Решение № 220 от 09.10.2026, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. С., 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230100205 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е. И. Г., действащ със съгласието на своя баща И. М. Г. срещу Т. М. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

В исковата молба ищецът твърди, че на 10.08.2017г., с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №54 том V, peг. №11584, дело №639 от 10.08.2017г. на Антон Стоянов, помощник нотариус по заместване при П. Димитров, Нотариус с район на действие PC - С., рег.№543 на Нотариалната камара на РБ, който акт е вписан в Служба по вписванията при PC - С. с вх.рег. №3095 от 10.08.2017г., като акт №195, том 5, дело 1023/2017г., закупил от А. Ю. Ю. и А.А.Ю. следният недвижим имот: урегулиран поземлен имот /У./ XI-256 /единадесет римско тире двеста петдесет и шест/, от кв.40 /четиридесет/, по плана на село Г., община С., без административен адрес, урегулиран с площ от 767.00 кв.м. /седемстотин шестдесет и седем квадратни метра/, при граници на имота: улица, У. XII-257 /дванадесет римско, тире, двеста петдесети седем/ - наследници на И. С., У. Х-255 /десет римско, тире, двеста петдесети пет/ - Сергей Ружков, У. IV-254 /четири римско, тире, двеста петдесет и четири/ - М. С. и У. 111-254 /три римско, тире, двеста петдесет и четири/наследници на М. С.; заедно с построените в него: жилищна сграда, масивна с дървен гредоред, на един етаж, частично на маза, със застроена площ /ЗП/ 55.00 кв.м.

/петдесет и пет квадратни метра/, с етаж, състоящ се от три стаи и коридор, и осъткление към нея с площ 20.00 кв.м. /двадесет квадратни метра/; пристройка - лятна кухня, масивна, със ЗП 41.00 кв.м. /четиридесет и един квадратни метра/, състояща се 1 от кухня, дневна, коридор и сервизно помещение /баня/; стопанска постройка на два етажа, от които: първи етаж - полумасивен със застроена площ /ЗП/ 27.00 кв.м.

/двадесет и седем квадратни метра/, лястна кухня със ЗП 17.00 кв.м. /седемнадесет квадратни метра/ и втори етаж - паянтов, със ЗП 44.00 /четиридесет и четири/кв.м; навес с площ от 14.00 /четиринадесет/ кв.м. и едноетажна част - плевня със ЗП 35.00 /тридесет и пет/кв.м.; гараж, масивен, с железобетонна плоча със ЗП 24.00 /двадесет и четири/ кв.м.; сторансак постройка, масивна, с дървен гредоред на един етаж със ЗП 19.00 /деветнадесет/ кв.м., както и всички подобрения и трайни насаждения в този имот.

Ответникът Т. М. С. бил собственик на У. I. - 254, кв. 40, който имот е съседен - имали обща граница, която била част от източната граница на имота на ищеца, и съответно част от западната граница на имота на Т. М. С.. В имота на ищеца, в близост до описаната граница с имота на ответника, имало разположен кладенец.

През годините, предишните собственици на имота на ищеца, явно позволявали на ответника Т. М. С. да ползва водата от кладенеца, за напояване на градината си. Така установената от предишните собственици практика явно давала основание на ответника да счита, че границата между имотите минавала мислено през кладенеца, като го разделяла, 1/3 част собственост на ответника и 2/3 части оставащи в имота на ищеца. Така била изградена и съществуващата и към настоящия момент стара ограда, от бетонови коли и тел. Преди да продадат имота на ищеца, неговите праводатели А.

Ю. Ю. и съпругът й А.А.Ю., решили да уточнят, къде минава границата между имотите. Повикали геодизическа фирма, която трасирала имота. Било установено, че границата между този имот и имота на ответника, била разположена осемдесет сантиметра навътре в имота на ответника. При това положение целият кладенец оставал в имота на ищеца, и ответникът нямал достъп до него.

