Чл. 1
Този закон урежда:
1. сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица;
2. презграничните преводи и плащания;
3. сделките с чуждестранна валута по занятие;
4. сделките с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие и преработката им;
5. пренасянето на придружени или непридружени парични средства през границата на страната;
6. събирането, поддържането и предоставянето на статистическа информация за платежния баланс и международната инвестиционна позиция на страната;
7. упражняването на валутен контрол, включително временното задържане на парични средства.
Чл. 2 Свобода за извършване на сделки, действия и плащания
(1) Доколкото в този закон не е установено друго, всички действия, сделки и плащания по чл. 1, т. 1 – 5 се извършват свободно.
(2) Добиването на благородни метали и скъпоценни камъни от находища, които са публична държавна собственост, се извършва при спазване на изискванията, установени в действащото законодателство.
Чл. 3 Извършване на сделки като обменно бюро и финансова къща
(1) Сделки с валута в наличност по занятие може да извършва лице, регистрирано по Търговския закон, което е вписано в публичен регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро.
(2) Физическите лица-търговци, както и членовете на управителните или контролните органи и неограничено отговорни съдружници в юридическите лица по ал. 1 не трябва да са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и да са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
(3) В Министерството на финансите се води и поддържа публичен регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. Вписването в регистъра се извършва в 14-дневен срок от подаването на всички документи, изискуеми в наредбата по ал. 5.
(4) За вписването в регистъра по ал. 3 се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(5) Министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за вписване в регистъра по ал. 3, както и изискванията към дейността на обменните бюра.
(6) За извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин като финансова къща се изисква писмено разрешение (лицензия) от Българската народна банка (БНБ).
(7) В БНБ се води и поддържа публичен регистър на лицата, извършващи дейност като финансови къщи.
(8) Българската народна банка издава наредба за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение (лицензия) и за изискванията към дейността на финансовите къщи.
Чл. 4 Регистрация в Българската народна банка
(отменен)
(1) Подлежат на регистрация в Българската народна банка, преди тяхното извършване, сделките между местни и чуждестранни лица със:
1. ценни книжа на паричния пазар, емитирани от чуждестранни лица;
2. ценни книжа на капиталовия пазар, емитирани от чуждестранни лица;
3. дялови участия в дружества, които са чуждестранни лица;
4. всички производни на инвестициите по т. 1 – 3.
(2) Подлежат на регистрация в Българската народна банка, преди тяхното извършване, сделките за:
1. предоставяне на финансови кредити между местни и чуждестранни лица;
2. откриване на влогови сметки на местни лица в банки – чуждестранни лица;
3. даване на обезпечение от местно лице за обезпечаване на задължения между чуждестранни лица или на задължения на местни към чуждестранни лица.
(3) Не е необходима регистрация в случаите по ал. 1, когато:
1. сделката води до пряка инвестиция;
2. обектите на прехвърляне са допуснати до търговия на организиран пазар на ценни книжа в страната по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества;
3. страна по сделката е инвестиционен посредник, получил разрешение за извършване дейност в чужбина по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
(4) Сделките по ал. 1 и 2 се извършват без регистрация в Българската народна банка, когато страна по тях е търговска банка, получила разрешение за извършване на банкова дейност в чужбина по реда на Закона за банките, както и когато стойността на сделката е до 2000 лв. включително.
Чл. 5 Извършване и отказ за извършване на регистрация
(отменен)
(1) При подаване на заявление за извършване на регистрация заявителят представя данни, определени от Българската народна банка.
(2) Българската народна банка може да отказва регистрация на сделките по чл. 4, ал. 1 и 2 с мотивитирано решение.
(3) Българската народна банка отказва регистрация, когато установи, че:
1. заявителят не е представил данните по ал. 1 или е представил неверни данни;
2. заявителят е представил неверна декларация на органа или на институцията по чл. 7;
3. заявителят не е представил отчет или декларация в установените срокове по чл. 10 или е представил неверен отчет или декларация;
4. сделката, за която се иска регистрация, е забранена с нормативен акт.
(4) Когато Българската народна банка е отказала извършване на регистрация на основание ал. 3 поради представяне на неверни данни по т. 1, 2 и 3 или поради забрана за извършване на сделката по т. 4, заявителят може да иска регистрация по чл. 4 не по-рано от две години след отказа на Българската народна банка.
(5) При отказ за извършване на регистрация поради непредставяне на данните по ал. 1 или на отчета и декларацията по чл. 10 в установените от Българската народна банка срокове регистрацията може да бъде извършена след тяхното представяне.
(6) Условията и редът за извършване на регистрацията се определят с наредба на Българската народна банка.
Чл. 6 Презгранични преводи и плащания
(1) Доставчиците на платежни услуги извършват презгранични преводи и плащания след посочване на основанието за превода пред тях.
(2) Лице, което извършва презграничен превод или плащане към трета страна в размер на 30 000 лв. или повече или тяхната равностойност в друга валута, представя на доставчиците на платежни услуги сведения и документи, определени в съвместна наредба на БНБ и министъра на финансите.
Чл. 7 Събиране на информация за нуждите на статистиката на платежния баланс
(1) За нуждите на статистиката на платежния баланс доставчиците на платежни услуги водят регистри за всяка сделка и плащане между местно и чуждестранно лице и за всеки презграничен превод и плащане на стойност, равна на или надвишаваща 100 000 лв.
(2) Лицата, извършващи плащането или превода, представят на лицата по ал. 1 статистическа форма по образец, утвърден от БНБ.
(3) Лицата по ал. 1 отказват действия по извършване на плащането или превода, ако не им бъде представена статистическата форма по ал. 2.
(4) При постъпване на средства от чужбина местните лица — получатели на средствата, попълват статистическите форми по ал. 2 в 30-дневен срок от уведомлението за превода от лицата по ал. 1.
(5) Всяка сделка във връзка с първоначалното извършване на преки инвестиции в чужбина от местни юридически лица или еднолични търговци, както и за предоставяне на финансови кредити между местни юридически лица или еднолични търговци и чуждестранни лица откриване на сметки в чужбина, емитиране от местни юридически лица на ценни книжа в чужбина и/или покупка на ценни книжа без посредничество на местно лице – инвестиционен посредник, подлежи на деклариране пред БНБ за нуждите на статистиката на платежния баланс в срок 15 дни след нейното сключване.
(6) Когато местно юридическо лице или едноличен търговец нарежда на местна банка превод на средства във връзка с вече предоставен от или на чуждестранно лице финансов кредит, местната банка изпълнява нареждането за превод след удостоверяване декларирането на финансовия кредит от местното юридическо лице или едноличен търговец по реда на ал. 5.
(7) Декларирането по ал. 5 се извършва еднократно и при всеки следващ превод се удостоверява пред обслужващата местна банка с вече заверената от БНБ декларация.
(8) Събраната по ал. 1 и 4 информация се предоставя на БНБ по ред, определен с наредбата по ал. 11.
(9) Лицата по ал. 1 не могат да предоставят на други лица и институции събраната от тях информация, която е търговска, служебна или банкова тайна, освен ако това е предвидено в друг закон.
(10) Българската народна банка може да публикува и да предоставя на други лица и институции само обобщени данни.
(11) Българската народна банка издава наредба по прилагането на този член.
Чл. 8 Предоставяне на информация на Българската народна банка
(1) Българската народна банка може да изисква от всяко местно и чуждестранно лице информация, която е от значение за платежния баланс и международната инвестиционна позиция на страната.
(2) Всяко местно и чуждестранно лице е длъжно да предостави на БНБ необходимата за статистиката на платежния баланс и международната инвестиционна позиция информация при спазване на изискванията за нейното съдържание.
(3) Българската народна банка има право на достъп до източници на поддържани данни в рамките на администрацията на изпълнителната власт, организациите от публичния сектор, органите на статистиката и други държавни органи и организации, както и Българския червен кръст, депозитарите на ценни книжа и нотариусите, доколкото тези данни са необходими за разработването, произвеждането и разпространението на европейската статистика.
(4) Българската народна банка определя реда за прилагане на този член в наредбата по чл. 7, ал. 11.
Чл. 9 Регистри на преките инвестиции и на инвестициите в недвижими имоти
(отменен)
(1) Българската народна банка предоставя на Министерството на финансите информация относно:
1. преките инвестиции на местни лица в чужбина и на чуждестранни лица в страната, която не е банкова тайна;
2. инвестициите в недвижими имоти на местни лица в чужбина и на чуждестранни лица в страната, която не е банкова тайна.
(2) Министерството на финансите създава и поддържа при спазване на търговската тайна и изискванията за защита на класифицираната информация, представляваща служебна тайна:
1. регистър на преките инвестиции на местни лица в чужбина и на чуждестранни лица в страната;
2. регистър на инвестициите на чуждестранните лица в недвижими имоти в страната, както и на инвестициите на местни лица в недвижими имоти в чужбина;
3. регистър на финансовите задължения на местни лица към чуждестранни лица.
(3) Министерството на финансите обменя информация с Агенцията за чуждестранни инвестиции относно преките инвестиции и инвестициите в недвижими имоти на чуждестранни лица в страната при спазване на търговската и служебната тайна.
Чл. 10 Отчетност на операции, вземания и задължения
(1) Местните юридически лица и едноличните търговци са длъжни чрез статистически форми да отчитат пред БНБ операциите си и вземанията си от и задълженията си към чуждестранни лица, както и преките си инвестиции в чужбина.
(2) Местните физически лица отчитат ежегодно до 31 март пред БНБ чрез статистически форми вземанията си от и задълженията си към чуждестранни лица, ако сборът от тези вземания или задължения надхвърля левовата равностойност на 50 000 лв. към 31 декември на предходната календарна година.
(3) Българската народна банка може да извършва други регулярни периодични статистически изследвания с цел събиране на допълнителна статистическа информация.
(4) Българската народна банка определя реда за прилагане на този член в наредбата по чл. 7, ал. 11.
Чл. 10а Пренасяне на придружени парични средства през границата на страната за или от трета страна
(1) Лицата могат да пренасят през границата на страната за или от трета страна неограничено количество парични средства.
(2) Пренасянето на парични средства в размер 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи при условията и по реда, предвидени в чл. 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005 (ОВ, L 284/6 от 12 ноември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/1672“.
(3) Задължението за деклариране по ал. 2 се смята за неизпълнено и:
1. когато декларираната информация е невярна или непълна;
2. когато паричните средства не са предоставени на разположение на митническите органи за контрол.
(4) При пренасяне на парични средства в размер 30 000 лв. или повече или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна митническите органи проверяват за наличие или липса на публични задължения по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и за публични задължения, установявани от Агенция „Митници“, за приносителя. Когато в предоставената или в установената по служебен път информация се съдържат данни за наличие на публични задължения в размер над 5000 лв., митническите органи не допускат пренасянето на паричните средства.
(5) В случаите по ал. 4 митническите органи задържат паричните средства с разписка по чл. 15, ал. 2, т. 9 от Закона за митниците и уведомяват най-късно до следващия работен ден Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите може да предприеме действия за обезпечаване на установени и изискуеми публични вземания по реда на глава двадесет и четвърта от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 10 работни дни от уведомяването, за което незабавно уведомява компетентната териториална дирекция на Агенция „Митници“ по място на задържане на паричните средства.
(6) Митническите органи връщат задържаните парични средства въз основа на писмено искане от лицето, от което са задържани, или от изрично упълномощено от него лице, в случай че до изтичане на посочения в ал. 5 срок не са предприети действия по обезпечаване от съответния орган по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или на Закона за митниците. При наложен запор връщане се извършва единствено при наличие на остатък над размера на запорираната сума.
Чл. 10б Пренасяне на парични средства през границата на страната за или от държава – членка на Европейския съюз
(1) Лицата могат да пренасят за или от държава – членка на Европейския съюз, неограничено количество парични средства.
(2) Пренасянето на парични средства в размер 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от държава – членка на Европейския съюз, се декларира при поискване от страна на митническите органи.
(3) Задължението за деклариране при поискване по ал. 2 се смята за неизпълнено:
1. при отказ за деклариране;
2. когато декларираната информация е невярна или непълна;
3. когато паричните средства не са предоставени на разположение на митническите органи за контрол.
Чл. 10в Пренасяне на непридружени парични средства през границата на страната
(1) Пренасянето през границата на страната на парични средства чрез пощенски и/или куриерски пратки е забранено с изключение на пратки с обявена стойност.
(2) При пренасянето на непридружени парични средства в размер 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна чрез пощенски пратки, куриерски пратки, като непридружен багаж или товар в контейнер, митническите органи могат да изискват от изпращача или получателя на паричните средства, или от техен изрично упълномощен представител да представи декларация за оповестяване при условията и по реда на чл. 4, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1672 в срок до 30 дни.
(3) При пренасянето на непридружени парични средства в размер 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от държава – членка на Европейския съюз, чрез пощенски пратки, куриерски пратки, като непридружен багаж или товар в контейнер, митническите органи могат да изискат от изпращача или получателя на паричните средства, или от техен изрично упълномощен представител да представи декларация за оповестяване в срок до 30 дни.
(4) Паричните средства по ал. 2 и 3 се задържат от митническите органи до представяне на декларация за оповестяване, но за срок не по-дълъг от 30 дни от задържането.
(5) Задължението за оповестяване по ал. 2 и 3 се смята за неизпълнено, когато:
1. декларираната информация е невярна или непълна;
2. паричните средства не са предоставени на разположение на митническите органи за контрол;
3. декларацията не е представена преди изтичането на срока.
(6) Лицата по ал. 2 и 3, които декларират паричните средства, са длъжни да декларират и данни за собственика на паричните средства, ако те не са тяхна собственост.
(7) Непридружени парични средства, за които е установено нарушение на забраната по ал. 1 или за които задължението за оповестяване по ал. 2 и 3 не е изпълнено, се задържат и се смятат за изоставени в полза на държавата, ако в 6-месечен срок от задържането не са представени доказателства за собственост.
(8) Директорът на компетентната териториална дирекция на Агенция „Митници“ издава решение, с което паричните средства по ал. 7 се смятат за изоставени в полза на държавата. Решението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 10г Контрол върху придружени и непридружени парични средства в размер по-малък от определения праг, за които има основателни съмнения, че са свързани с престъпна дейност
(1) При пренасянето на придружени парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна митническите органи могат да извършват контрол на приносителя при основателни съмнения или данни, че паричните средства са свързани с престъпна дейност. Митническите органи служебно въвеждат информацията по чл. 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1672.
(2) При пренасянето на непридружени парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна митническите органи могат да извършват контрол на пратките при основателни съмнения или данни, че паричните средства са свързани с престъпна дейност. Митническите органи служебно въвеждат информацията по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1672.
(3) При пренасянето на придружени парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от държава – членка на Европейския съюз, митническите органи могат да извършват контрол на приносителя при основателни съмнения или данни, че паричните средства са свързани с престъпна дейност. Митническите органи служебно въвеждат информацията по чл. 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1672.
(4) При пренасянето на непридружени парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от държава – членка на Европейския съюз, митническите органи могат да извършват контрол на пратките при основателни съмнения или данни, че паричните средства са свързани с престъпна дейност. Митническите органи служебно въвеждат информацията по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1672.
Чл. 10д Деклариране от приносител при зелен коридор („нищо за деклариране“)
(1) В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства не подлежат на деклариране, приносителят преминава през зелен коридор („нищо за деклариране“) или устно заявява това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не ограничава правото на приносителя да извърши писмено деклариране по свое желание. В този случай декларирането се извършва съгласно чл. 10а или 10б.
(3) В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства подлежат на деклариране, но приносителят е преминал през зелен коридор („нищо за деклариране“) или устно е заявил това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, това се смята за невярно декларирана информация.
(4) Дeкларирането на парични средства, които се придружават от лице, ненавършило 16 години, се извършва от съпровождащото го пълнолетно лице.
Чл. 11 Временно задържане на парични средства
(1) Митническите органи могат да задържат парични средства до 30 дни от деня на задържането, когато задължението за деклариране на придружени парични средства по чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 2 не е изпълнено или задължението за оповестяване на непридружени парични средства по чл. 10в, ал. 2 и 3 не е изпълнено, или са налице основателни съмнения или данни, че паричните средства, независимо от тяхната стойност, са свързани с престъпна дейност. Когато паричните средства са в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута, митническите органи могат да ги задържат в съответствие с критериите за управление на риска и осъществяване на контрол съгласно Регламент (ЕС) 2018/1672.
(2) За извършения контрол на парични средства се съставя протокол, а паричните средства се задържат с разписка по чл. 15, ал. 2, т. 9 от Закона за митниците. Митническите органи могат да изискват доказателства за собственост, икономически произход на средствата и предназначението им.
(3) Митническите органи в рамките на деня на задържането или най-късно до следващия работен ден уведомяват директора на териториалната дирекция на Агенция „Митници“, на чиято територия са задържани паричните средства, и компетентните органи за предприемане на действия по компетентност. Информация за задържането се предоставя и на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“. В уведомлението до дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ се посочват териториалната дирекция на Агенция „Митници“ и другите органи, уведомени за задържането.
(4) Директорът на компетентната териториална дирекция на Агенция „Митници“ по ал. 3 или оправомощено от него длъжностно лице издава решение за временно задържане на паричните средства в срок до 7 дни от деня на задържането.
(5) Решението по ал. 4 се връчва лично на лицето, от което са задържани придружените паричните средства, или на негов изрично упълномощен представител, или на изпращача, или на получателя, или на собственика на непридружените паричните средства, или на техен изрично упълномощен представител. Връчването се удостоверява с подписи на получателя и връчителя, като се отбелязват денят и начинът на връчването. Връчването на решението може да се извърши от всеки митнически служител.
(6) Връчването по ал. 5 може да се извърши и чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, ако лицето изрично е поискало това.
(7) Електронното съобщение за издаденото решение се смята за връчено с изтеглянето му. Когато получателят не е изтеглил документа в 7-дневен срок от изпращането на съобщението, решението се връчва по реда на ал. 5.
(8) Връчване на решение по ал. 4 чрез прилагане към преписката се извършва след поставяне на съобщение за явяване на лицето по ал. 5, когато адресът му не е известен или лицето, негов представител или пълномощник не могат да бъдат намерени на адреса за кореспонденция, заявен в деня на задържането. Съобщението се поставя на определено за целта място в съответното митническо учреждение и се публикува на интернет страницата на митническата администрация. В случай че лицето не се яви в митническото учреждение в 7-дневен срок от деня на поставяне на съобщението, решението се прилага към преписката и се смята за редовно връчено.
(9) Физически лица, спрямо които е започнало производство за временно задържане на парични средства и които пребивават повече от 30 последователни дни извън страната или нямат адрес в Република България, са длъжни да посочат на митническите органи лице на територията на страната, на което да се връчи решението. Задължението за посочване на лице важи и за юридически лица, които не са установени на територията на страната.
(10) Решението по ал. 4 подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(11) При задълбочена оценка от необходимостта и пропорционалността на по-нататъшно временно задържане органът по ал. 4 може да издаде решение за удължаване срока на временното задържане най-много до 90 дни от деня на задържането.
(12) За решението по ал. 11 се прилагат ал. 5 – 10.
(13) Ако в сроковете по ал. 1 или 11 не се вземе решение от други компетентни органи за по-нататъшно задържане на паричните средства в рамките на друго производство или установените факти и обстоятелства не оправдават по-нататъшното задържане на паричните средства, те се връщат чрез банков превод и/или в брой на лицето, от което са задържани, или на изрично упълномощено от него лице.
Чл. 11а Митнически регистър
(1) Митническите органи водят регистър за пренесените през границата на страната парични средства съгласно чл. 10а – 10г.
(2) При пренасяне на придружени и непридружени парични средства за или от трета страна се прилагат декларациите, утвърдени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/776 на Комисията от 11 май 2021 г. за установяване на образците на някои формуляри, както и техническите правила за ефективния обмен на информация съгласно Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него (ОВ, L 167/6 от 12 май 2021 г.).
(3) При пренасяне на придружени и непридружени парични средства за или от държава – членка на Европейския съюз, се прилагат декларации, съдържащи данни, които се попълват и при пренасяне за или от трета страна.
(4) Декларациите се съхраняват за срок 5 години независимо от използвания носител. Срокът започва да тече от деня, в който данните са били получени, освен в случаите на чл. 13, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/1672.
(5) Ако задължението за деклариране на придружени парични средства или задължението за оповестяване на непридружени парични средства не е изпълнено, митническите органи попълват и вписват в регистъра служебната декларация по чл. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/776, към която се прилага декларация за парични средства по чл. 1, съответно декларация за оповестяване на парични средства по чл. 2 от същия регламент. Служебна декларация се попълва и когато има основателни съмнения или данни, че паричните средства, независимо от тяхната стойност, са свързани с престъпна дейност.
(6) Информацията по този член се събира и обработва съгласно чл. 17а от Закона за митниците и изискванията за защита на личните данни. При всяко обработване на лични данни се спазват правилата на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.) и Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ, L 295/39 от 21 ноември 2018 г.) в съответствие в предвидените в действащото законодателство ограничения по чл. 23 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(7) Равностойността на друга валута в евро се определя по курса за митнически цели съгласно чл. 22 от Закона за митниците, приложим за тази валута, в левове в деня на пренасянето на паричните средства през границата на страната и се въвежда в декларацията.
Чл. 11б Обмен на информация
(1) Митническите органи въвеждат информацията, получена съгласно чл. 3 или 4, чл. 5, параграф 3 или чл. 6 от Регламент (ЕС) 2018/1672, и я предават на националното звено за финансово разузнаване, като я подават в Митническата информационна система, създадена с Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 515/97“.
(2) Митническите органи предават информацията по ал. 1 във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 15 работни дни след деня, в който информацията е била получена.
(3) Митническите органи обменят информация съгласно чл. 10 и 11 от Регламент (ЕС) 2018/1672 с държавите – членки на Европейския съюз, с други държави по силата на влезли в сила международни договори, по които Република България е страна, с Европейската комисия, Европейската прокуратура и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол).
(4) Митническите органи събират, обработват и обменят получена информация по чл. 11а с други държавни органи на национално ниво в рамките на тяхната компетентност относно:
1. нарушения на валутното законодателство;
2. наличие на основателни съмнения или данни, че пренасяните парични средства са свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризма по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;
3. наличие на основателни съмнения или данни, че пренасяните парични средства са приходи от престъпна дейност и които се отразяват неблагоприятно върху финансовите интереси на Европейския съюз и страната.
(5) Обмен на информация може да се осъществява при условията, по реда и начина, определени в Регламент (ЕО) № 515/97 и Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, съставена в Брюксел на 18 декември 1997 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 84 от 2006 г.).
(6) Митническите органи гарантират професионална тайна, поверителност и сигурност на данните съгласно чл. 12 от Регламент (ЕС) 2018/1672 и при спазване на принципа „необходимост да се знае“ по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на класифицираната информация.
(7) Редът за взаимодействие и обмен на информация между митническите органи, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Министерството на вътрешните работи за целите на валутния контрол на национално ниво се урежда със споразумение между директора на Агенция „Митници“, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и министъра на вътрешните работи.
Чл. 12 Курсове на чуждестранните валути към лева
(1) Българската народна банка котира ежедневно курсовете на определени от нея чуждестранни валути към лева, които се ползват за счетоводни и статистически цели.
(2) По предложение на Министерството на финансите Българската народна банка може да определи по своя преценка и курсове на валути по платежни споразумения.
(3) Равностойността на чуждестранните валути към лева за нуждите на декларирането се определя съгласно митническото законодателство.
Чл. 13 Лица, осъществяващи дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие
(1) Добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие могат да извършват:
1. търговци, регистрирани по Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридически лица, създадени въз основа на нормативен акт; в предмета на дейност на търговеца или в дейността на юридическото лице трябва да е вписано осъществяване на дейности с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие;
2. дружества по Закона за задълженията и договорите, когато извършват такава дейност по занятие и са вписани в публичния регистър на лицата, осъществяващи дейности с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с тях.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да се регистрират в Министерството на икономиката в 14-дневен срок преди започване на дейността.
Чл. 13а Добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие
(1) В Министерството на икономиката се води и поддържа регистър по образец, утвърден от министъра на икономиката, на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие. Регистърът е публичен, поддържа се в електронен вид и се публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката.
(2) Регистърът по ал. 1 се води от длъжностни лица по регистрацията, определени със заповед на министъра на икономиката.
(3) В регистъра по ал. 1 се вписва всяко лице, за което е установено спазването на нормативните изисквания за извършване на съответните дейности с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие.
(4) При вписване в регистъра на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, министърът на икономиката или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение по установен от наредбата по ал. 10 образец.
(5) Не се извършва вписване в регистъра по ал. 1, а извършеното вписване се заличава служебно в срок до 14 дни от настъпване на някое от следните обстоятелства:
1. когато някой от документите, изисквани съгласно наредбата по ал. 10, е признат за недействителен;
2. когато физическите лица – търговци, членовете на управителните и контролните органи и неограничено отговорните съдружници в юридическите лица, както и физическите лица, заявени за вписване в регистъра за осъществяване на заявените за регистрация дейности по наредбата по ал. 10, са осъдени с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, престъпления против паричната и кредитната система и за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система съгласно Наказателния кодекс;
3. по заявление на регистрираното лице;
4. при обявяване в ликвидация, в несъстоятелност, при заличаване на търговеца от търговския регистър или дружество по Закона за задълженията и договорите в регистър БУЛСТАТ;
5. при смърт на физическото лице – търговец.
(6) Не се извършва вписване в регистъра по ал. 1, когато лицето има публични задължения, с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Информацията за публичните задължения се установява служебно по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или чрез средата за междурегистров обмен.
(7) Служебно заличаване от регистъра се извършва и при уведомяване на компетентния орган по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(8) Служебното заличаване по ал. 5 и 7 се извършва от длъжностното лице по регистрацията по ал. 2, което го отбелязва в регистъра по ал. 1, обявява издаденото удостоверение за невалидно и писмено уведомява заинтересованото лице по чл. 13, ал. 1.
(9) Министърът на икономиката координира участието в дейностите по изпълнение на Регламент (ЕО) № 2368/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно въвеждане на схема за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес за международна търговия с необработени диаманти.
(10) Министерският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за вписване в регистъра по ал. 1, както и изискванията към дейността на лицата по чл. 13, ал. 1. За вписването в регистъра се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(11) Златните и сребърните изделия, изработени в страната или внесени от друга държава с търговска цел, подлежат на проверка за установяване съдържанието на чисто злато и сребро (титър) и на маркиране по ред, определен с наредбата по ал. 10. Златните изделия се търгуват само в търговски обекти, разположени в сгради или други стационарни постройки, с изключение на продаваните от производителите им изделия на народните художествени занаяти.
Чл. 14 Пренасяне на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната
(отменен)
(1) Лицата могат да пренасят през границата на страната неограничено количество благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях.
(2) Пренасянето през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях чрез пощенски пратки е забранено, с изключение на пратки с обявена стойност.
(3) Пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях чрез пощенски пратки от БНБ и банките се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 14г.
Чл. 14а Пренасяне на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна
(отменен)
(1) Пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и начина, определени с наредбата по чл. 14г.
(2) Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.
Чл. 14б Пренасяне на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от държава – членка на Европейския съюз
(отменен)
(1) Пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от държава – членка на Европейския съюз, се декларира при поискване от страна на митническите органи в случаите, по реда и начина, определени с наредбата по чл. 14г.
(2) Задължението за деклариране при поискване по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.
Чл. 14в Пренасяне на движими културни ценности през границата на страната
Пренасянето през границата на страната на предмети от благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, които са движими културни ценности, се допуска при спазване на условията на глава шеста, раздел VI от Закона за културното наследство и след деклариране пред митническите органи.
Чл. 14г Наредба по прилагане на режимите за деклариране пред митническите органи
(отменен)
Министърът на финансите издава наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3, чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3, чл. 14а, 14б и 14в.
Чл. 15 Валутен контрол
(1) Министърът на финансите министърът на икономиката, Българската народна банка и пощенските служби упражняват контрол за спазването на този закон и на нормативните актове, издадени по неговото прилагане.
(2) Министърът на финансите чрез своите специализирани органи извършва проверки по спазването на закона.
Чл. 16 Правомощия на органите по валутен контрол
(1) Митническите органи следят за спазването на закона при пренасянето през границата на страната на придружени и непридружени парични средства съгласно правомощията си по чл. 16, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 – 10 от Закона за митниците.
(2) За целите на спазване на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2018/1672 митническите органи имат правомощия да извършват контрол върху физическите лица, техния багаж и транспортни средства, както и контрол на всички пощенски или куриерски пратки, контейнери или транспортни средства, които е възможно да съдържат непридружени парични средства. За извършените контролни действия се съставя протокол.
(3) Придружени парични средства и непридружени парични средства се задържат с разписка по чл. 15, ал. 2, т. 9 от Закона за митниците.
(4) Данъчните органи проверяват дейността на лицата по чл. 3, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, като при осъществяване на проверките имат право:
1. на свободен достъп до служебните помещения на проверяваните лица;
2. да изискват документи, сведения и писмени обяснения;
3. да проверяват наличностите в левове и в друга валута, както и наличностите и качеството на благородните метали и скъпоценните камъни;
4. да извършват насрещни проверки при клиенти на проверяваните лица;
5. да използват помощта на вещи лица.
6. да налагат мерки за обезпечаване на доказателства по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(5) Органите на Българската народна банка:
1. упражняват контрол върху банките за спазване изискванията на закона и на нормативните актове по прилагането му;
2. упражняват контрол върху финансовите къщи за спазване на изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му;
3. упражняват контрол за спазване на изискванията по чл. 4, чл. 11, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 3;
4. могат да проверяват верността на информацията, събирана по реда на чл. 7 и 10.
(6) Лицата, извършващи дейност като финансови къщи, предоставят на Българската народна банка отчети и доклади по форма, съдържание и срокове, определени от банката.
(7) При извършване на проверки на място на лицата, осъществяващи дейност като финансова къща, органите на БНБ разполагат с правомощията по чл. 64 от Закона за банките.
