Правилник за прилагане на Закона за народната просвета

Чл. 1

Системата на народната просвета полага основите на непрекъснато образование на гражданите, като осигурява:

1. овладяване на общите основи и закономерности на човешкото познание;

2. усвояване и формиране на общочовешки и национални ценности, добродетели и култура;

3. развитие на индивидуалността и стимулиране на творческите заложби;

4. духовно, физическо и социално развитие и здравословен начин на живот;

5. изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура.

6. завършване на определените в Закона за народната просвета степени на образование и придобиване на професионална квалификация.

Чл. 2

(1) Гражданите ползват правото си на образование в системата на народната просвета независимо от своята възраст.

(2) Продължаването на образованието се осъществява въз основа на документ за завършен предходен клас или степен на образование.

(3) Гражданите нямат право да повтарят успешно завършен клас и повторно да придобиват образование от една и съща степен в държавните, общинските и частните училища.

Чл. 3

Системата на народната просвета се регулира от единни държавни образователни изисквания.

Чл. 4

(1) Светското образование не допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини.

(2) В светските училища религиите се изучават в исторически, философски и културен план чрез учебното съдържание на различни учебни предмети.

(3) В светските училища могат да се изучават религии в часовете, определени за задължи-телноизбираема или свободноизбираема подготовка. Обучението по учебния предмет „религия" се извършва съгласно инструкция, издадена от министъра на образованието и науката.

Чл. 5

(1) Учениците ползват правото си на безплатно образование в държавните и общинските училища, като:

1. не заплащат такси за училищно обучение в рамките на държавните образователни изисквания;

2. ползват безплатно училищната база за обучение и развитие на интересите и способностите си.

(2) За дейности извън държавните образователни изисквания в държавните и общинските училища и обслужващи звена за конкурсни изпити за приемане на ученици след завършен VII клас или след завършено основно образование, както и за професионално обучение след завършено средно образование се заплащат такси при условия и по ред, определени със заповед на министъра на образованието и науката.

Чл. 6

(1) Училищното обучение до 16-годишна възраст се осъществява в дневна форма и е задължително за всички граждани на Република България.

(2) Училището осигурява обучение в индивидуална и самостоятелна форма за ученици в задължителна училищна възраст, които съгласно издаден от компетентните органи медицински документ не могат да се обучават в дневна форма.

(3) Училищното обучение може да започне по-късно от определената в чл. 7, ал. 2 от Закона за народната просвета възраст след писмена молба на родителите или настойниците и с решение на екипа за комплексно педагогическо оценяване към регионалния инспекторат по образованието.

(4) Подготовката на децата за училище една година преди постъпването им в първи клас е задължителна и се извършва в подготвителни групи към детските градини или в подготвителен клас в училище по избор на родителите.

Чл. 6а

(1) Екипът за комплексно педагогическо оценяване по чл. 6, ал. 3 се определя за срок една година със заповед на началника на регионалния инспекторат по образованието и включва в постоянния си състав: експерта по интегрирано обучение и специални училища или експерт, на когото е възложено изпълнението на дейностите по интегрирано обучение и специални училища, в регионалния инспекторат по образованието, ресурсен учител, логопед, рехабилитатор на слуха и говора, педагог на зрително затруднени деца и ученици и психолог от съответния ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности, от съответното специално училище и от съответния логопедичен център, учител от детска градина, от общообразователно или професионално училище, учител – специален педагог от специално училище за ученици с умствена изостаналост, както и лекар, определен от съответния регионален център по здравеопазване. При необходимост по предложение на председателя на екипа в състава могат да се включват и други специалисти.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава най-късно до 1 септември на всяка календарна година.

(3) В работата на екипа по ал. 1 участват представител на отдела за закрила на детето към дирекциите за социално подпомагане и родителите или настойниците на детето или ученика. В заседанията на екипа може да участва и упълномощен от родителите или настойниците представител учител или педагог, както и педиатър или детски психиатър.

(4) Екипът за комплексно педагогическо оценяване има следните правомощия:

1. да изисква информация за:

2. да проучва документите на деца и ученици със специални образователни потребности във връзка с проведени консултации и изследвания;

3. да приема и разглежда следните документи на деца и ученици с хронични заболявания: молба от родителите или настойниците; удостоверение за раждане; лична карта на ученика; протокол от специализирана по профила на заболяването Лекарска консултативна комисия, който се актуализира ежегодно; лична амбулаторна карта, съдържаща необходимите изследвания, консултации, епикризи и други, които удостоверяват заболяването; удостоверение за завършена подготвителна група/подготвителен клас, удостоверение за завършен първи клас, удостоверение за завършен начален етап на основно образование, свидетелство за основно образование; удостоверение за преместване; документ за психолого-педагогически статус, издаден от детската градина или училището, от което идва детето или ученикът;

4. да препоръчва за интегрирано обучение или за приемане в оздравителни училища деца и ученици с хронични заболявания въз основа на документите по т. 3;

5. да извършва консултативна дейност и да осъществява психологическа подкрепа на родители или настойници при вземане на решение за избор на обучение на детето им—в интегрирано обучение и възпитание или в специално училище;

6. да извършва оценка на образователните потребности на децата и учениците със специални образователни потребности в задължителна училищна възраст и да препоръчва интегрирано обучение и възпитание или обучение в специални училища;

7. да определя до двама ученика със специални образователни потребности в паралелка; тези ученици се насочват в паралелката с най-малък брой ученици за съответния клас;

8. да съдейства за ресурсното подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности, като:

9. да представя в Министерството на образованието и науката в края на всяка учебна година писмен доклад-анализ за състоянието на интегрираното обучение и възпитание, както и за обучението в специалните училища;

10. да приема решения в срок до 30 май на всяка календарна година за отлагане за една учебна година и на основание протокол от Лекарска консултативна комисия на задължителната предучилищна подготовка или на училищното обучение на деца, които следва да постъпят в подготвителна група или съответно в първи клас, но здравословното им състояние не позволява това, като уведомява писмено родителите или настойниците; до постъпването им в първи клас по предложение на екипа за комплексно педагогическо оценяване към регионалния инспекторат по образованието тези деца се включват в определена форма на ранно въздействие в съответствие с индивидуалните им потребности.

Чл. 7

Детските градини, училищата и обслужващите звена съвместно с финансиращия орган осигуряват подкрепяща среда за интегрирано обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

Чл. 8

(1) Обучението и възпитанието на децата и учениците в системата на народната просвета се провежда на книжовен български език.

(2) В училищата, в които се изучава интензивно чужд език, учебни предмети се преподават на съответния чужд език, ако това е предвидено с училищния учебен план.

(3) Учениците, за които българският език не е майчин, могат да изучават майчиния си език в общинските училища съгласно държавното образователно изискване за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.

(4) Майчин език по смисъла на този правилник е езикът, на който детето общува в семейството си.

Чл. 9

Специални условия и ред за приемане на ученици могат да се определят с наредба на министъра на образованието и науката или с училищния учебен план.

Чл. 10

(1) Държавни детски градини, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет, са:

1. детските градини, в които се обучават, възпитават и отглеждат само деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, приети след изчерпване на всички възможности за интегрирано обучение и възпитание и при писмено изразено желание на родителите или настойниците до директора на детската градина;

2. детските градини за обучение, възпитание и отглеждане на деца на военнослужещи и граждански лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната и финансирани от бюджета на Министерството на отбраната.

(2) Държавните детски градини по ал. 1, т. 1 разполагат с материално-техническа база, осигуряваща условия за отглеждане, възпитание и обучение на деца от цялата страна.

(3) Държавни училища, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет, са:

1. училища, в които се обучават и възпитават само ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, приети след изчерпване на всички възможности за интегрирано обучение и възпитание и при писмено изразено желание на родителите/настойниците до директора на училището;

2. училища, в които се обучават и възпитават ученици с девиантно поведение;

3. училища, в които всички изучавани профили, професии и специалности задоволяват образователните интереси и потребности на повече от една област в страната;

4. българските училища в чужбина;

5. училища, в които се обучават лица, лишени от свобода.

(4) Държавни обслужващи звена, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет, са:

1. обслужващи звена, които осигуряват научно, педагогическо и информационно системата на народната просвета;

2. обслужващи звена за управление на международни проекти и програми и за оперативно управление и финансово осигуряване в системата на народната просвета;

3. Националният дворец на децата, националните детски комплекси и центровете за ученически отдих и туризъм, които организират обучение, отдих, спорт и туризъм за деца и ученици;

4.

5. ресурсни центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности.

(5) Държавните обслужващи звена разполагат с материално-техническа база, осигуряваща условия за осъществяване предмета на тяхната дейност.

(6) Държавните детски градини, училища и обслужващи звена ползват имоти, които са публична държавна собственост.

(10) Държавните детски градини по ал. 1, т. 1 предоставят образователни, психологически, консултативни, диагностични и рехабилитационни услуги за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(11) Училищата по ал. 3, т. 1 предоставят образователни, психологически, консултативни, диагностични и рехабилитационни услуги за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

Чл. 11

Общински са детските градини, училища и обслужващите звена, които са с местно значение, финансират се от общинския бюджет и ползват имоти, които са публична общинска собственост. В общинските училища могат да се обучават и ученици от други общини.

Чл. 12

(1) Държавните детски градини, училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката, след становище на инспектората по образованието на Министерството на образованието и науката. Становището на регионалния регионален инспекторат по образованието се изготвя след извършена проверка на съответното училище, детска градина или обслужващо звено. Заповедта за откриване, преобразуване или закриване на държавни детски градини, училища или обслужващи звена, за които министърът на образованието и науката не е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, се издава по мотивирано предложение от финансиращия орган.

(2) Общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката, по мотивирано предложение на кмета на общината след решение на общинския съвет и становище на инспектората по образованието на Министерството на образованието и науката.

(3) Предложението по ал. 1 и 2 за откриване или преобразуване съдържа:

1. мотиви за необходимостта от откриване или преобразуване;

2. наименование и адрес;

3. вид на детската градина, училището или на обслужващото звено;

4. степен на образование, форми на обучение, профили, професии и специалности за училището или дейности в обслужващото звено;

5. сведения за броя на децата и учениците, които ще се възпитават и обучават в детската градина, училището или в обслужващото звено, или сведения за възможностите за пренасочването им – при преобразуване;

6. декларация от вносителя за спазване изискванията на наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за здравето;

7. декларация от вносителя за спазване изискванията на наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за здравето;

8. сведения за достъпна архитектурна среда за деца със специални образователни потребности и материално-техническото, кадровото и финансовото осигуряване на дейността на детската градина, училището или на обслужващото звено;

9. писмено становище от съответния регионален център по здравеопазване – за специалните детски градини;

10. акт за собственост;

11. предложение за съхранение на задължителната документация – при преобразуване.

(4) Предложението по ал. 1 и 2 за закриване съдържа:

1. мотиви за необходимостта от закриване;

2. наименование и адрес;

3. вид на детската градина, училището или на обслужващото звено;

4. степен на образование, форми на обучение, профили, професии и специалности за училището или дейности в обслужващото звено;

5. сведения за броя на децата и учениците в детската градина, училището или в обслужващото звено;

6. сведения за допълнително финансово осигуряване при закриването на детската градина, училището или на обслужващото звено;

7. сведения за възможностите за пренасочване на децата и учениците;

8. акт за собственост и предложение за разпределение, прехвърляне и използване на сградния фонд и на материално-техническата база;

9. предложение за приемане и съхранение на задължителната документация.

(5) Предложенията за откриване на държавни детски градини се правят и се разглеждат целогодишно.

(6) Предложенията за откриване на държавни и общински училища и обслужващи звена, както и за преобразуване и закриване на държавни детски градини, държавни и общински училища и обслужващи звена се правят до 31 май на календарната година и се разглеждат за предстоящата учебна година.

(7) Предложения за преобразуване и закриване по ал. 1 и 2 поради намаляване броя на децата или учениците под нормативно определения минимум в групите или в паралелките, както и при преустановяване на образователно-възпитателния процес поради липса на ученици се правят и се разглеждат целогодишно.

(8) Министърът на образованието и науката взема решение след експертно становище по предложението в двумесечен срок от момента на постъпването му и издава заповед.

(9) Заповедта на министъра на образованието и науката по ал. 8 се обнародва в „Държавен вестник“.

(10) Отказът на министъра да издаде заповед за откриване, преобразуване или закриване на държавна детска градина, държавно или общинско училище и обслужващо звено може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 13

При закриване на държавна детска градина, на държавно или общинско училище или на обслужващо звено условията и редът за пренасочване на децата и учениците и за съхранение на задължителната документация се определят със заповед на министъра на образованието и науката.

Чл. 14

(1) Министърът на образованието и науката назначава със заповед експертна комисия за оценяване предложенията за откриване, преобразуване и закриване на държавните детски градини и на държавните и общинските училища и обслужващи звена.

(2) Експертната комисия въз основа на критериите по чл. 10 и изискванията по чл. 12 представя на министъра на образованието и науката експертно становище с предложение за:

1. откриване, преобразуване или закриване на държавни детски градини, на държавни и общински училища и обслужващи звена;

2. определяне или промяна в статута на държавните детски градини, училища или обслужващи звена.

(3) Експертната комисия по ал. 1 разглежда и предложения от общински съвет, от регионален регионален инспекторат по образованието или от директор за наименование на държавни и общински детски градини, училища и обслужващи звена. Министърът на образованието и науката въз основа на предложението на експертната комисия издава заповед.

Чл. 15

(1) Общинските детски градини се откриват, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет.

(2) За издаване на заповедта за откриване или преобразуване по ал. 1 са необходими и: санитарно разрешително от хигиенно-епидемиологична инспекция; документ за противопожарна безопасност; сведения за достъпна архитектурна среда за деца със специални образователни потребности и материално-техническото, кадровото и финансовото осигуряване дейността на детската градина.

(3) За издаване на заповедта за закриване по ал. 1 са необходими: сведение за броя на децата и за възможностите за тяхното пренасочване и сведение за приемане и съхраняване на задължителната документация.

(4) Заповедите по ал. 1 на кмета на общината се обнародват в „Държавен вестник“.

(5) При закриване на общинска детска градина условията и редът за съхранение на задължителната документация се определят със заповед на кмета на общината.

Чл. 16

Частни са детските градини и училищата, които се откриват или преобразуват по искане на български физически или юридически лица, не се финансират от държавния или от общинския бюджет и ползват собствена или наета материална база.

Чл. 17

Документите за откриване или преобразуване на частно училище или детска градина са:

1. молба до министъра на образованието и науката;

2. проект на договор за обучение;

3. документи, свързани с проекта за организация на предучилищното възпитание и подготовка или на училищното обучение:

4. документи, свързани с материално-техническата база:

5. документи за осигуряване на медицинското обслужване на децата и учениците - до-говор с медицински специалист и копие от документ, удостоверяващ завършено образование, придобита професионална квалификация и специалност на медицинското лице, страна по договора.

6. уведомително писмо от здравното заведение, осъществяващо амбулаторно-поликлинична помощ на съответната територия, че ще осигури медицинското обслужване на децата или учениците;

7. сведение за директора и учителския състав, съдържащо следните данни: трите имена, завършено образование, придобита специалност, присъдена професионална квалификация и копие от диплома за завършено образование;

8. копие от съдебно решение за регистрация, ако вносителят е юридическо лице, или свидетелство за съдимост, ако вносителят е физическо лице;

9. декларация за осигурени учебно-технически средства и материално-техническа база, необходими за провеждане на учебно-възпитателния процес;

10. документ за платена държавна такса по тарифата на таксите, които се събират в системата на народната просвета;

11. копие от уведомително писмо, изпратено до кмета на общината, в която се открива училището или детската градина.

Чл. 18

(1) Документите по чл. 17 се внасят в Министерството на образованието и науката целогодишно. Подадените до 31 януари документи се разглеждат за откриване или преобразуване на училище за предстоящата учебна година.

(2) Министърът на образованието и науката назначава със заповед експертна комисия за разглеждане на документите по чл. 17. Въз основа на експертното становище на комисията министърът взема решение в двумесечен срок от постъпването на документите по чл. 17, като:

1. издава заповед, с която се разрешава откриване или преобразуване на частна детска градина или училище; заповедта се обнародва в „Държавен вестник“;

2. отказва откриване или преобразуване на частна детска градина или училище, за което се уведомява вносителят; отказът може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 19

(1) Български с чуждестранно участие са детските градини и училищата, които се откриват или преобразуват по искане на регистрирани в Република България сдружения между български и чуждестранни физически и/или юридически лица, не се финансират от държавния бюджет и ползват собствена или наета материална база.

(2) За откриване или преобразуване на детски градини и училища по ал. 1 в Министерството на образованието и науката се внасят съдебно решение за регистрирано в Република България сдружение между български и чуждестранни физически или юридически лица и документите по чл. 17, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10 и 11.

(3) Документите по ал. 2 за откриване и преобразуване на български училища с чуждестранно участие се внасят в Министерството на образованието и науката в срок до 31 януари на годината, за която се иска откриването или преобразуването.

