Решение № 5979 от 28.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 6826/2022
- Вид
- Решение № 5979
- Подписан
- 28.09.2026
- Състав
- Кирил Стайков Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 2, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 1, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за културното наследство
- чл. 146, ал. 3 · Закон за културното наследство
- чл. 14, ал. 1, т. 14 · Закон за културното наследство
- чл. 161а, ал. 3 · Закон за културното наследство
- чл. 162 · Закон за културното наследство
- чл. 1, ал. 2 · Закон за културното наследство
- чл. 2, ал. 3 · Закон за културното наследство
- чл. 2а · Закон за културното наследство
- чл. 2а, ал. 1 · Закон за културното наследство
- чл. 50, ал. 3 · Закон за културното наследство
- чл. 70, т. 2 · Закон за културното наследство
- § 10, ал. 1 · Закон за културното наследство
- § 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 8, ал. 4, изр. 2 · Закон за наследството
- чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 205, т. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 209, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 17, ал. 3 и ал. 5 · Конституция на Република България
- чл. 17, ал. 3 и ал. 5 · Конституция на Република България
- чл. 18, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5979 гр. София, 28.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20221100106826 по описа за 2022 година
Съобразно исковата молба и уточнителните молби на ищците, производството по делото е образувано по предявени:
– установителен иск за собственост, предявен от С. М. П., А. И. Ш., К. И. И., Е. Б. Ш. и Б. Б. Ш. срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на културата на Република България и Столична община, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че С. М. П. притежава правото на собственост на 30/144 идеални части, А. И. Ш. притежава правото на собственост на 18/144 идеални части, К. И. И. притежава правото на собственост на 8/144 идеални части, Е. Б. Ш. притежава правото на собственост на 8/144 идеални части и Б. Б. Ш. притежава правото на собственост на 8/144 идеални части от недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, съгласно скица № 15-418274/22.05.2020 г., издадена по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, СО, район „Възраждане“, ул. ****, с площ 123 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план: 13, квартал 194А;
– осъдителен иск срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите за обезщетение за ползване на частта от имота, която се ползва за недвижима ценност, а именно за част от ползването на имот с идентификатор ***, с площ 117,89 кв. метра, за периода: от 01.07.2017 г. до 27.06.2022 г., както следва: С. М. П. претендира обезщетение за ползване без основание в размер на 43 969,95 лева, А. И. Ш. претендира 1 обезщетение за ползване без основание в размер на 26 381,97 лева, К. И. И. претендира обезщетение за ползване без основание в размер на 11 725,32 лева, Е. Б. Ш. претендира обезщетение за ползване без основание в размер на 11 725,32 лева и Б. Б. Ш. претендира обезщетение за ползване без основание в размер на 11 725,32 лева.
– осъдителен иск срещу Столична община за осъждането й да заплати на всеки от ищците обезщетение за ползването на частта от гореописания имот с идентификатор ***, с площ 5,11 кв. м., която се използва като улица/тротоар /ул. „Георг Вашингтон“ в гр. София/, за периода от 01.07.2017 г. до 27.06.2022 г. в следните размери: на С. М. П. претендира обезщетение за ползване без основание в размер на 1890,17 лева, А. И.
Ш. претендира обезщетение за ползване без основание в размер на 1134,10 лева, К. И. И. претендира обезщетение за ползване без основание в размер на 504,04 лева, Е. Б. Ш. претендира обезщетение за ползване без основание в размер на 504,04 лева и Б. Б. Ш. претендира обезщетение за ползване без основание в размер на 504,04 лева.
Ищците твърдят, че те в качеството на наследници на С. Е. Ш., починал на 25.03.1968 г. са собственици на идеална част от процесния недвижим имот. Същият бил реституиран по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, а с влязло в сила решение от 10.03.1995 г. на СГС, III-A Гражданско отделение, постановено по а. д. №729/1993 г. по описа на СГС отчуждаването му било отменено. Ответниците го ползвали без правно основание като тротоар, улица и археологически обект, поради което се иска ищците да се признаят за собствениците и да се уважат исковете за обезщетение за ползване на имота без правно основание. Претендират законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират разноски.
