Чл. 1
Приема от 1 януари 1995 г.:
1. средни месечни брутни работни заплати на едно лице по министерства, ведомства, областни администрации и други бюджетни организации, финансирани централно от държавния бюджет, съгласно приложение № 1;
2. средни месечни брутни работни заплати на едно лице в организациите и звената на отраслите и дейностите здравеопазване, образование, култура и социални грижи, финансирани от общинските бюджети, съгласно приложение № 2;
3. таблица на коефициентите за определяне на началните основни месечни работни заплати по длъжностни степени на заетите в държавното управление, местното самоуправление и местната администрация съгласно приложение № 3;
4. таблица на коефициентите за определяне на началните основни месечни работни заплати по степени на образование в отраслите и дейностите по приложение № 2 съгласно приложение № 4;
5. класификатор на длъжностите и коефициенти за определяне на началните основни месечни работни заплати по степени за заетите в държавното управление, местното самоуправление и местната администрация съгласно приложение № 5.
Чл. 2
(1) Приетите с чл. 1, т. 1 и 2 средни месечни брутни работни заплати на едно лице по организации, отрасли и дейности, както и тези, определени по реда на чл. 5, 6 и 7, се изменят последователно от 1 април със 70 на сто от разчетеното нарастване на потребителските цени за второто тримесечие, а от 1 юли и 1 октомври 1995 г. – с 85 на сто от разчетеното нарастване на потребителските цени за третото и четвъртото тримесечие, съответно с разчетни коефициенти 1,059, 1,043 и 1,065.
(2) Когато за съответното тримесечие фактическият индекс на цените се различава от разчетения, със 70 на сто от разликата за второто тримесечие и с 85 на сто от разликата за третото и четвъртото тримесечие се коригира коефициентът за следващото тримесечие.
(3) Министърът на труда и социалните грижи и министърът на финансите до 15-о число на месеца, следващ отчетното тримесечие, внасят в Министерския съвет предложение за определяне на конкретните размери на средните месечни брутни работни заплати съгласно ал. 1 и 2.
Чл. 3
(1) Във връзка с чл. 2 считано от 1 април 1995 г. се определят:
1. средни месечни брутни работни заплати на едно лице по министерства, ведомства, областни администрации и други бюджетни организации, финансирани централно от държавния бюджет, съгласно приложение № 6;
2. средни месечни брутни работни заплати на едно лице в организациите и звената на отраслите и дейностите здравеопазване, образование, култура и социални грижи, финансирани от общинските бюджети, съгласно приложение № 7.
(2) Във връзка с чл. 2 считано от 1 юли 1995 г. се определят:
1. средни месечни брутни работни заплати на едно лице по министерства, ведомства, областни администрации и други бюджетни организации, финансирани централно от държавния бюджет, съгласно приложение № 8;
2. средни месечни брутни работни заплати на едно лице в организациите и звената на отраслите и дейностите: здравеопазване, образование, култура и социални грижи, финансирани от общинските бюджети, съгласно приложение № 9.
(3) Във връзка с чл. 2 считано от 1 октомври 1995 г. се определят:
1. средни месечни брутни работни заплати на едно лице по министерства, ведомства, областни администрации и други бюджетни организации, финансирани централно от държавния бюджет, съгласно приложение № 10;
2. средни месечни брутни работни заплати на едно лице в организациите и звената на отраслите и дейностите: здравеопазване, образование, култура и социални грижи, финансирани от общинските бюджети, съгласно приложение № 11.
Чл. 4
(1) Годишният размер на средствата за работна заплата в органите, организациите и дейностите на бюджетна издръжка се образува с натрупване на основата на утвърдените с бюджета численост на персонала и средна месечна брутна работна заплата на едно лице за съответния период.
(2) Икономията от формираните по реда на ал. 1 средства за работна заплата и реализираните целесъобразни икономии по другите разходи могат да се ползват за еднократно допълнително материално стимулиране в края на годината в максимален размер до 2 месечни брутни работни заплати на отделно лице.
(3) Министрите и ръководителите на другите ведомства, на областните администрации и на другите бюджетни организации определят за техните системи целесъобразните икономии по другите разходи съгласно ал. 2.
