Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 126 от 01.04.2021, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 82/2021
Вид
Определение № 126
Подписан
01.04.2021
В сила
01.04.2021
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Мария Анастасова Славчева, Росица Николова Кокудева

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.538 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.577 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.209,ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 265 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.87 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.87,ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 60, т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 60, т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 60, т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 60, т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 60, т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 60, т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.92 · Закон за собствеността
  • чл.181 · Закон за устройство на територията
  • чл.181,ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.74 ал.1 · Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри
  • чл. 32а · Правилник за вписванията
  • чл. 32а, ал. 1 · Правилник за вписванията
  • чл. 4 · Правилник за вписванията
  • чл.4,б."а" · Правилник за вписванията
  • чл. 6 · Правилник за вписванията
  • чл.6,ал.1 и ал.3 · Правилник за вписванията
  • чл.6,ал.1,б."а" · Правилник за вписванията
  • чл.6, ал.1, б."в" · Правилник за вписванията
  • чл.6,ал.1 и ал.3 · Правилник за вписванията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Смолян , 01.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева

Мария А. Славчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20215400500082 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.577 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 47/11.03.2021г. от „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД, гр.София, с ЕИК *******, чрез пълномощника му Д. Ст.Д. ,от „В.“ ЕООД, с.Б., с ЕИК *****, чрез пълномощника му адв.Ел. Д.-Р. и от нотариус Н.П. К., с № 122 по регистъра на Нотариалната камара срещу Определение № 7/01.03.2021 г. на съдията по вписванията при СмРС, с което е отказано вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 64, том I. per. № 668. н.д. № 53/2021г. В жалбата се твърди, че посоченият нотариален акт е втори такъв между същите страни, предвид обстоятелството, че с Определение № 5/25.02.2021г. съдията по вписванията при РС- Смолян е постановил отказ за вписване на представения от нотариус К. нотариален акт за покупко-продажба № 61, том I, дело № 51/2021г., поради формулировката в акта „ведно с всички подобрения и приращения в описания поземлен имот, включително заснети като сграда с идентификатор *******, със застроена площ от 74 кв.м., брой етажи: 1 с предназначение „хангар, депо, гараж“, представляващо съгласно удостоверение по чл.181 от ЗУТ с изх.№ Д-968 (1) от 12.02.2021 година на Община Б. „Навес за автомобили“, изпълнена до етап „груб строеж“ и сграда с идентификатор *****, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение „постройка за допълващо застрояване“, представляващо съгласно удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ с изх.№ Д-967 (1) от 12.02.2021 година на Община Б. „Барбекю.“Съдията по вписванията е приел, че е налице „не достатъчно пълна индивидуализация, съдържаща се в нотариалния акт“, което не позволява да се направи категоричен извод, свързан с определянето на материалния интерес, а от там и на дължимите държавни такси и също така от невъзможността за определяне на наличието или липсата на данъчни задължения по смисъла на чл.264 от ДОПК.Твърди се, че този извод е несъстоятелен, тъй в предмета на нотариалния акт изрично са посочени приращенията, които имат характер на недвижими вещи, а именно сгради № 3 и № 4, описани съгласно изискванията на Правилника за вписвания, посочената е общата данъчна оценка 1 на всички недвижими имоти - земя и постройки в размер под 55 000 лева, а покупната цена е в размер на 325 645.70 лева без вкл. ДДС или над 6 пъти повече от данъчната оценка на имотите, а от скицата на поземления имот е видно, че е почти изцяло застроен от описаните в нотариалния акт сгради, поради което не е налице хопотеза на ощетяване на държавата с държавни такси. В случая както ДТ, така и местния данък са внесени на базата на посочената договорна цена от 325 645.70 лева, а не на базата на данъчната оценка. Относно наличието или липсата на данъчни задължения по чл.264 от ДОПК представляващите дружеството - продавач са подали надлежна декларация за липсата на обстоятелства по чл.264 от ДОПК, а в издадените удостоверения за данъчни оценки по отношение на всички съществуващи в имота сгради и земя е налице изрично отбелязване за липсата на задължения за имотите. Въпреки незаконосъобразният отказ на съдията по вписванията страните по сделката са подписали на 01.03.2021г. втори нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 64, том I, per. № 668, н.