Решение № 260001 от 17.07.2024, Районен съд - Стара Загора

Р

Е

Ш Е Н И Е

Номер Година

17.07.2024 Град ...

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С. РАЙОНЕН СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети април Година 2024

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2073 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС, като производството е във фаза по извършване на делбата.

С влязлото в сила на 25.02.2017 г. решение № 109/01.02.2016 г. по настоящото дело, е допусната съдебна делба между ищецът - и ответниците - и -, на следния - с идентификатор -.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ..., одобрени със заповед № -г. на изпълнителния директор на -, с трайно предназначение на територията: -, с начин на трайно ползване: - (-), с номер по предходен план: -, квартал -, находящ се в гр. ..., ул. ***** -, с площ - кв.м, при съседи-, при квоти: 4/8 идеални части за ищеца -, 3/8 идеални части за ответницата - и 1/8 идеална част за ответницата -.

В първото заседание, след допускане на делбата, ищецът - предяви възлагателна претенция за поставяне в негов дял на допуснатия до делба между страните - (л. 81-82 и 93). Понеже тази му претенция е направена в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК, съдът следва да я разгледа съвместно с иска за делба.

В хода на делото по същество ищецът - заема становище, че неправилно, с назначените по делото експертизи, с които изразява несъгласие, застроеният със сградата му делбен имот бил оценен, като незастроен, като било налице и несъвпадение между имотни и регулационни граници, и неправилно било променено, поради фактическа грешка, която не следвало да бъде санирана, а от отстранена преди извършване на делбата от -, посоченото предназначение на сградата му в издадената от - ... скица – проект за разделяне на делбения имот, което не водело до правилно решение, с което моли съда да му присъди разноските за назначените експертизи в това производство, с искания, възражения и доводи, изложени подробно в хода на делото по същество и в представена писмена защита.

Ответниците

- и - заемат становище с представена от пълномощника им молба в първото заседание след допускане на делбата, в случай на поделяемост на делбения имот, да получат общ реален дял, а в хода на делото по същество, чрез пълномощника си, заемат становище за извършване на делбата с разпределение на двата имота с проектни идентификатори според представената от - ... скица – проект, като им се постави в общ дял имота с проектен идентификатор, завършващ с **, а в дял на ищеца този с проектен идентификатор, завършващ с **, като с решението се осъди ищецът да им заплати половината от направените от тях разноски за одобряване на изменението на плана за регулация, с искания, възражения и доводи, изложени подробно в хода на делото по същество, и в представена от пълномощника им писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

По възлагателната претенция по чл. 349 ГПК

Изискванията за възлагане са залегнали в чл. 349 ГПК и имат подчертано социален характер. От тях следва, че до такова може да се стигне само в случай, че делбеният имот е неподеляемо жилище и някой от съделителите е направил искането си за възлагането му своевременно, а случаят очевидно не е такъв (чл. 349, ал. 1, 2 и 4 ГПК). При него, макар и ищецът да направи това си искане за възлагане на процесния делбен имот своевременно, в първото заседание след допускане на делбата, същият имот не е жилище, а урегулиран - (чл.

40 ЗУТ). Само на това основание тази му претенция се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Неприложими в случая са разясненията, дадени с т. 6 от ППВС № 7/1973 г., за едно разширително тълкуване на понятието "жилище", като в същото се включи и жилищностроителен парцел, защото са дадени при действието и ограниченията на отменения вече ЗСГ (Р 196-2002-I г.о.). А съдът може да основе решението си само на закона, който действа по време на обявяването му (чл. 235, ал. 2 ГПК). Поради това възможността за разширително тълкуване на същото ППВС е отречена (Р 102-1990-I г.о.).

Второ изискване за възлагане е допуснатият до делба имот да е неподеляемо жилище, а случаят не е такъв (чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК). При него допуснатият до делба между страните - е и урегулиран. Поради това съдът изиска становище за поделяемостта му от - ... (чл. 201, ал. 1 ЗУТ). А от последното е видно, че той е поделяем (л. 201).

С влязлото в сила решение по допускане на делбата освен това е установено със сила на пресъдено нещо, че съсобствеността между страните върху този имот, не е възникнала само от наследяване, а е смесена (комбинирана) съсобственост, защото е възникнала от посочените в мотивите на същото решение, повече от един по вид юридически факти (-----).

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че възлагателната претенция по чл. 349 ГПК на ищеца е неоснователна и следва да се отхвърли. Тя не намира основание в нормата на чл. 349, ал. 1 ГПК, защото за приложението си същата изисква кумулативно неподеляемият имот да е жилище, което да е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, да няма собствено жилище, какъвто очевидно не е случая с оглед изложеното (чл. 349, ал. 1 ГПК). От друга страна с точки 7 и 8 от ТР 1-2004-ОСГК на ВКС са дадени задължителни разяснения, че граматическото и логическото тълкуване на нормата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) – сега чл. 349, ал. 2 ГПК, налага извода, че от обхвата й, като способ за извършване на делбата, се изключва всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала само от наследяване. Следователно.

Ако съсобствеността върху неподеляемото делбено жилище е възникнала в резултат и на други юридически факти (сделки, прекратяване с развод на възникнала от тях СИО, реституция или други посочени в закона), то разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК е неприложима (Р 415-2005-I г.о.). Поради това, при нито една от хипотезите на смесена (комбинирана) съсобственост, каквато е тази възникнала в резултат на повече от един по вид юридически факт (покупка, прекратена СИО и наследяване, сделка за част от имота и наследяване за другата, и други подобни), какъвто е случая с оглед изложеното, съдът не може да извърши делбата на основание чл.

