Решение № 64 от 26.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Кюстендил, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20251500500303 по описа за 2025 година

М. В. Ф., С. В. Ф. и Е. Е. Г., чрез пълномощника адв. Й. Г. от АК – Кюстендил, със сл. адрес гр. *************, обжалват Решение № 231/28.04.2025 г. постановено по гр. д.№ 1786/2024 г. по описа на РС - Дупница, като са депозирали и частна жалба вх. № 6296/02.06.2025 г., насочена против определение № 632/27.05.2025 г. по гр.д. № 1786/2024 г. по описа на РС- Дупница.

С Решение № 231/28.04.2025 г., постановено по гр. д.№ 1786/2024 г., Дупнишкият районен съд е признал за установено по отношение на М. В. Ф., Е. Е. Г. и С. В. Ф., че Н. Б.

Г., е собственик на 5/9 ид. части от УПИ XVI-33 в кв. 4 по регулационния план на с. Блатино, община Дупница, и е осъдил М. В. Ф., Е. Е. Г. и С. В. Ф. да предадат на Н. Б. Г. владението върху завзетата от тях част с площ от 9 кв. м. от УПИ XVI-33, в кв.4 по регулационния план на с. Блатино, община Дупница, заключена между точки 49-Б-В-Г[1]38-37-49 на Приложение №3 към заключението по повторната съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещите лица Л. М. и А.Р. - л.135 от делото на ДнРС, приподписано от съда и представляващо неразделна част от настоящото съдебно решение; респ.първоинстанционният съд е отхвърлил иска за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението за разликата до претендираните 15 кв.м. от УПИ XVI-33 в кв.4 по регулационния план на с. Блатино, община Дупница.

С решението си ДнРС е осъдил М. В. Ф., Е. Е. Г. и С. В. Ф. да премахнат подпорната стена и изградената върху нея ограда, ограничаващи от юг спорната част от УПИ XVI-33 в кв. 4 по регулационния план на с. Блатино, община Дупница, отразена по точки 8;38;6;48 и 9;37;49;18 на Приложение №3 към заключението по повторната съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещите лица Л. М. и А.Р. ( л.135 от делото, приподписано от съда и представляващо неразделна част от съдебното решение на ДнРС).

В решението са разпределени и разноски като първоинстанционният съд е осъдил 1

М. В. Ф., Е. Е. Г. и С. В. Ф. да заплатят на Н. Б. Г. деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 1008 лв. ; респ.осъдил е Н. Б. Г. да заплати на М. В. Ф., Е. Е. Г. и С. В. Ф. деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 1100 лв.

Въззивниците обжалват първоинстанционното решение в цялост с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърдят, че решаващият състав е постановил съдебния си акт като неправилно възприел наличие на установена разлика от 9 кв. м., кредитирайки заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. М. и Р., които изводи на съда считат в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението по повторната съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Р.С..

Подчертават, че стената е построена на място на съществуваща такава от преди години, като същата е изградена през 2021г. след дадена на въззивниците М. и С. Ф. строителна линия за изграждането й, трасирането на изградената подпорна стена било извършено с протокол от правоспособно лице инж. А..Д., а след подадени в процеса по изграждането й жалби до общината от ищцата и след извършване на необходимите измервания, било дадено разрешение строежът да продължи. Акцентират, че в случая всички пет правоспособни геодезисти дават различни трасета на съществуващата подпорна стена, послужила за ограда между двата имота. Сочат, че процесната ограда при неуредени сметки съвпада със старата регулационна и имотна граница по плана от 1974 г.

Поддържат, че не всяко въздействие върху имота може да е предмет на петиторна защита и излагат становище, че от събраните в производството доказателства не се установява втората предпоставка за уважаване на предявения негаторен иск, а именно - в резултат от изграждане на подпорна стена в имота на ответниците за ищцата да се създават пречки за използване на имота й – по-големи от обикновените. Твърдят, че стената помага на ищцата да използва имота си по нейното продължение поради съществуваща денивелация между двата имота, и липсата й ще доведе до самосрутване на земни маси от имота на ищцата към имота на ответниците, като същевременно сочат, че липсват данни процесната подпорна стена да е опасна, да е застрашена от самосрутване и да застрашава живота и здравето на ищцата. Допълват, че дори подпорната стена да е наистина изградена с около 4,5 см по-навътре в имота на ищцата, то само фактът на изграждането й не предполага уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Изтъкват, че в случая е налице и несъответствие на претендираната мярка за защита – премахване на подпорната стена, с твърдените нарушения, като търсената мярка би довела до лишаване на ответниците напълно от собствеността им.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което предявените искови претенции бъдат отхвърлени. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Н. Б. Г., чрез пълномощника й адв. К. Р., с който се изразява становище за нейната неоснователност и се оспорват наведените в нея оплаквания по пространно изложени съображения. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението. Претендират се разноски за въззивното производство.

С определение № 632/27.05.2025 г. по гр.д. № 1786/2024 г. Дупнишкият районен съд е изменил решение № 231 от 28.04.2025 г. по гр. дело № 1786/2024 г. по описа на ДнРС по отношение на разноските, като е осъдил М. В. Ф., Е. Е. Г. и С. В. Ф. да заплатят на Н. Б. Г. деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 1344 лв.; съответно осъдил е Н. Б. Г. да заплати на М. В. Ф., Е. Е. Г. и С. В. Ф. деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 550 лв.

Частните жалбоподатели твърдят, че районният съд се е произнесъл с обжалваното определение по непредявено пред него искане, доколкото в депозираната въззивна жалба липсва искане за произнасяне от първоинстанционния съд по реда на чл. 248 ГПК.

2

Заявява се искане за обезсилване или отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.

