Решение № 61 от 01.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600356 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

С присъда №21/28.05.2025г. на ОС-Стара Загора, постановена по НОХД № 1029/2023г. по описа на същия съд, подс. И. Г. Ф. е признат за н е в и н е н и оправдан по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 от НК . На основание чл. 112 от НПК са отнети в полза на Държавата веществените доказателства по делото- сумата от 1000 лв., представляваща 20 броя банкноти с номинал от 50 лева, ако не бъде установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от приключване на наказателното производство не бъдат потърсени.

Със същата присъда подс.Ф. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл. 2, ал.2 от НК, за което при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на на три месеца лишаване от 1 свобода.

На основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл по въпроса за приложени по делото ВД, както и за веществените доказателствени средства.

В предвидения за това срок е постъпил протест на прокурор от ОПСтара Загора с наведени оплаквания за неправилност на присъдата в оправдателната част и несправедливост на наложеното наказание в осъдителната. Формулирано е искане за отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна присъда за престъплението по чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 от НК и увеличаване на наказанието за престъплението по чл.339, ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл. 2, ал.2 от НК.

Депозирана е и въззивна жалба от адв. Т. Р.- защитник на подсъдимия Ф., в която се навяват оплаквания за незаконосъобразност, както и за съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата в осъдителната част и постановяване на нова присъда, изцяло оправдаваща подсъдимия, поради недоказаност на обвинението за престъпление по чл. 339 от НК. Алтернативно се иска съдът да приеме, че деянието е административно нарушение, което не подлежи на санкциониране поради изтекла давност.

Пред въззивния съд протестът и жалбата се поддържат изцяло.

Представителят на въззивната прокуратура навежда доводи за отсъствие на мотиви в оправдателната част на присъдата. Аргументира се, ч е на 17 страници са изложени твърденията на защитата в пледоариите пред ОС – Стара Загора, същите са възпроизведени почти буквално в онази част от мотивите, където следва да е възприетата от съда фактическата обстановка, но такава липсва. При така избраното от контролирания съд конструиране на мотивите е ясно какво твърди прокурорът, ясно е какво твърди защитата, но неясно остава каква е приета от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Отправя критики и към доказателствената дейност на окръжния съд, като счита, че събраните по делото доказателства не са интерпретирани с оглед действителното им съдържание, в резултат на което 2 първоинстанционният съд е достигнал и до погрешен извод за невинността на подсъдимия. Аргументира се с доказателства, за които е неправилна оценъчната и аналитична дейност на контролираната инстанция.

Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, а престъплението по чл. 339 от НК- за несъмнено установено. Макар да поддържа протеста изцяло, заявява наложеното за това престъпление наказание да е справедливо, макар и минимално по размер.

Защитникът адв.Р. счита, че протестът е неоснователен. Намира, че за престъплението, за което е постановена оправдателна присъда, не са налице доказателства, тъй като обвинението се подкрепя само от:1. СРС, за които е безспорно установено да са опорочени, а има и вероятност същите да са манипулирани. 2. Показанията на свид.С., к о и т о са изключително противоречиви.

Намира за незаконосъобразна присъдата в осъдителната й част, защото съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, съответно не е съобразил последащи редакциина чл.6, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВПИ, които са през 2020 г. и 2024 г., като законодателят е увеличил допустимия брой на боеприпаси за всеки калибър огнестрелно оръжие. С разпоредбата на чл.96, ал.5, в редакция от 2020 г.- нова, държавните служители и служителите на МВР са получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие и боеприпаси без ограничение и без конкретно разрешително, само след представяне на документ за самоличност и тъй като разпоредбата на чл.339 от НК е бланкетна, по-благоприятният закон би следвало да се приложи и по отношение на подс. Ф., при което да не бъде наказван за това престъпление.

Алтернативно се навеждат доводи за приложимост на чл.9, ал.2 от НК.

Отправят се упреци към изложените от окръжния съд доводи за повишена обществена опасност на деянието и дееца.

Поддържа се заявеното в жалбата искане за постановяване на оправдателна присъда. Към становището на защитника се присъединява изцяло и подс. Ф..

В последната си дума заявява, че е невинен.

3

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, извърши дължимата проверка в обхвата на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК- провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и съображенията на страните. При това намери, че:

Протестът и жалбата са допустими. Депозирани са от страни в процеса, легитимирани да атакуват постановения съдебен акт. Подаден и са в предвидения за това срок.

Разгледани по същество са частично основателни, но наведените искания- неудовлетворими.

В хода на въззивното производство и за двете процесни престъпления е изтекла предвидената в чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал.1, т. 3 от НК погасителна давност. Изрично изразеното от подсъдимия желание е производството да продължи, тъй като се счита за невинен и по двете обвинения, за които е постановена първоинстанционната присъда. С оглед на това настоящият съд следва да се произнесе по основателността на жалбата и протеста.

