКИР, извършва следните дейности:

1. провежда разяснителната кампания по чл. 33, ал. 1;

2. изработва проект за РГО и го съгласува със службата по геодезия, картография и кадастър;

3. създава РГО и извършва геодезически измервания и обработката им;

4. изработва и съгласува със службата по геодезия, картография и кадастър проект за кадастралните райони на територията на кадастралната карта;

5. извършва геодезически измервания;

6. приема и систематизира документите, предоставени по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР, и издава удостоверителен документ по чл. 38, ал. 3 ЗКИР;

7. след анализ преобразува в цифров вид предоставените по реда на чл. 30 графични и писмени материали;

8. извършва оглед и измервания на самостоятелните обекти;

9. обединява преобразуваните цифрови данни по т. 7 и цифровите данни за териториите с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, които са в обхвата на обекта;

10. изработва карта на контактната зона и списък на засегнатите имоти;

11. отразява в обединените цифрови данни решенията на комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР и данните за измененията, предоставени по реда на § 4, ал. 2 ПЗРЗКИР;

12. преобразува цифровите данни за кадастралната карта и кадастралните регистри във формата по чл. 12, т. 5 ЗКИР;

13. изработва проекти за изменение на кадастрална карта за промяна на граници на поземлени имоти при констатирани застъпвания в картата на контактната зона;

14. извършва други дейности за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, определени с техническо задание, нормативен или административен акт.

Чл. 36

(1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни от:

1. кадастрални планове на урбанизираните територии;

2. планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ;

3. геодезически измервания;

4. регулационни планове – в случаите по чл. 14, ал. 1, т. 4;

5. карти, планове и друга документация, предоставени по реда на чл. 30 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и др.

(2) Кадастралната карта и кадастралните регистри на урбанизирана територия, за която няма изработени кадастрални планове или съдържанието на съществуващите не отговаря на изискванията за актуалност и/или точност по чл. 82, ал. 4, се създават с геодезически измервания. Изискванията за извършване на геодезически измервания са съгласно приложение № 8.

(3) В урбанизирана територия, за която кадастралната карта се създава въз основа на съществуващи планове, с геодезически измервания се заснемат променените и новите кадастрални обекти.

(4) Когато поземлените имоти, за които се създават кадастралната карта и кадастралните регистри, граничат с одобрена кадастрална карта, се извършва съвместяване с одобрената кадастрална карта. При констатиране на несъответствия в границите се прилага редът по чл. 42.

(5) Собственикът, съответно носителят на други вещни права, в съответствие с графика по чл. 33, ал. 2 е длъжен:

1. да осигури свободен достъп в имота за извършване на измерванията;

2. да представи на лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 1, съответно по чл. 35б, ал. 1 ЗКИР:

(6)

Чл. 37

(1) При изработването на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или за група имоти границите на поземлените имоти, на сградите и на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти се заснемат и координират чрез геодезически измервания.

(2) Когато липсват точки от геодезическа основа, се създава работна геодезическа основа по реда на чл. 23.

(3) Номерът на кадастралния район се определя от службата по геодезия, картография и кадастър.

(4) Когато поземлените имоти, за които се създават кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1, граничат с територия, за която има одобрена кадастрална карта или одобрен кадастрален план, или карта на възстановената собственост, се извършва съвместяване с границите на поземлените имоти от съответния план или карта. При констатиране на несъответствия в общите граници се прилага редът по чл. 42.

Чл. 38

(1) Граница на поземлен имот, която е материализирана, но не е означена с регламентирани знаци, се заснема:

1. съобразно видимите белези за нейната принадлежност;

2. по оста – когато е масивна ограда между два съседни поземлени имота и няма видими белези за принадлежност;

3. по външната за поземления имот страна – когато е ограда към улица или път.

(2) Когато има спор за границите на поземлен имот, те се заснемат според съществуващото им положение при спазване на изискванията по ал. 1 и се изобразяват в кадастралната карта с условен знак за спорна граница. Наличието на спор за граница се удостоверява с документ, издаден от съда.

(3) Издадените и вдлъбнатите части от границите на сгради, на съоръжения на техническата инфраструктура и на трайно материализирани граници на поземлени имоти се заснемат, ако са по-големи от 20 см.

(4) Заснемат се всички сгради с изключение на:

1. сгради, които не са изградени в груб строеж;

2. временни сгради във връзка с извършване на строителство, както и сградите и съоръженията съгласно § 182 ПЗРЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.);

3. паянтови стопански сгради без масивни основи, паянтови стопански сгради с масивни основи, които са с височина, по-малка от 2 m, или с площ, по-малка от 3 m2.

(5) Подземните сгради и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, се отразяват в кадастралната карта чрез заснемане на видимите им надземни части и/или чрез заснемане на вътрешни точки и построения или въз основа на екзекутивната им документация.

Чл. 39

(1) За поземлен имот – улица, се заснемат материализираните граници. В кадастралната карта се нанасят данните от приложените улични регулационни линии, когато те се различават от заснетите с разлики, по-големи от допустимите в чл. 18, ал. 4. В неурегулирани населени места или при неприложена регулация в кадастралната карта се нанасят границите на поземлените имоти към прилежащата улица. Собствеността върху улицата е публична общинска, когато не представлява участък от републиканската пътна мрежа.

(2) За поземлен имот – път извън урбанизираната територия, в кадастралната карта се нанася:

1. границата на извършеното отчуждение в съответствие с одобрен парцеларен план или границата на пътя по данни от картата на възстановената собственост, когато не е предоставен парцеларен план по реда на чл. 30;

2. собствеността върху републиканските пътища е изключителна държавна, а върху местните пътища – публична общинска или частна собственост.

(3) За поземлен имот – железопътна линия извън урбанизираната територия, в кадастралната карта се нанася:

1. границите на извършеното отчуждение в съответствие с одобрен парцеларен план или границата на железопътната линия по данни от картата на възстановената собственост, когато не е предоставен парцеларен план по реда на чл. 30;

2. собствеността върху поземления имот – железопътна линия, е публична държавна собственост.

(4) За поземлен имот – язовир, в кадастралната карта се нанасят границите на два или повече поземлени имота при наличие на санитарно-охранителна зона и един имот – при липса на такава. Границата на пояс I на санитарно-охранителната зона на водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води се нанасят в кадастралната карта като поземлен имот.

(5) За поземления имот река или езеро в кадастралната карта се нанасят границите, определени по данни от източниците по чл. 36.

(6) Данните за границите на поземлените имоти по ал. 4 и 5 се предоставят от собственика на имота или от лицето, на което са предоставени права на управление. Собствеността върху имотите по ал. 4 и 5 се определя в съответствие с глава втора на Закона за водите. Собствеността върху санитарно-охранителните зони в горска територия се определя съгласно глава трета от Закона за горите.

(7) Морските плажове и дюните, които не са разположени непосредствено зад плажната ивица или не попадат върху морския плаж, се нанасят в кадастралната карта съобразно координатите на определящите ги точки, описани в акта за държавна собственост. Морските плажове и дюни, за които няма издадени актове за държавна собственост или координатите на границите в акта не съответстват на границите, определени в специализираните карти по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), се нанасят в кадастралната карта съобразно границите им, определени в специализираните карти по ЗУЧК.

(8) За недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността на страната, в кадастралната карта се нанасят само границите на поземлените имоти и техните идентификатори.

(9)

(10) При създаване на кадастралната карта линейните обекти – улици, жп линии, пътища, канали и др., се разделят на поземлени имоти между кръстовища или отклонения от съответния вид.

(11) Границите на обектите по ал. 1 – 5 и ал. 8 се нанасят в кадастралната карта от материалите, предоставени по реда на чл. 30. Когато за имотите по ал. 1 – 5 не са предоставени данни, границите им се отразяват така, както са нанесени в източниците по чл. 36. Границите на имотите по ал. 1 – 3, за които няма предоставени материали по реда на чл. 30 и не са отразени в източниците по чл. 36, се определят чрез геодезически измервания при изработване на кадастралната карта.

Чл. 40

(1) В кадастралната карта се отразяват границите и/или очертанията на сградите и на съоръженията.

(2) Когато сграда или съоръжение на техническата инфраструктура има повече от един затворен контур, образуващ застроената площ, в кадастралната карта се изобразяват всички контури, като се идентифицират с един идентификатор.

(3) Когато сграда или съоръжение е с различен брой етажи, в регистъра на недвижимите имоти за брой етажи на сградата или съоръжението се записват максималният брой надземни или максималният брой подземни етажи.

(4) Етажите на сгради или на съоръжение на техническата инфраструктура в кадастъра са подземни и надземни. Първият надземен етаж е етажът, таванът на който е разположен на повече от 1,5 м над котата на средното ниво на прилежащия терен (на прилежащия тротоар към улицата). Надземните етажи се номерират във възходящ ред, като се започва от първия надземен етаж, с номера: „етаж № 1“, „етаж № 2“ и т.н. до последния. В броя на надземните етажи се включват и таванските етажи, разположени в подпокривното пространство, до които има осигурен достъп и са предвидени за самостоятелни обекти или за помещения, които принадлежат към самостоятелни обекти, или са предназначени за общо ползване. Етажите под първия надземен етаж са подземни с номера: „етаж № -1“, „етаж № -2“ и т.н. до най-ниско разположения.

Чл. 41

(1) За територия със земи по § 4, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ без одобрен план на новообразуваните имоти границата на тази територия се нанася в кадастралната карта като самостоятелен кадастрален район с номер на поземлен имот в него – единица, като:

1. в неурбанизирана територия границата се нанася по данни от картата на възстановената собственост;

2. в урбанизирана територия границата се нанася по данни от помощния план;

3. в урбанизирана територия без помощен план границата се нанася по данни, предоставени от общинската администрация.

(2) Помощният план не е източник на данни за границите на поземлените имоти при създаване на кадастралната карта. Копие от помощния план за тази територия се предава и съхранява в графичен и в цифров вид на носители, отделно от тези за кадастралната карта.

(3) Границите на поземлените имоти от одобрен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти се нанасят в кадастралната карта. В кадастралния регистър на недвижимите имоти се нанасят данни за собствениците и правата им за тези имоти, за които има издадени нотариални актове или има влязла в сила заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ.

Чл. 42

(1) За отстраняване на несъответствията в границите на поземлените имоти, получени при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 ЗКИР, правоспособното лице по чл. 35, ал. 2 ЗКИР, съответно по чл. 35б, ал. 2 ЗКИР, изработва карта на контактната зона и списък на засегнатите имоти в територията на контактната зона.

(2) Картата на контактната зона представлява съвместено изображение на данните за границите на имотите, получени от източници по чл. 36, ал. 1 и от геодезически измервания и изчисления на материализирани граници в територията на контактната зона.

(3) За изработване на картата на контактната зона правоспособното лице по чл. 35, ал. 2 ЗКИР, съответно по чл. 35б, ал. 2 ЗКИР:

1. преобразува в цифров вид карти и планове по чл. 41, ал. 1 ЗКИР, които са създадени в графичен вид, в съответствие с приложение № 9;

2. извършва геодезически измервания и изчисления на координати на точки от съществуващата геодезическа основа на материализираните граници в територията на контактната зона;

3. определя вида, параметрите и точността на трансформация и трансформира координатите на върховете на имотите в координатната система на кадастралната карта, когато координатната система на плановете или картите по чл. 41, ал. 1 ЗКИР е различна от координатна система на кадастралната карта;

4. отчита разстоянията между идентични точки от граници на имоти и ги сравнява с допустимите разлики в съответствие с чл. 18.

(4) Списъкът на засегнатите имоти съдържа: идентификатора на имота и номера от предходен план на засегнатите поземлени имоти, имената и адресите на собствениците, площта на имотите и източника на данни по чл. 41, ал. 1 ЗКИР – за границите им, площ и идентификатор на засегнатата част.

