Закон за специалните разузнавателни средства

Чл. 1

(1) С този закон се уреждат условията, редът за използване и прилагане и контролът върху използването на специалните разузнавателни средства и получените чрез тях резултати.

(2) При използването на специалните разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения.

(3)

Чл. 2

(1) Специални разузнавателни средства по смисъла на този закон са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства – кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети.

(2) Технически средства са електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти.

(3) Оперативни способи са наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязването и проверката на кореспонденцията и компютризираната информация, контролираната доставка, доверителната сделка и разследването чрез служител под прикритие, които се прилагат при използването на техническите средства по ал. 2.

Чл. 3

(1) Специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IX, глава трета, раздел III глава пета, раздели I – VII, глава шеста, раздели II – IV, глава осма, глава осма „а“, глава девета „а“, глава единадесета, раздели I – IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за престъпления по, чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 320, ал. 2, чл. 321, чл. 321а, чл. 356к и чл. 393 от особената част на Наказателния кодекс, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането им е свързано с изключителни трудности.

(2) В случаите по ал. 1 специалните разузнавателни средства се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства при условията и по реда, предвидени в закона.

Чл. 4

По реда на този закон специалните разузнавателни средства могат да се използват и по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност.

Чл. 5

При наблюдението – зрително и чрез технически средства, се разкриват и документират различни страни от дейността и поведението на лица и обекти при тяхното движение, пребиваване на различни места или при изменения в конкретната обстановка.

Чл. 6

При подслушването – чрез използване на технически средства, слухово или по друг начин се усвоява устна, телефонна или електронна комуникация на контролирани лица.

Чл. 7

При проследяването – зрително и чрез използване на технически средства, се установява, разкрива и документира движението на контролирани лица.

Чл. 8

При проникването чрез използване на технически средства се установяват фактически данни, намиращи се в помещения, и вещи, ползвани от контролирани лица.

Чл. 9

При белязването чрез използване на технически средства и вещества се поставят белези на предмети и вещи за установяване на тяхното движение, придобиване или мястото на съхранението им.

Чл. 10

При проверката на кореспонденцията чрез използване на химически вещества и технически средства се установяват съдържанието и адресатите на кореспонденцията на контролирани лица и обекти.

Чл. 10а

Контролираната доставка се прилага от разузнавателния орган и се използва от разследващия орган в кръга на компетентността му при непрекъснат контрол на територията на Република България или друга държава в рамките на международното сътрудничество и се изразява във внасяне, изнасяне, пренасяне или транзитно превозване през територията на Република България от контролираното лице на вещ - предмет на престъпление, за да се разкрият участниците в трансгранично престъпление.

Чл. 10б

Доверителната сделка се използва от служителя под прикритие и се изразява в сключването на привидна продажба или друг вид сделка с вещ с цел да се спечели доверието на другата страна, която участва в сделката.

Чл. 10в

(1) Служителят под прикритие е служител от компетентните служби по този закон, по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за военното разузнаване, или от Държавна агенция „Разузнаване“, оправомощен да установи или поддържа контакти с контролирано лице, за да получи или разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност.

(2) Служителите на Министерството на вътрешните работи по ал. 1 се използват за прилагане на специални разузнавателни средства и по искания на структурите на Държавна агенция „Национална сигурност“.

Чл. 11

При прилагането на оперативните способи се извършва документиране чрез фотографиране, видеозаписване, звукозаписване и филмиране върху материални носители.

Чл. 12

(1) Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на:

1. лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1;

2. лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от лица по т. 1, без да им е известен престъпният характер на извършваната дейност;

3. лица и обекти, свързани с националната сигурност.

4. обекти за установяване самоличността на лицата по т. 1 или 2.

(2) Специалните разузнавателни средства могат да се използват и за опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това.

(3) Специални разузнавателни средства могат да се използват и спрямо свидетел по наказателно производство, който е дал съгласието си за това, за установяване на престъпна дейност на други лица по чл. 114а – 114и, чл. 114л – 114п, чл. 143 – 143а, чл. 159а – 159г, чл. 301 – 305 и чл. 321 от Наказателния кодекс.

Чл. 13

(1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:

1. , Главна дирекция „Криминална полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“, дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи“, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, специализираните дирекции (с изключение на дирекция „Технически операции“), териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция „Национална сигурност“;

2. службите „Военно разузнаване“ и „Военна полиция“ към министъра на отбраната.

3. Държавна агенция „Разузнаване“;

4.

5.

6. окръжните прокуратури – за тежки умишлени престъпления по глава трета, раздел III от Наказателния кодекс.

7.

7. дирекцията, която осъществява дейностите по глава шеста от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.

(2) Наблюдаващият прокурор подава писмено мотивирано искане до съда за използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство. По дела от компетентност на Европейската прокуратура съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.) писменото мотивирано искане до съда се подава от европейския прокурор или от европейски делегиран прокурор.

(3) Искането за използване на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от съдия, прокурор или следовател, включително и в случаите по ал. 4 се подава от административния ръководител на Софийската апелативна прокуратура, на военно-апелативната прокуратура, или от оправомощен от тях заместник. Искането за използване на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от председател на Софийския апелативен съд, Военно-апелативния съд и негов заместник се подава от заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура. Искането за използване на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от главния прокурор или от негов заместник, включително в случаите по ал. 4, се подава от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Искания по предходните изречения могат да правят и министърът на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него главен секретар на МВР, и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност или писмено оправомощеният от него заместник-председател“.

