Чл. 1
Този закон урежда:
1. сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица;
2. презграничните преводи и плащания;
3. сделките с чуждестранна валута по занятие;
4. сделките с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие, техния износ, внос и преработката им;
5. износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност;
6. събирането, поддържането и предоставянето на статистическа информация за платежния баланс на страната;
7. упражняването на валутен контрол.
Чл. 2 Свобода за извършване на сделки, действия и плащания
(1) Доколкото в този закон не е установено друго, всички действия, сделки и плащания по чл. 1, т. 1 – 5 се извършват свободно.
(2) Добиването на благородни метали и скъпоценни камъни от находища, които са публична държавна собственост, се извършва при спазване на изискванията, установени в действащото законодателство.
Чл. 3 Извършване на сделки като обменно бюро и финансова къща
(1) Сделки с валута в наличност по занятие може да извършва лице, регистрирано по Търговския закон, което е вписано в публичен регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро.
(2) Физическите лица-търговци, както и членовете на управителните или контролните органи и неограничено отговорни съдружници в юридическите лица по ал. 1 не трябва да са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и да са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
(3) В Министерството на финансите се води и поддържа публичен регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. Вписването в регистъра се извършва в 14-дневен срок от подаването на всички документи, изискуеми в наредбата по ал. 5.
(4) За вписването в регистъра по ал. 3 се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(5) Министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за вписване в регистъра по ал. 3, както и изискванията към дейността на обменните бюра.
(6) За извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин като финансова къща се изисква писмено разрешение (лицензия) от Българската народна банка (БНБ).
(7) В БНБ се води и поддържа публичен регистър на лицата, извършващи дейност като финансови къщи.
(8) Българската народна банка издава наредба за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение (лицензия) и за изискванията към дейността на финансовите къщи.
Чл. 4 Регистрация в Българската народна банка
(отменен)
(1) Подлежат на регистрация в Българската народна банка, преди тяхното извършване, сделките между местни и чуждестранни лица със:
1. ценни книжа на паричния пазар, емитирани от чуждестранни лица;
2. ценни книжа на капиталовия пазар, емитирани от чуждестранни лица;
3. дялови участия в дружества, които са чуждестранни лица;
4. всички производни на инвестициите по т. 1 – 3.
(2) Подлежат на регистрация в Българската народна банка, преди тяхното извършване, сделките за:
1. предоставяне на финансови кредити между местни и чуждестранни лица;
2. откриване на влогови сметки на местни лица в банки – чуждестранни лица;
3. даване на обезпечение от местно лице за обезпечаване на задължения между чуждестранни лица или на задължения на местни към чуждестранни лица.
(3) Не е необходима регистрация в случаите по ал. 1, когато:
1. сделката води до пряка инвестиция;
2. обектите на прехвърляне са допуснати до търговия на организиран пазар на ценни книжа в страната по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества;
3. страна по сделката е инвестиционен посредник, получил разрешение за извършване дейност в чужбина по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
(4) Сделките по ал. 1 и 2 се извършват без регистрация в Българската народна банка, когато страна по тях е търговска банка, получила разрешение за извършване на банкова дейност в чужбина по реда на Закона за банките, както и когато стойността на сделката е до 2000 лв. включително.
Чл. 5 Извършване и отказ за извършване на регистрация
(отменен)
(1) При подаване на заявление за извършване на регистрация заявителят представя данни, определени от Българската народна банка.
(2) Българската народна банка може да отказва регистрация на сделките по чл. 4, ал. 1 и 2 с мотивитирано решение.
(3) Българската народна банка отказва регистрация, когато установи, че:
1. заявителят не е представил данните по ал. 1 или е представил неверни данни;
2. заявителят е представил неверна декларация на органа или на институцията по чл. 7;
3. заявителят не е представил отчет или декларация в установените срокове по чл. 10 или е представил неверен отчет или декларация;
4. сделката, за която се иска регистрация, е забранена с нормативен акт.
(4) Когато Българската народна банка е отказала извършване на регистрация на основание ал. 3 поради представяне на неверни данни по т. 1, 2 и 3 или поради забрана за извършване на сделката по т. 4, заявителят може да иска регистрация по чл. 4 не по-рано от две години след отказа на Българската народна банка.
(5) При отказ за извършване на регистрация поради непредставяне на данните по ал. 1 или на отчета и декларацията по чл. 10 в установените от Българската народна банка срокове регистрацията може да бъде извършена след тяхното представяне.
