Решение № 2741 от 25.09.2024, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2741

Русе, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VI състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛИЦА ДИМИТРОВА административно дело № 20247200700519 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 259, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/.

Производството е изпратено по подсъдност от АС-Плевен и е образувано по жалба от З. Б. Б., чрез адв. О. Б., срещу Заповед № РД 12-291/16.04.2021г. на Директора на ОУ „Неофит Рилски“ с. Градина, община Долни Дъбник, обл. Плевен, с която е обявена нищожността на Свидетелство за основно образование № 78-11/12.09.2016г., Серия О-16 и бланков № 049861, издадено на лицето З. Б. Б., [ЕГН]. Жалбоподателят твърди, че заповедта е нищожна, респ. незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно производствените правила и противоречие с материалните разпоредби на ЗПУО и отменения ЗНП. Иска се отмяна на оспорения акт и се претендират разноски Ответникът – Директор на ОУ „Неофит Рилски“ с. Градина счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след като се запозна с жалбата, становището на ответника и приложените по делото писмени доказателства, прие следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е Заповед № РД 12-291/16.04.2021 г. на директора на ОУ „Неофит Рилски“ с. Градина, община Долни Дъбник, обл. Плевен, с която е обявена нищожността на Свидетелство за основно образование № 78-11/12.09.2016 г., Серия О-16 и бланков № 049861, издадено от директора на ОУ“Неофит Рилски“ с.Градина на лицето З. Б. Б., [ЕГН].

С писмо вх. № 803/16.04.2021 г. от Директора на ОДМВР-Плевен и писмо вх.№ 802/15.04.2021г. от Началник РУО-Плевен до Директора на ОУ „Неофит Рилски“ с. Градина, община Долни Дъбник е отправено искане за започване на процедура за обявяване на Свидетелство за завършено основно образование – Серия О-16, № 049861, с рег. № 78-11/12.09.2016 г. за нищожно, с оглед на следните факти:

1. З. Б. Б. [ЕГН], е бил записан и се е обучавал като ученик в VIII-ми клас на ОУ „Неофит Рилски“ – с. Градина в самостоятелна форма на обучение, завършил осми клас през учебната 2015/2016г. с успех Среден /3.38/, като при записването си е представил Удостоверение за завършен VII-ми клас с рег. № 121 -12/25.06.2012г., издадено от ОУ „Олимпи Панов" - гр. Русе;

2. На лицето Българанов е издадено Свидетелство за основно образование Серия О- 16, № 049861, е peг. № 78-11/12.09.2016г. от директора на ОУ „Неофит Рислки“ – с. Градина;

3. З. Б. не е завършвал VII-ми клас в ОУ „Олимпи Панов" - гр, Русе и не му е издавано Удостоверение за завършен VII-ми клас с рег. № 121-12/25.06.2012г., като му е издавано от ОУ „Олимпи Панов" - гр. Русе, Удостоверение завършен ll-ри клас с per. № 1217-125/25.06.2012г.;

4. Съгласно одобрено споразумение на 22.10.2029г. по НОХД № 2078/2019г. на РС-Плевен, З. Б. се е признал за виновен в това, че на 03.09.2015 г. в с. Градина, обл. Плевен съзнателно се ползвал от преправен документ – Удостоверение за завършен ІІ клас № 1217-125/25.06.2012г., преправено на Удостоверение за завършен VІІ клас № 121-12/25.06.2012 г., на което бил придаден вид, че е издадено на негово име, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, отложено за изп.срок от 3 години 5.Чрез неправомерно придобито свидетелство за основно образование Серия 0-16, № 049861, с рег.№78-11/12.09.2016г., са придобити категории „М" и „В", като именно свидетелството за основно образование е било представено за издаване на СУМПС № *********.

6. След извършена проверка в училищната документация на ОУ „Олимпи Панов" - гр. Русе, е установено, че лице с персонални лични данни - З. Б. Б. [ЕГН], е постъпило в повереното им училище през учебната 1995/1996г, в първи клас. През учебната 1996/1997г., също е бил в първи клас. През учебната 1997/1998г. е бил във втори клас. През учебната 1998/1999г, до учебната 2001/2002г. в бил ученик в трети клас, като на 24.09.2002г. е взел удостоверение за преместване в СОУ „Йордан Йовков" - гр. Русе, но няма информация да е бил записван. З. Б. не е завършвал VII-ми клас в ОУ „Олимпи Панов" - гр, Русе и не му е издавано Удостоверение за завършен VII-ми клас с рег. № 121 -12/25.06.2012г., като му е издавано от ОУ „Олимпи Панов" - гр. Русе, Удостоверение завършен II-ри клас с рег. № 121 -12/25.06.2012г.

