Решение № 3946 от 22.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3946 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20221100105786 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на И. В. Р. срещу Прокуратурата на РБ за осъждането й да му заплати сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, сумата от 12 760 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство и 356.21 лева имуществени вреди – заплатени здравноосигурителни вноски за периода 01.05.2015 г. – 22.11.2016 г., ведно със законните лихви от 07.08.2019 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 24.06.2014 г. С.Г.-Б., прокурор в ОП – Плевен подала срещу него сигнал в ДАНС, а с постановление от 27.03.2015 г. било образувано досъдебно производство.

Преди образувано на следственото дело, на 06.10.2014 г. ДАНС отправил искане до СГС да разрешаване използването на специални разузнавателни средства за срок от 60 дни. СГС разрешил прилагане на оперативни способи наблюдение – зрително и чрез технически средства, подслушване чрез използване на технически средства, слухово или по друг начин, проследяване – зрително или чрез използване на технически средства, проникване чрез използване на технически средства и документиране чрез фотографиране, видеозаписване, звукозаписване и филмиране върху материални носители.

По молба от 02.12.2014 г. на ДАНС прилагането на оперативните способи било разрешено за още 120 дни.

В периода от 15.04.2015 г. до 21.04.2015 г. ищецът бил командирован в гр.

Трир, Германия. В този период научил в телефонен разговор със съпругата си 1 за привличането му като обвиняем и предстоящо предявяване на постановлението от 17.04.2015 г., с което бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 289, пр. 2 от НК.

Това постановление му било предявено на 21.04.2015 г., когато Р. бил разпитан в качеството на обвиняем. Наложили му мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лева.

С решение от 30.04.2015 г. на ВСС бил временно отстранен от заеманата от него длъжност „административен ръководител – окръжен прокурор на ОП – Плевен“ до приключване на наказателното преследване.

С постановление от 01.09.2015 г. бил привлечен като обвиняем и за престъпление по чл. 289, пр. 3 от НК.

На 12.09.2015 г. ПРБ изготвила и внесла в СГС обвинителен акт.

Производството по образуваното НОХД № С-67/2015 г. било разгледано по реда на глава 21 от НПК и на 13.06.2016 г. съдът постановил присъда, с която Р. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

С решение от 23.11.2016 г. Прокурорската колегия на ВСС го възстановила на длъжността „прокурор в ОП – Плевен“.

На 05.12.2016 г. Прокуратурата направила ново искане за отстраняването му от длъжност по реда на чл. 69 от НПК, но състав на САС отхвърлил това искане.

Според мотивите на оправдателната присъда по НОХД № С-67/2015 г. на СГС, И. Р. не бил извършил престъпление.

По подаден от ПРБ протест в САС се образувало ВНОХД № П-2/2017 г. и с решение от 22.03.2017 г. оправдателната присъда на СГС била потвърдена.

С решение от 17.07.2017 г. състав на ВКС отменил решението на САС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС от стадия на съдебното заседание.

С решение от 31.08.2018 г. по ВНОХД № П-48/2017 г. САС отново потвърдил първоинстанционната присъда.

С решение от 07.08.2019 г. ВКС оставил в сила решението на САС и на тази дата присъдата влязла в сила.

До отстраняване от длъжност на 30.04.2015 г., от 16.11.2011 г. И. Р. заемал ръководна длъжност – административен ръководител окръжен прокурор на ОП – Плевен. В периода на работата си като магистрат бил двукратно поощряван – през 2009 г. и през октомври 2014 г. Паралелно с изпълнение на преките си служебни задължения предприемал действия за повишаване на професионалната си квалификация и подготовка. Участвал в национални и международни обучения, семинари и конференции. Оглавявал международен екип за разследване на територията на АП – Велико Търново. При атестиране през 2014 г. получил най-високата оценка за работата му като прокурор и административен ръководител. От 1999 г. бил член на Асоциацията на 2 прокурорите в Република България, като от 12.06.2010 г. бил избран за член на УС и за неин заместник председател. През 2015 г. подал оставка, тъй като счел, че не е редно да е в ръководните органи на Асоциацията, докато е обвиняем.

Когато научил от съпругата си за призоваването му да се яви за предявяване на постановление за привличане като обвиняем, споделил с колегите, с които бил в командировка. Това го натоварило психически. Спешността на връчването на призовката предполагало възможност да бъде задържан под стража при завръщането си в България. Обсъдил със съпругата си необходимостта от дрехи и средства за лична хигиена с оглед евентуално пребиваване в ареста. Тя плачела и състоянието й допълнително притеснило Р.. Страдал за нея и за децата си и обмислял варианти за поемане на грижите за тях. Притеснявал се и за възрастните си родители.

На 21.04.2015 г. пресслужбата на ПРБ разгласила съобщение до всички национални медии за привличането му като обвиняем за извършено престъпление против правосъдието и за предстоящото му отстраняване от длъжност. Това го злепоставило в обществото и опозорило доброто му име на гражданин и професионалист. В Плевен обвинението представлявало предмет на разговори в негативен за ищеца план. Проявената явна несправедлИ.ст спрямо Р. му повлияла изключително негативно, емоционално и професионално. Чувал неприятни подмятания за себе си. За да избегне допълнително психическо натоварване, ограничил контактите си с колеги и приятели.

Въпреки убеждението си, че е налице нелепа грешка и се провежда преднамерена атака срещу него, Р. се ужасявал при мисълта, че може да бъде осъден несправедлИ., ведно с негативните от това последици за членовете на семейството му.

Научил за използваните спрямо него специални разузнавателни средства и това го направило мнителен, затворен и подозрителен към помещенията, в които се намирал. Все още изпитвал притеснение и унижение, че е обект на подслушване, следене, фотографиране или заснемане.

