Решение № 260013 от 12.02.2021, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

260013 гр.Варна, 12.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Я.ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ : Д.КОСТОВА

СВЕТОСЛАВА

КОЛЕВА при секретар Соня

Дичева и в присъствието на прокурор Владимир Чавдаров изслуша докладваното от съдия Янков ВНОХД №340/2019г. на ВАС и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №14/10.07.2019г. по нохд №328/2016г. Разградски окръжен съд е признал подсъдимия В.Д.Ф. за виновен в това, че на 25 срещу 26.12.2014г. в гр.Завет, обл.Разград, с намерение противозаконно да присвои отнел чужди движими вещи – пари в размер на 220лв. от владението на Н.Р.Д. – на 75 години и живущ ***, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Н.Р.Д. , поради което и на основание чл.199 ал.2 т.2 пр.1 НК вр. чл.198 ал.1 НК и чл.54 НК му наложил наказание двадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С присъдата подсъдимият е признат за невинен да е извършил и грабеж на мобилен телефон „Нокиа“ със СИМ карта на стойност 60лв. и в тази част на обвинението е оправдан. На основание чл.59 ал.1 НК е зачетено предварителното му задържане. Ангажирана е и гражданската отговорност на подс.Желев като е осъден да заплати на П.Г.Д. сумата от двеста хиляди лева, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди.

В тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото, както и държавната такса върху уважения граждански иск.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Разградска окръжна прокуратура, в който се изразява недоволство от оправдателната част на присъдата, както и от размера/вида на наложеното наказание. Отправя се искане до въззивния съд за изменение на присъдата, при което подс.Ф. да бъде признат за виновен за отнемане и на мобилен телефон „Нокиа“ от владението на пострадалия, както и за увеличаване на наказанието – чрез налагане на наказание доживотен затвор без замяна.

Постъпила е жалба и от адв.З.С. в качеството й на повереник на частните обвинители П.Д. и Г.Д. /първата от тях и граждански ищец/, с възражения и искания идентични на тези, посочени от държавното обвинение в протеста.

Налице е въззивна жалба и от адв.Е.К. в качеството й на повереник на частния обвинител и граждански ищец П.Д., в която също се претендира неправилност на присъдата в оправдателната й част, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправените към въззивната инстанция искания не се различават от тези в предходната жалба на частното обвинение и в протеста на държавното – и тук се настоява за изменение на присъдата, при което подс.Ф. да бъде признат за виновен за отнемане и на мобилен телефон „Нокиа“ от владението на пострадалото лице, както и за увеличаване на наказанието – чрез налагане на наказание доживотен затвор без замяна.

Подадена е и частна жалба от частните обвинители срещу определение №214/14.08.2019г., постановено по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК по отношение на веществените доказателства по делото. С жалбата се моли те да не бъдат връщани преди влизане в сила на постановената присъда.

Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба и лично от подс.В.Ф., а после и уточнение към нея от адв.П.З.-служебен защитник на подсъдимия. И жалбата, и уточнението към нея са бланкетни и в тях се твърди необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, както и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. Иска се постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан. Съображенията на подсъдимия и защитника му са доразвити в пренията пред настоящата инстанция, и в какво те се изразяват ще бъде посочено по-насетне.

В съдебно заседание всички страни поддържат възраженията и исканията си, посочени в жалбите и протеста. Държавното и частно обвинение намират жалбата на подсъдимия и защитата му за неоснователни, които пък от своя страна за такива считат жалбите на частните обвинители и протеста.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбите, както и становищата на страните, констатира:

Жалбата на подсъдимия е неоснователна, а тези на частните обвинители и протеста съдът намира за частично основателни.

