Решение № 1375 от 26.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1375 гр. Варна, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110200241 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на О. Б. срещу Наказателно постановление № BG2024/2000-207/ НП от 20.12.2024 г., издадено от В. Л. К. - с.д. директор на Териториална дирекция „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 6681,20 лв. на основание чл. 18, ал. 2 вр. чл.

10а, ал. 2 от Валутния закон (ВЗ).

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се твърдения, че намиращите се у жалбоподателя и съпругата му парични средства са били на всички пет човека от групата, като всяка сума е била отделена с ластик и надписан ас бележка на кого принадлежи Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител адв. В. С. поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят в правото си на лична защита посочва, че на въпроса на митничаря дали има пари е отговорил утвърдително, като е уточнил, че не всички от тях са били негови, а е имало такива и на негови роднини. Изразява благодарността си към българската държава и посочва, че не може да повярва, че проверката се е развила по този начин.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Териториална дирекция „Митница Варна“ в Агенция Митници чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като излага съображения за неговата законосъобразност, сочейки че предпиемайки движение по зеления коридор без да 1 декларира намиращата се у него валута в размер над допустимия жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. На свой ред претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възанграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.10.2024 г., на МП Летище Варна, А. Х. Г. - на длъжност инспектор в ТД на АМ и Ф. И. А., на длъжност главен инспектор в ТД на АМ са проверявали пътниците пристигнали с полет 6Н713 от Тел Авив, Израел за Варна, България.

Измежду пътниците били жалбоподателят О. Б. и съпругата му И. Ш., както още трима техни роднини, измежду които и св. А. Г..

В салона за пристигащи пътници зоната за митнически контрол била с ясно разграничени коридори, обособени с различни цветове и светещи табели с надписи "Червен коридор - за деклариране" и "Зелен коридор - нищо за деклариране" на български и английски език.

Петимата се насочили към зеления коридор, откъдето преминавали лицата, които нямали нищо за деклариране, като в този момент и селктирани по метода „анализ на риска“ св. А. Г. върнал пътниците за проверка.

След като жалбоподателят представил документ за самоличност бил установен като О.

Б. (Oleksandr Bibikov), украински гражданин, родена на 04.11.1974г. бил помолен да постави пренасяния от него багаж на лентата на стационарен рентген и да премине през „червен коридор“. Била изброена паричната сума, която жалбоподателят пренасял – 19 000 щатски долара, които се намирали в носената от него лична чанта и за които той не попълнил декларация по установения за това ред.

За извършените контролни действия бил съставен Протокол за извършена митническа проверка №24BG002003M041762/01.10.2024г., който бил преведен на руски език и подписан от О. Б. (Oleksandr Bibikov).

На основание чл. 41 от ЗАНН с разписка за задържане №24014963/ 01.10.2024 г. е задържана недекларираната валута – 19 000 USD (деветнадесет хиляди) щатски долара, която е внесена в касата на ТД Митница Варна с приходен касов ордер за валута №1/01.10.2024 г.

При проверката на пътниците било установено, че всички лица пренасят парични средства, но само пренасяните от * (И. Ш.) и * (О. Б. ) подлежат на деклариране пред митническите органи.

Паричните средства, които не са били декларирани по установения ред пред митническите органи от О. Б. в размер на 19 000 USD (деветнадесет хиляди) щатски долара били с равностойност, преизчислена в български лева по курс на Българска народна банка за митнически цели ( 1 USD = 1,75821лв.) към датата на извършване на нарушението 2 01.10.2024г., възлизаща на основание чл.12, ал.2 от ВЗ на 33406 лева, като стойността им превишавала лимита за пренасяне през границата на страната от трета страна на валута без деклариране - 10 000 (десет хиляди) евро.

Св. Г. приел, че при тези фактически констатации е налице нарушение на чл. 10а, ал. 2 ВЗ, поради което на основание чл. 18, ал. 2 ВЗ съставил АУАН срещу жалбоподателя.

Актът бил преведен на разбираем за лицето руски език от В. * - младши експерт при ГКПП Аерогара Варна в деня на съставянето му и бил предявен на * (О. Б. ) да го подпише.

Той вписал в акта, че разбира съдържанието му, но не е съгласен с него и отказал да го подпише на мястото отредено за подпис на нарушител, но се подписал под него, като посоченото обстоятелство било удостоверено, на основание чл.43, ал.2 от ЗАНН чрез подписа на свидетелката В. *.

