Решение № 112 от 21.02.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Благоевград, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.ева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210102194 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Л. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:

*****, чрез пълномощника адв. Г. М., съдебен адресат: адвокат Г. Ч. М., с личен номер ****, адрес на упражняване на дейността: **** телефонен номер **********, имейл:

******* срещу ****, представлявана от кмета ****.

Предявен е иск, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, установено през 1927г. от дядото на свекъра на ищцата ****, а след това лично от ищцата и от нейния съпруг ****, и продължаващо и понастоящем, на недвижим имот с идентификатор № ***, индивидуализиран в исковата молба.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за неоснователен.

Ищцата твърди, че е собственик на основание давностно владение, установено през 1927г. от дядото на свекъра на ищцата ****, а след това лично от ищцата и от нейния съпруг **** (починал на 29.01.2012г.) и продължаващо и понастоящем от нея, на недвижим имот с идентификатор *** по КК на Благоевград, целият с площ от 1444 кв.м., находящ се в ***, който е подробно и надлежно индивидуализиран в исковата молба. Поддържа, че първо родът на съпруга й бил установил фактическа власт върху имота, като към 1927г., когато бил купен от **** имотът бил с площ от 10 декара и бил включен в землището на ***, а след това в землището на ****. Излага, че през 1963г. била сключила брак със ****, като от тази година започнали съвместно да владеели и стопанисвали процесния имот. Сочи, че през годините ползвали имота основно като зеленчукова градина, като и в момента имало засадени чушки, домати, краставици и зелен фасул. Навежда, че половината от имота била ливада и се косяла за сено. Назад във времето имало засадени ябълки и круши, от които имало следи и до днес. Заявява, че в имота имало и построена сграда, в която и към настоящия момента живеела заедно със сина й. Твърди, че имотът се използвал като един със съседния имот с идентификатор *** по КК на Благоевград, като двата имота имали обща ограда. Смята, че извършените действия по засаждане на овощни дръвчета, 1 използване като зеленчукова градина, косене на сено, строеж на къща доказвали намерението за своене на имота. В тази връзка заявява, че решила да предприемела действия, за да се била снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, като за целта се била снабдила със скица на имота и подала чрез пълномощника й неин внука ****г. молба-декларация до ответната община, с която да й бъдело издадено удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. Сочи, че за процесния имот бил издаден Акт за частна общинска собственост № 14766 от 22.07.2025г. Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижимия имот.

Ответникът оспорва предявения иск с подробни доводи, че: ищцата не е била установила владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. с параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, във вр. с параграф 42 от на ЗИДОС във вр. с чл. 6 ЗС; или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ; или на основание чл. 2, ал. 2, т.

5 ЗОС; или на основание чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищцата върху процесния недвижим имот.

Предявеният установителен иск е допустим.

Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищцата да е титуляр на правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно владение. В тази връзка трябва да установи, че първоначално през 1927г. праводателят й ****, а след сключването през 1963г. на брак със съпруга й **** съвместно, а и след неговата смърт на 29.01.2012г. самата тя са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време.

Ответникът да следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на собственост на ищцата. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по отношение на имот на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т.

7 ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, той трябва да установи, че е налице твърдяната трансформация на собствеността от държавна в общинска. При условията на евентуалност следва да установи и останалите сочени от него придобивни основания, а именно или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ; или на основание чл. 2, ал. 2, т.

5 ЗОС; или на основание чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ.

От приетото по делото удостоверение за наследници на ****г., издадено от Община Благоевград, се установява, че ищцата е наследник на ****г., като тя е негова преживяла съпруга. От това удостоверение се установява, че наследници на *****, като последният е бил починал на ****г. и е оставил за негов наследник сина си ****, който е внук на ищцата.

От представените по делото удостоверение № 2766/17.03.1927г., издадено от Горноджумайския Мирови Съдия и Записка № 2119/1927г. става ясно, че на лицето **** е билп признато правото на собственост по покупко-продажба, станала през 1913г. върху недвижим имот, находящ се в землището на ***, а именно нива в местността „Топчи-Тарла“ 2 от 10 декара, при посочени съседи. Според тезата на ищцата процесният имот, с идентификатор *** по КК на Благоевград, целият с площ от 1444 кв.м., бил част от посочения в удостоверението и записката към него, и двете от 1927г., по-голям имот в местността „Топчи-Тарла“, с площ от 10 декара. В тази връзка е въвела твърдението, че още през 1927г. от дядото на свекъра на ищцата **** е било установено владение върху процесния имот. Тази теза ищцата обаче не е подкрепена от събрания по делото доказателствен материал. Това е така, защото няма данни имената **** и **** да са имена на едно и също лице. На следващо място следва да се отбележи, че няма сигурни фактически данни процесният имот да е бил част от по-голямата нива, с площ от 10 декара, както е била описана в удостоверението и разписката през 1927г. Няма и събрани доказателства за твърдението на ищцата, че през 1927г. дядото на свекъра на ищцата **** е установил фактическа власт върху процесния имот.