(5) Към картата на контактната зона и списъка на засегнатите имоти правоспособното лице изработва предложение за отстраняване на несъответствията в границите на имотите в контактната зона в графичен вид и в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5 ЗКИР.

(6) Границите на имотите, отразени в предложението, се определят от геодезическите измервания на материализирани граници и от границите на урбанизираната територия.

(7) Извън случаите по ал. 6 границите на имотите в предложението се определят:

1. от границите от източниците по чл. 41, ал. 1 ЗКИР за териториите, в които имотите не се пресичат и разстоянията между идентични точки от границите са по-големи от допустимите стойности, определени в чл. 18; за териториите, които не принадлежат към поземлени имоти, се формират поземлени имоти;

2. въз основа на анализ на точността на определените граници от източниците по чл. 41, ал. 1 ЗКИР за териториите, в които имотите се пресичат или когато разстоянието между идентични точки от граница, от различни източници, е в допустимите стойности, определени в чл. 18.

(8) Към предложението за отстраняване на несъответствията правоспособното лице изготвя и списък на новообразуваните имоти и на имотите или части от тях, които представляват явна фактическа грешка или непълнота или грешка.

(9) Картата на контактната зона, списъкът на засегнатите имоти и предложението за отстраняване на несъответствията в границите се разглеждат от комисия по чл. 47, ал. 1 ЗКИР. Решенията на комисията се отразяват в протокол. Лицето по чл. 35, ал. 2, съответно по чл. 35б, ал. 2 ЗКИР, коригира границите на имотите в предложението за отстраняване на несъответствията в границите на имотите от контактната зона съобразно протокола преди приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на чл. 45 ЗКИР.

(10) При установяване на явна фактическа грешка комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР съставя протокол за отстраняване на явна фактическа грешка в контактната зона. Един екземпляр от протокола се изпраща на МЗХ за обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Протоколът и списъкът на засегнатите имоти към него се изработват по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК.

(11) Териториите с установена непълнота или грешка в данните с протокола на комисията се изключват от територията, за която се създават кадастрална карта и кадастрални регистри. Правоспособното лице по чл. 35, ал. 2 ЗКИР, съответно по чл. 35б, ал. 2 ЗКИР, изработва проект за отстраняване на непълнотата или грешката. Изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършва служебно от СГКК по реда на чл. 70.

(12) Комисията по чл. 45 ЗКИР приема отразените основателни възражения в кадастралната карта и кадастралните регистри и проектите за отстраняване на непълнота или грешка, или явна фактическа грешка.

(13) Комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР съставя протокол за отстраняване на явна фактическа грешка в контактната зона, придружен от списък на имотите с установена явна фактическа грешка или непълнота, или грешка. В списъка за всеки имот с установена явна фактическа грешка се посочва наличието или липсата на основание за обезщетяване. Един екземпляр от протокола и списъкът на имотите с явна фактическа грешка се изпращат на директора на областна дирекция „Земеделие“ за обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Протоколът и списъкът към него се изработват по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК.

(14) За територия с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, за която е установена непълнота или грешка в производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, правоспособното лице по чл. 35, ал. 2 ЗКИР, съответно чл. 35б, ал. 2 ЗКИР, изработва проекти за отстраняване на непълнотата или грешката. Въз основа на приетите проекти за отстраняване на непълнотата или грешката се извършва изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти служебно от СГКК по реда на чл. 70.

(15) След приемане на проектите за отстраняване на явна фактическа грешка изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършва служебно по реда на чл. 53б, ал. 5, т. 1 или 2 ЗКИР.

Чл. 43

(1) Данни за кадастралния регистър на недвижимите имоти се получават от източниците по чл. 41, ал. 2 и 3 ЗКИР.

(2) Данни за собственик и носител на друго вещно право се записват в кадастралния регистър на недвижимите имоти, ако в източниците по чл. 41, ал. 2 и 3 ЗКИР има данни за документа, удостоверяващ правото. В кадастралния регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и за носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, когато такива не бъдат установени по реда на ал. 1.

(3) Когато от събраните данни по реда на ал. 1 се установи наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи, както и източниците на данни.

Чл. 43а

(1) Правоспособно лице, на което с договор са възложени за изпълнение геодезически дейности, не носи отговорност за неизпълнението им или забавеното им изпълнение, когато настъпят форсмажорни обстоятелства, които са довели до невъзможност за изпълнение или забавено изпълнение на възложените му дейности.

(2) Правоспособното лице уведомява възложителя за наличието на форсмажорни обстоятелства в срок до 7 дни от датата на настъпване на събитието, като декларира задължение да представи документ, доказващ форсмажорното обстоятелство, включително неговата начална и крайна дата, издаден от оторизираната за това институция.

(3) Документ, доказващ форсмажорното обстоятелство, не се изисква от правоспособното лице в случаите на забрани и/или ограничения, въведени със закон, с акт на Министерския съвет или с друг административен акт, който е обнародван или публично известен.

Чл. 44

(1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се приемат по реда и условията на наредбата по чл. 50 ЗКИР.

(2) Приетите по реда на чл. 45 ЗКИР кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти се обявяват на заинтересованите лица от съответната служба по геодезия, картография и кадастър по реда на чл. 35, ал. 3 ЗКИР.

(3) В срока по чл. 46, ал. 2 ЗКИР СГКК осигурява достъп до приетите кадастрална карта и кадастрални регистри в цифров вид. Приетите кадастрална карта и кадастрални регистри са публично достъпни и чрез Кадастрално-административната информационна система. Заинтересованите лица могат да правят писмени възражения по кадастралната карта и кадастралните регистри пред службата по геодезия, картография и кадастър.

(4) След разглеждане на възраженията кадастралната карта и кадастралният регистър на недвижимите имоти се изменят въз основа на решенията на комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР. Отразените основателни възражения се приемат по реда на чл. 45 ЗКИР. Приетите кадастрална карта и кадастрални регистри се изпращат от службата по геодезия, картография и кадастър на изпълнителния директор на АГКК за издаване на заповед за одобряване. Заповедта се издава в 14-дневен срок от приемане на измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 48, ал. 2 ЗКИР. Заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 45

(1) Кадастралната карта и кадастралните регистри за отделен имот или група имоти по чл. 35а ЗКИР се приемат от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.

(2) Приетите кадастрална карта и кадастрални регистри се съобщават на заинтересованите лица по реда на чл. 32, ал. 3 и 4. В срока по чл. 49а, ал. 1 ЗКИР заинтересованите лица могат да правят писмени възражения срещу приетите кадастрална карта и кадастрални регистри.

(3) След произнасяне на комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР по възраженията и след нанасяне на измененията, свързани с тях, кадастралната карта и кадастралните регистри се представят на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, съответно на изпълнителния директор на АГКК за издаване на заповед за одобряване.

Чл. 46

(1) Приетите кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 48, ал. 3 ЗКИР, съответно чл. 49а, ал. 2 ЗКИР, се въвеждат на проектно ниво в информационната система на кадастъра.

(2) За одобряване се представят: кадастралната карта, кадастралният регистър на недвижимите имоти и регистърът на геодезическата основа, в цифров вид, подписани с квалифициран електронен подпис, от лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР, съответно по чл. 35б, ал. 2 ЗКИР. Кадастралната карта се представя изчертана и на традиционен носител съгласно изискванията на приложение № 1.

(3) При одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри се представят и документите от обявяването и приемането им, определени със заповед на изпълнителния директор на АГКК.

(4) Одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 35 ЗКИР се въвеждат в информационната система на кадастъра след обнародване на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР в „Държавен вестник“.

(5) Одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 35а ЗКИР се въвеждат в информационната система на кадастъра след издаване на заповедта по чл. 49а, ал. 3 ЗКИР.

Чл. 47

(1) Заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрените материали и документацията по чл. 46, ал. 2 и 3, включително и писмените възражения по кадастралната карта и кадастралните регистри, се съхраняват постоянно в службата по геодезия, картография и кадастър.

(2) Одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри се съхраняват в цифров вид постоянно и в АГКК.

Чл. 48

(1) Агенцията по геодезия, картография и кадастър уведомява министъра на земеделието и храните, министъра на правосъдието и кмета на общината, че са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия, в 7-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР или в 7-дневен срок от издаване на заповедта по чл. 49а, ал. 3 ЗКИР – в случаите, в които заповедта е издадена от изпълнителния директор на АГКК.

(2) Службата по геодезия, картография и кадастър уведомява съответната общинска служба по земеделие, общинската администрация и службата по вписвания по местонахождението на имота, че са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри, в 7-дневен срок от издаване на заповедта по чл. 49а, ал. 3 ЗКИР.

Чл. 49

(1) Общинската служба по земеделие, съответно общинската администрация, предоставя на службата по геодезия, картография и кадастър документацията за измененията в поддържаните от тях планове и карти съгласно § 4, ал. 2 ПЗРЗКИР.

(2) От откриване на производство за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри до датата на приключване на протокола от комисията по чл. 47 ЗКИР правоспособното лице по чл. 35 или 35а ЗКИР нанася измененията по ал. 1.

(3) От приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на чл. 45 ЗКИР до приемане на отразените възражения по реда на чл. 48, ал. 3 ЗКИР правоспособното лице по чл. 35, ал. 2 ЗКИР, съответно по чл. 35б, ал. 2 ЗКИР, нанася с проект за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри данните, постъпили по реда на § 4, ал. 2 ПЗРЗКИР, и измененията в недвижимите имоти, възникнали в резултат на решенията на комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР.

(4) Всички настъпили изменения в периода от приемане на отразените възражения по реда на чл. 48, ал. 3 ЗКИР до изтичане на срока по чл. 49, ал. 1 ЗКИР се нанасят от службата по геодезия, картография и кадастър въз основа на проект за изменение, изработен от правоспособното лице по чл. 35, ал. 2 ЗКИР или чл. 35б, ал. 2 ЗКИР. За отразяването на тези изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри се съставя протокол от комисията по чл. 45 ЗКИР след приемане на проекта за изменение.

(5) Всички настъпили изменения от изтичане на срока по чл. 49, ал. 1 ЗКИР до влизане в сила на заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри се нанасят от службата по геодезия, картография и кадастър въз основа на проект за изменение, изработен от нея.

Чл. 50

При създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри на неурбанизираната територия по реда на § 33 ПЗРЗИДЗКИР (ДВ, бр. 57 от 2016 г.) се прилага редът на глава шеста.

Чл. 51

(1) За неурбанизираната територия се създава кадастрална карта и кадастрални регистри чрез преобразуване на данните от картите, одобрени и поддържани по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.

(2) Землищата, за които се създава кадастрална карта и кадастрални регистри по ал. 1, се определят в график, съгласуван от министъра на земеделието и храните. След съгласуването му графикът се утвърждава от изпълнителния директор на АГКК. При необходимост от промяна в утвърдения график промяната се съгласува с министъра на земеделието и храните. Графикът и промените в него се публикуват на електронната страница на АГКК и МЗХ.

(3) Данни за землищата от графика по ал. 2 се въвеждат в информационно-административната карта.

(4)

Чл. 52

(1) За създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 51 Министерството на земеделието и храните съобразно утвърдения график предава безвъзмездно на АГКК:

1. актуална карта и регистър на възстановената по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ собственост – в цифров вид, придружени с протокол за тест на хартиен и цифров носител за всяко землище поотделно, с подпис и печат от съответната общинска служба по земеделие, извършила контрола;

2.

3.

4. копия от плановете на новообразуваните имоти по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ за териториите, застроени със сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 ПЗРЗСПЗЗ, разположени извън границите на урбанизираните територии, и от придружаващите ги документи от разпоредителни сделки.

(2) Материалите по ал. 1 се предават по землища с приемно-предавателен протокол, който се подписва от представители на МЗХ и на АГКК. Министерството на земеделието и храните удостоверява в протокола актуалността на предоставените данни.