В постъпил отговор на исковата молба от страна на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство се излага, че исковата молба е нередовна, защото не е ясно кой е надлежният ответник по делото. Съгласно чл. 14, ал. 1, т.
14 ЗКН, министърът на културата упражнявал правото на държавна собственост върху културните ценности, каквато представлявал археологическият комплекс, в който се намирал процесният имот, поради което субституент на държавата следвало да бъде само министърът на културата. Освен това се сочи, че по отношение на предявените искове за обезщетения за ползване на имота, надлежен ответник следвало да бъде министърът на финансите като субституент на държавата. По същество оспорва предявените искове с възраженията, че процесният имот бил част от археологически резерват, обявен с ПМС №36/01.06.1976 г., който е включен под № 16 в приложен към чл. 50, ал. 3 ЗКН списък на археологическите резервати, който имал статут на групова недвижима културна ценност, декларирана с писмо № 4469/22.08.1986 г. на НИПК. Съгласно чл. 146, ал. 3 ЗКН недвижимите археологически обекти имали статут на културни ценности с категория „национално значение“, а по смисъла на чл. 2а, ал. 1 ЗКН били публична държавна собственост. В решение № 4/11.03.1998 г. по к. д. №16/1997 г. на КС било посочено, че реституцията преструктурира собственосттадържавна и общинска в собственост на физически и юридически лица, но само в рамките и обхвата на частната собственост. Тя не засягала публичната държавна и общинска 2 собственост, защото последната обслужвала определени конституционни интереси и била защитена от Конституцията. С приемането на разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗДС бил даден законодателен израз на извличаното дотогава по тълкувателен път разрешение на въпроса подлежат ли на реституция имоти, които са станали публична собственост на държавата или общините. Затова процесният имот не можел да бъде собственост на ищците, тъй като бил със статут на публична държавна собственост и не подлежал на реституция. Счита, че след като по административното дело, разгледано пред СГС, държавата не е участвала, решението по него не я обвързвало, а за гражданския съд последното било задължително само по отношение на въпроса дали обжалваният административен акт е бил законосъобразен или не. Липсвала идентичност между процесния имот и този по решение от 10.03.1995 г. на СГС, III-A, Гражданско отделение. Счита за неоснователен и иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, тъй като държавата владеела имота чрез министъра на културата на основание чл. 14, ал. 1, т. 14 ЗКН. Ищците не били отправяли покана до ответниците за заплащане на обезщетение, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД подобно задължение не било изискуемо. Оспорва претенцията и по размер. Релевира възражение за погасяване по давност на претендираните вземания с изтичането на тригодишен давностен срок за всяко периодично вземане. Моли за прекратяване на производството спрямо него, евентуално за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Подаден е отговор и от Държавата, чрез министъра на финансите. Исковете били недопустими спрямо Държавата, чрез министъра на финансите, тъй като чл. 14, ал. 1, т. 14 ЗКН изключвала приложението на чл. 31, ал. 1 ГПК, поради което Държавата следвало да се представлява от министъра на културата. По същество претенциите били неоснователни.
Имотът бил публична държавна собственост. Като върху част от него фактическата власт се упражнявала от Министерството на културата, а върху друга част от Столична община.
Липсвало обогатяване за Държавата. Моли за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.
Ответникът Столична община оспорва претенциите като неоснователни, защото не била налице идентичност между притежавания от праводателя на ищците и евентуално реституиран имот и имот с идентификатор *** по КККР на гр. София. На следващо място сочи, че на основание чл. 18, ал. 1 КРБ, чл. 69 ЗДС и ПМС № 36/76 г. археологическият резерват „Антична Сердика и Средновековен Средец“ съгласно АДС №31/17.03.1997 г., издаден от министъра на финансите, в който се намирал процесният имот бил изключителна държавна собственост, а дори да не се приемело, че той е с този статут, то на основание чл.2а във вр. с чл.146 и 50, ал. 3 ЗКН бил публична държавна собственост.