След съставяне на акта до директора на ТД Митница Варна с вх.№321036060/10.10.2024г. е постъпило Заявление от адв. В. С. - пълномощник на И. Ш. и О. Б..

В заявлението Б. и съпругата му посочили адрес за кореспонденция. Приложени се изявленията на други трима граждани на Израел, които пътували заедно тях, а именно: А. *, * * и * *. Отправено било искане за връщане на задържаната сума по приложената банкова сметка на името на О. Б.. В заявленията на трите лица - придружители се твърдяло, че в деня на проверката, след като са попитани от проверяващите митнически служители за притежаваните от тях парични средства са отговорили, че всичките им пари се намират в И.

Ш. и О. Б., а парите са били разделени и подписани с бележки за да няма съмнение чии са и да не се объркат. Административнонаказващият орган разгледал тези твърдения, както и приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства и като ги приел за неоснователни, издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. А. Г., св. Ф. И. А. и св. А. Х. Г. и съдържащите се по преписката и изискани и приобщени в хода на съдебното следствие писмени доказателства: заявление от А. *, заявление от * *; заявление от * *, протокол за извършена митническа проверка, разписка приходен касов ордер, заповед на директора на Агенция „Митници“, служебна бележка от началник на отдел МРР в ТД Митница Варна, нареждане за превод на валута, преводно нареждане за кредитен превод, писмо от Агенция Митници, ТД Митница Варна и др.

Съдът кредитира свидетелските показания на св. А. Г., св. Ф. И. А. и на св. А. Х. Г. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира посочените писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което въз основа на тях и свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна 3 следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът в рамките на служебната проверка намира, че АУАН и НП са изготвени от длъжностни лица със съответната компетентност, но АУАН и същият е бил надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, като в хода на проведеното АНП съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на наказаното лице.

Що се отнася до материалноправната законосъобразност на издаденото НП несъмнено съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ВЗ пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи при условията и по реда, предвидени в чл. 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) №

1889/2005 (OB, L 284/6 от 12 ноември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1672".

Задължението за деклариране на парични средства, внасяни или изнасяни от Европейския съюз е нормативно установено в чл. 3, пap. 1 от Регламент (ЕС) 2018/1672, съгласно който всеки приносител, който носи в себе си парични средства на стойност 10000 EUR или повече, декларира тези парични средства пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза в Съюза или излиза от него, и ги предоставя на тяхно разположение за контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 10д, ал. 3 от ВЗ в случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства подлежат на деклариране, но приносителят е преминал през зелен коридор ("нищо за деклариране") или устно е заявил това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, това се смята за „невярно декларирана информация“.

Действително по делото е установено и никоя от страните не оспорва обстоятелството, че жалбоподателят е пренасял в себе си сумата от 19000 щатски долара, като въпреки това не се установи с категоричност същият да е преминал зеления коридор. Действително и петимата пътници са тръгнали по зеления коридор, но когато са били върнати, са тръгнали по червения коридор, като при въпрос на митническите служители към жалбоподателя какви парични средства има в себе си, той не съумял да се ориентира, но посочил, че има в себс и пари, които не са негови, като останалите проверявани лица също посочили, че в него има и техни пари, които те му били предоставили, тъй като единствено той имал подходяща за съхранение чанта, като в този случай митническите служители е можело и е следвало да предоставят на жалбоподателя съответната декларация, в която той да посочи с точност пренасяната от него сума, като такива е можело да бъдат раздадени и на останалите 4 преминаващи проверка лица. Митническите служители директно са преминали към съставянето на АУАН, въпреки че жалбоподателят и съпругата му вече са се е намирали в червения коридор и тя дори е заявила добросъвестно, че носи повече от допустимата за недеклариране сума. В случая няма осъществен състав на административно нарушение по чл. 18, ал. 2 ВЗ, като дори съдът намира, че не е налице и опит, който дори и да е бил осъществен, се явява ненаказуем, каквото е изискването на чл. 9, ал. 2, б. „а“ ЗАНН. Т.е. в случая жалбоподателят като пътник не е преминал изцяло зеления коридор, без да декларира подлежащата на деклариране и пренасяна от него парична сума, за да се приеме, че е налице осъществен състав на административно нарушение по чл. 18, ал. 2 ВЗ.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради допуснато нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода на делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.