Процесуалният развой на делото е следният:

Формулираното с обвинителния акт обвинение е за три престъпления: спрямо подсъдимия И. Г. Ф.

1. По чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 от НК -за това, че в периода от неустановена дата на месец август 2010г. до 18.10. 2010 г./ за останалия период след 18.10.2010 г. производството е прекратено/ в гр.С. З., при условията на продължавано престъпление е предлагал, обещавал и дал имотни облаги на длъжностно лице - З. Б. С., ЕГН **********, служител в ТЗ „***" гр.С. З. при ГД"***", ***, категория „Г", група „***" - за да не извърши действия по служба - да не спази повелителните разпоредби на ЗМВР, ППЗМВР и длъжностната си характеристика, задължаващи я да води обективно и безпристрастно полицейски проверки, да отразява вярно в справките, докладните и останалите класифицирани документи, които съставя във връзка с извършвани от нея полицейски проверки, резултатите от проверките, като я убеждавал и склонявал да инициира и води проверка по отношение на фирмите "ГРАДУС 1-7" и „Бисер Олива" АД, която да приключи с положителен за проверяваните дружества резултат и 4 резултатите от същата да бъдат изпратени в прокуратурата с мнение за прекратяването и поради липса на данни за извършено престъпление, като по този начин се потвърдят неверните и непълни констатации в ДРА /данъчните ревизионни актове/ за минали периоди, че нямало нарушение в търговската дейност и по този начин се санкционират положително за проверяваните дружества констатациите от проведените им данъчни ревизии.

2. По чл.339, ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл.2, ал.2 от НК – за това, че на неустановена дата по неустановен начин придобил и до 06.12.2010 г. в гр. С.

З., ул. „***“ бл. **,, вх. „*“, ет.*, ап.**, държал боеприпаси за огнестрелни оръжия без да има за това надлежно разрешение както следва: 71 броя патрони калибър 9X18; 200 броя патрони калибър 22; 67 броя патрони калибър 7,62 Х 39; и 30 броя патрони калибър 9 пара.

3. По чл. 387, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК .

С присъда № 36/05.07.2017 г. по НОХД № 151/2013 г. на ОС-Стара Загора подсъдимият И. Г. Ф. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 304, ал. 1, пр. 1, 2, 3, алт. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1 т. 2, б. ”б” НК е осъден на пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” – всяко за срок от една година и шест месеца .

Подсъдимият Ф. е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т.

1 НК е осъден на една година лишаване от свобода, а на основание чл. 66, ал.

1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Признат е за невинен в това, че на неустановена дата по неустановен начин е придобил боеприпасите, предмет на обвинението, както и че е държал без надлежно разрешение и още 50 броя патрони кал. 22, поради което е оправдаван по повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл. 339, ал. 1 пр. 1 НК.

По възведеното му обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК подсъдимият И. Ф. е признат за невинен и оправдан.

При условията на чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия И. Ф. е определено едно общо наказание една година лишаване от свобода, което, на основание 5 чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Присъдата е била подложена на въззивен контрол единствено по жалба на подсъдимия. С Решение №260118/22.07.2021г. по ВНОХД № 45/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив първоинстанционната присъда е изменена в частта относно приложението на чл. 59, ал. 1 НК , като от наложеното на подсъдимия Ф. наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан, считано от 06.12.2010 г. до 08.12.2011 г. В останалата част присъдата е била потвърдена.

По касационна жалба срещу решението на въззивния съд , депозирана от защитника на подсъдимия - адв. И . В., е образувано н.д. № 968/2021 г. на ВКС, І н.о. С постановеното по това дело решение № 60254/28.03.2022г. е отменено решението на ПАС в частта, с която е изменена и потвърдена първоинстанционната присъда относно осъждането на подсъдимия И. Г. Ф. за престъплението по чл. 304, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК. Делото е върнато на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане в отменената част, от стадия на съдебното заседание.

В изпълнение на това е било образувано ВНОХД 140/2022 г. по описа на АС-Пловдив, по което е постановено решение № 164/05.09.2023г.

Въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда поради липса на мотиви и е върнал делото за ново разглеждане на Старозагорския окръжен съд.

Образувано е НОХД №1029/2023г. по описа на ОС-Стара Загора, по което е постановена обжалваната пред настоящия съд присъда № 21/ 28.05.2025г., с която подс. И. Г. Ф. е признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. На основание чл. 112 от НПК са отнети в полза на Държавата веществените доказателства по делото- сумата от 1000 лв., представляваща 20 броя банкноти с номинал от 50 лева, ако не бъде установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от приключване на наказателното производство не бъдат потърсени.

Подс. Ф. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл. 2, ал.2 от НК, за което при условията на чл.

6

55, ал.1, т.1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода.