Решение № 295 от 11.08.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. С., 10.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221800500309 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 32 от 24.03.2022 г., постановено по гр. д. № 310/2021 г. на Районен съд – Е., е признато за установено по отношение на „У.о.с.” ЕАД, че Община Е. е собственик на недвижим имот, представляващ ½ ид. част от УПИ І, кв. 12, по подробния устройствен план на с. М.И., община Е., целия с площ 12170 кв.м., ведно с ½ ид. част от ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ, представляващо масивна монолитна сграда, построена през 1968 г., състояща се от сутерен – склад, хладилно помещение и баня пералня; 1 – ви етаж- три класни стаи и две канцеларии и на 2-ри етаж – шест класни стаи; с кубатура 5180 куб.м., застроена площ от 432 кв.м., включително и находящите се в сутерена кухня от три помещения и столова;

СКЛАД ЗА ДЪРВА, представляващ едноетажна сграда с дървена покривна конструкция, построена през 1967 г., със застроена площ 60 кв.м. и ВЪНШНА ТОАЛЕТНА, представляваща масивна едноетажна сграда, построена през 1967 г., със застроена площ 22 кв.м., които сгради са построени в описания УПИ, при граници на имота съгласно АПОС № 18/08.04.1997 г. – улица, от две страни земеделска земя, и от една страна имоти с пл. № 194, 248, 249, 250, 251 и 254.

Решението е обжалвано от ответника „У.о.с.” ЕАД като необосновано и неправилно с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се признае, че не ищецът е собственик на процесните имоти, а техен собственик е ответникът. В жалбата се излага 1 възражение, че първоинстанционният съд не е разгледал и обсъдил фактическата обстановка по делото в цялост, като избирателно се е спрял само върху някои факти и обстоятелства, пропускайки други, които са важни за правните изводи по спора. Като основен аргумент в жалбата срещу извода на районния съд жалбоподетелят поддържа, че Почивна база „Б.х.”, част от територията на която е процесният имот, актуван с АОС № 18/18.04.1997 г., е станала собственост на „У.о.с.” ЕАД след апортирането на имота от Държавата в капитала на това дружество при учредяването му през 2005 г., извършено в изпълнение на решение № 1005/20.12.2004 г. на Министерски съвет. Сочи се, че до апортирането й през 2005 г. в капитала на дружеството, днешната Почивна база „Б.х.” е имала статут на публична държавна собственост и се е владяла и ползвала непрекъснато от различни държавни ведомства и организации. Излага се възражение за липса на предвидените в § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА предпоставки за преминаване в собственост на общината на процесните имоти.

Сочи се в тази връзка, че съгласно посочената разпоредба в собственост на общините преминават само онези имоти, които по естеството си обслужват общинската инфраструктура в пряк план, като наред с това е налице и друго изискване, което не е посочено изрично в закона, но произтича от неговата цел, а именно – имотът да е бивша държавна собственост и не е бил предоставен за стопанисване и управление на държавни юридически лица. Жалбоподателят счита, че процесният имот не попада в обхвата на посочената разпоредба на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като е с национално значение и е бил одържавен за нуждите на провежданата държавна политика в областта на почивното дело. Видно от АДС № 388/05.09.1970 г. процесният одържавен имот бил застроен със средства на ОНС-С. и ОНС-П. през 1968 г. и същият бил предоставен за оперативно управление на тези две държавни организации. При влизане в сила на ЗМСМА базите на У.О. и туризъм са били част от имуществото на създадените юридически лица „Лагери и ученически туризъм”. Поддържа се, че предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от Закона за народната просвета и чл. 10, ал. 4 от ППЗНП несъмнено до апортирането й през 2005 г.

Почивната база „Б.х.” е била публична държавна собственост, а доколкото публичната държавна собственост е вън от гражданския оборот и не може да бъде придобита от трети лица, незаконосъобразно същата е била актувана като общинска собственост с АОС № 388/08.04.1997 г. Излага се и възражение срещу евентуалното заявеното от ищеца придобивно основание давностно владение – до апортирането на Почивна база „Б.х.” в капитала на „УОС” АД през 2005 г. придобивна давност не е могла да тече, тъй като имотът е бил публична държавна собственост, а за периода след 2005 г. не са налице доказателства за упражнявано от ищеца давностно владение

В отговора на въззивната жалба ответникът Община Е. оспорва жалбата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено..

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Община Е. е предявила срещу „У.о.с.” ЕАД иск за признаване за установено, че е собственик на ½ ид. част от от УПИ І, кв. 12, по подробния устройствен план на с. М.И., община Е., целия с площ 12170 кв.м., ведно с ½ ид. част от основно училище, 2 представляващо масивна монолитна сграда, построена през 1968 г., състояща се от сутерен – склад, хладилно помещение и баня пералня; 1 – ви етаж- три класни стаи и две канцеларии и на 2-ри етаж – шест класни стаи; с кубатура 5180 куб.м., застроена площ от 432 кв.м., включително и находящите се в сутерена кухня от три помещения и столова; склад за дърва, представляващ едноетажна сграда с дървена покривна конструкция, построена през 1967 г., със застроена площ 60 кв.м. и външна тоалетна, представляваща масивна едноетажна сграда, построена през 1967 г., със застроена площ 22 кв.м., които сгради са построени в описания УПИ, при граници на имота съгласно АПОС № 18/08.04.1997 г. – улица, от две страни земеделска земя, и от една страна имоти с пл. № 194, 248, 249, 250, 251 и 254.

