Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4926 от 21.04.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 508/2026
Вид
Решение № 4926
Подписан
21.04.2026
В сила
21.04.2026
Състав
Марияна Ширванян, Мария Ганева, Наталия Дичева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал.2, пр. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 10а, ал. 2 · Валутен закон
  • чл.10а, ал.3 · Валутен закон
  • чл. 10д, ал. 3 · Валутен закон
  • чл.12, ал.2 · Валутен закон
  • чл. 18, ал. 2 · Валутен закон
  • чл. 41 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 9, ал. 2, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 348, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 3 · Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005

РЕШЕНИЕ

№ 4926

Варна, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МАРИЯ ГАНЕВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН канд № 20267050700508 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Варна срещу Решение № 1375/26.11.2025 г., постановено по АНД № 241/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочено е, че АНО при издаване на НП не е изяснил фактите и е приложил неправилно закона. В допълнение на касационната жалба сочи, че въззивният съд не е съобразил противоречието в свидетелските показания и не е посочил кои от тях цени с по-голяма тежест и в този аспект не е ясно установено по кой коридор (зелен или червен) е преминал г-н Б. Намира, че решението е постановено при неизяснени факти и че липсата на проявена процесуална активност от съда за установяването на този факт е съществено процесуално нарушение. Счита, че същественото за разглежданото нарушение е не по кой коридор е преминало лицето приносител на паричните средства, а дали ги е декларирало в декларация, като цитира относимите разпоредби от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005 (OB, L 284/6 от 12 ноември 2018 г.), ( "Регламент (ЕС) 2018/1672"). Направено е искане за отмяната на решението и постановяване на ново, с което да бъде потвърдено НП. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя молба с приложен договор за правна помощ и иска касационната инстанция да остави в сила решението на въззивния съд и да присъди на доверителят му сторените разноски. Сочи, че спорът относно извършеното идентично нарушение от съпругата на г-н Б е решен в смисъла на обжалвания в настоящото касационно производство съдебен акт.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1375/26.11.2025 г., постановено по АНД № 241/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № BG2024/2000-207/НП от 20.12.2024г. издадено от с.д. директор на Териториална дирекция „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, с което на О. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6681.20лв. на основание чл.18, ал.2 вр. чл.10 а, ал.2 от Валутния закон (ВЗ).

За да се произнесе, въззивният съд е констатирал, че на 01.10.2024 г. на МП Летище Варна инспектор и главен инспектор в ТД на АМ са проверявали пътниците пристигнали с полет 6Н713 от Тел Авив, Израел за Варна, България. Г-н О. Б. и съпругата му И. Ш., както и още трима техни роднини, между които и А. Г. пристигнали с посочения полет. Зоната за митнически контрол в салона за пристигащи пътници била с ясно разграничени коридори, обособени с различни цветове и светещи табели с надписи "Червен коридор - за деклариране" и "Зелен коридор - нищо за деклариране" на български и английски език. Петимата се насочили към зеления коридор, откъдето преминавали лицата, които нямали нищо за деклариране. В този момент селктирани по метода „анализ на риска“ от служител на митницата, пътниците били върнати за проверка.

След като г-н Б представил документ за самоличност на контролните органи, той бил установен като О. Б. ([Наименование]), украински гражданин, роден на [дата].. След установяване на самоличността му, г-н Б бил помолен да постави пренасяния от него багаж на лентата на стационарен рентген и да премине през „червен коридор“. Била изброена паричната сума, която жалбоподателят пренасял – 19 000 щатски долара, които се намирали в носената от него лична чанта и за които той не е попълнил декларация по установения за това ред.

За извършените контролни действия бил съставен Протокол за извършена митническа проверка №24BG002003M041762/01.10.2024г., който бил преведен на руски език и подписан от О. Б. ([Наименование]). На основание чл. 41 от ЗАНН с разписка за задържане №24014963/ 01.10.2024 г. е задържана недекларираната валута – 19 000 USD (деветнадесет хиляди) щатски долара, която е внесена в касата на ТД Митница Варна с приходен касов ордер за валута №1/01.10.2024 г.

При проверката на пътниците било установено, че всички лица пренасят парични средства, но само пренасяните от [Наименование] (И. Ш.) и [Наименование] (О. Б.) са подлежали на деклариране пред митническите органи. Паричните средства, които не са били декларирани по установения ред пред митническите органи от О. Б. в размер на 19 000 USD (деветнадесет хиляди) щатски долара били с равностойност, преизчислена в български лева по курс на Българска народна банка за митнически цели ( 1 USD = 1,75821лв.) към датата на извършване на нарушението - 01.10.2024г., възлизаща на основание чл.12, ал.2 от ВЗ на 33406 лева, като стойността им превишавала лимита за пренасяне през границата на страната от трета страна на валута без деклариране - 10 000 (десет хиляди) евро.

