Решение № 112 от 03.07.2023, Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ към Решение № 112/03.07.2023 г. по

АНД № 240/2023 г. по описа на РС – Горна Оряховица

Производство по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

РП – Велико Търново е внесла предложение за освобождаване по реда на чл. 78а от НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Г.Н.Ч., с постоянен адрес с. *********, с ЕГН ********** за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК .

В съдебно заседание РП – Велико Търново не се представлява.

Обвиняемият Г.Н.Ч., редовно призован, не се явява. В хода на досъдебното производство дава обяснения, имащи характер на самопризнания.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Г.Н.Ч., с ЕГН **********, е роден на *********, с постоянен адрес с. **********, с основно образование, разведен. Живее и работи в Република Австрия. Чотов не е осъждан за престъпления и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

На 11.01.2022г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново се явил обвиняемият Г.Н.Ч. и подал заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, което в последствие било анулирано, тъй като Чотов сам заявил пред приемащия документите служител, че пребивава на територията на друга държава.

На 12.01.2022г. Чотов подал второ заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средстно, но този път го подал пред служител РУ - Горна Оряховица С. К. П., което впоследствие служебно било предвижено до сектор „Пъна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново. Ведно със заявлението, обвиняемият Чотов собственоръчно попълнил и подал и декларация по чл. 151, ал.5 от ЗДвП, с която декларирал, че обичайното му местопребиваване е в Република България - с. *********, което обстоятелство не отговаряло на обективната истина, тъй като обичайното му местопребиваване било в Република Австрия.

От показанията на свидетелите С. Г. Ч. и Н. Г. Ч., и двамата роднини на обвиняемият Ч., се установява, че той работи и живее в Република Австрия от около две години преди да поднови свидетелството си за управление на моторно превозно средство. Чрез справка от Дирекция „МОС“ към МВР е получен отговор от компетентните австрийски власти, че в периода от 1

03.03.2021 г. до 22.12.2021 г. Г.Н.Ч. е бил регистриран с адрес в Република Австрия.

Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с установената в обстоятелствената част на внесеното прокурора постановление, като се обосновава и доказва от направените самопризнания на обвиняемия и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства (протоколи за разпити на свидетели, обяснения на обвиняемия и заключение на съдебна графическа експертиза) от досъдебното производство.

Подпомагащи процеса на доказване по делото са и приобщените като доказателства: Декларация за имотното състояние на обвиняемия и за семейното му положение; справка за съдимост и такава за неговата за личност, изготвена от полицейски инспектор, обслужващ района по местоживеене на лицето. Същите по един несъмнен начин се установява извършването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на реализиране, както и авторството.

Изложеното мотивира съда да приеме, че Г.Н.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК под формата на потвърждаване на неистина в писмената декларация. Правната норма на чл. 313, ал. 1 НК има бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по този текст на наказателния кодекс е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон в широкия смисъл на понятието, в която да е предвидено да се удостоверява истината за определени обстоятелства в писмена декларация.

В конкретния случай, задължението на заявителя е да декларира обстоятелства, които са относими към преценката на компетентния административен орган дали да му издаде или не СУМПС. Тези обстоятелства са заложени в Член 7, т. 1, б. „д“ и т. 5а от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г. Целта на приетото с Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета е ограничаване възможността на едно лице да бъдат издадени две и повече СУМПС от различни страни - членки на Европейския съюз, обвързвайки го с т.н. „обичайно пребиваване“ на лицето в конкретна страна - членка.

В изпълнение на приетото с Директивата, през 2010 г. (ДВ бр. 54 от 2010 г.) законодателят е приел нова алинея 5 към чл. 151 от ЗДвП, в която се сочи:

„Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по чл. 26, ал. 1 от Закона за народната просвета в страната не по-малко от 6 месеца.“

2

Съдът приема за доказано от обективна страна, че на 12.01.2022 г. в гр.

Горна Оряховица, обвиняемият Г.Н.Ч. потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта - чрез служител на РУ - Горна Оряховица - С. К. П., за да послужи пред Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства - че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, като посочил, че то е в с. П*******, а в действителност било в Република Австрия. Обективираният от съда извод за потвърждаване на неистина в процесната декларация се предпоставя от установеното и неспорно между страните обстоятелство, че към 12.01.2022 г. обвиняемият има постоянно пребиваване не в Република България, а в Република Австрия. Това обстоятелство фиксира като място на обичайно пребиваване на обвиняемия съобразно § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП , извън пределите на страната доколкото определя като обичайно пребиваване в Република България - мястото, където дадено лице (в случая обвиняемия), обикновено живее повече от 185 дни в рамките на 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки. Ч., както бе установено по делото, от около две години живее и работи в Република Австрия, като се прибира в Република България рядко.

От субективна страна, съдът приема за доказано, че обвиняемият е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че потвърждава неистина в декларацията, но въпреки това я е подписал, за да удостовери отразените в нея обстоятелства и да се сдобие неправомерно със СУМПС.

За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК , което е умишлено, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба в размер от 100 до 300 лв.

Видно от приетите по делото доказателства, обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице основанията на чл.

78 а от НК за освобождаване на Г.Н.Ч. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание - глоба.

При определяне на административното наказание съдът съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината 3 обстоятелства.

Тежестта на деянието е около средната за този вид деяния.

Като смекчаващи вината обстоятелства настоящата инстанция отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, оказано съдействие на разследващите органи и направеното самопризнание.

Отгегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.

Предвид изложеното и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на извършителя, както неговото финансово състояние /реализираният от него месечен доход е 1000 евро/ съдът счита, че следва да наложи административното наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/.

Съдът счита, че така наложените по вид и размер наказания са достатъчни за постигане целите на административните наказания, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

При този изход на делото Г.Н.Ч. следва да бъде осъден да заплати по сметката на ОДМВР – Велико Търново направените по делото разноски в размер на 197,55 лв. /сто деветдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/.

Водим от изложените съображения съдът постанови решението.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _____________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Горна Оряховица, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20234120200240 по описа за 2023 година въз основа данните по делото и Закона

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Г. Н. Ч., роден на ********, български гражданин, с постоянен адрес с. ***********, с основно образование, разведен, месторабота – Република Австрия, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 12.01.2022 г. в гр. Горна Оряховица, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта - чрез служител на РУ - Горна Оряховица - С. К. П., за да послужи пред Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства - че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, като посочил, че то е в с.

********, а в действителност било в Република Австрия, поради което и на основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК И МУ 1

НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/.

ОСЪЖДА Г. Н. Ч., с постоянен адрес с. *********** с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ОДМВР – Велико Търново направените на досъдебното производство разноски в размер на 197,55 лв. /сто деветдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския окръжен съд в 15 дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 2