Закон за народната просвета

Чл. 1

Този закон урежда устройството, функциите и управлението на системата на народната просвета.

Чл. 2

Системата на народната просвета включва детски градини, училища и обслужващи звена.

Чл. 3

Системата на народната просвета осигурява образование според държавни образователни изисквания.

Чл. 4

(1) Гражданите имат право на образование. Те могат да повишават непрекъснато своето образование и квалификация.

(2) Не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение.

Чл. 4а

(1) Правото на образование се осъществява при спазване на принципите за прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на системата на народната просвета.

(2) Условията и редът за завършване на определен клас, етап или степен на образование и за преминаване в следващ клас, етап или степен на образование се определят най-късно до началото на съответната учебна година.

Чл. 5

Образованието е светско.

Чл. 6

Образованието в държавните и общинските училища е безплатно.

Чл. 7

(1) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

(2) Училищното обучение започва на 7 години, навършени в годината на постъпване в първи клас. В първи клас могат да постъпят и деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволяват това.

Чл. 8

(1) В детските градини, училищата и обслужващите звена официалният език е българският. Училищното обучение осигурява условия за усвояването на книжовния български език.

(2) Учениците, за които българският език не е майчин, освен задължителното изучаване на български език имат право да изучават своя майчин език в общинските училища при защита и контрол от страна на държавата.

Чл. 9

(1) Всеки гражданин осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности.

(2) Правото по ал. 1 за малолетните се ползва от родителите или настойниците им.

Чл. 10

(1) Детските градини и училищата са държавни, общински и частни. Обслужващите звена са държавни и общински.

(2) Държавни са детските градини, училищата и обслужващите звена, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на образованието и науката или чрез други министерства и ведомства. Предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост.

(3) Държавни са и детските градини към Министерството на отбраната, предназначени за обучение, възпитание и отглеждане на деца на военнослужещи и цивилни служители на Министерството на отбраната и финансирани от бюджета на министерството. Предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост.

(4) Общински са детските градини, училищата и обслужващите звена, които се финансират от общинските бюджети. Предоставените им за ползване имоти са публична общинска собственост.

(5) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена са юридически лица.

(6) Държавните детски градини, държавните и общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката. Общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката по предложение на общинския съвет.

(7) Държавните спортни училища се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката след съгласуване с министъра на физическото възпитание и спорта. Общинските спортни училища се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката по предложение на общинския съвет и след съгласуване с министъра на физическото възпитание и спорта.

(8) Общинските детски градини се откриват, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет. Държавните детски градини по ал. 3 се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.

(9) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена придобиват качество на юридически лица или прекратяват дейността си от деня на обнародването на заповедта в „Държавен вестник“, освен ако в нея е посочено друго.

Чл. 11

(1) Частни са детските градини и училищата, които се откриват или преобразуват по искане на български физически или юридически лица и не са на бюджетна издръжка.

(2) Лицата по ал. 1 представят в Министерството на образованието и науката определените с правилника за прилагането на закона документи.

(3) Частните детски градини и училища се откриват или преобразуват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката и придобиват качество на юридически лица от деня на обнародването на заповедта в „Държавен вестник“.

(4) Частните детски градини и училища ползват частни имоти или предоставени им имоти, които са частна държавна или частна общинска собственост или имоти, предоставени по реда на чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост, съответно по реда на Закона за общинската собственост.

(5) Предоставените по реда на ал. 4 имоти могат да се ползват само за осъществяване предмета на дейност на детската градина или училището и не могат да се пренаемат от трети лица или да се ползват за други цели.

Чл. 12

(1) Български детски градини и училища с чуждестранно участие се откриват или преобразуват по искане на регистрирани в Република България сдружения между български и чуждестранни физически и/или юридически лица с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието, младежта и науката.

(2) Чуждестранни детски градини и училища се откриват или преобразуват по искане на чуждестранни юридически лица в съответствие с международни спогодби и по реда на ал. 1.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 представят в Министерството на образованието и науката определените с правилника за прилагане на закона документи.

(4) Детските градини и училищата по ал. 1 и 2 придобиват качество на юридически лица от деня на обнародването на решението на Министерския съвет в „Държавен вестник“.

(5) Детските градини и училищата по ал. 1 и 2 ползват частни имоти или предоставени им имоти, които са частна държавна или частна общинска собственост или имоти, предоставени по реда на чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост, съответно по реда на Закона за общинската собственост.

(6) Предоставените по реда на ал. 5 имоти могат да се ползват само за осъществяване предмета на дейност на детската градина или училището и не могат да се пренаемат от трети лица или да се ползват за други цели.

Чл. 13

(1) Детските градини и училищата по чл. 11 и 12 се закриват:

1. когато се установи, че не се спазват изискванията, предвидени в закона и в правилника за прилагането му;

2. при смърт на физическото лице, получило разрешение за откриване на детската градина или училището, или когато лицето е осъдено на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление;

3. при прекратяване дейността на юридическото лице, получило разрешение за откриване на детската градина или училището.

(2) В случаите на ал. 1, т. 2 и 3 детската градина или училището не се закриват, ако в едномесечен срок от настъпването на посочените обстоятелства трети лица представят в Министерството на образованието и науката определените с правилника за прилагането на закона документи за продължаване на дейността им.

(3) Детските градини и училищата по ал. 1 могат да се закриват и по искане на лицата, които ги представляват.

(4) Учениците от закритите по ал. 1 и 3 училища могат да продължат обучението си в училища при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.

(5) Актовете за закриване се издават по реда на ал. 1, 2, 3 и 4 от органа, дал разрешение за откриване на детската градина или училището, и се обнародват в „Държавен вестник“.

Чл. 14

Училището и детската градина създават условия за нормалното физическо и психическо развитие на децата и учениците.

Чл. 15

(1) Държавните образователни изисквания в системата на просветата се утвърждават от Висш учебен съвет при министъра на народната просвета. Една трета от членовете на Висшия учебен съвет са учители.

(2) Държавните образователни изисквания определят равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка и създават условия за:

1. изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура;

2. задоволяване на индивидуалните интереси и потребности и придобиване на широка обща култура;

3. усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката;

4. избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според възможностите на учениците и избраното от тях училище;

5. развитие на материалната, културната и екологичната среда на детските градини, училищата и обслужващите звена.