(6) Условията и редът за извършване на регистрацията се определят с наредба на Българската народна банка.
Чл. 6 Преводи и плащания към чужбина
(1) Търговските банки и БНБ извършват преводи и плащания към чужбина след деклариране на основанието за превода пред тях.
(2) Лице, което извършва превод или плащане на валута към чужбина, равностойността на която надхвърля 25 000 лв., представя на банката сведения и документи, определени в наредба на БНБ.
(3)
Чл. 7 Събиране на информация за нуждите на статистиката на платежния баланс
(1) За нуждите на статистиката на платежния баланс се водят регистри за всяка сделка и плащане между местно и чуждестранно лице и за всеки презграничен превод и плащане на стойност, определена от БНБ с наредба, но не по-малка от 5000 лв., от:
1. търговските банки и БНБ; 2.министерствата и държавните агенции;
3. Централния депозитар и емитентите на поименни ценни книжа на капиталовия пазар, за които действащото законодателство не предвижда регистрация от Централния депозитар;
4. инвестиционните посредници, застрахова-телите и пенсионните фондове;
5. нотариусите, съответно съдиите по вписванията.
(2) Лицата, извършващи плащането или превода, представят на лицата по ал. 1, т. 1 статистическа форма по образец, утвърден от БНБ.
(3) Лицата по ал. 1, т. 1 отказват действия по извършване на плащането или превода, ако не им бъде представена статистическата форма по ал. 2.
(4) При постъпване на средства от чужбина местните лица — получатели на средствата, попълват статистическите форми по ал. 2 в 30-дневен срок от уведомлението за превода от лицата по ал. 1, т. 1.
(5) Всяка сделка във връзка с първоначалното извършване на преки инвестиции в чужбина от местни юридически лица или еднолични търговци, както и за предоставяне на финансови кредити между местни юридически лица или еднолични търговци и чуждестранни лица, подлежи на деклариране пред БНБ за нуждите на статистиката на платежния баланс в срок 15 дни след нейното сключване.
(6) Когато местно юридическо лице или едноличен търговец нарежда на местна банка превод на средства във връзка с вече предоставен от или на чуждестранно лице финансов кредит, местната банка изпълнява нареждането за превод след удостоверяване декларирането на финансовия кредит от местното юридическо лице или едноличен търговец по реда на ал. 5.
(7) Декларирането по ал. 5 се извършва еднократно и при всеки следващ превод се удостоверява пред обслужващата местна банка с вече заверената от БНБ декларация.
(8) Събраната по ал. 1 и 4 информация се предоставя на БНБ по ред, определен с наредбата по ал. 11.
(9) Органите и институциите по ал. 1 не могат да предоставят на други лица и институции събраната от тях информация, която е търговска или банкова тайна, освен ако това е предвидено в друг закон.
(10) Българската народна банка може да публикува и да предоставя на други лица и институции само обобщени данни.
(11) Българската народна банка издава наредба по прилагането на този член.
Чл. 8 Предоставяне на информация на Българската народна банка
(1) Българската народна банка може да изисква от всяко лице информация, която е от значение за платежния баланс на страната.
(2) Всяко лице е длъжно да предостави на БНБ необходимата за статистиката на платежния баланс информация при спазване на изискванията за нейното съдържание.
Чл. 9 Регистри на преките инвестиции и на инвестициите в недвижими имоти
(отменен)
(1) Българската народна банка предоставя на Министерството на финансите информация относно:
1. преките инвестиции на местни лица в чужбина и на чуждестранни лица в страната, която не е банкова тайна;
2. инвестициите в недвижими имоти на местни лица в чужбина и на чуждестранни лица в страната, която не е банкова тайна.
(2) Министерството на финансите създава и поддържа при спазване на търговската тайна и изискванията за защита на класифицираната информация, представляваща служебна тайна:
1. регистър на преките инвестиции на местни лица в чужбина и на чуждестранни лица в страната;
2. регистър на инвестициите на чуждестранните лица в недвижими имоти в страната, както и на инвестициите на местни лица в недвижими имоти в чужбина;
3. регистър на финансовите задължения на местни лица към чуждестранни лица.
(3) Министерството на финансите обменя информация с Агенцията за чуждестранни инвестиции относно преките инвестиции и инвестициите в недвижими имоти на чуждестранни лица в страната при спазване на търговската и служебната тайна.