(4) Искането за използване на специални разузнавателни средства за предотвратяване на престъпления по чл. 114а – 114и, чл. 114л – 114п, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс се подава от главния прокурор на Република България, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, председателя на Държавна агенция „Разузнаване“, директора на Служба „Военно разузнаване“ или оправомощени техни заместници и от главния секретар на МВР.

(5) В случаите по ал. 1, т. 6 и по ал. 2 изречение първо, преди подаване на искането прокурорът уведомява административния ръководител на съответната прокуратура.

(6) Други органи, освен посочените в ал. 1 – 4, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства.

Чл. 14

(1) За използване на специални разузнавателни средства се изготвя мотивирано писмено искане от съответния административен ръководител на органите по чл. 13, ал. 1 или от наблюдаващия прокурор, европейския прокурор или от европейския делегиран прокурор съответно от органа по чл. 13, ал. 3, а за дирекцията по чл. 13, ал. 1, т. 7 – от нейния директор,,, съдържащо:

1. пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1 включително и в случаите на чл. 4, които налагат използването им;

2. пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването;

3. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват;

4. срока, за който се иска ползването, и мотиви, които да обосновават продължителността му;

5. оперативните способи, които следва да се приложат;

6. оправомощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените резултати.

7. мотиви за невъзможността необходимите данни да бъдат събрани по друг начин или описание на изключителните трудности, с които е свързано събирането им.

(2) В случаите по чл. 12, ал. 2 или 3 към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което ще се използват специалните разузнавателни средства.

(3) В случаите по чл. 13, ал. 4 искането за използване на специални разузнавателни средства съдържа информация относно:

1. посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление по чл. 114а – 114и, чл. 114л – 114п, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс;

2. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват – когато тези данни са налични;

3. срока, за който се иска ползването;

4. оперативните способи, които следва да се приложат;

5. оправомощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените резултати.

Чл. 15

(1) Ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 или наблюдаващият прокурор, европейският прокурор или европейският делегиран прокурор, а за дирекцията по чл. 13, ал. 1, т. 7 – нейният директор,, предоставят искането до председателите на Софийския градски съд, съответните окръжни или военни съдилища, или до оправомощен от тях заместник-председател, които в срок до 48 часа дават писмено разрешение за използването на специални разузнавателни средства или отказват използването им, като мотивират актовете си.

(2) Органите по чл. 13, ал. 4 предоставят искането до председателя на Софийския градски съд или оправомощен от него заместник-председател, който в срок до 24 часа от постъпването му дава писмено разрешение или отказва използването на специални разузнавателни средства, като мотивира акта си.

(3) Заявителят е длъжен да предостави на органа по ал. 1 всички материали, на които се основава искането.

(4) По реда на ал. 1 и 3, включително и в случаите по чл. 13, ал. 4 разрешение за използването на специални разузнавателни средства се дава по отношение на всички участници, включително и за лица и свидетели по чл. 12, ал. 2 и 3, за престъпления, осъществени от:

1. съдии, прокурори, следователи, главния прокурор или негов заместник – от председателя на Софийския апелативен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател, ако делото е подсъдно на Софийския градски съд; в останалите случаи разрешението се дава от председателя на Военно-апелативния съд или от оправомощен негов заместник;

2. председател на Софийския апелативен съд, Военно-апелативния съд и негов заместник – от заместник-председателя на Върховния касационен съд, ръководещ Наказателната колегия.

Чл. 16

(1) След получаване на писменото разрешение по чл. 15 председателят на Държавна агенция „Технически операции“ или писмено оправомощеният от него заместник-председател дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.

(2) Когато специалните разузнавателни средства се прилагат от специализирана дирекция „Технически операции“ на Държавна агенция “Национална сигурност”, след получаване на писменото разрешение по чл. 15 председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” или писмено оправомощен от него заместник-председател дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.

(3)

(4) Когато специални разузнавателни средства се прилагат от Министерството на вътрешните работи (МВР), след получаване на писменото разрешение по чл. 15 главният секретар на МВР или писмено оправомощеният от него заместник главен секретар на МВР дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.

Чл. 17

В неотложни случаи прилагането на специални разузнавателни средства може да започне веднага след получаване на писменото разрешение по чл. 15, за което незабавно се уведомява председателят на Държавна агенция „Технически операции“ или писмено оправомощеният от него заместник-председател, съответно председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” или писмено оправомощеният от него заместник-председател.

Чл. 18

(1) В случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност специалните разузнавателни средства могат да се използват и без разрешение на органа по чл. 15 въз основа на разпореждане на министъра на вътрешните работи или на писмено упълномощения от него заместник-министър на вътрешните работи, съответно на председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” или на писмено упълномощения от него заместник-председател.

(2) Използването се прекратява, ако в срок от 24 часа не бъде дадено разрешение от органа по чл. 15, който се произнася по съхраняването или унищожаването на събраната информация.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 с разрешението на органа по чл. 15 се потвърждават извършените действия до момента.

Чл. 19

Председателят на Държавна агенция „Технически операции“ или писмено оправомощеният от него заместник-председател, съответно председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” или писмено оправомощеният от него заместник-председател може преди изтичане на срока да прекрати прилагането на специални разузнавателни средства в случаите по чл. 22, ал. 3, за което писмено се уведомяват органите по чл. 13 и 15.

Чл. 20

(1) Специалните разузнавателни средства, извън тези по ал. 2, се осигуряват и прилагат единствено от дирекция „Оперативно-техническа информация и", дирекция „Оперативно издирване" на Министерството на вътрешните работи и от специализирана дирекция “Технически операции” на Държавна агенция “Национална сигурност”.

