Решение № 98 от 16.08.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Тони Гетов

СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ПЕНКА АНГ. ЦАНКОВА в присъствието на прокурора Иван Лилов Илевски (СГП-София) като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100601822 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 04.08.2020г., постановена по нохд № 12774/2019г. на СРС, НО, 20-ти състав е признал подсъдимата ЮЛ. В. П. за виновна в извършване на престъпление по чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК, поради което и на осн.чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК я е осъдил на наказание пробация за срок от шест месеца. В тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото разноски.

Против присъдата, в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимата, с която се оспорва правилността на съдебния акт. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда по отношение на подсъдимата.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитата поддържа подадената жалба. Релевират се доводи за липса на субективна съставомерност на деянието, както и на мотив за неговото осъществяване, поради което се пледира за отмяна на постановената от СРС присъда и за оправдаване на подсъдимата П..

Представителят на държавното обвинение оспорва подадената жалба. Намира изложените от защитата доводи за неоснователни, излагайки аргументи за знание у подсъдимата относно нейната професионална квалификация и неоснователността на получаваното от нея допълнително възнаграждение. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Подсъдимата П. в правото си на последна дума заявява, че притежава квалификация, 1 придобита напълно законно в чужбина. Акцентира, че е допуснала грешка поради автоматично подписване на голям обем от документи, за която е била санкционирана.

Твърди, че е заявила готовност да възстанови сумата още при проведената проверка от Столична община. В заключение заявява, че не може подобна квалификация да бъде оспорвана по този начин.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата възражения, както и тези в открито съдебно заседание, и като провери правилността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимата ЮЛ. В. П. е родена на **** г. в гр. Русе, българка, българска гражданка, неосъждана, с висше образование, омъжена, пенсионер и работи като зам. д. на 55 СУ, живуща гр. София, ж.к. „****, с ЕГН: **********.

Подсъдимата ЮЛ. В. П. притежавала удостоверение № 95/25.01.1989 г. от Института за повишаване на квалификацията на преподаватели по обществени науки при МДУ „М. В.

Ломоносов“ в Русия. Същото било издадено на подсъдимата П. за проведено от 01.09.1988 г. до 31.01.1989 г. 5-месечно обучение като слушател, в който срок тя изпълнявала определения ѝ план за учебна и научна работа.

На 24.09.1998 г. подсъдимата П. сключила трудов договор № РД 12-4011/24.09.1998 г. с Веселин Методиев – министър на образованието и науката, съгласно който тя била назначена на длъжността „д.“ на ** основно училище с ранно чуждоезиково обучение „****“, находящо се в гр. София, район „Красно село“, ул. „****. С трудовия договор не било уговорено допълнително трудово възнаграждение за ПКС /професионалноквалификационна степен/. В сключените през периода 1999 г.-2012 г. допълнителни споразумения към трудовия договор не било определено допълнително трудово възнаграждение за ПКС.

Като д. на ** ОУ РЧО „****“ подсъдимата Ю.П. била длъжностно лице, на която било възложено с трудовия договор, да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с управление на чуждо имущество, собственост на Столична община, както и ръководна работа в това училище, което било самостоятелно юридическо лице с нестопанска цел.

Съгласно подписаната от Ю.П. длъжностна характеристика за „д. на общинско училище“, тя била длъжна да организира, контролира и отговаря за цялостната му дейност; да изготвя длъжностното разписание на персонала и утвърждава поименното разписание на длъжностите и работните заплати в рамките на средствата за работни заплати по делегирания бюджет; да разработва проект на бюджет и го предлага на финансиращия орган за утвърждаване.

Подсъдимата П. като д., т.е. органът, който нормативно контролирал и отговарял за цялостната дейност на училището, била оправомощена и длъжна да контролира и отговаря за правилното водене и съхранение на задължителната учебна документация, каквото било сведението за организацията и дейността на училището за всяка учебната година, както и за законосъобразното разпореждане и изразходване на бюджетните средства на училището. д.ът на училището бил длъжен да планира, организира, ръководи и отговаря за осъществяване на държавната политика в областта на образованието и цялостната административно- управленска и финансова дейност в училището, да съставя бюджет и отговаря за законосъобразното, целесъобразно и икономично разпореждане с бюджетни 2 средства. д.ът на училище работел с делегиран бюджет, като имал широка административна и финансова автономност. Той имал правомощия да утвърждава щатното и поименно длъжностно разписание, както и да определя основното и допълнителните трудови възнаграждения на педагогическия и непедагогическия персонал, съобразявайки се с Наредба №1/04.01.2010 г. на Министерство на образованието, младежта и науката /МОМН/, за работните заплати на персонала в системата на народната просвета, съгласно която брутната работна заплата се формирала от основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения, уговорени между работодателя и работника/служителя с трудов договор и с допълнително споразумение при промяна на обстоятелствата. Такова допълнително споразумение се подписвало при присъждане на ПКС, въз основа на което на съответния учител се изплащало допълнително трудово възнаграждение за ПКС. За д.ите подобно допълнително трудово споразумение се сключвало с работодателя – Началника на РИО, каквото подсъдимата П. на е подписвала.