В исковата молба се поддържа, че след като закупил имота, ищецът го посещавал рядко, през летните месеци, тъй като живеел в чужбина. За имотът се грижела основно баба му по майчина линия. Веднъж тя се оплака, че ответникът й поискал пари, задето използва водата от кладенеца. Това мотивирало ищеца, през 2021г., да повика г-н Н.М.Н. - геодезист в ЕТ „Интерфейс - Петко Казънлаклиев“ - гр.

Габрово, да извърши трасиране на имота. Той трасирал нова граница между двата имота, и уверил ищеца, че оградата, която е поставена между имотите не съвпада с границата, определена съгласно плана на село Г.. Относно село Г., дворищната и уличната регулации били утвърдени със Заповед №585 от 1964г., което обстоятелство е отразено в скицата на имота, моя собственост.

След извършеното трасиране, бащата на ищеца ангажирал майстори, които да изградят нова ограда, съотевстващата на трасираната граница, с 80 сантиметра навътре, в имота на ответника. Майсторите дошли, започнали работа, но всичко било преустановено, тъй като ответникът сигнализира Районна прокуратура за действията 2 на баща му.

Срещу бащата на ищеца било образувано досъдебно производство №329/2021г. по описа на РУ - гр. С., за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК.

Към настоящия момент физическата граница между двата имота била старата ограда, която минавала през кладенеца така, че той оставал в по-голямата си част в имота на ищеца, но част от него, около 1/3 оставал в имота на ответника. Сочи се, че с действията си - премахване на колчетата при първото трасиране и сезиране на прокуратурата при второто трасиране и започване изграждането на нова ограда, където геодезистът е определил трасето, ответникът оспорвал действителното разположение на границата, с което завземал и владеел реална част от имота на ищеца с приблизителна площ от 100 кв.м., разположена по източната граница на имота на ищеца, в частта, в която граничи с имота на ответника У. I. -254 от кв.40 по плана на село Г., община С..

Въпреки, че ответникът знаел, къде точно минава границата между имотите, той категорично отказвал да я приеме и владеел описаната реална част от имота на ищеца, без да има каквото и да е основание за това.

Искането към съда е да признае по отношение на ответника Т. М. С., че, ищецът Е. И. Г., действащ със съгласието на своя баща И. М. Г., е собственик на основание покупко-продажба на 100 квадратни метра, представляващи реална част от следния недвижим имот урегулиран поземлен имот /У./ XI-256 /единадесет римско тире двеста петдесет и шест/, от кв.40 /четиридесет/, по плана на село Г., община С., без административен адрес, урегулиран с площ от 767.00 кв.м. /седемстотин шестдесет и седем квадратни метра/, при граници на имота: улица, У. XII-257 /дванадесет римско, тире, двеста петдесети седем/ - наследници на И. С., У. Х-255 /десет римско, тире, двеста петдесети пет/ - Сергей Ружков, У. IV-254 /четири римско, тире, двеста петдесет и четири/ - М. С. и У. 111-254 /три римско, тире, двеста петдесет и четири/наследници на М. С., която реална част е разположена по продължението на източната граница на моя имот, разположена по източната граница на имота ми, в частта, в която граничи с имота на ответника У. I. -254 от кв.40 по плана на село Г., община С., както и да бъде осъден ответникът да предаде владението върху описаната в т. процесна реална част.

Ответникът Т. М. С., в законоустановения срок депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Излага съображения, че при извършена още през 2016 г. от Община С. проверка по документи и оглед на място се установило, че между двата имота нямало неуредени регулационни сметки, нито предвиждания за изменение на границата, които да налагат ново трасиране на местоположението на съществуващата от дълги години ограда между имотите. Сочи се, че ответникът имал регламентирано право на водоползване, а кладенецът бил изкопан и иззидан от М. С. – 3 дядо на ответника, преди повече от 100 г. Ответникът поддържа, че владее имота си в съществуващите и материализирани граници лично и по наследство над 80 години, през което време осъществявал право на водоползване, а процесната ограда съответствала на критерия за точност съгласно чл. 18, ал. 4, т. 2 от Наредба № РД-0220-5 от 15.12.2016 г. Позовава се на придобивна давност за спорната реална част и на правото на водоползване.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

В проведеното на 17.09.2026 г. о.с.з. е допуснато изменение на така предявения иск, като същият се счита предявен за посочената в приложение 3 към основното заключение на вещото лице П. Т. реална част с площ около 4 кв.м от У. XI-256, кв.