От представения препис от договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 20.09.1985г. става ясно, че на синовете на ищцата **** от страна на Общински народен съвет е било предоставено право на строеж в процесния недвижим имот, находящ се в село ***. За реализиране на отстъпеното право на строеж, съобразно одобрени проекти на 27.11.1985г. от гл. архитект на ОбНС-Благоевград, е издадено разрешение за строеж №33-3 от 14.03.1986г., с което се разрешава на *** строеж на гараж + 1 жил. етаж по чл.228 от ППЗТСУ в парцел № XVIII в квартал 22 по плана на с. ***.

От приетите по делото копие на строителни книжа се установява, че синовете на ищцата **** на ищците са построили триетажна жилищна сграда в процесния имот. С констативен нотариален акт от ***** синът на ищцата *** е бил признат за собственик по давностно владение на втория жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, построена в процесния имот. Впоследствие, както стана ясно и по-горе, *** е починал на ****г., като е оставил за своя наследник сина му **** (внук на ищцата). Именно **** с нарочна молба-декларация от 09.07.2025г., във връзка със снабдяване с нотариален акт, е поискал от ответната община да му бъде издадено удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с идентификатор № *** по КК на Благоевград. На дата 28.07.2025г., от страна на Община Благоевград, е издадено Удостоверение изх.№ 456 от 28.07.2025г., с което се удостоверява, че процесният имот е частна общинска собственост съгласно АОС № 14766/22.07.2025г. От съдържанието на самата молба-декларация следва изводът, че **** е действал от свое име, като изрично е посочил, че той е придобил процесния имот по давностно владение. В тази връзка недоказана остана тезата на ищцата, че внукът й бил действал като неин пълномощник. Няма представени доказателства за подкрепа на това твърдение на ищцата. Следователно **** не е действал като представител на ищцата, а претендирал, че той е собственик на процесния имот.

За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията на вещото лице инж. Р. С., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 22.01.2026г. се установява, че процесният имот с идентификатор *** по КККР на **** попада извън обхвата на Регулационния план от 1967г., т.е. процесният имот, към дата 1967г. попада в границите на земеделска територия или селскостопански фонд. Впоследствие към 1980-82 год., имотът не попада в блок обработваема земя на ТКЗС/ДЗС, а попада в застроена с масивни сгради територия, оградена с плътна черна линия, която по същество представлява околовръстен полигон на застроена територия от с.

***, т.е. към 1982 год., процесният имот попада в урбанизирана територия, според разпоредбите на чл.13, ал.1, т.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 год., към ЗКИР и чл.1, ал.1, т.1 от ППЗСПЗЗ. Според експерта няма налични данни, от които да се установи дали имотът е внасян в АПК, ТКЗС, ДЗС и други подобни организации.

Установява се, че при одобряването на КВС, процесният имот попада в урбанизирана територия /в границите на населено място село ***/, означено в КВС с номер 000134. Няма 3 установени налични данни за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ за територията, в която попада процесният имот. Вещото лице е категорично, че няма регистрирано заявление за възстановяване правото на собственост, касаещо процесния имот с идентификатор *** в землището на ****. За процесния имот няма постановено решение за признаване или възстановяване на правото на собственост, поради липса на заявление, касаещо имота. Става ясно, че процесният имот от 05.01.1985г. е отреден за „индивидуално, ниско застрояване", като оттогава неговият регулационния статут не е променян., т.е. като вид територия е урбанизирана. Установява се, че в разписния лист към проекта за дворищна регулация на с. ***, одобрен със заповед №2 от 05.1.1985г. на Председателя на Общински народен съвет - Благоевград има следния запис: - за имот пл.

№227: вид на имота - двор, собственик: ****, имота попада в квартал 22, от имота е образуван парцел - XVII, XVIII; документ за собственост: няма вписани данни /Приложение № 3 към експертизата/. Нужно е да се отбележи, че в записа няма яснота относно собствеността на парцелите поотделно. По заявление №КРЗ-0144-376/19.11.2021г. от внука на ищцата ****, са вписани допълнително следните данни относно собствеността на имота: