Решение № 3668 от 20.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3668 гр. Варна, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110113659 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 342, ал. 2 ТЗ, чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „А. Л. Б.“ ЕАД твърди, че с ответника „П. Е. ОУ“ ООД сключили Договор за финансов лизинг с опция за придобиване на собствеността № **** от 29.06.2022 г., по силата на който на ответника бил предоставен за ползване срещу задължение за плащане на месечни лизингови вноски лек автомобил марка „BMW“, молел „530d xDrive“, шаси №*******.

Съгласно договора плащанията следвало да се извършват съобразно погасителен план, на 60 месечни вноски с падеж 15-то число на съответния месец. Уговорено било лизингодателят да издава на лизингополучателя фактури за дължимите плащания, като покана за изпълнение на всяко отделно задължение. В т. 10 от договора била предвидена неустойка за забава в размер на 0.20 % на ден върху общата стойност на просрочените плащания. Наред с дължимите лизингови вноски ответникът следвало да заплаща и всички разходи за данък и застраховки на лизинговата вещ.

Ищецът поддържа, че през м. март 2023 г. ответното дружество започнало да изпада в забава при плащанията. Заявява, че не са заплатени единадесетата и дванадесетата лизингова вноска, за които са издадени фактури съответно от 15.05.2023 г. и 15.06.2023 г. на обща стойност от 3291.48 лева. Сочи, че неплатените разходи по договора за лизинг възлизат на 2125.37 лева, като същите включват незаплатен остатък в размер на 1477.81 лева по 1 вноска за имуществена застраховка „Каско“ съгласно фактура от 31.03.2023 г., сума в размер на 431.99 лева – разноски за връчване на писмо за просрочени вземания съгласно фактура от 24.04.2023 г., сума в размер на 19.99 лева – разход за имуществена санкция съгласно фактура от 02.05.2023 г., сума в размер на 195.58 лева – разход за имуществена санкция съгласно фактура от 02.05.2023 г. Излага, че поради допусната забава в плащанията на ответника е начислена неустойка по т. 10 от договора за лизинг в размер на 882.93 лева за периода от 01.04.2023 г. до 31.05.2023 г. Претендира и законната лихва за забава върху описаните вземания, начислена за периода от датата на падежа на съответната фактура до 14.10.2024 г.

Отправя искане за осъждане на ответното дружество да му заплати следните суми:

1) сумата от 3291.48 лева, представляваща лизингови вноски, дължими по Договор за финансов лизинг с опция за придобиване на собствеността № **** от 29.06.2022 г. за периода 15.05.2023 г. – 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 28.10.2024 г. до окончателното й изплащане;

2) сумата от 614.13 лева – обезщетение за забава за заплащане на задължението за сумата от 3291.48 лева, начислено за периода от 15.05.2023 г. до 14.10.2024 г.;

3) сумата от 2125.37 лева, представляваща разходи по договора за лизинг, начислени за периода от 31.03.2023 г. до 02.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 28.10.2024 г. до окончателното й изплащане;

4) сумата от 411.60 лева – обезщетение за забава за заплащане на задължението за сумата от 2125.37 лева, начислено за периода от 30.04.2023 г. до 14.10.2024 г.;

5) сумата от 882.93 лева, представляваща неустойка за забава по т. 10 от договора за лизинг, начислена за периода от 01.04.2023 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 28.10.2024 г. до окончателното й изплащане;

6) сумата от 158.99 лева – обезщетение за забава за заплащане на задължението за сумата от 882.93 лева, начислено за периода от 31.05.2023 г. до 14.10.2024 г.

Претендира разноски

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Към писмените доказателства по делото е приобщен Договор за финансов лизинг с опция за придобиване на собствеността № ****/29.06.2022 г., сключен между ищеца „А. Л. Б.“ ЕАД, в качеството на лизингодател, и ответника „П. Е. ОУ“ ООД, в качеството на лизингополучател, ведно с 2 приложенията към него /л. 11 и сл./. По силата на т. 2 във вр. с т. 1, б. „а“ от същия лизонгодателят се е задължил да предостави за полване на лизингополучателя срещу възнаграждение, определно по размер и в срокове съгласно погасителен план /Приложение № 1 към договора/, лек автомобил марка „BMW“, модел „530d xDrive“. Съгласно т. 6 от договора лизингополучателят дължи заплащане на първоначална лизингова вноска в размер на 21 772.51 евро, платима в тридневен срок от сключване на договора и 60 месечни лизингови вноски съгласно погасителен план. Наред с изложеното лизингополучателят дължи на лизингодателя разходи за застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ /т. 6.4/. Съгласно т. 15.2 застрахователната премия по застраховка „Каско“ за първата година е в размер на 4187.79 евро, разпределена на четири вноски по 1046.95 евро, с включен данък. Изрично т. 16 от договора предвижда, че до прехвърляне на собствеността или връщане на вещта лизингополучателят заплаща застрахователни премии съгласно уведомление за дължима сума. С т. 10 страните са уговорили, че лизингополучателят дължи мораторна неустойка в размер на 0.20 % на ден върху общата стойност на просрочените плащания.

Съгласно приемо-предавателен протокол от

22.06.2023 г. лизингополучателят е е върнал лизинговата вещ на лизингодателя.

