Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 542 от 17.08.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 257/2025
Вид
Решение № 542
Подписан
17.08.2026
В сила
17.08.2026
Състав
Бонка Дечева, Атанас Кеманов, Ваня Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.287, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53, ал. 2, изр. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 20, ал. 2 · Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002100257 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. и И. Г. С., чрез процесуалния си представител адв.Д. С., срещу решение №260378/20.06.2024г. по в.гр.д.№3108/2021г. на СГС.

Състав на СГС е потвърдил решение №20285491/30.12.2020г., постановено по гр.д.

№15121/2019г. по описа на Софийския районен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените от първоначалната ищца Е. В. срещу С. В., С. В. и М. В. искове, както следва :

- за признаване за установено, че югоизточното помещение, означено като “стая“ с вход към вестибюла и изглед към улицата, находящо се на първия етаж, със застроена площ 14кв.м. съгласно архитектурния проект, одобрен на 24.02.1995 г., като част от обособената жилищна сграда с идентификатор ***, придобита със самостоятелен вход „***“ и административен адрес [населено място], Столична Община, [улица] собственост на ищцата на основание покупко-продажба и за осъждане на ответниците да предадат владението върху имота ;

- за признаване за установено по отношение на ответниците, че има грешка в Кадастралната карта относно отразените квадратури на сградите с идентификатор ***и идентификатор ***, като част от югоизточната стая от старото жилище неправилно е заснета като част от сграда с идентификатор ***, а част от югозападната стая от старото жилище неправилно е заснета като част от сграда с идентификатор ***, като вярната граница е тази по одобрения 1 архитектурен проект от общината от 1995г.

Ответниците по касация С. В., С. В. и М. В., чрез процесуалния си представител адв.П. П., са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

С постановеното определение №5902/17.12.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение :

- по отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС касационно обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по въпросите : длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал.1 от ГПК ; длъжен ли е съдът да мотивира своето решение – да посочи кои са приетите от него фактически заключения, от които е направил правните си изводи в приложение на материалния закон ;

- по отношение на иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР касационно обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК, тъй като касационната инстанция е приела, че е налице вероятност въззивното решение в тази му част да е процесуално недопустимо.

Въззивният съд е приел, че при предявяване на иск по чл.108 от ЗС ищецът е длъжен да въведе твърдения за конкретен придобивен способ, от който извежда своето право на собственост.В процесния случай ищцата твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на покупко - продажба, обективирана в нотариален акт № 12/1996 г., на нотариус при СРС.

Видно от представения нотариален акт №12/1996г. Е. В. е придобила собствеността върху североизточната част от масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вх.“***“, застроена на площ от 68.6 кв.м., като първи етаж включва: вестибюл, кухня, склад и килер.

С нотариален акт № 199/1996г. С. В. е закупил югозападната част от масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вх.“*9**“, на два етажа и тавански полуетаж, застроен на площ от 98.2 кв. м., като първи етаж включва: търговски обект, склад и три стаи.

Основният спорен въпрос е дали процесната стая, представляваща източна стая с изглед към улицата и със застроена площ от 14 кв.м., е част от закупения от Е. В. или закупения от С. В. имот с цитираните по – горе нотариални актове.

Видно от приетата по делото пред СРС тройна СТЕ и разясненията на вещите лица в съдебно заседание, вещо лице Д. е категорична, че процесната стая, съгласно приложените по делото нотариални актове, е към вх.“***“, тоест към сградата, собственост на ответниците.

Действително в настоящето производство се установява, че е налице разминаване в площта между нотариалните актове и реалната площ на двете обособени жилища.Според вещите лица застроената площ на североизточната част от къщата, обособена като вх.“***“ по нотариален акт е 68.60 кв.м., а по чертежа от л.72 от делото на СРС – 52.19 кв. м., а площта на югозападната част от къщата е 98.20 кв. м. по нотариален акт и 114. 74 кв. м. по чертежа.

2

Въззивният съд е приел още, че площта на имота, не е съществен белег на индивидуализацията му.Понякога действителната площ на имота, определена от неговите граници, се разминава с площта, отразена в документа за собственост.Това разминаване може да се дължи на грешка при нанасяне на границите или на грешно изчислена площ, когато границите не са били точно установени при съставяне на документа за собственост.

Когато няма спор за границите на имота, решаваща е площта му, очертана от тези граници, а не отразената в документа за собственост. От това съображение изхожда и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според която разликата между записана в кадастралния регистър площ на имота и площта по документа за собственост не се счита за грешка и не е основание за изменение на кадастралната карта, ако грешката в абсолютното положение на подробните точки на имота и на контролните дължини е в рамките на нормативно допустимото отклонение.