(2) Държавна агенция „Разузнаване“ и разузнавателните служби на Министерството на отбраната могат да притежават и прилагат специални разузнавателни средства в рамките на своята компетентност.

Чл. 21

(1) Срокът за прилагане на специални разузнавателни средства е до:

1. двадесет дни в случаите на чл. 12, ал. 1, т. 4;

2. две години по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност в случаите на предотвратяване на тежки умишлени престъпления по глава първа от особената част на Наказателния кодекс;

3. два месеца в останалите случаи.

(2) Срокът за прилагане на специални разузнавателни средства е до:

1. двадесет дни в случаите на чл. 12, ал. 1, т. 4;

2. шест месеца по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност в случаите на предотвратяване на тежки умишлени престъпления по глава първа от особената част на Наказателния кодекс;

3. два месеца в останалите случаи.

(3) В случаите по ал. 2 искането за продължаване на срока съдържа и пълно и изчерпателно посочване на резултатите, които са получени от прилагането на специалните разузнавателни средства.

(4) Срокът започва да тече от датата, определена с разрешението по чл. 15.

Чл. 22

(1) Прилагането на специалните разузнавателни средства се прекратява служебно от структурите по чл. 20, ал. 1, когато е изтекъл срокът на разрешението по чл. 15.

(2) Прилагането на специалните разузнавателни средства се прекратява от структурите по чл. 20, ал. 1 по писмено искане на органите по чл. 13, ал. 1, 2 или 3, когато:

1. е постигната предвидената цел;

2. прилагането не дава резултати.

(3) Прилагането на специалните разузнавателни средства от структурите по чл. 20, ал. 1 не започва или се прекратява:

1. когато е дадено разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства за разкриване на престъпления, извън посочените в чл. 3, ал. 1;

2. при явни фактически грешки в искането на органа по чл. 13 или в разрешението на органа по чл. 15;

3. при опасност от разкриването на оперативните способи;

4. когато е невъзможно тяхното прилагане;

5. при възникване на опасност за живота или здравето на служителя под прикритие или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, когато опасността произтича от възложените задачи.

(4) Структурата по чл. 20, ал. 1 уведомява писмено органите по чл. 13 и 15 незабавно след прекратяването на основание ал. 1 - 3 на прилагането на специалните разузнавателни средства. В случаите по ал. 3 уведомлението е мотивирано.

(5) В случаите по ал. 3, т. 1 и 2 органът по чл. 20 незабавно писмено уведомява органа по чл. 15, както и органа по чл. 13. Органът по чл. 15 отменя, изменя или потвърждава разрешението, изпраща своя акт на органа по чл. 20 и уведомява органа по чл. 13. След получаване на съдебния акт, с който разрешението е изменено или потвърдено, органът по чл. 20 незабавно предприема действия по прилагане на специалните разузнавателни средства.

Чл. 23

Органите по чл. 13, ал. 1, 2 или 3 са длъжни да оказват съдействие и да подпомагат съответните структури, прилагащи специални разузнавателни средства, с актуални данни за самоличността на лицата и обектите, спрямо които се прилагат.

Чл. 24

Съдържанието на информацията, получена като резултат от прилагането на специалните разузнавателни средства, се записва върху материален носител.

Чл. 25

(1) Резултатите от прилагането на специални разузнавателни средства се предоставят на хартиен или друг носител от съответния орган на структурата по чл. 20, ал. 1 непосредствено след получаването им.

(2) По искане на органа по чл. 13 и при наличие на техническа възможност структурата по чл. 20, ал. 1 предоставя достъп до информацията чрез автоматизирана информационна мрежа.

(3) Съдържанието на информацията в носителя по ал. 1 трябва да съответства на информацията, съдържаща се в материалния носител по чл. 24.

(4) Незабавно след изготвянето носителят по ал. 1 се изпраща на органа, направил искането за използване на специалното разузнавателно средство.

(5) Заедно с носителя по ал. 1 незабавно се изпращат вещите, получени при контролирана доставка или доверителна сделка, а по искане на органите по чл. 13, ал. 1, 2 или 3 - и изготвените снимки, записи, скици, планове.

(6) В срока на прилагането на специалните разузнавателни средства материалният носител по чл. 24 се съхранява в структурите по чл. 20, ал. 1.

Чл. 26

В случаите по чл. 22, ал. 2, т. 1 органът по чл. 13, ал. 1 – 4 незабавно писмено уведомява структурата по чл. 20, ал. 1 за необходимостта от изготвянето на веществено доказателствено средство и протокол, отразяващ неговото изготвяне, или за необходимостта от разпит на служителя под прикритие.

Чл. 27

(1) Структурата по чл. 20, ал. 1 изготвя веществено доказателствено средство и протокол, отразяващ неговото изготвяне, когато срокът на прилагане на специалното разузнавателно средство е изтекъл и преди изтичане на срока по чл. 31, ал. 3 е била уведомена писмено от органа по чл. 13, ал. 1 – 4 за необходимостта от изготвянето му.

(2) Уведомлението за изготвяне на веществено доказателствено средство или за необходимостта от разпит на служителя под прикритие се предоставя на структурата по чл. 20, ал. 1 в срок до 10 дни след прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство.

Чл. 28

В случаите по чл. 22, ал. 2, т. 2 не се изготвя веществено доказателствено средство и протокол, отразяващ неговото изготвяне, а събраната информация, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава по реда на чл. 31.