Видно от съдържанието на погасителния план, представляващ Приложение № 1 към договора за лизинг, уговорените месечни погасителни вноски са дължими на 15-то число от месеца, считано от 15.07.2022 г. до 15.06.2027 г. Конкретно претендираните единадесетата и дванадесетата лизингова вноска са в размер от по 776.11 евро с ДДС.

На л. 64-81 от делото са приложени издадени от ищеца фактури в периода от 31.03.2023 г. до 30.06.2023 г., с които са осчетоводени задължения на ответника по процесния договор за лизингови вноски, разходи и неустойка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По претенцията за лизингови вноски и начислено върху тях обезщетение за забава:

Дължимостта на главната претенция по чл. 342, ал. 2 ТЗ е обусловена от наличието на валидно сключен договор за лизинг, въз основа на който ищцовото дружество да е предоставило на ответника лек автомобил, а последният да се е задължил да заплати за ползването му възнаграждение под формата на лизингови вноски.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства се потвърждава, че между страните е сключен договор за лизинг, въз основа на който на ответното дружество е предоставен лек автомобил марка „BMW“, модел „530d xDrive“.

Налице е приемо-предавателен протокол, удостоверяващ връщането на лизинговата вещ, от което може да се заключи, че лизингодателят е изпълнил основното си задължение по договора – да предаде на лизингополучателя държането на лизинговата вещ. Към момета на връщането /22.06.2023 г./ претендираните с исковата молба единадесета и дванадесета вноска са 3 падежирали съгласно представения погасителен план, поради което и безспорно ответникът дължи заплащането им. Същите са на обща стойност 1552.22 евро /с левова равностойност в размер на 3035.88 лева/, като до този размер предявеният иск с правно основание чл. 342, ал, 2 ТЗ следва да бъде уважен. За разликата над него до предявения размер от 1682.91 евро /на колкото се равнява сумата от 3291.48 лева/ същият следва да бъде охвърлен като неоснователен.

Тъй като в сключения между страните договор лизинговите вноски са уговорени в евро, при постановяване на решението следва да бъде съобразено задължителното тълкуване, дадено с ТР № 2/29.04.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК. С последното е прието, че съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи. Изрично в мотивите на тълкувателния акт е прието, че кредиторът – ищец не може едностранно да определя и да търси левовата равностойност на вземанията си, възникнали в чуждестранна валута, вкл. по курсовете по чл. 12, ал. 1 ВЗ и чл. 29 ЗБНБ, като в случай че е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Приема се, че по този начин не се нарушава установеното в гражданския процес диспозитивно начало, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. Тези съображения важат и за вземанията за разходи и неустойка по договора.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи заплащане на законната лихва върху всяка от просрочените вноски за периода от датата на падежа на същата до окончателното й изплащане.

Съдът, като съобрази определения с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че дължимата лихва за забава върху претендираните лизингови вноски е, както следва: върху единадесетата вноска съгласно погасителен план /с падеж 15.05.2023 г./ в размер на 776.11 евро, за периода от 15.05.2023 г. до 14.10.2024 г. – 291.16 лева; върху дванадесетата вноска съгласно погасителен план /с падеж 15.06.2023 г./ - в размер на 776.11 евро, за периода от 15.06.2023 г. до 14.10.2024 г. – 276.24 лева. Следователно общо дължимото обезщетение за процесния период възлиза на 567.40 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, като за разликата над него до претендирания размер от 614.13 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По претенцията за разходи по договора за лизинг и начислено върху тях обезщетение за забава:

Съгласно изложените в исковата молба твърдения тази претенция е формирана като сбор от дължим вноска за имуществена застраховка „Каско“, разноски за връчване на писмо за просрочени вземания и разходи за имуществени санкции.

4

От съдържанието на договора за лизинг се установява, че страните се уговорили лизингополучателят да заплаща на лизингодателя дължимите премии за застраховка „Каско“ на лизинговия автомобил, като за първата година от срока на договора техният размер е изрично описан – сума в общ размер от 4187.79 евро, разпределена на четири вноски по 1046.95 евро, с включен данък. Доколкото ответникът не е навел твърдения за извършено плащане, нито са представени подобни доказателства съдът намира, че в посочената част претенцията за разходи по договора за лизинг се установява по основание и размер от самия договор. Поради изложеното и този иск следва да бъде уважен до сумата от 755.59 евро /представляваща равностойността на 1477.81 лева/.

Що се отнася до остатъка от претенцията, независимо от разпределената му доказателствена тежест, ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи действителното извършване на начислените разходи. Издадените от ищеца фактури сами по себе си не са основание за плащане – такова е доставката на услугата, а фактурите удостоверяват този факт за данъчни цели /Решение № 46 от 27.03.2008 год. на ВКС по т.д. № 454/2008 год., ІІ т.о./. Касае се за едностранно съставени от ищеца частни документи, които имат единствено формална, но не и материална доказателствена сила. Предвид изложеното за разликата над сумата от 755.59 евро /представляваща равностойността на 1477.81 лева/ до претендирания размер на вземането за разходи по договора за лизинг от 1086.68 евро /с равностойност 2125.37 лева/ искът с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Върху посочената сума за застрахователна премия ответникът дължи заплащане на законната лихва за периода от 30.04.2023 г. /падежа на съответната фактура/ до 14.10.2024 г., която възлиза на 290.50 лева. До този размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, като за разликата над него до сумата от 411.60 лева същият следва да бъде отхвърлен.