40 по плана на с. Г., община С., заключена между съществуващата на терен ограда и северната имотна граница на У. XI-256 по действащия кадастрален и регулационен план.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54, том V, рег. № 11584 от 10.08.2017 г. на пом.нотариус по заместване при нотариус П. Димитров, ищецът Е. И. Г., действащ чрез своя баща и законен представител – И. М. Г., закупил от А. Ю. Ю. и и А.А.Ю. следният недвижим имот: урегулиран поземлен имот /У./ XI-256 /единадесет римско тире двеста петдесет и шест/, от кв.40 /четиридесет/, по плана на село Г., община С., без административен адрес, урегулиран с площ от 767.00 кв.м. /седемстотин шестдесет и седем квадратни метра/, при граници на имота: улица, У. XII-257 /дванадесет римско, тире, двеста петдесети седем/ - наследници на И. С., У. Х-255 /десет римско, тире, двеста петдесети пет/ - Сергей Ружков, У. IV-254 /четири римско, тире, двеста петдесет и четири/ - М. С. и У. 111-254 /три римско, тире, двеста петдесет и четири/наследници на М. С.; заедно с построените в него: жилищна сграда, масивна с дървен гредоред, на един етаж, частично на маза, със застроена площ /ЗП/ 55.00 кв.м.

/петдесет и пет квадратни метра/, с етаж, състоящ се от три стаи и коридор, и осъткление към нея с площ 20.00 кв.м. /двадесет квадратни метра/; пристройка - лятна кухня, масивна, със ЗП 41.00 кв.м. /четиридесет и един квадратни метра/, състояща се от кухня, дневна, коридор и сервизно помещение /баня/; стопанска постройка на два етажа, от които: първи етаж - полумасивен със застроена площ /ЗП/ 27.00 кв.м.

/двадесет и седем квадратни метра/, лястна кухня със ЗП 17.00 кв.м. /седемнадесет квадратни метра/ и втори етаж - паянтов, със ЗП 44.00 /четиридесет и четири/кв.м; навес с площ от 14.00 /четиринадесет/ кв.м. и едноетажна част - плевня със ЗП 35.00 /тридесет и пет/кв.м.; гараж, масивен, с железобетонна плоча със ЗП 24.00 /двадесет и 4 четири/ кв.м.; сторансак постройка, масивна, с дървен гредоред на един етаж със ЗП 19.00 /деветнадесет/ кв.м., както и всички подобрения и трайни насаждения в този имот.

Видно от представеното по делото постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.10.2024 г. било прекратено досъдебно поризводство №329/2021г. по описа на РУ - гр. С., за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК., а именно: за това, че на 11.07.2021г. в село Г., община С., при условията на посредствено извършителство, в немаловажен случай, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от Т. М. С. свое действително право на собственост върху имот У. XI - 256 в кв.40 по плана на село Г. и извършил собственически действия, като преместил оградната линия между имот У. XI - 256 в кв.40 и имот У. I. - 254.

По делото е прието Определение от 04.03.1941 г. на Севлиевски околойски съдия, съгласно което е утвърдена продажбата на имотите по наддавателните листове по изпълнително дело 1411/1941 г. на Севлиевския съдия изпълнхител, принадлежащи на наследниците на М. С..

По делото е приет и нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 195, тим I н.д. № 301/1975 г. от 13.02.1975 г., съгласно който М. С. М. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: 377/1841 идеални части от дворно място в с. Г., Габровки окръг, съставляващо част от имот пл.