(4) Чуждестранни са детските градини и училищата, които се откриват или преобразуват по искане на чуждестранни юридически лица в съответствие с международни спогодби, не се финансират от държавния бюджет и ползват собствена или наета материална база.

(5) За откриване и преобразуване на детски градини и училища по ал. 4 в Министерството на образованието и науката се внасят документите по чл. 17, т. 1, 3, 5, 7 и 10 съобразно условията на подписаната спогодба.

(6) Министърът на образованието и науката в четиримесечен срок от постъпването на документите по ал. 2 и 5 внася в Министерския съвет съответно предложение. Министерският съвет с решение открива или преобразува детските градини или училищата по ал. 1 и 4.

(7) Училищата и детските градини по ал. 1 и 4 придобиват качество на юридически лица от деня на обнародването на решението на Министерския съвет в „Държавен вестник“.

Чл. 20

В актовете на органите по чл. 18, ал. 2, т. 1 и чл. 19, ал. 6 се посочват:

1. наименованието и адресът на училището или детската градина;

2. видът на училището и степента на образование;

3. правото на училището да издава официален документ за завършен клас или степен на образование и/или документ за професионална квалификация;

4. лицето, което представлява училището или детската градина.

(5) Въз основа на експертното становище на комисията при неотстраняване на несъответствията или неспазване на срока по ал. 1 министърът на образованието и науката не внася предложението по ал. 2. Отказът може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 21

(1) Детските градини и училищата по чл. 16 и 19 се закриват, когато:

1. назначена от министъра на образованието и науката експертна комисия установи, че не се спазват изискванията на този правилник и на държавни образователни изисквания по чл. 16 от Закона за народната просвета;

2. не се допускат контролни органи на Министерството на образованието и науката или не се изпълняват предписанията на контролните органи;

3. в срок две години след обнародването на акта за откриването не е започнала учебно-възпитателната дейност;

4. физическото лице, получило разрешение за откриване на детската градина или училището, е осъдено на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление или при смърт на физическото лице;

5. дейността на юридическото лице, получило разрешение за откриване на детската градина или на училището, се прекратява.

(2) В случаите по ал. 1, т. 4 и 5 детската градина и училището не се закриват, ако в едномесечен срок от настъпване на посочените обстоятелства трети лица представят в Министерството на образованието и науката документите по чл. 17. При наличие на повече кандидати за продължаване дейността на детската градина или училището преференции ползват наследниците по права линия и/или по завещание. Министърът на образованието и науката взема решение по предложение на комисията по чл. 18, ал. 2, която разглежда документите и провежда събеседване с кандидатите.

(3) Детските градини и училищата по чл. 16 и 19 могат да се закриват и по искане на лицата, които ги представляват.

(4) Актовете за закриване се издават от органа, разрешил откриване или преобразуване на детската градина или училището, и се обнародват в „Държавен вестник“.

(5) При закриване на училището условията и редът за пренасочване на учениците, както и за съхранение на училищната документация се определят със заповед на министъра на образованието и науката.

Чл. 22

Изискванията за откриване, преобразуване и закриване на детските градини и училищата по чл. 16 и 19, както и за промени по чл. 20 се определят с наредба на министъра на образованието и науката.

Чл. 23

(1) Духовни са училищата, чието откриване се разрешава със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на съответния централен орган на признатата религиозна институция в страната. Духовните училища са за лица, завършили основно образование.

(2) Министърът на образованието и науката разрешава откриването на духовни училища, в които не се придобива средно образование, по реда на ал. 1, след представянето на следните документи:

1. молба от съответния централен орган на религиозната институция в страната;

2. документ, удостоверяващ признаването на изповеданието по реда на Закона за изповеданията;

3. декларация, подписана от вносителя, че ще обучава лица, завършили основно образование;

4. документ за осигурена материална база;

5. санитарно разрешително от хигиенно-епидемиологична инспекция;

6. списък на лицата, които ще извършват подготовката за ритуални нужди, и копие от документите им за завършено образование.

(3) Министърът на образованието и науката разрешава откриването на духовни училища, в които се придобива средно образование, по реда на ал. 1, при спазване изискванията на чл. 17, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10 и 11, чл. 18 и чл. 23, ал. 2, т. 2.

(4) Училищата по ал. 2 и 3 се закриват по искане на централния орган на съответната религиозна институция в страната, открила училището. Училищата по ал. 3 се закриват и в случаите и по реда, предвидени по чл. 21, ал. 1, т.1, 2 и 3, и когато дейността на религиозната институция е прекратена.

Чл. 24

Българските държавни училища в чужбина се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на външните работи в съответствие с международните договорености.

Чл. 25

(1) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващите звена имат право на:

1. наименование, символи, седалище и официален адрес, който съответства на адреса на дирекцията им;

2. собствен кръгъл печат и/или печат с държавния герб;

3. банкова сметка;

4. данъчен номер и шифър по Булстат.

(2) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена имат право да:

1. притежават собствено недвижимо и движимо имущество и да се разпореждат с него;

2. предоставят собствени движими вещи и недвижими имоти под наем, реализират поименни компенсационни бонове и компенсаторни записи, извършват квалификационна и творческа дейност, образователни и други услуги, ако това не е във вреда на образователно-въз-питателния процес и при спазване на санитарно-хигиенните изисквания;

3. се разпореждат самостоятелно с бюджетните си средства;

4. патентоват и продават продукти от своята дейност;

5. определят вътрешната си организация и училищните символи, ритуали и униформено облекло;

6. определят начина на приемане на децата и учениците в съответствие с нормативните актове;

7. определят организацията, методиката и средствата на обучение и възпитание;

8. издават документи за завършен клас, степен на образование и за професионална квалификация, ако са им предоставени права за това;

9. сключват договори за асоцииране с юридически лица от страната и чужбина, без да нарушават държавните интереси.

(3) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена носят отговорност за:

1. изпълнението на държавните образователни изисквания, засягащи дейността им;

2. създаването на условия за опазването на живота и укрепване здравето на децата и учениците по време на обучението и възпитанието им, както и на територията си;

3. законосъобразното изразходване на бюджетните средства и опазването на материално-техническата си база;

4. извършването на дейности и прояви, които противоречат на законите в страната, ограничават правата и свободите на личността или нарушават учебно-възпитателния процес.

(4) Частните детски градини и училища, българските детски градини и училища с чуждестранно участие, чуждестранните детски градини и училища и духовните училища, в които се придобива средно образование, освен правомощията по ал. 1, т. 1, 3 и 4, ал. 2 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 имат и следните права и задължения:

1. да притежават собствен печат;

2. да издават документи за завършен клас, степен на образование и за професионална квалификация.

(5) Като юридическо лице държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена се представляват от директор, чиито права и задължения се уреждат с този правилник.

Чл. 26

(1) Детските градини са подготвителни институции в системата на народната просвета, в които се отглеждат, възпитават и обучават деца от 3-годишна възраст до постъпването им в I клас.

(2) Възпитанието и обучението на децата в детските градини се организира и провежда в съответствие с държавното образователно изискване за предучилищното възпитание и подготовка и осигурява готовност на децата за училище.

Чл. 27

(1) Детските градини са:

1. целодневни, полудневни, седмични;

2. специални—за деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(2) Към детски градини по ал. 1 или към училища могат да се организират полудневни, подготвителни или сезонни групи за деца от предучилищна възраст.

(3) За децата в подготвителните групи, които не владеят добре български език, се осигурява допълнително обучение по български език.

(4) В целодневните и седмичните детски градини могат да се откриват яслени групи за деца от 3 месеца до 3 години. Детски градини с яслени групи са обединени детски заведения за деца от 3 месеца до постъпване в I клас.

(4) Яслените групи към детските градини се откриват и организират своята дейност при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването.

Чл. 28

(1) В детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 се приемат деца с писмена молба или заявление за постъпване в подготвителна група на родителите или настойниците. Към молбата или заявлението се прилагат копие от акта за раждане и медицински документи, издадени от съответния териториален здравен орган.

(2) В детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 2 постъпват деца със специални образователни потребности и/ или с хронични заболявания при писмено изразено желание на родителите или настойниците, когато всички други възможности за обучение и възпитание в детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 са изчерпани." 3.Създава се ал. 4: „(4) Децата от подготвителните групи към детските градини по ал. 1 могат да се преместват в друга подготвителна група към детска градина или подготвителен клас към училище. Преместването се извършва с удостоверение за преместване.

(3) В детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 в група се приемат до 2 деца със специални образователни потребности.

(4) Групите по ал. 3 се формират с минимален брой деца.

(5) В детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 обучението и възпитанието на децата със специални образователни потребности се осъществява съгласно държавното образователно изискване за предучилищно възпитание и подготовка и държавното образователно изискване за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(6) В детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1, в които са приети деца със специални образователни потребности, както и в детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 2 със заповед на директора се създава екип, който се състои от: председател— учител на група, и членове: психолог ресурсен учител,, учител — специален педагог, логопед. В работата на екипа участват родителите или настойниците, както и други специалисти при необходимост.

(7) Екипът по ал. 6 извършва оценка на образователните потребности, проследява динамиката в развитието на деца със специални образователни потребности и разработва индивидуални образователни програми за тяхното обучение, възпитание и развитие. Тези програми се утвърждават от директора на детската градина.

Чл. 29

(отменен)

Дейността в специалните детски градини се организира и осъществява съгласно държавното образователно изискване за обучението на деца с хронични заболявания и/или със специфични образователни потребности.

В детските градини по чл. 10, ал. 1, т. 2 може да се приемат и деца, чиито родители или настойници не са военнослужещи или граждански лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, когато броят на децата не е достатъчен за формиране на групи и при условия и по ред, определени с правилника за дейността на детската градина.

Чл. 29

Чл. 30

(1) За отглеждане, възпитание и обучение на децата в детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 родителите или настойниците заплащат такси съгласно Закона за местните данъци и такси.

(2) Родителите или настойниците на децата в подготвителните групи към детските градини не заплащат такси за задължителната подготовка на децата за училище преди постъпването им в първи клас.

(3) От такси могат да се освобождават родителите или настойниците на деца, приети в специални детски градини, ако това е предвидено с нормативен акт.

(4) В детските градини посещението на децата може да бъде прекъсвано и подновявано по всяко време с предварително уведомяване от родителите или настойниците. За времето, през което детето не е посещавало детската градина, не се заплаща такса. В подготвителните групи се допуска отсъствие само по уважителни причини.

(5) В държавните и общинските детски градини могат да се извършват допълнителни педагогически и други услуги по желание на родителите или настойниците срещу заплащане съобразно интересите и потребностите на децата.

Чл. 31

Броят на децата в група в държавните и общинските детски градини се определя с наредба на министъра на образованието и науката.

Чл. 32

Училищата са образователно-възпитателни институции в системата на народната просвета, които осигуряват завършването на клас, придобиването на степен на образование и/или на професионална квалификация.

Чл. 33

(1) Училищното образование според съдържанието на подготовката е общо и професионално.

(2) Общото образование осигурява усвояването на общообразователния минимум и на знания и умения на по-високо равнище чрез задължителноизбираемата или чрез профилираната подготовка съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и за учебното съдържание.

(3) Професионалното образование осигурява усвояването на общообразователния минимум и придобиването на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, за учебното съдържание, за професионалното образование и обучение и за придобиването на квалификация по професия.

(4) Професионалното обучение осигурява придобиването на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания за професионалното образование и обучение и за придобиването на квалификация по професия.

Чл. 34

(1) Училищното образование според степента е основно и средно.

(2) Основното образование се осъществява на два етапа – начален и прогимназиален.

(3) Началният етап е от I до IV клас включително. Обучението се осъществява в начални училища, основни училища, средни общообразователни училища, училища по изкуствата и в специални училища.

(4) Прогимназиалният етап е от V до VIII клас включително. Обучението се осъществява в прогимназиални училища, основни училища, средни общообразователни училища, училища по изкуствата и в специални училища.

(5) Средното образование е с четиригодишен срок на обучение след завършено основно образование. Обучението се осъществява в гимназии, профилирани гимназии, средни общообразователни училища, професионални гимназии или техникуми, спортни училища, училища по изкуствата и в специални училища.

(7) На учениците до 16-годишна възраст в населено място, в което няма съответно училище по чл. 26, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за народната просвета, се осигурява безплатен транспорт и/или интернатно обучение в средищно училище в най-близкото населено място на територията на общината.

Чл. 35

(1) В I клас постъпват деца на 7 години, навършени в съответната календарна година. Деца, навършили 6 години, могат да постъпят в I клас по преценка на родителите или настойниците им, ако физическото и умственото им развитие позволява това.

(2) Общините в срок до 30 април изготвят списък на децата, които следва да постъпят в I клас, и го изпращат в срок до 15 май в училищата на територията си.

Чл. 36

(1) Децата постъпват в I клас на държавните и общинските училища по молба на родителите или настойниците им. В училищата по изкуствата и в паралелките по изкуства и спорт в основни и в средни общообразователни училища учениците могат да постъпят в I клас след проверка на способностите им, ако това е предвидено с нормативен акт или с училищния учебен план.

(2) Училището се избира от родителите или настойниците.

Чл. 37

(1) За деца, които следва да постъпят в I клас, но здравословното им състояние не позволява това, училищното обучение се отлага с решение на диагностична комисия към инспектората по образованието на Министерството на образованието и науката.

(2) В I клас на специалните училища постъпват деца, насочени от екипа по ал. 1, при условията и по реда на държавните образователни изисквания за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(3) В училищата по чл. 26, ал. 1, т.1 — 10 от Закона за народната просвета, в които се обучават интегрирано ученици със специални образователни потребности, както и в училищата по чл. 66, ал. 1, т.2, 3, 4 и 5 със заповед на директора се създава екип, който се състои от: председател—учител в паралелката, и членове: психолог и/или педагогически съветник ресурсен учител,, учител—специален педагог, логопед, учители. В работата на екипа участват родителите или настойниците, а при необходимост и други специалисти.

(4)

(5) Екипът по ал. 3 извършва оценка на образователните потребности, проследява динамиката в развитието на деца със специални образователни потребности и разработва индивидуални образователни програми за тяхното обучение, възпитание и развитие. Тези програми се утвърждават от директора на училището.

Чл. 38

(отменен)

(1) За деца, които следва да постъпят в I клас и не владеят български език и/или нямат готовност за постъпване в училище, се организира подготвителен клас.

(2) В случаите по ал. 1 директорът на училището в срок до 30 май назначава със заповед комисия и определя организацията на дейността ѝ. В състава на комисията се включват представители на училището и общината. В срок до 30 юни директорът на училището въз основа на протокол от назначената комисия организира, след съгласуване с общината, подготвителен клас.

(3) На децата, завършили подготвителен клас, училището издава педагогически характеристики за училищната им готовност.

Чл. 39

Училището и детската градина изпращат сведение за децата, постъпили в подготвителна група, подготвителен клас и първи клас в срок до 30 септември в съответната община, където се води списък на децата, които следва да постъпят в първи клас.

Чл. 40

(1) Децата и учениците от подготвителен и от I до IV клас в държавните, общинските и частните училища могат да се преместват в друго училище при условия и по ред, определени от приемащото училище, през време на цялата учебна година. Преместването се извършва с удостоверение за преместване, издадено от директора на училището, в което ученикът се е обучавал, а за децата от подготвителния клас - и удостоверение за училищната им готовност.

(2) След издаването на удостоверението за преместване директорът на училището уведомява писмено общината, където ученикът е включен в списъка на децата, подлежащи на задължително училищно обучение.

(3) Директорът на приемащото училище в 7-дневен срок от записването на преместения ученик писмено уведомява общината по местоживеенето му, и директорът на училището, в което се е обучавал.

Чл. 41

(1) На децата, завършили подготвителна група или подготвителен клас, се издава удостоверение за завършена подготвителна група или подготвителен клас.

(2) На учениците, завършили I клас, училището издава удостоверение, в което се вписва обща годишна оценка с думи за резултатите от обучението по всички учебни предмети.

(2) На учениците, завършили IV клас, училището издава удостоверение за завършен начален етап на основното образование.

(5) На ученици със специални образователни потребности, които се обучават интегрирано и са завършили IV клас, но не са усвоили държавните образователни изисквания за начален етап на основното образование по обективни причини, училището издава удостоверение за завършен IV клас. В него се вписват резултатите от обучението по индивидуалните образователни програми.

Чл. 42

(1) Учениците, завършили началния етап на основното образование, продължават обучението си в V клас. В държавните и общинските училища по изкуствата и в паралелките по изкуства и спорт в държавните и в общинските основни и средни общообразователни училища учениците могат да постъпят в V клас след проверка на способностите им, ако това е предвидено с нормативен акт или с училищния учебен план.

(2) Ученици със специални образователни потребности, които се обучават интегрирано и са завършили IV клас, но не са усвоили държавните образователни изисквания за начален етап на основното образование по обективни причини, продължават обучението си в V клас.

(3) В професионалните училища и паралелките за професионално обучение в основни, прогимназиални, средни общообразователни и в специални училища могат да постъпят ученици в VI или в VII клас.

(4) В държавните и общинските спортни училища могат да постъпят ученици в VI, VII или в VIII клас след проверка на способностите им, ако това е предвидено с нормативен акт.