Чл. 16

Държавните образователни изисквания се отнасят за:

1. предучилищното възпитание и подготовка;

2. степента на образование, общообразователния минимум и учебния план;

3. учебното съдържание;

4. усвояването на книжовния български език;

5. системата за оценяване;

6. професионалното образование и обучение;

7. придобиването на квалификация по професии;

8. обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания;

9. учебниците и учебните помагала;

10. документите за системата на народната просвета;

11. извънкласната и извънучилищната дейност;

12. учителската правоспособност и квалификация;

13. материално-техническата база;

14. здравното обслужване;

15. безопасните условия на възпитание, обучение и труд;

16. научното, информационното и библиотечното обслужване;

17. едногодишната издръжка на деца и ученици в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена;

18. нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета.

19. инспектиране на системата на народната просвета.

Чл. 17

Държавните образователни изисквания по чл. 16 се приемат, както следва:

1. по т. 2 и 6 – със закон;

2. по т. 9, 12, 13, 14, 15, 17 и 18 – с наредби на Министерския съвет;

3. по т. 7, 8 и 10 – с наредби на министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано със съответните министерства и ведомства;

4. по т. 1, 3, 4, 5,, 11, 16 и 19 – с наредби на министъра на образованието, младежта и науката.

Чл. 18

(1) Детските градини са за деца от 3-годишна възраст до постъпването им в първи клас.

(2)

Чл. 19

(1) Издръжката на децата в държавните и общинските детски градини се поема съответно от държавния или общинския бюджет.

(2) Издръжката на децата в държавните и общинските детски градини се поема съответно от държавния или общинския бюджет.

(3) Освен таксата по ал. 2 родителите или настойниците заплащат и за дейности извън държавните образователни изисквания.

(4)

Чл. 20

(1) Предучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас е задължителна, но не по-рано от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст.

(2) Предучилищната подготовка на децата по ал. 1 се осъществява в подготвителни групи в детските градини или подготвителни групи в училищата, като родителите и настойниците не заплащат такса за обучението.

(3) Предучилищната подготовка на децата по ал. 1 се осъществява при спазване на следните изисквания:

1. осигурена среда, съобразена с възрастовите особености на децата, която създава гаранции за опазване на физическото и психическото им здраве и благополучие;

2. осигуреност с учители и помощник-възпитатели, отговарящи на изискванията за заемане на длъжността, определени в този закон и подзаконовите актове по прилагането му;

3. целодневна или полудневна организация на предучилищната подготовка, която включва и условия за отдих на децата;

4. осигурено столово хранене, организирано в съответствие с изискванията, определени в наредби на министъра на здравеопазването - при целодневна организация на предучилищната подготовка;

5. осигурен безплатен транспорт, в случаите по чл. 26, ал. 3.

(4) Предучилищната подготовка по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени в този закон, правилника за прилагането му и в държавното образователно изискване по чл. 16, т. 1.

(5) За деца, които не владеят добре български език, освен подготовката по ал. 1 се осигурява и обучение по български език по специализирана методика за усвояване на български език.

Чл. 20а

(1) Постъпването на децата в детските градини става по желание и по избор на родителите или на настойниците с изключение на случаите по чл. 10, ал. 3 и чл. 20, ал. 1.

(2) В случаите по чл. 20, ал. 1 родителите или настойниците могат да избират дали предучилищната подготовка да се извършва в подготвителна група в детска градина или в училище.

(3) В държавните детски градини към Министерството на отбраната постъпват с предимство деца на военнослужещи и цивилни служители на Министерството на отбраната.

Чл. 21

(1) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини по чл. 18.

(2) Задължение на детските градини по ал. 1 е да приемат деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(3) За деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания могат да се създават и специални детски градини и обслужващи звена.

(4) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини и обслужващи звена по ал. 3, когато всички други възможности за възпитание в държавни и общински детски градини и обслужващи звена са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците.

Чл. 22

(1) Училищното образование осигурява обучението и възпитанието на учениците в съответствие с обществените потребности и индивидуалните им способности и очаквания за успешна реализация в гражданското общество.

(2) Училищното образование според степента е основно и средно, а според съдържанието на подготовката е общо и професионално.

(3) Общото образование осигурява усвояването на общообразователния минимум и, при възможност, профилирана подготовка съгласно държавните образователни изисквания.

(4) Професионалното образование осигурява усвояването на общообразователния минимум и придобиване на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания.

(5) Професионалното обучение осигурява придобиване на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания.

Чл. 23

(1) Основното образование се осъществява на два етапа: начален – от I до IV клас включително, и прогимназиален – от V до VIII клас включително.

(2) Завършилите началния етап на основното образование получават удостоверение за завършен IV клас.

(3) Придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство за завършено основно образование, което е окончателно.

(4) Свидетелство за основно образование се получава след завършен VIII клас и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение.

Чл. 24

(1) Средно образование се придобива след успешно завършен ХII клас и успешно положени държавни зрелостни изпити по учебни предмети или цикъл от учебни предмети, изучавани в гимназиалния етап, и се удостоверява с диплома за завършено средно образование, в която се вписва и общият успех. Дипломата е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение.

(2) Държавните зрелостни изпити измерват постигнатите резултати, включващи знания, умения, отношения или компетентности, от обучението по съответния учебен предмет или цикъл от учебни предмети в задължителната подготовка в гимназиалния етап независимо от продължителността на етапа и от предвидените учебни часове за съответния учебен предмет или цикъл от учебни предмети.

(3) Държавните зрелостни изпити по ал. 1 са два, като единият от тях е по български език и литература, а вторият се определя по избор на ученика от учебните предмети, изучавани в часовете за задължителната общообразователна подготовка.

(4) По свое желание ученикът може да положи и държавни зрелостни изпити по избрани от него учебни предмети или цикъл от учебни предмети по ал. 3.

(5) В дипломата за средно образование на учениците, обучаващи се при условията на международен договор, предвиждащ при завършване на средно образование полагане на изпит по официалния или един от официалните езици на държавата - страна по договора, в графата за втори задължителен държавен зрелостен изпит по тяхно желание се вписва оценката от изпита по език, положен при условията и по реда, предвидени в международния договор. Разпоредбата се прилага, в случай че езикът на държавата - страна по договора, е сред чуждите езици, по които съгласно българското законодателство може да бъде положен държавен зрелостен изпит по учебния предмет “чужд език”. Разпоредбата не се прилага за изпити, които не се оценяват по начин, който позволява резултатът да бъде приравнен на действащата в системата на народната просвета в Република България система за оценяване.

(6) В дипломата за средно образование на учениците, които се обучават за придобиване на професионално образование, в графата за положени държавни зрелостни изпити по ал. 4 по тяхно желание се вписва средноаритметичната оценка от оценките от държавните изпити за придобиване на професионална квалификация.

(7) Държавните зрелостни изпити по ал. 3 се провеждат по учебно-изпитни програми, разработени върху учебно съдържание, изучавано в задължителната подготовка, съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.

(8) Държавните зрелостни изпити по ал. 4 се провеждат по учебно-изпитни програми, разработени върху учебно съдържание за задължителната общообразователна подготовка.

(9) Учебно-изпитните програми по ал. 7 и 8 се приемат с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.

(10) За провеждането на държавните зрелостни изпити министърът на образованието и науката утвърждава със заповед примерни изпитни материали, които се публикуват на официалната страница на Министерството на образованието и науката в Интернет.

(11) Държавните зрелостни изпити по всеки учебен предмет се оценяват от национална комисия, която включва учители и преподаватели от висшите училища.

(12) Държавните зрелостни изпити се полагат при спазване на действащите юридически актове, уреждащи държавните зрелостни изпити, към момента на явяването без ограничения за възраст и брой изпитни сесии. Оценките от държавните зрелостни изпити се формират с точност до 0,01.

(13) Условията и редът за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити се определят с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.

(14) Ученик, завършил успешно ХII клас, който не се е явил или не е положил успешно държавните зрелостни изпити по ал. 3, по свое желае получава удостоверението по чл. 7, ал. 5 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.

(15) В училищата не може повторно да се придобива образование от една и съща степен.

(16) Редът за изчисляване на общия успех по ал. 1 се определя с наредба по чл. 16, т. 10.

Чл. 25

(1) Придобиването на професионално образование се удостоверява със:

1. диплома по чл. 24, ал. 1;

2. свидетелство за професионална квалификация, което се получава след завършена професионална подготовка;

3. свидетелство за правоспособност, издавано за професии, упражняването на които изисква правоспособност.

(2) Завършено професионално обучение по чл. 22, ал. 5 се удостоверява със:

1. свидетелство по чл. 23, ал. 4;

2. свидетелство за професионална квалификация;

3. свидетелство за правоспособност, издавано за професии, упражняването на които изисква правоспособност;

4. удостоверение за професионално обучение.

(3) Документите по ал. 2, т. 2, 3, и 4 не дават право за продължаване на образованието.

(4) Документите по ал. 1 и 2 се издават само от училище, освен ако със закон е предвиден друг компетентен орган.

Чл. 26

(1) Училищата са:

1. начални – от I до IV клас включително;

2. прогимназиални – от V до VIII клас включително;

3. основни – от I до VIII клас включително;

4. гимназии – от IX до XII клас включително;

5. профилирани гимназии –;

6. средни общообразователни – от I до XII клас включително;

7. професионални гимназии – от VIII или IX клас до XII клас включително;

8. професионални гимназии – от VIII или IX клас до XII или XIII клас включително;

9. спортни;

10. по изкуствата;

11. специални.

12. по културата.

(2) Учениците могат да се преместват от едно училище в друго при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

(3) На децата и учениците, които подлежат на задължителна подготовка или задължително обучение в населено място, в което няма детска градина или училище, осъществяващи предучилищна подготовка в съответната подготвителна група или обучение в съответния клас, се осигурява безплатен транспорт до детска градина или училище в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община.

(4) На учениците до 16-годишна възраст в населено място, в което няма училище, се осигурява безплатен транспорт и/или общежитие в средищно училище в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община, когато с това се намалява времето за пътуване и/или разходите за тази цел.

(5) На пътуващите ученици от I до VIII клас, които се обучават в средищните училища по ал. 4, се осигурява целодневна организация на учебния ден и столово хранене, финансовите средства за които се определят в съответствие с финансовите правила по § 6в, ал. 5. Столовото хранене се организира в съответствие с изискванията, определени в наредби на министъра на здравеопазването.

Чл. 26а

(1) Учениците се приемат в VIII клас в държавните и общинските училища по чл. 26, ал. 1, т. 5 и 7, както и в профилирани паралелки в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 6, за обучение с интензивно изучаване на чужд език след завършен VII клас и проверка на възможностите им чрез изпити под формата на тест при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието, младежта и науката. С наредбата могат да се предвидят и допълнителни условия и ред за приемане в определени профили, специалности от професии и училища, включително изпит за проверка на способностите.

(2) Учениците могат да се приемат в IХ клас в държавните и общинските училища по чл. 26, ал. 1, т. 4, 5, 6, 7 и 8 след завършен VIII клас и проверка на възможностите им и/или по документи при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 1.

(3) Учениците се приемат в V, VI, VII или VIII клас в държавните и общинските училища по чл. 26, ал. 1, т. 9 след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на физическото възпитание и спорта съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.

(4) Учениците се приемат в I, V, VIII или в IХ клас в държавните и общинските училища по чл. 26, ал. 1, т. 10 след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието, младежта и науката и министъра на културата.

(5) Учениците се приемат в I и VIII клас в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 12 след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.

(6) Учениците се приемат в V и VIII клас в държавните и общинските училища по чл. 26, ал. 1, т. 5 с профил “природо-математически” и “хуманитарен” след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.

(7) Условията и редът за проверка на възможностите на учениците не могат да се изменят по-късно от началото на съответната учебна година.

Чл. 27

(1) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания се обучават интегрирано в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 1 – 10.

(2) Задължение на училищата по ал. 1 е да приемат деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(3) За деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания могат да се създават и специални училища и обслужващи звена.

(4) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в училищата и обслужващите звена по ал. 3, когато всички други възможности за обучение и възпитание в държавни и общински училища са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците.

Чл. 28

(1) Специалните училища за деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания са от интернатен и полуинтернатен тип.