(3) След приемане на материалите по ал. 1 АГКК извършва повторен тест с компютърна програма. Землищата с установени груби грешки се връщат с протокол на МЗХ за отстраняването им, като се променя графикът по чл. 51, ал. 2.

Чл. 53

(1) След преобразуване на данните кадастралната карта и кадастралните регистри се представят на изпълнителният директор на АГКК за издаване на заповед за одобряване. Заповедта подлежи на обнародване в „Държавен вестник“ и влиза в сила от деня на обнародването й.

(2) Агенцията по геодезия, картография и кадастър в 7-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на заповедта по ал. 1 уведомява министъра на земеделието и храните и министъра на правосъдието, че са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия.

Чл. 54

(1) Всички настъпили изменения в периода от предаването на данните по чл. 52, ал. 1 до обнародване на заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри в „Държавен вестник“ се отразяват от АГКК въз основа на проект за изменение, изработен от АГКК. За отразените изменения се съставя протокол.

(2) Министерството на земеделието и храните предоставя на АГКК документацията за измененията по ал. 1 съгласно § 4, ал. 2 ПЗРЗКИР.

Чл. 55

Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят в случаите на:

1. изменение в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри;

2. отстраняване на непълнота или грешка;

3. отразяване на зона на ограничение и нейни изменения;

4. отстраняване на явна фактическа грешка.

Чл. 56

(1) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота въз основа на заявление от собственика, от друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от компетентен орган.

(2) Заявлението за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за отразяване или изменение на зона на ограничение се подава от органи или лица, които създават или поддържат данни за зони на ограничения, от собственика на имота, върху който попада ограничението, или от лице, в чиято полза е възникнало ограничението.

(3) Данните в кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят с проект, изработен от правоспособно лице. В случаите на изменение на данни, когато не се изменят очертания и граници на обекти на кадастъра, проектът за изменение се изработва от правоспособно лице или от службата по геодезия, картография и кадастър.

(4) Ведомства и общини, които създават и/или поддържат основни кадастрални данни, в 7-дневен срок от възникването и/или изменението им ги предоставят на службата по геодезия, картография и кадастър във вид на проект за изменение.

(5) Органи или лица, които създават или поддържат данни за зони на ограничения, в 7-дневен срок от възникването и/или изменението им ги предоставят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър във вид и съдържание съгласно чл. 78.

(6) Постоянният и настоящият адрес (местожителството) на собствениците или носителите на други вещни права се установяват чрез справка от Национална база данни „Население“, когато в производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се установи, че в кадастралния регистър на недвижимите имоти липсват данни за адресите на заинтересованите лица.

(7) Службата по геодезия, картография и кадастър извършва измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти без издаване на заповед освен в случаите на отстраняване на непълнота или грешка и на явна фактическа грешка.

(8) Когато при изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се установи наличие на непълнота или грешка или явна фактическа грешка, административното производство се прекратява.

(9) Службата по геодезия, картография и кадастър уведомява службата по вписванията за извършените изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри чрез информационната система на кадастъра.

(10) Службата по геодезия, картография и кадастър уведомява за извършеното изменение заинтересованите лица и носителите на други вещни права върху имотите, чиито права се засягат от изменението, включително и в случаите, в които за изменението не се издава заповед или не се изисква представянето на акт за придобиване, прехвърляне или прекратяване на право на собственост.

(11) Службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ за извършване на изменението, когато при регистрирано заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се установи, че:

1. има издадено удостоверение за неприет проект;

2. при издадено удостоверение за приет проект, в производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри бъдат представени нови данни и документи, които не са били известни към момента на издаване на удостоверението за приет проект и обосновават невъзможност за извършване на изменението.

Чл. 57

(1) Отстраняването на непълнота или грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, допусната по вина на правоспособното лице, изработило кадастралната карта и кадастралните регистри, се извършва безвъзмездно в срока за отстраняване на дефектите, определен съгласно договора за изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри.

(2) След изтичане на срока за отстраняване на дефектите службата по геодезия, картография и кадастър се счита за задължено лице в случаите на непълнота или грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, когато границите на имот съществуват в източниците по чл. 41 ЗКИР и могат да бъдат еднозначно определени въз основа на тях, независимо дали собственикът, съответно носителят на друго вещно право, е изпълнил задълженията си по чл. 33, ал. 3. Отстраняване на непълнотата или грешката в имота, включително изработване на проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, е за сметка на службата по геодезия, картография и кадастър.

Чл. 58

(1) Заявлението за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се подава и регистрира в административната информационна система на АГКК по ред, определен с наредбата по чл. 58, ал. 1 ЗКИР.

(2) В случаите на служебно постъпила информация, която е основание за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, службата по геодезия, картография и кадастър регистрира служебно заявление.

(3) Към заявлението по ал. 1 и 2 се прилага проект за изменение със съдържание съгласно чл. 75.

(4) За всяко регистрирано заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се създава административна преписка в цифров вид съгласно § 1, т. 6 от Наредба № РД-02-20-4 от 2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. Документите и данните в преписката са структурирани по начин, който дава възможност за търсене, разглеждане и класифициране най-малко по една от следните характеристики: идентификатор, стар номер, адрес, собственик, ЕГН, ЕИК, входящ номер на заявление, изходящ номер на уведомление и др.

Чл. 59

(1) При делба и разделяне се спазват изискванията за минимални размери и площи на поземлените имоти:

1. в урбанизирани територии – съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗУТ за територии, които не са урегулирани с подробен устройствен план – план за регулация и застрояване, а за територии, които са урегулирани – съгласно проект за изменение на действащия план за регулация, приет от експертен съвет на одобряващата администрация;

2. в земеделски земи – съгласно чл. 72 от Закона за наследството (ЗН) и чл. 26 и 27 от Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (ДВ, бр. 102 от 2004 г.);

3. в горски територии – съгласно § 3, ал. 1 ПЗР на ЗВСГЗГФ и чл. 26 и 27 от Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост.

(2) Проектните точки от граници при делба и разделяне се трасират или се означават на място и се координират преди изработването на проекта. За трасираните или означени на място точки от граница се съставя протокол по чл. 65, ал. 8.

Чл. 60

(1) В случаите на чл. 53а, т. 2 ЗКИР измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват, ако собствеността върху недвижимите имоти, предмет на изменението, принадлежи на едно и също лице или лица.

(2) При съсобственост заявлението се подава от всички съсобственици или се придружава от нотариално заверена декларация за изразяване на изричното им съгласие с исканото изменение.

(3) При липса на акт за собственост за новообразувания имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записва актът за собственост, удостоверяващ правото на собственост върху имота или имотите преди изменението.

Чл. 61

Не се допуска съединяване на поземлени имоти с различно трайно предназначение на територията или с различен начин на трайно ползване.

Чл. 62

(1) Новопостроена сграда, преустройство, реконструкция, надстрояване или пристрояване, с което се променя граница или очертание на сграда или самостоятелен обект в сграда, или в съоръжение на техническата инфраструктура, се нанася в кадастралната карта и кадастралните регистри след завършване на строежа. Завършването на строежа се удостоверява с констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ (приложение № 15 от Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (ДВ, бр. 72 от 2003 г.) или с акт за приемане на конструкцията (приложение № 14 от Наредба № 3 от 2003 г.) и констативен протокол по чл. 181, ал. 3 ЗУТ.

(2) В случаите на преустройство завършването му се удостоверява с констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ (приложение № 15 от Наредба № 3 от 2003 г.). Несъществени отклонения от инвестиционния проект, с които се променят основни кадастрални данни на сграда или самостоятелен обект, извършени след нанасяне на обектите в кадастралната карта, но преди въвеждането им в експлоатация, се изменят въз основа на екзекутивната документация по чл. 175, ал. 2 ЗУТ.

(3) Строежите – обекти на кадастъра, които не се въвеждат в експлоатация, се нанасят в кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на разрешение за строеж и заснемане на сградата/постройката от правоспособно лице по кадастър. Промяна на предназначението на сграда/постройка или самостоятелен обект, при която не се извършват строителни или монтажни работи, се отразява в кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на разрешението за промяна на предназначението по чл. 147а от ЗУТ.

(4) Премахната сграда се заличава в кадастралната карта и кадастралните регистри след удостоверяване от органа, издал разрешението за премахване, или след постъпване на данни от общинската администрация. При липса на документи, удостоверяващи премахването, сграда се заличава въз основа на протокол, съставен от правоспособно лице по кадастър, след извършена от него проверка на място. Протоколът се съставя по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК.

Чл. 63

В случаите на чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗКИР съединяване на съседни имоти, собственост на различни лица, се извършва след представяне на документ, удостоверяващ съсобствеността върху новообразувания имот.

Чл. 64

(1) Промяна на граница по взаимно съгласие на собствениците съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР се извършва след прехвърляне на реално определена част към съседен имот.

(2) В проекта за разделяне се допуска поземлените имоти, които са предмет на изменението, да не отговарят на минималните изисквания за размери и площ за съответния вид територия.

(3) Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект на имотите – предмет на прехвърлителната сделка.

(4) След получаване по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР или § 5, ал. 2 ПЗРЗКИР на акта за извършената сделка службата по геодезия, картография и кадастър изменя кадастралната карта, като актуализира проекта за изменение, по който е извършена сделката. За извършеното изменение не се издава удостоверителен документ.

(5) След извършване на актуализацията по ал. 4 службата по геодезия, картография и кадастър създава служебно проект за обединяване за имотите – собственост на едно и също лице, и извършва обединяването.

(6) В кадастралния регистър на недвижимите имоти за новообразувания имот се записва актът за собственост за имота преди разделянето и актът за имота – предмет на прехвърлителната сделка.

Чл. 65

(1) Подробните устройствени планове по чл. 110 ЗУТ и техни изменения, с които се променят граници на поземлени имоти, се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри с проект за изменение, без издаване на заповед.

(2) Подробни устройствени планове по предходната алинея, с изключение на тези по § 8 от преходните и заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-5 от 16.10.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 25 от 2018 г.), се съгласуват от службата по геодезия, картография и кадастър преди одобряването им. За съгласуването се представя проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри в съответствие с предвижданите промени на граници по ПУП. Заявителят представя на службата по геодезия, картография и кадастър разрешение за изработване на ПУП, придружено от задание или скица с предложение за изменението му. Разрешение за изработване на ПУП не се изисква в случаите на чл. 135а, ал. 1 ЗУТ.

(3) Службата по геодезия, картография и кадастър отказва да съгласува проекта на ПУП, когато за изработването му не са използвани актуални данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, когато се констатира непълнота или грешка или явна фактическа грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, или проектът за изменение на кадастралната карта не отговаря на изискванията на ЗКИР и тази наредба.

(4) Съгласуването или отказът за съгласуване на проекта на ПУП се извършва с издаване на удостоверение за приемане или неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри.

(5) Приетият проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се отразява в кадастралната карта и кадастралните регистри след предоставяне в СГКК на документи за прилагане на ПУП и протокол за трасиране и координиране на новите граници на недвижимите имоти. За парцеларните планове по чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗУТ не се изисква протокол за трасиране и координиране на новите граници на недвижимите имоти. Изпълнителният директор одобрява образец на протокола за трасиране и координиране на граници.

(6) За сключване на сделки за прилагане на ПУП поземлените имоти се индивидуализират в скица-проект.

(7) В проекта за изменение на КККР, изработен по проекта на ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, в границите на новообразуван урегулиран поземлен имот се образуват отделни поземлени имоти, когато урегулираният поземлен имот попада едновременно върху имоти с различно трайно предназначение на територията или с различен начин на трайно ползване.

(8) При промяна на граници в съгласуван проект за ПУП, извършена в административното производство до одобряването му, в СГКК се представя за съгласуване преработен съгласно промяната проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри.

(9) Проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за прилагане на ПУП не се нанася, когато за изработването му не са използвани актуални данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, когато се констатира непълнота или грешка или явна фактическа грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, или проектът за изменение на кадастралната карта не отговаря на изискванията на ЗКИР и тази наредба.