(8) Лицата, за които според обстоятелствата може да се приеме, че извършват сделки с чуждестранна валута в нарушение на чл. 3, ал. 1, са длъжни при поискване да предоставят на проверяващите органи на Министерството на финансите и на БНБ писмени обяснения и документи, както и да осигурят извършването на проверки на място. При извършване на проверките проверяващите органи на Министерството на финансите и на БНБ разполагат с правомощията по чл. 2 и по чл. 64 от Закона за банките.
(7)
(9) Пощенските служби упражняват контрол по спазване изискванията на чл. 10в, ал. 1 и уведомяват митническите органи за констатираните от тях нарушения.
(10) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие,, на органите по чл. 15 и по този член при упражняване на техните правомощия.
Чл. 17 Принудителни административни мерки
При установяване на нарушения на този закон и на нормативните актове по прилагането му:
1. министърът на финансите или оправомощено от него лице може:
2. Българската народна банка може:
3.
3. министърът на икономиката или оправомощено от него лице може да:
4.
Чл. 18 Административнонаказателни разпоредби
(1) Който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 16, ал. 8, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление., ако деянието не съставлява престъпление. Ако нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.
(2) При неизпълнение на задължение по чл. 10а, ал. 2 или 3, чл. 10б, ал. 2 или 3 и чл. 10в, ал. 2, 3 или 6 на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер една пета от стойността на недекларираните парични средства, ако деянието не съставлява престъпление.
(3) Когато предметът на нарушение по ал. 2 е укрит, наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер една четвърт от стойността на недекларираните парични средства, ако деянието не съставлява престъпление. Същото наказание се налага и на този, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 10в, ал. 1.
(4) Лице, което извършва обмяна на валута в нарушение на чл. 3, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., ако е юридическо лице или едноличен търговец.
(5) Лице, вписано в регистъра по чл. 3, ал. 3, което извърши нарушение във връзка с дейността си по този закон или на наредбата по чл. 3, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.
(6) Лице по чл. 13, ал. 1, което извърши нарушение във връзка с дейността си по чл. 13 или на нормативен акт по неговото прилагане, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а ако нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.
(7) При повторно нарушение:
1. по ал. 1, 4 и 5 на нарушителя се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената;
2. по ал. 6 на нарушителя се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената;
3. по ал. 2 на нарушителя се налага глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер на една четвърт от стойността на недекларираните парични средства;
4. по ал. 3 на нарушителя се налага глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер на една трета от стойността на недекларираните парични средства.
(8) При извършване на нарушение по ал. 4, 5 или 6, независимо от наложената глоба, съответно имуществена санкция, наказващият орган може да лиши нарушителя от право да упражнява съответната дейност за срок от един до шест месеца, а при повторно нарушение-за срок от два месеца до една година.
(9) В случаите на налагане на административно наказание по ал. 8 с наказателното постановление се прилага и принудителната административна мярка запечатване на обект.
(10) Изпълнението на административното наказание по ал. 8 и на принудителната административна мярка по ал. 9 се прекратява от органа, който ги е наложил, по заявление на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло.
(11) Лишаването от право да се упражнява съответната дейност по ал. 8, както и принудителната административна мярка по ал. 9, подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго.
(12) Актовете за установяване на административни нарушения по ал. 1, 4, 5 и ал. 7, т. 1 се съставят от оправомощени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. Когато нарушението е извършено от лице по чл. 13, ал. 1, актовете за установяване на административни нарушения по ал. 6 и ал. 7, т. 2 се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(13) Актовете за установяване на административни нарушения по ал. 2, 3 и ал. 7, т. 3 и 4 се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени от него длъжностни лица.
Чл. 18а
(отменен)
(1) При неизпълнение на задължението по чл. 11б, ал. 3 и чл. 14б, ал. 2 физическите лица се наказват с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на юридическите лица или едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на лицата се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.
(3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 и 2 се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или оправомощени от него длъжностни лица.
Чл. 18б
(1) В случаите по чл. 18, ал. 2 и 3, когато нарушителят е неизвестен, актът се подписва от актосъставителя и от един свидетел и не се връчва. В този случай се издава наказателно постановление, което влиза в сила в едногодишен срок след издаването му. С наказателното постановление задържаните парични средства се отнемат в полза на държавата.
(2) В случаите по чл. 18, ал. 2 и 3, когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в трета страна, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се смята за влязло в сила в едногодишен срок след издаването му.
Чл. 18в
Митническите органи имат право да задържат с разписка по чл. 15, ал. 2, т. 9 от Закона за митниците парични средства за обезпечаване на вземания, които биха възникнали по съставени от тях актове за извършено нарушение по този закон.
Чл. 19
(1) Който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 7, чл. 8 и чл. 10, ал. 2 се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) За нарушение по чл. 7, чл. 8 и чл. 10, ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(3) Юридическо лице или едноличен търговец, извършващ дейност като финансова къща, без да е получил разрешение (лицензия) от БНБ, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
(4) Лице, лицензирано по чл. 3, ал. 6, което извърши нарушение на този закон или на нормативен акт по неговото прилагане, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 25 000 лв.
(5) Банка, която наруши разпоредбите на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане при извършване на сделки и действия с чуждестранна валута или с благородни метали, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 25 000 лв.
