Решение № 12027 от 22.10.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12027

Пловдив, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20257180702224 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

К. П. Ч. – [населено място], [улица]та № * обжалва отказ за изменение на кадастралната карта на основание чл.54 ал.1 вр. с ал.7 ЗКИР и чл.70 ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, издаден от началника на СГКК – Пловдив, с изх. № 24-36253/28.11.2024г.

Жалбата се разглежда повторно : С Решение № 9335/07.10.2025г. по адм.д.№ 6024/2025г. на ВАС е отменено Решение № 2735/21.03.2025г. по адм.д.№ 54/2025г., АС - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане. В отменителното решение на ВАС е посочено : „…В хипотезата обаче на постановен изричен отказ след отменен от съда мълчалив такъв не е налице противоречие с влязло в сила съдебно решение, тъй като в случая преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с изричен мотивиран акт по подаденото до него заявление. В мотивите на отменителното съдебно решение по адм. дело № 1417/2024 г. липсва извод за наличие на материалноправните предпоставки за изменение на одобрената КККР по начина, по който е заявено в искането до административния орган… При тези данни следва да се приеме, че издаденият административен акт във връзка с дадените в отменителното решение на същия съд указания, независимо че е отново отказ, с който се засягат права и законни интереси на адресата, не е постановен в противоречие с влезлия в сила съдебен акт, поради което не е нищожен по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК и поражда правни последици. Предвид изложеното не е налице приетото в обжалваното решение основание за обявяване нищожността на оспорения изричен отказ, издаден от началника на СГКК – Пловдив именно в изпълнение на влязлото в сила решение по адм. дело № 1417/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. При повторното разглеждане на заявлението на Ч. административният орган анализира всички относими към искането писмени доказателства в съответствие с приложимите за случая материалноправни основания, на база на които издава оспорения административен акт…“. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне относно материалната законосъобразност на отказ изх. № 24-36253/28.11.2024г., издаден от началника на СГКК - Пловдив.

- Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен - постановен в противоречие с материалноправни разпоредби. Поискано е да бъде отменен със задължаване началника на СГКК – Пловдив служебно да измени кадастралната карта и регистри с отстраняване на непълноти и грешки във вр. с отразяване на наследствен имот, възстановен с Решение № 0344В от 08.09.2008г. на ОСЗГ – [населено място]. В жалбата е направено позоваване на множество съдебни решения, като с Решение № 143/2005г. на ПРС по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ се твърди да е признато по отношение ОСЗГ-[населено място], правото на бащата на оспорващото лице, на възстановяване собствеността върху нива от 7,8 дка в землището на [населено място], м. С.. Поддържа се, че Решение № 0344В от 08.09.2008г. на ОСЗГ – [населено място] не е съобщено на наследниците и е връчено на жалбоподателя на 04.03.2021г. под форма на препис /без печат и без подписи на членовете на комисията/. Посочено е, че Решение № 0344В от 08.09.2008г. на ОСЗГ – [населено място] е по чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ, но е без скица. С позоваване на решения на Общински съвет – Р. и архивен план, одобрен с Указ № 264 и Заповед № 1766 / 1930г. се твърди, че местността „С.“ отговаря на [населено място], а [населено място] /Б./ отговаря на южната част на [населено място]. Изразено е несъгласие с извода на административния орган в т.3.3 на отказа - в насока, че архивният план не е представен и същият не е бил източник по чл.41 ЗКИР при създаване на КККР на неурбанизираната територия на [населено място]. Твърди се на основание чл.40 ЗКИР, че разходите за непълноти и грешки са за сметка на СГКК – Пловдив, тъй като данните за имотите съществуват в източниците по чл.41 ЗКИР, а обстоятелството, че те не са използвани по някаква причина „си е техен проблем“.

- Ответникът Началник на СГКК – Пловдив се представлява от адв. Р. И. и оспорва жалбата. Счита отказа за законосъобразен, тъй като се основава на данните от преписката във вр. с указания към заявителя в хода на административното производство и представените от лицето документи, както и липсата на изискани и непредставени необходими доказателства. В случая не са представени данни и документи за индивидуализиране на претендираните за кадастрално нанасяне земеделски земи и идентифицирането им съгласно действаща КК, тъй като с решението на ОСЗГ-Р. са признати и възстановени земеделски имоти към отменен план от 1936г. За тези имоти е установено, че не е имало КВС, по която да могат да бъдат идентифицирани. В становище при изпращане на жалбата в съда, е посочено, че следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл.70 ал.4 и чл.72 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри – началникът на СГКК издава отказ за изменение на КККР при установяване на недопустимост или неоснователност на искането и/или когато от събраните документи в административното производство не е възможно еднозначно да се определи местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта за изменение на КККР. В тази вр. са изложени констатации относно молбата на заявителя от 29.05.2024г. – за земеделски имот, представляващ нива от 7,8 дка, находящ се в землището на [населено място], община Р., местност С., при посочените в заявлението граници – липсват данни по КВС за този земеделски имот, липсва номер, граници /съседи/ в скица /картен материал/, който да го индивидуализира, съгласно КВС на това землище, както и липсва документ за собственост /решение на ОСЗ – Р./, който да притежава всички необходими данни и реквизити на административен акт, с който се възстановяват, а не се признават права на собственост върху конкретен земеделски имот, какъвто е настоящия случай. Поддържа се, че няма непълноти и грешки в КККР, който извод е отразен в отказа от 28.11.2024г.

Оспореният отказ е съобщен на жалбоподателя с известие / обр. разписка, получено на 04.12.2024г. /л. 80, д. № 54/2025г./, а жалбата е подадена на 16.12.2024г. и е с вх. номер от 18.12.2024г. Обжалването е осъществено в срок от адресат на неблагоприятен административен акт – отказ, поради което допустимо.

