Решение № 9 от 19.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пловдив, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и Пета година в следния състав: п.:

Членове:

Христо Ив. Крачолов

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора АтАнас Г. Янков, като разгледа докладваното от И. Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600416 по описа за 2025 година Производство по реда на гл. 21 НПК.

С Присъда № 14/12.02.2025г. по НОХД № 1651/2023 г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият Р. И. Р. е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода през м. декември 2018 г. до 30.05.2019 г. в гр. П., в съучастие като извършител с И. М. Д. - като помагач и Д. И. В. - като помагач, е поискал и на 30.05.2019 г. в гр. П. е приел /чрез фактическото предаване на паричната сума от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева във владение на И. Д./ дар от З. А. А., който не му се следва - сумата от 60 000 лева, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице /по смисъла на чл. 93 ал.1 б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед № 2/27.04.2018 г. на основание чл. 9 и чл. 10д ал.4 от Закона за държавния служител във връзка със службата му - Г. а. на район „*“ при Община П., във връзка с правомощията му, относно вземане на решение от Б. за одобряване на идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ***** от кв. *** по рег. план на П. градска част гр. П., входиран под № *********** от С. и В. Г. от гр. П., поради което и на основание чл.

1

304б, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕН на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Р. И. Р. с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на постановената присъда.

На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато от така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Р. И. Р. времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК, както и за реализиране на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 30.05.2019г. до 29.08.2019г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

С присъдата подсъдимата Д. И. В. е ПРИЗНАТА ЗА ВИНОВНА в това, че през м. декември 2018 г. в гр. П., в съучастие като помагач с Р. И. Р. - като извършител, умишлено е улеснила извършване на престъплението от Р. Р. по друг начин - като е уточнила пред свидетелите М. А. и И. Г. размера на паричната сума от 60 000 лева, която следва да се предаде като дар на Р. Р. от страна на З. А. А., за да упражни Р. Р. влияние при вземане на решение от длъжностно лице /по смисъла на чл. 93 ал.1 б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед № 2/27.04.2018 г. на основание чл. 9 и чл. 10д ал.4 от Закона за държавния служител във връзка със службата му - Г. а. на район „*“ при Община П., във връзка с правомощията му относно вземане на решение от Б. за одобряване на идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ***** от кв. *** по рег. план на П. градска част гр. П., входиран под № *********** от С. и В. Г. от гр. П., поради което и на основание чл.304б, ал.1, вр. чл.20, ал.4,вр. ал.1, вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕНА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимата Д. И. В. с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на постановената присъда.

На основание чл.59, ал.2 от НК е приспаднато от така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимата Д. И. В. времето, през което е била задържА. по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 30.05.2019 г., като един 2 ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

С присъдата подсъдимият И. М. Д., със снета самоличност, е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода през м. декември 2018 г. до 30.05.2019 г. в гр. П., в съучастие като помагач с Р. И. Р. - като извършител, умишлено е улеснил извършване на престъплението от Р. Р. по друг начин - като е взел участие в уговаряне на подробностите във връзка с приемане на дара поискАната сума от 60 000 лева - между Р. Р. и З. А. А., Р. да поиска и приеме от З. А. дар, който не му се следва - сумата от 60 000 лева, която следва да се предаде като дар на Р. Р. от страна на З. А. А., за да упражни Р. Р. влияние при вземане на решение от длъжностно лице /по смисъла на чл. 93 ал.1 б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед № 2/27.04.2018 г. на основание чл. 9 и чл. 10д ал.4 от Закона за държавния служител във връзка със службата му - Г. а. на район „*“ при Община П., във връзка с правомощията му относно вземане на решение от Б. за одобряване на идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ***** от кв. *** по рег. план на П. градска част гр.

П., входиран под № *********** от С. и В. Г. от гр. П., поради което и на основание чл.304б, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕН на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия И. М. Д. с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на постановената присъда.

На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато от така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия И. М. Д. времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК, както и се реализирала мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 30.05.2019г. до 26.09.2019г., както и за реализиране на мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 26.09.2019 г. до 03.02.2020 г.

На основание чл.307а от НК са ОСЪДЕНИ подсъдимите Р. И. Р., Д. И. В. и И. М. Д. да заплатят в полза на държавата сумата от 60 000 лева, явяваща се равностойността на предмета на престъплението по чл.304б, ал.1 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Р. И. Р., Д. И. В. и И. М.

Д. са осъдени да заплатят по сметка на ОСО при ОП – П., направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 8 072,40 лева, както и по 3 сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 2000 лева разноски от съдебното производство.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият Р.

Р., който чрез своите защитници – адв. Х. Б. от АК – С., адв. С. А. от АК - П. и адв. И. В. от АК – С. е подал въззивни жалби.

Адвокат Б., адв. А. и адв. В. посочват в първоначалните си жалби идентични основания.

На първо място, намират присъдата за неправилна, необоснована и незаконосъобразна, като искат да бъде отменена и да се постанови нова присъда, с която да бъде признат подсъдимият Р. за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

На второ място, алтернативно предлагат присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснатите съществени процесуални нарушения.