(6) Длъжностно лице от банка, което наруши или допусне да се нарушат изискванията на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, се наказва с глоба в размер от 500 до 2500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(7) В случай на повторно нарушение виновното лице се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер, както следва:
1. по ал. 1-от 500 до 2500 лв.;
2. по ал. 2-от 4000 до 20 000 лв.;
3. по ал.3-от 15 000 до 75 000 лв.;
4. по ал. 4-от 10 000 до 50 000 лв.;
5. по ал. 5-от 10 000 до 50 000 лв.;
6. по ал. 6-от 1000 до 5000 лв.
(8) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1-7 се съставят от оправомощени от управителя на БНБ длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от управителя на БНБ или от оправомощени от него длъжностни лица.
Чл. 20
(отменен)
(1) Предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен.
(2) Алинея 1 не се прилага за нарушения по чл. 18а.
Чл. 21
Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на този закон:
1. „благородни метали“ са златото, среброто и платината в обработен и необработен вид;
2. „местно лице“ за целите на чл. 7, 8 и 10 е резидентна единица по смисъла на т. 1.30 от глава първа на Приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността;
3. „чуждестранно лице“ за целите на чл. 7, 8 и 10 е всяко физическо или юридическо лице, което не отговаря на условията по т. 2;
3а. „постоянно пребиваване" е пребиваване в Република България с право на неопределен срок. Физическите лица по т.2 и 3 установяват наличие или липса на постоянно пребиваване в страната по смисъла на този закон чрез декларация.
4.
5.
6. „парични средства“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2018/1672;
7. „прехвърляеми инструменти на приносител“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2018/1672;
8. „пряка инвестиция в чужбина" е:
9.
10.
11. „извършване на сделки с чуждестранна валута по занятие“ е:
12. „обменно бюро“ е търговец, който извършва по занятие сделки с валута в наличност;
13. „финансова къща“ е търговец, който извършва по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин.
14. „повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение;
15. „изделие на народните художествени занаяти" е изделие, изработено от лице, вписано в регистъра на занаятчиите или в регистъра на майсторите по Закона за занаятите.
18. „пренасяне през границата на страната“ е внасянето и изнасянето през държавната граница на Република България, включително чрез пощенски пратки, куриерски пратки, или като непридружен багаж или товар в контейнер на парични средства за или от друга държава – членка на Европейския съюз, или вносът и износът за или от трета страна;
19. „платежен баланс“ е статистически отчет, с който се отчитат със съответните разбивки трансграничните сделки за определен отчетен период;
20. „международна инвестиционна позиция“ е статистически отчет, с който се отчита със съответните разбивки размерът на трансграничните финансови активи и пасиви към определена дата.
21. „укрит“ е:
22. „валута“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1672;
23. „стока, използвана като високоликвидно средство за съхраняване на стойност“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „д“ от Регламент (ЕС) 2018/1672;
24. „приносител“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „з“ от Регламент (ЕС) 2018/1672;
25. „непридружени парични средства е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „и“ от Регламент (ЕС) 2018/1672; 26. „предплатена карта“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2018/1672; 27. „престъпна дейност“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „й“ от Регламент (ЕС) 2018/1672.“
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
Обменните бюра, на които Българската народна банка е отнела разрешението да извършват сделки с чуждестранна валута поради нарушения на банковото или валутното законодателство, извършени след 1 януари 1995 г., нямат право да извършват такива сделки в продължение на 5 години от влизането в сила на този закон.
§ 3
Всички лица, които извършват дейност като обменни бюра, са длъжни да се регистрират в Министерството на финансите в 45-дневен срок от влизането в сила на този закон. Лице, неподало заявление за регистрация в посочения срок, губи правото да извършва сделки като обменно бюро.
§ 4
Всички лица, извършващи дейност като финансови къщи, са длъжни в 45-дневен срок от влизането в сила на този закон да подадат заявление до Българската народна банка за подмяна на издаденото им разрешение. Лице, неподало заявление в посочения срок, губи правото да извършва дейност като финансова къща.
§ 5
Този закон отменя Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (обн., ДВ, бр. 51 от 1966 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1968 г., бр. 92 от 1969 г., бр. 53 и 99 от 1989 г., бр. 25 от 1991 г. и бр. 10 от 1993 г.; бр. 40 от 1996 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 1996 г.; бр. 95 от 1996 г. – Решение № 15 на Конституционния съд от 1996 г.).
§ 6
В Закона за административното производство (обн., ДВ, бр. 90 от 1979 г.; изм., бр. 9 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 25 и 61 от 1991 г., бр. 19 от 1992 г., бр. 65 и 70 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 15 и 89 от 1998 г.) в чл. 34, т. 2 думите „по Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол“ се заменят с „по Валутния закон“.
§ 7
В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г., попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г., ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г.) в чл. 10 ал. 1 се отменя.
§ 8
В 3-месечен срок от обнародването на този закон Министерският съвет, министърът на финансите и Българската народна банка приемат наредбите по неговото прилагане.
§ 9
Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите министъра на икономиката и на Българската народна банка.
§ 10
Законът влиза в сила от 1 януари 2000 г.