Наказателното производство продължило 5 години, 1 месец и 6 дни. Провели се 9 съдебни заседания, като при всяко от тях изпитвал тревоги. Живеел в непрестанни и ежедневни притеснения за жИ.та си. Бил потиснат и стресиран.

Сънят му станал неспокоен.

Сериозно се влошило и здравословното му състояние. Развил хипертония и се оплаквал от силно главоболие, както и от завишени стойности на кръвната захар. За овладяване на състоянието си се наложило да приема медикаменти.

През периода на временното му отстраняване от длъжност бил с прекъснати здравноосигурителни права, изпитал финансови затруднения, тъй като имал три деца, най-малкото от които на 4 месеца, а съпругата му била по майчинство и с намалена трудоспособност с решение на ТЕЛК. Не можел да 3 започне друга работа, нямал право на обезщетение за безработица, налагало се да търси парични заеми от колеги и приятели.

Отделял продължително време, сили и средства за организиране на защитата си в наказателното производство, вместо да прекарва времето със семейството си и да се грижи за образованието и възпитанието на трите си деца.

Допълнително притеснение изпитвал от 11-годишната си дъщеря, която му задавала въпроси за това, което се говори за баща й.

Неудобство почувствал и от нуждата да поиска заем от баща си за заплащане на паричната гаранция от 3 000 лева, както и допълнителни заеми за заплащане на адвокатски хонорари, за лични медицински прегледи и за обслужване на отпуснат кредит.

Поради привличането му като обвиняем не могъл да участва в конкурсната процедура за избор на административен ръководител на ОП – Плевен за следващ мандат, както и за участие в други конкурси за кариерно израстване.

Независимо от постановената оправдателна присъда, наказателното преследване и широкото медийно отразяване го лишили от възможността да бъде възстановено доброто му име в обществото и в професионалните среди.

И досега чувствал негативите за личността и кариерата си.

Пресслужбата на ПРБ не проявила никаква активност за медийно отразяване на оправдателната присъда. Това подсилило у Р. чувството на изоставеност, отхвърляне и страх за професионалното му бъдеще. Притеснявал се за развитието на кариерата си и за отношението на ръководството на ПРБ към него. В очите на обществото Р. останал нереабилитиран.

Неимуществените вреди от повдигане и поддържане на обвинение оценява на сумата от 200 000 лева.

За процесуално представителство и защита в наказателното производство заплатил сума на обща стойност 12 760 лева адвокатски хонорари.

За периода 01.05.2015 г. – 22.11.2016 г. заплатил здравноосигурителни вноски на обща стойност 356.21 лева.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати претърпените имуществени и неимуществени вреди ведно със законните лихви от влизане в сила на оправдателната присъда – 07.08.2019 г. до окончателното изплащане.

От ответника Прокуратурата на РБ е постъпил отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на исковете и липса на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата.

Независимо от тежестта на обвинението, на ищеца била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“. Самото производство протекло в разумни срокове. Лица от органите на ПРБ не били правили изявления пред медиите.

Оспорва се и причинната връзка между повдигнатото обвинение и 4 здравословните проблеми на ищеца.

Претенцията от 200 000 лева за търпени неимуществени вреди ответникът счита за завишени и несъответна на икономическия стандарт в България.

Ответникът възразява и за претендираните суми за адвокатски хонорари в наказателното производство, тъй като ищецът имал право на разноски само за един адвокат.

Излага доводи и за неоснователност на иска за присъждане на заплатените от ищеца суми за здравноосигурителни вноски на обща стойност 356.21 лева.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 25.06.2014 г. С.М.Г.-Б., прокурор в ОП – гр. Плевен е подала сигнал до председателя на ДАНС за упражнен от И. Р., административен ръководител на ОП – Плевен, спрямо нея натиск във връзка със служебните й задължения.

По жалба на прокурор С.М.Г.-Б. за извършени от административния ръководител на ОП – Плевен нарушения е образувана пр.пр. № 9-77/2014 г. по описа на СЗ „ПротИ.действие на престъпления, извършени от магистрати“.

На 25.06.2014 г. са снети обяснения от съдия в ОС – Плевен и прокурори при ОП – Плевен.

С писмо от 18.08.2014 г. материалите в преписката са изпратени на ДАНС за извършване на проверка.

На 06.10.2014 г. председателят на ДАНС е отправил искане до председателя на СГС за разрешаване използването на специални разузнавателни средства чрез оперативни способи по чл. 5 – 8 от ЗСРС – наблюдение, подслушване, проследяване, проникване и документиране на И.

В. Р., поради получена информация за нередности в работата на ОП – Плевен, свързани с разпределение на дела, целенасоченото им водене в определена посока и нерегламентирани контакти от страна на прокурори с криминално проявени лица. Искането е уважено за посочения в него срок от 60 дни.

По искане от 02.12.2014 г., използването на СРС е разрешено за още 120 дни, считано от 05.12.2014 г.

Изготвено е веществено доказателствено средство след прилагане на 5

СРС на 02.04.2015 г. и 03.04.2015 г., приобщено като доказателство по ВНОХД № П-48/2017 г. на САС.

С постановление от 27.03.2015 г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител – прокурор в ОП – Плевен за това, че на 13.06.2014 г. в гр. Плевен е склонявал длъжностно лице от прокурорските органи – С.М.Г.-Б., прокурор в ОП – Плевен, да наруши свое служебно задължение (да оттегли предложение до ОС – Плевен в частта му за прилагане на чл. 24 от НК спрямо И.Я.Я.) във връзка с правораздаването – престъпление по чл. 289 от НК.