Решение № 52 от 26.04.2021, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Д. , 26.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елка А. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Гражданско дело № 20215410100004 по описа за 2021 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл.224, ал.1 и чл.245, ал.З от КТ; чл.22, чл.24 и чл.42, т.З от КТД за системата на народната просвета; чл.86 от ЗЗД /трудов спор/.

Ищеца твърди в исковата си молба, че със Заповед № РД-081169/04.09.2017г. на Директора на СУ "Хр. Б."-гр.Д., на осн.чл.327, ал.1,т.12 от КТ, е прекратен трудовия договор с ищеца на длъжността „старши учител ЦДО“, считано от 04.09.2017г. като причина за прекратяване на трудовия му договор е посочено, че той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че на осн.чл.68, ал.1, т.1 от КТ, между страните по делото е сключен трудов договор № 33/02.10.2017г., въз основа на който ищеца е работил в СУ "Н. Й. В."-с.Б., на длъжност „учител в прогимназиален етап дейности в целодневна организация“, с основно месечно трудово възнаграждение 570.00 лева, на непълно работно време- 6 часа и с допълнително възнаграждение за продължителна работа- 28 % за всяка година трудов стаж по специалността- 159.60 лева, за определен срок-от 04.10.2017г. до 30.06.2018 г. вкл. Твърди, че на осн. чл.119 от КТ е подписано и Допълнително споразумение № 109/09.11.2017г., неразделна част от трудов 1 договор № 33/02.10.2017г. Твърди, че със Заповед № 418/29.06.2018г. на Директора на СУ "Н. Й. В."-с.Б., на осн.чл.325, ал.1, т.З от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на длъжността „учител в прогимназиален етап - дейности в ЦДО“, считано от 01.07.2018г., като причина за прекратяването на трудовия договор е посочено- изтичане на уговорения срок по трудов договор № 33/02.10.2017г. Посочено е, че следва да се изплати обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ -за неизползван годишен платен отпуск в размер на 19 работни дни. Твърди, че с трудовия договор № 33/02.10.2017г. е назначен като учител на седми клас в Целодневна организация на учебния процес, считано от 04.10.2017г. като по предложение на директора на ответното училище, страните се договорили ищеца да бъде назначен на 6-часов работен ден, а ищеца не е съгласен с назначаването му на длъжност "учител", вместо "старши учител", която длъжност той придобил още през 2010г. съгласно действащата нормативна уредба в системата на образованието. В подкрепа на това обстоятелство, ищеца представил на директора на ответното училище документи, удостоверяващи длъжността му като "старши учител", както следва: 1. Допълнително споразумение със СУ "Хр. Б."-гр.Д.; 2.Трудова книжка и З. Заповед № РД-08-1169/04.09.2017г. на директора на СУ "Хр. Б."-гр.Д., за прекратяване на трудовото му правоотношение от предишния работодател, на длъжност "старши учител", само 1 месец по-рано. Според ищеца понастоящем няма нормативен документ с обратно действие за отнемане на вече придобито право по закон.

Точно обратното, до влизане в сила на Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите /в сила от 27.09.2016г./; 3акон за предучилищното и училищно образование /ЗПУО/ и Наредба № 4/20.04.2017г., учителите със стаж над 10 години са отговаряли на изискванията за придобиване на длъжността "старши учител", според действащата тогава нормативна уредба. Затова след влизане в сила на Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите, ищецът продължавал да работи в СУ "Хр. Б."-гр.Д. на длъжност "старши учител", до прекратяване на трудовия му договор на 04.09.2017г.