Чл. 66

(1) За територията на приет проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, изработен в съответствие с подробен устройствен план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ до представяне на влязъл в сила ПУП, службата по геодезия, картография и кадастър не извършва изменения в границите на поземлените имоти и не приема проекти за такива изменения.

(2) Границите на поземлените имоти, определени с влязъл в сила подробен устройствен план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри едновременно. Изменението в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършва след постъпване на данните от акт, вписан по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР.

Чл. 67

(1) Границите на поземлени имоти, определени с одобрен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти по § 4к ПЗРЗСПЗЗ, се нанасят служебно в кадастралната карта с проект за изменение. В кадастралния регистър на недвижимите имоти се нанасят данни за собствениците и за правата им върху тези имоти, за които има издадени нотариални актове за придобито право на собственост върху имоти, които са земи по § 4 ПЗРЗСПЗЗ, или има влязла в сила заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ.

(2) В случаите на искане за нанасяне на имот, който попада в територия по § 4 ПЗРЗСПЗЗ за която няма одобрен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти, и имотът е индивидуализиран с граници в проект за изменение съобразно акта за собственост, различен от актовете по ал. 1, имотът се нанася по реда на чл. 54 ЗКИР. Проектът за изменение се придружава от протокол по чл. 65, ал. 5.

Чл. 68

За възстановяване на имоти по реда чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, които не са отразени в кадастралната карта, се издава скица-проект. След издаване на възстановителното решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ имотите се отразяват в кадастралната карта по реда на чл. 54 ЗКИР.

Чл. 69

(1) В случаите на чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект /схема-проект – за имот въз основа на проект за изменение на кадастралната карта, или скица – за имот, който е отразен в кадастралната карта.

(2) След постъпване на акт по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР за придобито по давност право на собственост в кадастралния регистър на недвижимите имоти се заличават съществуващите данни за собственици и документи за собственост, които са с дата преди представения акт за придобито по давност право на собственост.

Чл. 70

(1) В случаите на непълноти или грешки службата по геодезия, картография и кадастър уведомява по реда на АПК заинтересованите лица за започване на административно производство. Заинтересованите лица могат да правят писмени възражения по проекта в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.

(2) Службата по геодезия, картография и кадастър след изтичане на срока по ал. 1 изяснява фактите и обстоятелствата от значение за установяване на непълнотата или грешката, като преценява основателността на исканията в заявлението и възраженията на заинтересованите лица.

(3) Началникът на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота издава заповед за изменение, придружена от скица-проект, когато искането е основателно, и от събраните документи еднозначно се определя местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта.

(4) Началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта.

(5) Заповедта по ал. 3 или отказът по ал. 4 се съобщават по реда на АПК на заинтересованите лица и подлежат на обжалване пред административния съд по местонахождение на имота в 14-дневен срок от съобщаването им.

(6) Заповедта влиза в сила и изменението се извършва:

1. след изтичане на срока за обжалване, ако не е подадена жалба;

2. след влизане в сила на съдебно решение за потвърждаване на заповедта, ако е подадена жалба.

Чл. 71

(1) За изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри в случаите на чл. 51, ал. 5 ЗКИР кметът на общината съобщава на заинтересованите лица за започване на дейностите по отстраняване на непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралните регистри с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството и се публикува на интернет страницата на общината.

(2) Обявлението по ал. 1 съдържа данни за: имотите, обект на изменение, срока за означаване на границите и правоспособното лице, което ще извърши измерванията и изработи проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри.

(3)

(4) След приемане на проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри Агенцията по геодезия, картография и кадастър уведомява заинтересованите лица, чиито права се засягат от изменението, чрез обявление, обнародвано в „Държавен вестник“. Обявяването в сградите на службата по геодезия, картография и кадастър, общината и кметството, по местонахождение на имотите, се извършва в 5-дневен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник“.

(5) В 30-дневен срок от публикуване на обявата заинтересованите лица могат да се запознаят с проекта за изменение и да направят възражения по него.

(6) Службата по геодезия, картография и кадастър след изтичане на срока по ал. 5 изяснява фактите и обстоятелствата от значение за установяване на непълнотите или грешките, като преценява основателността на исканията и възраженията на заинтересованите лица.

(7) Изпълнителният директор на АГКК издава отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, ако установи, че непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право за някой от имотите въз основа на представени или събрани в производството документи, удостоверяващи местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта.

(8) Изменението за отстраняване на непълнотите или грешките в кадастралната карта и кадастралните регистри се одобрява със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

(9) Заповедта по ал. 8 или отказът по ал. 7 се съобщават по реда на чл. 35, ал. 3 ЗКИР на заинтересованите лица и подлежат на обжалване в 14-дневен срок пред административния съд по местонахождение на имотите.

(10) Заповедта влиза в сила и изменението се извършва за всички имоти едновременно:

1. след изтичане на срока за обжалване, ако не са подадени жалби;

2. след влизане в сила на всички съдебни решения за потвърждаване на заповедта, ако са подадени жалби.

Чл. 72

Отказ за отстраняване на непълнота или грешката се издава, когато отстраняването й е свързано със спор за материално право или когато от събраните документи в административното производство не е възможно еднозначно да се определи местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта.

Чл. 73

(1) При промяна на границите на поземлени имоти и сгради, при отразяване на нови поземлени имоти и сгради, както и при допълване на непълноти или поправяне на грешки в кадастралната карта или отстраняване на явна фактическа грешка се извършват геодезически измервания. Геодезическите измервания обхващат означени граници на съществуващите и новите обекти на кадастъра в обхвата на изменението, проектните граници след трасиране – в урбанизирана територия, както и граници на трайни топографски елементи с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, когато представляват граници на имоти.

(2) Изменения в кадастралната карта се извършват, след като собственикът означи границите на имота си.

(3) Към проекта за изменение на кадастралната карта се съставя протокол за определяне на означените съществуващи и/или трасираните проектни граници, който се подписва от възложителя на изменението и правоспособното лице.

(4) Геодезическите измервания се извършват от съществуващата РГО. Когато РГО не съществува, не отговаря на изискванията по чл. 23 или точки от съществуващата РГО са унищожени, се създават и определят нови точки.

(5) Когато границите на поземлените имоти са материализирани и са определени от графичен план или карта или липсват данни за начина на определянето им в кадастралната карта при първо изменение на граница, координатите на граничните точки се определят с геодезически измервания. Данните от кадастралната карта и от геодезическите измервания се съпоставят, като:

1. при разлики, по-големи от допустимите по чл. 18, ал. 4, т, 2, съответно по чл. 18, ал. 5, т. 2 или ал. 6, производството по исканото изменение на кадастралната карта се прекратява; изменението на кадастралната карта се извършва след отстраняване на непълнотата или грешката или на явната фактическа грешка;

2. при разлики, по-малки от допустимите по чл. 18, ал. 4, съответно по чл. 18, ал. 5, границите, определени с данните от геодезическите измервания, се отразяват в кадастралната карта и са в съответствие с документите за собственост.

(6) Когато границите на поземлените имоти в кадастралната карта отговарят на изискванията за точност по чл. 18, ал. 4, съответно на чл. 18, ал. 5, те могат да бъдат коригирани еднократно при последващи геодезически измервания само със съгласието на собствениците.

(7) Материалите и данните от геодезическите измервания включват: резултатите от измерванията и обработката им – в цифров вид; координатен регистър на изходните и подробните точки – в цифров вид; схема с точките от ползваната геодезическа основа – в цифров вид; обяснителна записка, включваща и информация за унищожени и новосъздадени точки от геодезическата основа – в цифров вид. Когато липсва РГО и е създадена нова, се предават и данни по реда на чл. 23.

Чл. 74

(1) Извън случаите на чл. 62, Съществуващи на терена сгради или съоръжения на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на заснемане на съществуващото на място състояние, като данни за собствеността и собственика се записват в кадастралния регистър на недвижимите имоти след предоставяне на документ за собственост.

(2) Сгради или съоръжения на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, които попадат в неурбанизирана територия, се нанасят в кадастралната карта, като точността на определяне на границите им съответства на изискванията на чл. 18, ал. 4, т. 1.

Чл. 75

(1) Проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се изработва и представя в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5 ЗКИР.

(2) Проектната документация за изменение на кадастралната карта съдържа и следните текстови и графични материали в цифров вид:

1. вид на изменението;

2. данни за правоспособното лице – номер от регистъра на правоспособните лица и наименование/име;

3. данни за възложителя на проекта;

4. обхват на проекта – идентификатори на обектите на кадастъра, които се засягат от изменението, както и координати на подробните точки, които се запазват и ограничават изменението;

5. данни от кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти в обхвата на изменението;

6. проектни данни за изменението;

7. материали и данни от геодезически измервания и обработката им по чл. 73, ал. 7;

8. материали от геодезически измервания и данни за нови точки от геодезическата основа по чл. 26, както и реперни карнети по чл. 23, ал. 10;

9. документи, удостоверяващи основанието за исканото изменение;

10. обяснителна записка.

(3) Когато изменението се отнася до граница на поземлен имот, данните по ал. 2, т. 5 съдържат и данни за сградите, но не съдържат данни за самостоятелните обекти в обхвата на изменението.

(4) Когато изменението се отнася до нанасяне на сграда или съоръжение на техническата инфраструктура, до промяна на граница на сграда или съоръжение на техническата инфраструктура, данните по ал. 2, т. 5 задължително включват и данни за поземления имот, в който е разположена сградата или съоръжението на техническата инфраструктура.

(5) Когато изменението се отнася до самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура, данните по ал. 2, т. 5 задължително включват данни за сградата или съоръжението на техническата инфраструктура, в които попада самостоятелният обект.

(6) Когато се нанася сграда или съоръжение на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти или се нанася надстрояване или пристрояване на сграда със самостоятелни обекти, проектът съдържа и данни за самостоятелните обекти.

(7) Проектните данни за всяко изменение по ал. 2, т. 6 съдържат:

1. вид на обектите – поземлен имот, сграда, съоръжение на техническата инфраструктура, самостоятелен обект;

2. състояние на обектите – нови или изменени;

3. временни идентификатори съгласно наредбата по чл. 26, ал. 4 ЗКИР;

4. границите или очертанията на обектите, които се изменят или са нови;

5. данни по чл. 25, ал. 1, т. 1 – 3 за обектите на изменение;

6. данни за собствениците, носителите на други вещни права и актовете, от които черпят правата си, съгласно чл. 25, ал. 2 и 3.

(8) При отчуждаване на реални части от поземлени имоти с цел изграждане и реконструкция на обекти от транспортната инфраструктура проектът за изменение в кадастралната карта се изработва въз основа на данни от парцеларен план.

(9) Обяснителната записка по ал. 1, т. 10 съдържа:

1. данните по ал. 1, т. 1 – 4;

2. обосновка на изменението;

3. данни и материали, послужили за изработване на проекта за изменение;

4. анализ на измерванията и резултатите – геодезическа основа, инструменти, метод на измерване, метод на обработка, максимални разлики в абсолютното положение на точки от съществуващи граници на поземлени имоти и сгради, максимални разлики при координиране на проектните точки.

(10) Всички данни, материали и документи, изработени от правоспособното лице, се подписват с квалифициран електронен подпис.

(11) Правоспособното лице предоставя застрахователна полица и документ, удостоверяващ преминат курс за поддържане и повишаване на професионалната квалификация или данни за тях, ако в регистъра по чл. 19, т. 1 от Наредба № 3 от 16.02.2001 г. за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, данните са неактуални или липсват.

Чл. 76

(отменен)

За реда и условията при извършване на преобразуване в цифров вид на планове и карти, създадени и одобрени в графичен вид, с цел поддържане на данните в тях в цифров вид, създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, за издаване на комбинирани скици се издава инструкция от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 77

(1) Проектът за изменение на кадастралната карта се проверява и приема от службата по геодезия, картография и кадастър по ред, определен с наредбата по чл. 50 ЗКИР.