349, ал. 2 ГПК (така и т. 8 ТР № 1-2004-ОСГК на ВКС).

По извършване на делбата

Принципът за извършването й е залегнал в нормата на чл.

69, ал. 2 ЗН, според която, всеки съделител трябва да получи по възможност дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари, а имотите, които не могат да се поделят, се изнасят на публична продан.

В случая с горепосоченото решение по делото е допусната съдебна делба между страните по отношение на следния техен съсобствен процесен делбен - с идентификатор -.**, при квоти: 4/8 идеални части за ищеца, 3/8 идеални части за първата ответница и 1/8 идеална част за втората ответницата.

От т. 3 на приетото в първата фаза на делбата заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изпълнено от вещото лице П., се установява още, че този имот, тогава с планоснимачен номер -, е бил урегулиран за пръв път в У.

---, в кв. -, с регулационния план, одобрен със заповед № -г., при действието на ЗТСУ (отм.) (л. 54). От представената в първата фаза на делбата и актуална по този план, съгласно т. 5 от същото ЗСТЕ - скица № - г. на О. ... (л. 30), преценена съвкупно с възприетата от съда в тази й част т. 4 на заключението на назначената по делото във втората му фаза първоначална съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице В., се установява несъмнено, че съгласно същата скица, площта на У., според същия регулационен план, одобрен със заповед № -г., при действието на ЗТСУ (отм.), е била - кв.м, а на имота - - кв.м, от които за улица се отчуждава 1 кв.м и се придават 5 кв.м от съседния ПИ - (л. 30 и 112). От същата т. 4 на ПЗСТЕ, изпълнено от вещото лице В., се установява още, че този регулационен план не е бил приложен до изготвяне на това заключение. Поради това същото вещо лице е приело в тази точка от същото, че площта на имота е - кв.м по кадастър, защото няма данни за „урегулиране на регулационните отношения, описани в същата скица № - г., издадена от О. ...“ (л. 112).

А при тези установени по делото факти, въпреки неоснователните възражения и доводи за противното на ищеца, разминаването на уличнорегулационната линия и на регулационната граница на процесния имот към У. ---, не са пречка за извършване на делбата му по делото. От една страна защото е изяснено с оглед изложеното, че площта от 1 кв.м от същия имот откъм улично регулационната линия, е предвидена за отчуждаване за улица -(л. 30), както и че до момента не е осъществена отчуждителната процедура (т. 4 от ПЗСТЕ, изпълнено от вещото лице В., л. 112). А според ВКС, при такава промяна на регулацията, площите от имоти, предвидени за улица, подлежат на отчуждаване, но до момента на реализиране на отчуждителната процедура, остават собственост на собственика на поземления имот, независимо, че по регулация не са отразени в неговите граници. Поради това не са и в случая пречка за извършване на делбата на процесния имот, при неговата поделяемост, защото отчуждителната процедура не е проведена до момента, и този един квадрат остава собственост на страните по делото, независимо, че по регулация не е отразен в границите на техния У. ---.

От друга страна не е пречка за делбата му и променената му вътрешна регулационна граница с У. ---. Установи се с оглед изложеното, че причината за това е, че с дворищнорегулационния план, одобрен със заповед № -г., при действието на ЗТСУ (отм.), са придадени 5 кв.м към процесния У. ---, от съседния ПИ - (л. 30 и 112). От същата т. 4 на ПЗСТЕ се установи още, че този регулационен план не е приложен до изготвяне на това заключение, респективно - до изтичане на 6-месечния срок по §6, ал.

2 от ПР на ЗУТ (изтекъл на 30.09.2001 г. – б.р.). А в този случай, същият този дворищнорегулационен план, не може да запази действието си при условията на § 6, ал. 1 и § 8, ал. 1 ПР ЗУТ, защото с изтичането на срока по §6, ал.

2 от ПР на ЗУТ, посочен в §8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове, и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях (какъвто е посоченият дворищнорегулационен план, одобрен със заповед № -г.), се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административната процедура по §8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега §8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Така е приел и ВКС в задължителното за съдилищата ТР 3-2011-ОСГК. Според същото, съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.), дворищнорегулационният план (с който се създават дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно застрояване), (какъвто е одобреният с горепосочената заповед № -г. - регулационен план, с който е създаден/урегулиран за пръв път в парцел за жилищно строителство процесният -, тогава с пл. № -, с площ 330 кв.м – б.р.) защото има непосредствено отчуждително действие - правото на собственост върху придадените по регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот и съсобствеността върху образувания от два маломерни имота общ парцел, се придобиват по силата на самата регулация от момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Както бе разяснено в ТР 3-1993-ОСГК на ВС обаче, това придобиване е под прекратително условие, защото съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), ако до влизане в сила на следващият дворищнорегулационен план, планът, предвиждащ придаване по регулация на част от един имот към съседен парцел, отреден за друг имот, или образуване на общ парцел от два маломерни имота, не бъде приложен, новият план се създава въз основа на първоначалното (преди неприложения план) положение на недвижимите имоти. Законът за устройството на територията зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове, като имотни (съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУТ урегулирани веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените в този закон случаи), но въвежда съществено различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници между поземлените имоти и за създаване на нови съсобствени имоти, като налага принципа на т.нар.