1. Данни от преписката :

Оспореният отказ е издаден по молба на жалбоподателя от 29.05.2024г. /л.23 и сл., д.№ 54 от 2025г., АС – Пловдив/. Поддържано е наличие на непълноти и грешки в одобрената КК на землището на [населено място], община Р.. Заявено е, че с Решение на ОСЗГ – Р. от 08.09.2008г. на оспорващото лице е възстановен наследствен имот в стари реални граници в местността С.. Твърдението за непълноти в КК се основава на несъобразяване с изискванията на чл.41 ал.1 т.1 ЗКИР, тъй като кадастрална основа е регулационния план /РП/ на [населено място] -Болярино, одобрен с Указ № 264 и Заповед 1766 от 1930г. на цялото землище и същият отговаря на изискванията на чл.41 ЗКИР. От него може да бъдат черпени основни кадастрални данни, защото отговаря по съдържание и точност на източниците от обхвата на чл.41 ал.1 т.1 ЗКИР. Следващ план е КЗРП на [населено място], одобрен със Заповед № АБ-101/05.12.2001г. и няма междинни планове. В тази вр. се твърди, че в КК липсва възстановеният наследствен имот, представляващ пл. №№ 140 и 144 по архивен план, одобрен с указа и заповедта от 1930г. В КК отсъстват данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, на които се основават правата им, съгласно чл.41 ал.2 т.1, 2 и 3 ЗКИР, тъй като наследственият имот е бил неправилно актуван като държавен и отписан от актовите книги в периода 1998г. – 1999г. Твърдението за грешки в КК се основава на погрешно отразено в КК местоположението на [населено място], тъй като по архивен план, одобрен с указа и заповедта от 1930г., С. се намира на друго място – съответства на южната част на [населено място]. Погрешно отразеното [населено място] в КК е в м. Боляринска гора, а всъщност попада в м. С. по архивния план.

Въз основа на твърденията и на основание чл.54 ал.1 – 6 ЗКИР е поискано изменение на Заповед № РД-18-825/27.11.2019г. на землището на [населено място], изразяващо се в нанасяне на наследствения имот, възстановен в стари реални граници с Решение № О344В / 08.09.2008г. на ОСЗГ-Р. : нива от 7,8 дка в землището на [населено място] в м. С., при граници /съседи/ П. Г., И. С., река, П. Ч., пл. № *** и № *** по архивен план и разписен списък. Заявено е, че на основание чл.40 ЗКИР – разходите за отстраняване на непълноти и грешки не са за сметка на жалбоподателя, тъй като данните за имотите съществуват в източниците по чл.41 ЗКИР.

Към молбата са представени писмени доказателства по опис : С Решение № 143/21.12.2005г. по гр.д. № 2374/2005г., ПРС - в исково производство по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение ОЗЗГ-Р. правото на П. Ч. като наследник на К. Ч., на възстановяване на собствеността върху нива от 7,8 дка в землището на [населено място], м. С., община Р., при граници и съседи - П. Г., И. С., река, дворно място на П. Ч.. Решението е в сила от 23.01.2006г. /л.35 и 36, д. № 54/2024г., АС – Пловдив/. С Решение № 54/08.05.2007г. на ПРС по д. № 3890/2006г. е обявено за нищожно Решение № О3А/ 13.12.2006г. на ОСЗГ – Р. в частта, с която на наследници на К. Ч. е предоставено право на собственост върху пасище от 13 дка, м. Джамията, [имот номер] по Плана за земеразделяне на [населено място], „касателно имот – нива от 7,8 дка в землището на [населено място], местността С.…“ и преписката е изпратена на ОСЗГ Р. с указания за издаване на решение за възстановяване на собствеността върху нива от 7,8 дка по реда на чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ в стари реални граници /в сила от 31.05.2007г./. В това съдебно решение /л.37 и 38/ е посочено, че с молба от 31.05.2006г. наследникът П. Ч. е поискал да бъде обезщетен със земеделска земя, „като за нивата от 7,8 декара е поискал на практика възстановяване в стари реални граници, тъй като същата се намира в регулацията на С..“. Вписано е още, че признатия за възстановяване имот – нива от 7,8 дка, придобит с нот.акт от 1943г., понастоящем представлява парцел [Наименование], [Наименование], [Наименование], [Наименование], [Наименование], [Наименование], [Наименование]и [Наименование], всички от кв.55 по регулационния план от 2001г. или се касае за бивша земеделска земя, включена впоследствие в границите на урбанизираните територии, като съгласно чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността следва да става по реда на чл.14 ал.1 т.1 в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Реституционната процедура във вр. с Решение № О3А от 07.04.2006г. на ОСЗГ – Р. е разяснена в Решение № 349/27.07.2007г. по касационно дело № 238/2007г. на АС – Пловдив /л.39 и сл./ - не е относимо към нивата от 7,8 дка. С Решение № О344В / 08.09.2008г. на ОСЗГ-Р. е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Ч. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нивата от 7,8 дка /л.41/. Към това решение няма скица, макар да е основано на чл.18ж ал.1, чл.18з ал.1 ППЗСПЗЗ /“Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.“/. Със Заповед № АБ-101/05.12.2001г. е одобрен кадастрален план с разписен списък, както и ЗРП на [населено място] /л.42/. Във вр. с констатацията за местоположение на нивата от 7,8 дка в регулацията на С. са налице данни за неизпълнение на Решение № 54/08.05.2007г. на ПРС по д. № 3890/2006г. /разпореждане на Председателя на ПРС, л.45 и сл./, тъй като не е имало служебно издадени скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ по отношение на имота от 7,8 дка в урбанизирана територия на [населено място].