В исковата молба се твърди, че посоченият УПИ І в кв. 12 по плана на с. М.И., ведно с описаните построени в него сгради, са актувани като държавна собственост с АДС № 388/05.09.1970 г. на ОНС- С.. През 1995 г. са отписани от актовите книги за държавните имоти ½ ид. част от посочения УПИ ведно с находящата се в него училищна сграда, на основание пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА, след което имотът бил актуван като публична общинска собственост с АПОС № 18/08.04.1997 г., а през 2005 г. в акта били включени и склад за дърва и външна тоалетна. Описаните имоти били декларирани в Община Е., отдел „Местни данъци и такси”.

Твърди се, че през 2005 г. било учредено дружество „У.о.с.” ЕООД със 100 процента държавно участие, което впоследствие било преобразувано в „У.о.с.” ЕАД. В капитала но това дружество била направена непарична вноска на недвижими имоти, като по партидата на дружеството в Агенция по вписвания под № 69 била посочена Почивна база „Б.х.”, находяща се в с. М.И.. След като се установило, че в капитала на „У.О.” ЕАД е включен собственият й недвижим имот, Община Е. започнала усилена кореспонденция с компетентните държавни органи в лицето на Министерство на образованието и науката и Областна администрация на Софийска област, както и многобройни срещи и разговори с ръководството на ответното дружество, в които ищецът е заявявал, че процесните имоти са общинска собственост въз основа на надлежно съставени актове и същите не могат да бъдат включени в капитала на ответното дружество и последното не е техен собственик.

Твърди се, че в резултат на водената кореспонденция на 14.02.2013 г. Съветът на директорите на „У.о.с.” ЕАД взел решение за намаляване на капитала на дружеството, като от него бъдат „извадени” определени недвижими имоти, сред които процесният имот.

Въпреки това, до настоящия момент това не било направено и в капитала на ответното дружество като част от непаричната вноска по партидата на дружеството в Търговския регистър е вписан посочения недвижим имот, собственик на който е ищецът. Ищецът счита, че наличието в правния мир на два титула за собственост на страните създава несигурност и реална опасност за Община Е. и обществения интерес ответното дружество да се разпореди със собствения на общината недвижим имот.

Ищецът твърди, че владее необезпокоявано и непрекъснато описания имот повече от 10 години и е станал собственик на този имот на основание придобивна давност.

Отправено е искане да се признае за установено по отношение на ответника, че 3 ищецът е собственик на ½ ид. част от УПИ І, кв. 12 по плана на с. М.И., целия с площ 12170 кв.м., ведно с ½ ид. част от построените в него сгради – основно училище, склад за дърва и външна тоалетна, съгласно АПОС № 18/08.04.1997 г., а при условията на евентуалност, ако не се приеме, че ищецът е собственик на тези имоти въз основа на представените писмени доказателства, да се признае за установено, че същият е техен собственик на основание придобивна давност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „У.о.с.” ЕАД е представил писмен отговор, с който оспорва иска. Ответното дружество твърди, че е учредено по силата на решение № 1005/20.12.2004 г. на МС и при учредяването му в капитала му са апортирани общо 165 държавни почивни бази, находящи се в цялата страна, сред които е Почивна база „Б.х.”, находяща се в с. М.И., община Е.. Твърди, че актуваният с представения с исковата молба АОС № 18/18.04.1997 г. имот е част от територията на Почивна база „Б.х.”, която почивна база е станала собственост на дружеството след апортирането на имота от Държавата в капитала му при учредяването му през 2005 г. Твърди, че днешната Почивна база „Б.х.” представлява бивша почивна станция на ОНС – гр. С.. Този имот бил одържавен през 1970 г. с АДС № 388/05.09.1970 г. на основание, че е застроен с държавни средства на ОНС – С. и ОНС- П., като имотът съгласно този АДС бил отстъпен за оперативно управление на посочените организации. До апортирането й през 2005 г. в капитала на „У.о.с.” ЕООД, днешната Почивна база „Б.х.” е имала статут на публична държавна собственост и се е владяла и ползвала непрекъснато от различни държавни ведомства и организации.

Ответникът сочи, че процесният имот не попада в обхвата на разпоредбата на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, на основание на която разпоредба ищецът основава претенцията си за право на собственост върху този имот, тъй като имотът е с национално значение и е бил одържавен и отреден за нуждите на провежданата държавна политика в областта на почивното дело, за нуждите на отдиха, туризма и лечебно-оздравителната дейност на деца, ученици и студенти от цялата страна. Имотът е бил публична държавна собственост до апортирането му през 2005 г., а публичната държавна собственост е вън от гражданския оборот и не може да бъде придобита от трети лица. Именно поради статута си на публична държавна собственост, до апортирането на Почивна база „Б.х.” придобивна давност не е могла да тече до 2005 г., а след тази дата ответното дружество е стопанисвало имота и не е загубило владението си върху него, въпреки че същият не е бил работеща туристическа станция.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено, че ищецът Община Е. е собственик на ½ ид. част от УПИ І в кв. 1 по плана на с.

М.И., ведно с ½ ид. част от построената в имота масивна сграда – основно училище, и помощни постройки – склад за дърва и външна тоалетна.

Ищецът се легитимира като собственик на поцесните имоти с АПОС № 18/08.04.1997 г., с който е актуван като публична общинска собственост на основание §7, т. 6 от ПЗР на 4

ЗМСМА застроен неурегулиран парцел І по отношение на имоти пл.№ 194,248,249,250,251 и 254, в размер на 12170 кв.м. и основно училище – масивна монолитна сграда на два етажа, построена през 1968 г., със застроена площ 432 кв.м., с местонахождение – с.М.И., кв. 12.

С оглед позоваването от ищеца на посочения акт за общинска собственост като легитимиращ заявеното от него право на собственост върху процесните имоти, следва да се приеме, че същият претендира да е придобил правото на собственост на основание разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, посочена в акта като основание за съставянето му.