Решение № 2212 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2212 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330117056 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът В. Т. П. е предявил против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 179 а, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД (след допуснато изменение на предявените искове чрез намаляване на техния размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з., проведено на 21.04.2026 г.) за заплащане на сумата от 2 893, 66 евро (5 659, 50 лв.), представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности по смисъла на §1, т. 26 а от Допълнителните разпоредби на ЗМВР за периода от 01.10.2023 г. до 31.10.2025 г., както и за заплащане на сумата от 414, 23 евро (810, 17 лв.) – обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.10.2023 г. до 15.12.2025 г., ведно със законна мораторна лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.12.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е служител в системата на МВР, като от 25.02.2015 г. заема длъжността „*****“ в Сектор „Криминална полиция“ към Второ районно управление при ОД на МВР – Пловдив. Поддържа, че в процесния период от 01.10.2023 г. до 31.10.2025 г. е извършвал специфични служебни дейности по смисъла на § 1, т. 26а от Допълнителните разпоредби на ЗМВР и чл. 10, ал. 2, т. 1, б. „б“ от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР (Наредбата). Сочи, че длъжността му включва дейности по организиране, ръководство и пряко участие в агентурно-оперативна и 1 издирвателна дейност на противодействие на криминалната престъпност на територията на обслужвания район по смисъла на цитираните разпоредби.

Ищецът поддържа, че считано от месец октомври 2023 г. е преустановено заплащането на допълнителното възнаграждение, без да му е връчена заповед за изменение, спиране или прекратяване, без мотиви и без посочване на основание за това. Твърди, че през процесния период не е настъпило никакво изменение на длъжността или вида на изпълняваните функции, като е налице непрекъснатост в изпълнението на агентурно-оперативна и издирвателна дейност в Криминална полиция – Пловдив, което съответства на максималния диапазон по чл. 10, ал. 2, т. 1, б. „б“ от Наредбата. Счита, че за периода от 01.10.2023 г. до 31.10.2025 г. ответникът е следвало да му заплати сумата от 3 834, 69 евро (7 500 лв.), като върху посочената сума претендира и обезщетение за забава в размер на 1 120 лв. за периода от 01.10.2023 г. до 15.12.2025 г., както и законна мораторна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.12.2025 г., до окончателното изплащане. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Признава се обстоятелството, че в процесния период, а и към датата на подаване на писмения отговор, ищецът полага труд в Сектор „Криминална полиция“ към Второ районно управление при ОД на МВР – Пловдив. Посочва се, че до месец септември 2023 г., включително, същият е получавал допълнително възнаграждение за пряко изпълнение на агентурно-оперативна дейност в размер на 55 %, съгласно Заповед № 317з-1066/30.03.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив. Твърди се, че със Заповед № 8121К-11827/26.09.2023 г. на министъра на вътрешните работи, ищецът В. П. е преназначен на длъжност „*****“ в Сектор „Криминална полиция“ към Второ районно управление при ОД на МВР – Пловдив. Ответникът поддържа, че след встъпване на ищеца в длъжност на 29.09.2023 г., на последния е преустановено заплащането на допълнително възнаграждение за пряко изпълнение на агентурно-оперативна дейност в размер на 55 %, тъй като не е направено предложение по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. от прекия му ръководител, съответно няма издадена нова заповед за изплащане на това възнаграждение. Сочи се, че такова предложение е направено на 30.10.2025 г. и е издадена Заповед № 317з14023/07.11.2025 г., в която на ищеца е определено допълнително възнаграждение в размер на 70 % към базата за определяне на допълнително възнаграждение на държавни служители от Сектор „Криминална полиция“ към Второ районно управление при ОД на МВР – Пловдив. Посочва се, че от месец ноември 2025 г. е започнало отново изплащането на допълнително възнаграждение. Не се оспорва фактът, че в периода от месец октомври 2023 г. до месец октомври 2025 г. на В. П. не е заплащано допълнително 2 възнаграждение. Взема се становище по направените от ищеца доказателствени искания. Претендират се разноски. В случай че исковите претенции бъдат уважени, е направено искане да се съобрази Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438-22 на Съда на Европейския съюз относно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР във вр. с чл.