(4) Икономията на средства съгласно ал. 2 и 3 се ползва при условие, че организациите са изплатили всички доставки и услуги към външни доставчици, както и други задължения.
(5) Редът и начинът за разпределяне на средствата за работна заплата се конкретизират с колективния трудов договор или с вътрешните правила за работна заплата.
Чл. 5
Министрите и ръководителите на другите ведомства и бюджетни организации в рамките на утвърдените средства и средни месечни брутни работни заплати за съответните системи, отрасли и дейности определят по поделения и звена, съобразно структурата и квалификацията на персонала, конкретните размери на средната месечна брутна работна заплата на едно лице по реда на чл. 9 от Наредбата за договаряне на работната заплата (обн., ДВ, бр. 55 от 1991 г.; изм., бр. 30 и 40 от 1993 г.).
Чл. 6
(1) Общинските съвети по предложение на кметовете, в съответствие с чл. 52 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24 от 1995 г.) утвърждават средствата за работна заплата и средните брутни работни заплати на едно лице на работещите в общинската администрация и в звената към нея, като ползват реда на чл. 9 от Наредбата за договаряне на работната заплата (обн., ДВ, бр. 55 от 1991 г.; изм., бр. 30 и 40 от 1993 г.).
(2) Общинските съвети, в рамките на определените с постановлението средни месечни брутни работни заплати по отрасли и дейности, конкретизират размерите им и средствата за работна заплата на съответните заведения от отрасъла или дейността.
(3) Средните месечни брутни работни заплати на едно лице за отраслите и дейностите, финансирани от общинските бюджети, определени по реда на ал. 2, могат да се увеличават с до 15 на сто при наличие на собствени финансови средства, включително и за сметка на намалена численост на персонала.
(4) Увеличаването на средните месечни брутни работни заплати по ал. 3 се извършва от общинските съвети след съгласуване, в случаите на намаляване числеността на персонала, съответно с Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, науката и технологиите, Министерството на културата или с Министерството на труда и социалните грижи.
(5) В случаите, при които размерът на достигнатите средни месечни брутни работни заплати в отделни отрасли, дейности, заведения или звена надвишава определените по реда на това постановление, същите се запазват и не се увеличават до влизането им в определените с постановлението размери.
Чл. 7
На основание Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения (обн., ДВ, бр. 10 от 1990 г.; попр., бр. 12 от 1992 г.; изм., бр. 90 от 1993 г.) възлага на ръководствата на гражданските висши учебни заведения да определят размера на средните брутни работни заплати на едно лице, като:
1. се ръководят от предоставените им средства за работна заплата от държавния бюджет;
2. използват собствени средства, набрани по финансовите им сметки за приходите и разходите, а за висшите медицински институти – и приходи по извънбюджетните сметки, създадени с Постановление № 146 на Министерския съвет от 1991 г. за приоритетно снабдяване в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 71 от 1991 г.);
3. спазват размерите на началните заплати, определени в раздел VI на приложение № 5.
Чл. 8
Министрите и ръководителите на другите ведомства и бюджетни организации могат да намаляват числеността на персонала, без да намаляват средствата за работна заплата. За целта те уведомяват Министерството на финансите и Министерството на труда и социалните грижи, които отразяват в бюджетните им сметки намалената численост на персонала и увеличената им средна брутна работна заплата.
Чл. 9
(1) Средствата за работна заплата в организациите и звената, които прилагат извънбюджетна приходно-разходна сметка или финансова сметка за приходите и разходите, се образуват по реда на чл. 4, ал. 1.
(2) В организациите и звената, които работят на извънбюджетна приходно-разходна сметка, средствата за работна заплата могат да се увеличават пропорционално при преизпълнение на предвидените със сметката приходи, както следва:
1. с до 40 на сто – за тези, които работят в условията на пълна издръжка;
2. с до 20 на сто – за тези, които получават субсидии от бюджета.
(3) Средствата за работна заплата в организациите и звената, които прилагат финансова сметка за приходите и разходите, могат да се увеличават пропорционално с до 40 на сто за сметка на преизпълнение на приходите и целесъобразни икономии на разходите, при условие че са осигурени необходимите средства.