І.Установява се от фактическа страна по делото следното:

Подсъдимият В.Д.Ф. е български гражданин, роден е на *** г. в гр. Русе, с постоянно местоживеене ***, с начално образование, неосъждан. Наказван е по административен ред през 2012г. - с наказателно постановление №4/23.03.2012 г. на Ф. била наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 218б, ал. 1 НК за това, че на 14.01.2012 г. в гр. Завет около 2.00 часа извършил кражба на месо и суджук на обща стойност 220 лв., като впоследствие възстановил щетата. Ф. бил отгледан от баба си по майчина линия – Фатме, и израснал в дома й в гр. Завет, на ул. „Искър“ № 22, заедно с брат си С.(Мотлу) Ф. и сестра си Л.(Асие) Ф.. Не притежавал професионална квалификация, нямал и постоянна работа - вършел обща физическа работа. Като цяло бил работлив, рядко употребявал алкохол. През 2009г. В.Ф. сключил граждански брак със св. С. (Тюркян) А.. Бракът бил прекратен с решение №6/22.02.2012 г. по бр.д. №52/2011 г. РС Кубрат, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на С.А.. След развода Ф. и А. продължили периодично да живеят заедно в страната и извън нея – в Германия. Отношенията помежду им били променливи – от добри до конфликтни. От брака и съвместното си съжителство двамата имали три деца, родени съответно през юли 2011 г., април 2013 г. и декември 2014 г. Второто им дете се родило на 09.04.2013 г. в гр. Разград, след което св. С.А. се установила в България, в гр. Завет, в жилище на ул. „Искър“ № 41. По това време Ф. работел предимно в Германия, и осигурявал средства за издръжката на децата си и на св. А.. Нямал постоянна работа и не получавал голямо възнаграждение. Когато се намирал в България и когато можел да си намери някаква работа Ф. също работел – обща физическа работа. Така доколкото може полагал усилия да осигури средства за издръжка на св. А. и децата, но те не били достатъчни и семейството им като цяло било финансово затруднено.

В гр. Завет, на ул. „Искър“ №10, вече повече от 15 години живеело и семейство Д.- Н.Р.Д. /на 75 години/ и съпругата му св. П.Д.. Преди това двамата живеели в гр. Исперих, след пенсионирането си се преместили в Завет. Имали дълъг и сравнително щастлив брак, живеели в разбирателство и разчитали много един на друг. Занимавали се със селскостопански труд - отглеждали пчели, домашни животни, добивали яйца и месо, произвеждали плодове и зеленчуци, домашно вино и ракия. Част от произведеното продавали и по този начин си помагали финансово. Получавали доходи и от рента. В града знаели, че не са бедни хора и имат достатъчно доходи. Имали дъщеря, която заедно със семейството си живеела в София. Двете семейства поддържали много близки и добри отношения помежду си – както би следвало да е между родители и деца. Внукът им гостувал в гр.

Завет, поради което имали и компютър в дома си.

Н.Д. бил на ръст около 164 см., с тегло около 60 кг. Намирал се в добро здраве за възрастта си, физически активен, енергичен, работлив, занимавал се с отглеждане на животни, вършел тежка физическа работа. Д. бил привързан към животните, към кучетата си. Алкохол употребявал умерено. Обикновено заспивал на включен телевизор към 23-24 часа, спял дълбоко първия си сън и около 2-3.00 ч. ставал, ходел до тоалетна и угасял телевизора. Когато било топло си лягал по бельо. Обикновено Н.Д. и П.Д. заключвали жилището си. Д., през нощта и да идвал някой, не отварял, нито отивал да види кой е. Казвал на съпругата си: „Който е - да си заминава.”

Н.Д. и св. П.Д. познавали подс. В.Ф. и семейството му. Ф. помагал на Д./както и на други хора в Завет/ при цепене и прибиране на дърва, и въобще при по-трудоемки дейности. За помощта получавал заплащане от Д.. Давали му и хранителни продукти, а веднъж и половин литър ракия. Случвало се Ф. да поиска от Д.и да получи пари на заем, които след това връщал. По тези причини Ф. познавал добре бита и навиците на Д., но не бил влизал вътре в къщата им.

По време, когато Ф. бил извън страната, св. С.А. помолила св. П.Д., понеже е медицински лаборант, да й направи инжекция. Д. се съгласила, поканила я на терасата на къщата, където А. седнала на стол и там направила инжекцията. Св. Д. отказала на предложението на св. А. да си плати. Не се установява по делото подс. Ф. и жената, с която съжителствал – св. А. да са влизали, до декември 2014 г., в къщата на Н.Д. и П.Д..