Накрая отправят и искане присъдата да се измени, защото наложеното наказание е явно несправедливо и да се намали размерът му.

Адвокат Б. в допълнението към въззивната си жалба акцентира на обстоятелството, че в мотивите към присъдата е налице превратно тълкуване на доказателствата по делото, в нарушение на заложените стандарти по чл.13 и чл.14 от НПК. Проследява се подробно хронологията на събитията във връзка с първоначално внесения за одобрение идеен проект за строеж на сградата, констатираните забележки, заявленията за няколкократните му оттегляния за тяхното отстраняване и неговото поредно внасяне в края на 2018г., без да е отказано одобряването на проекта. Впоследствие за издаването на мотивиран отказ от одобряването през м. април 2019 г., без да е налице обжалване от страна на св. А., за ролята на св. З. и оттеглянето на проекта от съвсем друго неустановено по делото лице в края на инкриминирания период, като в крайна сметка много след отстраняването на подс. Р. от длъжността к., след съответните корекции, как проектът на сградата е бил внесен отново и одобрен чак в началото на 2020 г. В тази връзка съдът не е коментирал задълбочено заключението на изготвените по делото първоначална и допълнителна строително-техническа експертизи, според които констатациите за нередности в проекта са били потвърдени. А това е важно, с оглед на повдигнатото обвинение срещу подс. Р. за упражняване на влияние спрямо гл.

4 а. Б. относно вземане на решение за одобряване или не на внесения в кметството идеен проект. На следващо място се твърди, че не са били оценени изцяло наличните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства за личността на подс. Р., като наложеното наказание е явно несправедливо.

Накрая се оспорват и доводите на съда за осъждането подсъдимите да заплатят сумата от 60 000 лева, тъй като касае случаите, когато предметът на престъплението е бил получен и след това не е открит и иззет, а не когато е бил даден в „белязани“ банкноти.

В допълнението към въззивната си жалба адв. В. посочва, че фактическите изводи на съда не кореспондират с диспозитива на присъдата, което я прави необоснована. По делото липсват доказателства първоначално подс. В. при разговора си със св. А. да е поискала конкретно парична сума от 60 000 лева за подс. Р.. Подобни обстоятелства не се посочват и в протоколите за разпит на свидетелите А. и Г.. Не е установено и подс. В. да е информирала подс. Р. за съдържанието на разговора си със св. А. като негов помагач, с оглед на уговаряната парична сума. Няма доказателства и подс. Р. предварително да е информирал подс. Д. за предшестващите събития със св. А.. В този смисъл защитникът намира за абсурдно осъждането на подс. Р. за фактическото получаване на сумата като извършител, чрез подс. Д.. Още повече, че и предаването на сумата на подс. Д. е базирано на предходни договорни отношения със св. А.. И ако това не се възприема за достоверно, е следвало съдът да обсъди въпроса, дали не се касае за реализирана измама от стрА. на З. и Д., които са създали невярна представа у А., че претендират получаването на инкриминираната сума от името на подс. Р.. Съдът на практика е изградил своите фактически изводи изцяло на показанията на заинтересования и пристрастен св. А., както и превратно е тълкувал показанията на остАналите основни свидетели Б., Г., А., З. и А.. Същевременно съдът си е позволил да възприеме в мотивите към присъдата си фактически положения, които не се съдържат в обвинителния акт, като е тълкувал едностранчиво и преднамерено показанията на горепосочените свидетели само, за да обоснове осъждането на подс. Р., с което е допуснал съществено процесуално нарушение.

Недоволна от така постановения съдебен акт е остА.ла и подсъдимата Д.

В., която чрез своя защитник – адв. К. Д. от АК – П., е подала въззивна жалба, като счита присъдата за неправилна – незаконосъобразна, необосновА. и явно несправедлива, с визиране на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2, 5 т.3 от НПК. Отправят се алтернативни искания за нейната отмяна и постановяването на нова присъда, с която подс. В. да бъде призната за невинна и да се оправдае по повдигнатото й обвинение или да се отмени, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на ПОС.

В допълнението към първоначалната жалба се посочва, че съдът е възприел фактическата обстановка за установена, без да отговаря на съдържанието и смисъла на събраните по делото доказателства. Поставя се акцент върху показанията на основните свидетели – А. и Г., за които се твърди, че пред тях В. е поискала и определила инкриминирАната парична сума, без да се съдържат подобни обстоятелства, касаещи предварителни договорки и помагаческата роля на подсъдимата спрямо подс. Р., като извършител.

Подобни данни не се съдържат и в приложените СРС, както се твърди в мотивите на съда.

Недоволен от постановения съдебен акт е остА.л подсъдимият И. Д., който чрез своя защитник – адв. Г. Г. от АК – П., е подал въззивна жалба, в която се посочва, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и несправедлива, като се визират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2, т.3 от НПК. Отправят се алтернативни искания за нейната отмяна и постановяването на нова присъда, с която подс. Д. да бъде признат за невинен и да се оправдае по повдигнатото му обвинение; да се отмени, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда или да се измени, като се намали размерът на наказанието.