7.Поради влязлата в сила осъдителна присъда се иска започване на процедура за обявяване за нищожно Свидетелство за основно образование Серия О- 16, № 049861, peг. № 78-11/12.09.2016г. от директора на ОУ „Неофит Рилски“ – с. Градина.

Установява се от приложените по преписката извадки от книгата за резултати от изпитите на учениците в самостоятелна форма на обучение , яваването на жалбоподателя на изпити и успешното полагане на трета поправителна сесия и завършването на VIII клас и съответно издаденото свидетелство за основно образование.

Установява се от приложения на л. 24 - л. 27 от делото на АС-Плевен Протокол № 441 от 22.10.2019 г. по НОХД № 2078/2019 г. на РС-Плевен, и това приложено по настоящето дело с идентично съдържание-л.17,18, че жалбоподателят се е признал за виновен в това, че на 03.09.2015 г. в с. Градина, обл. Плевен съзнателно се ползвал от преправен документ – Удостоверение за завършен ІІ клас № 1217-125/25.06.2012 г., преправено на Удостоверение за завършен VІІ клас № 121-12/25.06.2012 г., на което бил придаден вид, че е издадено на името на З. Б. Б., като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Между прокурора, участвал в делото и защитника на Българанов и него самия е сключено споразумение, одобрено от съда по НОХД № 2078/2019 г., по силата на което, с оглед предвиденото в чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК му е определено и наложено наказание при условията на чл. 54 от НК – четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с три години изпитателен срок. Определението по делото е влязло в законна сила на 22.10.2019г.

В определението е постановено, че веществените доказателства по делото - Удостоверение за завършен II клас № 1217-125/25.06.2012 г., преправено на Удостоверение за завършен VII клас № 121-12/25.06.2012 г., на което бил придаден вид, че е издадено на името на З. Б. Б., [ЕГН], остава приложено по делото.

С оглед горните факти и влязло в сила определение за одобряване на Споразумение № 441 от 22.10.2019 г. на РС - Плевен по н. о. х. д. № 2078/2019 г. с последиците на влязла в сила присъда, е издадена процесната Заповед № РД 12-291/16.04.2021 г. на Директора на ОУ „Неофит Рилски“ с. Градина, община Долни Дъбник, обл. Плевен, с която е обявена нищожността на Свидетелство за основно образование № 78-11/12.09.2016 г., Серия О-16 и бланков № 049861, издадено на лицето З. Б. Б., [ЕГН], поради съзнателното ползване на преправен документ за завършен предходен VII клас. Органът допълнително сочи, че това е нарушение на чл.122 ал.1 и ал.2 и чл.129 от ЗПУО. Извършено е заличаване на Свидетелството в Регистрационната книга на училището и от Книгата за резултатите от изпитите на учениците на самостоятелна или индивидуална форма на обучение.

Липсват данни за връчването на заповедта на адресата ѝ, като в съдебно заседание на 10.07.2024 г., ответникът твърди, че заповедта безспорно не е връчена на лицето . За наличието й е узнато след съставяне на АУАН от 14.04.2024г. и мотивирана резолюция от 15.05.2024г. /л.7 от делото/, че СУМПС е обявено за невалидно.

При така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е от адресат на индивидуален административен акт, който засяга правната му сфера неблагоприятно доколкото засяга негови права. Тъй като заповедта не е връчена на адресата ѝ, не е посочен в нея срок за обжалване, не е необходимо да се изследва спазването на законоустановените срокове за обжалване на ИАА, предвидени в АПК.

Разгледана по съществото жалбата е неоснователна по следните съображения.

На първо място актът е издаден от компетентен административен орган, действащ в пределите на законовите му правомощия и на основание чл. 259, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 31, ал. 1, т. 34 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК.