Счита, че смяната на работодателя в никакъв случай не може да е основание за отнемане на вече придобито право по закон, тъй като прилагането на изискванията за заемане на длъжността "старши учител", регламентирани от ЗПУО и чл.71, ал.1 от Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и 2 професионалното развитие на учителите, не касаят тези учители, които вече са придобили това право, какъвто е неговия случай, който още от 2010г. е "старши учител". Счита, че това твърдение се доказва и от Трудова книжка Серия И, № 839009, където на стр.12 и стр.13 е отразено, че длъжността му е "старши учител". Моли съда да обсъди и разпоредбата на § 3 от Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите. Твърди, че е потърсил помощ от Дирекция "Инспекция по труда"-С., МОН и СБУ-С., от който в писмо изх.№ 402/21.05.2018г. е изразено становище, че той е "старши учител" и няма никакво законово основание за отнемане на вече придобито право по закон. СБУ-С. смята, че педагогическите специалисти, които са придобили право да заемат длъжността "старши учител" до влизането в сила на ЗПУО и Наредба № 12, при смяна на образователната институция, трябва да запазят това си право и да бъдат назначавани на длъжност "старши учител". В писмото е посочено, че ЗПУО няма обратно действие, а смяната на работодателя не може да е основание за отнемане на вече придобито право по закон. Относно размера на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, СБУ-С. препраща към чл.24 и чл.25 от Колективен трудов договор за системата на народната просвета от 19.06.2016г., според които: За страните по договора се зачита изцяло стажа, придобит до 01.07.2007г., а след тази дата само на същата или сходна длъжност. Във връзка с работата му е назначен на 6-часов работен ден и намалена норма, в писмото на СБУ-С. е отразено, че размерът на трудовото възнаграждение може да бъде намален пропорционално, но от възнаграждение за "старши учител",какъвто е ищеца. Счита, че назначавайки го на длъжност "учител”, вместо като "старши учител", работодателя го е лишил от трудово възнаграждение в размер на 119.82 лева месечно, при 6часово работно време дневно, а при отработени от него 9 месеца, считано от 04.10.2017г. до 30.06.2018г., неизплатеното от ответника трудово възнаграждение възлиза на 1078.38 лева, която сума е част от претендираната главница. Счита, че това е така, понеже съгласно Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от МОН /в сила от 01.09.2017г./, минималната основна работна заплата на старши учител е в размер на 792.00 лева, а за 6-часово работно време дневно е 75 % от нея или 594 лева. Твърди, че при прекратяване на трудовия му договор на 29.06.2018г., работодателят е начислил обезщетение 3 по чл.224, ал.1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск в размер на 19 работни дни. Според чл.42 от КТД на национално ниво, размерът на платения годишен отпуск за педагогически специалисти /синдикални членове/, е определен на 56 работни дни, а от Служебна бележка от 02.05.2019г. се установява, че през учебната 2017/2018 година, ищеца е бил член на Синдикалната организация на СБУ при ответното училище, от м.Х.2017г. до M.VI.2018r. вкл. Поради това и на осн.чл. 224,а л.1 от КТ, за отработените и признати за трудов стаж 9 месеца му се полагат 42 работни дни. Освен това на осн.чл.262, ал.1, т.2 от КТ, за работа през почивни дни му се полагат 3 работни дни, за които е издадена: Заповед № 262/12.03.2018г. и 1 работен ден, според Заповед № 139/12.12.2017г., следователно му се полагат общо 46 работни дни платен годишен отпуск, от които през 2017/2018 учебна година, въз основа на подадени от него молби и издадени заповеди на работодателя е ползвал 12 работни дни платен годишен отпуск, за които няма претенции и към момента на прекратяване на трудовия му договор на 29.06.2018г., останали 34 работни дни, които подлежат на обезщетяване, съгласно чл.224,ал.1 от КТ. Твърди, че ответника и досега не му е заплатил претендираните суми, поради което за него се явява правен интерес.

