Решение № 365 от 22.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Калин Калпакчиев

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора С. Г. Милева като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200151 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 23 от НПК.

Образувано е по касационен протест на Апелативна прокуратураСофия и по касационна жалба на подсъдимия Л. Н. С. чрез упълномощения защитник адв.И. А. срещу Присъда №41/18.12.2023г. по ВНОХД №830/2023г. на Софийски апелативен съд, НО, 9 състав.

С присъда №260002/24.01.2023г., постановена по НОХД

№4754/2019г. по описа на Софийски градски съд, НО, 15 състав подсъдимият Л. Н. С. е признат за виновен за това, че на 29.10.2018г. около 10.00 часа в /населено място/ в качеството на длъжностно лице е поискал дар в големи размери - сумата от 45 000 лв. от О. Д. О., която не му се следва и на 28.11.2018г. около 14.00 часа приел от О. Д. О. дар, който не му се следва сумата от 15 000 лв., за да извърши друго престъпление във връзка със службата си - по чл.282, ал.1 НК - чрез нарушаване на описани в присъдата 1 служебни задължения, поради което и на основание чл.302, т.4 НК вр. чл.301, ал.3 вр. ал.1, пр.1 и пр.2 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 4 години, глоба в размер на 15 000 лв., лишаване от право да заема длъжност в сферата на държавната и общинската администрация и в органите по приходите и публичните изпълнители за срок от пет години, лишаване от право да упражнява професия и дейност на „орган по приходите“ и „публичен изпълнител“ за срок от пет години и е постановена конфискация в полза на държавата на 1/2 идеална част от лек автомобил /марка, модел/ с ДК №/№/ и рама /№/ Подсъдимият С. е оправдан по обвинението деянието да е било извършено при условията на чл.26, ал.1 НК и по част от инкриминираните нарушения, свързани с чл.282 НК.

На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като е зачетено времето, през което подсъдимият С. е бил с мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

Със същата присъда подсъдимата М. Т. Ф. е призната за виновна за това, че за времето от около 10.00 часа на 29.10.2018г. до 14.00 часа на 28.11.2018г. в качеството на длъжностно лице и изпълняваща функциите на ръководител на екип съзнателно е допуснала подчинено на нея лице - Л. Н. С. да извърши престъпление по чл.302, т.4 НК вр. чл.301, ал.3 вр. ал.1, пр.1 и пр.2 НК, свързано с работата му, поради което и на основание чл.285 НК и чл.54 НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от три години, глоба в размер на 5 000 лв., лишаване от право да заема длъжност в сферата на държавната и общинската администрация и в органите по приходите и публичните изпълнители за срок от четири години, лишаване от право да упражнява професия и дейност на „орган по приходите“ и „публичен изпълнител“ за срок от четири години и е постановена конфискация в полза на държавата на 1/6 идеална част от недвижим имот - апартамент от 57,120 кв. м, стара имотна партида /№/, находящ се в /населено място/. Подсъдимата е оправдана да е допуснала Л. П. С. да извърши престъплението при условията на чл.26, ал.1 НК.

На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното на подсъдимата Ф. наказание „лишаване от свобода“ е отложено за изпитателен срок от пет години.

2

Върху двамата подсъдими са възложени съответно разноските, направени в досъдебното и в съдебното производство.

По въззивни жалби на двамата подсъдими чрез техните защитници е образувано ВНОХД №830/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 9 състав. След проведено въззивно съдебно следствие, при което са събрани писмени доказателства, въззивният съд е постановил Присъда №41/18.12.2023г., с която присъдата на първата инстанция е отменена в частта, с която подсъдимата М. Т. Ф. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.285 НК, като на основание чл.304 НПК тя е призната за невиновна и оправдана по това обвинение и са увеличени разноските, които се възлагат на подсъдимия Л. Н. С.. В останалата част присъдата на първата инстанция е потвърдена.

Срещу тази присъда са постъпили касационният протест на АПСофия и касационната жалба на подсъдимият С. чрез неговия защитник адв.А., по които е образувано настоящето касационно производство.

В касационния протест и неговото допълнение се излагат доводи за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимата Ф., като се твърди, че не са кредитирани доказателства в подкрепа на обвинението и се сочи, че подсъдимата е била наясно с искането на пари от страна подсъдимия С., което се потвърждавало от показанията на св.О. и изявленията на подсъдимия С., записани с приложените по делото специални разузнавателни средства. Иска се отмяна на присъдата на въззивния съд в нейната оправдателна част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

В касационната жалба и нейното допълнение се излагат аргументи за съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на закона и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия С. наказание. Твърди се, че липсва дължимият доказателствен анализ, като са пренебрегнати възражения на защитата, свързани с противоречия в показанията на св.О. и 3 едностранчиво са обсъдени обясненията на подсъдимия. Оспорва се извода за наличие на квалифициращото обстоятелство по чл.301, ал.3 НК, свързано с извършване на престъпление по чл.282 НК и се оспорват изводите, че няма провокация към подкуп. Излагат се подробни доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се набляга на липсата на отегчаващи обстоятелства и наличието на редица смекчаващи обстоятелства, които не са отчетени адекватно от въззивния съд. Иска се прилагането на чл.354 ал.1, т.2, пр.последно НПК, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, алтернативно - намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” с прилагането на чл.66, ал.1 НК.