д. № 54/2021г. по описа на нотариус №122, в който е посочено, че „изцяло потвърждават волеизявленията си по сключения между тях договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 61, том I, дело № 51/2021г., като с оглед изискванията на Съдията по вписвания при РС-Смолян спорният текст в нотариалния акт е заменен с текста: …“ведно с вещите по смисъла на чл.92 от Закона за собствеността, които нямат характер на самостоятелни постройки по смисъла на закона и са заснети в кадастралната карта като: сграда с идентификатор ******** ….и сграда с идентификатор ******…“. Въпреки това съдията по вписванията отново отказва вписване на нотариалния акт по същите съображения, като освен липсата на индивидуализация са добавени и две нови обстоятелства, че представената декларация по чл.264 от ДОПК от страна на представляващите продавача не са актуални и че в скиците, издадени от СГКК липсват данни за собствениците от КРНИ и липсва отразяване на акт за собственост. Твърди се още, че в представения за вписване нот.акт № 64, том I. per. № 668. н.д. № 53/2021г. изчерпателно са изброени всички вещи, които по смисъла на чл.92 от ЗС се считат за собственост на собственика на земята именно по силата на приращението. Въпреки изричното им и изчерпателното изброяване и посочване с пълното им описание, съгласно кадастралната карта, необосновано съдията по вписванията е приел, че това представлява заобикаляне на възможността за установяване на няколко съществени обстоятелства, а именно :1. 3а наличието на вещни тежести в имотния регистър; 2. Да се избегне заплащането на необходимата държавна такса; З.Да се избегне проверката на обстоятелствата за наличието на съществуващи задължения на прехвърлителите съобразно изискванията на ДОПК и ЗМДТ. В случая така наречените „приращения“, които са заснети като сгради „Навес за автомобили“ и „Барбекю“, имат кадастрални идентификатори, нанесени са в кадастралната карта, за тях са представени скици от СГКК, както и нарочни удостоверения за данъчни оценки, в които надлежно е установено липсата на данъчни задължения за тези вещи. В жалбата се твърди също, че при обосноваването на мотива за отказ „липса на ясна и точна индивидуализация на недвижимите имоти, предмет на представения за вписване нотариален акт”, съдията по вписвания е извадил от контекста на съдържанието на нотариалния акт думите „вещи по смисъла на чл.92 от ЗС” и не споменава, че тези „вещи по смисъла на чл.92 от ЗС” са подробно, изрично и според всички формални изисквания на Правилника за вписване индивидуализирани още в същото това изречение. В случая не става въпрос за каквито и да е вещи, а единствено и само за изброените след този израз сгради №3 и №4, а самият израз има за цел да поясни и да даде допълнителна информация за спецификата на тези две сгради, която е важна за страните, но не е относима към самата процедура по вписване на нотариален акт и найвече към обхвата на преценката на съдията по вписвания, точно защото се явява допълнителна и 2 незадължителна спрямо основната и задължителна информация за предмета на сделката, изискваща се от Правилника за вписванията. Съгласно т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Представеният за вписване нотариален акт в случая подлежи на вписване, съставен е съобразно изискванията за форма и има предвиденото в ПВп съдържание, касаещо както идентификацията на страните по представения акт, съгласно чл.6,ал.1,б.”а”, така и идентификацията на имота съгласно чл.6, ал.1, б.”в” от ПВп, с оглед на което съдията по вписнанията е излязъл извън обхвана на проверката, която е длъжен да направи по силата на закона в производство по вписване на нотариален акт. Неоснователно е изискването на съдията по вписванията в представените схеми и скици, издадени от СГКК-Смолян, да се съдържат данни за собствениците от КРНИ, както и да има отразяване на акт за собственост .