Моли съда да постанови решение, с оглед и допуснатото изменение в о.с.з. по реда на чл.214 ГПК, с което осъди ответника да му заплати сумите: 2146.72 лева, включваща главница от 1708.99 лева, от които 1048.15 лева - разлика между получения и дължимия размер на брутното трудово възнаграждение, за времето от 04.10.2017г. до 30.06.2018г. вкл. и 660.84 лева - разлика между получения и дължимия размер на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск, за времето от 04.10.2017г. до 30.06.2018г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата от 1708.99 лева, считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане и 437.73 лева- мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 1708.99 лева, считано от 01.07.2018г. до завеждане на делото. Претендира за разноски.

В о. с. з. ищеца лично и с адв. Н.П. поддържа предявените два обективно и субективно предявени искове, както са предявени. Моли съда да уважи предявените искове с допусната корекция в съдебно заседание и осъди ответника да заплати на доверителят му претендираните суми и разноски по делото по приложения списък за разноски по чл. 80 от ГПК.

4

Заявява, че поддържа подробните съображения в исковата молба, които доказват твърденията им, че доверителят му отговаря на условията за заемане на длъжността „старши учител“. Такава длъжност той е заемал при предишния си работодател СУ „Хр. Б.“- Д. и на практика неоснователно в ответното училище с. Б. е назначен като учител, след което на настоящата си месторабота в училището в гр. Д., кв. Н. отново е назначен като старши учител, видно от приложените заповеди. Моли съда да обърне внимание, че доверителят му има специалност „учител“, което му позволява да заема различни педагогически длъжности в училището. Моли съда да не дава вяра на твърденията в отговора на исковата молба, че в подаденото заявление до Бюрото по труда и заявлението до РУО на МОН- С. нямало заявена длъжност „старши учител“, а само длъжност „учител“. Училището е заявило три свободни работни места, за учители 5, 6 и 7 клас, за които е могло да кандидатстват както учители, така и старши учители и главни учители, независимо от това каква длъжност притежават. Доверителят му е кандидатствал като старши учител, но е назначен за учител. Счита, че цитираните от директора ЗПУО и Наредба № 12 не отнемат вече придобити права на „старши учител“. В Бюрото по труда и в РИО- С. училището не заявява учителски места, а търси три броя педагогически специалисти, със специалност „учител“, а съвсем друг е въпроса каква квалификация, професионален опит, каква длъжност имат тези учители, могат да кандидатстват и младши учители и старши учители, и учители, които нямат 10 години стаж. Не може да се прави дискриминация, Закона не дава право на училището да приема учители до 10 години педагогически стаж и да отхвърля тези над 10 години като излага подробни съображения. Относно разноските на ответника счита, че те са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита също така, че отразяването в отговора на исковата молба, че той има характера на списък на разноските по чл. 80 от ГПК е неоснователно, тъй като чл. 80 от ГПК е категоричен, че страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноски най- късно до приключване на последното заседание в съдебната инстанция, такъв не е представен, поради което следват последствията по чл.

80 изр. второ от ГПК.

5

В о. с. з. ищецът поддържа казаното от адвоката му като дава пояснения, че след приключване на учебната година на база подадени заявления от родителите и учениците от 5, 6 и 7 клас се определя броя на групите. В случая в с. Б. са обявени три броя свободни педагогически работни места. На тази база директора обявява свободните учителски места и подава заявка до Агенцията по заетостта и уведомява РИО- С.. За тези три свободни учителски места имат право да кандидатстват педагогически специалисти от цяла България, както по- млади, така и по-опитни със стаж над 20 години, които вече са придобили длъжност „старши учител“. Няма как в заявката до Бюрото по труда да претендират опитните педагогически специалисти, както се твърди в отговора. След направения подбор от директора се назначават педагогическите специалисти и се допълват незаетите места. Тази процедура приключва до 15.09- началото на учебната година. Едва тогава на основание попълнените учителски места се пристъпва към съставянето на щатното разписание, както пише ответника, че на база щатното разписание се назначават учителите. Щатното разписание се съставя след като се попълнят свободните учителски места. Счита, че щатното разписание не е определящо, водещо е окончателния състав на педагогическите специалисти. Поддържа исковата молба.