(2) В училищата по ал. 1 децата се приемат по ред, определен от Министерството на народната просвета съгласувано с компетентните държавни органи и общинските съвети.

(3) За лишените от свобода с незавършено средно образование се организира обучение.

Чл. 29

За лица, навършили 16-годишна възраст, се откриват и вечерни (сменни) училища.

Чл. 30

(1) Религиозните институции в страната с разрешение на министъра на народната просвета могат да откриват духовни училища за свои ритуални нужди за деца, завършили основно образование.

(2) Образованието, получено в духовните училища, се приравнява към светското от Министерството на народната просвета, ако са спазени държавните образователни изисквания за съответната степен на образование.

Чл. 31

(1) Формите на обучение са:

1. дневна;

2. вечерна;

3. задочна;

4. кореспондентска;

5. индивидуална;

6. самостоятелна.

7. дистанционна.

8. комбинирана.

9. обучение чрез работа (дуално обучение).

(2) Формата на обучение по ал. 1, т. 8 се организира при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, за ученици със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуални образователни програми, изготвени в съответствие с държавното образователно изискване по чл. 16, т. 8, съобразно индивидуалните им възможности и потребности.

(3) Формата на обучение по ал. 1, т. 9 се организира при условия и по ред, определени в държавното образователно изискване по чл. 16, ал. 1, т. 6, за ученици, навършили 16 години, които се обучават за придобиване на професионална квалификация.

Чл. 32

(1) За професии и специалности, които се упражняват във вредни и опасни условия на труд, практическото обучение започва след навършване на 15-годишна възраст.

(2) Министерството на здравеопазването и Министерството на народната просвета определят специфичните изисквания за практическото обучение на учениците по ал. 1.

Чл. 33

В съответствие с интересите и способностите на децата и учениците в областта на изкуството, науката, техниката, производството и спорта в свободното им време се организират дейности в училищата и в обслужващи системата на народната просвета звена.

Чл. 33а

(1) Обслужващите звена са:

1. научно-информационни;

2. извънучилищни педагогически учреждения;

3. за управление на международни програми;

4. за организиран отдих и спорт;

5.

6. за оперативно управление и финансово осигуряване на системата на народната просвета.

(2) Обслужващите звена организират дейността си съгласно правилници, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката.

Чл. 34

(1) Народното събрание приема Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка по предложение на Министерския съвет.

(2) Програмата по ал. 1 съдържа националните приоритети и цели за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, както и мерките за тяхното реализиране.

(3) Държавната политика в областта на просветата се осъществява от Министерския съвет.

(4) Министърът на образованието и науката е специализиран орган за управление на системата на народната просвета.

Чл. 35

(1) Министърът на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на всички видове детски градини, училища, обслужващи звена и степени на образование.

(2) Регионалните инспекторати по образованието са териториални администрации към министъра на образованието, младежта и науката за управление и контрол на системата на народната просвета.

(3) Регионалните инспекторати по образованието са юридически лица. Устройството, функциите и общините, на чиято територия те осъществяват дейността си, се определят с правилник на министъра на образованието, младежта и науката.

(4) Началниците на регионалните инспекторати по образованието са държавни служители, които се назначават въз основа на конкурс и се освобождават от министъра на образованието, младежта и науката.

(5) Министърът на образованието и науката назначава въз основа на конкурс и освобождава от длъжност експертите – държавни служители в регионалните инспекторати по образованието.

Чл. 36

(1) Общините осигуряват и контролират:

1. задължителната предучилищна подготовка на децата и задължителното училищно обучение на учениците до 16-годишна възраст;

2. здравното обслужване и сигурността на детските градини и училищата, на децата и учениците като разкриват здравни кабинети за извънболнична медицинска помощ;

3. средства за издръжката, изграждането, обзавеждането и основния ремонт на училищата и детските градини;

4. средствата за изпълнение на държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 17 и 18, както и за финансовото осигуряване на всички раздели на учебния план за общинските детски градини, училища и обслужващи звена;

5. условия за столово хранене организирано в съответствие с изискванията, определени в наредби на министъра на здравеопазването, за, общежития, отдих, спортна база и транспорт за децата, учениците и учителите както и безплатен транспорт по чл. 26, ал. 3 и 4; и целодневна организация на учебния ден и столово хранене по чл. 26, ал. 5;

6. стипендии и специални помощи на ученици.

(2) Кметовете на общини упражняват контрол върху начина на изразходване на предоставените средства на общинските детски градини, училища и обслужващи звена.

Чл. 37

(1) Училището, детската градина и обслужващото звено се управляват от директор.

(2) Директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена трябва да имат диплома за завършена степен на висшето образование – „бакалавър“ или „магистър“, а директорите на детските градини и училищата – и учителски стаж.

(3) Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с директорите на държавните детски градини, училища и обслужващи звена на държавните спортни училища – министърът на физическото възпитание и спорта, и на детските градини по чл. 10, ал. 3 – министърът на отбраната.

(4) Началникът на регионалния инспекторат по образованието сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища и обслужващи звена.

(5) Кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини.

(6) Длъжността директор на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда от органите по ал. 3, 4 или 5.

(7) За длъжностите по ал. 4 в комисията за провеждане на конкурса се включват представители на общинската администрация, определени от кмета на общината.

(8) Административните актове на директорите на държавните детски градини, училища и обслужващи звена могат да се отменят от министъра на образованието, младежта и науката на директорите на държавните спортни училища – от министъра на физическото възпитание и спорта, на директорите на държавните детски градини по чл. 10, ал. 3 - от министъра на отбраната, на директорите на общинските училища и обслужващи звена – от началника на регионалния инспекторат по образованието, а на директорите на общинските детски градини – от кмета на общината.

(8)

Чл. 38

(1) Педагогическият съвет е специализиран орган, който обсъжда и решава основни педагогически въпроси.

(2)

(3) Съставът и функциите на педагогическия съвет се определят с Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и правилниците на училищата.

(4)

Чл. 39

(1) Учител (възпитател) може да бъде гражданин, който има учителска правоспособност.

(2) Подготовката на учителите се извършва в системата на висшето образование.

(3) Професионалната подготовка на учениците може да се извършва и от лица с образование по съответната специалност.

(4) На учителите и на директорите се осигуряват условия за повишаване на квалификацията им.

Чл. 40

(1) Учителите (възпитателите), директорите и помощник-директорите в държавните и общинските училища, детски градини и обслужващи звена осъществяват обучение и/или възпитание на деца и ученици в съответствие с този закон и нормативните актове по неговото прилагане.

(2) Трудовите договори с помощник-директорите, с учителите и служителите се сключат съответно от директора на училището, на детската градина или на обслужващото звено.

(3) Възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения по ал. 2 стават по реда, определен от Кодекса на труда.

(4) Длъжностите директор, помощник-директор, учител (възпитател) могат да се заемат само от лица, които не са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, не са лишени от право да упражняват професията си и не страдат от заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с наредба на министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на здравеопазването.

(5) На учителите се дължи почит и уважение от учениците, административните органи и обществеността. Накърняването на достойнството и авторитета на учителите е недопустимо.

(6) Учители, постигнали високи резултати при обучението и възпитанието на учениците, се поощряват с грамоти и с награди при условията и по реда на наредба, издадена от министъра на образованието, младежта и науката съгласувано с министъра на финансите.

(7) Директори, постигнали високи резултати при управлението на училището, се поощряват с грамоти и с награди при условията и по реда на наредбата по ал. 6.

Чл. 40а

(1) Учителите нямат право да предоставят образователни услуги срещу заплащане при наличие на конфликт на интереси.

(2) Директорите, помощник-директорите, началниците и служителите в регионалните инспекторати по образованието, служителите в Министерството на образованието и науката, както и общинските служители в обслужващите звена нямат право да предоставят образователни услуги срещу заплащане.

(3) В едномесечен срок от началото на всяка учебна година лицата по ал. 1 подават писмена декларация пред директора на училището относно обстоятелството дали през предходната учебна година са предоставяли образователни услуги срещу заплащане, както и относно липсата на конфликт на интереси.

(4) При установяване на конфликт на интереси, както и в случай на неподаване на декларация по ал. 3 или на подаване на декларация с невярно съдържание, лицата по ал. 1 носят дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда.

(5) При установяване на нарушение по ал. 2 лицата носят дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда, съответно по реда на Закона за държавния служител.

Чл. 40б

(1) При изпълнение на служебните задължения лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена имат право на представително облекло за всяка календарна година при условия и по ред, определени в наредба на министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на финансите.

(2) Средствата за представителното облекло на педагогическия персонал се осигуряват от съответния бюджет на детската градина, училището или обслужващото звено.

Чл. 40в

Лицата от педагогическия персонал имат право на възстановяване на част от извършените от тях разходи за транспорт от местоживеенето им до местоработата в друго населено място и обратно при условия и по ред, определени в наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 41

Средствата за издръжка и развитие на просветата се определят с държавния бюджет, приет от Народното събрание, и с бюджетите на общините.

Чл. 41а

(1) Средствата от държавния бюджет за дейностите по възпитанието, подготовката и обучението на деца и ученици в държавните и общинските училища, детски градини и обслужващи звена в системата на народната просвета се определят по първостепенните разпоредители с бюджет на базата на единни разходни стандарти за едно дете и един ученик, одобрени с акт на Министерския съвет.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджет разпределят средствата, получени по единни разходни стандарти, между училищата, детските градини и обслужващите звена въз основа на формули за всяка отделна дейност.

(3) Първостепенният разпоредител с бюджет утвърждава формулите по ал. 2 в срок до 28 февруари на текущата година след обсъждане с директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена от съответната дейност. Утвърдените формули се прилагат от началото на бюджетната година и не могат да бъдат променяни до края й.

(4) Основни компоненти на всяка формула по ал. 2 са единният разходен стандарт и броят на децата и учениците в детските градини, училищата и обслужващите звена за съответната дейност. Допълнителни компоненти на формулата могат да бъдат обективни географски, демографски и инфраструктурни показатели, определящи различия в разходите за едно дете или един ученик, или показатели, отразяващи националната и общинската образователна политика. Не могат да бъдат компоненти на формулите по ал. 2 числеността на персонала и броят на групите и паралелките.

(5) Средствата по ал. 2 за всяка дейност се разпределят:

1. не по-малко от 80 на сто – на базата на основните компоненти на формулата;

2. останалите до 20 на сто – въз основа на допълнителни компоненти на формулата.

(6) Първостепенните разпоредители с бюджет, финансиращи училища, детски градини и обслужващи звена като част от допълнителните компоненти на формулата за съответната дейност, задължително определят добавка за условно-постоянни разходи в минимален размер, определян ежегодно с постановлението за изпълнението на държавния бюджет.

(7) Първостепенните разпоредители с бюджет, финансиращи училища, детски градини и обслужващи звена, като част от допълнителните компоненти на формулата за съответната дейност могат да предвидят резерв за нерегулярни разходи в размер до 3 на сто от средствата по съответната дейност. Неразпределените към 15 ноември на текущата година средства от резерва се предоставят на училищата, детските градини и обслужващите звена по съответната дейност, като се разпределят пропорционално на броя на децата и учениците.

(8) Първостепенните разпоредители с бюджет като част от допълнителните компоненти на формулите могат да предвидят средства в размер до 0,5 на сто за финансиране на логопедични кабинети.

(9) Като част от формулите за разпределение на средствата първостепенните разпоредители с бюджет утвърждават и:

1. условията и реда за разпределение на средствата по отделните допълнителни компоненти, включени в съответната формула, в т.ч. резерва;

2. правила за промени в разпределението на средствата между училища, детски градини и обслужващи звена при изменение на броя на децата и учениците или на стойностите по някой от другите компоненти на формулата, въз основа на които се разпределят средствата.

(10) Освен средствата по ал. 2 първостепенните разпоредители с бюджет включват в бюджетите на училищата за съответната бюджетна година и разходи за сметка на:

1. установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на съответното училище;

2. собствените приходи на училището;

3. допълнителното финансиране за маломерни и слети паралелки, определено като размер с акт на министъра на образованието, младежта и науката;

4. дължимите към бюджета на училището средства, непреведени от първостепенния разпоредител с бюджет към 31 декември на предходната година.

(11) Средствата по ал. 10, т. 1 за държавните училища, финансирани по единните разходни стандарти, се предоставят от бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката в срок до 31 март на текущата година.

(12) Първостепенният разпоредител с бюджет не утвърждава формули за дейности, по които получател на средства е само едно училище, детска градина или обслужващо звено.