Чл. 43

В паралелките по изкуства и спорт в държавните и общинските основни и средни общообразователни училища учениците могат да постъпят в класове от началния и прогимназиалния етап на основното образование след проверка на способностите им, ако това е предвидено с нормативен акт.

Чл. 44

Учениците от V до VIII клас в държавните, общинските и частните училища могат да се преместват в друго училище при условия и по ред, определени от приемащото училище, през време на цялата учебна година, но не по-късно от 30 учебни дни преди приключването на всеки учебен срок. Преместването се извършва с удостоверение за преместване, издадено от директора на училището, в което ученикът се е обучавал, и при спазване изискванията на чл. 40, ал. 2 и 3.

Чл. 45

(1) Завършването на клас от прогимназиалния етап на основното образование се удостоверява с ученическа книжка.

(2) На учениците се издава удостоверение за завършен клас за приемане в училищата, в които се постъпва след проверка на способностите или чрез конкурсен изпит, за постъпване от VI или от VII клас в професионални училища и в паралелки за професионално обучение в основни, прогимназиални, средни общообразователни и в специални училища, както и по тяхно желание.

Чл. 46

(1) На учениците, завършили VIII клас, училището издава свидетелство за основно образование съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и за документите за системата на народната просвета.

(2) На учениците със специални образователни потребности, които се обучават интегрирано и са завършили VIII клас, но не са усвоили държавните образователни изисквания за основно образование по обективни причини, училището издава удостоверение за завършен VIII клас. В него се вписват резултатите от обучението по индивидуалните образователни програми.

(3) На учениците, завършили VIII клас в специални училища за деца с умствена изостаналост, училището издава удостоверение за завършен VIII клас съгласно държавните образователни изисквания за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания и за документите за системата на народната просвета.

Чл. 47

Обучението на ученици в VIII клас, освен в училищата по чл. 34, ал. 4, може да се провежда и в училища, в които се постъпва след завършен VII клас: профилирани гимназии или профилирани паралелки в средни общообразователни училища, професионални гимназии или техникуми. Тези училища издават и свидетелство за завършено основно образование.

Чл. 48

(1) Учениците, завършили основно образование, могат да продължат обучението си в IX клас на средни общообразователни училища, гимназии, професионални гимназии, техникуми, професионални училища, училища по изкуствата, специални училища или в паралелки за придобиване на професионална квалификация в средни общообразователни и специални училища и в гимназии.

(2) Учениците, завършили VII клас, могат да продължат обучението си в VIII клас на профилирани гимназии, професионални гимназии, техникуми, училища по изкуствата, спортни училища или в профилирани паралелки в средни общообразователни училища.

(3) Ученици със специални образователни потребности, които са завършили VIII клас и не са усвоили държавните образователни изисквания за основно образование по обективни причини, могат да продължат обучението си в IX клас на училища, които организират професионално обучение по част от професия или по професия за придобиване на първа степен на професионална квалификация, или в IX клас на непрофилирани паралелки в средни общообразователни училища или гимназии по индивидуална образователна програма.

(4) Учениците по чл. 46, ал. 3 могат да продължат обучението си в IX клас на училищата, които организират професионално обучение по част от професия или по професия за придобиване на първа степен на професионална квалификация, или в IX клас на непрофилирани паралелки в средни общообразователни училища или гимназии по индивидуална образователна програма.

(5) Паралелки за придобиване на професионална квалификация в средни общообразователни училища и гимназии се разкриват в населени места, в които няма професионални училища.

Чл. 49

(1) Приемането по утвърден държавен план-прием се извършва:

1. за ученици, завършили VII клас или основно образование – в профилирани гимназии, професионални гимназии, техникуми, професионални училища, училища по изкуствата, профилирани паралелки в средни общообразователни училища и в паралелки за придобиване на професионална квалификация в средни общообразователни и специални училища и в гимназии;

2. за ученици, завършили VI и VII - за професионално обучение в професионални училища, професионални гимназии и колежи и в паралелки в основни, прогимназиални, средни общообразователни и специални училища;

3. за ученици, завършили V, VI или VII клас – в спортни училища.

(2) С държавния план-прием се определя броят на учениците в държавните и общинските училища по ал. 1.

(3) Държавният план-прием се утвърждава за всяка учебна година в срок до 30 март със заповед на:

1. министъра на образованието и науката - за държавните профилирани гимназии и спортни училища и за профилираните паралелки в държавните средни общообразователни училища и гимназии;

2. министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството - за държавните и общинските професионални гимназии, професионални училища и професионални колежи, за паралелките за придобиване на професионална квалификация в основни, прогимназиални, средни общообразователни, спортни и специални училища;

3. министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на младежта и спор-та - за държавните и общинските спортни училища;

4. началника на регионалния инспекторат по образованието - за общинските профилирани гимназии, за профилираните паралелки в общинските средни общообразователни училища и гимназии;

5. министъра на културата - за училищата по изкуствата.

(4)

(5) Началникът на инспектората по образованието в срок до 1 март предлага на министъра на образованието и науката да утвърди държавния план-прием по ал. 3, т.1 — 3.

(7) Началникът на инспектората по образованието утвърждава държавния план-прием по ал. 3, т. 2 въз основа на направените в срок до 1 март предложения на директорите на училищата, съгласувани със съответните финансиращи органи.

(8) Редът за утвърждаване на държавния план-план-прием за училищата по изкуствата се определя от министъра на културата.

Чл. 50

(1) Приемането на учениците в VIII или IX клас в държавните и общинските средни общообразователни училища, гимназии, профилирани гимназии, профилирани паралелки в средни общообразователни училища, профилирани паралелки по изкуства и спорт в средни общообразователни училища се извършва след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката, а приемането на ученици в VI, VII или VIII клас в държавните и общинските спортни училища се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувана с министъра на младежта и спорта.

(2) В държавните и общинските спортни училища и училищата по изкуствата и в профилираните паралелки по изкуства и спорт в средни общообразователни училища учениците се приемат след проверка на способностите им.

(3) В държавните и общинските професионални гимназии, техникуми и професионални училища и в паралелките за придобиване на професионална квалификация в прогимназиални, основни, средни общообразователни и спортни училища и в гимназии учениците се приемат при условия и по ред, определени с държавното образователно изискване за професионалното образование и обучение и с училищния учебен план.

(4) Приемането на ученици в специалните училища, с изключение на възпитателните учи-лища-интернати, социално-педагогическите интернати и болничните училища, се извършва след насочване от екипа за комплексно педагогическо оценяване към регионалния инспекторат по образованието и при условията и по реда на държавното образователно изискване за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(5) В училищата по изкуствата учениците се приемат при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката и на министъра на културата.

(6) В държавните и общинските училища се приемат в паралелка до 5 ученици с хронични заболявания и/или със специфични образователни потребности.

(7) Извън случаите на ал. 6 в държавните и общинските училища може да се осигури интегрирано обучение в паралелка до 2 ученика със специални образователни потребности по предложение на екипа по чл. 6а.

Чл. 51

(1) Ученици могат да се преместват в паралелка на същото или в друго училище по чл. 34, ал. 5 и в професионално училище при наличие на свободни места в приемащото училище.

(2) За свободни места се считат местата до утвърдения държавен план-прием, които включват:

1. незаетите места;

2. освободените през учебната година места.

(3) Свободните места се обявяват от директора в тридневен срок от освобождаването им в училището и в инспектората по образованието на Министерството на образованието и науката.

(4) Преместването на учениците се извършва, както следва:

1. през време на цялата учебна година, но не по-късно от 30 учебни дни преди края на всеки учебен срок – по същия профил, специалност или професия и при смяна на профилирана паралелка или професия с непрофилирана паралелка;;

2. след успешно завършен клас при смяна на:

(5) При различие между училищните учебни планове учениците полагат приравнителни изпити при условия и по ред, определени от приемащото училище.

(7) Учениците по ал. 6, които усвояват държавните образователни изисквания за клас, етап или степен на образование, продължават обучението си по учебния план на приемащото училище.

Чл. 52

(1) Учениците могат да се преместват при условията на чл. 51, ал. 4, т. 1 над утвърдения държавен план-прием в следните случаи:

1. по социални или здравословни причини;

2. при смяна на местоживеенето поради смяна на местоработата на родителите или настойниците.

(2) В случаите по ал. 1 ученикът се премества със заповед на директора на приемащото училище въз основа на представени документи, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1 и 2. При отказ на директора на приемащото училище началникът на инспектората по образование взема решение относно преместването на ученика.

(3) При преместване на ученици до 16 г. в населено място, в което няма училище, се осигурява безплатен транспорт или интернатно обучение в средищно училище в най-близкото населено място на територията на общината.

Чл. 53

При преместване директорът на училището, в което ученикът се е обучавал, издава удостоверение за преместване и в 14-дневен срок изпраща изисканото от директора на приемащото училище копие от личния картон на ученика. В случаите, когато ученикът е подлежащ на задължително училищно обучение, преместването се извършва при спазване и на изискванията по чл. 40, ал. 2 и 3.

Чл. 54

(1) Учениците не могат да се преместват:

1. в последния гимназиален клас при смяна на: непрофилирана гимназиална паралелка с профилирана; профил с друг профил; специалност с профил или професия с профил;

2. в последните два гимназиални класа при смяна на: специалност или професия съответно с друга специалност или професия; профил със специалност или професия; непрофилирана гимназиална паралелка със специалност или професия; специалност с професия или професия със специалност.

(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат в случаите на връщане на ученик след заличаване на наказанието по чл. 139, ал. 1, т. 4.

Чл. 55

(1) Завършването на гимназиален клас – IX, X, XI и XII, се удостоверява с ученическа книжка.

(2) На ученици, навършили 16 години, които напускат училището, се издава удостоверение за завършен клас.

Чл. 56

(1) На учениците, завършили успешно ХII клас и положили успешно държавните зрелостни изпити, се издава диплома за завършено средно образование.

(2) Когато ученикът не се е явил или не е положил успешно държавните зрелостни изпити по свое желание, се издава удостоверение за завършен гимназиален етап.

(3) Когато ученикът със специални образователни потребности не е усвоил държавните образователни изисквания за придобиване на средно образование по обективни причини, училището издава удостоверение за завършен гимназиален етап, в което вписва резултатите от обучението по индивидуалните образователни програми.

(4) Документите по ал. 2 и 3 не удостоверяват завършено средно образование.

(5) Дипломата по ал. 1 и удостоверенията по ал. 2 и 3 се издават от училището, в което ученикът е завършил ХII клас.

Чл. 57

(1) Завършено професионално образование се удостоверява с диплома за завършено средно образование или удостоверение за завършено средно образование и със свидетелство за професионална квалификация и/или свидетелство за правоспособност.

(2) Документите по ал. 1 се издават независимо един от друг съгласно държавното образователно изискване за документите за системата за народната просвета, като:

1. дипломата за завършено средно образование се издава по реда на чл. 56;

2. свидетелството за професионална квалификация се издава на ученици, завършили XII клас и положили успешно изпитите за придобиване на професионална квалификация съгласно държавните образователни изисквания за професионалното образование и обучение, за придобиването на квалификация по професии и за системата на оценяване;

3. свидетелството за правоспособност за професии, упражняването на които изисква правоспособност, се издава при условия и по ред, определени с наредби на министъра на образованието и науката, освен ако в друг нормативен акт не е предвидено друго.

Чл. 58

(1) Завършено професионално обучение се удостоверява със свидетелство за основно образование и/или свидетелство за професионална квалификация, свидетелство за правоспособност, удостоверение за професионално обучение.

(2) Документите по ал. 1 се издават независимо един от друг съгласно държавното образователно изискване за документите за системата за народната просвета.

(3) Свидетелството за основно образование се издава на ученици, които едновременно с професионалното си обучение са усвоили и общообразователния минимум за основно образование, съгласно държавното образователно изискване за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.

(4) Свидетелството за професионална квалификация се издава на ученици, които са завършили професионалната подготовка и са положили успешно изпитите за придобиване на професионална квалификация, съгласно държавните образователни изисквания за професионалното образование и обучение, за придобиването на квалификация по професии и за системата на оценяване.

(5) Свидетелството за правоспособност за професии, упражняването на които изисква правоспособност, се издава при условия и по ред, определени с наредби на министъра на образованието и науката, освен ако в друг нормативен акт не е предвидено друго.

(6) Удостоверението за професионално обучение се издава на ученици, които са завършили професионална подготовка и са положили успешно изпитите за придобиване на професионална квалификация по част от професията, както и за актуализиране или за разширяване на професионалната квалификация, съгласно държавните образователни изисквания за професионалното образование и обучение и за системата на оценяване.

Чл. 59

Свидетелството за професионална квалификация и свидетелството за правоспособност се издават от училището, в което ученикът е завършил професионалната подготовка.

Чл. 60

Получената оценка на държавен зрелостен изпит и на изпит за придобиване на професионална квалификация е окончателна. Когато получената оценка е слаб (2), ученикът може да се яви отново на съответния изпит без ограничения за възраст и брой изпитни сесии.

Чл. 61

(1) Лицата, придобили право да се явят на държавни зрелостни изпити и/или на изпити за придобиване на професионална квалификация, могат да се явяват на тях в училището, в което са се обучавали, при спазване изискванията на действащия учебен план по отношение на броя на изпитите и формата за оценяване към момента на явяването.

(2) В случаите, когато училището е закрито, лицата по ал. 1 се явяват на държавни зрелостни изпити и/или на изпити за придобиване на професионална квалификация в определено със заповед на началника на инспектората по образованието на Министерството на образованието и науката училище.

Чл. 62

(1) За провеждането на държавните зрелостни изпити в частните училища, българските училища с чуждестранно участие, чуждестранните училища и в духовните училища, в които се придобива средно образование, началникът на инспектората по образованието на Министерството на образованието и науката назначава пълномощник за всяко училище.

(2) Пълномощникът участва при провеждането на изпитите и изготвя констативен протокол за спазването на държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, за системата за оценяване и за документите за системата на народната просвета.

(3) При констатирани нарушения на организацията и провеждането на изпитите началникът на инспектората по образованието представя на министъра на образованието и науката доклад, към който прилага констативния протокол на пълномощника.

(4) Върху дипломата за завършено средно образование се полагат подпис на пълномощника и печат на Министерството на образованието и науката. В случаите по ал. 3 върху дипломата може да се положи подпис на пълномощника и печат на Министерството на образованието и науката след разрешение от министъра на образованието и науката.

(5) Дипломите за завършено средно образование, издадени от училищата по ал. 1, се вписват в регистрационна книга, която се води в Министерството на образованието и науката.

Чл. 63

(1) Дубликат на удостоверение за завършен клас, удостоверение за завършен начален етап на основното образование, свидетелство за основно образование, диплома за средно образование, свидетелство за професионална квалификация, свидетелство за правоспособност и удостоверение за професионално обучение се издава от директора на училището, издало оригиналния документ.

(2) Дубликатът се издава по молба на заинтересуваното лице в случай, че документът по ал. 1 е изгубен, унищожен или е станал негоден за ползване.

Чл. 64

(1) Дубликатът се издава при наличие на училищна документация, от която е видно, че оригиналният документ е издаден.

(2) В случай, че училището, издало оригиналния документ, е закрито, заинтересуваното лице подава молба до училището, където се съхранява училищната документация.

(3) Когато училищната документация не се съхранява в друго училище, дубликатът се издава от училище, определено от началника на инспектората по образованието на Министерството на образованието и науката, въз основа на издаден документ от Държавния архив.

(4) В случай, че липсва училищната документация за издаване на дубликат, заинтересуваните лица могат да установят правата си по съдебен ред.

Чл. 65

(1) Дубликатът се издава по образец съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета.

(2) За издаване на дубликат се заплаща такса, определена със заповед на министъра на образованието и науката.

Чл. 66

(1) В специалните училища могат да се обучават ученици:

1. с хронични заболявания — оздравителни и болнични;

2. със сензорни увреждания — с увреден слух, с нарушено зрение;

3. с езиково-говорни нарушения—;

4. с умствена изостаналост — помощни;

5. с множество увреждания;

6. с девиантно поведение — възпитателни училища-интернати и социално-педагогически интернати.

(2) По изключение в училищата извън ал. 1 могат да се откриват паралелки за ученици с увреден слух по предложение на екипа за комплексно педагогическо оценяване към регионалния инспекторат по образованието.

(3) По изключение само в началния и прогимназиалния етап на основни и средни общообразователни училища извън ал. 1 могат да се откриват паралелки за ученици с умствена изостаналост и паралелки за ученици с множество увреждания по предложение на екипа за комплексно педагогическо оценяване към регионалния инспекторат по образованието.

(4) Между учениците в специалните и останалите паралелки задължително се планират съвместни дейности и съвместно обучение по учебни предмети от учебния план.

(5) Паралелки за професионално обучение за ученици с умствена изостаналост могат да се откриват по предложение на екипа за комплексно педагогическо оценяване към регионалния инспекторат по образованието в училищата, които организират професионално обучение по част от професия или по професии за придобиване на първа степен на професионална квалификация.

