Определение № 3419 от 22.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3419 гр. София, 22.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20268002101361 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 290 от 11.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 428/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, е: 1/ обезсилено решение № 161 от 11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 633/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, за отхвърляне на предявения от Т. Ц. Р. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ за заплащане на сумата 21 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства по сл.д. № 38/2017 г. на ОСлСл – Ловеч, при ОП – Ловеч, ведно със законната лихва от предявяване на иска 10.10.2024 г. до окончателно плащане на сумата, както и сумата от 1 414,30 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г., поради произнасяне по непредявен иск и е прекратено производството в тази част; 2/ потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. Ц. Р. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД сумата от 20 000 лева, претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение за умишлено престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и 3 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, по което е бил оправдан с присъда № 4/11.03.2024 г. по НОХД № 229/2021 г. по описа на ОС – Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1346.95 лева законна лихва върху горната сума, за периода 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г., като предявените 1 искове са отхвърлени за сумите от: 80 000 лева, представляваща разликата над уважения размер от 20 000 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; 2020.43 лева, представляваща разликата от присъдената сума от 1346.95 лева законна лихва върху главницата до пълния размер от 3367.38 лева; 195 601.09 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи и загуби), формирана от следните суми: 73 477.93 лева – общ размер на основното възнаграждение за периода от месец февруари 2018 г. до месец април 2024 г.; 29 338.79 лева – общ размер на допълнително възнаграждение с постоянен характер за прослужено време за същия период; 3 508.43 лева – общ размер на допълнително възнаграждение с постоянен характер за специфични служебни дейности за този период; 2 180 лева – общ размер на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в максимален размер по чл. 178, ал.

1, т. 5 от ЗМВР за същия период; 8 422.41 лева – общ размер на суми за храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР; 70174.10 лева за ДОО 66%; 8499.43 лева – здравни осигуровки за същия период, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 10.10.2024 г. до окончателното й изплащане, ведно със законните лихви за забава върху всяка сума от 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г., съответно в размер на 2722.67 лева, 1089.06 лева, 127.96 лева, 80.82 лева, 293.57 лева, 2600.19 и 315.17 лева; 17 399.41 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи) от неизползван платен годишен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка ал. 6 от ЗМВР за периода от уволнението 2018 г. до влизане в сила на оправдателна присъда 2024 г.; 43 508 лева обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), представляващи дължимо обезщетение по чл. 234 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024 г. до окончателното й изплащане, ведно с лихвите за забава от 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г. в общ размер на 2930.16 лева; 13 052.40 лева обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), представляващи обезщетение, което би получил при възстановяване на длъжност в МВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024 г. до окончателното й изплащане, ведно с лихвите за забава от 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г. в общ размер 879.04 лева; 3 830 лева обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), представляващи награда при ежегодни награждавания на ненаказани служители от Министъра на вътрешните работи, която се получава винаги, ако не е наказан; 414.90 лева обезщетение за имуществени вреди за периода от месец март 2018 г. до август 2021 г., произтичащи от платени от ищеца здравни осигуровки за този период.

Срещу въззивното решение в частта, с която като краен резултат предявените искове са отхвърлени за разликата над присъдения размер от 20 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева по претенцията за неимуществени вреди, съответно за цялата претендирана сума по претенцията за имуществени вреди, както и в частта за акцесорните претенции за законната лихва, е подадена касационна жалба с вх. № 962/10.02.2026 г. от ищеца по делото Т. Ц.

Р., чрез адв. Г. Г..