(2) Не се приема проект за изменение на кадастралната карта, който не отговаря на изискванията, посочени в тази наредба, и/или когато граници на недвижими имоти, които се изменят с проекта, са предмет на изменение на приет проект.

(3) Проектът за изменение се съхранява в информационната система на кадастъра 6 месеца след датата на приемането му. При представяне в СГКК на удостоверение или при служебно постъпване на данни за наличие на съдебен спор или за висящо административно производство пред друг административен орган проектът се съхранява до решаването му, съответно до приключване на производството.

(4) След актуализиране на кадастралната карта и кадастралните регистри или след изтичане на 6-месечния срок приетият проект за изменение се съхранява в електронен архив.

(5) Когато проектът съдържа данни за зони на ограничения, данните се отразяват в кадастралната карта и в регистъра на зоните на ограничения.

Чл. 78

(1) Данните за зоните на ограничения се представят с проект в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5 ЗКИР.

(2) Проектът за отразяване или изменение на зона на ограничение съдържа:

1. кадастралната карта в обхвата на зоната на ограничение;

2. границите/очертанията на зоната на ограничение с геодезическите координати на определящите ги точки;

3. временен номер на зоната на ограничение;

4. вид на ограничението по номенклатура;

5. идентификатор на господстващия имот, ако има такъв;

6. лицето, в чиято полза е ограничението;

7. основание за създаване на зоната на ограничение (нормативен акт, административен акт или договор);

8. начална и крайна дата за срока на ограничението;

9. данни за правоспособното лице – номер от регистъра на правоспособните лица и наименование/име;

10. схема на зоната на ограничение с данните от т. 1 до т. 5.

(3) Регистърът на зоните на ограничения се създава и поддържа в цифров вид съгласно приложение № 10 и съдържа:

1. номер на зоната на ограничение;

2. основание за създаване на зоната;

3. вид на ограничението;

4. площ на зоната;

5. идентификатор на господстващ имот, ако има такъв;

6. данни за лицето, в чиято полза е ограничението;

7. срок на действие на ограничението;

8. забележка.

(4) В официални документи за поземлени имоти, които попадат в обхвата на зони на ограничения, се отразяват границите/очертанията на зоните на ограничения и данните по ал. 3, т. 1 – 3 и т. 5 – 7, както и площите на засегнатите части от имотите.

(5) Когато ограничението е срочно, зоната на ограничение се заличава служебно от службата по геодезия, картография и кадастър след изтичане на срока.

Чл. 79

Изменение на данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършва въз основа на предоставени документи или идентификационни данни за документи, в случай че за същите има създадени регистри на държавната или общинската администрация, или с тях се удостоверяват данни, които се съдържат в база данни на държавната или общинската администрация.

Чл. 80

(1) Службата по геодезия, картография и кадастър нанася в кадастралната карта и кадастралните регистри новите или променените граници на обектите на кадастъра, определени при създаването, обновяването или поддържането в актуално състояние на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 ЗУЧК. Измененията се извършват по искане на органа, в чиито правомощия е управлението на тези обекти.

(2) При възникване на нови обекти или промени в границите на обектите по чл. 6, ал. 4, т. 1, 2 и 5 ЗУЧК, с които се променят изходните данни, при които са определени границите на охранителни зони „А“ и „Б“, службата по геодезия, картография и кадастър нанася измененията на зоните на ограничение в кадастралната карта и кадастралните регистри по искане на органа, в чиито правомощия е управлението на обектите по чл. 6, ал. 4, т. 1, 2 и 5 ЗУЧК.

(3) Измененията по ал. 1 се извършват по реда на чл. 54 ЗКИР – за имоти в урбанизирана територия, или по реда на чл. 53б ЗКИР – за имоти в неурбанизирана територия, въз основа на проект, изработен от правоспособно лице по кадастър, съгласно чл. 75.

(4) Зоните на ограничение се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на проект, изработен от правоспособно лице по кадастър, съгласно чл. 78.

(5) В проекта за изменение на КККР частта от поземления имот, засегната от непълнотата или грешката, или явната фактическа грешка, се обособява като отделен поземлен имот, за който се записват дублиращи се права на собственост.

(6) При нанасяне на нов обект, в случаите на чл. 6, ал. 8 ЗУЧК, службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2 ЗКИР.

Чл. 81

(1) Явна фактическа грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти се отстранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър при констатирането й по заявление от заинтересовано лице или при установяването й от службата по геодезия, картография и кадастър.

(2) Когато явната фактическа грешка се установи по повод на искане за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на глава седма, административното производство се прекратява до отстраняване на явната фактическа грешка.

(3) В случаите на чл. 51, ал. 5 от ЗКИР кметът на общината съобщава на заинтересованите лица за започване на дейностите по отстраняване на явната фактическа грешка с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството и се публикува на интернет страницата на общината. Обявлението съдържа данни за: имотите – обект на изменение, срока за означаване на границите и правоспособното лице, което ще извърши измерванията и изработи проекта за изменение на кадастралната карта.

(4) След приемане на проекта за изменение на кадастралната карта заинтересованите лица, засегнати от изменението, се уведомяват за започване на административното производство за отстраняване на явната фактическа грешка от:

1. службата по геодезия, картография и кадастър по реда на АПК, когато се засягат до 50 поземлени имота;

2. Агенцията по геодезия, картография и кадастър чрез обявление, обнародвано в „Държавен вестник“, когато се засягат повече от 50 поземлени имота; в 5-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ се извършва обявяване и в сградите на службата по геодезия, картография и кадастър, общината и кметството, по местонахождение на имотите.

(5) Заинтересованите лица по ал. 3 могат да се запознаят с проекта за изменение и да направят възражения по него:

1. в случаите по ал. 4, т. 1 – в 7-дневен срок от получаване на уведомлението;

2. в случаите по ал. 4, т. 2 – в 14-дневен срок от обнародване на обявата в „Държавен вестник“.

(6) Службата по геодезия, картография и кадастър, след изтичане на сроковете по ал. 5, изяснява фактите и обстоятелствата от значение за установяване на явната фактическа грешка, като преценява основателността на исканията и възраженията на заинтересованите лица.

Чл. 81а

(1) За констатиране на явната фактическа грешка правоспособното лице по кадастър изработва карта на контактната зона и списък на засегнатите имоти.

(2) Геодезическите измервания на граничните точки на поземлените имоти в обхвата на засегнатите имоти се извършват от правоспособното лице по кадастър при спазване на приложимите условия и ред по чл. 37 – 39 и чл. 73.

(3) Границите на поземлените имоти в контактната зона се определят след съвместяване и анализ на данните, получени от обработката на геодезическите измервания, данните от картата на възстановената собственост и от кадастралната карта, както и от всички налични данни и документи (строителни книжа, подробни устройствени планове, разрешителни, актове за въвеждане в експлоатация, данни за проведени процедури за отчуждаване или обезщетяване и др.), въз основа на които се установява вярното им местоположение в съответствие с действащите нормативни изисквания към момента на тяхното възникване.

(4) Явна фактическа грешка се констатира, когато разликите ΔSi между идентични точки от границите на имотите от кадастралната карта и картата на възстановената собственост са в допустимите норми по чл. 18, ал. 5, а разликите ΔSi между идентични точки от границите на имотите от кадастралната карта и определените въз основа на геодезически измервания и анализ на наличните данни и документи не отговарят на изискванията за точност по чл. 18, ал. 5.

(5) Явна фактическа грешка е налице и когато границите на поземлени имоти са материализирани и не са отразени в картата на възстановената собственост, съответно в кадастралната карта. Не се считат за явна фактическа грешка променени или заличени на място полски пътища, чиито граници са определени в плана за земеразделяне, одобрен по реда на ЗСПЗЗ.

(6) Списъкът на засегнатите имоти съдържа: идентификаторите на имотите и номерата им от предходен план за всеки засегнат поземлен имот; трайно предназначение на територията; начин на трайно ползване; данни за собствеността – имена, документ за собственост и адрес на собственик; площ на имотите и източника на данни по чл. 41, ал. 1 ЗКИР – за границите им; площ на засегнатата част; допустима разлика в площта mPДОП.

(7) Проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти се изработва съгласно чл. 75, отразяващ предложение за отстраняване на явната фактическа грешка. Проектът за изменение е с обхват всички поземлени имоти с констатирана явна фактическа грешка. За имотите, които остават свободни след отстраняване на грешката, правоспособното лице посочва в проекта фактическото ползване на имота.

Чл. 81б

(1) Картата на контактната зона, списъкът на засегнатите имоти и проектът се разглеждат от комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР. Решенията на комисията се обективират в протокол, в който за всеки имот се посочват начинът за отстраняване на явната фактическа грешка и наличието или липсата на основание за обезщетяване. Протоколът се придружава от списък на имотите или частите от тях, които представляват явна фактическа грешка. Решенията на комисията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите при спазване изискванията на чл. 81а, ал. 3 – 5.

(2) Трайното предназначение на територията и начинът на трайно ползване на поземлените имоти се определят по наличните документи и съобразно съответния приложим нормативен акт.

(3) При необходимост комисията може да възлага извършване на проверка на място, за което се съставя констативен протокол.

(4) При липса на основание за обезщетяване комисията дава предложение за провеждане на отчуждителна процедура за собствениците на засегнатите имоти по реда на съответния приложим закон.

(5) Въз основа на решенията на комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР СГКК приема проекта за изменение или го връща за преработване на правоспособното лице.

(6) При наличие на основание за обезщетяване службата по геодезия, картография и кадастър изпраща приетите проекти за изменение за съгласуване от директора на областна дирекция „Земеделие“ по отношение обезщетението по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, съответно по чл. 6 ЗВСГЗГФ и § 8 ПЗРЗВСГЗГФ.

(7) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри при отстраняване на явна фактическа грешка се одобряват със заповед по чл. 53б, ал. 5, т. 1 или 2 ЗКИР. Заповедта, придружена от скица-проект, се изпраща на общинската служба по земеделие за провеждане на процедура по обезщетяване.

(8) Службата по геодезия, картография и кадастър изпраща заповедта, придружена от скица-проект, до компетентния орган за провеждане на отчуждителната процедура съгласно решението на комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР.

Чл. 81в

(1) Нанасяне на липсваща или неточно отразена сграда или съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект, в кадастралната карта се извършва при спазване на чл. 74 и 75. Изменението в кадастралната карта се одобрява със заповед по чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР.

(2) Премахване на сграда се удостоверява по реда на чл. 62, ал. 4. За изменението се уведомява и директорът на областна дирекция „Земеделие“.

Чл. 82

(1) Актуалността и точността на съдържанието на плановете, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ, както и на одобрените кадастрални планове по реда на § 40, ал. 3 и 4 ПЗРЗИДЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се проверяват от правоспособно лице. Оценката за точност на плана се проверява при условие, че оценката за актуалност отговаря на изискванията по ал. 5.

(2) Оценката за актуалност се изразява чрез съотношението на броя на актуалните граници на поземлените имоти и сгради от плана към общия брой на съществуващите на терена граници на поземлени имоти и сгради. Проверката се извършва на площ не по-малка от 25 на сто от територията на плана, като броят на проверените имоти е равномерно разпределен върху територията на плана, и се отбелязва върху копие от кадастралния план на хартия. Неактуалните и новите граници и сгради се маркират с червен цвят върху копието. Съществуващите върху плана граници, които не са материализирани на терена, се приемат за актуални. При изброяване на границите границата е една от възлова до възлова точка.

(3) За извършената оценка на съдържанието по ал. 2 се съставя доклад. В доклада се описват проверените квартали, броят на проверените граници и сгради и броят на съществуващите на терена граници и сгради. Към доклада се прилага копието от кадастралния план, върху което е отразена проверката.

