Решение № 203 от 12.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Емилия Б. Н. в присъствието на прокурора Светлозар К. Костов като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600968 по описа за 2024 година С Присъда от 23.02.2024 г. по НОХД № 2884/2020 г., Софийски градски съд – СНС (закрит), ІХ състав, е признал:

-подсъдимия Б. В. Л. за ВИНОВЕН в това, че в периода от началото на 2009 г. до 15.06.2011 г. на територията на гр.София е ръководил, заедно с Д. Т.

Б. организирана престъпна група, с участници К. Х. Д., А. К. Д. (за когото наказателното производство е прекратено, поради смърт на дееца) и Ц. Г. К.

(участвал в групата след месец октомври 2010 г.), създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.255 от НК, поради което и на основание чл.321, ал.1, пр.2 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложил по чл.66 от НК с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, а на основание чл.304 от НПК го е признал за НЕВИНЕН, в това да е ръководил групата за времето от началото на 2008 г. до началото на 2009 г., в това ръководител на групата да е бил Х. Ж. П., в това в групата да е участвал П. П. А. и в това в същата да е участвал Ц. Г. К. в периода до месец октомври 2010 г. включително;

-подсъдимия Д. Т. Б. за ВИНОВЕН в това, че в периода от началото на 2009 г. до 15.06.2011 г. на територията на гр.София е ръководил, заедно с Б. В.

Л. организирана престъпна група, с участници К. Х. Д., А. К. Д. (за когото наказателното производство е прекратено, поради смърт на дееца) и Ц. Г. К.

(участвал в групата след месец октомври 2010 г.), създадена с цел да върши 1 съгласувано в страната престъпления по чл.255 от НК, поради което и на основание чл.321, ал.1, пр.2 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложил по чл.66 от НК с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, а на основание чл.304 от НПК го е признал за НЕВИНЕН, в това да е ръководил групата за времето от началото на 2008 г. до началото на 2009 г., в това ръководител на групата да е бил Х. Ж. П., в това в групата да е участвал П. П. А. и в това в същата да е участвал Ц. Г. К. в периода до месец октомври 2010 г. включително;

-подсъдимия Ц. Г. К. за ВИНОВЕН в това, че в периода след месец октомври 2010 г. до 15.06.2011 г. на територията на гр.София е участвал в организирана престъпна група с ръководители Б. В. Л. и Д. Т. Б. и участници К. Х. Д. и А. К. Д. (за когото наказателното производство е прекратено, поради смърт на дееца), създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.255 от НК, поради което и на основание чл.321, ал.2 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложил по чл.66 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, а на основание чл.304 от НПК го е признал за НЕВИНЕН, в това да е участвал в групата за времето от началото на 2008 г. до месец октомври вкл. на 2010 г., в това ръководител на групата да е бил Х. Ж. П., както и в това в групата да е участвал П. П. А..

-подсъдимия К. Х. Д. за ВИНОВЕН в това, че в периода от началото на 2009 г. до 15.06.2011 г. на територията на гр.София е участвал в организирана престъпна група с ръководители Б. В. Л. и Д. Т. Б. и участници А. К. Д. (за когото наказателното производство е прекратено, поради смърт на дееца) и Ц.

Г. К. (участвал в групата след месец октомври 2010 г.), създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.255 от НК, поради което и на основание чл.321, ал.2 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложил по чл.66 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, а на основание чл.304 от НПК го е признал за НЕВИНЕН, в това да е участвал в групата за времето от началото на 2008 г. до началото на 2009 г., в това ръководител на групата да е бил Х. Ж. П., в това в групата да е участвал П. П. А. и в това в същата да е участвал Ц. Г. К. в периода до месец октомври 2010 г. включително.

На основание чл.59, ал.2 вр. с ал.1 от НК, съдът е приспаднал от наложените наказания на горепосочените подсъдими, времето, през което същите са били задържани по настоящото дело.

Със същата присъда, СГС е признал: подсъдимия Х. Ж. П. за НЕВИНЕН за това от началото на 2008 г. до 15.06.2011 г. на територията на гр.София да е ръководил, заедно с Б. В. Л. и Д.

Т. Б. организирана престъпна група, с участници П. П. А., Ц. Г. К., К. Х. Д. и А. К. Д. (за когото наказателното производство е прекратено, поради смърт на дееца), създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.255 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл.321, ал.1, пр.2 от НК;

-подсъдимия П. П. А. за НЕВИНЕН и съответно го е ОПРАВДАЛ по 2 обвинението по чл.321, ал.2 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите Б. Л., Д. Б., Ц. К. и К. Д. са осъдени да заплатят всеки един от тях сумата от по 1 974,84 лева, направени разноски в досъдебното производство и сумата от по 839 лева – за съдебното производство.

