Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 07.04.2025, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 255/2024
Вид
Решение № 52
Подписан
07.04.2025
В сила
10.05.2025
Състав
Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Мария Кирилова Дановска, Васка Динкова Халачева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51, ал.1, т. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53, ал. 1, т. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53, ал. 2, изр. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.4, ал.2 · Закон за приватизация и следприватизационен контрол, повторно
  • чл.11, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.12, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 55, т.2 · Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри
  • чл.1, ал.1, т.1 и т.3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.1, ал.1, т.1 и т.3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. К., 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20245100500255 по описа за 2024 година

С Решение № 71 от 08.08.2024 г., постановено по гр. д. № 162/2023 г., Районен съд – К. е признал за установено по отношение на Ш. Х. М., че О. Б. Ю. е собственик на недвижим имот, представляващ застроен неурегулиран поземлен имот с площ 1478 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.Р., общ.К., при граници: шосе К.-И. и застроена част на махалата, който имот понастоящем представлява реална част с площ 1478 кв.м., при граници на процесната реална част: нива с идентификатор *** по КККР на с.Р., общ.К. от поземлен имот с идентификатор №***, с обща площ 2 785 кв.м., вид територия земеделска, категория на земята - 9, начин на трайно ползване - нива, местност „Б.Т.”, при граници: ПИ ***; ПИ ***; ПИ

***; ПИ *** по КККР на с.Р., общ.К., на основание чл.124 от ГПК. С решението си съдът е осъдил Ш. Х. М. да заплати на О.

Б. Ю. направените по делото разноски в размер на 1718 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът 1

Ш. Х. М., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Излага съображения, че процесният имот има характер на селищен имот, че същият не бил внасян в ТКЗС, включван в блок на същото или отнеман от собствениците му, поради което и собствеността му била запазена в реалните му граници, като документът удостоверяващ собствеността, е емлячния регистър. Посочва, че в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, установяват с иск срещу съответната общинска служба по З. И. Г. само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. В случая наличното писмено доказателство-емлячен регистър, попадало в хипотезата на предл. последно на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ (други писмени доказателства). Моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което да признае, че той е собственик на процесния недвижим имот.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия О. Б. Ю., чрез представител по пълномощие, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва се, че въззивникът не е визирал какви факти и обстоятелства, установени от допуснатите по делото доказателства, не са били обсъдени или са били обсъдени превратно, за да релевира сочения в жалбата порок - необоснованост на оспореното решение. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от Община К., чрез адв. М. С., в качеството й на трето лице-помагач, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Посочва се, че при проследяване статута и собствеността на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Р., същият бил застроен с търговски обект.

Реституционното решение на Общинска служба „З. И. Г.“ - К., в частта му, относно процесния недвижим имот, за който е отреден терен за 2 изграждане на магазин с пивница в с. Р. и бил изграден такъв, се счита за нищожно, поради противоречието му с императивните разпоредби на чл.1, ал.1, т.1 и т.3 от ППЗСПЗЗ. Сочи се още, че от момента на закупуването на процесния недвижим имот ищецът го владял явно, непрекъснато и необезпокоявано. Разпитаните пред съда свидетели потвърдили този факт, а въззивникът неоснователно се опитвал да черпи права от допуснатата непълнота и/или грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като никога не бил владял процесния недвижим имот. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът Ш. Х. М. се представлява от своя пълномощник адв. Б. С., който поддържа жалбата по изложените съображения.

В съдебно заседание въззиваемият О. Б. Ю. се представялва от своя пълномощник адв. Д. Г., който оспорва въззивната жалба по изложените съображения в отговора.

В съдебно заседание третото лице - помагач Община К. не се представлява.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството по гр. д. №162/2023 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по искова молба, подадена от О. Б. Ю. против Ш.А.Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ: неурегулиран поземлен имот, находящ се в с.Р., целият с площ 1030 кв.м. по приватизационен договор, и с площ 1478 кв.м. по скица, ведно с построената в него масивна едноетажна сграда - „Магазин - ресторант”, със застроена площ 3

245.40 кв.м., при граници: шосе К.-И. и застроена част на махалата.

Изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава предявеният иск са следните: ищецът придобил имота от Община К., въз основа на надлежно осъществена покупко-продажба, материализирана с договор за приватизационна продажба на общински недвижим имот от 09.09.2004г., вписан в СлВп при РС- К. с Вх. рег. № 329 от 27.09.2004г.

Имотът му бил продаден на основание чл.4, ал.2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, чл.36, ал.1, т.1 от Наредбата за търговете и конкурсите, Решение №71 от Протокол №4/15.03.2004г. на ОбС - К., Решение № 128 от Протокол №6/14.06.2004г.

ОбС - К. и Заповед № КО-507/27.08.2004г., като същият не попадал в обхвата на дворищно регулационен и кадастрален план на населеното място. Той се намирал в границите на урбанизираната територия на с.Р., което било видно от Акт за общинска собственост №117/20.10.1998г.