(4) Когато съотношението по ал. 2 е по-малко от 0,6, в доклада по ал. 3 се записва, че по съдържание кадастралният план не отговаря на изискванията за създаване на кадастрална карта. В този случай кадастралният план не се използва за създаване на кадастрална карта.

(5) Когато съотношението по ал. 1 е по-голямо от 0,6, в доклада по ал. 3 се записва, че по съдържание кадастралният план отговаря на изискванията за създаване на кадастрална карта.

(6) Точността на кадастралния план се проверява чрез статистически анализ на координатните разлики на точки и разлики на дължини съгласно приложение № 6. Координатите на точките се определят от съществуващи върху плана трайно материализирани граници на поземлените имоти и сгради и чрез геодезически измервания и изчисления на координатите на същите точки. Дължините се измерват на място и от плана и са между точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти и сгради. Измерват се на място подробни точки от граници на поземлени имоти и сгради, видими от улиците, равномерно разпределени в територията на кадастралния план. Измерванията се извършват върху територия, която е не по-малка от 10 на сто от площта на кадастралния план. За териториите, в които се извършва оценка, когато не съществува РГО или съществуващата не отговаря на изискванията по чл. 23, се създава нова РГО. Когато планът не е в координатната система на кадастралната карта, координатите на координатните кръстове се трансформират в координатната система на кадастралната карта чрез програмата на АГКК за трансформация между различни координатни системи.

(7) Когато статистическият анализ за точност показва разпределение, близко до нормалното, и ?S и ∂s отговарят на допустимите стойности по чл. 18, ал. 4, т. 1, в доклада по ал. 3 се записва, че действащият план отговаря на изискванията за точност. Данните и материалите от координирането, оцифряването, трансформирането на плана в координатната система на кадастралната карта и анализът се прилагат към доклада.

(8) Службата по геодезия, картография и кадастър приема с протокол материалите и данните за оценка на точността на кадастралния план по реда на наредбата по чл. 50 ЗКИР. В протокола се отбелязва, че кадастралният план ще се използва или няма да се използва при изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Чл. 83

(1) За поддържане на кадастрална карта и кадастрални регистри и за изработване на комбинирани скици графичните планове по чл. 82, ал. 1 се проверяват за актуалност и точност и се съставя доклад по реда на чл. 82.

(2) Допустимите стойности на ?S и ∂s за граници на поземлени имоти, определени от графичен план, са:

1. за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти, сгради от основното застрояване и на съоръжения на техническата инфраструктура ΔS <= 60 сm и ∂S <= 40 cm;

2. за точки от нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и сгради от допълващото застрояване ΔS <= 90 сm и ∂S <= 60 cm.

(3) За поддържане на кадастралната карта в актуално състояние могат да се използват само планове, които са проверени по реда на чл. 82 и са в допуските на ал. 2. Графичните планове се преобразуват в цифров вид съгласно изискванията в приложение № 9.

(4) Дейностите по ал. 1, 2 и 3 се извършват от правоспособно лице по кадастър.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Граница на сграда“ се определя от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен или на полуподземния етаж, включително и проходите в тези очертания.

2. „Граница на урбанизирана територия“ е строителната граница на населеното място или селищно образувание, определена от действащите подробни устройствени планове, съответно подробни градоустройствени планове и техните изменения, или от одобрен околовръстен полигон.

3. „Етаж“ е част от сграда или съоръжение на техническата инфраструктура между две последователни подови конструкции или между подова и покривна конструкция.

4. „Затворен контур“ („контур“) са последователно свързани граници и/или очертания от едно кадастрално ниво, които не се самопресичат, или пресичат помежду си.

5. „Землище“ е съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място.

6. „Идентични точки от граница“ са две или повече координатни определения за подробна точка от граница, получени от геодезически измервания и изчисления и/или от преобразуване в цифров вид на източниците по чл. 41, ал. 1 ЗКИР. Идентични точки са и връх от граница от единия източник и петата на перпендикуляра, спуснат от върха до граница от втория източник.

7. „Идентификационен код на държава“ по смисъла на чл. 6, ал. 4 е идентификационният код на съответната държава съгласно приложение „Номенклатура на държавите и териториите, използвана за целите на статистиката относно външната търговия на Общността и статистиката относно търговията между нейните държави-членки“ към Регламент (ЕО) № 750/2005 на Комисията от 18 май 2005 г.

8. „Контактна зона“ е участък от картата, в който при обединяване на данни от източниците по чл. 41, ал. 1 ЗКИР се получават несъответствия в границите на поземлените имоти – неидентифицирани територии и/или застъпвания.

9. „Непрекъсната област“ е територия, оградена от затворен контур, в която всеки две произволни точки могат да бъдат свързани с линия (път), която принадлежи на контура.

10. „Ниво в самостоятелен обект“ е част от самостоятелен обект между две последователни подови конструкции или подова и покривна, като една от подовите конструкции принадлежи само на самостоятелния обект.

11. „Номер от предходен план“ е номерът, с който имотът е идентифициран в предходен план или карта (за урбанизирана територия – планоснимачен номер, парцел, квартал; за земеделски земи и гори – масив, парцел).

12. „Очертание на самостоятелен обект“ е контурът, ограничен от външните ограждащи стени на обекта и осовите линии на разделителните стени към съседните обекти или към прилежащите помещения, или общите части в сградата. Контурът на самостоятелния обект обхваща още лоджиите, балконите и терасите по външните им очертания.

13. „Подробна точка“ е точка, която определя граница на поземлен имот, на сграда или на съоръжение на техническата инфраструктура.

14. „Предишен идентификатор на недвижим имот“ е идентификаторът/ите на недвижимите имоти, от които произхожда имотът, когато имотът е получен в резултат на делба, разделяне или съединяване, след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри.

15. „Скица-проект“ и „схема-проект“ са официални документи, издадени от АГКК въз основа на приет проект, който е основание за изменение на граници и/или очертания на обектите на кадастъра.

16. „Спор за материално право“ по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

17. „Съоръжение на техническата инфраструктура“ е съоръжение, в което има поне един самостоятелен обект по смисъла на § 1, т. 1 ДРЗКИР.

18. „Форсмажорни обстоятелства“ са:

19. „Трайно материализирана граница“ е граница, която може да бъде: стена на сграда; ограда, изпълнена от бетон, зидани камъни, тухли, метал с бетонна или каменна подземна основа; зидана или бетонна подпорна стена, суха зидария с височина на зида над 1,20 м и стена на масивно съоръжение или граница, означена с трайни знаци по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР.

20. „Нетрайно материализирана граница“ е граница, която може да бъде: ограда, изградена от градински мрежи, суха зидария с височина на зида до 1,20 м, бодлива тел, жив плет, но с бетонирани бетонни или метални колове между тях или граница на обект на техническата инфраструктура.

21. „Нематериализирана граница“ е граница, която е определена с влязъл в сила план или карта, граница, одобрена или определена по реда на закон, вкл. границите на обектите на техническата инфраструктура и границите, представляващи структурни линии на естествени и изкуствени форми на релефа.

22. „Брой етажи“ е броят на надземните етажи или на подземните етажи в подземна сграда.

§ 2

Място за паркиране не е обект на кадастъра по смисъла на § 1, т. 1 ДРЗКИР, не получава идентификатор и не се нанася в кадастралната карта и кадастралните регистри.

§ 3

(1) До одобряване на формат на записа на цифровите карти и регистрите към тях по чл. 12, т. 5 ЗКИР от министъра на регионалното развитие и благоустройството се прилага формат, одобрен от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

(2) Разпоредбите на наредбата не се прилагат за документи, данни и характеристики на обектите на кадастралната карта и кадастралните регистри, чието описание не съответства на одобрения формат от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

§ 4

(1) До одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ и § 6 от ПЗР от Наредба № 14 от 2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 71 от 2001 г.) и по реда на § 40 ПЗРЗИДЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се поддържат в актуално състояние от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, засягащи съдържанието на кадастралния план, включително и в случаите на § 8. Скиците на недвижимите имоти се изработват по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК.

(2) Кадастралните планове се поддържат в цифров и/или графичен вид. Кадастралните планове в графичен вид се преобразуват в цифров вид по реда,определен в приложение № 9.

(3) При поддържане на кадастралните планове се прилагат изискванията на чл. 18, 19 и чл. 20, ал. 2 – 4.

(4) Измененията в кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях са за сметка на заинтересованите лица с изключение на случаите при нанасяне на промени по чл. 86, ал. 1 ЗКИР и при промяна на границите на административно-териториалните и териториалните единици, както и в други случаи, когато информацията за настъпилите промени е получена служебно.

(5) Действащите кадастрални планове се поддържат в актуално състояние, като:

1. заявленията за изменения на кадастрални планове и за издаване на удостоверение по § 7, заедно със съответната документация по чл. 75, обосноваваща изменението, се отправят до общинската администрация по местонахождение на недвижимия имот, която извършва необходимите проверки;

2. за нанасяне на промените при делба, разделяне, съединяване, отчуждаване на част от поземлен имот, промяна на граница по взаимно съгласие, нанасяне на нови поземлени имоти или сгради се представя проект за изменение на кадастралния план в цифров вид със съдържание, съответстващо на чл. 75, и скица-проект в графичен вид, изработена въз основа на данните от проекта; проектът за изменение и скицата-проект се изработват от правоспособно лице по кадастър съгласно ЗКИР въз основа на данните за имотите от кадастралния план и от геодезическите измервания; проектът за изменение в цифров вид се представя в приетия формат по чл. 12, т. 5 ЗКИР;

3. в случаите на делба, разделяне, съединяване и промяна на граница по взаимно съгласие е необходимо предварително съгласуване на скицата-проект с общинската администрация;

4. данните от геодезическите измервания се представят във формат съгласно изискванията на Наредбата по чл. 50 ЗКИР;

5. в случаите на т. 2 всеки от новообразуваните поземлени имоти получава планоснимачен номер след последния използван номер в съответния регистър на имотите (разписен списък); новозаснетите сгради получават планоснимачен номер, когато са разположени в повече от един имот, както и когато собственикът на сградата или на самостоятелен обект в нея е различен от собственика на поземления имот;

6. непълнотата или грешката се отстранява от общинската администрация, като:

(6) Измененията в кадастралните планове се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление – от кмета на района.

(7) Не се издава заповед в случаите на възникване или премахване на нови сгради или преустройство, надстрояване или пристрояване на съществуващи сгради, при промяна или записване на нови данни в регистъра на собствениците (разписен списък), при промяна на границите на административно-териториалните и териториалните единици, промяна на начина на трайно ползване и адреса на имота. В тези случаи изменението на кадастралния план се извършва въз основа на представените по чл. 75 документи и материали и данните от геодезическите измервания.

(8) Заповедта по ал. 6 се съобщава на заинтересованите лица по реда на АПК.

(9) Заповедта по ал. 6, съответно отказът за издаването й, могат да се обжалват от заинтересованите лица по реда на АПК пред административния съд по местонахождението на имота. Заповедта за одобряване на изменението на кадастралния план влиза в сила след изтичане на срока за обжалването й по отношение на имотите, за които няма подадени жалби.

(10) Заинтересовани лица по ал. 8 и 9 са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти, чиито права се засягат от изменението на кадастралния план.

(11) Измененията по ал. 1 се нанасят от общинската администрация в графичния оригинал на кадастралния план, в цифровия му вид и в копието, върху което е одобрен действащият подробен устройствен (градоустройствен) план.

(12) Проектите за изменение на кадастралния план се съхраняват от общинската администрация в цифров и графичен вид до предаването им на АГКК по реда на § 6, ал. 3 ПЗРЗКИР.

§ 5

(1) Започнатите до влизане в сила на наредбата производства по изменение на кадастралните планове по реда на § 5 от ПЗР на Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 41 от 2005 г.) се довършват по досегашния ред.