Както се установява от констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №31,т.I,д.№29/2017г., С.Д.Г. е признат за собственик върху ПИ №33, за който имот е отреден Парцел ХVI-33 по регулационния план на с.Блатино,община Дупница, утвърден със Заповед №787/204.1969г.за улична регулация и Заповед №986/01.10.1974г.за дворищна регулация и изменен със Заповед №459/08.06.1995г.Ищцата Н. Г. е преживяла съпруга на посочения в цитирания нотариален акт титуляр на правото на собственост – видно от у-ние за наследници 043/08.11.2022г. , като с доклада по делото първоинстанционният съд е приел за безспорно, че ищцата е собственик на 5/9 ид. части от посочения УПИ XVI-33.

Въз основа договор за продажба , оформен с нотариален акт № 63, том III, дело № 358/2017 г. на нотариус Л. С., на 20.10.2017 г. се констатира, че Е. Е. Г. е прехвърлил правото на собственост върху УПИ XVII-34 на ответниците М. Ф. и С. Ф., като при описанието на имота е посочено, че отчуждителното действие на плана е отпаднало по отношение на неуредените регулационни сметки – от имота се отчуждават 16 кв. м. за под улица с о.т. 1617, а към него се придават 8 кв.м. от им. пл. № 35. Видно от посочения нотариален акт (л.44 и сл.), отв.Е. Г. си е запазил правото на ползване върху описания недвижим имот.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като свидетелката Венетка Г. , живееща в съседство със страните, твърди, че според нея процесната ограда е изградена на мястото, на което и преди минавала оградата между двата имота.

Видно от писмо изх.№94-14-668-142/19.01.2023г.на община Дупница,във връзка със заявление на ищцата по повод изграждане на ограда от собствениците на УПИ XVII – 34,кв.4 по плана на с.Блатино са били представени два протокола за трасиране от всяка от страните, при което е изискана комбинирана скица, която да съдържа местоположението на подпорната стена спрямо вътрешната регулационна линия към УПИ XVI-33 и такава е приложена –л.60 от първоинстанционното дело- на която се констатира частичното отклонение.В цитираното писмо се сочи, че е изразено становище на Гл.архитект на община Дупница, съгласно което за подпорна стена, разположена изцяло в УПИ XVII –34, кв.4с височина 0,40-0,50м спрямо прилежащия в основата й терен, не се изисква разрешение за строеж съгласно чл.151,ал.1,т.4 от ЗУТ. Строителни книжа, в т.ч.за въвеждане в експлоатация, са представени за жилищна сграда в имота на ответниците, която не е предмет на исковете.

Изготвени са три заключения по назначени от районния съд съдебно-технически експертизи. В заключение №12647/25.11.2024г.на в.л.Д.Х. е посочено, че материализираната имотна граница в процесния участък попада изцяло в УПИ ХVI-33, като са дадени и отстоянията на изчертана скица- съответно при 2-0,96 м, при т.5 и т.6 – 1,27м и при т.8- няма разминавания с действащия РП, в.л. Х. е пояснил, че ползваната от него система при измерванията позволява точност до 10-15 см.

В заключение № 1260/30.01.2025г.на в.л.Р.С. се сочи, че урегулирането на двата съседни имота е извършено с план за улична и дворищна регулация, одобрен със заповед № 787/28.04.1969 г. Със заповед № 986/01.10.1974 г. е одобрено изменение в плана, което не се отнася до процесните имоти, но със заповед № 459/08.06.1995 г. е одобрено изменение на дворищната регулация между парцели XVI-33 и XVII-34 в кв.4, като същата да минава по имотните граници между имоти пл.№№ 33 и 34. Процесната масивна ограда /подпорна стена/ е изпълнена в съответствие с протокол от 22.06.2021 г. за трасиране, означаване и координиране границите на УПИ XVII-34 в кв. 4, предоставен на вещото лице от община Дупница. Съгласно изготвената след оглед и измервания комбинирана скица /Приложение №4/ несъответствието между регулационната линия между УПИ XVI-33 и УПИ XVII-34 и изградената масивна ограда варира от 0, 50 м. при т.1 до 0, 60 м. при т.6. Засегнатата площ е 3

7, 25 кв.м. и е обозначена с точки и букви а-б-в-5-6-8-а на комбинираната скица. В.л.С. приема, че установената разлика между разположението на границата по цифровия модел и масивната ограда е в допустимите стойности съгласно чл.83, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

В заключение № 3533/26.03.2025г.на вещите лица Л. М. и А. Р. се акцентира , че със заповед № 459/08.06.1995 г. е извършена промяна на дворищната регулация между процесните имоти, отразена с т. А-Б[1]В на комбинираната скица /приложение №1/. Площта между подпорната стена и регулационната линия между имотите е обозначена с точки 49-БВ-Г-38-37-49 и е с площ 9 кв.м.; респ.поддържат, че с изменението в дворищнорегулационния план от 1995 г., процесната масивна ограда навлиза в имота на ищцата, като отклонението е по-голямо от допустимото по Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. и по този начин е завзета показаната на скицата площ от 9 кв.м. Сочи се още, че точността на графичните планове, каквито са КРП и тяхното оцифряване се определят по реда на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., респ.точността се определя от разпоредбите на чл.82 и чл.83 във вр.с чл.18.В съдебно заседание вещите лица са посочили, че те са направили независими изследвания, докато по-старите версии дават отклонения 20-30см ; респ.линиите, които са давани за строеж, са давани от мрежата, която е към Кадастъра на селото и е разработен през 80-години на м.в. и тогава измерванията са извършвани с рулетка и теодолит, а по-късно са въведени тоталните станции и точността варира от порядъка на 6 см., а при предишните – от порядъка на 30см. и от там идват разликите ( срвн.протокол от с.з.на 04.04.2025г.по делото на ДнРС).