Чл. 67

(1)

(2) настаняването на учениците във възпитателните училища-интернати и социалнопедагогическите интернати се извършва при условия и по ред, определени с правилници на министъра на образованието и науката.

Чл. 68

(1) Специалните училища за ученици с хронични заболявания са оздравителни, санаториални и болнични.

(2) Оздравителните училища са от интернатен тип, за обучение на ученици от I до XII клас, и в тях се организира учебно-възпитателна и лечебна работа само за ученици, боледуващи от заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, храносмилателната и пикочно-половата, костно-мускулната и/или нервната система, и/или на ендокринните жлези и обмяната.

(3) Санаториалните училища са за обучение на ученици от I до VIII клас и се организират към санаториумите.

(4) Болничните училища се организират към болниците и са за обучение на ученици от I до XII клас, чийто престой за лечение е не по-малък от 30 дни.

Чл. 69

Специалните училища за ученици със сензорни увреждания са за обучение на ученици от I до XII клас с увреден слух или с нарушено зрение и са от интернатен тип.

Чл. 70

(1)

(2) Логопедични кабинети могат да се организират за диагностична и корекционно-възпитателна дейност на езика и говора на деца в предучилищна възраст и на ученици от I до XII клас с езиково-говорни нарушения.

(3) Логопедични кабинети и кабинети за рехабилитация на слуха и говора и на зрението могат да се откриват към детските градини и училищата съгласувано с финансиращия орган при условия и по ред, определени със заповед на министъра на образованието и науката, началника на инспектората по образованието или кмета на общината.

Чл. 71

Специалните училища за обучение на ученици от I до VIII клас с умствена изостаналост са помощни училища и са от полуинтернатен или от интернатен тип. В тези училища може да се организира професионално обучение.

Чл. 72

(1)

(2) Паралелки за ученици с множество увреждания могат да се организират и в специални училища по чл. 66, ал. 1, т.2 и 4.

Чл. 73

(1) Специалните училища за обучение на ученици с девиантно поведение са възпитателни училища-интернати и социалнопедагогически интернати.

(2) Възпитателните училища-интернати са за обучение на ученици от I до XII клас, извършили противообществени прояви. В тези училища може да се организира професионално обучение.

(3) Социалнопедагогическите интернати са за обучение на ученици от I до VIII клас, които нямат подходящи условия за живот в семейството си, лишени са от родителски грижи и надзор, извършили са или съществуват предпоставки да извършат противообществени прояви. В тези училища може да се организира професионално обучение.

Чл. 74

За лица, лишени от свобода, се организира обучение в училище в затвор или в поправителен дом. В тези училища се осигурява възможност за придобиване на основно или средно образование и/или за професионално обучение.

Чл. 75

(1) Вечерните училища се организират за обучение на лица, навършили 16-годишна възраст, които не се обучават в дневна форма на обучение.

(2) Във вечерни училища могат да се приемат и лица под 16-годишна възраст, които поради семейни или други социални причини, удостоверени с документ, издаден от компетентен орган, не могат да се обучават в дневна форма.

(3) Във вечерните училища се организира обучение за придобиване на основно или средно образование и/или за професионална квалификация.

(4) В средни общообразователни училища, гимназии, профилирани гимназии, професионални училища, професионални гимназии и техникуми могат да се организират паралелки с вечерна форма на обучение.

Чл. 76

Обслужващите звена са институции в системата на народната просвета, в които се организират: дейности, свързани с развитието на интересите, способностите и потребностите на децата и учениците в областта на науката, техниката, технологията, изкуствата, отдиха и спорта; дейности, свързани с научното, информационното и технологичното осигуряване на системата на народната просвета; разработване и управление на общински, регионални, национални и международни проекти и програми; оперативно управление и финансово осигуряване на системата на народната просвета; дейности със социално предназначение, както и диагностична, рехабилитационна и корекционно-възпитателна дейност.

Чл. 77

Дейността на държавните обслужващи звена се организира съгласно правилници, утвърдени от министъра на образованието и науката, а дейността на общинските - съгласно правилници, утвърдени от началника на съответния регионален инспекторат по образованието.

Чл. 78

(1) Формите на обучение са: дневна; вечерна; задочна; индивидуална; самостоятелна; кореспондентска; дистанционна и комбинирана.

(2) Училището организира дневна и/или вечерна форма на обучение. Училището може да организира и задочна, индивидуална, самостоятелна, кореспондентска, дистанционна и комбинирана форми на обучение.

Чл. 79

(1) В дневна, вечерна и задочна форма на обучение учениците се организират в паралелки и групи, а за индивидуална, самостоятелна, кореспондентска и дистанционна форма обучението се организира за отделен ученик.

(2) Обучението в комбинираната форма се организира в паралелки и в групи, а за отделни учебни предмети – за отделен ученик.

Чл. 80

Дневната форма на обучение е присъствена форма, която се провежда между 7 и 19 ч. в учебните дни.

Чл. 81

Вечерната форма на обучение е присъствена форма, която се провежда в подходящо за учениците време на учебните дни. Обучението се организира и провежда съгласно училищния учебен план.

Чл. 82

(1) Задочната форма на обучение включва учебни занятия, самостоятелна подготовка и изпити по учебни предмети съгласно училищния учебен план.

(2) Учебните занятия и изпитите по учебни предмети се организират в сесии.

(3) Учебните занятия включват обзор на учебното съдържание по съответния учебен предмет и насоки за самостоятелна подготовка за изпитите.

(4) Условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят със заповед на директора на училището.

Чл. 83

(1) Индивидуалната форма на обучение включва учебни занятия, както и изпити или текущи проверки по учебни предмети, ако това е предвидено с индивидуалния учебен план, утвърден от директора на училището.

(2) Индивидуалната форма на обучение се организира за:

1. ученици, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната лекарска комисия, не могат да се обучават в присъствена форма за повече от 30 последователни учебни дни;

2. за даровити ученици, както и за ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове.

(3) В случаите по ал. 2, т. 1 училището организира индивидуалното обучение в домашни или болнични условия въз основа на медицински документ, издаден от съответна лекарска комисия, като осигурява от 8 до 12 учебни часа седмично.

(4) Когато индивидуалното обучение на ученика се организира в болнични условия извън населеното място, в което е училището му, учебните часове се организират от училище, определено от началника на съответния регионален инспекторат по образованието, на чиято територия се намира лечебното заведение за болнична помощ.

(5) Знанията и уменията на учениците по ал. 2, т. 1 се оценяват чрез текущи проверки, а на учениците по ал. 2, т. 2 – чрез изпити.

(6) Условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят със заповед на директора на училището.

Чл. 84

(1) Самостоятелната форма на обучение е неприсъствена форма, при която учениците се подготвят самостоятелно и се явяват на изпити по учебни предмети съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, за професионалното образование и обучение, за придобиването на квалификация по професии, за обучението на деца с хронични заболявания и/или със специфични образователни потребности и за системата за оценяване.

(2) Самостоятелната форма на обучение се организира за:

1. ученици в задължителната училищна възраст, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната лекарска комисия, не могат да се обучават в дневна форма на обучение, след решение на педагогическия съвет;

2. лица, навършили 16-годишна възраст.

(3) Условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят със заповед на директора на училището.

(4) Самостоятелна форма на обучение не може да се организира за ученици с умствена изостаналост и с множество увреждания.

Чл. 84а

(1) Комбинираната форма на обучение включва обучение при условията и по реда на дневна форма и индивидуално обучение по един или няколко учебни предмета.

(2) Комбинираната форма на обучение се организира само за ученици със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуални образователни програми и за които екипът по чл. 37, ал. 3 препоръчва тази форма на обучение.

(3) Обучението в комбинирана форма се извършва по училищния учебен план или по индивидуален учебен план по чл. 101, ал. 6 или 7.

(4) Индивидуалното обучение по ал. 1 се провежда в училището и може да се осъществява по един или по няколко учебни предмета.

(5) Когато комбинираната форма се организира по индивидуален учебен план, обучението се осъществява по индивидуални учебни програми по чл. 102, ал. 4.

(6) Индивидуалното обучение включва учебни часове и оценяване на знанията и уменията на учениците чрез текущи проверки.

(7) Индивидуалното обучение може да се провежда за не повече от тридесет на сто от броя на учебните часове по учебните предмети от съответния учебен план, по който се извършва обучението в комбинирана форма.

Чл. 85

(1) Ученици, които следва да се обучават в индивидуална, самостоятелна или в комбинирана форма на обучение при условията на чл. 83, ал. 2, т. 1 и чл. 84, ал. 2, т. 1, както и ученици, навършили 16-годишна възраст и желаещи да променят формата на обучение по чл. 80, 81, 82, 83 и 84, подават писмено заявление до директора на училището.

(2) Ученици, които се обучават в дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна или в комбинирана форма на обучение, могат да променят формата на обучението си в началото на учебната година. Промяната на формата на обучение се допуска и по време на учебните занятия, когато се преминава:

1. от дневна, вечерна или от задочна в индивидуална, самостоятелна или в комбинирана форма на обучение;

2. от дневна във вечерна форма на обучение.

3. от комбинирана в дневна форма на обучение.

(3) За промяна на формата на обучение директорът на училището издава заповед.

Чл. 86

(1) Кореспондентската форма на обучение е неприсъствена форма, при която се поставят задачи и се осъществява контрол върху подготовката чрез кореспонденция между училището и учениците.

(2) Дистанционната форма на обучение е неприсъствена форма, при която обучението се осъществява чрез средствата на съвременните информационни и комуникационни технологии.

(3) Кореспондентската и дистанционната форма на обучение се организират при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката.

Чл. 87

Завършването на клас и на степен на образование, както и придобиването на професионална квалификация в различните форми на обучение, се удостоверява с едни и същи по вид документи съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета, които дават равни права на завършилите.

Чл. 88

(1) Училищното обучение се организира в последователни класове.

(2) Продължителността на обучението в един клас е една учебна година.

(3) Класовете се номерират във възходящ ред с римски цифри.

Чл. 89

(1) В зависимост от броя на приетите ученици класовете се разделят на паралелки.

(2) Паралелките от един клас се обозначават с началните букви на българската азбука, които се поставят след номера на класа.

(3) В зависимост от особеностите на учебния предмет паралелката може да се дели на групи, да се организират сборни групи от различни паралелки или да се организира индивидуално обучение.

(4) Училището може да организира сборни групи за извънкласни дейности в областта на изкуствата и спорта.

Чл. 90

(1) Броят на учениците в паралелка, деленето на паралелките на групи и организирането на индивидуално обучение се определят с наредба на министъра на образованието и науката.

(2) В училищата по изкуствата броят на учениците в паралелка, деленето на паралелките на групи и организирането на индивидуално обучение се определят с наредба на министъра на културата.

(3) Разпределението на учениците по паралелки се извършва от директора на училището при спазване изискванията на ал. 1 и 2.

(4) В началото на учебната година директорът определя със заповед класните ръководители на всички паралелки. Класният ръководител организира и провежда часа на класа.

Чл. 91

(1) Училищното обучение се организира в учебни години, учебни срокове, учебни седмици, учебни дни и учебни часове.

(2) През учебната година учениците ползват есенна, коледна, зимна, пролетна и/или великденска и лятна ваканция.

Чл. 92

(1) Учебната година е с продължителност 12 месеца.

(2) Учебната година започва на 15 септември, а в спортните училища - на 1 септември.

(3) Учебната година в извънучилищните педагогически учреждения започва на 1 октомври.

(4) В случай че денят по ал. 2 и 3 е почивен, учебната година започва на първия следващ работен ден.

(5) Учебните занятия са с продължителност не повече от 38 и не по-малко от 31 учебни седмици и се разпределят в два учебни срока.

(6) Продължителността на първия учебен срок е 18 учебни седмици, а в спортните училища - 20 учебни седмици.

(7) Продължителността на учебната седмица е 5 учебни дни.

(8) Изключения по ал. 5, 6 и 7 се допускат само ако това е предвидено в учебния план.

(9) Учебните занятия в извънучилищните педагогически учреждения завършват на 31 август, като и през лятната ваканция се организират дейности за работа с деца.

Чл. 93

(1) За всяка учебна година министърът на образованието и науката определя със заповед:

1. началото и края на ваканциите с изключение на лятната;

2.

3. неучебни дни;

4. началото и края на втория учебен срок.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава преди началото на учебната година.

(3) За всяка учебна година директорите на спортните училища въз основа на държавния спортен календар и на училищния учебен план определят със заповед времето за учебно-тренировъчни и оздравителни лагери и за спортно-състезателна дейност.

Чл. 93а

(1) Учебни дни може да се определят за неучебни или неучебни дни за учебни със заповед на министъра на образованието и науката.

(2) В случай на разместване на почивните дни през годината на основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда обявените почивни дни са неучебни за учениците, съответно обявените работни дни са учебни дни, освен когато учениците са във ваканция.

(3) Кметът на общината след съгласуване с началника на регионалния инспекторат по образованието може да обявява до три дни за неучебни за училищата на територията на общината в случай на извънредни или непредвидени обстоятелства, както и за отбелязване на празника на общината.

(4) В случаите по ал. 1, 2 и 3 след възстановяване на учебния процес и при необходимост началникът на регионалния инспекторат по образованието създава организация за преструктуриране на тематичното разпределение на учебното съдържание.

Чл. 94

(1) Броят на задължителните учебни часове за една учебна седмица не може да бъде повече от:

1. двадесет и два учебни часа – в I и II клас;

2. двадесет и пет учебни часа – в III и IV клас;

3. тридесет учебни часа – в V, VI, VII и VIII клас;

4. тридесет и два учебни часа – в IX, X, XI и XII клас;

5. двадесет и два учебни часа – при вечерна форма на обучение.

(2) Часът на класа се включва в седмичното разписание на учебните занятия извън броя на задължителните учебни часове.

(3) Всяка учебна седмица, освен задължителните учебни часове по ал. 1, включва и по един учебен час по учебния предмет „Физическо възпитание и спорт“, който се използва за организиране и провеждане на спортни дейности и на открито. Този час се включва в седмичното разписание на учебните занятия извън броя на задължителните учебни часове.

Чл. 95

(1) Организацията на учебния ден е полудневна и целодневна и включва от 4 до 7 задължителни учебни часа. Полудневната организация може да се осъществява на две смени – предобед и следобед.

(2) Целодневна организация може да се осъществява след съгласуване с финансиращия орган, при наличие на необходимите санитарно-хигиенни условия и по желание на родителите. При тази организация задължителните учебни часове се съчетават с форми на самоподготовка, занимания по интереси и организиран отдих.

(3) Седмичното разписание на учебните занятия се съобразява с психо-физическите особености и възможностите на учениците. Седмичното разписание се разработва в съответствие с изискванията на наредба на министъра на здравеопазването и се утвърждава от директора на училището не по-късно от 3 дни преди започване на учебната година.

Чл. 96

(1) Продължителността на учебния час е:

1. тридесет и пет минути – в I и II клас;

2. четиридесет минути – в III и IV клас;

3. четиридесет и пет минути – в V – XII клас – в дневна форма на обучение;

4. четиридесет минути – във вечерна форма на обучение;

5. петдесет минути – по учебна и лабораторна практика;

6. шестдесет минути – по производствена практика.

(2) Почивките между учебните часове са с продължителност не по-малко от 10 и не повече от 30 минути.

(3) Когато обучението се организира на две смени, продължителността на учебния час в V – XII клас може да бъде 40 минути с разрешение на началника на инспектората по образованието и науката.

(4) Учениците от I клас се обучават само предобед.

Чл. 97

(1) Учебното съдържание в училищното обучение се групира в общообразователна подготовка и в професионална подготовка.

(2) Общото образование се осъществява чрез общообразователна подготовка, професионалното образование – чрез общообразователна и професионална подготовка, а професионалното обучение – чрез общообразователна и/или професионална подготовка.

Чл. 98

(1) Общообразователната подготовка е задължителна, задължителноизбираема, профилирана и свободноизбираема и се осъществява чрез учебни предмети, групирани в културно-образователни области, както и в други области и дейности.

(2) Задължителната подготовка осигурява постигането на общообразователния минимум в зависимост от степента на образование. Общообразователният минимум за началния и прогимназиалния етап на основното образование е еднакъв и задължителен за всички видове училища. Общообразователният минимум за гимназиалния етап на средното образование включва:

1. културно-образователните области по чл. 10, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 8 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план - за всички видове училища;

2. културно-образователните области по чл. 10, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план - за всички гимназии от IX до XII клас включително, профилирани гимназии и СОУ от I до XII клас включително.

(3) Задължителноизбираемата подготовка осигурява знания и умения на по-високо равнище по учебните предмети от културно-образователните области и/ или от професионалната подготовка в съответствие с интересите и индивидуалните възможности на учениците и с възможностите на училището.

(4) Профилираната подготовка осигурява усвояването на знания и умения на по-високо равнище по група учебни предмети от културно-образователните области. Профилираната подготовка започва от IX клас и продължава до XII клас съгласно училищния учебен план.

(5) Свободноизбираемата подготовка осигурява обучение освен по учебните предмети от културно-образователните области и по други области и дейности, предложени на учениците за избор, и се провежда извън задължителните учебни часове.

Чл. 98а

Извънкласната и извънучилищната дейност се организират през свободното от учебни часове време и осигурява обучение и развитие на специфични интереси и потребности на учениците в областта на изкуствата, науката, техниката и спорта.

Чл. 99

(1) Професионалната подготовка за професионалното образование е задължителна – обща, отраслова и специфична за всяка професия, задължителна чуждоезикова подготовка по професията и избираема – задължителноизбираема и свободноизбираема.

(2) Общата задължителна професионална подготовка е единна за всички професионални направления при отчитане на спецификата им и включва теоретично обучение и практическо обучение.

(3) Отрасловата задължителна професионална подготовка е единна за всички професии от съответно професионално направление при отчитане на спецификата на всяка професия и включва теоретично обучение и практическо обучение.

(4) Специфичната задължителна професионална подготовка е за съответната професия и включва теоретично обучение и практическо обучение.

(5) Задължителната чуждоезикова подготовка по професията осигурява усвояване на специфичната терминология, свързана с упражняването на професията.

(6) Задължителноизбираемата професионална подготовка осигурява разширяване на знанията, уменията и професионалните компетенции по съответната професия.

(7) Свободноизбираемата професионална подготовка осигурява обучение освен по съответната професия и по други професии от съответното професионално направление.

Чл. 100

(1) Професионалната подготовка за професионалното обучение е задължителна и избираема.

(2) Задължителната професионална подготовка осигурява необходимите знания, умения и професионални компетенции за придобиване на квалификация по професията и включва теоретично обучение и практическо обучение.

(3) Избираемата професионална подготовка осигурява разширяване на знанията, уменията и професионалните компетенции по съответната професия.

Чл. 101

Учебният план систематизира съдържанието и организацията на училищното обучение и включва видовете подготовка, броя и разпределението на учебните предмети по класове и по учебни часове, графика на обучението, начина на завършване на степен на образование.

(4) Училищните учебни планове се приемат с решение на педагогическия съвет на училището и се одобряват от:

1. началника на регионалния инспекторат по образованието за общинските училища и за държавните училища, които се финансират чрез бюджета на Министерството на образованието и науката;

2. съответния министър или ръководител на ведомство след съгласуване с министъра на образованието и науката - за държавните училища, които се финансират чрез бюджета на друго министерство или ведомство.

(5) Училищният учебен план на българските училища в чужбина и на училищата по ал. 3 се утвърждава от министъра на образованието и науката - при откриване, преобразуване и промени, а за всяка учебна година - от началника на регионалния инспекторат по образованието.

(6) Индивидуалният учебен план се разработва за учебната година въз основа на училищния учебен план и може да определя разпределение на учебното време по един или по повече учебни предмети, което е различно от училищния учебен план.

(7) Индивидуалният учебен план на учениците със специални образователни потребности може да съдържа само част от учебните предмети, определени в училищния учебен план, а за учениците със сензорни увреждания – и специалните учебни предмети.

Чл. 102

Учебната програма определя структурата и обема на учебното съдържание по всеки учебен предмет и за всеки клас.

(4) В случаите по чл. 101, ал. 6 и 7 за обучението на учениците със специални образователни потребности по всеки предмет от индивидуалния учебен план екипът по чл. 37, ал. 3 съвместно с учителя по съответния учебен предмет разработва индивидуална учебна програма, която се утвърждава от директора на училището.

Чл. 103

(1) Усвояването на знанията и придобиването на умения и професионални компетенции при училищното обучение се подпомага от учебници и учебни помагала.

(2) Изискванията към съдържанието и оценяването на учебниците, както и изискванията към учебните помагала се определят съгласно държавните образователни изисквания за учебното съдържание, за придобиване на квалификация по професията и за учебниците и учебните помагала.

(4) Броят на учебниците по ал. 3 е не повече от три по един учебен предмет за всеки клас и за период не по-малък от определения в чл. 14 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.

(5) Учебниците и учебните помагала за задължителноизбираемата подготовка за обучение по изкуство и култура в училищата по изкуствата се одобряват от министъра на културата, но не повече от три учебника по един учебен предмет за всеки клас и за период не по-малък от определения в чл. 14 от Закона за степента на образование,общообразователния минимум и учебния план.

Чл. 104

(1) Учебното съдържание, чрез което се осигурява общо образование, се определя съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и за учебното съдържание.

(2) Учебното съдържание, чрез което се осигурява професионално образование, се определя съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, за професионалното образование и обучение, за учебното съдържание и за придобиването на квалификация по професия.

(3) Учебното съдържание, чрез което се осигурява професионално обучение, се определя съгласно държавните образователни изисквания за професионалното образование и обучение, за учебното съдържание и за придобиването на квалификация по професия.

(4) Учебното съдържание за обучение на учениците от училищата по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 се определя съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, за учебното съдържание и за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или хронични заболявания.

(5) Учебното съдържание за обучение на учениците в училищата по чл. 66, ал. 1, т.4 и 5 се определя съгласно държавното образователно изискване за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

Чл. 105

Учебното съдържание за задължителноизбираемата подготовка и за професионалната подготовка за обучение на учениците от училищата по чл. 16, чл. 19, ал.1 и 4 и чл. 23, ал. 3 може да се определя и с авторски учебни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката.

Чл. 106

(отменен)

(1) Знанията и уменията на учениците при училищното обучение се оценяват чрез текущи и периодични проверки, както и чрез изпити.

(2) Формите за проверка и оценка са устни, тестови и други писмени и практически форми.

Чл. 107

(отменен)

(1) Текущата проверка се осъществява от учителите, системно през първия и втория учебен срок, чрез избрани от тях форми за проверка и оценка.

(2) Периодичната проверка се осъществява от учителите по график, утвърден от директора на училището.

(3) Знанията и уменията на учениците могат да се проверяват от упълномощени длъжностни лица от инспекторатите по образованието и от Министерството на образованието и науката.

(4) Проверката и оценката на знанията и уменията на учениците чрез изпити се осъществява от училищни изпитни комисии, назначени със заповед на директора на училището.

Чл. 108

(отменен)

(1) Знанията и уменията на учениците при училищното обучение се оценяват с отличен (6), много добър (5), добър (4), среден (3) и слаб (2) и съгласно държавното образователно изискване за системата на оценяване.

(2) В случаите, когато знанията и уменията на учениците се оценяват по друг начин, оценките им се приравняват към оценките по ал. 1.

Чл. 109

(отменен)

(1) Текущите, срочните и годишните оценки се вписват в ученическата книжка и в дневника на класа. Срочните и годишните оценки се вписват и в личния картон на ученика.

(2) Оценките от изпитите се вписват в съответни изпитни протоколи и в личния картон на ученика.

Чл. 110

(отменен)

Условията и редът за осъществяване на проверката и оценката на знанията и уменията на учениците се определят съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, за професионалното образование и обучение, за обучението на деца с хронични заболявания и/или със специфични образователни потребности и за системата за оценяване.

Чл. 111

(1) Ученикът завършва класа, ако по учебните предмети от задължителната, задължителноизбираемата или профилираната подготовка има годишна оценка най-малко среден (3).

(2) Ученици, които имат годишна оценка слаб (2) по учебни предмети от задължителната, задължителноизбираемата или профилираната подготовка, полагат поправителни изпити по тях, но на не повече от две редовни поправителни сесии през учебната година.

(3) Ученици, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, не са се явили на поправителни изпити в сесиите по ал. 2, могат да се явят на допълнителна поправителна сесия по ред, определен със заповед на директора на училището, но не покъсно от 10 октомври.

(4) Ученици, които имат оценка слаб (2) по учебен предмет от задължителната, задължителноизбираемата или профилираната подготовка на редовните и/или на допълнителната поправителни сесии или не са се явили на поправителните изпити, повтарят класа.

(5) Ученици, които се обучават в задочна, индивидуална и самостоятелна форма на обучение, при повтарянето на класа се явяват на изпити само по учебните предмети, по които имат оценка слаб (2) или не са се явили на поправителните изпити.

(6) Учениците от последния гимназиален клас, които имат оценка слаб (2) по учебни предмети от задължителната, задължителноизбираемата или профилираната подготовка на редовните и/или на допълнителната поправителни сесии или не са се явили на поправителни изпити, не повтарят класа. Те могат да се явяват на поправителните изпити в януарска поправителна сесия и в сесиите по ал. 2.

(7) Ученици със специални образователни потребности, които не са усвоили общообразователния минимум за клас, етап или степен на образование по обективни причини, не повтарят класа.

(8) За ученици със специални образователни потребности, които не усвояват държавните образователни изисквания за учебно съдържание по обективни причини, екипът в училището разработва индивидуална образователна програма по един или повече учебни предмети от учебния план, по който работи училището.

Чл. 112

(1) Учениците от I клас, които не са усвоили учебното съдържание, както и ученици от II до IV клас включително, които имат годишна оценка слаб (2) по един или повече учебни предмети от задължителната или задължителноизбираемата подготовка, не повтарят класа.

(2) За учениците по ал. 1 се организира допълнително обучение по време на лятната ваканция при условия и по ред, определени със заповед на директора на училището. При необходимост допълнителното обучение може да продължи и през следващата учебна година.

Чл. 113

(отменен)

(1) Учениците имат право еднократно да се явят на не повече от три изпита за промяна на оценката по учебни предмети след приключване на учебните занятия за последния клас от съответната степен на образование.

(2) Изпитите по ал. 1 се полагат при условия и по ред, определени със заповед на директора на училището, върху учебното съдържание за съответния клас и гимназиалния етап.

(3) Получената оценка на изпит по ал. 1 е окончателна. Когато получената оценка е слаб (2), ученикът се явява на поправителен изпит по реда на чл. 111, ал. 2.

Чл. 114

(1) За ученици, застрашени от отпадане, училището с помощта на инспекторатите по образованието на Министерството на образованието и науката и съвместно с общината, училищните настоятелства и други органи и организации създава допълнителни образователни възможности, като организира и провежда:

1. индивидуални програми за психолого-педагогическо въздействие на ученика;

2. допълнителна работа с учениците по време на учебните занятия и през ваканциите;

3. извънкласни и извънучилищни дейности, съобразени с образователните потребности и с интересите на ученика;

4. консултации и насочване към професионално обучение съобразно възрастта и интересите на ученика.

(2) За ученици, които постъпват в I клас без удостоверение за завършена подготвителна група или подготвителен клас, както и за ученици, за които в удостоверението за завършена подготвителна група или подготвителен клас е посочено, че нямат училищна готовност, училището с помощта на регионалния инспекторат по образованието и съвместно с общината, училищното настоятелство и други органи и организации организира и провежда подходящи форми за допълнителна работа през началния етап на основното образование, включително допълнително обучение за усвояване на книжовния български език.

Чл. 115

(1) В удостоверение за завършена подготвителна група или подготвителен клас се описва динамиката в развитието на детето и се определя готовността му за постъпване в I клас.

(2) В удостоверението за завършена подготвителна група или подготвителен клас при необходимост се правят препоръки за насочване на ученика към подходящи форми за допълнителна работа през началния етап на основното образование, включително допълнително обучение за усвояване на книжовния български език.

Чл. 116

(1) В удостоверението за завършен първи клас се вписва обща годишна оценка с думи за резултата от обучението по всички учебни предмети.

(2) В удостоверението за завършен начален етап на основното образование се вписват годишните оценки по учебните предмети за IV клас от задължителната и задължителноизбираемата подготовка, както и по свободноизбираемата подготовка, определени с училищния учебен план.

Чл. 117

В свидетелството за завършено основно образование се вписват годишните оценки от VIII клас по учебните предмети от задължителната и задължителноизбираемата подготовка, както и по свободноизбираемата подготовка, определени с училищния учебен план.

Чл. 118

В удостоверението за завършен клас се вписват годишните оценки по учебните предмети, определени с учебния план.

Чл. 119

(1) В дипломата за завършено средно образование се вписват броят на учебните часове по изучаваните учебни предмети – за дневна и вечерна форма на обучение, оценките по учебните предмети от задължителната, задължителноизбираемата или профилираната подготовка, както и по свободноизбираемата подготовка, определени с учебния план. В дипломата се вписват и оценките от държавните зрелостни изпити.

Чл. 120

(1) В свидетелството за професионална квалификация се вписват броят на учебните часове по изучаваните учебни предмети – за дневна и вечерна форма на обучение, оценките по учебните предмети от задължителната и задължителноизбираемата професионална подготовка, както и по свободноизбираемата подготовка, определени с учебния план. В свидетелството се вписват и оценките от изпитите за придобиване на професионална квалификация.

(2) В удостоверението за професионално обучение се вписват броят на учебните часове по изучаваните учебни предмети – за дневна и вечерна форма на обучение, оценките по учебните предмети от задължителната професионална подготовка, както и по избираемата подготовка, определени с учебния план. В удостоверението се вписват и оценките от изпитите за придобиване на квалификация по част от професията, за актуализиране или разширяване на професионалната квалификация.

(3) В свидетелството за правоспособност се вписва придобитата правоспособност, която дава право за упражняване на съответна професия.

Чл. 121

(1) Удостоверението за завършен клас, удостоверението за завършен начален етап на основното образование и свидетелството за основно образование съдържат следните задължителни реквизити:

1. данни, идентифициращи притежателя на документа;

2. данни за обучението на притежателя на документа – вид, наименование и местонахождение на училището; форма на обучение; завършен клас; резултати от обучението; подпис на директора; регистрационен номер и дата; серия и номер – за свидетелството за основно образование;

3. наименование на държавата по Конституция и кръгъл печат на училището.

(2) Дипломата за завършено средно образование съдържа следните задължителни реквизити:

1. данни, идентифициращи притежателя на дипломата;

2. данни за обучението на притежателя на дипломата – вид, наименование и местонахождение на училището; форма на обучение; срок на обучение; броя на учебните часове – за дневна и вечерна форма на обучение, оценките по учебните предмети и от държавните зрелостни изпити, съгласно чл. 119; номер и дата на протокола на държавната зрелостна комисия; подпис на директора; серия и номер на дипломата; регистрационен номер и дата;

3. наименование на държавата по Конституция; държавен герб и печат с държавен герб.

(3) Удостоверение за допълнителни данни при кандидатстване във висше училище се издава по искане на ученика и съдържа следните задължителни реквизити:

1. пълно наименование и местонахождение на училището, издало удостоверението;

2. данни, идентифициращи притежателя на удостоверението;

3. данни за обучението на притежателя на документа—учебната година, през която завършва 12-и клас, серия, номер и регистрационен номер и дата на дипломата за средно образование;

4. общ успех, формиран от оценките по заявените от ученика балообразуващи учебни предмети, съгласно изискванията на приемащото училище в съответната държава, в която кандидатства;

5. наименование на държавата, пред чието висше училище ще послужи за кандидатстване удостоверението;

6. име и фамилия на директора, подпис, кръгъл печат на училището и дата на издаване;

7. други обстоятелства — посочват се други необходими данни за кандидатстване, заявени от ученика.

(4) Удостоверението за завършено средно образование съдържа следните задължителни реквизити:

1. данни, идентифициращи притежателя на удостоверението;

2. данни за обучението на притежателя на удостоверението - вид, наименование и местонахождение на училището; форма на обучение; завършен клас; профил, специалност, професия, оценки от обучението; срок на обучение; име, фамилия и подпис на директора на училището, име, фамилия и подпис на класния ръководител, регистрационен номер и дата;

3. наименование на държавата по Конституция и кръгъл печат с държавен герб на училището.

(5) Свидетелството за професионална квалификация съдържа следните задължителни реквизити:

1. данни, идентифициращи притежателя на свидетелството;

2. данни за обучението на притежателя на свидетелството – вид, наименование и местонахождение на училището; професия; форма на обучение; срок на обучение; броя на учебните часове – за дневна и вечерна форма на обучение; оценките по учебните предмети и от квалификационните изпити, съгласно чл. 120, ал. 1; номер и дата на протокола на държавната комисия за провеждане на изпитите за придобиване на професионална квалификация; подпис на директора; серия и номер на свидетелството; регистрационен номер и дата;

3. наименование на държавата по Конституция; държавен герб и печат с държавен герб.

(6) Удостоверението за професионално обучение съдържа следните задължителни реквизити:

1. данни, идентифициращи притежателя на удостоверението;

2. данни за обучението на притежателя на удостоверението – вид, наименование и местонахождение на училището; професия; форма на обучение; срок на обучение; броя на учебните часове – за дневна и вечерна форма на обучение; оценките по учебните предмети и от квалификационните изпити, съгласно чл. 120, ал. 2; номер и дата на протокола на комисията за провеждане на изпитите по част от професията, за актуализиране или разширяване на професионалната квалификация; подпис на директора; регистрационен номер и дата;

3. наименование на държавата по Конституция и кръгъл печат на училището.

Чл. 122

Изискванията към съдържанието на документите по чл. 121 се определят с държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета.

Чл. 123

(1) Учителят в детската градина организира и провежда възпитанието и обучението на децата.

(2) Учителят в училището организира и провежда образователно-възпитателния процес по учебния предмет, проверява и оценява знанията и уменията на учениците, съдейства за пълноценното им интегриране в училищната и социалната среда.

(3) Възпитателят организира и провежда образователно-възпитателни дейности с учениците извън задължителните учебни часове.

(4) Държавата създава условия за кариерно развитие на учителите и възпитателите.

Чл. 123а

Кариерното развитие е процес на усъвършенстване на компетентности при последователно заемане на учителски или възпитателски длъжности с цел повишаване качеството и ефективността на образователно-възпитателния процес.

Чл. 124

(1) Учителските длъжности са:

1. „младши учител“;

2. „учител“;

3. „старши учител“;

4. „главен учител“;

5. „учител-методик“.

(2) Възпитателските длъжности са:

1. „младши възпитател“;

2. „възпитател“;

3. „старши възпитател“;

4. „главен възпитател“;

5. „възпитател-методик“.

(3) Работните места за длъжностите по ал. 1 и 2 в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 от Закона за народната просвета се разкриват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.

(4) Възнагражденията за длъжностите по ал. 1 и 2 се формират при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието, младежта и науката, съгласувана с министъра на финансите.

(5) Директорът на училището, детската градина или обслужващото звено в рамките на делегирания бюджет, съответно на утвърдените му разходи, и/или за сметка на целево предоставени средства диференцира възнагражденията на учителите в зависимост от длъжностите по ал. 1, при условие че не са налице ограничения за увеличаване на разходите за работни заплати в бюджетните организации.

Чл. 124а

(1) За заемане на длъжностите по чл. 124, ал. 1 и 2 е необходимо завършено висше образование и придобита професионална квалификация „учител“, а за длъжностите „старши учител“, „главен учител“ и „учител-методик“, съответно „старши възпитател“, „главен възпитател“ и „възпитател-методик” – и придобит професионален опит.

(2) Длъжностите по чл. 124, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2, т. 1, 2 и 3 се заемат от лица със завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, а длъжностите по чл. 124, ал. 1, т. 4 и 5 и ал. 2, т. 4 и 5 – от лица със завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“.

(3) Учителските и възпитателските длъжности по учебни предмети или модули от професионалната подготовка, както и по учебни предмети или модули по изкуствата в училищата по изкуствата и в профилираните паралелки по изкуства могат да се заемат и от лица с диплома за завършена степен на висшето образование по съответната специалност.

(4) Учителските и възпитателските длъжности по учебния предмет „физическо възпитание и спорт“ в училищата, както и по спортна подготовка в спортните училища могат да се заемат и от лица с диплома за завършена степен на висше образование по съответната специалност и придобита професионална квалификация „треньор“ по съответния вид спорт.

(5) Изискванията за завършено висше образование и придобита професионална квалификация за заемане на учителските и възпитателските длъжности се определят в държавното образователно изискване за учителска правоспособност и квалификация.

(6) Условията и редът за заемането на други длъжности в системата на народната просвета, свързани с възпитателната, с образователно-възпитателната, с диагностичната, с корекционната и рехабилитационната дейност с деца и ученици, се определят съгласно държавните образователни изисквания за предучилищното възпитание и подготовка, за придобиването на квалификация по професии, за обучението на деца с хронични заболявания и/или специфични образователни потребности и за извънкласната и извънучилищната дейност.

(7) Лицата, които не са придобили учителски стаж и постъпват за първи път на учителска или възпитателска длъжност, се назначават на длъжност „младши учител“, съответно „младши възпитател“.

(8) Минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжностите „старши учител“, „главен учител“ и „учител-методик“, съответно „старши възпитател“, „главен възпитател“ и „възпитател-методик“, е 10 години учителски стаж.

Чл. 125

Длъжностите по чл. 124, ал. 1 и 2 не могат да се заемат от лица, които:

1. са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление;

2. са лишени от право да упражняват професията си;

3. страдат от заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувана с министъра на здравеопазването.

Чл. 125а

(1) Учителските и възпитателските длъжности се заемат по трудово правоотношение с директора на детската градина, училището или обслужващото звено.

(2) Когато кандидатите за заемане на длъжностите „главен учител“ или „главен възпитател“, отговарящи на изискванията за заемането им, са повече от един, директорът извършва подбор по предварително обявени от него критерии.

(3)

Чл. 126

(1) Обществеността, административните органи, децата и учениците изразяват почит и уважение към учителите.

(2) Административните органи и обществеността оказват помощ и съдействие на учителите за провеждане на ефективна възпитателна и образователна дейност.

(3) Учители, постигнали високи резултати при възпитанието и обучението на децата и учениците, се поощряват с грамоти и с други награди, а дейността им се популяризира и получава обществено признание.

Чл. 127

Учителят има следните права:

1. свободно да определя методите и средствата за провеждане на образователно-възпитателния процес, като активно използва интерактивни методи на преподаване и възможностите на информационните и комуникационните технологии;

2. да участва в класирането на проектите на учебници по съответния учебен предмет и при избора на учебник, по който ще се провежда обучението;

3. да получава информация по въпроси, свързани с изпълнение на служебните му задължения, както и за възможностите за повишаване на професионалната му квалификация;

4. да повишава образованието и професионалната си квалификация;

5. да дава мнения и да прави предложения за развитие на училището, детската градина и обслужващото звено;

6. да използва училищната материално-техническа база за изпълнение на служебните си задължения.

Чл. 128

(1) Учителят има следните задължения:

1. да изпълнява нормата за задължителна преподавателска работа и другите задължения, включени в длъжностната му характеристика;

2. да преподава учебния предмет на книжовния български език, с изключение на учебните предмети “чужд език” и “майчин език”, както и на учебните предмети на чужд език, да общува с децата или учениците на книжовен български език и да ги подпомага да усвояват книжовноезиковите норми;

3. да уведомява своевременно директора, когато се налага да отсъства от учебни часове, за осигуряване на заместник с оглед недопускане на свободни часове;

4. да участва в работата на педагогическия съвет и да изпълнява неговите решения;

5. да изпълнява предписанията и препоръките на органите, осъществяващи методическа дейност и контрол в системата на народната просвета;

6. да опазва живота и здравето на децата или учениците по време на образователно-възпитателния процес и на други дейности, организирани от училището, детската градина или обслужващото звено;

7. да поддържа и повишава професионалната си квалификация;

8. да информира писмено и на индивидуални срещи родителите за успеха и развитието на детето или ученика, за спазването на училищната дисциплина, както и за уменията му за общуване и интегриране в училищната среда, да ги насочва към форми за допълнителна работа с оглед възможностите, потребностите и желанията на детето или ученика при зачитане на тяхното право да вземат решения;

9. да не ползва мобилен телефон по време на час;

10. да не пуши, да не внася и да не употребява алкохол в училището, детската градина или обслужващото звено, както и извън тях - при провеждане на мероприятия и дейности, в които участват деца или ученици;

11. да се явява на работа с облекло и във вид, които съответстват на положението му на учител и на добрите нрави;

12. да не внася в училището, детската градина или обслужващото звено оръжие, както и други предмети, които са източник на повишена опасност.

(2) Индивидуалните срещи с родителите се провеждат в приемното време на учителя или в друго удобно за двете страни време.

(3) Директорът на училището съгласувано с педагогическия съвет определя конкретните изисквания по ал. 1, т. 11.

(4) Правилникът за дейността на училището, детската градина или обслужващото звено може да предвиди и други права и задължения на учителите, доколкото те не противоречат на този правилник.

Чл. 129

Учителят не може да нарушава правата на детето и ученика, да унижава личното им достойнство, да прилага форми на физическо и психическо насилие върху тях.

Чл. 129б

(1) Учител, който е и класен ръководител, има следните допълнителни задължения:

1. да следи за успеха и развитието на учениците от съответната паралелка в образователно-възпитателния процес, за спазването на училищната дисциплина, както и за уменията им за общуване с учениците и учителите и интегрирането им в училищната среда, като периодично и своевременно информира родителите;

2. да анализира и оценява рисковите фактори върху учениците от паралелката и да предприема превантивни и корективни мерки за справяне с тях;

3. да контролира посещаемостта на учебните часове от учениците от паралелката;

4. своевременно да уведомява родителите, ако ученикът отсъства от учебни часове, както и когато спрямо него ще започне процедура за налагане на наказание или други мерки по този правилник;

5. да консултира родителите за възможностите и формите за допълнителна работа с ученика с оглед максимално развитие на заложбите му, както и за възможностите за оказване на педагогическа и психологическа подкрепа от специалист, когато това се налага;

6. да изготвя и да предоставя на родителя характеристика за всеки ученик в съответствие с чл. 138а;

7. да организира и да провежда родителски срещи;

8. периодично да организира индивидуални срещи с учениците от паралелката, да организира и провежда часа на класа и да работи за развитието на паралелката като общност;

9. да участва в процедурите за налагане на наказания и мерки по отношение на учениците от паралелката в случаите и по реда, предвидени в този правилник;

10. да осъществява връзка с учителите, които преподават на паралелката, и периодично да се информира за успеха и развитието на учениците от паралелката по съответния учебен предмет, за спазване на училищната дисциплина, за уменията им за общуване и интегриране в училищната среда;

11. да осъществява постоянна връзка с останалите класни ръководители с оглед усъвършенстване и намиране на нови форми за общуване с учениците и родителите;

12. да осъществява връзка и да подпомага специалистите, които работят с ученици от паралелката;

13. да води редовно и да съхранява учебната документация за паралелката.

(2) По време на родителските срещи се обсъждат и се вземат решения по основни въпроси, свързани с развитието и възпитанието на учениците, включително с участието на специалисти. Класният ръководител не може да обсъжда публично въпроси, свързани с успеха и поведението на отделните ученици от паралелката.

(3) На първата родителска среща за учебната година класният ръководител предоставя на родителите информация за графика на приемното време на учителите в училището.

Чл. 129в

(1) Лицата, заемащи длъжностите „младши учител“, „учител“, „старши учител“ и „главен учител“, изпълняват следните задължения:

1. планират, организират и провеждат образователно-възпитателния процес по учебния предмет или модул, по който преподават;

2. формират знания, умения и нагласи у децата и учениците;

3. диагностицират, насърчават и оценяват постиженията на децата и учениците, на които преподават;

4. анализират резултатите при оценяването на входното и на изходното равнище на учениците, на които преподават.

(2) Лицата, заемащи длъжността „младши учител“, при изпълнение на задълженията си се подпомагат от „старши учител“ и под негово ръководство усъвършенстват практическите си компетентности и се адаптират към образователно-възпитателния процес, съответно към процеса за предучилищно възпитание и подготовка на децата в групата.

(3) На лице, заемащо длъжността „младши учител“ в училище, по изключение може да се възлагат задължения като класен ръководител, както и задължения, свързани с организацията и с провеждането на извънкласни форми и дейности, когато организацията в училище не позволява класното ръководство и извънкласната дейност да се осъществяват само от лица, заемащи длъжностите „учител“, „старши учител“ и „главен учител“.

(4) На лице, заемащо длъжността „младши учител“, по изключение може да се възлага работа с деца от задължителната подготвителна група или от подготвителния клас, когато организацията в детската градина или училището не позволява тази дейност да се осъществява само от лица, заемащи длъжностите „учител“, „старши учител“ и „главен учител“.

Чл. 129г

(1) Лицата, заемащи длъжността „старши учител“, изпълняват и следните специфични задължения:

1. старши учителят в училище:

2. старши учителят в детската градина:

3. старши учителят в обслужващо звено по чл. 33а, ал. 1, т. 2 от Закона за народната просвета:

(2) Лицата, заемащи длъжността „старши учител“, могат да предлагат преминаване от длъжност „младши учител“ на длъжност „учител“ на лицата, които подпомагат за усъвършенстване на практическите им компетентности и адаптацията им към образователно-възпитателния процес, съответно към процеса за предучилищно възпитание и подготовка на децата в групата.

Чл. 129д

(1) Лицата, заемащи длъжността „главен учител“, изпълняват и следните специфични задължения:

1. главният учител в училище:

2. главният учител в детската градина:

3. главният учител в обслужващо звено по чл. 33а, ал. 1, т. 2 от Закона за народната просвета:

(2) На лицата, заемащи длъжността „главен учител“ в училище, може да се възлагат задължения, свързани с организацията и провеждането на извънкласни форми и дейности, часове по свободноизбираема подготовка, както и задължения като класен ръководител по изключение, когато организацията в училище не позволява тези дейности да се извършват само от лица, заемащи длъжностите „учител“ и „старши учител“.

Чл. 129е

(1) Лицата, заемащи длъжностите „младши възпитател“, „възпитател“, „старши възпитател“ и „главен възпитател“, изпълняват следните задължения:

1. планират, организират и провеждат възпитателно-образователния процес извън задължителните учебни часове;

2. подпомагат процеса на самоподготовка на децата и учениците;

3. избират и прилагат подходящи методи, средства и материали при реализиране на възпитателната дейност;

4. формират социални умения у децата и учениците;

5. диагностицират и насърчават постиженията на децата и учениците;

6. участват в разработването на индивидуалните образователни програми;

7. водят необходимата документация;

8. отговарят за опазване здравето и живота на децата и учениците;

9. осъществяват връзка и взаимодействие с родителите, настойниците или попечителите;

10. изпълняват и други задължения, произтичащи от спецификата на длъжността и вида на училището или обслужващото звено.

(2) Лицата, заемащи длъжността „младши възпитател“, работят в тясна връзка с учителите, класните ръководители, педагогическия съветник, психолога, ресурсните учители и други специалисти от ресурсния център.

(3) Лицата, заемащи длъжността „младши възпитател“, при изпълнение на задълженията си се подпомагат от „старши възпитател“ и под негово ръководство усъвършенстват практическите си компетентности и се адаптират към възпитателно-образователния процес.

Чл. 129ж

(1) Лицата, заемащи длъжността „старши възпитател“, изпълняват и следните специфични задължения:

1. планират, организират и провеждат квалификационно-методическа дейност в училище, свързана с възпитателно-образователния процес извън задължителните учебни часове;

2. участват в процеса на създаване на среда за развитие на дейности по интереси през свободното време на децата и учениците;

3. консултират младшите възпитатели;

4. участват в дейности по разработване на проекти по програми и/или дейности по реализирането им;

5. използват и показват ефективни методи при организацията и провеждането на възпитателно-образователния процес и/или корекционната дейност;

6. изпълняват и други задължения, произтичащи от спецификата на длъжността и вида на училището или обслужващото звено.

(2) Лицата, заемащи длъжността „старши възпитател“, могат да предлагат преминаване от длъжност „младши възпитател“ на длъжност „възпитател“ на лицата, които подпомагат за усъвършенстване на практическите им компетентности и адаптацията им към образователно-възпитателния процес.

Чл. 129з

Лицата, заемащи длъжността „главен възпитател“, изпълняват и следните специфични задължения:

1. планират, организират и провеждат квалификационно-методическата дейност, свързана с проблемите на превенция на агресията, насилието и зависимостите;

2. консултират възпитателите при диагностициране и насърчаване постиженията на децата и учениците;

3. координират обмяната на добри практики между възпитателите;

4. изпълняват и други задължения, произтичащи от спецификата на длъжността и вида на училището или обслужващото звено.

Чл. 130

Училището и детската градина създават условия на учителите да повишават професионалната си квалификация в организирани форми на обучение и чрез самостоятелна подготовка.

Чл. 131

Средствата за повишаване професионалната квалификация на учителите се осигуряват от държавния бюджет, ако се въвеждат нови или се променят съществуващите държавни образователни изисквания.

Чл. 132

Децата в детската градина се отглеждат, възпитават и обучават при условия, които гарантират:

1. равни възможности за физическо, духовно и социално развитие;

2. техните права, свобода и сигурност;

3. зачитане на достойнството им, уважение и любов към детето;

4. възпитание в дух на разбирателство, мир и толерантност;

5. приобщаване към националните традиции и културните ценности.

Чл. 133

Учениците участват като партньори в училищното обучение и имат активна роля за постигане на целите на образователно-възпитателния процес.

Чл. 134

Ученикът има следните права:

1. да избира училището, профила или професията и специалността от професията, както и учебните предмети, предвидени в училищния учебен план като избираеми, при спазване изискванията на нормативните актове;

2. да получава информация по въпроси, свързани с неговото обучение, относно правата и задълженията му в училище, правилата за вътрешния ред и училищната дисциплина - при постъпването му в училище, в началото на всеки учебен срок, както и при поискване;

3. да бъде консултиран във връзка с професионалното му ориентиране и развитие, да бъде насочван, стимулиран и подпомаган в съответствие с неговите потребности, желания и способности;

4. да се обучава и възпитава в здравословна и сигурна среда, както и да получава защита при накърняване на правата и достойнството му;

5. да се ползва от формите за насърчаване на равния достъп до образование при условия и по ред, определени в нормативен акт;

6. да ползва безплатно училищната материално-техническа база по ред, определен от директора на училището, в учебно и в неучебно време за развитие на интересите и способностите си;

7. да участва в извънкласни и извънучилищни дейности, в това число форми на ученическо самоуправление;

8. да бъде поощряван с морални и материални награди за високи постижения в учебната, извънкласната и извънучилищната дейност и за приноса си за развитието на училищната общност;

9. да дава мнения и предложения по отношение на организацията и провеждането на цялостната училищна дейност;

10. да участва, включително с присъствието на родител, при решаване на въпроси, засягащи негови права и интереси.