Митническият орган приел, че при тези фактически констатации е налице нарушение на чл. 10а, ал. 2 ВЗ, поради което на основание чл. 18, ал. 2 ВЗ съставил АУАН срещу жалбоподателя. Актът бил преведен на разбираем за лицето руски език от В. И. - младши експерт при ГКПП Аерогара Варна в деня на съставянето му и бил предявен на [Наименование] (О. Б.), за да го подпише. Той вписал в акта, че разбира съдържанието му, но не е съгласен с него и отказал да го подпише на мястото отредено за подпис на нарушител, но се подписал под него, като посоченото обстоятелство било удостоверено, на основание чл.43, ал.2 от ЗАНН чрез подписа на свидетелката В. И..

След съставянето на АУАН до директора на ТД Митница Варна е постъпило Заявление от адв. В. С. - пълномощник на И. Ш. и О. Б.. В заявлението Бибиков и съпругата му посочили адрес за кореспонденция. Приложени са изявленията на другите трима граждани на Израел, които пътували заедно тях, а именно: А. Г., Г. Г. и В. Л.. Отправено било искане за връщане на задържаната сума по приложената банкова сметка на името на О. Б..

В заявленията на трите лица - придружители се твърдяло, че в деня на проверката, след като са попитани от проверяващите митнически служители за притежаваните от тях парични средства, тримата пътници са отговорили, че всичките им пари се намират в И. Ш. и О. Б., а парите са били разделени и подписани с бележки за да няма съмнение чии са и да не се объркат. Административнонаказващият орган разгледал тези твърдения, както и приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства и като ги приел за неоснователни, издал обжалваното наказателно постановление.

Фактическата обстановка съдът установил въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на А. Г., на двамата служители извършили проверката на летище Варна и съдържащите се по преписката и изискани и приобщени в хода на съдебното следствие писмени доказателства: заявление от А. Г., заявление от Г. Г.; заявление от В. Л., протокол за извършена митническа проверка, разписка приходен касов ордер, заповед на директора на Агенция „Митници“, служебна бележка от началник на отдел МРР в ТД Митница Варна, нареждане за превод на валута, преводно нареждане за кредитен превод, писмо от А. М., ТД Митница Варна и др.

Съдът кредитирал свидетелските показания на А. Г. и митническите служители като обективни и достоверни. Съдът кредитирал писмените доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което въз основа на тях и свидетелските показания изградил своите фактически изводи.

При установената фактическа обстановка, съдът извел следните правни изводи: АУАН и НП са изготвени от длъжностни лица със съответната компетентност, като не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на наказаното лице в хода на проведеното АНП. По отношение на материалноправната законосъобразност на НП, съдът посочил, че несъмнено съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ВЗ пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи при условията и по реда, предвидени в чл. 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1672. Задължението за деклариране на парични средства, внасяни или изнасяни от Европейския съюз е нормативно установено в чл. 3, пap. 1 от Регламент (ЕС) 2018/1672, съгласно който всеки приносител, който носи в себе си парични средства на стойност 10000 EUR или повече, декларира тези парични средства пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза в Съюза или излиза от него, и ги предоставя на тяхно разположение за контрол.

Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 10д, ал. 3 от ВЗ, съгласно която в случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства подлежат на деклариране, но приносителят е преминал през зелен коридор ("нищо за деклариране") или устно е заявил това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, това се смята за „невярно декларирана информация“. Съдът посочил, че е установено и никоя от страните не оспорва обстоятелството, че г-н Б е пренасял в себе си сумата от 19000 щатски долара, но че не било установено по категоричен начин същият да е преминал зеления коридор. Съдът констатирал, че и петимата пътници са тръгнали по зеления коридор, но когато са били върнати, са тръгнали по червения коридор, като при въпрос на митническите служители към жалбоподателя какви парични средства има в себе си, той не съумял да се ориентира, но посочил, че има в себе си и пари, които не са негови, като останалите проверявани лица също посочили, че в него има и техни пари, които те му били предоставили, тъй като единствено той имал подходяща за съхранение чанта, като в този случай митническите служители е можело и е следвало да предоставят на жалбоподателя съответната декларация, в която той да посочи с точност пренасяната от него сума, като такива е можело да бъдат раздадени и на останалите преминаващи проверка лица.

Съдът е посочил, че митническите служители директно са преминали към съставянето на АУАН, въпреки че жалбоподателят и съпругата му вече са се е намирали в червения коридор и тя дори е заявила добросъвестно, че носи повече от допустимата за недеклариране сума.

На тези констатации съдът приел, че няма осъществен състав на административно нарушение по чл. 18, ал. 2 ВЗ и че не е налице и опит, който дори и да е бил осъществен, се явява ненаказуем, каквото е изискването на чл. 9, ал. 2, б. „а“ ЗАНН. Т.е. в случая жалбоподателят като пътник не е преминал изцяло зеления коридор, без да декларира подлежащата на деклариране и пренасяна от него парична сума, за да се приеме, че е налице осъществен състав на административно нарушение по чл. 18, ал. 2 ВЗ.

Съдът на изложените констатации и изводи приел, че НП е незаконосъобразно и го отменил.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.