Решение № 168 от 08.05.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Перник, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500828 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Исковото производство е образувано по предявени от М. К. Ф. и К. С. Ф. срещу Б. П. Ц. и П. П. Ц. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл.

109 ЗС. С решение № 260126 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 6691/2020 г. Районен съд Перник е уважил частично исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. На основание чл.108 ЗС е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици само на една част от процесната реална част, а именно само на реална част от 32 кв.м. от УПИ *** по РП от 1999 г. на с.***, означена с точките 1-7-3 и спуснат от т.3 перпендикуляр (както е в комбинираната скица на л.100 от делото към допълнителното заключение на вещото лице от 12.01.2022 г. ) към линията, обозначена с т.6-5 по схемата на вещото лице към заключението от 04.03.2022 г. на л.119 от делото, представляваща неразделна част от решението, и е осъдил е ответниците да предадат на ищците така описаната реална част. На основание чл.109 ЗС е осъдил ответниците да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост върху същата гореописана реална част от УПИ *** по РП от 1999 г. на с.***/ за която искът по чл.108 ЗС е бил уважен/ като премахнат навлизащата в имота на ищците ограда, разположена между точките 7-3 по схемата на вещото лице към заключението от 04.03.2022 г. на л.119 от делото, представляваща неразделна част от решението. Съответно и скицата на л.100 от делото към допълнителното заключение на вещото лице от 12.01.2022 г. е посочена като неразделна част от решението. Исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС са били частично отхвърлени за останалата част от процесната реална част, а именно за реална част с площ от 7 кв.м. от УПИ *** по РП на с.***, означена с точките 1-6-4-7-1 по схемата на вещото лице към заключението от 04.03.2022 г. на л.119 от делото, представляваща неразделна част от решението, и съответно за премахване на оградата по т.7-4 от същата схема. Този резултат е обусловен от извода на 1 съда, че спорната реална част е ограничена на север от перпендикуляра /мислена линия/ от точката, в която свършва наличната ограда в имота на ищците, спуснат към регулационната линия между двата съседни имота по РП от 1999 г., и тя е с площ 39 кв.м. съгласно допълнителното заключение на вещото лице от 12.01.2022 г. С допълнителното решение по реда на чл.250 от ГПК с № 260184/ 22.07.2022 г., първоинстанционният съд, е оставил без уважение молбата на ищците за допълване на решението с произнасяне и за разликата от установените с решението 39 кв.м. до пълния размер от 80 кв.м. Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от ищците срещу основното решение № 260126 от 28.04.2022 г. в отхвърлителната му част и обусловената от това отговорност за разноските, и с въззивна жалба пак от ищците срещу допълнителното решение по а чл.250 от ГПК с № 260184 от 22.07.2022 г. С решение №124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. Окръжен съд Перник е потвърдил изцяло решение № 260126 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 6691/2020 г. Районен съд Перник и решение по реда на чл.250 от ГПК с № 260184/ 22.07.2022 г. Подадена е касационна жалба от М. К. Ф. и К. С. Ф.- ищци в производството, чрез пълномощника им адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд Перник. С определение № 210 от 20.01.2025 г. по гр.д. № 3293/2023 г. ВКС допуска касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, в която, в резултата на потвърждаване на решение № 260126 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 6691/2020 г. на Районен съд – Перник, са уважени частично предявените от М. К. Ф. и К. С. Ф. срещу Б. П. Ц. и П. П. Ц. искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. Също така допуска касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, в която е потвърдено постановеното по реда на чл.250 от ГПК решение № 260184 от 22.07.2022 г. по гр. дело № 6691/2020 г. на Районен съд – Перник. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Пернишкия окръжен съд, в останалата част. С Решение № 773 от 19.12.2025 г. по гр.д. № 3293/2023 г. ВКС се обезсилва въззивно решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд-Перник в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение № 260126 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 6691/2020 г. на Районен съд – Перник в частите, в които са уважени частично предявените от М. К. Ф. и К. С. Ф. срещу Б. П. Ц. и П.

П. Ц. искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. Със същото решение се отменя въззивно решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд Перник в частта, в която е потвърдено допълнителното решение по чл.250 от ГПК с № 260184 от 22.07.2022 г. по гр. дело № 6691/2020 г. на Районен съд – Перник, и се връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част. В мотивите на това решение е посочено, че при повторното разглеждане, в изпълнение на задълженията си по чл. 269, вр. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция следва да формира собствени решаващи мотиви, като прецени дали е налице непълнота в произнасянето от първата инстанция по предявените искове. Следва да се съпостави произнасянето на първоинстанционния съд с пространствените предели на процесната реална част, с оглед посочените с исковата молба граници (съседи) на тази спорна реална част, вкл. и в северна посока, като има предвид, че площта не е решаващ белег на поземлен имот или на част от такъв. Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе и по въпроса за отговорността за разноските, вкл. и тези в касационното производство. Във връзка със задължителните указания на касационната инстанция в този смисъл на основание чл.294, ал. 1 ГПК настоящият въззивен състав е предоставил възможност на страните да направят доказателствени искания.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата срещу постановеното допълнителното решение по чл.250 от ГПК с № 260184 от 22.07.2022 г. по гр. дело № 6691/2020 г. на Районен съд – Перник е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК. В жалбата и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на 2 чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното допълнителното решение по чл.250 от ГПК с № 260184 от 22.07.2022 г. по гр. дело № 6691/2020 г. на Районен съд – Перник се явява валидно и допустимо.