Чл. 135

(1) Ученикът има следните задължения:

1. да съхранява авторитета на училището и да допринася за развитие на добрите му традиции;

2. да не отсъства от учебните часове без уважителна причина - за присъствените форми на обучение;

3. да се явява в училище с облекло и във вид, които съответстват на положението му на ученик и на добрите нрави;

4. да носи униформеното облекло или другите отличителни знаци на училището, когато такива са предвидени, във вида и с елементите, които са описани в правилника за дейността на училището;

5. да уважава и да не накърнява честта и достойнството на другите, както и да не прилага физическо и психическо насилие;

6. да не участва в хазартни игри, да не пуши, да не употребява наркотични вещества и алкохол;

7. да не ползва мобилен телефон и други технически и електронни средства по време на час без разрешение на учителя;

8. да не пречи на учителя при и по повод изпълнение на служебните му задължения, както и на съучениците си по време на учебните часове;

9. да не носи оръжие, както и други предмети, които са източник на повишена опасност;

10. да не бъде на обществени места без придружител в съответствие с изискванията на Закона за закрила на детето;

11. да опазва материално-техническата база и чистотата на територията на училището;

12. да носи ученическата си книжка в училище и да я представя при поискване на учителя или директора;

13. да носи ученическата си лична карта в училище и извън него.

(2) В правилника за дейността на училището се описват всички елементи на униформеното облекло на учениците, както и конкретните изисквания по ал. 1, т. 3.

(3) Правилникът за дейността на училището може да предвиди и други права и задължения за учениците, доколкото те не противоречат на този правилник.

(4) Неизпълнението на задълженията, предвидени в този правилник и в правилника за дейността на училището, е нарушение на училищната дисциплина.

Чл. 136

(1) Ученикът може да отсъства от училище по уважителни причини:

1. при представяне на медицинска бележка или документ от спортния клуб, в който членува;

2. до 3 дни в една учебна година с уведомление от родителя;

3. до 7 дни в една учебна година с разрешение на директора на училището въз основа на писмена молба от родителя.

(2) За ученик, обучаван в дневна или вечерна форма, чиито отсъствия по ал. 1 за една учебна година са повече от 50 учебни дни, директорът на училището по предложение на педагогическия съвет определя със заповед условията и реда за завършване на учебния срок и/или учебната година.

Чл. 137

(1) Отсъствие на ученик от учебен час без уважителни причини е неизвинено отсъствие.

(2) Закъснения до 15 минути за три учебни часа без уважителни причини се считат за един учебен час неизвинено отсъствие.

(3) Ученик, обучаван в дневна или вечерна форма, чиито отсъствия по ал. 1 за една учебна година са повече от 30, приключва учебния срок или учебната година чрез полагане на изпити. Учебните предмети, по които ученикът ще полага изпити, както и условията и редът за провеждането им се определят със заповед на директора на училището по предложение на педагогическия съвет.

Чл. 138

(1) За допуснатите отсъствия по чл. 136 и 137 класният ръководител своевременно писмено уведомява родителя или настойника на ученика.

(2) Броят на отсъствията на ученика по чл. 136 и 137 се отбелязва в дневника на класа и веднъж месечно се вписва в ученическата книжка.

Чл. 138а

(1) В края на всяка учебна година класният ръководител изготвя характеристика за всеки ученик от паралелката, в която прави преценка за развитието на ученика в образователно-възпитателния процес и за спазването на училищната дисциплина. В характеристиката се посочват както положителните, така и отрицателните страни в развитието на ученика. Характеристиката се предоставя на родителя срещу подпис.

(2) При завършване на основно и на средно образование класният ръководител изготвя цялостна характеристика за развитието на ученика. Характеристиката е неразделна част от свидетелството за основно образование, съответно от дипломата за средно образование.

(3) Характеристика се изготвя и в случаите на преместване на ученици в друго училище.

Чл. 139

(1) За неизпълнение на задълженията си, определени с този правилник и с правилника за дейността на училището, ученикът се наказва със:

1. забележка;

2. извършване на дейности в полза на училището в свободното от учебни часове време;

3. предупреждение за преместване в друго училище;

4. преместване в друго училище;

5. преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение - за ученици, навършили 16-годишна възраст.

(2) Дейностите в полза на училището по ал. 1, т. 2 не трябва да са такива, които с оглед на естеството или интензивността си не са съобразени с възрастовите особености и здравословното състояние на учениците или унижават тяхното достойнство. Видовете дейности се уреждат с правилника за дейността на училището.

(3) Когато ученикът се яви в училище с облекло или във вид, които са в нарушение на този правилник или на правилника за дейността на училището, както и когато състоянието му не му позволява да участва в образователно-възпитателния процес, той се отстранява от училище до отпадане на основанието за отстраняването му, за което класният ръководител уведомява родителя.

(4) Когато ученикът пречи на учителя и/или на съучениците си по време на учебен час, учителят може да го отстрани до края на учебния час.

(5) При тежки или системни нарушения на задълженията, определени в този правилник и в правилника за дейността на училището, освен наказание по ал. 1 на ученика може да се наложи мярка намаляване на поведението.

(6) Освен налагането на наказание по ал. 1 ученикът може да бъде насочен към консултации и педагогическа и психологическа подкрепа от специалист, допълнително обучение в извънучебно време, включително в периода на ваканциите, участие в извънкласни и извънучилищни дейности, професионално ориентиране и други дейности с оглед недопускане на нарушения и на отпадане от училище.

Чл. 140

(1) За едно нарушение не може да бъде наложено повече от едно наказание.

(2) Мерките по чл. 139, ал. 5 и 6 се налагат заедно с наказанията по чл. 139, ал. 1.

Чл. 140а

(1) Наказанията и мерките са срочни.

(2) Срокът на наказанието по чл. 139, ал. 1, т. 1 и 4 е до края на учебната година, а по чл. 139, ал. 1, т. 2, 3 и 5 се определя в заповедта за налагането му.

(3) Когато наказанията по чл. 139, ал. 1, т. 4 и 5 са наложени до 30 учебни дни преди края на втория учебен срок, те влизат в сила от началото на следващата учебна година.

(4) Срокът на мярката по чл. 139, ал. 5 се определя в заповедта за налагането й.

Чл. 140б

(1) Видът и срокът на наказанието се определят, като се отчитат видът, тежестта на нарушението и личностните особености на ученика.

(2) Наказанията по чл. 139, ал. 1, т. 4 и 5 се налагат като крайна мярка при тежки или системни нарушения.

(3) Наказанията по чл. 139, ал. 1 може да се налагат и за допуснати неизвинени отсъствия, като условията за налагането им се определят с правилника за дейността на училището. Наказанията по чл. 139, ал. 1, т. 4 и 5 може да се налагат за допуснати повече от 15 неизвинени отсъствия за учебната година.

(4) Мярката по чл. 139, ал. 4 не може да се налага на ученици със специални образователни потребности, когато поведението им е резултат от увреждането или нарушението на здравето.

(5) Срокът на мярката по чл. 139, ал. 5 се определя, като се отчитат видът, тежестта на нарушението/нарушенията и личностните особености на ученика.

(6) Видът и срокът на мерките по чл. 139, ал. 6 се определят, като се отчитат и възможностите на училището.

Чл. 140в

(1) Наказанието по чл. 139, ал. 1, т. 1 се налага със заповед на директора по предложение на класния ръководител, а наказанията по чл. 139, ал. 1, т. 2 - 5 - със заповед на директора по предложение на педагогическия съвет.

(2) Мярката по чл. 139, ал. 3 се налага със заповед на директора, а по чл. 139, ал. 5 и 6 - със заповед на директора по предложение на педагогическия съвет.

Чл. 140г

(1) Класният ръководител писмено уведомява родителя за извършеното от ученика нарушение и за правата на родителя в процедурата по налагане на наказание.

(2) За всяко производство за налагане на наказание по чл. 139, ал. 1 и на мярката по чл. 139, ал. 5 се определя докладчик. Докладчик е учител, който преподава на ученика.

(3) Преди налагане на наказанията по чл. 139, ал. 1 и на мярката по чл. 139, ал. 5 директорът - за наказанието по чл. 139, ал. 1, т. 1, съответно педагогическият съвет - в останалите случаи, изслушва ученика и проверява фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение.

(4) Родителят има право да присъства на изслушването и да изрази мнение.

(5) При необходимост изслушването се извършва в присъствието на психолог, педагогически съветник или ресурсен учител.

(6) За изясняване на фактите и обстоятелствата на изслушването могат да бъдат поканени и да бъдат изслушани учители, които преподават на ученика, както и ученици.

(7) Преди налагане на наказанията по чл. 139, ал. 1, т. 2 - 5 и на мярката по чл. 139, ал. 5 задължително се уведомява дирекция “Социално подпомагане” по настоящ адрес на ученика, представител на която може да присъства на изслушването с оглед защита на правата и на интересите на ученика. По желание на ученика и на неговите родители дирекция “Социално подпомагане” може да го консултира преди налагане и на останалите наказания и мерки.

(8) Преди налагане на наказанията и мерките, с изключение на мярката по чл. 139, ал. 3, се взема мнението на класния ръководител на ученика.

Чл. 140д

(1) В заповедта за налагане на наказанията и мерките се посочват видът на наказанието и/или мярката, срокът и мотивите за налагането им.

(2) Заповедта може да се обжалва пред началника на регионалния инспекторат по образованието - за общинските училища, съответно пред министъра на образованието и науката - за държавните училища.

Чл. 140е

(1) Класният ръководител уведомява родителя за наложените на ученика наказания и мерки.

(2) Наложените наказания и мерки се отразяват в ученическата книжка, в личния картон и в характеристиката на ученика.

(3) Наложеното наказание по чл. 139, ал. 1, т. 1 се обявява от класния ръководител пред класа.

Чл. 140ж

(1) При налагане на мярката по чл. 139, ал. 3 за времето на отстраняване на ученика се отбелязват неизвинени отсъствия.

(2) При налагане на мярката по чл. 139, ал. 4 за часа, за който ученикът е отстранен, учителят отбелязва неизвинено отсъствие. Ученикът няма право да напуска територията на училището по времето на отстраняването си. Училището създава условия за възпитателна работа с учениците при изпълнението на мярката.

(3) Ученик, на когото е наложено наказание по чл. 139, ал. 1, т. 4, продължава обучението си в друго училище при условия и по ред, определени със заповед на началника на регионалния инспекторат по образованието.

(4) Ученик, на когото е наложена мярката по чл. 139, ал. 5, за срока на мярката се лишава от правото да получава стипендия за отличен успех, както и от правото да участва в представителни прояви от името на училището.

(5) При равни други условия при приемане на ученици с предимство се ползват учениците, на които не е наложена мярката по чл. 139, ал. 5.

Чл. 140з

(1) Наказанията и мерките се заличават с изтичане на срока, за който са наложени, или предсрочно по реда, по който са наложени.

(2) По желание на ученика след заличаване на наказанието по чл. 139, ал. 1, т. 4 той може да продължи обучението си в училището, в което е преместен.

(3) Заличаването се отбелязва в ученическата книжка и в личния картон на ученика.

Чл. 141

Органите за управление на системата на народната просвета са Министерството на образованието и науката, министърът на образованието и науката, инспекторатите по образованието на Министерството на образованието и науката и директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена.

Чл. 142

(1) Министерството на образованието и науката е орган на Министерския съвет за разработване и провеждане на държавната политика за системата на народната просвета.

(2) Министерството на образованието и науката участва във формирането на държавната политика, като разработва:

1. национални стратегии, приоритети и програми за развитие на системата на народната просвета;

2. държавните образователни изисквания за системата на народната просвета;

3. програми за квалификация на кадрите в системата на народната просвета;

4. програми за международно сътрудничество, свързани със системата на народната просвета, и/или координира изпълнението им.

(3) Министерството на образованието и науката провежда държавната политика, като:

1. осигурява условия за функциониране и развитие на системата на народната просвета;

2. координира взаимодействието между институциите в системата на народната просвета, държавните институции, неправителствени организации и социалните партньори;

3. упражнява контрол върху дейността на инспекторатите по образованието, на детските градини, училищата и обслужващите звена.

Чл. 143

(1) Министърът на образованието и науката е специализиран орган за управление на системата на народната просвета.

(2) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 министърът на образованието и науката осъществява контрол върху дейността на всички видове детски градини, училища и обслужващи звена и степени на образование.

Чл. 144

(1) Регионалните инспекторати по образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за осъществяване на управление и контрол на системата на народната просвета.

(2) Инспекторатите по образованието:

1. осигуряват условия за функциониране и развитие на детски градини, училища и обслужващи звена на територията на съответната област;

2. координират взаимодействието между институциите в системата на народната просвета, регионалните държавни институции, неправителствените организации и регионалните структури на социалните партньори;

3. контролират прилагането и спазването на държавни образователни изисквания от държавните, общинските и частните детски градини и училища и от държавните и общинските обслужващи звена,.

(3) Устройството, функциите и областта, на чиято територия инспекторатите по образованието осъществяват дейността си, се определят с правилник на министъра на образованието и науката.

Чл. 145

(1) Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с началниците на инспекторатите по образованието и с експертите в инспекторатите по образованието.

(2) Началникът на инспектората по образованието и експертите в инспектората по образованието заемат длъжностите си след проведен конкурс при условия и по ред, определени със Закона за народната просвета и Закона за държавния служител.

(3) Началниците на регионалните инспекторати по образованието сключват и прекратяват трудовите договори със служителите, работещи по трудови правотношения.

Чл. 146

(1) Директорът на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена е орган за управлението им.

(2) Органът за управление на училищата по чл. 16, чл. 19, ал. 1 и 4 и чл. 23, ал. 1 е физическото или юридическото лице, получило разрешение за откриване или преобразуване на училището или на детската градина, или упълномощеният от него директор.

Чл. 147

(1) Директорът, като орган за управление на детската градина и на училището:

1. организира, контролира и отговаря за цялостната дейност;

2. спазва и прилага държавните образователни изисквания;

3. осигурява безопасни условия за възпитание, обучение и труд;

4. представлява институцията пред органи, организации и лица и сключва договори с юридически и физически лица по предмета на дейност в съответствие с предоставените му правомощия;

5. съставя бюджет и отговаря за законосъобразното, целесъобразно и икономично разпореждане с бюджетните средства;

6. сключва и прекратява трудови договори с помощник-директорите, учителите, възпитателите, служителите и работниците в държавните и общинските детски градини и училища по реда на Кодекса на труда;

7. обявява свободните места в бюрата по труда и в инспекторатите по образованието в 3-дневен срок от овакантяването им – за държавните и общинските детски градини, училища;

8. награждава и наказва ученици, учители и служители в съответствие с Кодекса на труда, Закона за народната просвета и с този правилник;

9. организира приемането на деца и ученици и обучението и възпитанието им в съответствие с държавните образователни изисквания;

10. подписва и подпечатва документите за преместване на учениците, за завършен клас, за степен на образование, за професионална квалификация, за правоспособност, за професионално обучение и съхранява печата на училището с държавния герб;

11. съдейства на компетентните органи за установяване на нарушения по чл. 47 и 48 от Закона за народната просвета;

12. контролира и отговаря за правилното водене и съхраняване на задължителната документация и съхранява учебната документация;

13. осигурява условия за здравно-профилактична дейност в детската градина или в училището.

14. изготвя и утвърждава длъжностното разписание.

(2) Директорът на детската градина или на училището е председател на педагогическия съвет и осигурява изпълнение на решенията му.

(3) Директорът на обслужващо звено, освен правомощията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, има и специфични права и задължения, определени с правилника на обслужващото звено.

(4) Административните актове на директорите на държавните детски градини, училища и обслужващи звена могат да се отменят от министъра на образованието и науката; на директорите на общинските училища и обслужващи звена – от началника на инспектората по образованието, а на директорите на общинските детски градини – от кмета на общината.

Чл. 148

(1) Длъжността „директор“ на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена се заема въз основа на конкурс при условията и по реда, определени в Кодекса на труда и чл. 37 от Закона за народната просвета.

(2) При констатирани процедурни нарушения в допускането и/или в провеждането на конкурса министърът на образованието и науката, началникът на инспектората по образованието на Министерството на образованието и науката или кметът на общината в зависимост от нарушението може да сключи трудов договор със следващия класирал се кандидат или да анулира конкурса до момента на съобщаване на резултата от конкурса.

(3) За заемане на длъжността „директор“ на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена се спазват и изискванията на чл. 125.

(4) При отсъствие на директора на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена за срок повече от 30 календарни дни министърът на образованието и науката, началникът на инспектората по образованието на Министерството на образованието и науката или кметът на общината сключва трудов договор с друго лице за временно изпълняване на длъжността „директор“.

(5) При отсъствие на директора на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена за срок, по-малък от 30 календарни дни, той определя със заповед свой заместник от педагогическия персонал на училището, детската градина или на обслужващото звено.

