Решение № 347 от 14.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Милена Панева

Пламен Дацов при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Николай Люб. Димитров като разгледа докладваното от Милена Панева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200979 по описа за 2025 година

Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите Д. М., И. Д. и Е. Х. срещу решение № 314 от 29.07.2025 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 35/2024 г.

С депозирана от адвокатите Д. Д. и И. Л. (защитници на подс. Д. М.) се поддържат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, като са направени в алтернатива искания за отмяна на решението и за пълно оневиняване на М. поради несъставомерност на вмененото му престъпление или за връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд поради съществени процесуални нарушения, свързани с предубеденост и пристрастност на въззивния съдебен състав към обвинителната теза и необсъждане на основни доказателства и доводи на защитата. В срока по чл. 351, ал. 4 НПК е депозирано допълнение към жалбата от подс. М. с изложени в него допълнителни съображения в подкрепа на възражението за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения.

Искане за отмяна на решението и за оневиняване на подзащитния й поради недоказаност на обвинението е направила и адв. М. - защитник на подс. И. Д.. Изложени са в жалбата съображения за съществени процесуални нарушения, допуснати при въззивното решаване на делото. В срока по чл. 351, ал. 4 НПК адв. М. е допълнила вече изтъкнатите аргументи.

В жалбата на адв. К. – защитник на подс. Е. Х. са изтъкнати доводи с претенция да обосновават нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното на Х. наказание. Направено е искане за оневиняване на този подсъдим.

1

В съдебното заседание пред настоящия съдебен състав всеки от защитниците поддържа заявеното вече недоволство и съпътстващите го съображения, както и направените искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за отхвърляне на жалбите, като счита, че формулираните в тях и в допълненията към тях възражения са неоснователни.

Всеки от подсъдимите заявява съгласие с казаното от своя защитник. В последната си дума всеки от тях настоява, че не е извършил вмененото му престъпление.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното:

С присъда № 260002 от 18.05.2022 г., пос8тановена по НОХД № 546/2018 г. състав на Плевенския окръжен съд е признал всеки от подсъдимите Е. Ц. Х., И. Ц. Д. и Д. М. М. за виновен в това, че в периода от неустановена дата през м. януари 2014 г. до неустановена дата през м. октомври, от вътрешен склад № 17 в мобилизационна база за военновременни действия на ОД на МВР-Плевен, находяща се в землището на с. З., общ. Плевен, в условията на продължавано престъпление и предварителен сговор в немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно средство – неустановена марка и модел товарен автомобил и технически средства – стълба, пластина и метален лост отнел чужди движими вещи (собственост на неустановено лице), а именно 382 134 кутии цигари от различни марки /MG, King, Super King, Partner, LM, LG, Romeo & Julieta, Victory, Cooper, Karelia, Raquel, Eva slims, Business Club/, без акцизен бандерол, представляващи веществени доказателства по досъдебно производство № 3277/2009 г. на РП-Плевен, на обща стойност 2 364 251,95 лв. от владението на М. А. Л., без негово съгласие с намерение за противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.1 и пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложил наказания от по десет години лишаване от свобода, изпълними при първоначален строг режим, като е оправдал всеки от тримата по обвинението за това отнетите вещи да са държавна собственост и да е ползвано МПС с дълга база и надстройка.

Приложен е с присъдата чл. 59, ал. 1 НК, като е приспаднато времето предварителния арест на всеки от тримата подсъдими, считано от 01.03.2017 г. до 02.11.2017 г.

Извършено е с присъдата разпореждане с веществените доказателства по делото и с оглед изхода на същото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК заплащането на направените по воденето му разноски е възложено в тежест на тримата подсъдими.

В рамките на последвалия по инициатива на подсъдимите и техните защитници въззивен преглед на присъдата и с решение № 42 от 05.04.2023 г. по ВНОХД № 241/2022 г. на Великотърновския апелативен съд присъдата е изцяло потвърдена.

Недоволни от този изход, защитниците на тримата подсъдими са оспорили процесуалната и материално-правна законосъобразност на въззивния акт по касационен ред.

С решение № 58 от 25.01.2024 г., постановено по к.н.д. № 662/2023 г., ВКС, І-во наказателно отделение е отменил въззивния акт и е върнал делото за повторното му разглеждане от втората инстанция с указание за определяне на точната стойност на отнетите цигари съобразно с конкретното състояние на цигарите, установимо чрез свидетелските показания, доказателствата относно начина на съхранението им и продажната им цена и на тази база да се отговори каква е била реалната им стойност , като отговорът да бъде даден чрез способи, позволяващи изготвяне на оценка, съответстваща в най-голяма степен на действителната стойност на отнетите цигари и при необходимост след проверка на състоянието на цигарите, налични по делото като веществени доказателства.

След така постановеното от върховната инстанция връщане на делото, пред Великотърновския апелативен съд е било образувано ВНОХД № 35/2024 г., с решението по което първоинстанционната присъда е изменена, като наложените на подсъдимите наказания са намалени от по десет години лишаване от свобода на по седем години 2 лишаване от свобода, като е приложена при определянето им разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т.

1 НК.

Касационните жалби срещу този акт са неоснователни по отношение на основните, съдържащи се в тях и в допълненията към тях възражения за съществени процесуални нарушения. Неоснователни съответно са и съпътстващите тези възражения искания.

Неоправдано е оспорена законността на въззивния съдебен състав. Изтъкнат е в тази връзка фактът, че председателствалата този състав съдия Г. М. е участвала двукратно преди това при упражняването на инстанционен контрол върху задържането под стража на тримата подсъдими в предходната процесуална фаза. Този факт обаче, нито сам по себе си, нито от гледище на цитираните в допълнението към жалбата на подс. М. фрагменти от съдебните определения, постановени по съответните частни производства, не компрометира обективността на съдия М. и възможността тя да участва при контролната проверка на първоинстанционната присъда. В рамките на тези производства е преценяван интензитетът на доказаност на обвинението в конкретния етап от процесуалното развитие и спрямо нуждите на тези производства, т.е. единствено в контекста на възможността за формиране на подозрение за причастност на всеки от подсъдимите (тогава обвиняеми) към авторството на инкриминираните деяния, необходимо както за първоначалното задържане под стража, така и за по-нататъшното негово прилагане, като въпросът за вината не е ангажирал съдебното внимание. Становищата относно нивото на обоснованост на това подозрение са формулирани по начин, който не дава основания да се счита, че изразилите ги състави на апелативния съд, включая и съдия М., са предрешили по окончателен начин въпросите относно достоверността на доказателствата и виновността на подсъдимите. Съдебното мнение по въпросите, които подлежат на преценка в процедурите по чл. 64 и чл. 65 НПК не може да е дистанцирано от събраните в съответния процесуален етап доказателства. Защото именно и само чрез доказателствата трябва да е обосновано в изискуемата от закона степен подозрението, че е извършено твърдяното от обвинението престъпление и че лицето, чието задържане под стража е поискано, съответно, спрямо което вече се прилага тази мярка за неотклонение, има твърдяната от обвинението връзка с това престъпление. Но равнището на доказателствена обезпеченост на обвинението, когато се решава въпросът за приложимата мярка за неотклонение и когато се решава по окончателен (за конкретния процесуален етап) начин въпросът за виновността не е еднакво. Съответно, не е еднаква и доказателствената преценка, която съдът прави – нито като обем, нито като съдържание и това изрично е подчертано в съдебните определения, постановени по отделните частни производства.

Въпросът за вината на всеки от подсъдимите е решен с присъдата и с подложения понастоящем на касационен контрол въззивен съдебен акт на базата на доказателствата, събрани и проверени в условията на публичен и състезателен съдебен процес, след изчерпване на необходимите и достъпни доказателства и подлагане на същите на строга и безусловна съдебна преценка за достоверност. На тази именно база, а не чрез механично трансплантиране на предварително изградено становище, е формирана категоричната убеденост на въззивния съдебен състав, постановил оспореното понастоящем съдебно решение, че подсъдимите са извършили вмененото им престъпление. Фактът, че в никое от поредицата проведените пред въззивния съд заседания защитниците и подсъдимите не са поставили въпроса за отвеждане на председателя на състава поради предубедеността му е показателен за това, те не са намерили основания за притеснение във факта на участието на съдия М. в досъдебния контрол върху задържането под стража и че възражението в тази насока е обусловено единствено и само от реализирания във въззивното производство процесуален резултат по съществото на делото. Нещо повече, в заседанието от 28.10.2024 г. всеки от тях изрично е заявил, че няма искания за отводи по отношение на членовете на съдебния състав.

Прочитът на въззивното решение показва, че изследването на фактическите обстоятелства по делото е протекло при спазване на законовите изисквания, гарантиращи охрана на правата на подсъдимите и без съществени отклонения от процесуалните гаранции за правилно решаване на делото.

3

Според жалбите осъдителните съдебни изводи се опират единствено на показанията на свид. Г., като въззивният съд е проявил тенденциозност при тяхното обсъждане, че ги е фаворизирал и е игнорирал дефицити в съдържанието им и противоречията им с останалите доказателства, а тези, които ги оборват е преценил като недостоверни. Твърди се, че липсват мотиви по съществени за прилагането на правото въпроси, че липсва дължимата цялостна проверка на присъдата, че съдебните изводи са основани на предположения и извършване на схематичен, повърхностен и необективен доказателствен анализ и ползване на недопустими информационни източници.

Тези възражения не кореспондират със съдържанието на въззивния акт.

Невъзможно е да се говори и за липса на мотиви към въззивния акт. Този проблем би бил налице, ако не са посочени фактите на деянието, ако те не са квалифицирани от правна страна или не са обсъдени релевантни доказателствени материали с противоречиво съдържание, както и ако са игнорирани съществени възражения и доводи на страните.

Настоящият случай не е такъв.

Въззивният съд е бил изчерпателен при излагането на аргументите, които са го мотивирали да подкрепи формулираното от първата инстанция убеждение за достатъчна доказаност на обвинението срещу тримата подсъдими, като е извършил собствена цялостна проверка и старателно е обмислил доказателствата, относими към това обвинение.

Съжденията му в голямата и основна тяхна част са коректни. Обсъдени са поставените във въззивното производство от защитата основни възражения, като е даден пълноценен и в поголямата му част правилен отговор на всяко от тях.