2

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалвания акт – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва следните правни въпроси: 1/ „Следва ли съдът да обяви за недопустим и да остави без разглеждане предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, когато той е предявен за съвместно разглеждане с иск по чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ, във връзка със специални разузнавателни средства, използвани с разрешение на съд в досъдебното производство за тежко престъпление от общ характер, по което подсъдимият е изцяло оправдан? Ако отговорът е положителен, има ли право пострадалият да предяви иска по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ в отделно производство?“; 2/ „Следва ли съдът да обоснове решението си дали приема или не наличието на безспорна причинна връзка между твърдените и доказани вредоносен акт и вреди?“; 3/ „Следва ли съдът да третира еднакво сходните случаи?“; 4/ „Обвързан ли е от влязлата в сила присъда на наказателния съд и може ли да я тълкува по отношение на извършеното деяние, противоправността му и вината на дееца?“; 5/ „Следва ли съдът да вземе предвид при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД всички обстоятелства по случая, включително факта, че подсъдимият е бил обвинен и изцяло оправдан по две или повече обвинения за извършени тежки умишлени престъпления?“; 6/ „Следва ли съдът да вземе предвид при определяне на обезщетението по справедливост по чл. 52 ЗЗД при уважаване на иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ всички обстоятелства по случая, включително и използването на СРС и продължителността на това използване с оглед засягането на правната сфера на оправданото лице?“; 7/ „Следва ли съдът да вземе предвид при определяне на обезщетението по справедливост по чл. 52 ЗЗД при уважаване на иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ всички обстоятелства по случая, включително продължителността на наказателното производство в досъдебната фаза и продължителното бездействие на прокуратурата и разследващите органи?“. В самото изложение касаторът не е посочил и обосновал допълнително основание за достъп до касация, но доколкото в касационната жалба се съдържат същите въпроси, следва да се съобрази,че в касационната жалба касаторът се позовава на основанията : по чл.280 ал.1, т.1 ГПК във връзка с първия въпрос, позовавайки се на определение № 50746 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 642/2022 г. на III г.о., определение № 595 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 4640/2016 г. на IV г.о.; във връзка с втория въпрос не е обосновано наличие на допълнително основание по смисъла на чл.280 ГПК, налице е само формално позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като са развити единствено доводи за необоснованост на изводите на съда; във връзка с въпросите - 3, 5, 6 и 7, касаещи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, касаторът твърди противоречие с решение № 99 от 20.02.2025 г. по гр. д. № 325/2024 г. на III г.о., решение № 310 от 02.11.2015 г. по гр. д. № 410/2015 г. на IV г.о., решение № 267 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. на IV г.о. и решение № 344 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 3

2378/2014 г. на IV г.о. – чл.280 ал.1, т.1 ГПК; във връзка с въпрос номер 4 по изложението липсва позоваване и обосновка относно поддържано допълнително основание за достъп до касационно обжалване, а само оплакване за необоснованост на изводите на съда, за неправилна оценка на събраните доказателства и за формирани грешни фактически и правни изводи; налице е и бланкетно позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Във връзка с частта от решението, с която е обезсилено решението на първата инстанция в частта на произнасянето по иск по чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ и е прекратено производството в тази му част, касаторът в касационната жалба поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност. В тази връзка сочи, че съдът след като е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска по чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ, приемайки, че последният е погълнат от иска по чл.2, ал.1, т.3 ГПК и при разглеждането му се дължи произнасяне и по релевантните факти и заявено искане във връзка с използваните СРС и настъпилите от това вреди, на практика не е процедирал така.

Ответникът Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба.

Срещу въззивното решение в неговата осъдителна част по иска за обезщетение за неимуществени вреди е подадена касационна жалба с вх. № 583/26.01.2026 г. от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Ц..

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т.

3 ГПК. Твърди се, че определеното обезщетение е по-голямо от необходимото за обезщетяване на реално претърпените от ищеца вреди. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следния правен въпрос: „за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД“ – сочи се противоречие с приетото в т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 53 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 3528/2018 г. на III г.о. на ВКС и решение № 138 от 30.05.2019 г. по гр. д. № 4309/2018 г. на IV г.о. на ВКС.

Ответникът по жалбата Т. Ц. Р. не е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и са процесуално допустими.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

4

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил от фактическа страна изложените от ищеца твърдения, че на 13.08.2018 г. след извършено претърсване и изземване в дома му, бил задържан за 24 часа по образуваното сл. дело № 38/2017 г. по описа на ОСлСл – Ловеч при ОП – Ловеч; че на 14.02.2018 г. бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК; че с определение № 104/16.02.2018 г. по ЧНД № 110/2018г. по описа на ОС – Ловеч по отношение на него е взета мярка за неотклонение „домашен арест“, изменена в „парична гаранция“ с определение № 289/09.05.2018 г. по ЧНД № 238/2018 г. по описа на ОС – Ловеч; че на 08.07.2020 г. му било предявено и второ обвинение по същото дело – за притежаване на боеприпаси без необходимото разрешение по чл. 339, ал. 1 от НК; че с влязла в законна сила на 17.04.2024 г. присъда № 4/11.03.2024 г. по НОХД № 229/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч бил признат за невинен в извършаване на престъпления по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1, предл. 1 и 3 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК; че по време на воденото ДП по отношение на него били прилагани специални разузнавателни средства.