Жилището, което обитавало семейството на подс. Ф. и съответно жилището, обитавано от семейството на убития Н.Д.,***, на разстояние около 155 метра, като жилището, в което живеел Ф. със семейството си било разположено на по-голяма надморска височина, съответно 252, 40 и 249 метра. Наклонът между двете жилища е 2, 48%. Настилката на улица „Искър“ била асфалтова, на места изронена. На около 300 м. в северна посока от последната къща на ул. „Искър“ в гр. Завет се намирал язовир „Мелницата“, със земнонасипна стена с дължина около 100 м. и широчина 7 м.

На 14.12.2014 г. св. С.А. родила третото си дете. На 21.12.2014 г. подс.Ф. се върнал от Германия. На следващия ден посетил съседите си Н.и П. Д.в дома им, почерпил ги за новороденото дете с бонбони и бира, като споделил, че в Германия работи в поликлиника - грижел се за градината и бил добре.

За предстоящите Коледни празници св. П.Д. щяла да пътува до гр. София при семейството на дъщеря си – св. Г.Д. /подсъдимият разбрал това при посещението си/. На 27.12.2014 г. било запланувано да се върне в гр. Завет със зет си и да колят прасе. По това време Д.съхранявали в дома си парични средства както следва : – 20 лв. под покривката на масата, 200 лв. – остатък от пенсиите им – в шевната машина, и 2 000 лв. – от рента, които пазели за да транспортират пианото на дъщеря си до гр. София. Последната сума пари била в детската спалня, където бил и компютъра. Парите оставила там св. П.Д., но казала на съпруга си – Н.Д. къде е поставила парите. Той знаел, че има пари там, макар че не ги бил виждал лично. На 24.12.2014 г. рано сутринта св. Д. отпътувала за гр. София. След като я изпратил, съпругът й Н.Д. се занимавал с обичайните си задължения – бил на двора и на улицата пред дома си. Вечерта разговарял по домашния телефон с близките си в гр. София. На 25.12.2014 г. Н.Д. също се занимавал с обичайните си задължения. Около 19 ч. разговарял по домашния телефон с дъщеря си Г.Д.. Казал й, че е прибрал животните и тъкмо е влязъл в къщата и ще си пали печката.

Разговарял по телефона и със съпругата си. Запалил печката и около 20 ч. вечерял картофи с месо и пълнени чушки с боб. Пил и малко алкохол.

По-късно позвънил отново на домашния телефон на дъщеря си в София и отново разговарял със съпругата си П.Д., попитал къде са батериите за апарата за кръвно и казал, че е запалил печката, вечерял е и ще си ляга.

Същата вечер, около 19.30 часа, В.Ф. отишъл в дома на своя познат св. А.Ю..

Ю.живеел на ул. „Рилски езера“ №8 заедно със съпругата си – св. З.Ю.и децата им. По предварителна уговорка там били и брат му св. С.Ф., както и познатите му св. В.И. (Октай) и св. И.Р.(Исмаил). Започнали да играят карти и да пият ракия, донесена от св. Р.. Първо си тръгнал св. В.И., а малко след него и св. И.Р.. По заръка на подс. Ф. децата на домакина купили двулитрова бутилка бира, ядки и вафли. За да им даде пари Ф. поискал от домакините, заявявайки, че утре ще им ги върне, тъй като нямал български пари. А.Ю.нямал пари и затова се обадили на Джейхун, който дошъл с жена си и дал на Ф. 10 лв. След кратък престой Джейхун си тръгнал, и в къщата останали В.Ф., брат му С.и домакина - св. А.Ю.и семейството му. Ф. пил от донесената бутилка бира. Около 23 часа Ф. заявил, че отива до тоалетната, и излязъл от къщата. Тъй като до къщата имало шахта и се притеснили Ф. да не падне в нея, св. З.Ю.излязла и го извикала по име, но никой не се обадил. Братът на Ф. успокоил домакините като им казал, че В. така си тръгва и след това се прибира у дома си. По-късно си тръгнал и С.Ф., а св. А.Ю.седнал да вечеря.