Чл. 10 Отчетност на вземания и задължения
(1) Местните юридически лица и едноличните търговци са длъжни чрез статистически форми да отчитат пред БНБ всяко тримесечие вземанията си от и задълженията си към чуждестранни лица, както и преките си инвестиции в чужбина.
(2) Местните физически лица отчитат ежегодно до 31 март пред БНБ чрез статистически форми вземанията си от и задълженията си към чуждестранни лица по финансови кредити, ако сборът от тези вземания или задължения надхвърля левовата равностойност на 50 000 лв. към 31 декември на предходната календарна година.
(3) Българската народна банка определя реда за прилагане на този член в наредбата по чл. 7, ал. 11.
Чл. 10а Митнически регистър
(1) Митническите органи водят регистри за търговските кредити по износа и вноса и за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица, както и за износа и вноса на подлежащите на деклариране съгласно чл. 11 левове и чуждестранна валута в наличност.
(2) В случай на търговски кредити по износа и вноса или на финансов лизинг между местни и чуждестранни лица пред митническите органи се подава декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.
(3) При внос и износ на левове и чуждестранна валута в наличност в размер, подлежащ на деклариране съгласно чл. 11, физическите лица представят на митническите органи декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.
(4) Министърът на финансите издава наредба за прилагането на този член.
Чл. 11 Износ и внос на левове и чуждестранна валута в наличност
(1) Местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и изнасят неограничено количество левове и чуждестранна валута в наличност при спазване на определените в този закон изисквания.
(2) Размерът на подлежащата на деклариране пред митническите органи валута при внос и износ на суми над 5000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност се определя в наредбата по ал. 6.
(3) При износ на суми над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност местните и чуждестранните физически лица декларират пред митническите органи размера и произхода на паричните средства, като представят удостоверение от съответното данъчно подразделение, че нямат просрочени задължения.
(4) Извън случаите по ал. 3 за суми над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност, чуждестранните физически лица декларират пред митническите органи само размера и вида на изнасяните парични средства, когато тяхната стойност не надвишава размера на внесената и декларирана валута.
(5) Износът и вносът на левове и чуждестранна валута в наличност чрез пощенски пратки е забранен, с изключение на пратки с обявена стойност. Тази забрана не се отнася за БНБ и за търговските банки.
(6) За прилагането на този член министърът на финансите издава наредба, съгласувана с БНБ.
Чл. 12 Курсове на чуждестранните валути към лева
(1) Българската народна банка котира ежедневно курсовете на определени от нея чуждестранни валути към лева, които се ползват за счетоводни и статистически цели.
(2) По предложение на Министерството на финансите Българската народна банка определя и курсове на валути по платежни споразумения.
(3) Равностойността на чуждестранните валути към лева за нуждите на декларирането по чл. 11 се определя съгласно митническото законодателство.
Чл. 13 Добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие
(1) Лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие, са длъжни да се регистрират в Министерството на финансите в 14-дневен срок преди започване на дейността.
(2) В Министерството на финансите се води и поддържа публичен регистър на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие. За вписването в регистъра се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(3) Министерският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за вписване в регистъра по ал. 2, както и изискванията към дейността на лицата по ал. 1.
(4) Златните и сребърните изделия, изработени в страната или внесени от чужбина с търговска цел, подлежат на проверка за установяване съдържанието на чисто злато и сребро (титър) и на маркиране по ред, определен с наредбата по ал. 3. Златните изделия се търгуват само в търговски обекти, разположени в сгради или други стационарни постройки, с изключение на продаваните от производителите им изделия на народните художествени занаяти.
Чл. 14 Внос и износ на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях
(1) Местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и да изнасят благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях, като ги декларират пред митническите органи по ред, установен от министъра на финансите.
(2) Вносът и износът на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях чрез пощенски пратки са забранени, с изключение на пратки с обявена стойност.
(3) Забраната по ал. 2 не се отнася за БНБ и за търговските банки.
Чл. 15 Валутен контрол
(1) Министърът на финансите, Българската народна банка и пощенските служби упражняват контрол за спазването на този закон и на нормативните актове, издадени по неговото прилагане.
(2) Министърът на финансите чрез своите специализирани органи извършва проверки по спазването на закона.
Чл. 16 Правомощия на органите по валутен контрол
(1) Митническите органи следят за спазването на закона при износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност и на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях.