Чл. 149

Помощник-директорът подпомага директора при организирането и контрола на учебната, административната или учебно-производствената дейност на училището съгласно нормативните актове в системата на народната просвета и съответната длъжностна характеристика.

Чл. 150

(1) Педагогическият съвет на училището като специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси:

1. приема правилника за дейността на училището;

2. приема училищния учебен план;

3. избира формите на обучение;

4. обсъжда и взема решения по резултатите от обучението;

5. определя начина за приемане на ученици в училището при спазване изискванията на нормативните актове;

6. приема учебни планове за индивидуална форма на обучение;

7. прави предложения на директора за награждаване на ученици и за налагане на наказания „преместване в друго училище до края на учебната година“ и „преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение – за ученици, навършили 16-годишна възраст“;

8. определя дейностите извън държавните образователни изисквания и приема програми за осъществяването им.

13. утвърждава училищни символи и ритуали след съгласуване с училищното настоятелство или с родители на учениците от училището.

(2) Педагогическият съвет на детската градина и на обслужващо звено изпълнява функциите по ал. 1 съобразно предмета на дейността си.

Чл. 151

(1) Педагогическият съвет включва в състава си помощник-директорите, учителите, възпитателите и другите специалисти с педагогически функции.

(2) В състава на педагогическия съвет с право на съвещателен глас могат да участват председателят на училищното настоятелство и медицинското лице, което обслужва детската градина, училището или обслужващото звено.

Чл. 152

(1) Педагогическият съвет се свиква най-малко веднъж на два месеца от директора. Извънредно заседание се свиква по писмено искане до директора на най-малко 1/3 от числения му състав.

(2) Решенията се приемат с обикновено мнозинство при присъствието на не по-малко от 2/3 от числения му състав.

(3) Решенията на педагогическия съвет могат да се отменят от самия съвет с квалифицирано мнозинство (2/3 от гласовете на присъстващите) или от началника на инспектората по образованието на Министерството на образованието и науката.

(4) За всяко заседание на педагогическия съвет се води протокол.

Чл. 153

(1) Училищните настоятелства са обществени органи за подпомагане на дейността на училищата, детските градини или обслужващите звена.

(2) Устройството и дейността на училищните настоятелства се уреждат съгласно разпоредбите на Закона за народната просвета, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и техните устави.

(3) С цел изграждане облика на училището училищното настоятелство може да предлага на педагогическия съвет за утвърждаване униформено облекло, училищни символи и ритуали.

(4) Съветът на настоятелите представя информация за дейността си при необходимост на регионалните инспекторати на МОН.

(5) Ръководството и служителите на детската градина, училището или обслужващото звено подпомагат дейността на училищното настоятелство.

Чл. 154

(отменен)

(1) Задължителната документация в училището и срокът за нейното съхранение са:

1. книга за подлежащите на задължително обучение деца до 16-годишна възраст – 5 години;

2. сведение за организацията на дейността в училището за учебната година (списък-образец № 1) – 5 години;

3. дневник за всяка паралелка – 5 години;

4. материална книга за взетите учебни часове – до следващата финансова ревизия;

5. главна книга за учениците от I до VIII клас и лични картони за учениците от IX до XII клас – постоянен;

6. протоколи от изпитите – 10 години;

7. книга за резултатите от изпитите на учениците в самостоятелна и индивидуална форма на обучение – постоянен;

8. регистрационни книги за издадените документи: за завършена степен на образование и за придобита професионална квалификация – постоянен;

9. входящ и изходящ дневник – 5 години;

10. книга за регистриране на заповедите на директора и приложените заповеди към нея – 5 години;

11. книга за контролната дейност в училището – 5 години;

12. книга с протоколите от заседанията на педагогическия съвет – 5 години;

13. инвентарна книга и отчетни форми и счетоводни регистри – срок съгласно Закона за счетоводството;

14. книга за санитарното състояние – 5 години;

15. книга за регистриране на даренията – постоянен.

(2) Документите по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 15 се водят по образци, утвърдени от министъра на образованието и науката.

(3) В училището може да се води летописна книга и друга документация, свързана с дейността на училището.

Чл. 155

(отменен)

(1) Ученическата книжка, личната карта, удостоверението за завършен клас, удостоверението за преместване, удостоверението за завършен начален етап на основно образование, свидетелството за основно образование, дипломата за средно образование, свидетелството за професионална квалификация, удостоверението за професионално обучение и дубликатите на документите се издават по образци, утвърдени от министъра на образованието и науката, и се заверяват от директора на училището.

(2) В училището се водят и документи за здравословното състояние на ученика съгласно изисквания, определени от министъра на здравеопазването.

Чл. 156

(отменен)

(1) В държавните и общинските детски градини задължително се води сведение за организацията на дейността в детската градина за календарна година (списък-образец № 2), дневник за всяка група, материална книга, книга за контролната дейност в детската градина, както и задължителната документация по чл. 154, ал. 1, т. 9, 10, 12, 13, 14 и 15.

(2) Сведението за организацията на дейността в детската градина за календарна година, дневникът за група и материалната книга се водят по образци, утвърдени от министъра на образованието и науката.

(3) В детската градина се водят книга за подлежащите на задължително обучение и дневник за подготвителната група.

(4) В детската градина може да се води летописна книга и друга документация, свързана с дейността на детската градина.

Чл. 157

(отменен)

В обслужващите звена се води книга за контролната дейност в обслужващото звено, задължителната документация по чл. 154, ал. 1, т. 9, 10 и 13, както и задължителната документация, определена с правилниците за дейността им.

Чл. 158

(отменен)

Изискванията към формата, съдържанието, воденето и съхранението на задължителната документация в училищата, детските градини и обслужващите звена се определят с държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета и с други нормативни актове.

Чл. 159

(1) Финансирането на дейности в държавните и общинските детски градини и обслужващи звена се осъществява със средства от държавния бюджет чрез Министерството на образованието и науката и други министерства и ведомства, чрез общинските бюджети.

(2) Размерът на средствата по ал. 1 се определя съгласно държавното образователно изискване за едногодишната издръжка на деца и ученици в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена.

(3) Чрез държавния и общинските бюджети се осигуряват средства за: заплати, стипендии, социални осигуровки, издръжка за общежития, отдих, хранене, учебници и поддържане на материално-техническата база.

(4) Училищата, детските градини и обслужващите звена могат да реализират приходи в левове и във валута за подпомагане на издръжката и развитието на материално-техническата им база в съответствие с нормативните актове.

Чл. 160

(1) Директорът на държавната или на общинската детска градина, на държавното или общинското училище или обслужващо звено разработва проект за бюджет и го предлага за утвърждаване на съответния финансиращ орган.

(2) След утвърждаване на бюджета директорът осигурява изпълнението му, за което се отчита пред финансиращия орган.

§ 1

Трудовите договори с директорите, учителите, служителите и работниците в българските училища в чужбина се сключват, изменят и прекратяват при условия и по ред, определени със заповед на министъра на образованието и науката в съответствие с Кодекса на труда.

1. В ал. 1, т. 1, 2 и 3 числата „1942“, „1648“ и „1236“ се заменят съответно с числата „2087“, „1771“ и „1328“.

2. В ал. 2 числото „1236“ се заменя с числото „1328“.

В чл. 11 се правят следните изменения:

§ 2

Към посолствата на Република България може да се организира обучение за български граждани по български език и литература, история на България и география на България. Изискванията за провеждане на обучението се определят със заповед на министъра на образованието и науката.

Приложение № 1 към чл. 2 и чл. 3, ал. 6 и приложение № 5 към чл. 6, ал. 1, т. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 се изменят съгласно приложенията.

§ 3

(отменен)

Министерството на образованието и науката осигурява условия за обучение за първоначално овладяване на български език от чужди граждани в задължителната училищна възраст, чиито родители са граждани на страни, членки на Европейския съюз, пребивават на територията на Република България и имат разрешение за работа, издадено в съответствие с българското законодателство. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4

Учениците, които са постъпили в IX клас преди учебната 1999 – 2000 г., завършват средно образование при условията и по реда, определени с учебния план, по който са започнали обучението си.

§ 5

Документи за завършени етапи на училищно обучение, степени на образование и професионална квалификация, издадени от училища на чужди държави, се признават при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката.

§ 6

Учениците, които са се обучавали в легитимни училища на други държави, представят в Министерството на образованието и науката издадените от тези училища документи за завършен клас, степен на образование или професионална квалификация за легализиране. Документите се признават в Република България след легализирането им от Министерството на образованието и науката при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката.

§ 7

(1) До приемането на държавното образователно изискване за учителската правоспособност и квалификация чужди граждани могат да бъдат учители в български държавни, общински, духовни и частни училища, както и в училищата с чуждестранно участие само ако са предложени по междудържавни спогодби и след съгласуване с Министерството на образованието и науката.

(2) Чужди граждани, постоянно пребиваващи в страната, могат да бъдат учители в училищата по ал. 1 след легализиране на дипломата им за завършено образование и на документа за учителска правоспособност.

§ 8

Детската градина и училището приемат свой правилник за дейността си в съответствие със Закона за народната просвета и с този правилник.

§ 9

Този правилник се издава на основание § 39 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на закона за народната просвета (ДВ, бр. 36 от 1998 г.) и отменя Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 31 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 62 и 77 от 1992 г., бр. 54 и 75 от 1993 г.; попр., бр. 90 от 1993 г.; изм., бр. 13 и 68 от 1994 г., бр. 3 и 73 от 1995 г., бр. 8 от 1996 г. и бр. 119 от 1998 г.). Министър: В. Методиев Наредба за изменение на Наредба №2 от 1999 г. за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала, зает в средното образование (ДВ, бр. 25 от 1999 г.)

§ 1

§ 2

§ 1

За учебната 2008 - 2009 г. транспортните разходи по чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 се финансират при запазване на обхвата на финансиране преди влизането в сила на постановлението.

§ 3

След 5 юли 1999 г. всички възнаграждения по тази наредба се определят в деноминирани левове съгласно Закона за деноминация на лева (ДВ, бр. 20 от 1999 г.).

§ 4

Тази наредба се издава на основание чл. 10, т. 2 от Постановление №29 на Министерския съвет от 1999 г. за работната заплата в бюджетните организации и дейности през 1999 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 1999 г.; изм., бр. 24, 25, 35, 48, 50, 53 и 59 от 1999 г.) и влиза в сила от 1 юли 1999 г. Министър: В. Методиев

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 2 и чл. 3, ал. 6

Класификатор на длъжностите и началните основни месечни работни заплати, считано от 1 юли 1999 г. Група Длъжностни наименования Размер на началната основна месечна РЗ в лв. 1 2 3 I. Педагогически специалисти с ръководни функции Директор на училище I кат. Директор на училище II кат. Директор на училище III кат. Директор на училище IV кат. Помощник-директор в.о. 202440 196120 183470 177140 164490 II. Педагогически специалисти Учител (педагогически спец.) с в.о. и II професионално-квалификационна степен Учител (педагогически спец.) с в.о. и III професионално-квалификационна степен Учител (педагогически спец.) с в.о. без професионално-квалификационна степен 164490 151830 145510 Ръководител филиал на МУЦТПО 164490 III. Специалисти Специалист с ръководни функции с висше образование – главен счетоводител и др. Специалист с висше образование 139180 126530 1 2 3 IV. Работници Средно специално образование: майстор готвач, готвач, майстор-сладкар, лаборант, техник, механик Средно образование, средно професионално и средно с квалификация: помощник-готвач, дърводелец, машинист, тракторист, шофьор, шивач, монтьор, огняр, работник по ремонт и поддържане на..., снабдител, спасител Основно образование: прислужник, чистач, работник в кухня, перач, общ работник 91730 85410 V. Помощно-обслужващ персонал Средно специално образование: завеждащ административна служба, касиер, касиер-домакин Средно образование: завеждащ административна служба, касиер, касиер-домакин, секретар, домакин, технически изпълнител, помощник-възпитател 91730 85410 VI. Охрана Пазач невъоръжена охрана 67000 Забележки: 1. За лицата, притежаващи образователна степен „специалист“, полувисше или средно педагогическо образование и заемащи длъжности от категорията „Педагогически специалисти с ръководни функции“ и „Педагогически специалисти“, началната основна работна заплата е 86 на сто от началната основна работна заплата за висше образование. 2. Началната основна работна заплата на лица, които не отговарят на изискванията за заемане на редовно учителско място, се определя в процент към началната основна работна заплата за учител с висше образование, както следва: – висше образование – 80 на сто; – образователна степен „специалист“ (полувисше образование) – 70 на сто; – средно специално и средно общо – 65 на сто. 3. На учителите по практика със средно специално образование и учителска правоспособност и на учителите по управление на моторни превозни средства със средно образование началната основна работна заплата се определя като на учител със средно педагогическо образование. 4. За длъжности от категорията „Специалисти с ръководни функции“ началната основна работна заплата се определя с процент към началната основна работна заплата за висше образование в зависимост от определеното с длъжностната характеристика образование и образователна степен: – образователна степен „специалист“ (полувисше образование) – 86 на сто от началната основна работна заплата за висше образование; – средно специално образование – 80 на сто от началната основна работна заплата за висше образование. 5. За длъжности от категорията „Специалисти“ началната основна работна заплата се определя с процент към началната основна работна заплата за висше образование в зависимост от определеното с длъжностната характеристика образование и образователна степен: – образователна степен „специалист“ (полувисше образование) – 86 на сто; – средно специално образование или средно с квалификация – 72,5 на сто; – средно образование – 67,5 на сто. 6. За длъжности „зав. административна служба“, „касиер-домакин“ и „касиер“ определената с класификатора начална основна работна заплата за средно специално образование получават лицата, притежаващи средно специално икономическо образование. 7. За длъжностите от категория „Работници“ началната основна работна заплата за лица, които не притежават необходимото по класификатора образование за длъжността, получават 95 на сто от началната заплата за същата длъжност. 8. За „учител с V ПКС“ и „учител с IV ПКС“ се ползва началната работна заплата за „учител без ПКС“. 9. За „учител с I ПКС“ се ползва началната работна заплата за „учител с II ПКС“.

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 6, ал. 1, т. 2,

чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 Таблица за допълнителните и други трудови възнаграждения в системата на образованието № Възнаграждение Размер 1 2 3 1. За продължителна работа процент от основното трудово възнаграждение: а) от 1 януари до 30 юни 1999 г. не по-малко от 0,6 на сто; б) от 1 юли 1999 г. не по-малко от 0,8 на сто не по-малко от 77 лв. 2. За отработен нощен час не по-малко от 77 лв. 3. За работа през: 3.1. дните на официалните празници не по-малко от 100 на сто от часовата РЗ, определена по трудов договор 3.2. дните на седмичната почивка, които не са в графика на работното време не по-малко от 75 на сто от часовата РЗ, определена по трудов договор 4. На учители, преподаващи учебна дисциплина на чуждезик, но не съответния чуждезик 7590 лв. 5. За ползване в работата на по-висока лична квалификация: 5.1. образователно-квалификационна степен „доктор“, която е свързана с изпълняваната работа не по-малко от 9680 лв. 5.2. професионално-квалификационна степен: първа професионално-квалиф. степен втора професионално-квалиф. степен (I клас квалификация) трета професионално-квалиф. степен (II клас квалификация) четвърта професионално-квалиф. степен пета професионално-квалиф. степен 25310 лв. 18980 лв. 6330 лв. 4430 лв. 1900 лв. 5.3. на директори, учители и възпитатели за работа в специални училища (дефектология) и специалните детски градини по чл. 9 от наредбата 6330 лв. 1 2 3 6. За работа при тежки или утежнени специфични условия на труд допълнителното възнаграждение се изплаща на персонала от: – възпитателни училища интернати, училища към местата за лишаване от свобода – училища за ученици със зрителни нарушения, училища за ученици с увреден слух, дом – помощно училище – социално-педагогически интернати – ДДЮ, ДУДЮ, ДДПВ, логопедични интернати – оздравителни училища, помощно училище-интернат, помощно училище – болнични и санаториални училища 16 на сто от нач.осн. РЗ 12 на сто от нач.осн. РЗ 11 на сто от нач.осн. РЗ 10 на сто от нач.осн. РЗ 4 на сто от нач.осн. РЗ 630 лв. 7. Безплатна храна Забележки: 1. Безплатна храна получават: а) персоналът в столовете и кухните в детските градини и училищата; б) прислужниците, помощник-възпитателите, завеждащите административна служба, домакините, касиер-домакините в целодневните, седмичните и сезонните детски градини, обединените детски заведения, домовете за деца и юноши и пансионите в специалните училища. За дните, в които лицата получават безплатна храна, не се предоставя и поевтиняване на храната от средствата за социални разходи съгласно писмо № 91-00-20 от 1994 г. на МТСГ, МФ и МЗ. 2. Часът на класно (курсово) ръководство, когато е над нормата за преподавателска работа, се заплаща по размерите, определени с чл. 11, ал. 1, т. 1. 3. Професионално-квалификационните степени (клас квалификация) се изплащат като допълнително възнаграждение на лицата, заемащи длъжности „ръководител на филиал в МУЦТПО“ и от категорията „Педагогически специалисти с ръководни функции“ независимо от предмета, който преподават.