Определение № 5902 от 17.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5902 гр. София, 17.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002100257 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. и И. Г. С., чрез процесуалния си представител адв.Д. С., срещу решение №260378/20.06.2024г. по в.гр.д.

№3108/2021г. на СГС, с което е потвърдено решение №20285491/30.12.2020г., постановено по гр.д.№15121/2019г. по описа на Софийския районен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените от първоначалната ищца Е. В. срещу С. В., С. В. и М. В. искове, както следва : за признаване за установено, че югоизточното помещение, означено като “стая“ с вход към вестибюла и изглед към улицата, находящо се на първия етаж, със застроена площ 14кв.м. съгласно архитектурния проект, одобрен на 24.02.1995 г., като част от обособената жилищна сграда с идентификатор ***, придобита със самостоятелен вход „Б“ и административен адрес [населено място], С. О., [улица] собственост на ищцата на основание покупко-продажба и за осъждане на ответниците да предадат владението върху имота ; за признаване за установено по отношение на ответниците, че има грешка в Кадастралната карта относно отразените квадратури на сградите с идентификатор *** и идентификатор ***, като част от югоизточната стая от старото жилище неправилно е заснета като част от сграда с идентификатор ***, а част от югозападната стая от старото жилище неправилно е заснета като част от 1 сграда с идентификатор ***, като вярната граница е тази по одобрения архитектурен проект от общината от 1995г. ; за осъждане на С. Г. В. в лично качество да заплати на ищцата сумата от 1312.50лв., както и трите ответнички С. Г. В., М. С. В. и С. С. В., в качеството им на наследници на С. С. В. да заплатят на ищцата обезщетение в размер на по 437.50лв. за всяка от тях за периода от 22.09.2017 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва, която сума представлява обезщетение в размер на среднопазарния наем за това, че С. и С. В. са я лишили от възможността да ползва собствеността й - стая от 14 кв. м, неразделна част от сградата с вход „Б“ по архитектурен план ; за осъждане на С. Г. В. в лично качество да заплати на ищцата сумата от 1905.00лв., както и трите ответници С. Г. В., М. С. В. и С. С. В., в качеството им на наследници на С. С. В., да заплатят на ищцата по 635. 00 лв. всяка от тях, представляващи обезщетение за нанесените й щети от противоправните действия на С. и С. В. без съгласието и знанието на ищцата в резултат на които е претърпяла имуществени вреди: избиване на отвор в стената, представляваща имотна граница между двете жилища, събаряне на портала между вестибюла и източната стая от 14кв. м., принадлежаща към вход „Б“, както и напукване на мазилката на банята, поради неправомерно поставяне на климатик от С. и С. В. ; за разпределение на ползването на дворното място, което е с идентификатор ***.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички доказателства, представени по делото, отделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните.

Твърди се, че изводите на въззивния съд са формирани в противоречие с т.1 и т.2 от ТР№1/2013г. на ОСГТК и решение№51/21.07.2021г. по гр.д.

№2694/2020г. на ВКС, ІІ г.о.

2

2/Какво е значението на индивидуализацията на самостоятелен жилищен обект в сграда и за обема на придобитите права обстоятелството, че при изповядване на сделката на разпореждане с този обект е бил представен първоначалния архитектурен проект, а не одобрения към датата на сделката.

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в отклонение на решение №123/12.07.2016г. по гр.д.№6119/2015г. на ВКС, І г.о.

3/Длъжен ли е съдът служебно да назначи съдебна експертиза, ако в хода на делото се установи, че то не е попълнено с доказателства, изискващи специални познания.

Въззивното решение противоречи на решение №24/23.04.2020г. по т.д.

№437/2019г. на ВКС, І т.о.

4/Длъжен ли е съдът да мотивира своето решение – да посочи кои са приетите от него фактически заключения, от които е направил правните си изводи в приложение на материалния закон.

Твърди се, че изводите на въззивния съд са формирани в противоречие с т.1 и т.2 от ТР№1/2013г. на ОСГТК и решение№51/21.07.2021г. по гр.д.

№2694/2020г. на ВКС, ІІ г.о.

5/Необходимо ли е в определени случаи да се тълкува по правилото на чл.20 от ЗЗД волята на страните, изразена в договори, от които произтичат спорните права, както и следва ли за изясняване волята на страните досежно обекта на прехвърляне да се изследват обстоятелства и факти, стоящи извън текста на договора.

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с : решение №1/24.07.2010г. по гр.д.№777/2010г на ВКС, І г.о., решение №349/21.05.2012г. по гр.д.№453/2010г. на ВКС, І г.о., решение №202/13.07.2010г. на ВКС и решение №37/04.04.2017г. по гр.д.№3180/2016г. на ВКС, І г.о.

Ответниците по касация С. В., С. В. и М. В., чрез процесуалния си представител адв.П. П., са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба на С. Г. С. и И. Г. С., в частта срещу решението на

3 въззивния съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от касаторите срещу ответниците искове за заплащане на обезщетение, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. за граждански дела, не подлежат на касационно обжалване.