(13) Освен средствата по ал. 1 допълнително финансиране за дейностите по обучението на ученици в задължителна училищна възраст получават защитени училища, определени съгласно § 6е от допълнителните разпоредби.

(14) До 31 януари на текущата година Министерството на образованието, младежта и науката публикува на интернет страницата си информация по видове единни разходни стандарти и целеви средства по първостепенни разпоредители с бюджет за:

1. броя на децата и учениците към 1 януари на текущата година съгласно информационната система на министерството „АдминМ“;

2. броя на децата и учениците, по които са разчетени средствата за образование, получени от първостепенните разпоредители с бюджет съгласно закона за държавния бюджет за съответната година.

Чл. 41б

(1) Училищата в системата на народната просвета прилагат система на делегиран бюджет, която дава право на директора на училището:

1. на второстепенен разпоредител с бюджет, а в общините с районно деление – второстепенен или третостепенен разпоредител с бюджет по решение на кмета на общината, при условие че второстепенен разпоредител с бюджет е кметът на район;

2. да извършва компенсирани промени по плана на приходите и разходите, в т.ч. и между дейности, като уведомява първостепенния разпоредител с бюджет за това;

3. да се разпорежда със средствата на училището;

4. да определя индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на учениците в групи и паралелки съобразно нормите, определени в подзаконовите нормативни актове;

5. самостоятелно да определя числеността на персонала, осигурявайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджет делегират права на директорите на училищата да реализират собствени приходи, включително приходи от собственост. По изключение първостепенният разпоредител с бюджет може да не делегира приходи от собственост, когато имотът е относително териториално обособена единица, която има самостоятелно отчитане на разходите и не представлява част от присъщата за училището дейност.

(3) По предложение на министъра на образованието, младежта и науката и на министъра на финансите съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България Министерският съвет може да одобри допълнителни изисквания, на които трябва да отговарят системите на делегираните бюджети.

(4) Първостепенните разпоредители с бюджет не могат да финансират разходи на звена извън системата на народната просвета за сметка на средствата, които са получили по единни разходни стандарти.

(5) Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката може да намали със съответната сума на неизпълнението размера на трансфера от централния бюджет към бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет при:

1. установени случаи на невъзстановяване превишението на постъпленията над плащанията по бюджетите на държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена;

2. неизпълнение на целеви средства и/или на делегирани средства с източник единни разходни стандарти;

3. невъзстановяване на собствени приходи на училищата, детските градини и обслужващите звена.

(6) Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката може да предостави по бюджета на училището, детската градина или обслужващото звено, което не е получило дължимия трансфер от първостепенния разпоредител с бюджет, освободените в резултат на прилагането на ал. 5 средства. Средствата се предоставят като трансфер чрез бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката.

(7) По решение на първостепенните разпоредители с бюджет детските градини и обслужващите звена могат да прилагат системата на делегирани бюджети при спазване на условията на ал. 1 и 2.

Чл. 42

(1) Издръжката за всяка година на дете и на ученик в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена се определя от Министерството на образованието и науката, съгласувано с Министерството на финансите, в съответствие с държавното образователно изискване по чл. 16, т. 8 и 17.

(2) Защитените училища получават допълнително финансиране, определено по реда на § 6е, ал. 6, което осигурява протичането на пълноценен учебен процес.

(3) След утвърждаване на средствата по чл. 41 Министерството на народната просвета отделя бюджетните средства за капиталовложения, за субсидиране на научни изследвания в областта на образованието и за квалификация на учителите и директорите.

(4) Министерството на народната просвета и Министерството на финансите одобряват нормативите и осигуряват регулаторите и другите икономически условия за осъществяване на дейностите в системата на народната просвета.

(5) Средствата за издръжка и за работна заплата се посочват на отделен ред за просветата в бюджета на общините и на Министерството на народната просвета.

(6) Министърът на образованието и науката осъществява контрол по разходването на средствата за работна заплата и издръжка.

(7) Професиите и специалностите, които се придобиват в училищата, се определят по списък, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано със съответните министри и ръководители на ведомства.

Чл. 43

(1) Министерството на народната просвета създава условия за издирване и обучение на даровити деца и създава поименни фондове за стипендии за даровити деца и фондове за стипендии за деца с хронични заболявания и за деца със специални образователни потребности.

(2) Министерството на образованието и науката осигурява допълнителни образователни възможности за ученици, застрашени от отпадане от училище.

Чл. 44

(1) Средствата за издръжка и развитие на материално-техническата база на детските градини, училищата и обслужващите звена се осигуряват от държавния бюджет, от бюджетите на общините, от източници, предвидени в други закони и актове на Министерския съвет, и от собствени приходи.

(2) Собствените приходи се набират от:

1. наем от имоти – държавна или общинска собственост;

2. наем от учебна и спортна база, машини и съоръжения – собственост на детската градина, училището или обслужващото звено;

3. земеделски земи и гори;

4. реализация на поименни компенсационни бонове и компенсаторни записи;

5. реализация на продукция и услуги от практическо обучение;

6. квалификационна и творческа дейност, образователни и други услуги, определени с наредба на министъра на образованието, младежта и науката;

7. дарения, завещания, такси и други източници.

(3) Директорите на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващите звена съставят бюджет.

(4) Средствата по ал. 1 и 2 могат да се разходват само за целите на детската градина, училището и обслужващото звено, които са ги придобили.

(5) За дейности извън държавните образователни изисквания в държавните и общинските училища и обслужващи звена, както и за професионалното обучение след завършено средно образование се заплащат такси при условия и по ред, определени със заповед на министъра на образованието, младежта и науката.

(6) Дейността на звената в системата на народната просвета се осъществява по специфични икономически правила, утвърдени от министъра на народната просвета съгласувано с министъра на финансите.

(7) Средствата от държавния бюджет и от бюджетите на общините се предоставят на училищата, детските градини и обслужващите системата звена въз основа на критерии, одобрени от финансиращия орган, и в съответствие с чл. 16, т. 17 и 18.

(7)

(8) Министерствата, ведомствата и общините не могат да намаляват субсидията, определена при условията и по реда на ал. 7 и на чл. 41 и чл. 42, ал. 1, на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи системата на народната просвета звена за сметка на собствените им приходи, набрани чрез дейности по ал. 2 и 5.