Заповедта е издадена в предписаната форма и със същественото съдържание, предвидено в чл. 59, ал. 2 от АПК. Липсата на правни основания за издаването на акта – реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 4, в процесния случай не води до незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като както се приема и в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС на РБ, не е необходимо излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение да съвпадат по време с издаването на административния акт като е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, издаден от друг орган и цитиран изрично с номер, дата и издател в оспорения акт. Така е и в случая. В оспорената заповед като доказателства се сочат съдебен протокол № 441 от 22.10.2019 г. по НОХД № 2078/2019 г. по описа на РС-Плевен за одобряване на постигнатото и оформено като окончателно споразумение за прекратяване наказателното производство по НОХД № 2078/2019 г. по описа на Плевенския Районен съд. В посочения документ се съдържат правните изводи на съда, които са послужили и за издаването на заповедта, а в самата заповед са посочени фактическите основания за издаването й. Одобреното от съда споразумение за вината на Българанов и осъществяването на състава на престъплението по чл.316 вр.чл.308 ал.2 НК с предмет : съзнателно ползване на 03.09.2015г. в с.Градина от преправен документ Удостоверение за завършен II клас № 1217-125/25.06.2012г., преправено на Удостоверение за завършен VII клас № 121-12/25.06.2012г., на което бил придаден вид, че е издадено на името на З. Б. Б., има последиците на влязла в сила присъда, със задължителна сила и адресати съгласно чл.413 НПК. Изрично в заповедта като фактическо основание е посочено, че жалбоподателят е записан в VIII клас на учебната 2015/2016г. в ОУ „Неофит Рилски“ с. Градина, община Долни Дъбник на база на съзнателно ползван преправен документ за завършен VII клас в ОУ“ Олимпи Панов“ гр.Русе.

В хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на оспорващите и да са препятствали правото им адекватно да я организират. Съгласно трайно установената практика на Върховен административен съд, съществено е това нарушението, наличието на което да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. ако това нарушение не е допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно съдържание.

В случая до издаването на оспорената заповед се стига на база инициативата по чл.24 ал.2 вр.чл. 31 АПК – писмото от Директора на ОДМВР-Плевен и на Началник РУО-Плевен, за да се стигне до обяваването на невалидно издаденото СУМПС на жалбоподателя, поради ползването от него на Свидетелството за основно образование, за което е установено, че е придобито по престъпен начин, чрез вече извършено умишлено престъпление. Подобно е положението в чл.99 АПК- за възобновяване на производства по издаване на ИАА и отмяна на неоспорен по съдебен ред или неподлежащ на оспорване такъв ИАА , каквото е Свидетелството за основно образование № 78-11/12.09.2016 г., Серия О-16 и бланков № 049861, издадено на лицето З. Б. Б. от директора на ОУ „ Неофит Рилски“ с.Градина, като ИАА по смисъла на чл.21 ал.3 АПК ,който е документ от съществено значение за признаване на факта ,респ. правата от завършено основно образование – 8 клас.Така основанията на чл.99 АПК се прилагат: когато е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му / т.1/, по надлежния ред се установи престъпно деяние на страната в производството, което е дало отражение върху решаването на въпроса/ т.3/ , адм.акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен/т.4/, като закона позволява инициативата да бъде упражнена от органа, издал акта, който не е подлежал на оспорване, какъвто е случая. Вярно е, че жалбоподателят не е бил известен за започналата процедура, но при положение ,че основанието е влязлата спрямо него присъда за престъпно деяние от него, дало отражение както за записването му в 8 клас довело и до издаване на спорното свидетелство за основно образование , да се твърди ,че той е могъл да наведе нови факти и доказателства, които да доведат до различно от постановеното от органа, е еднозначно да се отрече силата на присъдено нещо на постановената присъда/ одобрено споразумение/ . Влязлата в сила присъда е задължителна за всички учреждения, юридически лица, дл.лица и граждани, съгласно чл.413 ал.1 НПК, като е задължителна за гражданския съд и по аргумент на чл.413 ал.2 НПК и чл.300 ГПК относно извършеното деяние,неговата противоправност и вината, т.е е налице забрана за пререшаването на тези въпроси. Или като се има предвид, че тази забрана се разпростира върху вече използваните за възражения факти, както и върху фактите, които не са били използвани за това, следва че забраната да се атакува съдебното установяване със сила на присъдено нещо се разпростира върху всички факти, предхождащи тази сила. Т.е неуведомяването му за производството по обяваване на нищожност на акт, който удостоверява негови права –че е завършил основно образование, при положение ,че се е признал за виновен, че е ползвал преправен документ, за да бъде записан за обучение в 8 клас/ задължителен и по отменение ЗНП/ за получаване на свидетелство за основно образование , не е съществено нарушение на производствените правила, най-вече защото не би довело до друго разрешение на казуса.