179 а, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че през процесния период ищецът В. Т. П. е полагал труд в Сектор „Криминална полиция“ към Второ районно управление при ОД на МВР – Пловдив; че в периода от месец октомври 2023 г. до месец октомври 2025 г. ищецът е изпълнявал специфични служебни дейности по смисъла на §1, т. 26а от Допълнителните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи, както и че на ищеца не е било заплащано допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности за посочения период.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности.

В чл. 179 а, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а в ал. 2 от същата правна норма – че определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител, се определят със заповед на ръководителите на структури по чл. 37, както и на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ и на регионалните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“.

В разпоредбата на § 1, т. 26 а от ДР на ЗМВР е дадена легална дефиниция на понятието „специфични служебни дейности“, а именно това са тези, пряко изпълнявани от държавните служители, дейности за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертнокриминалистична, патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, установяване на причините и на условията за възникване и разпространение на пожари, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна 3 защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални операции, осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства в случаите по чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закона за специалните разузнавателни средства, откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества, конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по досъдебни производства.

В производството по делото е безспорно между страните, че ищецът е държавен служител, като последният заема длъжността „*****“ в Сектор „Криминална полиция“ към Второ районно управление при ОД на МВР – Пловдив, считано от 29.09.2023 г., като преди това за период от 09.12.2014 г. до 28.09.2023 г. е заемал длъжността „началник група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ в Сектор „Криминална полиция“ към Второ районно управление при ОД на МВР – Пловдив.

С определението за насрочване на делото е обявено за безспорно, че в процесния период от 01.10.2023 г. до 31.10.2025 г. ищецът е извършвал специфични служебни дейности по смисъла на § 1, т. 26 а от Допълнителните разпоредби на ЗМВР, изразяващи се в дейности по организиране, ръководство и пряко участие в агентурно-оперативна и издирвателна дейност на противодействие на криминалната престъпност на територията на обслужвания район.

Между страните не е налице спор, че в длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност се включва изпълнението на посочените дейност, както и че в процесния период такива дейности са реално възлагани и изпълнявани от ищеца. В този смисъл в т. 2 от длъжностната характеристика за длъжността „*****“ в Сектор „Криминална полиция“, е предвидено, че служителят непосредствено ръководи оперативно-издирвателната дейност в групата и лично участва при случаи с фактическа и правна сложност.

В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители на МВР, е прието, че допълнителното възнаграждение по чл. 1 от Наредбата се изплаща на държавните служители, които пряко изпълняват дейностите по § 1, т. 26а ДР ЗМВР, като в ал. 2 е предвидено, че правото на допълнително възнаграждение по ал. 1 възниква от датата на започване на изпълнение на съответната специфична служебна дейност.

В чл. 6 от Наредбата е установено, че определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 1 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят по мотивирано писмено предложение на преките ръководители и със заповед на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, както и на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ 4

(РДГП) и на регионалните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) и началниците на зонални жандармерийски управления към Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и ръководителите на структури по чл. 37 - от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.

В чл. 10, ал. 1 от Наредбата е прието, че базата за определяне на допълнителното възнаграждение по чл. 1 е 100 на сто от утвърдената със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година база за определяне размера на основното месечно възнаграждение за найниската длъжност по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 ЗМВР.

В ал. 2, т. 1, б. „б“ от Наредбата е установено, че конкретният размер на допълнителното възнаграждение по чл. 1 се определя в процент от базата по ал. 1, като за агентурно-оперативна или издирвателна дейност на територията на гр. Пловдив, Варна и Бургас е до 70 на сто.

Установява се, че до месец септември 2023 г., включително, ищецът е получавал допълнително възнаграждение за пряко изпълнение на агентурнооперативна дейност в размер на 55 %, определено съгласно Заповед № 317з1066/30.03.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, след което изплащане на допълнителното възнаграждение е преустановено, тъй като не е издадена нова заповед след преназначаването на ищеца на длъжност „*****“ в Сектор „Криминална полиция“ към Второ районно управление при ОД на МВР – Пловдив със Заповед № 8121К-11827/26.09.2023 г. на министъра на вътрешните работи.