В изпълнение на задълженията си на 03.11.2008 г. подсъдимата в качеството си на д. на ** ОУ „****”, сключила договор за абонаментно пълно счетоводно обслужване и финансови консултации и услуги /в т.ч. за счетоводно обслужване и изчисляване на работните заплати на целия персонал на училището и д.а, изготвяне на трудови договори и допълнителни споразумения към тях на персонала на училището, с изключение на д.а/, с дружеството „Персонал консулт България“ ЕООД, представлявано от свидетеля Н.М. Г. – управител на дружеството. Такива договори били сключени между същите страни и през 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. Във връзка с изпълнението на договорите на свидетеля Н. Г. били предоставяни от завеждащия отдел „Човешки ресурси“ в училището свидетелката М.Р. заверени копия на документите от личните трудовите досиета на персонала на училището. Въз основа на тях и на Списък-образец №1 той изготвял месечните ведомости за заплатите, след което ги изпращал по електронен път на главния счетоводител на училището – свидетелката П. Г.а. След преглед на ведомостите от Г.а и от д.а на училището – подсъдимата Ю.П., счетоводните документи били утвърждавани от последната така, както са съставени или след нанесени корекции. След това били подписвани от отговорния счетоводител и от д.а. Така прегледаните и подписани ведомости били връщани на Н. Г. за плащане на месечните заплати на персонала на училището чрез превеждането им по банков път от банковата сметка на училището в „Общинска банка АД“. Преводът на работните заплати бил извършван на 5-то число всеки месец или на по-късна дата, ако 5-то число на месеца бил почивен ден. Ведомостите за заплати и фишовете към тях били предоставяни на техническия секретар в училището свидетелката Р.Н.. Във ведомостите се разписвали всички служители от персонала на училището, срещу което на всеки от тях бил предоставян фиш с данни за размера на трудовото му възнаграждение и начина на формирането му. Подписаните ведомости се връщали на Н. Г. за съхранение.

Един от документите, въз основа на който свидетелят Г. изготвял месечните ведомости за заплатите, бил списък образец №1 за съответната година. В този списък се въвеждали данни за професионално-квалификационната степен на всеки учител, като в него ежегодно се планирала и преподавателската работа на педагогическите кадри в училището.

След като се състави, списъкът се разпечатвал на хартиен носител, разписвал се от главния счетоводител на училището, и от д.а, който проверявал всички данни в него, след което го внасял за заверка в РИО. Така завереният Списък-образец №1 се съхранявал от д.а в неговия кабинет. Изготвянето на Списък-образец №1 за учебните 2010/2011 г., 2011/2012 г., 2012/2013 г. за училището ** ОУ РЧО „****“ било възложено на свидетелките Р.А.Н. – технически секретар в училището със задължения обработка на училищната документация и Й.Д.Г. – старши учител по математика и информационни технологии. При съставяне на списъка за училище ** ОУ РЧО „****“ свидетелките Н. и Г. използвали данни, предоставени им от д.а на училището подсъдимата Ю.П., от помощник-д.а свидетелката 3

Б.А.Г. и от завеждащия отдел „Човешки ресурси“ – свидетелката М.К.Р.. Последната съхранявала личните трудовите досиета на училищния персонал, които се намирали в заключен метален шкаф в училището. При получаване на документ за придобита ПКС от лице от персонала на училището, то го представяло именно на свидетелката Р., която го прилагала към личното му трудовото досие. В началото на всеки календарен месец заверени копия на всички документи за промени в показателите, които касаят работните заплати на персонала на училището, били предоставяни от М.Р. на Н. Г. във връзка с изчисляване/преизчисляване на работните заплата. С ключ от металния шкаф разполагала и подсъдимата П., която на неустановена дата през 2010-2011 г. решила да съхранява сама своето лично трудово досие, поради което го изнесла от посочения шкаф.

В съответствие с професионалната квалификация на подсъдимата П. за учебната 2008/2009 г. на ** ОУ РЧО „****“ в списъка образец №1 за нея не бил отразен документ за придобита ПКС, за разлика от списъците образец № 1 за учебните 2009/2010 г., 2010/2011 г., 2011/2012 г., 2012/2013 г., където за нея бил посочен документ за ПКС I-ви клас - № 1620/1998 г. на ДИУУ София. Междувременно свидетелката П. В. Г.а – „отговорен счетоводител“ на ** ОУ РЧО „****“ констатирала, че сред наличните документи липсва такъв, удостоверяващ придобита от подсъдимата П. професионално-квалификационна степен – 1-ви клас. Във връзка с това свидетелката П. Г.а разговаряла с д.а на училището Ю.П., като я уведомила, че трябва да представи документи за твърдяната от нея придобита ПКС 1-ви клас. Подсъдимата Ю.П. показала Удостоверение №95/25.01.1989 г., издадено от Институт за повишаване на квалификацията на преподавателите по обществени науки към Московски държавен университет и казала, че то отговаря на I-ви ПКС и удостоверява, че тя има съответната професионална квалификация. Ю.П. казала на П. Г.а, че не разполага с друг документ за професионална квалификация. След като поел счетоводното обслужване на училището, свидетелят Н. Г. също констатирал липсата на документ, удостоверяващ придобита от подсъдимата ПКС 1-ва степен и изискал предоставянето му.

Такъв не му бил представен, поради което той попитал подсъдимата П. дали притежава подобен документ, удостоверяващ ПКС – 1-ви клас. Подсъдимата П. му отговорила, че притежава документ за придобита ПКС 1-ви клас, въпреки, че такъв не бил издаван от специализираните институции за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета в България. Уверението на Ю.П. за придобита ПКС I-ви клас Н. Г. приел за достатъчно, за да включи към получаваното от нея трудово възнаграждение допълнително трудово възнаграждение за ПКС 1-ви клас.