Местонахождението му било отбелязано като неурегулирано дворно място в обхвата на с.Р., с граници: шосе К.-И., и застроена част на махалата. След покупко-продажбата установил владение върху закупения недвижим имот, като осъществявал в него, лично и чрез други лица, търговска дейност. Имотът не променил своята площ, конфигурация, граници и функционално предназначение. През периода от 09.09.2004г. до момента на подаване на исковата молба ищецът осъществявал спокойно, несъмнено, несмущавано владение върху неурегулирания ПИ с обща площ 1478 кв.м., като конкретно за разликата от 448 кв.м. от процесния имот посочва, че я е владял с намерение да я свои; съответно, че я е придобил на основание давностно владение. Ищецът релевира, че е собственик на процесния имот с обща площ 1478 кв.м. на основание правна сделка и на давностно владение. При опит да се снабди със скица на имота узнал, че процесният имот бил нанесен в КККР като част от друг имот, а именно - ПИ с идентификатор №***, с площ 2 785 кв.м., вид територия - земеделска, категория на земята - 9, начин на трайно ползване - нива, местност „Б.Т.”, при граници: ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ *** по КККР на с.Р., общ.К..

4

Имотът бил записан в кадастралните регистри като собственост на ответника Ш.А.Б.. Същият се легитимирал като собственик на описаната нива с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №155, т.7, д.№1376/2006г. по описа на СВ при РС-К..

В хода на производството се приема, че имената Ш.А.Б. и Ш. Х. М. са на едно и също лице, и производството продължава да се движи срещу Ш. Х. М..

В срока по чл. 131 от ГПК ответника Ш. Х. М. е депозиран писмен отговор, с който искът е оспорен като неоснователен и недоказан, като е приложено Решение №172/01.09.2005г. на Общинска служба ЗГ – К..

По делото е депозирано и становище от третото лице - помагач Община К., чрез пълномощника адв.С., в което се сочи, че ответникът неоснователно се опитвал да черпи права от допуснатата непълнота и/или грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри. Излагат се съображения, че Община К. прехвърлила собствеността върху недвижимия си имот на ищеца, въз основа на Договор за приватизационна продажба на общински недвижим имот от 09.09.2004 г., вписан в СлВп при PC- К. с вх. рег.№ 329 от 27.09.2004 г., като от момента на закупуването на процесния недвижим имот ищецът владял недвижимия имот необезпокоявано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

За безспорно е прието по делото, че се касае за спор за част от 1 478 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Р., общ.К., целият площ от 2785 кв.м.

Видно приложената по делото скица № 407/ 30.09. 1970 г., за имота представляващ парцел (УПИ) I, находящ се в кв. 1 по частична регулация на с. Р. с граници и съседи: нива на ТКЗС, блок на ТКЗС, път К. – И. и улица, била издадена преписка на Селкооп с магазин, подписана от председателя на Окръжен народен съвет - К. и подпечатана с печат 5

„одобрявам“, както и с още един подпис и печат, одобрено от председателя на ГОНС с № 1989/06.12. 1970г. От представеното копие на заповед № 1989/08.12.1970 г. на ОНС-К. се установява, че със същата е бил одобрен избора на терен за магазин с пивница в с. Р..

Видно от акт за общинска собственост № 117/20.10.1998 г., недвижимият имот частна общинска собственост представлява НУПИ с площ от 1 030 кв.м., находящ се в с. Р., общ. К., ведно с построената в него масивна едноетажна сграда (сглобяема постройка) - „Магазин ресторант“ със застроена площ от 245,40 м кв.м., актуван с акт за общинска собственост № 117/20.10.1998г., при граници: шосе К. - И. и застроена част на махалата.

С договор за приватизационна продажба от 09.09.2004 г. на недвижим имот, вписан в СлВп при РС – К. с вх. № 329/27.09.2004 г. ищецът закупил от Община К. процесния недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ НУПИ, находящ се в с. Р., общ. К., ведно с построената в него масивна едноетажна сграда (сглобяема постройка) - „Магазин - ресторант“, със застроена площ от 245,40 кв.м., актуван с акт за общинска собственост №117/20.10.1998г., при граници: шосе К. - И. и застроена част на махалата, за сумата от 7 750 лв.

От удостоверение № 94-О-62/07.12.2021г., издадено от гл. архитект на Община К. се установява, че масивна едноетажна сграда (сглобяема постройка „Магазин - ресторант“) със застроена площ от 245,40 кв.м., съгласно договор за приватизационна продажба на общински недвижим имот от 09.09.2004г., построена в неурегулиран поземлен имот, находящ се в с.Р., целият с площ от 1030 кв.м. по документ за собственост, при граници: шосе К. - И. и застроена част на махалата, отговаря на действащите тогава и сегашни правила и нормативи, както и, че същата е търпим строеж и не подлежи на премахване и забрана за ползване, съгласно §127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. В забележка към удостоверението е отбелязано, че съгласно представената скица от геодезическото заснемане, поземленият имот на О. Б. Ю. по договор за приватизационна продажба от 09.09.2004г., попада в имот с 6 идентификатор ***, местност „Б.Т.“, вид собственост - частна, вид територия - земеделска, начин на трайно ползване - нива по КККР на с.Р., одобрени със заповед № РД-18-325/13.09.2017г. на изпълнителния директор на АГКК.

От геодезическото заснемане се установява, че същите /земя и сграда/ се отнасят за процесния имот на О. Б. Ю. с площ от 1 478 кв.м., придобити по договор за приватизационна продажба от 09.09.2004г., който имот попада в имот с идентификатор ***, местност „Б.Т.“, вид собственост-частна, вид територия-земеделска, начин на трайно ползване-нива, с площ – 2785 кв.м. по КККР на с.Р., одобрени със зап.№ РД-18-325/13.09.2017г. на изпълнителния директор на АГКК. Видно от удостоверение за данъчна оценка с изх. № 5904012555/30.05.2023г., издадено от Община К. на О. Б. Ю., имотът е с данъчна оценка в размер на 13 660.70 лв. /за целия имот/.