Изложеното по-горе е приложимо не само относно поземлените имоти и земеделските земи, но и недвижимите имоти като цяло.

Макар и да липсва посочване на границите на прехвърляния обект на Еличка В., имотът не следва да се индивидуализира само въз основа на площта.И в двата нотариални акта ясно са заявени какви помещения се прехвърлят, тоест индивидуализирани са самите помещения.

Не е задължително помещения като антре, вестибюл, коридор и др. подобни да се посочват изрично в титула за собственост, а принадлежността на правото на собственост може да се определи и от тяхното функционално предназначение и разположение, щом без тях не би могло да съществува жилището като самостоятелен обект на вещни права. Съгласно експертизите, приети пред СРС, процесната стая не би могла да се приеме за самостоятелен обект, тъй като ползва общ санитарен възел с другите помещения във вх.„***“, тоест това е жилището на ответниците, а не на ищците.Отделно от това в настоящия случай се установява, че и в двата акта за собственост отделните помещения са изрично изброени.

Нещо повече, установява се, че процесното помещение се включва и е посочено в нотариалния акт за собственост на ответника – въззиваемия по настоящето дело.Не на последно място, по делото не се установява жилището на въззивниците да не може да съществува като самостоятелен обект на вещни права без процесната стая.Допълнителен аргумент е и това, че помещенията по чертеж и на двата входа – „***“ и „***“ съответстват на тези по нотариалните актове, съгласно приетата пред СРС тройна СТЕ.

От показанията на разпитания по делото свидетел Р. И., се установява, че бащата на Е. и С. е предприел действия по пристрояване и надстрояване на къщата, респективно за узаконяването й.Той е казал в присъствието на свидетелката, че ще си остави една стая на първия етаж, която след смъртта му ще остане за С..Според свидетелката става въпрос именно за процесната стая, която е на първия етаж, източно отпред на фасадата.

Показанията на тази свидетелка въззивният съд е кредитирал като пълни и безпротиворечиви.Същата е възприела непосредствено казаното от бащата на страните.Отделно от това липсват данни да е заинтересована от изхода на делото.

Въззивният съд е приел, че показанията на св.С. С. не могат да бъдат кредитирани, тъй като 3 на първо място, същият е конституиран като страна по делото, на мястото на починалата в хода на делото Е. В..На следващо място, макар и да са били допустими към момента на даване на показанията на СРС, същият е бил син на ищцата, поради което показанията му следва да се преценяват с оглед на възможната заинтересованост от изхода на делото.

Въз основа на горното е прието, че по делото не се установява по категоричен начин правото на собственост на Е.В., респективно нейните наследници, върху процесната стая.

Горните изводи не могат да се променят от двата представени архитектурни проекта.Единият – на л. 20 от делото на СРС, и другият на л. 72 от делото на СРС.И двата изхождат от компетентни органи, поставени са подписи и печати и е посочено, че са одобрени за узаконяване.Нещо повече, оригиналът на представения от ответниците проект е бил представен в оригинал в съдебно заседание за констатация във връзка с направеното от ищцата оспорване.

Дори и помещенията по нотариалните актове да не съответстват на архитектурния проект, самите проекти, без значение кой от двата, не могат да създадат вещно – прехвърлителен ефект, какъвто настъпва по силата на договорите за покупко – продажба, обективирани в съответните нотариални актове, от които страните черпят правата си на собственост.

Прието е, че едва във въззивната жалба Е.В. се позовава и на изтекла в нейна полза придобивна давност върху процесната стая, тоест заявяват се нови факти, които не са били заявени пред районния съд, поради което не може и не следва да се коментират от въззивната инстанция.

Въз основа на това е прието, че предявеният с правно основание чл.108 от ЗС иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Приети са за правилни изводите на СРС, че установената от вещите лица грешка не касае спорната стая, а цялостното заснемане на сградата.Искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР включва не само искане за установяване на непълнота или грешка в кадастралната карта, но съдържа и искане за установяване съществуването на претендираното имуществено право в патримониума на ищеца.От събраните доказателства и по – конкретно от приетите пред СРС съдебно-технически експертизи, и с оглед това, че не е установено правото на собственост на наследодателката на въззивниците върху процесната стая, не може да се приеме, че вярната граница е тази по архитектурния проект от 1995г.

Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :

По отношение на предявения с правно основание чл.108 от ЗС иск :

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване в постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и 4 възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д.