Постъпило е и възражение от защитника на подсъдимата М. Т. Ф. адв.П. К. срещу касационния протест на АП-София, в което се оспорват доводите за наличие на допустителство, извършено от подсъдимата Ф. и се оборват основанията, въз основа на които се иска нейното осъждане.

В съдебното заседание на касационния съд представителят на ВКП иска уважаване на протеста и обосновава неправилен доказателствен анализ на въззивната инстанция, довел до оправдаване на подсъдимата. Оспорва касационната жалба на подсъдимия С. и твърди, че коректно и вярно са анализирани показанията на св.О., като обосновава и завишена степен на обществена опасност на подсъдимия С..

Защитникът на подсъдимия Л. Н. С. - адв.И. А. поддържа депозираната жалба и излага доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, свързани с доказателствения анализ на въззивния съд и липсата на отговор на съществени доводи на защитата, твърди нарушение на закона при осъждането на подсъдимия, доколкото имало провокация към подкуп и нямало нарушения, които да позволяват извод за възможно извършване на престъпление по чл.282 НК. Защитата подробно обосновава алтернативно искане за намаляване на наказанието на подсъдимия С. и прилагане на института на условното осъждане.

Подсъдимият Л. Н. С. поддържа доводите на своя защитник и в последната си дума моли да бъде отменена присъдата на въззивния съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде намалено наложеното 4 наказание.

Защитниците на подсъдимата М. Т. Ф. - адв.В.М. и адв.Ю. С. пледират за потвърждаване на присъдата на въззивния съд по отношение оправдаването на подсъдимата Ф., като подкрепят доказателствения анализ, извършен от втората инстанция и сочат, че подсъдимата не е имала знание за искания от подсъдимия С. подкуп.

Подсъдимата М. Т. Ф. поддържа доводите на своите защитници и иска присъдата на въззивния съд да бъде потвърдена.

Върховният касационен съд, като съобрази доводите в касационния протест и неговото допълнение, в касационната жалба и нейното допълнение, във възражението на подсъдимата Ф., както и аргументите, изложени от страните в съдебното заседание, намери следното:

Касационният протест на АП-София и касационната жалба на адв.А. като защитник на подсъдимия С. са допустими съгласно чл.350 НПК, като са подадени от легитимирани страни в процеса срещу акт от посочените в чл.346, т.1 НПК.

Разгледани по същество ВКС намира, че касационният протест е неоснователен, а касационната жалба е частично основателна.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд на първо място трябва да се произнесе по изложените в касационния протест и в касационната жалба на подсъдимия Л. Н. С. твърдения за наличие на допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на страните в наказателното производство по смисъла на чл.348, ал.3 вр. ал.1, т.2 НПК. Наличието на такива нарушения би предопределило връщането на делото за ново разглеждане на състав на въззивния съд за тяхното отстраняване и би препятствало произнасянето по доводите за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание, развити в протеста и жалбата.

5

В касационния протест се твърди, че са нарушени процесуалните правила, свързани с установяването, проверката и оценката на релевантните факти и е извършен неправилен анализ и оценка на доказателствата, като не са кредитирани доказателства в подкрепа на обвиненията, без да се излагат конкретни аргументи за тези твърдения, като на практика се оспорва обосноваността на присъдата на въззивния съд.

В касационната жалба на подсъдимия се излагат също аргументи за неправилен доказателствен анализ, сторен от въззивната инстанция, като те са конкретизирани във връзка с твърдения на защитата за липса на отговор от въззивния съд на съществени възражения, направени от защитата пред инстанционните съдилища, свързани с анализа на доказателствените източници. Част от твърденията в касационната жалба също могат да се разгледат като свързани с обосноваността на въззивния акт, но настоящият съдебен състав намира, че е необходимо те да бъдат разгледани заедно с твърденията за процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд.

Въззивният съд е изготвил мотивите на своята присъда при спазване на изискванията на чл.339, ал.3 НПК вр. чл.305, ал.3 НПК, като е съобразил и обстоятелството, че дължи отговор на възраженията във въззивните жалби по силата на чл.339, ал.1 НПК.

В мотивите на присъдата са посочени логично и ясно причините съдът да стигне до своите изводи относно фактическата обстановка, подробно са обсъдени възраженията на защитата на подсъдимия С., като въззивният съд е изложил причините да приеме показанията на св.О., като е съпоставил тези показания с изготвените по делото веществени доказателствени средства от приложените специални разузнавателни средства, с показанията на свидетелите Т. и Д., със заключенията на техническите експертизи по делото, с писмените доказателства, вкл. с разпечатките за времето и инициаторите на проведените разговори между подсъдимия С. и св.О..

Съдът е обсъдил и обясненията на подсъдимия, като е посочил, защо споделя изводите на първата инстанция да не им даде вяра и подробно е проследил съдържанието на разговорите между подсъдимия С. и св.О. при срещите им на 02.11.2018г. и на 28.11.2018г., записани с използването на специални разузнавателни средства, които са били надлежно разрешени по 6 реда на чл.15, ал.1 ЗСРС от оправомощен Зам.-председател на СГС с разпореждане от 02.11.2018г.

Въззивният съд е съпоставил обясненията на подсъдимия и с експертните заключения, вкл. на видеозаписите от първата среща между подсъдимите С. и Ф. и св.О. на 19.10.2018г., по време на която не са били използвани СРС.