(9) Директорът носи дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда по предложение на финансиращия орган, когато просрочените задължения на съответното училище, детска градина или обслужващо звено надвишат 20 на сто от утвърдените разходи за текущата година.

Чл. 45

(1) Изграждането, реконструкцията и модернизацията на материално-техническата база на училищата, детските градини и обслужващите звена се извършват и със средства от бюджета на общините, от фондовете на организациите, за чиито нужди се подготвят кадри, и със средства от други източници.

(2) Имотите или части от тях и вещите, освободени в резултат на закриване или преобразуване на държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена, се използват за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности по реда на Закона за държавната собственост, на Закона за общинската собственост и подзаконовите актове по прилагането им.

Чл. 46

(отменен)

По смисъла на този закон обслужващи системата на народната просвета звена са: домове за деца и юноши, интернати, централни и местни извънучилищни учреждения, научно-изследователски институти по образованието, педагогически консултационни кабинети, проблемни групи по образованието, редакции на педагогически издания, печатни бази на системата на просветата, информационно-изчислителни и квалификационно-възстановителни центрове, училищни музеи, домове за професионално-творческо развитие на учителите, ученически спортни школи, ученически лагери и др.

Чл. 47

Родители, настойници и попечители, които не осигуряват присъствието на децата си в детските градини и в училищата за времето, през което те подлежат на задължителна предучилищна подготовка или задължително обучение, се наказват с глоба в размер от 20 000 до 100 000 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е в размер от 50 000 до 250 000 лв.

Чл. 48

(1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от съответните органи на общините.

(2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 48а

(1) Наказват се глоба до 5 000 000 лв. физически или юридически лица, които:

1. организират и провеждат дейност по отглеждане и възпитание на малолетни в звена, които не са открити по реда на този закон;

2. организират и провеждат обучение на ученици с цел издаване на документ за завършен клас или степен на образование, както и на свидетелство за професионална квалификация в звена, които не са открити по реда на този закон.

(2) При повторно извършване на нарушения по ал. 1 глобите са в размер 10 000 000 лв.

(3) Актовете се съставят от органите на Министерството на образованието и науката, а наказателните постановления се издават от министъра на образованието, младежта и науката или от упълномощени от него длъжностни лица. За съставянето на актовете, за издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 49

Министерството на народната просвета съвместно с Министерството на финансите упражнява контрол за изразходването на бюджетни и извънбюджетни средства, предназначени за обучение на учениците, за изграждане, реконструкция и модернизация на материално-техническата база на училищата, както и за други дейности в системата на народната просвета.

§ 1

(1) Министърът на образованието и науката определя със заповед детските градини, училищата и обслужващите звена, които по смисъла на чл. 10, ал. 2 са държавни, в съответствие с критерии, посочени в правилника за прилагане на закона.

(2) Министерството на образованието и науката подготвя и поддържа регистър на държавните детски градини, на държавните и общинските училища и обслужващите звена, на детските градини и училища по чл. 11 и 12 и на духовните училища по чл. 30.

(3) Министърът на образованието и науката одобрява със заповед учебниците и учебните помагала за системата на народната просвета след установяване на съответствието им с държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 3 и 9, но не повече от три по един учебен предмет за всяка учебна година.

(4) Министърът на културата одобрява със заповед учебниците и учебните помагала за задължително избираема подготовка за обучение по изкуство и култура, но не повече от три по един учебен предмет за всяка учебна година.

§ 1а

Във военизираните средни училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и други министерства и ведомства този закон се прилага, доколкото друго не е предвидено с актовете за създаването им и разпоредбите на специалните закони, отнасящи се до устройството и дейността им.

§ 1б

(1) Държавният план-прием за училищата по чл. 26, ал. 1, т. 12 се утвърждава от министъра на културата.

(2) Министърът на културата и министърът на образованието и науката приемат наредба за условията и реда за определяне на държавния план-прием за училищата по ал. 1.

§ 2

Български държавни училища в чужбина се откриват и дейността им се организира от Министерството на народната просвета в съответствие с този закон и международните договорености.

§ 3

Този закон се прилага по отношение на българските граждани, обучаващи се в български държавни училища в чужбина.

§ 4

(1) Чужди граждани имат право да се обучават в българските училища в съответствие със законите и подзаконовите нормативни актове на Република България.

(2) Училищното образование е безплатно за чуждите граждани, които са:

1. с разрешено постоянно пребиваване в страната, както и ученици в задължителна училищна възраст – деца, членове на семейството на чужденец с разрешено дългосрочно пребиваване в страната;

2. приети по актове на Министерския съвет;

3. приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден.

4. ученици в задължителна училищна възраст - деца на граждани на държави - членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и Швейцария, упражняващи трудова дейност на територията на Република България, когато пребивават в страната заедно с родителите, съответно настойниците или попечителите си.

(3) В българските училища в страната и в чужбина могат да се обучават и чужди граждани срещу заплащане. Размерът на средствата, които заплащат чуждестранните граждани в държавните и в общинските училища, се утвърждава от министъра на образованието, младежта и науката. Средствата се използват за нуждите на учебния процес в училищата, в които се обучават чуждите граждани.

§ 4а

На учениците в задължителна училищна възраст - деца на граждани на държави - членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и Швейцария, упражняващи трудова дейност на територията на Република България, когато пребивават в страната заедно с родителите, съответно настойниците или попечителите си, се осигурява безплатно обучение по български език, както и обучение в сътрудничество с държавите по произход по майчин език и култура при условия и по ред, определени от министъра на образованието, младежта и науката.

§ 4б

(1) На малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи или получили международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, които подлежат на задължителна предучилищна подготовка и на задължително училищно обучение, се осигурява безплатно обучение в държавните и общинските училища в Република България.

(2) Лицата по ал. 1, които не могат да представят документ, удостоверяващ завършена подготвителна група, завършен клас или степен на образование, се приемат за обучение в съответния клас, съобразно възрастта на лицето.

(3) Обучението се провежда в училища, определени от началниците на регионалните инспекторати по образованието.

(4) В училищата, в които се обучават лицата по ал. 1, се осигурява допълнително интензивно обучение по български език и допълнително обучение по образователни направления от учебната програма за задължителна предучилищна подготовка и по учебни предмети от задължителната подготовка от училищния учебен план.