(2) Производството се счита за започнало, ако заявлението за изменение на кадастралния план е подадено в общинската администрация до влизане в сила на наредбата.

§ 6

За районите, в които е открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, общинската администрация предава на АГКК данните за измененията в поддържаните кадастрални планове в 7-дневен срок от отразяването им.

§ 7

До одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на ЗКИР удостоверения, че строежите, подлежащи на въвеждане в експлоатация, са нанесени в кадастралния план, се издават от общинската администрация.

§ 8

До създаване на специализирани карти по чл. 32 и 34 ЗКИР:

1. в кадастралните планове, поддържани по реда на § 4, се отразяват и специализираните данни съгласно глава втора от Наредба № 7 от 1995 г. за изработване и поддържане на кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500 (ДВ, бр. 93 от 1995 г.);

2. кадастралните планове на подземните проводи и съоръжения се поддържат по досегашния ред при спазване на изискванията на Инструкция и условни знаци за изработване и поддържане на планове на подземни проводи и съоръжения от 1984 г. на Министерството на строителството и селищното устройство – Главно управление по геодезия, картография и кадастър;

3. общинската администрация издава удостоверение, че данните, подлежащи на отразяване в плановете по т. 1 и 2, са предоставени в необходимия вид и обем..

§ 9

(1) Одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 49а, ал. 3 ЗКИР се предават в 7-дневен срок на общинската служба по земеделие, съответно на общинската администрация, за отразяването им в поддържаните от тях карта на възстановената собственост, съответно кадастрални планове.

(2) Поддържането на картата и на регистрите по ал. 1 и издаването на скици от тях се извършва от службата по геодезия, картография и кадастър.

§ 10

(1) Производствата по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, които са започнали от влизане в сила на ЗИДЗКИР (ДВ, бр. 57 от 2016 г.), до влизане в сила на наредбата се довършват по реда на Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

(2) Производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри се счита за започнало, ако от влизане в сила на ЗИДЗКИР (ДВ, бр. 57 от 2016 г.) до влизане в сила на наредбата заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР или по чл. 35б, ал. 1 ЗКИР е обнародвана в „Държавен вестник“, съответно е съобщена по реда на АПК на заинтересованите лица.

§ 11

(1) Започнатите, но незавършени производства по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри до влизане в сила на наредбата се довършват по досегашния ред.

(2) Производството се счита за започнало, ако заявлението за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е подадено в службата по геодезия, картография и кадастър до влизане в сила на наредбата.

§ 12

(1) Започнати, но незавършени производства по изменение на основните кадастрални данни и данните за правото на собственост и другите вещни права върху обектите на кадастъра в картата на възстановената собственост и регистрите към нея се довършват при спазване на условията и реда на тази наредба, като:

1. общинската служба по земеделие предава на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота постъпилите заявления за изменение на картата на възстановената собственост и придружаващите ги документи, включително проектите за изменение, изработени от изпълнителите на техническите дейности по договор с МЗХ, копия на документи от партидите на имота, които имат значение за извършване на изменението; заявленията и документите се предават с приемно-предавателен протокол;

2. след получаване на заявленията и документите към тях службата по геодезия, картография и кадастър извършва изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на глава седма;

3. за провеждане на производствата по ал. 1 се прилагат сроковете съгласно наредбата по чл. 58 ЗКИР;

4. за заявления, за които е събрана съответната държавна такса от общинската служба по земеделие, не се дължи друга такава на СГКК, включително при разлика в нейния размер.

(2) Производството се счита за започнало, ако заявлението за изменение на основните кадастрални данни и данните за правото на собственост и другите вещни права върху обектите на кадастъра е подадено в общинската служба по земеделие до датата на обнародване в „Държавен вестник“ на заповедта по § 33, ал. 2 ПЗРЗИДЗКИР (ДВ, бр. 57 от 2016 г.).

(3) На довършване по реда на тази наредба подлежат започнати, но незавършени производства по изменение на картата на възстановената собственост относно данните за правото на собственост и другите вещни права върху обектите на кадастъра и относно данните по чл. 14 от Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (ДВ, бр. 102 от 2004 г.), които представляват основни кадастрални данни.

(4) Производства по изменение на картата на възстановената собственост, които не представляват основни кадастрални данни по чл. 27, ал. 1 ЗКИР и данни по чл. 30, ал. 2, т. 1 и 2 ЗКИР, се довършват по реда на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост.

§ 13

(отменен)

До издаване на инструкцията по чл. 76 графичните кадастрални планове, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ, ЗТСУ и § 6 от ПЗР от Наредба № 14 от 2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и кадастралните планове, одобрени по реда на § 40, ал. 3 и 4 ПЗРЗИДЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), които отговарят на изискванията за актуалност и точност съгласно чл. 82, се преобразуват в цифров вид по реда на чл. 83.

§ 14

Наредбата се издава на основание чл. 31 ЗКИР и отменя Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 41 от 2005 г.).

§ 15

(1) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите, които регламентират:

1. дейностите по създаване и поддържане на информационно-административната карта, регистъра към нея и процесите, свързани с тях;

2. дейностите по нанасяне на зоните на ограничения и техните изменения и по създаване на регистъра на зоните на ограничения;

3. съдържанието и начина на представяне на кадастралния регистър на недвижимите имоти при създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри;

4.

5. съдържанието и начина на представяне на регистъра на геодезическата основа;

6. дейностите по създаване на регистъра на административно-териториалните и териториалните единици;

7. неприемането на проект за изменение на кадастралната карта, съгласно който границите на недвижими имоти, които се изменят с проекта, са предмет на изменение на приет проект.

(2) В срок до 31.12.2023 г. АГКК осигурява създаването на функционалности в информационната система на кадастъра за прилагане на дейностите по ал. 1.

(3) До осигуряване на функционалности в информационната система на кадастъра в срока по ал. 2 за ал. 1, т. 3 – 5 се прилага досегашният ред.

§ 16

Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството по предложение на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Министър: Лиляна Павлова

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1 Разграфка и номенклатура на кадастралната карта. Традиционни картни носители и оформление на картен лист

I. Мащаби. Разграфка и номенклатура 1. Мащаби 1.1. Основните мащаби за изчертаване на кадастралната карта в графичен вид са: – М 1:1000 – за урбанизирани територии; – М 1:5000 – за всички останали територии. 1.2. При изискване с техническото задание могат да се ползват и следните мащаби: – М 1:500 или М 1:2000 – за урбанизирани територии в зависимост от площта на поземлените имоти и гъстотата на застрояването им; – М 1:2000 или М 1:10 000 – за неурбанизирани територии в зависимост от площта на поземлените имоти. 2. Разграфка и номенклатура 2.1. Разграфката и номенклатурата на листовете на кадастралната карта в Българската геодезическа система 2005 (БГС 2005) са съгласно Наредба № 2 от 2010 г. за дефиниране, реализация и поддържане на Българската геодезическа система (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). 2.2. Разграфката на картните листове в М 1:1000 е свързана с тази на картните листове в М 1:5000, като всеки картен лист в М 1:5000 се разделя на 25 картни листа в М 1:1000 с размери 15″ по ширина и 22″,5 по дължина. 2.3. Разграфката на картните листове в М 1:500 се получава, като всеки картен лист в М 1:1000 се разделя на 4 картни листа в М 1:500. 2.4. Номенклатурата на картните листове в М 1:1000 се получава, като към номенклатурата на листа в М 1:5000 се добави в скобите номерът на листа в М 1:1000, изписан с римски цифри (от I до XXV). Например картен лист № XIII, показан на чертежа, има номенклатура К-34-35-(120-XIII). М 1:5000 – K-34-35-(120) М 1:1000 – K-34-35-(120-XIII) 3. Свободна разграфка 3.1. Кадастралната карта за отделен имот или за група имоти, както и за части от землища може да бъде изчертавана в свободна разграфка. 3.2. Свободната разграфка обхваща само определена част от кадастралната карта, която се изобразява в съответния мащаб върху един или минимален брой еднакви по размери листове. Картните листове се номерират по последователни редове, като се започва от северозапад и се спазва посоката на номерация от запад на изток. Допуска се картата за отделен имот или група имоти да бъде изчертавана и на листове с формат А3 или А4. II. Традиционни картни носители и оформление на картен лист 1. Картни носители За одобряване и съхранение кадастралната карта се изчертава задължително на полиестерна недеформируема материя с дебелина не по-малка от 0,11 mm, като се вземат специални мерки за запазване трайността на изчертаното съдържание. В процеса на създаване на кадастралната карта за проверка, контрол и приемане тя може да се изчертава на хартия или на друг подходящ носител. 2. Рамково и извънрамково оформяне на кадастрална карта Елементите от рамковото и извънрамковото оформление се оформят, като извън рамките на кадастралната карта се записват: 2.1. горе вляво – Кадастрална координатна система 2005 (H = 2 mm, литературен прав); 2.2. горе в средата – на два реда: „Кадастрална карта“ (H = 6 mm); номенклатура на картния лист (H = 3 mm, литературен прав); 2.3. горе вдясно – последователно на редове се записват: област, общините в областта, кодове по ЕКАТТЕ и имената на населените места в общината (H = 2 mm, литературен наклонен, тесен); когато в листа попадат съответно: – повече от едно населено място в община. Имената на населените места се изписват едно след друго, отделени със запетая, като за всяко населено място се записва кодът по ЕКАТТЕ, град или село и наименование. При необходимост населените места се изброяват на повече от един ред, като всеки нов ред започва от края на името на общината; – повече от една община в областта. Изписват се последователно имената на общините, отделени със запетая. При необходимост имената на общините се изписват на повече от един ред, като всеки следващ започва от края на името на областта; – повече от една област. Изписва се текст област и името на областта. Всяка област се изписва на нов ред; 2.4. долу вляво на два реда – © МРРБ – АГКК (Н = 2 mm, литературен прав); Одобрена със заповед № …………..; 2.5. долу в средата – мащаб (H = 2 mm, литературен прав) и 1 cm = ... m; 2.6 долу вдясно на два реда: Отпечатана от ……………. (СГКК/АГКК); Актуална към: ………………. (дата на отпечатване); 2.7. дебелината на ограничителната рамка на съдържанието на картата е 0,1 mm; външната рамка е двойна с дебелина на линиите – 1 mm, и разстояние между тях – 1 mm; разстоянието между ограничителната рамка и вътрешната линия на двойната рамка е 8 mm; 2.8. в средата на външната линия на двойната рамка се изписват номенклатурите на четирите съседни картни листа (H = 2 mm, литературен прав); 2.9. разстоянието между външната рамка и края на картния лист е не по-малко от 5 сm. Стойностите на географските координати на върховете на картния лист се записват в полето между външната и вътрешната рамка. Стойностите на проекционните координати x, y за всяка координатна линия се записват в полетата между външната и вътрешната рамка съответно ляво – дясно и горе – долу.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 13, ал. 2 Класификатор за начин на трайно предназначение на териториите

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 14, ал. 4 Класификатор за начините на трайно ползване на поземлените имоти

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 Класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 17, ал. 8 Схеми на етажи в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура

1. Основното предназначение на схемите е документиране на взаимното разположение на самостоятелните обекти в сградата по етажи. За схемите на самостоятелните обекти в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура не се прилагат изисквания за точност и от тях не се извличат данни за размери. 2. Схемата на етажи съдържа извадка от кадастралната карта и схеми на всички етажи на сградата, а за съоръженията на техническата инфраструктура – само на етажите със самостоятелни обекти. 2.1. Извадката от кадастралната карта е в подходящ мащаб, осигуряващ четливост на съдържанието, и обхваща сградата или съоръжението на техническата инфраструктура, прилежащи улици и техните наименования, номер от административен адрес на сградата или съоръжението на техническата инфраструктура, номера на входове, номер на сградата или съоръжението на техническата инфраструктура, външно очертание на подземни етажи, ако не съвпадат с границите на сградата. 2.2. При създаване на схемите на етажи по-дългата фасада на сградата или съоръжението на техническата инфраструктура се ориентира в посока юг – север или запад – изток, така че да се изобразят максимален брой схеми на етажи в правоъгълно поле. Схемата на всеки етаж съдържа: а) границите на сградата или съоръжението на техническата инфраструктура от кадастралната карта – със сива линия, с дебелина 2 mm, а при наличие на подземна част, несъвпадаща с границите на сградата в кадастралната карта – с външно очертание със съответния условен знак съгласно формата по чл. 12, т. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър; при големи съоръжения на техническата инфраструктура (например метростанция), в които самостоятелните обекти заемат незначителна част от площта на съоръжението, схемата на етажа обхваща частта от границата/очертанието на съответния етаж, в която се намират самостоятелните обекти и входа в съоръжението, осигуряващ достъпа до тях; б) очертанията на съответния етаж с дебелина 0,2 mm; в) очертанията на самостоятелните обекти или части от тях на етажа, както и очертанията на общите части, на прилежащите части, на частите от етажа с неидентифицирани обекти – с черна линия, с дебелина 0,2 mm; г) разделителната линия между самостоятелните обекти от различни входове – с черна линия, с дебелина 0,5 mm; д) фоновото оцветяване в светложълто на общите части, в светлосиво на самостоятелните обекти и без оцветяване на очертанията на прилежащите части и на очертанията на неидентифицираните обекти; е) надписите на входовете, номерата на самостоятелните обекти, предназначението на самостоятелните обекти, когато не са жилищни, надпис „прилежащи части“ в очертанията на прилежащите части, предназначение на съоръжението на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти съгласно приложение № 4 „Класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелните обекти и на самостоятелните обекти в тях“, т. 5. „Съоръжения на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти в тях“ (например метростанция). 2.3. При самостоятелен обект, който се състои от части, разположени на различни нива, в схемата на съответния етаж се отразява очертанието на частта, чието ниво съвпада с етажа. Ниво в самостоятелния обект, което не съвпада с етаж на сградата, няма графично изображение, но се надписва броят на нивата в самостоятелния обект. 3. Номерацията на самостоятелните обекти – жилища в сградата, се извършва по входове и започва от най-ниския жилищен етаж, като по възможност се запазват административните им номера. Самостоятелните обекти, които не са жилища, получават номер след последния номер за жилище. Самостоятелните обекти в съоръженията на техническата инфраструктура се номерират с единна номерация за цялото съоръжение, като се започва от северозападния край на първия подземен етаж или на първия надземен етаж със самостоятелни обекти. 4. Номерата на самостоятелните обекти започват от 1 и са уникални за цялата сграда или съоръжение на техническата инфраструктура. Нови самостоятелни обекти получават номера след последния използван номер в сградата или съоръжението на техническата инфраструктура. 5. Когато един самостоятелен обект се състои от две или повече части на един или различни етажи, частите се номерират с един и същ номер. 6. В графичен вид схемите на етажите се изработват върху хартия с формат А4 или А3 и се подвързват в папка. Схемите на етажите в една сграда или съоръжение на техническата инфраструктура могат да са на една или повече страници. 7. Оформяне на схемите при отпечатване: В горната част на схемата в средата се записват: – схеми на етажи в сграда или схеми на етажи в съоръжението на техническата инфраструктура; – идентификатор на сградата или на съоръжението на техническата инфраструктура; – административен адрес на сградата или адреса/наименованието на съоръжението на техническата инфраструктура. В долната част на схемата вляво се поставя надпис: МРРБ – Агенция по геодезия, картография и кадастър. В долната част на схемата вдясно се записва датата. В краищата на всяка отделна част се оставят празни ивици не по-тесни от 3 сm. 8. Схемите на етажи в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура се представят съгласно форма 1, част от това приложение. ВИЖ схемите

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 82, ал. 6 Анализ на статистически ред. Оценка на точността. Съдържание на доклада за оценка на точността на кадастрална карта или кадастрален план

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 25, ал. 4 Кадастрален регистър на недвижимите имоти

ВИЖ приложения 6 и 7

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 36, ал. 2 Изисквания за извършване на геодезически измервания

1. Геодезическите измервания се осъществяват чрез технологии, които осигуряват данни за определяне на геодезически координати на точки от граници, с точност, по-висока от определената в чл. 18, ал. 4, т. 1, буква „а“, съответно – чл. 18, ал. 5, т. 1, буква „а“, намалени три пъти. 2. Не са геодезически измервания технологиите за определяне на координати на точки чрез оцифряване (сканиране и векторизиране) на графични планове и карти, одобрени по реда на закон. 3. Геодезическите измервания могат да се извършат чрез: а) тотални станции и технологии, осигуряващи изискванията на т. 1; б) ГНСС и технологии, осигуряващи изискванията на т. 1; в) фотограметрични технологии, осигуряващи изискванията на т. 1; г) комбинации на технологиите от буква „а“ до буква „в“. 4. Тоталните станции трябва да отговарят на следните изисквания: а) точност на измерена посока mR <= 5 mgon; б) точност на измерена дължина mS <= (10 + 10 S.10-6) mm, където S e измерената дължина в дименсия, mm. 5. При измервания с тотална станция същата се станционира върху точка от геодезическата основа или на подходящо избрано място за определяне на плановото й положение чрез свободна станция с изравнение. Допуска се създаване на второстепенни включени полигони в точки от геодезическата основа, както и използване на латови точки, определени от точки от геодезическата основа. Точността в планово положение на точка, определена като свободна станция, или точка, определена във второстепен полигон, не трябва да превишава допустимите стойности, определени в чл. 23, ал. 11, т. 2. 6. При измерването към подробните точки станцията се ориентира към най-малко две точки от геодезическата основа при две положения на тръбата с изключение на латовите точки, ако липсва възможност за две ориентации. Колимационната грешка, определена от измерванията за ориентация, трябва да бъде по-малка от 4 mgon. Измерването към подробна точка се извършва при едно положение на зрителната тръба. Измерванията завършват с контролно измерване към една от точките за ориентация. 7. Геодезическите измервания с ГНСС за определяне на геодезически координати на точки от граници се извършват в съответствие с изискванията на Инструкция № РД-02-20-25 от 2011 г. за определяне на геодезически точки с помощта на глобални навигационни спътникови системи, в сила от 11.10.2011 г., издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (ДВ, бр. 79 от 2011 г.), глава IV, раздел III „Геодезически снимки“. За определяне на геодезически координати на точки от граници чрез фотограметрични технологии се прилагат изискванията на Наредба № РД-02-20-16 от 2011 г. за планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност, в сила от 23.08.2011 г., издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (ДВ, бр. 65 от 2011 г.).

8. Външни стълби, оградени входове, вътрешни чупки, сгради, попадащи във вътрешни дворове (без видимост откъм улицата), и други елементи могат да се нанасят в кадастралната карта чрез измерване с мерна лента (ролетка) или ръчни лазерни далекомери (електронни лазерни ролетки), отговарящи на изискванията за точност, посочени в т. 4, буква „б“, като измерванията се извършват от вече определени граници на поземлени имоти и сгради, чрез използване на технологиите по т. 3, букви „а“ – „в“.

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 83, ал. 3 Преобразуване в цифров вид на графични планове и карти

Преобразуването на планове и карти от графичен в цифров вид включва дейности по сканиране и векторизиране или дигитализиране. Изработването на кадастралната карта от одобрени по реда на закон съществуващи планове и карти в графичен вид чрез преобразуване в цифров вид се извършва при спазване на следните изисквания: 1. Сканирането на планове и карти се извършва по листове. Използват се оригинали, контактно копирани оригинали и по изключение – копия от оригинали. Резолюцията на сканираното изображение трябва да бъде не по-малка от 300 dpi. 2. Трансформирането включва транслация, ротация и мащабиране на сканираното изображение в координатната система на кадастралната карта. Трансформирането се извършва чрез полиномна трансформация от първа степен (афинна трансформация) при най-малко шест идентични точки с известни координати в координатните системи на сканираното изображение и на кадастралната карта. 3. Трансформирането се извършва по зони не по-големи от 50 х 50 сm. 4. Точките за трансформация се разполагат равномерно в зоната. За трансформацията се използват координатни кръстове и/или точки от геодезическата основа на плана или картата. 5. Координатите на идентичните точки се трансформират от координатната система на плана или картата в координатната система на кадастралната карта с лицензиран софтуер от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. 6. При липса на координатни кръстове и точки от геодезическата основа на плана за трансформация се използват трайно материализирани точки от границите на обекти на кадастъра с отчетени образни координати и определени с геодезически измервания координати в координатната система на кадастралната карта. 7. За определяне параметрите на трансформация образните координати на идентичните точки се определят с двукратно отчитане от сканираното изображение. След трансформацията линейната разлика между двукратните отчитания на една и съща точка не трябва да е по-голяма от 0.15*М в милиметри, където М е мащабното число на графичното изображение. 8. С параметрите на трансформация повторно се изчисляват координатите на идентичните точки. Най-голямата линейна разлика между изчислени и дадени или определени координати на идентичните точки не трябва да бъде по-голяма от 0.6*М в милиметри. Средната квадратна грешка, изчислена чрез линейните разлики на всички точки след трансформацията, не трябва да е по-голяма от 0.3*М в милиметри. 9. Най-голямата линейна разлика между изчислените координати на едни и същи точки в две съседни зони не трябва да бъде по-голяма от 0.8*М в милиметри. 10. Векторизирането на растерното изображение се извършва чрез позициониране върху точки от граници без използване на автоматичен или полуавтоматичен режим. 11. Когато за преобразуването на графични планове и карти в цифров вид се използва дигитайзер, са в сила разпоредбите на точки от 3 до 9. 12. Материалите, предадени след преобразуването на графичните планове и карти в цифров вид, съдържат: 12.1. вид на графичния носител (оригинал или копие); 12.2. размери на листовете; 12.3. координатна система на плана/картата; 12.4. резултати от трансформацията на точките за трансформация в координатната система на кадастралната карта за всяка зона; 12.5. схема с рамките на листовете, зоните за трансформация и използваните точки за трансформация; 12.6. резултати от трансформирането за всеки лист или зона с координати на използваните точки, параметри на трансформацията, получените поправки и средната квадратна стойност на линейната грешка при трансформацията; 12.7. растерните изображения на всеки лист във формат TIFF или JPEG или BMP; 12.8. трансформираните растерни изображения на всеки лист във формат TIFF или JPEG или BMP; 12.9. най-големи линейни разлики между идентични кръстове по рамката на всеки два съседни листа или две съседни зони на трансформация, ако листовете са разделени на зони; 12.10. CD/DVD с материалите и данните по точки от 12.1 до 12.9.

1а. При преобразуване в цифров вид на част от планове и карти територията, която се сканира и векторизира или дигитализира, е с обхват най-малко на един квартал.

Приложение 10 Приложение № 10 към чл. 78, ал. 3 Регистър на зоните на ограничение

1. Регистърът на зоните на ограничения е част от проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, изготвен от правоспособно лице по кадастър, в случаите на нанасяне на зона на ограничение или изменение в данните на зона на ограничение. 2. Проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, с който се нанася или изменя зона на ограничение, се изработва в обхват не по-голям от територията на една административна област. 3. Регистърът на зоните на ограничение е част от проекта за изменение на кадастралната карта. Регистърът на зоните на ограничение се създава в цифров вид в XML файл във формата, определен в XSD схема zoner.xsd. 4. В случаите, когато Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя услуги, данни за зоните на ограничение се предоставят във формата, определен в XSD схемата zoner.xsd. 5. Съдържанието на регистъра на зоните на ограничение във формата, определен от XSD схемата, е показано в таблицата. 6. За представяне на данните на екран, във формат PDF или на хартия се използва форма 1, която е неразделна част от това приложение.

Приложение 11 Приложение № 11 към чл. 4, ал. 2 Параметри на Кадастралната координатна система 2005