Съгласно чл.6, ал.З от ПВ, изречение второ към акта се прилагат скици и схеми, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива, което изискване също е спазено. В посочената норма от ПВп липсва задължение скицата да съдържа данни за собствениците от КРНИ, както и да има отразяване на акт за собственост и след като законът не предоставя в правомощията на Съдията по вписвания да преценява дали вписванията в КРНИ е пълно и точно, нито пък да има правомощието да изисква конкретни записи в издадените скици, касаещи данни за собственика, то единственото му правомощие е да съпостави описанието на акта с данните от скицата, касаещи идентификацията на имота. Съгласно чл.74 ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съществуващи на терена сгради или съоръжения на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на заснемане на съществуващото на място състояние, като данни за собствеността и собственика се записват в кадастралния регистър на недвижимите имоти след предоставяне на документ за собственост. Преценката на материалноправните аспекти на сделката са предоставени изцяло на нотариуса, включително и относно принадлежността на правото на собственост и наличието или липсата на изричен акт за установяване на правото на собственост, както и относно самостоятелността или несамостоятелността на обектите според посоченото тълкувателно решение, което има задължителен характер. В случая Дружеството-продавач е придобило собствеността въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.11.2019 година по изп. дело № 293/2018г. по описа на ЧСИ № *** Здр.Т.с район на действие района на Окръжен съд- Смолян, вписано в Служба по вписванията-гр.Смолян с дв. вх. № 1100, вх. per. № 1118 от 17.06.2020г., акт № 162, том III, дело № 262/2020 година, имотна партида: 21363, 40656. В посоченото постановление липсва изрично възлагане на сграда с идентификатор ***** и на сграда с идентификатор ******, които съгласно издадените удостоверения по чл.181 от ЗУТ с изх.№ Д-968 (1) от 12.02.2021 година на Община Б.първата от тях представлява - „Навес за автомобили“, а втората - „постройка за допълващо застрояване“-„Барбекю“, съгласно удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ с изх.№ Д- 967 (1) от 12.02.2021г. на Община Б.. Видно е, че постройките са на допълващото застрояване и съобразно дадените указания с ТР № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2015г. на ОСГК при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична 3 продан, в случай, че сградата, неописана в постановлението за възлагане, представлява несамостоятелен обект на собственост, правилото на чл. 92 от ЗС се прилага на общо основание.

Затова за страните е важно в описанието на предмета на сделката да е налице яснота, че посочените несамостоятелни обекти на собственост - сгради № 3 и № 4, се включват именно на основание чл.92 от ЗС и по силата на приращението се считат собственост на продавача. По въпроса при прехвърляне на земята купувачът придобива ли и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката и необходимо ли е, за да се запази собствеността върху сградата отделно от земята, да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, че предмет на прехвърлителната сделка не е собствеността върху сградата, като по този начин да се смята оборена презумпцията на чл. 92 ЗС, ВКС в Решение № 529 от 9.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, I г. о, Ррешение № 120 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г. на ВКС, II г. о. и Решение № 19 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1600/2015 г., III г. о., ГК, постановени по чл.

290 ГПК, приема, че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката, запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗЗД. Щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи, които се намират в мястото, то купувачът придобива всичко което се намира в мястото: сградата, насажденията, оградата и др. Несъстоятелен е извода на съдията по вписванията, че при граматическото тълкуване на текста в посоченото изречение може да се открие смислово противоречие с оглед на неправилната употреба на препинателните знаци, като не ставало ясно дали тези вещи „нямащи характер на самостоятелни постройки“ са заснети в КК или освен тези вещи имало и други такива. Освен, че „вещите“ е членувано и въвежда изчерпателност на използвания термин, изрично е посочено, че „ и които са заснети в КК като сграда “. Съдията по вписванията многократно е извършвал вписвания на сделки с аналогичен или напълно идентичен текст, поради което отказът му в случая води до извода за прилагането на двоен стандарт. Неоснователен е и другия мотив за отказ да извърши вписване, а именно, че представената декларация по чл.264 от ДОПК от страна на продавача с нотариална заверка от 07.01.2021г. не можела да изпълни предвидените в закона изисквания към прехвърляните недвижими имоти, понеже не е достатъчно актуална с оглед на датата на сключване на сделката 01.03.2021 година. Не е налице норма, конкретно и в самата разпоредба на чл.264 от ДОПК няма изискване за това на коя дата трябва да бъде съставена декларацията за липса на задължения от продавача по сделката, и колко време след нейното съставяне тя би могла да бъде използвана при изповядване на нотариален акт за покупко-продажба. В Определение № 372/20.07.2016г. по ч.гр.д.