Касационната жалба, в останалата част, е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че при предявяване на иск по чл.108 от ЗС ищецът е длъжен да въведе твърдения за конкретен придобивен способ, от който извежда своето право на собственост.В процесния случай ищцата твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на покупко - продажба, обективирана в нотариален акт № 12/1996 г., на нотариус при СРС.

Видно от представения нотариален акт №12/1996г. Е. В. е придобила собствеността върху североизточната част от масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вх.“Б“, застроена на площ от 68.6 кв.м., като първи етаж включва: вестибюл, кухня, склад и килер.

С нотариален акт № 199/1996 г. С. В. е закупил югозападната част от масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вх.“А“, на два етажа и тавански полуетаж, застроен на площ от 98.2 кв. м., като първи етаж включва: търговски обект, склад и три стаи.

Основният спорен въпрос е дали процесната стая, представляваща източна стая с изглед към улицата и със застроена площ от 14 кв.м., е част от закупения от Е. В. или закупения от С. В. имот с цитираните по – горе нотариални актове.

Видно от приетата по делото пред СРС тройна СТЕ и разясненията на вещите лица в съдебно заседание, вещо лице Д. е категорична, че процесната стая, съгласно приложените по делото нотариални актове, е към вх.“А“, тоест към сградата, собственост на ответниците.

4

Действително в настоящето производство се установява, че е налице разминаване в площта между нотариалните актове и реалната площ на двете обособени жилища.Според вещите лица застроената площ на североизточната част от къщата, обособена като вх.“Б“ по нотариален акт е 68.60 кв.м., а по чертежа от л.72 от делото на СРС – 52.19 кв. м., а площта на югозападната част от къщата е 98.20 кв. м. по нотариален акт и 114. 74 кв. м. по чертежа.

Въззивният съд е приел още, че площта на имота, не е съществен белег на индивидуализацията му.Понякога действителната площ на имота, определена от неговите граници, се разминава с площта, отразена в документа за собственост.Това разминаване може да се дължи на грешка при нанасяне на границите или на грешно изчислена площ, когато границите не са били точно установени при съставяне на документа за собственост. Когато няма спор за границите на имота, решаваща е площта му, очертана от тези граници, а не отразената в документа за собственост. От това съображение изхожда и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според която разликата между записана в кадастралния регистър площ на имота и площта по документа за собственост не се счита за грешка и не е основание за изменение на кадастралната карта, ако грешката в абсолютното положение на подробните точки на имота и на контролните дължини е в рамките на нормативно допустимото отклонение.

Изложеното по-горе е приложимо не само относно поземлените имоти и земеделските земи, но и недвижимите имоти като цяло.

Макар и да липсва посочване на границите на прехвърляния обект на Е. В., имотът не следва да се индивидуализира само въз основа на площта.И в двата нотариални акта ясно са заявени какви помещения се прехвърлят, тоест индивидуализирани са самите помещения. Не е задължително помещения като антре, вестибюл, коридор и др. подобни да се посочват изрично в титула за собственост, а принадлежността на правото на собственост може да се определи и от тяхното функционално предназначение и разположение, щом без тях не би могло да съществува жилището като самостоятелен обект на вещни права. Съгласно експертизите, приети пред СРС, процесната стая не би могла да се приеме за самостоятелен обект, тъй като ползва общ санитарен възел с другите помещения във вх.„А“, тоест това е жилището на ответниците, а не на ищците.Отделно от това в настоящия случай се установява, че и в 5 двата акта за собственост отделните помещения са изрично изброени. Нещо повече, установява се, че процесното помещение се включва и е посочено в нотариалния акт за собственост на ответника – въззиваемия по настоящето дело.Не на последно място, по делото не се установява жилището на въззивниците да не може да съществува като самостоятелен обект на вещни права без процесната стая.Допълнителен аргумент е и това, че помещенията по чертеж и на двата входа – „А“ и „Б“ съответстват на тези по нотариалните актове, съгласно приетата пред СРС тройна СТЕ.

От показанията на разпитания по делото свидетел Р. И., се установява, че бащата на Е. и С. е предприел действия по пристрояване и надстрояване на къщата, респективно за узаконяването й.Той е казал в присъствието на свидетелката, че ще си остави една стая на първия етаж, която след смъртта му ще остане за С..Според свидетелката става въпрос именно за процесната стая, която е на първия етаж, източно отпред на фасадата.

Показанията на тази свидетелка въззивният съд е кредитирал като пълни и безпротиворечиви.Същата е възприела непосредствено казаното от бащата на страните.Отделно от това липсват данни да е заинтересована от изхода на делото.

Въззивният съд е приел, че показанията на св.С. С. не могат да бъдат кредитирани, тъй като на първо място, същият е конституиран като страна по делото, на мястото на починалата в хода на делото Е. В..На следващо място, макар и да са били допустими към момента на даване на показанията на СРС, същият е бил син на ищцата, поради което показанията му следва да се преценяват с оглед на възможната заинтересованост от изхода на делото.