(4) Разликата до формираните средства за работна заплата по реда на ал. 2 и 3 може да се ползва за еднократно допълнително стимулиране в края на годината, а в организациите и звената по ал. 2 – при условие, че е изпълнен разчетът за приходите – и на тримесечие, ако е изпълнено изискването на чл. 4, ал. 4. Средствата се разпределят в съответствие с личния принос за постигнатите резултати по ред и начин, определени с колективния трудов договор или с вътрешните правила за работна заплата.
Чл. 10
(1) Началната основна месечна работна заплата по длъжности и длъжностни степени в органите на държавното управление и на местното самоуправление и местната администрация се определя с коефициент към минималната месечна работна заплата за страната съгласно приложение № 5.
(2) Началните основни месечни работни заплати по длъжности на заетите в органите и дейностите извън тези по ал. 1 се конкретизират в рамките на разполагаемите средства за работна заплата с отраслови (браншови) споразумения и/или с колективни трудови договори и не могат да бъдат по-ниски от определените с коефициентите по приложение № 4.
(3) Началните основни месечни работни заплати по длъжности и длъжностни степени в организациите и звената, които прилагат извънбюджетна приходно-разходна сметка, се определят по реда на ал. 1 – за заетите в държавното управление и в местното самоуправление и местната администрация, и по реда на ал. 2 – за заетите в отраслите и дейностите, включени в приложение № 2.
Чл. 11
(1) Максималните размери на основните месечни работни заплати могат да бъдат с до 50 на сто по-високи от началните основни заплати по длъжности, установени с коефициентите в класификатора, съгласно приложение № 5. Това ограничение не се прилага за длъжностите, чиито начални основни месечни заплати се определят по реда на забележка 6 на приложението.
(2) Индивидуалните основни месечни работни заплати на лицата, чийто размер при влизане в сила на това постановление надвишава максималния размер на основната заплата, определена по реда на предходната алинея, се запазват и не се увеличават до влизането им в границите, определени в ал. 1.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
Средствата за изпълнение на това постановление се осигуряват в рамките на одобрените със Закона за държавния бюджет на Република България за 1995 г. средства за работна заплата на министерствата и ведомствата, трансфера от републиканския бюджет, собствените приходи на общините и социалното осигуряване и от извънбюджетни средства.
§ 2
При извършване на структурни промени в бюджетните сметки на министерствата, ведомствата, областните администрации и другите бюджетни организации Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на финансите отразяват съответните изменения и в средните брутни работни заплати.
§ 3
Измененията в структурите на министерствата и другите ведомства, които водят до увеличаване броя на ръководните кадри и специалистите с ръководни функции до „началник на отдел“ включително, се съгласуват с Министерството на труда и социалните грижи и с Министерството на финансите преди утвърждаването им от съответния ръководител.
§ 4
Нормативът за ограничаване максималния размер на основната месечна работна заплата по чл. 11, ал. 1 не се прилага за първото тримесечие на 1995 г.
§ 5
Поименните разписания на длъжностите на централните управления на министерствата и ведомствата и на областните администрации за 1995 г. се представят в Министерството на труда и социалните грижи и в Министерството на финансите за съгласуване преди утвърждаването им от съответния ръководител.
§ 6
Обезщетенията по чл. 222 и 328а от Кодекса на труда за лицата, освободени от организации на бюджетна издръжка, се осигуряват целево от държавния бюджет и от самостоятелните бюджетни на общините, като се изплащат от § 12 – Други разходи, в отделна точка.
§ 7
Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на финансите дават разяснения по постановлението и решават в рамките на своята компетентност възникнали специфични въпроси по прилагането му.
§ 8
Постановлението влиза в сила от 1 януари 1995 г. и отменя Постановление № 30 на Министерския съвет от 1994 г. за работната заплата в бюджетните организации и дейности и привеждането ѝ в съответствие с инфлацията през 1994 г. (обн., ДВ, бр. 16 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 34, 63, 89 и 96 от 1994 г., бр. 2 и 31 от 1995 г.).