Решение № 421 от 28.11.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Несебър, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150101562 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Образувано e по искова молба вх. № 12172/27.12.2024 г. от А. К. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Ак.б.с.“ № 1, вх. Г, ет. 4, ап. 16; С. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. ш., ул. „З.К.“ № 3; и Ц. К. А., ЕГН **********, с адрес в гр. ш., ул. „З.К.“ № 3; чрез адв. Б. В. от БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Охрид“ № 4, партер, срещу „УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ“ ЕАД, ЕИК 175030371, с адрес в гр. С. 1113, бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 5, ет. 5, с искане да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че ищците са изключителни собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № 61056.*****, находящ се в с. Равда, общ.

Несебър, обл. Бургас, с площ от 786 кв.м., въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1, том II, рег. № 1656, дело № 175/2017 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 при НК и наследствено правоприемство, евентуално – въз основа на осъществявано от тях и присъединено владение в периода 2006 г. до 2024 г. и понастоящем, при следните квоти: 4/6 ид.ч. за С. Г.; 1/6 ид.ч. за А.

А. и 1/6 ид.ч. за Ц. А.. Претендират се съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на починалия на 10.05.2020 г. К.А.Г.в, ЕГН **********, като А. и Ц. А. са негови дъщери, а С. Г. – негова преживяла съпруга. Посочва се, че по силата на нотариален акт № 1, том II, рег.

№ 1656, дело № 175/2017 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 при НК починалият наследодател К.Г. и ищцата С. Г. закупили процесния имот от В.Б.А.а, която на свой ред придобила собствеността по отношение на него въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на неджижим имот № 124, том IX, рег. № 4810, дело № 1628/2005 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 при НК. Заявява се, че още след постигане на уговорка за закупуване на имота между наследодателя К.Г. и ищцата С. Г., от една страна, и В.Б.А.а, през 2006 г. ищците започнали да го възприемат като свой и да полагат грижи за същия – да заплащат дължимите за него данъци и такси, да поддържат и облагородяват, вкл. с бъдещо застрояване, да го 1 владеят и ползват. Имотът, който съставлявал УПИ X-445 в кв. 50А в с. Равда бил кадастрално заснет с ид. № 61056.***** през 2008 г., като още към 2006 г. ищците, чрез В.А., започнали постъпления по застрояването му с жилищна сграда „Марина“, за която на 19.07.2007 г. било издадено разрешение за строеж на главния архитект на Община Несебър. Осъществяването на плануваното строителство било препятствано от икономическата криза, настъпила през 2008 г., но ищците продължили да почистват и ограждат имота регулярно до 2017 г., когато формално придобили собствеността с договор в нотариална форма. През 2024 г. възобновявайки инвестиционните си намерения към имота ищците се сдобили с данъчна оценка, в която били вписА. за собственици. При опит да се сдобият със скица за имота обаче получили отказ с мотивите, че не са собственици. След справка с имотния регистър ищците установили вписано на 25.05.2017 г. съдебно решение, установяващо правото на собственост по отношение на процесния ПИ за ответното дружество спрямо „ПАЙОНИР ДЕВЕЛОПМЪНТ“ ООД. Твърди се, че ищците не са имали обективната възможност да узнаят за воденото дело и да участват по него, доколкото исковата молба не била надлежно вписана по партидата на имота. Поддържа се становище, че ищците са придобили надлежно собственост от праводателите си, евентуално – по силата на необезпокоявано владение, осъществявано за период от 18 години, покриващо изисквА.ята за прилагане институтите на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС.

В предоставения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 3117/28.03.2025 г. от ответника „УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ“ ЕАД, ЕИК 175030371, чрез изпълнителния директор Илия Гътьовски, с който е взето становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се насрещни твърдения, че процесният имот е част от територията на почивна база „НДК - Равда“ /бивш пионерски лагер ОНС – Бургас/, представляваща единна съвкупност от сграден фонд и прилежащи терени и включваща земя с площ от 117 000 кв.м., ведно с построените върху нея 32 бр. сгради и 9 бр. паянтови постройки, която е станала собственост на дружеството след извършен апорт в капитала му от Държавата. Подробно се излага хронология на възникването и преобразуването на ответното дружество, неговото предназначение, приложимото към дейността му специално законодателство, характеристиките на собствеността по отношение на включеното в активите му, респ. капитала му, апортирано имущество като публична държавна – по арг. от чл. 10, ал. 2 от Закона за народната просвета и чл. 2 от ЗДС. Посочва се, че до апорта от 2005 г. територията на почивна база „НДК - Равда“ се е владяла непрекъснато от различни държавни ведомства и се е ползвала за оргА.зиране на детски и ученически отдих, като е била със статут на публична държавна собственост и не е излизала от патримониума на Държавата. На следващо място се твърди, че от създаването си ответното дружество непрекъснато и явно владее почивна база „НДК - Равда“ с площ от 117 дка., в която под № 162 /съгласно апорта/ е включен и процесния имот. Във връзка с твърдяното от ищците придобивно основА.е – покупко-продажба, се посочва, че с влизането в сила на ЗСПЗЗ редица имоти в землището на с. Равда били незаконосъобразно възстановени в полза на физически лица, по повод на което ответникът водил множество съдебни дела за установяване правото си на собственост. Така се застъпва становището, че праводателят на В.А. – И.Д.Д. не е прехвърлил валидно правото на собственост по отношение на процесния имот, респ. същото не е преминало по легитимиращата ищците сделка. Пояснява се, че правото на собственост за ответника е било установено в рамките на съдебно производство, протекло в периода 2007 г. – 2014 г. по гр.д. № 437/2007 г. по описа на НРС и по отношение на „Пайонир Девелопмънт“ ООД. В тази връзка се оспорват твърденията за осъществяване в същия период на владение от ищците, доколкото „Пайонир Девелопмънт“ ООД се легитимирало по делото с нотариален акт за собственост и твърдяло, че владее имота.