(5) Необходимите средства за провеждане на обучението по ал. 4 се планират по централния бюджет. Същите се предоставят по бюджетните взаимоотношения на първостепенните разпоредители с бюджет, финансиращи училищата по ал. 3, по предложение на министъра на образованието и науката.

§ 5

Документи за завършени етапи на училищно обучение, степени на образование и професионална квалификация, издадени от училища на чужди държави, се признават при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.

§ 6

Чужди граждани могат да бъдат учители в български училища при условия, определени с държавните образователни изисквания.

§ 6а

Министерството на образованието и науката събира такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет, както следва:

1. за разглеждане на искане за откриване или преобразуване на частна детска градина или частно училище; таксата се определя в зависимост от вида детска градина или училище и включва разходите за извършване на оценка на съответствието на заявените факти и обстоятелства и представените документи с изискванията за откриване или преобразуване на частна детска градина или частно училище;

2. за издаване на разрешение или приемане на решение за откриване или преобразуване на частна детска градина или частно училище и промени в тях; таксата се определя в зависимост от вида училище или детска градина и включва разходите за подготовката им;

3. за разглеждане на заявление за одобряване на учебник или учебно помагало за системата на народната просвета; таксата включва разходите за проверка на внесените документи;

4. за извършване на оценка на учебник или учебно помагало за съответствието им с държавните образователни изисквания по чл. 16, т.3 и 9;

5. за признаване на документ за завършен етап на училищно обучение, степен на образование и професионална квалификация, издаден от училища на чужди държави, и за издаване на удостоверение; таксата се определя в зависимост от признавания етап на училищно обучение, степента на образование и професионална квалификация и включва разходите за проверка на документите и за извършване на експертна оценка за съпоставяне на продължителността на обучението, вида на училището, в което е извършено обучението, и учебните предмети с изискванията на нормативните актове и учебните планове и програми, действащи в системата на народната просвета.

§ 6б

„Средищно училище“ по смисъла на този закон е училище, което се намира в найблизкото населено място на територията на общината, където се обучават учениците от населените места, в които няма съответно училище по чл. 26, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8.

§ 6в

(1) „Средищно училище“ по смисъла на този закон е училище по чл. 26, ал. 1, т. 1 - 4 или 6, което се намира в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община, където се обучават учениците от населените места, в които няма училище.

(2) Списъкът на средищните училища се приема с акт на Министерския съвет по предложение на съответните общински съвети.

(3) Критериите за включване на училища в списъка на средищните училища се определят с акта на Министерския съвет по ал. 2.

(4) Списъкът по ал. 2 се актуализира ежегодно до 1 октомври на съответната година и се публикува на официалната страница на Министерството на образованието и науката в интернет.

(5) Министерският съвет приема финансови правила за разходване на средствата за допълнително финансиране за осигуряване на обучението на пътуващите ученици от училищата по ал. 2, което включва разходите по чл. 26, ал. 4 и 5 за:

1. транспорт;

2. целодневна организация на учебния ден;

3. столово хранене организирано в съответствие с изискванията, определени в наредби на министъра на здравеопазването.

(6) Средищно училище по ал. 2, което отговаря на условията и на критериите за защитено училище, се включва и в списъка по § 6е, ал. 2.

§ 6д

“Конфликт на интереси” по смисъла на чл. 40а, ал. 1 е налице, когато образователните услуги срещу заплащане се предоставят на ученици, които се обучават в училището, в което учителят преподава, с изключение на случаите по чл. 44, ал. 2, т. 6.

§ 6е

(1) “Защитено училище” е училище, което, ако бъде закрито, би се нарушил достъпът до образование.

(2) Критериите за определяне на защитените училища и списъкът със защитените училища се приемат с акт на Министерския съвет.

(3) Училищата по ал. 2 се определят, като се вземат предвид обективните географски и демографски фактори, наличието на пътна инфраструктура и отдалечеността на училището от най-близкото друго училище.

(4) Списъкът по ал. 2 се обновява ежегодно преди края на съответната година и се публикува на официалната страница на Министерството на образованието и науката в интернет.

(5) Статут на защитено училище придобива и училище, което, ако бъде закрито, неговите ученици няма да могат да се обучават в най-близкото средищно училище поради липсата на капацитет и невъзможност да бъдат изпълнени здравно-хигиенните изисквания в него.

(6) Защитените училища не могат да бъдат закривани. Защитените училища получават допълнително финансиране при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

§ 7

Учениците, постъпили до влизането на този закон в сила в средните професионално-технически училища, техникумите, училищата по изкуствата, профилираните гимназии и гимназиалния курс на средните общообразователни училища, се обучават и приключват обучението си по разпоредбите на закона, който е действал при постъпването им.

§ 8

(1) До една година след влизането в сила на този закон държавните органи осигуряват нормативите, регулаторите и другите икономически условия за осъществяване на дейностите в системата на народната просвета по сега действащата нормативна уредба.

(2) До приемане на новите държавни образователни изисквания дейността на училищата и детските градини се осъществява по сега действащите изисквания.

§ 9

Заварените на длъжностите директор на училище, директор на детска градина и директор на обслужващо звено запазват правата си до обявяване на конкурс за съответната длъжност, но не за повече от 5 години от влизане в сила на този закон.

§ 10

Този закон отменя:

1. Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 218 от 1948 г.; попр., бр. 223 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 235 от 1948 г., бр. 10, 207 и 271 от 1950 г.; Изв., бр. 75 и 104 от 1951 г. и частично отменен бр. 90 от 1954 г.).

2. Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна република България (обн., Изв., бр. 54 от 1959 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 68 от 1988 г., бр. 45 и 99 от 1989 г.).

3. Указ № 330 за народната просвета (обн., Изв., бр. 90 от 1954 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 33 от 1965 г. и бр. 68 от 1988 г.).

4. Указ № 2213 за по-нататъшното развитие на образователното дело (ДВ, бр. 59 от 1983 г.).

§ 11

(1) Изпълнението на закона се възлага на министъра на народната просвета.

(2)

(3)

§ 6б

За извършване на действия за одобряване на учебници и учебни помагала за задължително избираема подготовка за обучение по изкуство и култура по реда на § 1, ал. 4 и 5 Министерството на културата събира такси, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.