Против присъдата, в осъдителната й част, е постъпил протест и писмено допълнение към него, от прокурор при ВОП (командирован със заповед на и.ф. главен прокурор на РБългария) с оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания. В протеста се твърди, че определените от първоинстанционния съд санкции са занижени и не отговарят на обществената опасност на деянието и на извършителите, тъй като при индивидуализацията на наказанията е следвало да бъдат отчетени вредните последици, произтичащи от укриването на данъчни задължения, сериозната подготовка и проявена упоритост за продължително осъществяване на престъпното поведение. Допълнително се сочи, че се касае за група, организирала изключително усложнена схема за данъчни измами с участието на множество юридически лица, преплетени в сложни взаимовръзки, а също, че се касае за десетки фирми под контрола на сдружението, включени във вериги за фиктивни доставки. Прокурорът намира, че тези утежняващи фактори са били пренебрегнати, а наказанията, както по продължителност, така и по начин на изпълнение, не удовлетворяват целите на чл.36 от НК.

Лансира тезата, че за постигането на споменатите цели и най-вече за поправянето на подсъдимите, срокът на лишаването от свобода за всяко от лицата, е нужно да бъде завишен и наказанията да бъдат изтърпени ефективно, с което ще се допринесе за създаване на справедливост, а не на обществени нагласи за безнаказаност и недосегаемост на извършителите. В този смисъл с протеста се иска наказанията лишаване от свобода на подсъдимите Л. и Б. да се увеличат в размер около 5 години, а съответно на подсъдимите К. и Д. – в размер около 3 години, и да се отмени приложението на чл.66, ал.1 от НК за всеки от тях.

Оправдаването на подсъдимите Х. Ж. П. и П. П. А. не е протестирано.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и писмено допълнение към същата, от адв.С. М. – защитник на подс.Б. Л., с доводи за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционния акт. Защитата оспорва доказаността на обвинението, отстоявайки становище за необосновано интерпретиране на колегиалните и приятелските отношения между подсъдимите като ОПГ. Претендира за обективна и субективна несъставомерност на поведението на конкретния подсъдим. Позовава се на постановление за прекратяване на наказателното производство от 2015 г., за да аргументира липсата на връзка между инкриминираното сдружение и вторичната деятелност. Подлага на разбор признаците на организираната престъпна дейност и изразява становище, че нито един от тях не е установен по делото. Твърди липса на знание у подс.Л. за фиктивност на сделки с „кухи“ фирми и изтъква, че доказателствата не навеждали на даване на нареждания от Л. за съставяне на фактури, тяхното осчетоводяване, изготвяне на отчетни регистри и данъчно деклариране. Намира, че само посещенията в офис на 3 финансова къща, от където са били иззети комплекти счетоводни документи не е достатъчно, за да се приеме даване на нареждания от подсъдимия, които нареждания не били и конкретизирани в мотивите на първоинстанционния съд. Веществените доказателства се атакуват от защитата, предвид липса на подписи на поемни лица върху опаковките (чували). Защитата оспорва и аналитичната дейност на съда по гласните доказателства, с довода, че обсъждането им е схематично и едностранчиво. Аналогични възражения прави и за коментара на обясненията на подс.Л. – за проявена избирателност при съпоставката между тези обяснения и останалите доказателства. Спира се поотделно на части от показанията на свидетелите И. С., Й. С. (Д.) и В. П., депозирани пред съдебния състав, които по мнението на защитата не уличават подсъдимия и оспорва ползването, при постановяването на присъдата, на прочетени показания по чл.281, ал.4 от НПК, заради нарушаване на принципа за непосредственост. Възразява срещу инкриминирания размер на данъчните задължения, невнесени в бюджета, поради извеждането му от съдебносчетоводна експертиза, основана единствено на констатации от ревизионни актове, без проверка и обръща внимание на липсата на изследване кои от процесните фактури са с невярно съдържание и кои са неистински.

Противопоставя се на третирането на ревизионните доклади и ревизионните актове, като писмени доказателства и акцентира, че нормата на закона, обявяваща тези източници за писмени доказателствени средства е в сила от 2017 г. Отделно, в този аспект защитата се основава на практика на върховната съдебна инстанция, според която актовете от административното производство в наказателния процес нямат предварително установена сила, а са само част от доказателствата, които следва да се преценяват, наред с всички останали. В жалбата се моли за отмяна на присъдата спрямо подс.Б. Л. и за оправдаването му или за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или за намаляване на наложеното на лицето наказание.

Недоволство от присъдата изразява и адв.М. А. – защитник на подсъдимия Д. Б.. В подадената от нея въззивна жалба и писмено допълнение се релевират всички въззивни основания за неправилност, а именно необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост. И този защитник твърди, че доказателствата по делото не установяват безспорно съпричастност на подс.Б. към инкриминираната група, а още по-малко факта на ръководенето й. Според адв.А. ръководството на подзащитния й е било основано на показанията на свидетелите Х. и Н. (починал), дадени в досъдебната фаза, приобщени чрез прочитане, но аналитичната дейност на първостепенния съд върху тях не била коректна, понеже в разказа на свид.Н. нямало нито една данна да е общувал с подс.Б. и последният не бил сред разпознатите лица от същия свидетел, а пък свид.Х. споменавал други хора и дейността им с различни дружества, но не и подс.Б.. Защитата намира, че изводите за приноса на подс.Б. са направени единствено от отношенията му с подс.Л., без да се конкретизира кои доказателства и в частност кои данни от експлоатирани СРС са послужили за това. Противопоставя се на кредитирането на показанията на свид.А. М. от досъдебната фаза, доколкото 4 никаква уличаваща подс.Б. информация от тях не е била потвърдена от свидетеля в съдебна фаза и доколкото показанията от досъдебното производство на цитирания свидетел се явявали дискредитирани, с оглед наличието на два идентични протокола за разпит, с подписи на различни следователи под тях. Защитата излага собствен прочит на информацията за обслужвани от свид.М. търговски дружества (подробно изброени в допълнението към въззивната жалба), като твърди, че самите юридически лица и дейността им, няма как да се обвърже с подс.Б.. Показанията на свид.И.

С. от досъдебното производство, възприети от съда, защитата намира за неизчерпателни и неконкретни, а съставените протоколи за разпит на този свидетел в досъдебното производство – за страдащи от аналогичен порок, като визирания по-горе. Настоява за елиминирането им от годната доказателствена маса, поради даването им под заплахи на разследващия. Адв.А. се спира и на положението с дружествата, засегнати в показанията на свид.И. С., като според нея те или са счетоводно изрядни или нямат връзка с инкриминираната дейност на групата или нямат отношение конкретно към подс.Б., поради което претендира за погрешна интерпретация на гласното доказателство от първоинстанционния съд в насока обосноваване на извод за водене на тяхна фиктивна счетоводна отчетност от подсъдимия. Обръща внимание, че по делото липсват доказателства подс.Б. да е разполагал с пълномощно, за да подписва документи от името на споменатите дружества и нямало нито един такъв подписан от него документ, а тези юридически лица имали свои собственици (на капитала) и управители. По мнението на защитата деятелността на Б. не се установявала от информацията, свалена от компютрите от офиса на ул. „Бяло поле“, доколкото съдът не уточнявал коя информация е имал предвид, нито от данните от СРС. Атакува кредитирането на показанията на свид.Д. от досъдебната фаза, с довода, че уличаващата подсъдимите тяхна част е била отречена от свидетелката пред съда и че били дадени, под силен натиск, стрес и без разясняване на правото й да откаже да свидетелства, като дъщеря на привлечено лице по същото дело в качеството на обвиняем. Адв.А. изразява недоволство срещу отказа на съда да се довери на показанията на свидетелите Л. и Т. С., които установявали реална дейност на отразените в разказите им дружества. По мнението на защитата, за реалност на сделките се съдържали сведения още в показанията на свид.Д. М. и свид.Б. М.. Акцентира, че по отношение на задължените дружества, с които свид.Д. е извършвала търговска дейност, нямало данни в досъдебното производство да са били проверявани техните вносове на месо и не са били проверени нито доставчиците, нито получателите, за да се прецени наличието или липсата на доставки. Адв.А. настоява да се отчита забраната по чл.281, ал.8 от НПК осъдителна присъда да почива на показания, прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, цитирайки в тази връзка и практика на ВКС. Отделно внимание в допълнението към жалбата се обръща на фактическите изводи на първоинстанционния съд за организиране от подс.Б., на привидна счетоводна отчетност на определени дружества, като според защитата доказателства за подобно поведение липсвали в свидетелските показания, депозирани на съдебното следствие и в резултатите от прилаганите СРС, а за реалност или 5 нереалност на доставките не можело да се съди от ревизионни актове.