Чл. 29

(1) Веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, се изготвят в два екземпляра от съответната структура по чл. 20, ал. 1, която ги прилага, и се отразяват в протокол по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс. В срок до 24 часа от изготвянето им по един екземпляр от изготвените доказателствени средства и протокола се изпращат запечатани на съответния орган по чл. 13, ал. 1 – 4 и на органа по чл. 15. Когато това е необходимо за нуждите на наказателното производство, при използване на специални разузнавателни средства съответният орган по чл. 13, ал. 2 – 4 може да постанови веществените доказателствени средства да се изготвят в повече от два екземпляра. В тези случаи в срок до 24 часа от изготвянето на веществените доказателствени средства запечатан екземпляр се изпраща на органа по чл. 15, а останалите екземпляри се изпращат на органа по чл. 13, ал. 2 – 4.

(2) Протоколът за веществени доказателствени средства се подписва от съответния ръководител на структурата по чл. 20, ал. 1.

(3) В протокола се отразяват:

1. искането на органа по чл. 13, ал. 1, 2 или 3;

2. писменото съгласие на лицата по чл. 12, ал. 2 или 3;

3. писменото съгласие на лицата по чл. 12, ал. 2;

4. писменото съгласие на лицата по чл. 12, ал. 2;

(4) Протоколът съдържа:

1. времето и мястото на прилагането на специалните разузнавателни средства;

2. видовете използвани оперативни способи и технически средства;

3. получените данни за контролираните лица и обекти;

4. текстовото възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство;

5. условията, при които са възприети резултатите от ползването.

(5) Неразделна част от протокола са веществените доказателствени средства, които се съхраняват по реда на чл. 31.

(6) Към протокола могат да се прилагат скици, планове, схеми и други графични изображения.

(7) В едномесечен срок след прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство органът по чл. 13, ал. 1, 2 или 3 предава доклад на съдията, разрешил използването. Докладът съдържа данни за вида, началото и края на прилагането на специалното разузнавателно средство, изготвени ли са веществени доказателствени средства и унищожена ли е събраната чрез него информация.

(8) Председателите на окръжните и на апелативните съдилища и председателят на Върховния касационен съд включват в годишните си доклади данни за броя на дадените разрешения и изготвените веществени доказателствени средства.

Чл. 30

(1) При получаване на резултати извън направеното искане председателят на Държавна агенция „Технически операции“ или председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ в срок от 24 часа уведомява заявителя за получените резултати.

(2) Заявителят уведомява компетентния орган за тях в срок от 24 часа от получаването на уведомлението по ал. 1.

(3) Когато резултатите по ал. 1 се отнасят до заявителя или негов ръководител, председателят на Държавна агенция „Технически операции“ или писмено оправомощеният от него заместник-председател, съответно председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” или писмено оправомощеният от него заместник-председател на Държавна агенция “Национална сигурност”, изпраща материалите незабавно на главния прокурор или на писмено оправомощения от него заместник главен прокурор.

Чл. 31

(1) Веществените доказателствени средства се съхраняват от органите по чл. 13, ал. 1 до образуване на досъдебното производство.

(2) След образуване на досъдебното производство веществените доказателствени средства се съхраняват от съответните органи на съдебната власт.

(3) Информацията по чл. 24, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, и информацията по чл. 25, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава от структурите по чл. 13 и чл. 20, ал. 1 в 10-дневен срок от прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство. Унищожаването се извършва от тричленна комисия в състав, определен от ръководителя на структурата, за което се изготвя протокол.

(4) Структурата по чл. 20, ал. 1 изпраща на органа по чл. 13, ал. 1 – 4 протокола за унищожаване заедно с мотивираното искане и разрешението за използване на специални разузнавателни средства в 7-дневен срок. В случаите по чл. 12, ал. 2 или 3 се изпраща и писменото съгласие на лицето.

(5) Органите по чл. 13, ал. 1 – 4 съхраняват протокола за унищожаването по ал. 3 и 7, искането и разрешението за прилагане на специалните разузнавателни средства, а в случаите на чл. 12, ал. 2 или 3 - и писменото съгласие на лицето.

(6) Информацията по чл. 21, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 се съхранява от съответнaта специализирана дирекция, териториална дирекция или самостоятелен териториален отдел на Държавна агенция „Национална сигурност“, от Служба „Военно разузнаване“ към министъра на отбраната или от Държавна агенция „Разузнаване“ за срок до 15 години. Срокът започва да тече от прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство.

(7) След изтичане на срока по ал. 6 информацията се унищожава от тричленна комисия в състав, определен от ръководителя на съответната структура по ал. 6, за което се изготвя протокол.

Чл. 32

Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност при условията и по реда, посочени в закона.

Чл. 33

Лицата, на които са станали известни факти и сведения за специални разузнавателни средства, използвани при условията и по реда на този закон, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват.

Чл. 34

(отменен)

(1) Контролът върху използването на специалните разузнавателни средства и на събраните данни се осъществява от:

1. министъра на вътрешните работи, когато специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат от дирекция “Оперативно-техническа информация” и дирекция “Оперативно издирване”;

2. председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”, когато специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат от главна дирекция “Технически операции”.

(2) Органите на дирекцията по чл. 20, ал. 1 имат право да извършват проверки за установяване на нарушения по неправомерното използване на техническите средства по смисъла на този закон.