(2) Данъчните органи проверяват дейността на лицата по чл. 3, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, като при осъществяване на проверките имат право:
1. на свободен достъп до служебните помещения на проверяваните лица;
2. да изискват документи, сведения и писмени обяснения;
3. да проверяват наличностите в левове и в чуждестранна валута, както и наличностите и качеството на благородните метали и скъпоценните камъни;
4. да извършват насрещни проверки при клиенти на проверяваните лица;
5. да използват помощта на вещи лица.
6. да налагат мерки за обезпечаване на доказателства по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(3) Органите на БНБ:
1. упражняват контрол върху търговските банки за спазване изискванията на закона и на нормативните актове по прилагането му;
2. упражняват контрол върху финансовите къщи за спазване на изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му;
3. упражняват контрол за спазване на изискванията по чл. 4, чл. 11, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 3;
4. могат да проверяват верността на информацията, събирана по реда на чл. 7 и 10.
(4) Лицата, извършващи дейност като финансови къщи, предоставят на Българската народна банка отчети и доклади по форма, съдържание и срокове, определени от банката.
(5) При извършване на проверки на място на лицата, осъществяващи дейност като финансова къща, органите на БНБ разполагат с правомощията по чл. 64 от Закона за банките.
(6) Лицата, за които според обстоятелствата може да се приеме, че извършват сделки с чуждестранна валута в нарушение на чл. 3, ал. 1, са длъжни при поискване да предоставят на проверяващите органи на Министерството на финансите и на БНБ писмени обяснения и документи, както и да осигурят извършването на проверки на място. При извършване на проверките проверяващите органи на Министерството на финансите и на БНБ разполагат с правомощията по ал. 2, 3 и 5.
(7)
(8) Пощенските служби упражняват контрол по спазване изискванията на чл. 11, ал. 5 и чл. 14, ал. 2 и уведомяват митническите органи за констатираните от тях нарушения.
(9) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие,, на органите по чл. 15 и по този член при упражняване на техните правомощия.
Чл. 17 Принудителни административни мерки
При установяване на нарушения на този закон и на нормативните актове по прилагането му:
1. министърът на финансите или оправомощено от него лице може:
2. Българската народна банка може:
3.
4.
Чл. 18 Административнонаказателни разпоредби
(1) Който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11, ал. 1, 2, 3, 4 или 5, чл. 14, ал. 1 и 2 и чл. 16, ал. 6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Ако нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.
(2) Лице, което извършва обмяна на валута в нарушение на чл. 3, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., ако е юридическо лице или едноличен търговец.
(3) Лице, вписано в регистъра по чл. 3, ал. 3, което извърши нарушение във връзка с дейността си по този закон или на наредбата по чл. 3, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.
(4) Лице по чл. 13, ал. 1, което извърши нарушение във връзка с дейността си по чл. 13 или на нормативен акт по неговото прилагане, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а ако нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.
(5) При повторно нарушение по ал. 1-4 на нарушителя се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.
(6) При извършване на нарушение по ал. 2, 3 или 4, независимо от наложената глоба, съответно имуществена санкция, наказващият орган може да лиши нарушителя от право да упражнява съответната дейност за срок от един до шест месеца, а при повторно нарушение-за срок от два месеца до една година.
(7) В случаите на налагане на административно наказание по ал. 6 с наказателното постановление се прилага и принудителната административна мярка запечатване на обект.
(8) Изпълнението на административното наказание по ал. 6 и на принудителната административна мярка по ал. 7 се прекратява от органа, който ги е наложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло.
(9) Лишаването от право да се упражнява съответната дейност по ал. 6, както и принудителната административна мярка по ал. 7, подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго.
(10) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1-6 се съставят от оправомощени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.
Чл. 19
(1) Който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 7, чл. 8 и чл. 10, ал. 2 се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) За нарушение по чл. 7, чл. 8 и чл. 10, ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(3) Юридическо лице или едноличен търговец, извършващ дейност като финансова къща, без да е получил разрешение (лицензия) от БНБ, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
(4) Лице, лицензирано по чл. 3, ал. 6, което извърши нарушение на този закон или на нормативен акт по неговото прилагане, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 25 000 лв.
(5) Търговска банка, която наруши разпоредбите на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане при извършване на сделки и действия с чуждестранна валута или с благородни метали, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 25 000 лв.