Счита, че част от процесния имот не попадал на тротоар на ул. „Георг Вашингтон“. Затова сочи, че обезщетение не се дължало от общината. Прави възражение за погасяване по давност на претендирате вземания за обезщетения за лишаването от правото на ползване на имота. При условията на евентуалност, в случая че се установи, че част от имота представлява тротоар, заявява, че е придобила собствеността върху него по силата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, евентуално, че е придобила тази част въз основа на упражнявано в периода 3 от 1991 г. до завеждане на исковата молба давностно владение. При условията на евентуалност релевира и възражение за прихващане с претендираните от ищците обезщетения за лишаването им от ползването на имота с насрещното си вземане за направените от общината разходи за опазване и поддържане на имота, попадащ в археологическия парк за периода от 01.07.2017 г. до 01.07.2022 г. Възражението е конкретизирано с молба с вх. № 33624 от 22.03.2024 г. Посочено е, че посочените разходи представляват разходи за месечно абонаментно почистване, абонаментна поддръжка на осветителна инсталация, ремонтни дейности и поддръжка, разходи за ел. енергия, , изграждане и поддържане на система за видеонаблюдение. Сумата на разходите, съоветстваща на площта на процесния имот, била 5960.29 лв. за периода от 01.07.2027 г. до 27.06.2022 г. Съобразно претенциите на ищците и твърденията им за притежавани ид. ч. от процесния имот, то възражението за прихващане се прави спрямо С. П. за 1241.73 лв.; спрямо А. Ш. за 745.04 лв.; спрямо К. И. за 331.13 лв.; спрямо Е. Ш. за 331.13 лв. и спрямо Б.
Ш. за 331.13 лв. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът Министерство на културата оспорва да е надлежна страна в процеса, доколкото държавата можела да бъде представлява пред съда само от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. За Археологически парк „Западна порта на Сердика“ не бил съставен акт за държавна собственост, като същият се държал и управлявал от Столична община, чрез РИО – София. Разпоредбите на ЗКН не можело да обосноват процесуална легитимация на министър на културата. Предявените искове се оспорват и като неоснователни, защото имотът представлявал част от археологически обект и съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДС във вр. с чл. 2а и чл. 146, ал. 1 ЗКН бил публична държавна собственост. Оспорва се ищците да са собственици на имота, наличието на идентичност между процесния имот и този, който притежавал наследодателят на ищците, както и, че фактическата власт върху имота се упражнявала от ответниците без правно основание за това. Не било доказано каква част от имота се използвала за културна дейност, както и Министерството на културата да е ползвало същата и да дължи обезщетение за това.
Намира предявения иск срещу Министерство на културата за недопустим, а евентуално за неоснователен. Претендира разноски.
С протоколно определение от 22.02.2024 г. не са приети за съвместно разглеждане в производството искове по чл. 59 ЗЗД за последващ период спрямо Държавата и спрямо Столична община за претенции и размери следващи датата на подаване на исковата молба.
С протоколно определение от 06.06.2024 г. е прието за съвместно разглеждане в производството възражение за прихващане на ответника Столична община за разходи за месечно абонаментно почистване, абонаментна поддръжка на осветителната инсталация на обекта, ремонтни дейности и поддръжка, разходи ел. енергия и разходи за поддържане на система за видеонаблюдение. Като възражението за прихващане е направено в условията на евентуалност, а именно при уважаване на осъдителния иск срещу Столична община и съответства на претендираните от ищците идеални части от правото на собственост на процесния имот. Възражението за прихващане е за разходи за поддържане на процесния 4 имот попадащ в обекта „Археологически парк – Западна порта на Сердика“ за периода от 01.07.2017г. до 27.06.2022 г., както следва: спрямо ищеца С. М. П. за сумата от 1241.73 лв.; спрямо ищцата А. И. Ш. за сумата от 745.04 лв. и спрямо ищците К. И. И., Е. Б. Ш. и Б. Б.
Разпечатката съдържа 23 от 203 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91a4a2d6-02cd-4684-8490-1bd1a9d37071