Чл. 34а

(1) Контрол върху прилагането и използването на специалните разузнавателни средства се осъществява от:

1. председателя на Държавна агенция „Технически операции“, когато специалните разузнавателни средства се прилагат и използват от агенцията;

2. председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”, когато специалните разузнавателни средства се прилагат и използват от структурите на Държавна агенция “Национална сигурност”.

(2) Ръководителите на структурите по чл. 20, ал. 1 осъществяват контрол за правомерното прилагане на специални разузнавателни средства.

Чл. 34б

(1) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, наричано по-нататък „Националното бюро“, е независим държавен орган, който осъществява наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства,, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез специални разузнавателни средства, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.

(2) Националното бюро е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София.

(3) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е първостепенен разпоредител с бюджет.

(4) Националното бюро е постоянно действащ орган, който се подпомага от администрация.

(5) Информацията, която е станала известна на членовете и на служителите на Националното бюро при или по повод изпълнението на задълженията им и не е държавна тайна, е служебна тайна.

(6) При встъпването си в длъжност лицата по ал. 5 подписват декларация, че няма да разгласяват информацията по време на заемане на длъжността и след освобождаването им.

(7) Националното бюро ежегодно до 31 май внася в Народното събрание доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.

(8) Националното бюро изготвя правилник за своята дейност и дейността на администрацията си. Правилникът се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 34в

(отменен)

(1) Националното бюро е колегиален орган и се състои от председател, заместник-председател и трима членове, които се избират от Народното събрание за срок 5 години.

(2) Членове на Националното бюро могат да бъдат само дееспособни български граждани, които имат 10 години юридически стаж или 10 години професионален стаж в службите за сигурност и са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Строго секретно”.

(3) За членове на Националното бюро не могат да бъдат избирани лица, които са били щатни и нещатни служители или сътрудници на бившата Държавна сигурност и на бившите разузнавателни служби на Българската народна армия.

(4) Членовете на Националното бюро осъществяват своята дейност по трудово правоотношение.

(5) При прекратяване на трудовото правоотношение членът на Националното бюро се възстановява на длъжността, която е заемал преди избирането му.

(6) Времето, през което лицето е било избрано за член на Националното бюро, се зачита за професионален стаж по длъжността, която е заемало до избирането му.

1. по негово искане;

2. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три последователни месеца;

3. при настъпила несъвместимост с изискванията за заемане на длъжността;

4. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.

(7) Правомощията на член на Националното бюро се прекратяват от Народното събрание преди изтичането на мандата му:

1. по негово искане;

2. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три последователни месеца;

3. при настъпила несъвместимост с изискванията за заемане на длъжността.

(8) При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията на член на Националното бюро Народното събрание в едномесечен срок избира нов член до края на първоначалния мандат по реда на чл. 34г.

(1) Националното бюро е колегиален орган и се състои от 5 членове, включително председател и заместник-председател, които се избират от Народното събрание за срок 5 години.

(2) Членове на Националното бюро могат да бъдат само дееспособни български граждани, които имат не по-малко от 8 години юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред и са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“.

(3) Членовете на Националното бюро осъществяват своята дейност по трудово правоотношение.

(4) При прекратяване на трудовото правоотношение членът на Националното бюро се възстановява на длъжността, която е заемал преди избирането му.

(5) Времето, през което лицето е било избрано за член на Националното бюро, се зачита за професионален стаж по длъжността, която е заемало до избирането му.

(6) Правомощията на член на Националното бюро се прекратяват от Народното събрание преди изтичането на мандата му:

(7) При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията на член на Националното бюро Народното събрание в едномесечен срок избира по реда на чл. 34г нов член, който довършва мандата.

Чл. 34г

(отменен)

(1) Предложенията за членове на Националното бюро се внасят в Народното събрание, придружени от автобиография, документ за професионален стаж, свидетелство за съдимост, медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване, необходимите документи за извършване на проучване за надеждност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.

(2) Председателят на специализираната постоянна комисия на Народното събрание изпраща в Държавна агенция “Национална сигурност” документите на кандидатите за членове на Националното бюро за извършване на проучване за надеждност. Държавна агенция “Национална сигурност” извършва специално проучване по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация в едномесечен срок.

(3) Предложенията се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание в 7-дневен срок от получаването на информацията по ал. 2.

(4) Комисията по ал. 2 изслушва кандидатите и в 7-дневен срок внася доклад, обобщаващ резултатите от проведеното проучване.

(5) Кандидатите, които не отговарят на изискванията по закона, се оттеглят по искане на комисията по ал. 2. Нови предложения се правят в 7-дневен срок от внасянето на доклада по ал. 4.

(6) Народното събрание избира поименно членовете на Националното бюро. Народното събрание избира от състава на бюрото председател и заместник-председател.

(1) Предложенията за членове на Националното бюро се внасят в Народното събрание, придружени от автобиография, документ за професионален стаж, свидетелство за съдимост, медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване, необходимите документи за извършване на проучване за надеждност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.

(2) Председателят на специализираната постоянна комисия на Народното събрание изпраща в Държавна агенция „Национална сигурност“ документите на кандидатите за членове на Националното бюро за извършване на проучване за надеждност. Държавна агенция „Национална сигурност“ извършва специално проучване по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация в едномесечен срок.

(3) Предложенията за членове на Националното бюро се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание в 7-дневен срок от получаването на информацията по ал. 2.

(4) Комисията по ал. 2 уведомява вносителя на предложението, когато констатира, че кандидатът не отговаря на изискванията по закона. Нови предложения могат да се правят в 7-дневен срок от уведомлението.

(5) Комисията по ал. 2 изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, и в 7-дневен срок от провеждането на изслушването внася доклад, който обобщава резултатите от него.

(6) Народното събрание избира поименно членовете на Националното бюро. Народното събрание избира от членовете на бюрото председател и заместник-председател.

(7) След избора членовете на Националното бюро полагат пред Народното събрание клетва със следното съдържание: „Кълна се при изпълнение на службата да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения, като се ръководя от интересите на държавата и принципите на независимост и обективност.“

(8) Полагането на клетвата се удостоверява с подписването на клетвен лист.

Чл. 34д

(отменен)

(1) Председателят на Националното бюро го представлява, ръководи и организира дейността му.

(2) При отсъствие председателят на Националното бюро се замества от заместник-председателя.

(1) Председателят представлява, ръководи и организира дейността на Националното бюро, а при отсъствие той се замества от заместник-председателя.

(2) Председателят на Националното бюро получава основно месечно възнаграждение в размер 85 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.

(3) Заместник-председателят получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание.

(4) Останалите членове на Националното бюро получават основно месечно възнаграждение в размер 75 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание.

(5) Членовете на Националното бюро нямат право на допълнително материално стимулиране.

Чл. 34е

(отменен)

(1) Председателят на Националното бюро получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание.

1. изискване в рамките на своята компетентност на информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20;

2. проверка на редовността на водене на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 за тяхната дейност по закона заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;

3. даване на задължителни указания, свързани с подобряване режима на използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация.

(2) Заместник-председателят на Националното бюро получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто, а членовете - в размер 85 на сто от възнаграждението на председателя на Националното бюро.

1. образци на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 за тяхната дейност по закона;

2. правила за воденето на регистрите по т. 1;

3. правила за съхраняването на искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства.

(3) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

(1) За изпълнение на задачата по чл. 34б, ал. 1 Националното бюро извършва дейности по:

(2) За изпълнение на дейността по ал. 1, т. 2 Националното бюро разработва:

(3) Образците на регистрите и правилата се утвърждават от председателя на Националното бюро след съгласуване с ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1, т. 1 – 3, председателя на Държавна агенция „Технически операции“ и Висшия съдебен съвет.

(4) За изпълнение на дейностите по ал. 1 членовете на Националното бюро, както и служителите му, с оглед компетентността им, имат право на достъп до:

1. всички документи във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства;

2. всички документи във връзка със съхраняването и унищожаването на информацията, придобита чрез специални разузнавателни средства;

3. всяко помещение, в което се съхраняват документи по т. 1 и 2.

(5) При наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация, Националното бюро сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и структурите по чл. 13 и 20.

Чл. 34ж

(1) Националното бюро уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства.

(2) Гражданите не се уведомяват, когато това ще създаде опасност:

1. за постигане на целите по чл. 3 или чл. 4;

2. от разкриване на оперативните способи или техническите средства;

3. за живота или здравето на служителя под прикритие или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, когато опасността произтича от възложените задачи.

Чл. 34з

(1) Народното събрание чрез постоянна комисия осъществява парламентарен контрол върху процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, както и върху съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация.

(2) Длъжностните лица, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред комисията по ал. 1 и да предоставят исканата информация.

Чл. 34и

(1) Специалните разузнавателни средства освен в случаите по чл. 3, ал. 1 могат да се използват и когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.

(2) В случаите по ал. 1 специални разузнавателни средства могат да се използват за предотвратяване и разследване на престъпления, които изрично са посочени в международния договор, по силата на който се допуска тяхното използване.

Чл. 34к

(1) В случаите по чл. 34и специалните разузнавателни средства могат да се осигуряват и прилагат и от компетентните органи на чужда държава.

(2) Чуждестранен служител под прикритие има правомощията и може да се използва за постигане на целите по чл. 10в, когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България, или на принципа на взаимност е сключено споразумение за всеки отделен случай.

Чл. 34л

Специалните разузнавателни средства по реда на тази глава се прилагат за срока, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 34м

Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства по реда на тази глава, могат да бъдат използвани за целите на международната правна помощ, както и за целите навътрешното разследване съобразно условията на националното законодателство.

Чл. 34н

(1) При получаване на молба за правна помощ от чужда държава с искане за продължаване на трансгранично наблюдение от територията на други държави на територията на Република България от служители на молещата държава Върховната касационна прокуратура се произнася по молбата и ако я допусне за изпълнение, внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на Софийския градски съд или до оправомощен от него заместник-председател.

(2) Искането трябва да съдържа:

1. информация за престъплението, за разследването на което се налага извършването на трансграничното наблюдение;

2. данни за лицата, спрямо които ще се извърши трансграничното наблюдение;

3. кои служители ще извършат трансграничното наблюдение;

4. условия, при които ще се извърши трансграничното наблюдение;

5. срока на извършване на трансграничното наблюдение.

(3) Председателят на Софийския градски съд или оправомощен от него заместник-председател незабавно дава писмено разрешение за извършване на трансграничното наблюдение или отказва извършването му, като мотивира своя отказ.

(4) Разрешението се изпраща чрез Върховната касационна прокуратура на компетентните органи на молещата държава, за което се уведомяват компетентните български органи.

Чл. 34о

(1) В спешни случаи на преминаване на българската граница при извършване на трансгранично наблюдение, когато не е било поискано предварително разрешение, служителите на чуждата държава, извършващи наблюдението, могат да го продължат на територията на Република България, когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.

(2) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да уведомят Върховната касационна прокуратура и главния секретар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице за това, че границата е била пресечена по време на наблюдението.

(3) След уведомяването по ал. 2 Върховната касационна прокуратура незабавно се произнася дали наблюдението следва да се прекрати и уведомява за това молещата държава и главния секретар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице.

(4) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да изпратят във Върховната касационна прокуратура молба за правна помощ за извършване на трансгранично наблюдение, придружена с мотиви, които обосновават пресичането на границата без предварително разрешение.

(5) След получаване на молбата за правна помощ Върховната касационна прокуратура незабавно се произнася дали следва да бъде допусната за изпълнение. При отказ наблюдението се прекратява незабавно.

(6) При допусната молба Върховната касационна прокуратура незабавно внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на Софийския градски съд или до оправомощен от него заместник-председател.

(7) Искането трябва да съдържа:

1. информация за престъплението, за разследването на което се налага използването на трансграничното наблюдение;

2. данни за лицата, спрямо които ще се извърши трансграничното наблюдение;

3. обстоятелствата, които обуславят нуждата от спешност;

4. кои служители ще извършат трансграничното наблюдение;

5. условия, при които ще се извърши трансграничното наблюдение;

6. срока на извършване на трансграничното наблюдение.

(8) Председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател е длъжен в срок до пет часа, считано от преминаването на българската граница, да даде писмено разрешение за извършване на трансграничното наблюдение или отказва да даде разрешение, като мотивира своя отказ.

(9) Председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател незабавно изпраща във Върховната касационна прокуратура даденото разрешение.

(10) Когато председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател откаже да даде разрешение, трансграничното наблюдение се прекратява.

(11) Върховната касационна прокуратура уведомява компетентните органи на молещата държава за даденото разрешение и незабавно го изпраща и уведомява служителите, които извършват наблюдението.

Чл. 34п

(1) При прилагането на специални разузнавателни средства по реда на тази глава служителите на компетентните органи на чуждата държава са длъжни:

1. да спазват законодателството на Република България;

2. да спазват указанията на компетентните български органи;

3. да носят документ, който удостоверява, че е дадено съответното разрешение, освен в случаите по чл. 34о;

4. да са в състояние във всеки един момент да докажат, че действат в служебно качество.

(2) При прилагането на специални разузнавателни средства по реда на тази глава не се допуска влизането в жилища и на места, които не са обществено достъпни. Служителите, които извършват наблюдението, нямат право да задържат лицето, което е под наблюдение.

(3) Служителите на компетентните органи на чуждата държава изготвят доклад за извършените от тях на територията на Република България действия незабавно след тяхното извършване.

(4) Докладът по ал. 3 се изпраща на Върховната касационна прокуратура, която го предоставя на председателя на Софийския градски съд или оправомощения от него заместник-председател, дал разрешението за извършване на действията, като той може да поиска личното явяване на съответните служители.

(5) Органите на досъдебното производство и съдът могат да поискат компетентните органи на чуждата държава, чиито служители са извършвали действия по прилагане на специални разузнавателни средства на територията на Република България, да съдействат при провеждане на наказателно производство, когато такова е образувано в резултат на съответните действия, в които те са участвали.

Чл. 34р

За неуредените в тази глава случаи се прилагат общите разпоредби на закона.

Чл. 35

(1) За нарушения по този закон, които не съставляват престъпления, се налага глоба в размер от 1 000 000 до 2 500 000 лв.

(2) При повторно нарушение глобата е в размер от 2 500 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 36

(отменен)

При нарушения по чл. 13, ал. 2 и чл. 34, ал. 2 техническите средства се отнемат в полза на държавата.

Чл. 37

(1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от лица, писмено оправомощени от председателя на Държавна агенция „Технически операции“, съответно от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавна агенция „Технически операции“ или писмено оправомощен от него заместник-председател, съответно от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или писмено оправомощен от него заместник-председател.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

Този закон отменя Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 30 от 1994 г.; изм., бр. 64 от 1997 г.).

§ 2

Изпълнението на закона се възлага на председателя на Държавна агенция „Технически операции“ и на председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”, които дават указания по прилагането му съобразно компетентността си.

Чл. 19а

(1) Държавна агенция „Технически операции“, наричана по-нататък „агенцията“, е специализиран орган към Министерския съвет за осигуряване и прилагане на специалните разузнавателни средства.

(2) Държавна агенция „Технически операции“ е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София.

(3) Председателят на Държавна агенция „Технически операции“ е първостепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерския съвет.

(4) Държавна агенция „Технически операции“ изпълнява дейността си самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи.

(5) Върху дейността на Държавна агенция „Технически операции“ се упражнява контрол от предвидените в този закон органи.

Чл. 19б

За изпълнение на задачата по чл. 19а, ал. 1 органите на Държавна агенция „Технически операции“ извършват дейности по:

1. осигуряване, разработване и прилагане на специални разузнавателни средства;

2. наблюдение, проникване, фотографиране, видеозаписване, звукозаписване, филмиране, белязване на предмети и изготвяне на психологичен анализ във връзка със събирането на данни за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред;

3. проследяване на лица и обекти;

4. контрол на предаването на данни и получаването на информация чрез кабелни средства за комуникация;

5. извършване на оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред и за контрол на други лица, които извършват такава проверка;

6. изготвяне на веществени доказателствени средства при поискване по ред, определен със закон, и предоставянето им на органа, направил искането;

7. използване на специфични методи и специални разузнавателни средства за охрана на живота, здравето и имуществото на граждани;

8. осигуряване на достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

9. издаване на задължителни разпореждания за оказване на съдействие от държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

10. получаване на информация от другите държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

11. изграждане и използване на информационен фонд;

12. привличане на граждани за доброволно сътрудничество;

13. участие в съвместни мероприятия с компетентните държавни органи за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления;

14. участие в обучението на служители на разузнавателни и контраразузнавателни служби.