(6) Длъжностно лице от търговска банка, което наруши или допусне да се нарушат изискванията на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, се наказва с глоба в размер от 500 до 2500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(7) В случай на повторно нарушение виновното лице се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер, както следва:
1. по ал. 1-от 500 до 2500 лв.;
2. по ал. 2-от 4000 до 20 000 лв.;
3. по ал.3-от 15 000 до 75 000 лв.;
4. по ал. 4-от 10 000 до 50 000 лв.;
5. по ал. 5-от 10 000 до 50 000 лв.;
6. по ал. 6-от 1000 до 5000 лв.
(8) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1-7 се съставят от оправомощени от управителя на БНБ длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от управителя на БНБ или от оправомощени от него длъжностни лица.
Чл. 20
Предметът на нарушението се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен.
Чл. 21
Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на този закон:
1. „благородни метали“ са златото, среброто и платината в обработен и необработен вид;
2. „местно лице“ е:
3. „чуждестранно лице“ е всяко физическо или юридическо лице, което не отговаря на условията по т. 2, както и чуждестранните дипломатически, консулски, търговски и други представителства, международните организации, членовете на тези представителства и организации, техният персонал и обслужващите ги чуждестранни граждани и членовете на техните семейства, както и пребиваващите в Република България с цел обучение или медицинско лечение, независимо от срока на пребиваване.;
3а. „постоянно пребиваване" е пребиваване в Република България с право на неопределен срок. Физическите лица по т.2 и 3 установяват наличие или липса на постоянно пребиваване в страната по смисъла на този закон чрез декларация.
4. „чуждестранна валута“ е парична единица, която е законното платежно средство във всяка чужда държава, както и колективните валути;
5. „чуждестранна валута в наличност“ са банкноти и монети, които са законно платежно средство в чужда държава,;
6. „търговски кредит“ е всеки кредит, свързан с продажбата на стоки или с предоставянето на услуги, който е отпуснат от продавача/купувача на стоката или от изпълнителя/получателя на услугата по конкретната сделка;
7. „финансов кредит“ е предоставяне на парични средства със задължение за връщане, което не е търговски кредит.В понятието „финансов кредит" се включват и финансовият лизинг, встъпването в дълг и прехвърлянето на вземания по финансов кредит.;
8. „пряка инвестиция в чужбина" е:
9.
10.
11. „извършване на сделки с чуждестранна валута по занятие“ е:
12. „обменно бюро“ е търговец, който извършва по занятие сделки с валута в наличност;
13. „финансова къща“ е търговец, който извършва по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин.
14. „повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение;
15. „изделие на народните художествени занаяти" е изделие, изработено от лице, вписано в регистъра на занаятчиите или в регистъра на майсторите по Закона за занаятите.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
Обменните бюра, на които Българската народна банка е отнела разрешението да извършват сделки с чуждестранна валута поради нарушения на банковото или валутното законодателство, извършени след 1 януари 1995 г., нямат право да извършват такива сделки в продължение на 5 години от влизането в сила на този закон.
§ 3
Всички лица, които извършват дейност като обменни бюра, са длъжни да се регистрират в Министерството на финансите в 45-дневен срок от влизането в сила на този закон. Лице, неподало заявление за регистрация в посочения срок, губи правото да извършва сделки като обменно бюро.
§ 4
Всички лица, извършващи дейност като финансови къщи, са длъжни в 45-дневен срок от влизането в сила на този закон да подадат заявление до Българската народна банка за подмяна на издаденото им разрешение. Лице, неподало заявление в посочения срок, губи правото да извършва дейност като финансова къща.
§ 5
Този закон отменя Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (обн., ДВ, бр. 51 от 1966 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1968 г., бр. 92 от 1969 г., бр. 53 и 99 от 1989 г., бр. 25 от 1991 г. и бр. 10 от 1993 г.; бр. 40 от 1996 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 1996 г.; бр. 95 от 1996 г. – Решение № 15 на Конституционния съд от 1996 г.).
§ 6
В Закона за административното производство (обн., ДВ, бр. 90 от 1979 г.; изм., бр. 9 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 25 и 61 от 1991 г., бр. 19 от 1992 г., бр. 65 и 70 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 15 и 89 от 1998 г.) в чл. 34, т. 2 думите „по Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол“ се заменят с „по Валутния закон“.
§ 7
В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г., попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г., ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г.) в чл. 10 ал. 1 се отменя.
§ 8
В 3-месечен срок от обнародването на този закон Министерският съвет, министърът на финансите и Българската народна банка приемат наредбите по неговото прилагане.
§ 9
Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите и на Българската народна банка.
§ 10
Законът влиза в сила от 1 януари 2000 г.