Решение № 513 от 31.03.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 513

Ловеч, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТАНКА ЦОНЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНКА ЦОНЕВА административно дело № 20257130700540 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145-178 АПК вр. с чл.178 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от В. С. В. от [населено място], обл. Ловеч чрез пълномощника му –адв.Г. Г. – САК срещу Заповед № 295з-2684/05.09.2025 г. на директор ОД на МВР – Ловеч, с която е изменен размерът на допълнителното месечно възнаграждение за специфични служебни дейности на държавен служител в МВР от 20 на сто на 10 на сто от базата за определяне на допълнителното възнаграждение, съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-662/21.05.2025 г. за изменение на Наредба № 8121-з-1060/26.09.2019 г., считано от датата на издаване на заповедта.

В жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. В тази връзка се сочи, че заповедта е издадена на несъществуващо правно основание - Наредба № 8121з-662/21.05.2025 г. Жалбоподателят не бил уведомен за започване на административното производство и не му била предоставена възможност да участва в същото. Претендира се отмяната на оспорения административен акт и присъждане на разноските в производството.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си-адв.Г., който поддържа жалбата, като развива допълнителни съображения за липса на мотиви в оспорения акт. В заключение отправя молба към съда да постанови решение, с което да отменени процесната заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса, за които представя списък и доказателство за извършеното им плащане.

Ответникът – директор ОД на МВР – Ловеч, редовно призован, се представлява от юрк.Р., който счита жалбата за неоснователна и недоказана, поради което пледира да бъде отхвърлена от съда.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В. С. В. заемал длъжността старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група "Охранителна полиция" към Районно управление – Угърчин при ОД на МВР -Ловеч.

До издаване на процесната заповед е определен размер на допълнително месечно възнаграждение за специфични служебни дейности на жалбоподателя от 20 на сто.

На 18.08.2025 г. началникът на РУ - Угърчин на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР и т.1.7А, буква „вв“ от Наредба № 8121з-662/21.05.2025 г. за изменение на Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на размера на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, условията и реда за неговото изплащане на държавните служители в МВР и чл.6 от същата наредба е отправил предложение рег.№ 456р-6902/18.08.2025 г. до директора на ОД на МВР – Ловеч за промяна на допълнителното месечно възнаграждение за патрулно-постова дейност или опазване на обществения ред на териториален или линеен принцип на служителите от РУ – Угърчин в размер на 10% на поименно посочените служители, сред които е и жалбоподателят В..

Въз основа на цитираното предложение е издадена оспорената Заповед № 295з-2684/05.09.2025 г. на директор ОД на МВР – Ловеч, с която на основание чл.43, ал.4 и чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 7 б. "а" /вв/ от Наредба № 8121з-662/21.05.2025 г. за изменение на Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР и предложение рег. № 456р-6902/18.08.2025 г. е определен размер на допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности на държавния служител от Районно управление – Угърчин при ОД на МВР -Ловеч старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група "Охранителна полиция" В. С. В. в размер на 10 % от базата за определяне на допълнителното възнаграждение, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-662/21.05.2025 г. за изменение на Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. на министъра на вътрешните работи, считано от датата на издаване на заповедта -05.09.2025 г.

Заповедта е връчена на срещу подпис В. на 14.11.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срок, от легитимирано лице по чл.147, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, макар че в процесната заповед не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се оспори.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168, ал.1 вр. чл.146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.

Съобразно нормата на чл. 179а, ал. 1 от ЗМВР условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а предвид ал.2, определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл.178, ал.1, т.2 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят със заповед на ръководителите на структури по чл.37, както и на директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" и на регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението", а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и ръководителите на структури по чл. 37 – от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.

В текста на § 1, т.26а от ДР на ЗМВР е дадена легална дефиниция на "специфични служебни дейности" –пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистична, патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, установяване на причините и на условията за възникване и разпространение на пожари, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални операции, осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства в случаите по чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закона за специалните разузнавателни средства, откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества, конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по досъдебни производства.

С Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г., издадена на основание чл. 179а от ЗМВР, са определени условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Според чл.2, ал.1 и ал. 2 от същата наредба, допълнителното възнаграждение по чл.1 се изплаща на държавните служители, които пряко изпълняват дейностите по § 1, т. 26а от ДР на ЗМВР. Правото на допълнителното възнаграждение по ал. 1 възниква от датата на започване на изпълнение на съответната специфична служебна дейност. Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г., допълнителното възнаграждение по чл. 1 се изплаща за действително отработено време. За действително отработено време се зачита и времето на: 1. ползване на платен годишен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1, 2 и отменената (ДВ, бр. 85 от 2020 г.) т. 3 от ЗМВР; 2. професионално обучение с откъсване от работа – когато срокът на обучението е до 30 календарни дни; 3. командироване в чужбина за срок до 30 календарни дни, независимо от основанието; 4. командироване в чужбина за срок повече от 30 календарни дни, когато служителят ще изпълнява специфична служебна дейност по време на командироването. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата времето по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се зачита за всеки конкретен случай, а не сумарно за календарната година.

В чл. 6, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г., цитиран като основание за издаването на акта, определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл.1 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят по мотивирано писмено предложение на преките ръководители и със заповед на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, както и на директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" (РДГП) и на регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението" (РДПБЗН) и началниците на зонални жандармерийски управления към Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и ръководителите на структури по чл. 37 – от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.

Според чл. 6, ал. 2 от същата наредба, предложението по ал. 1 се изготвя в срок от 3 работни дни от настъпване на обстоятелствата по ал.1, а заповедта за определяне на конкретния размер на допълнителното възнаграждение се издава до 5 работни дни от утвърждаване на предложението. Съгласно чл. 6, ал. 3 от наредбата, при изменение на индивидуален размер на допълнителното възнаграждение на конкретния служител се предоставя копие на заповедта за изменение.

Според чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г., базата за определяне на допълнителното възнаграждение по чл. 1 е 50 на сто от утвърдената със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година база за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 7 б. "а" /вв/ от Наредбата, конкретният размер на допълнителното възнаграждение по чл. 1 се определя в процент от базата по ал. 1, както следва за: патрулно-постова дейност или опазване на обществения ред на териториален или линеен принцип в населени места извън посочените по букви "аа" /[населено място]/ и "бб" /[населено място], Варна и Бургас/ – до 35 на сто.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Директорът на ОД на МВР – Ловеч, в качеството му на ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР, в писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактически основания за издаване на акта. По делото е приложено предложение рег.№ 456р-6902/18.08.2025 г. до директора на ОД на МВР – Ловеч за определяне размера на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавни служители, но в него липсват каквито и да са мотиви, въз основа на които да се установи защо за жалбоподателя е предложено 10% допълнително възнаграждение, а не някакъв друг процент. Процесното предложение е немотивирано и издадено в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредбата, като към същото препраща заповедта, без да се изложат и посочат мотиви за това. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. В конкретния случай в оспорената заповед е налице позоваване на предложение № 456р-6902/18.08.2025 г., в което също липсват каквито и да било мотиви за изменение на размера на допълнителното месечно възнаграждение за специфични дейности на жалбоподателя.