Спорът е породен от твърденията на ищците по исковата молба, че са съсобственици по наследство и покупко-продажба на урегулиран поземлен имот /УПИ/ с площ от 830 кв.м., находящ се в землището на с. ***, община ***, за който имот, съгласно застроителния и регулационния план /ЗРП/ на селото, одобрен със заповед № 437 от 05.03.1999 г. на кмета на община Перник, е отреден УПИ *** в кв. *** по плана на същото село, при граници: от югулица, от запад УПИ- *** и дере, от север - дере, от изток - УПИ ***, заедно с изградените в поземления имот сгради. Ответниците са собственици на съседния УПИ съгласно същия план - УПИ ***. Твърдят, че ответниците изградили в имота си стопанска постройкасеновал, част от която попадала в собствения на ищците УПИ *** с около 30,5 кв.м., както и ограда, която не съвпадала с регулационната граница, като навлизала в имота на ищците с около 80 кв.м. Ищците сочат също така, че с решение № 918 от 2017 г. по гр.д. № 8915 от 2017 г. на Пернишкия районен съд, потвърдено с решение № 71 от 13.03.2019 г. по гр.д. № 703 от 2018 г. на Пернишкия окръжен съд, последното не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 26/27.01.2020 г. по гр.д. № 2911/2019 г. на ВКС, постановени по предходно водено исково производство между същите страни, ответниците са били осъдени на основание чл.109 ЗС да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост върху процесния УПИ *** в кв. *** по плана на с. ***, като премахнат навлизащата с около 30,5 кв.м. в имота на ищците част от сеновала. Навеждат доводи, че ответниците са премахнали доброволно незаконната стопанска постройка, но отказвали да премахнат изградената в имота на ищците ограда и по този начин без основание ползвали процесната част от имота им, нанесена на скицата на вещото лице А.Ц. по гр.д.№ 8915/2017 г. на ПРС, с площ около 80 кв.м. Предявават иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на посочения в исковата молба недвижим имот, представляващ реална част с площ от около 80 кв.м. от УПИ *** в кв. *** по плана на с. ***, община *** при граници: от запад УПИ-***, от север - дере, от изток - УПИ ***, от юг- улица, като ответниците бъдат осъдени да предадат на ищците владението на имота, както и да премахнат изградената в имота им ограда около процесната реална част, нанесена на скицата на вещото лице А.Ц. по гр.д.№ 8915/2017 г. на ПРС, искове с основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. В исковата молба ищците изрично са заявили, че завзетата част от техния парцел е с площ от около 80 кв.м., като ответниците били изградили ограда, която навлизала в парцела им и която ограда не била съвпадала с регулационната граница.

Ответниците Б. П. Ц. и П. П. Ц., оспорват исковете. Признават, че са съсобственици на УПИ ***. Релевират възражение за изтекла придобивна давност върху процесната реална част от имота на ищците. Първоинстанционният съд е уважил частично исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. На основание чл.108 ЗС е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици само на една част от процесната реална част, а именно само на реална част от 32 кв.м. от УПИ *** по РП от 1999 г. на с.***, означена с точките 1-7-3 и спуснат от т.3 перпендикуляр (както е в комбинираната скица на л.100 от делото към допълнителното заключение на вещото лице от 12.01.2022 г. ) към линията, обозначена с т.65 по схемата на вещото лице към заключението от 04.03.2022 г. на л.119 от делото, 3 представляваща неразделна част от решението, и е осъдил е ответниците да предадат на ищците така описаната реална част. На основание чл.109 ЗС е осъдил ответниците да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост върху същата гореописана реална част от УПИ *** по РП от 1999 г. на с.***/ за която искът по чл.108 ЗС е бил уважен/ като премахнат навлизащата в имота на ищците ограда, разположена между точките 7-3 по схемата на вещото лице към заключението от 04.03.2022 г. на л.119 от делото, представляваща неразделна част от решението. Съответно и скицата на л.100 от делото към допълнителното заключение на вещото лице от 12.01.2022 г. е посочена като неразделна част от решението.