15. създаване на специфични технически средства и системи, проектиране на удостоверителни знаци, защитени документи, щемпели и печати.

Чл. 19в

(1) Държавна агенция „Технически операции“ се ръководи от председател, който се определя от Министерския съвет по предложение на министър-председателя за срок 4 години.

(2) Председателят се подпомага от двама заместник-председатели, които се назначават от министър-председателя.

(3) За председател и заместник-председатели на Държавна агенция „Технически операции“ могат да бъдат назначавани лица, които:

1. имат само българско гражданство;

2. имат висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;

3. притежават не по-малко от 8-годишен юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред – за председателя, и не по-малко от 5-годишен юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред – за заместник-председателите;

4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, както и не са освобождавани от наказателна отговорност за умишлени престъпления от общ характер;

5. не са лишени от правото да заемат определена държавна длъжност;

6. са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“;

7. не членуват в политически партии или коалиции или организации с политически цели;

8. не са еднолични търговци, съдружници, управители, прокуристи или членове на надзорни съвети, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;

9. не са наети по трудово или служебно правоотношение.

(4) Правомощията на председателя се прекратяват предсрочно:

1. по негово искане;

2. при навършване на 65-годишна възраст;

3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;

4. при несъвместимост с изискванията по ал. 3;

5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

(5) В случаите по ал. 4 правомощията на председателя на агенцията се прекратяват с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя.

(6) При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията на председателя на агенцията Министерският съвет по предложение на министър-председателя определя нов председател, който довършва мандата.

(7) До определянето на нов председател неговите правомощия се изпълняват от определен от Министерския съвет заместник-председател.

(8) Трудът на председателя и на заместник-председателите на агенцията се зачита като първа категория.

(10) Обстоятелството по ал. 4, т. 4 се установява служебно от назначаващия орган.

Чл. 19г

(1) Председателят на Държавна агенция „Технически операции“:

1. организира, ръководи и контролира дейността на агенцията;

2. представлява агенцията;

3. утвърждава длъжностното разписание на длъжностите в администрацията на агенцията и длъжностните характеристики на служителите в нея;

4. създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав;

5. предлага проекта на годишен бюджет;

6. изпълнява бюджета;

7. ръководи управлението на човешките ресурси;

8. отговаря за управлението на предоставените на Държавна агенция „Технически операции“ вещи;

9. утвърждава Етичен кодекс за поведение на служителите в Държавна агенция „Технически операции“;

10. осъществява сътрудничество със сродни служби на други държави и с международни организации;

11. изпълнява и други правомощия, определени в закон.

(2) При изпълнение на правомощията си председателят издава заповеди и други актове, предвидени в закон.

(3) Председателят на Държавна агенция „Технически операции“ е администратор на лични данни.

Чл. 19д

(1) Заместник-председателите подпомагат председателя при изпълнение на правомощията му.

(2) Правомощията на заместник-председателите се определят с писмена заповед на председателя на Държавна агенция „Технически операции“.

(3) При отсъствие на председателя правомощията му се осъществяват от заместник-председател, определен със заповед на председателя за всеки конкретен случай.

(4) При изпълнение на правомощията си заместник-председателите издават заповеди.

Чл. 19е

(1) Служители в Държавна агенция „Технически операции“ са:

1. държавните служители;

2. лицата, работещи по трудово правоотношение.

(2) Служителите по ал. 1 се назначават от председателя на Държавна агенция „Технически операции“.

(3) За държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи.

(4) Размерът на допълнителните възнаграждения по чл. 178, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи, условията и редът за тяхното изплащане се определят с акт на председателя.

(5) Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с акт на председателя.

(8) При изпълнение на служебните си задължения държавните служители по ал. 1, т. 1 имат право да носят оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на председателя на Държавна агенция „Технически операции“.

(9) Служителите по ал. 8 може да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие.

(10) Служителите по ал. 8 преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната ù цел.

(11) При използване на оръжие служителите по ал. 8 са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(12) След използване на оръжие служителите по ал. 8 изготвят доклад.

Чл. 19ж

(1) Информацията, която е станала известна на председателя, на заместник-председателите и на служителите на Държавна агенция „Технически операции“ при или по повод изпълнението на задълженията им и не е държавна тайна, е служебна тайна.

(2) При встъпването си в длъжност лицата по ал. 1 подписват декларация, че няма да разгласяват информацията по време на заемане на длъжността и след освобождаването им.

Чл. 19з

Дейността, структурата и организацията на работа на Държавна агенция „Технически операции“ се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 20а

(отменен)

(1) Осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства за всеки конкретен случай се осигуряват финансово от органа по чл. 13, ал. 1 и 2, заявил искане за тяхното използване.

(2) Средствата по ал. 1 се предвиждат в закона за държавния бюджет по бюджетите на органите по чл. 13, ал. 1 и 2.

(3) Условията и редът за прилагане на принципа на финансова обвързаност по чл. 1, ал. 3, както и финансовите взаимоотношения между заявителите и органите, които осигуряват и прилагат специалните разузнавателни средства, се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 34в

Чл. 34г

Чл. 34д

Чл. 34е