2

Развиват се съображения за неоснователност на твърденията имотът да е владян от ищците и след 2014 г., доколкото ответникът заявява, че не е губил владението върху същия и понастоящем го стопА.сва като част от почивната база. С тези доводи от съда се иска да отхвърли претенциите. Претендират се деловодни разноски.

В проведени по делото открити съдебни заседА.я, ищците, чрез упълномощения си общ процесуален представител, поддържат претенциите и молят за уважаването им.

Претендират съдебни разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът „УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ“ ЕАД, чрез упълномощен адвокат, поддържа дадения отговор в съдебно заседА.е. Моли за отхвърлянето на претенциите, като претендира сторените съдебни разноски по списък.

Съдът, като взе предвид искА.ята и доводите на стрА.те, събрА.те по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени положителни установителени искове за собственост с правно основА.е чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че ищците са изключителни собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № 61056.*****, находящ се в с. Равда, общ.

Несебър, обл. Бургас, с площ от 786 кв.м., въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1, том II, рег. № 1656, дело № 175/2017 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 при НК и наследствено правоприемство, евентуално – въз основа на осъществявано от тях и присъединено владение в периода 2006 г. до 2024 г. и до понастоящем, при следните квоти: 4/6 ид.ч. за С. Г.; 1/6 ид.ч. за А. А. и 1/6 ид.ч. за Ц. А..

С приетия за окончателен и неоспорен от стрА.те доклад по делото, в тежест на ищците е възложено да докажат, че всяка от тях е съсобственик на спорния имот, както и претендираното за това основА.е, а наред с това и делът на всяка от тях, като в случай, че недоказан остане само делът, на всеки от ищците ще бъдат възприети равни дялове от спорното право, в случай, че исковете бъдат намерени за основателни на евентуално заявеното основА.е придобивна давност. Това включва задължението за доказване на валидно придобитото по силата на договор за покупко-продажба право на собственост по отношение на процесния имот, въз основа на действителен договор, в полза на ищцата С. Г. и праводателя К.Г. и квотите за всеки от тях; настъпилата смърт на праводателя К.Г.; качеството на ищците на наследници по закон на починалия К.Г. и размера на наследствените им права в оставеното от него имущество. Във връзка с евентуално заявеното основА.е и твърденията за изтекла в полза на всяка от ищците придобивна давност, в тяхна тежест е да установят периода на владение – начален и краен момент, както и намерението на всяка от тях да владее спорната вещ като своя /А.мус/ и действията на всяка една от тях, чрез които е дЕ.нстрирала това свое намерение, респ. на някои от тях за сметка на всички съсобственици /корпус/. В случай, че се позовават на присъединено владение, в тежест на ищците е да установят посочените елементи /А.мус и корпус/ за владелеца, чието владение считат за присъединено към тяхното.

Предвид квалификацията на претенциите на ответното дружество е указано, че няма задължение да доказва правото си на собственост върху спорния имот. При условията на непълно насрещно доказване, с оглед на пълно провеждане на защитната си теза, на ответника е указано, че следва да докаже претендираното от него право на собственост /като правоприемник на Държавата и по силата на посочения апорт/ върху процесния недвижим имот, както и направените насрещни твърдения и възражения.

По повод заявените от ищците основА.я за собствеността по отношение на процесния ПИ с ид. № 61056.***** – въз основа договор за покупко-продажба и 3 наследствено правоприемство, съдът намери следното:

Няма спор по делото, а и видно от удостоверение за наследници /л. 11 от Том 1/ ищците се легитимират като наследници по закон на починалия на 10.05.2020 г.

К.А.Г.в, ЕГН **********, като ищцата С. Г. е негова преживяла съпруга, а ищците А. и Ц. А. – негови дъщери.

Видно от нотариален акт /л. 7-8 от Том 1/, починалият наследодател е придобил приживе – на 23.02.2017 г. – заедно с ищцата С. Г. и по време на брака им собствеността по отношение на процесния ПИ с ид. № 61056.***** /идентичен на УПИ X-445 в кв. 50А по плана на с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургас/ по договор за покупко-продажба и от продавача В.Б.А.а. По делото няма данни по време на брака между Койчо и С. Георгиеви да е бил избран законов режим на разделност или да е бил сключен брачен договор, уреждащ имуществените им отношения.

Предвид анализа на посочените доказателства, съдът намира за доказано по делото, че ищците са наследници по закон на починалия К.А.Г.в, ЕГН **********, като с оглед смъртта му са придобили собственост върху оставеното от него в наследство имущество при равни квоти от по 1/3 част. Това е така предвид повелите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗНасл., съгласно които децата на починалия наследяват в равни части, а съпругът – част, равна на частта на всяко дете.

Същевременно, съгласно чл. 18, ал. 2 от СК, приложим към имуществените отношения на съпрузите по презумпция и при липса на данни за друг избран режим е законовият режим на общност. Така, с оглед смъртта на К.А.Г.в, придобитото от него по време на брака имущество– семейна имуществена общност – е станало собственост на съпругата С. Г. до размер от ½ част, а за останалата ½ част се е трансформирало в наследство, на основА.е чл. 28 вр. чл. 27, ал. 1 вр. чл. 44, т. 1 от СК.